Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Жанр: романтика, драма, може по- нататък да има и смут, но не съм сигурна.
Главни герои: Алис, Джънгкук, Ая и Виктория, останалите от БТС, и още няколко мацки, които все още нямат имена :ддд
Поддържащи герои: . Не знам
Резюме:
Няма да е точно резюме. Ще се проследят различните страни любовта.




1 ГЛАВА;
Автор***
  Тъмен, проницателен поглед, безчувствен, студен. Зениците- разширени на макс, не откъсват поглед от поредната жертва.И ето- следващ удар, по- силен от предходния, върху слабото момче на земята. Русо, окървавено, с невероятен късмет да бъде поредната жертва на НЕГО. На коравосърдечното, безчувствено животно. Черна коса,очи по- тъмни от катран, усмивка- перфектна и самодоволна. На лицето му не е изписана и капка съжаление.
  - Джънгкук - започва предпазливо един от наблюдателите на тази зверщина. Той хваща чернокосия за рамото и го обръща към себе си. В очите му е изписано съчувствие, но то не е отправено към  русия на пода, а към Джънгкук.- Ще го убиеш. Спри.
   Усмивката от лицето на момчето изчезва. Издишва измъчено и с цялата злоба, която успява да събере, поглежда стоящият пред него.
  - Искаш да спра? - пита заплашително Джънгкук.
   Другото момче кимва леко. Може би точно това чакайки, чернокоското изкрещява
  -АЗ.ЩЕ.РЕША.КОГА.ДА.СПРА-обръща се и  нанася още един юмрук в дясната буза на русия.
    Хвърля последен поглед  на безжизненото тяло до себе си и се обръща към Джимин,(  другото момче)като го хваща за блузата:
  - Следващият път не се меси, ХЬОНГ- набляга на последното и доволна усмивка заиграва на устните му. Той потупва приятеля си по рамото и се обръща към останалите си приятели.
    Дори и те се чудеха дали има човек, който да помогне на Куки. Той се бе превърнал в чудовище. Чудовище в буквалния смисъл на думата. Колкото и да се опитваха да му помогнат, не се получаваше. В крайна сметка се примириха с това и единственото,което можеха да направят за него, бе  да го прикриват и да разчистват след него. Те водиха жертвите му в болница и се грижиха за пострадалите.
    Остана им надеждата, че някой ден ще се върне предишното момче. Техният Джънгкук. Онова винаги усмихнато момче, което би направило всичко за единственото си семейство- БТС. Т.е тях!

ДЖЪНГКУК**
   Студеният вятър галеше кожата ми . Но...бях свикнал. Кога за последно бях усещал топлина, ласка, любов.
  Преди....преди обичах, но тя ме остави.Тръгна си и повече не я видях. Ходих при нея. Плаках с часове над гроба `и, но... представете си...тя не ми отговаряше. Гледах снимката `и, върху каменната плоча. Кестенявата и коса се спускаше под раменете и като водопад. Усмивката и' беше широка. Очите и'- дълбоки. Стоях и докосвах тази снимка. Опитвах се да я усетя отново. Опитвах, но...
  Това беше... Причината да живея си отиде. От тогава не ми пука за нищо. Тогава се превърнах в чудовището, което съм сега. Тя ме превърна в това. Тя...тя...тя и единствено тя.
  Това беше моментът, когато сърцето ми спря да бие. Та...за какво му е..ЗА КАКВО? Защо му е да тупка, след като не може да усети нейното присъствие.За какво ми е да живея като преди, след като не мога да усетя косите и между пръстите си. След като не мога да поема аромата и, след като не мога да усетя изпепеляващата сладост на устните и' върху моите. ЗА КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?
   Погледнах се за последно в огледалото в банята. Копелето ми разби устната. Изпуфтях. Обърнах се . Отидох в спалнята. Хвърлих се на леглото и се отпуснах върху белите чаршафи. Затворих очи и прошепнах:
  -Боже, помогни ми!



Във втора глава:
Дали молбата му ще бъде чута?Дали ще се появи нещо или някой, който ще открие истинския Джънгкук?

П.С.: Извинявам се за грешките. Моля пишете коментари, за да знам дали има интерес. Освен това искам да се извиня, че спрях предния фик.Просто музата ми за него се изпари :((((((. Надявам се този да Ви хареса.

Таа Куки ми е ултимейт и аз не бях сигурна, че въобще ще го почна с тази представа за Куки...но един човек ми каза да пробвам (Кали) и да.. Благодаря много и ще имам в предвид за заглавието<33333

Аз също ще следя >.<
Куки е все пак и просто няма как, така че очаквам скоро следваща глава :3

Ооо Кукиии хубавото макнее

И аз се нареждам на опашката хехе и чакам нова глава скоро.

Таакам. Само да кажа, че днес ще кача 2ра глава. Ще се постарая да пускам всеки ден по глава. БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРИТЕ. Надявам се да има интерес <3 <3 <3 <3

2 ГЛАВА
ДЖЪНГКУК***
Стоя в класната стая, чакайки часът да започне. Гледам в една точка, както обикновено.Не учих за контролното, но все от някой щях да взема решенията на задачите.
 Докато правя планове за преписване, с периферното си зрение виждам нещо, което грабва погледа ми.Обръщам се в тази посока и... Проследявам я с поглед. Русите и' къдрици се спускат по гърба. Гледа надолу. Аз... започвам да чувам звуци в ушите си:"Бум- бум- бум"
 Какво става с мен. Без да слушам разума си се изправям и изхвърчавам от стаята, воден от...Нещо?
 Виждам я как тръгва да влиза в съседната стая, но изведнъж спира.Издишва нервно и...обръща се към мен. Сините и' очи ме гледат.Не мога да откъсна поглед от нея. Изучавам лицето и. Попивам в съзнанието си този поглед. Тези очи. Не мога да мръдна. Усещам как температурата на тялото ми се покачва и чувствам... топлина? И до тук..
  Тя свежда поглед и влиза. Сърцето ми продължава да бие бясно. Не мога да дишам. Затичвам се към покрива. Идва ми да изкрещя, но не мога. В момента съм безсилен!
 
J-HOPE**
  Влизам в репетиционната. Тя вече е тук. Момичето, по което си падам от две години.Момичето, което е винаги до мен... И повярвайте ми - това не ме улеснява. Като се има на предвид, че всеки път щом я видя, ми идва да разкъсам дрехите и'.
  - Аяяя- изкрещявам и се хвърлям на врата и, като я притискам до себе си възможно най- силно, опитвайки се да я усетя и да запомня всяко едно усещане от този момент.
  - Х-Х-О-У-П-И. ЗАА-ДУ-ША-ВАШ ММ-ЕЕ.- казва накъсано и аз я пускам. Поглежда ме и присвива устни в опит да не се засмее. Накрая не издържа и се хваща за корема, смеейки се.
  - ЯЯЯ. Не се смей- засмивам се и правя намусена физиономия- Радвам се, че учителката ни сложи в екип за концерта.
 - Мхм. И аз. Но...научи ли танца.- пита ме тя и самодоволна усмивка заиграва на лицето ми.
 - Ти как мислиш?
 - Перко- засмива се и ме удря леко по рамото.
 - С кого ли ще сложат Куки? До сега отказваше всяко едно момиче, което учителката се опитваше да сложи с него.
 - Ммм...не знам. На път е да бъде изключен, така че трябва да се съгласи да танцува с някоя.
 - Да. Права си- навеждам глава- Но сега нека репетираме.
  Тя пуска музиката.Започва една истинска игра... Движим се в ритъма и същевременно се гледаме пламенно. Усеща се цялата емоция. Слага длан върху лицето ми и се навежда към мен. След това отмества глава и продължава да танцува. Тазовете ни се движат заедно. Търкаме се един друг.Искри прехвърчат около нас. Сливаме се с музиката и продължаваме.Махам блузата и' и прокарвам ръце по тялото и'. Подлудява ме. Как можах да избера този танц. Но в момента не ми пукаше. Исках да я докосна. Да я усетя. Продължавахме да танцуваме. Приключваме. Тя е обвила крака около кръста ми и се гледаме. Чува се само тежкото дишане. Засмива се.
 - Вики каза, че изглеждаме като двойка- започва да се смее по- силно. Нещо трепва в мен.
 - Защо не?- питам аз.
 - Хоупи, ама ти сериозно ли? - край. Това беше. Кръвта ми се качва в главата.
 - Защо не? ЗАЩО?- започвам да крещя- Защо да е невъзможно. Защо не ме виждаш като мъж, Ая? ЗАЩО?
Защо да не можеш да бъдеш моето момиче? Искам те. Не разбираш ли. Искам те само за мен. Подлудяваш ме.
  Крещя срещу нея и се приближавам все повече и повече, а тя отстъпва назад. Но...няма къде да отиде повече.
 - Хоупи, аз...- започва, но аз не я оставям да довърши.
 Притискам я в стената и сливам устните ни. В момента съм ядосан. Притискам устните ни с цялата страст и ярост, която изпитвам. Притискам тялото си в нейното и усещам пръстите и' в косата си. започвам да целувам врата и'. Изгарям. Кожата и' ме изгаря. Вдигам я и я поставям на дивана. Спускам ръцете си надолу по корема и'. Продължаваме да се целуваме, борейки се за надмощие.
   Усещам ръцете и' под блузата ми. В следващият момент бях без такава.Усмихвам се палаво. Започвам да целувам ключиците и' и да слизам надолу, оставяйки мокри следи по цялото и' тяло.
   Телата ни се приплитат. Усещам я под мен. Това е моментът. Влизам в нея без предупреждение. Усещам как дращи гърба ми. Извиква. За жалост стонът е заглушен от устните ми. Продължавам да се движа в нея. Беше оставила в ръцете ми.От този момент нататък няма да позволя никой да я нарани.
 - Ая. Обичам те. Бъди моето момиче- казвам между тласъците.
 Тя отваря очи  и не ми отговаря. Хваща лицето ми между дланите си и ме целува. Преплита ръце в косата ми. И двамата сме на ръба.
  В следващия момент се отпускаме. Приключи. Придърпвам я към себе си и я целувам. Тя се оставя в прегръдката ми и в следващият момент:
  - Хоупи. Тук нямаше ли камери?


Извинявам се за грешките. Също така се извинявам за онази част между Хуопи и Мая. За първи път пиша такова нещо, соу...не ме съдете прекалено строго

Ти ме разби *-* това не съм го очаквала от теб,браво доволна съм <33 накрая просто ме разби :DDD камери,а? :DDDD

3ГЛАВА
ШУГА
Усещам нещо топло върху челото си. Отварям очи и виждам...момиче. Поглежда ме и издиша тежко.
- Какво правиш?- питам ядосано.
- Аз..аз помислих, че си умрял- отвръща тя.
- От къде ти хрумна?
- Ами имайки предвид, че лежиш в женската тоалетна, без да мърдаш...ами предположих, че някоя мацка ти е теглила една тояга в главата- казва и вдига рамене- Добре, че си жив. Можеше да заподозрат мен.
Гледам я като полезно изкопаемо.
- Чакай. КАКВО? Къде каза, че съм?
- В женската тоалетна.- отговаря тя.
- Джимин, Джимин,Джимин....ще го убия...ще го направя на нищо- започвам да мрънкам под носа си.
- Какво каза- пита тя
- ДЖИМИИНЕЕ- изкрещявам и изхвърчам от тоалетната.


ДЖИМИН***
Ходя по коридорите с най- голямата си усмивка. Чудя се дали Йонги се е събудил. Ааа какво ли ще стане между момичето, което набутах в женската тоалетна, за да се запознае с Шуга, и самия него.
-Оййй, Джиминее. Гениален си. Ама просто гениален- казвам си и продължавам да се клатушкам весело по коридора.
В този момент от завоя пред мен изкача...Йонги.
- Тиии...- посочва ме той- Ще те убия.- добре това беше. Единственото, за което се сещам е: БЯГААЙ ДЖИМИНЧОО.
Тръгвам в противоположната посока. Правя всичко по силите си, да се измъкна само с бягане, но Шуга се оказва атлетичен. Добре...Мисли Джиминии...Мисли... Обръщам се и виждам, че Йонги все още не се е показал зад завоя. Използвам момента и влизам в концертната зала.
Опитвам се да забавя дишането си, когато чувам че от сцената идват звуци на пияно. Обръщам се и в корема ми започват да пърхат пеперудки. В този момент тя започва да пее. Гласът и е божествен. Толкова нежен и... нереален. Сядам на втория ред и се заглеждам в нея. Затворила си е очите и пее. Има няколко сплетени плитки, а останалата и руса коса пада свободно надолу. Нежните звуци преминават през ушите ми като магия. Въздишам.
Изведнъж магията е прекъсната. Тя спря да пее и свири. Отварям очи.
- Кой е тук- пита изплашено. Става от столчето и понечва да си тръгне, но пада.
Втурвам се към нея.
- Спокойно. Няма да те нараня. Искам да ти помогна. - казвам мило и я хващам за ръцете, като и помагам да се изправи. Тогава се вглеждам в очите и'. Много сини- почти бели.
Тя...тя е сляпа.Как може такъв ангел да носи този товар на плещите си? Как може? Помахвам пред очите и', но тя не реагира.
Погледът ми пада надолу и виждам, че при падането си е наранила коляното. Вдигам я на ръце. Усетих, че се стресна.
- Т..ти..какво правиш? - пита тя.
- Успокой се- казвам просто. Поставям я на една от седалките на първия ред. Изваждам от раницата си една лепенка. Защо си нося? Покрай Джънгкук съм изхарчил повече пари за кислородна вода, лепенки и т.н, отколкото за себе си.- Ей сега се връщам. Не мърдай.
Тичам към тоалетната с всички сили. Трябва ми мокра кърпа, за да попия кръвта. Точно тогава срещам...Шуга. Не ми пука, че ще ме убие.Сега по-важно е момичето. Правейки се, че не го виждам, влизам в тоалетната и намокрям кърпата
- ДЖИМИНЕЕ- влетява Йонги , по- червен от еротичното бельо на Дже Хи (най- голямата к***а в у-щето)
- Нямам време- казвам чисто и просто. Понечвам да изляза, но Шуга ме хваща за ръката и ме блъсва в стената.
- ХЬООНГ. Моля те. Наистина не ми е до това- казвам, но оня не слуша. Усмихва се мазно и слага ръка на гушата ми.
- Защо го направи?- пита злобно-
- ЗАЩОТО, Хьонг, ако не съм аз да направя нещо такова, ти ще умреш сам- след това виждам стъписаната му физиономия. Явно не е очаквал да чуе точно това. Използвам момента и се изнизвам, оставяйки го като попарен.
Щом я виждам, че още е тук си отдъхвам. Отивам до нея и виждам как изведнъж се стяга.
- Спокойно аз съм- прошепвам и клякам пред нея.
Вдигам бялата и' рокля малко нагоре, колкото да се открие раната. Виждам как кожата и настръхва при допира.
- Може да пощипе или да усетиш болка- предупреждавам и докосвам раната с мократа кърпа. Изчиствам мястото и залепям лепенката.
Понечвам да се изправя, но усещам ръката и' на бузата си. Поглеждам към нея и виждам, че гледа някъде над мен. Започва да изучава лицето ми чрез допир, а аз просто стоя и я гледам.
- Аз - започва тя- Аз не мога да те видя и...и за това се опитвам да добия някаква представа за теб по този начин. Изглеждаш красив- казва и се засмива.
Ръката и се спира на устните ми. Задържа я там известно време и после я отмества.
- Какъв цвят ти е косата?- пита
- Червена. Приличам на ягода с нея- казвам и виждам как се засмива. Има хубава усмивка. Но...продължава да си мисли, че аз съм някъде там горе. Хващам лицето и' в шепите си и я обръщам към мен.
- Много си красива. Знаеш ли?- питам. Тя навежда глава и се изчервява.Засмивам се- Хайде ще те изпратя. Помагам и' да се изправи и излизаме.
Минавайки, покрай тоалетните, виждам, че Шуга още стои там в позата, в която го оставих. Това момче, може и да се стресне и най- накрая да си намери приятелка. Засмивам се и поглеждам ангелчето до мен. Хмм...аз си намерих своята. Усмивка се появява на лицето ми и едно топло чувство минава през тялото ми.

ДЖИН***
- Таакам, ученици. Ще бъдете разделени по отбори. Утре трябва да ми представите торта по ваш избор. Най- хубавата ще спечели както сертификат така и скромната сума от 50 000 уона, предоставени от училището.- започва преподавателят по готварство ( да...аз готвя)
Не обръщам внимание кой с кого е, докато не идва моят ред:
- Джин е с Виктория- обръщам се и с най- прекрасното същество на планетата се усмихваме един на друг.Червената коса, сивите очи...агхааа...тя е просто перфектна.
След като ни освобождават, аз я догонвам и..
- Хей...ъм..Вики- започвам аз
- Ммм - отвръща тя, ядейки сандвича си. Боже, толкова е сладкаа
- ТИ.АЗ.У ДОМА. ДНЕС- гледам ококорената и' физиономия. Едва тогава си давам сметка как е прозвучало.-ЪЪъъ за да направим тортата де. Дам, точно така.за..за тортата...не за друго- Браво, Джин. Изключителен си. Успя да замажеш положението.
-Добре. - кимва тя и тръгва напред.
- Всъщност- продължавам- аз живея натам
- Ооо- изчервява се- Аз само проверявах дали знаеш пътя. Все пак трябва да съм сигурна, че няма да се изгубим- усмихва се неловко и побързва да тръгне натам.
Засмивам се и я догонвам. По пътя не си говорим, но на мен не ми беше неловко. Чувствах се все едно съм в розово море. Беше ми приятно.
Наблюдавах я как готви. От време на време ме хващаше, че я гледа, но не ме отрази. Изведнъж взех пакета с брашното и го изсипах върху нея.
- ЯЯЯЯ...ЗА КАКВО БЕШЕ ТОВА- извика срещу мен. Тръгна да взема другия пакет ,но се отказа.Постави го обратно на плота и ме погледна- Къде мога да се измия?
- НЕЕЕ - почти извиках аз. Видях шокирания и' поглед- По филмите не става така. Виж сценария. Аз те заливам с брашно, после и ти мен, и така започваме битка с храна. Ох, всичко развали. Банята е по коридора в дясно. Ще ти донеса дрехи.Докато ти се къпеш аз ще довърша тортата.
Изпратих я до банята и се вмъкнах в стаята си. Извадих от гардероба една голяма синя тениска, за да отива на косата и'. Изваждам и едни мои нови боксерки ( е трябва да сложи нещо все пак. Оставям ги пред банята.
След около 20 минути тя влиза в кухнята, а на мен ченето ми щеше да удари пода.Преглътнах звучно. Тениската и' беше много голяма и и' стоеше толкова секси, а мократа и' каса...Осъзнах се.
- Виждам, че си готова. Ами аз направих тортата. До утре сутринта ще е стегнала. Гледа ли ти се филм?
- Мм..Да. Защо не. - казва и сяда на дивана. Настанявам се до нея, след като го пускам.
На двайстата минута тя заспива и обляга глава на рамото ми. Поставям да легне. Намествам се до нея. изключвам телевизора и я прегръщам. Дано да не ме убие.

На сутринта:
- Забравих да дам ключа на сестра ми.
- Какво?
- Горката. Къде ли е отседнала. Та тя не познава никого. Днес за първи път дойде на училище. АЙШШ...ЧИНЧА- разрошва косата си. Облича се със скоростта на светлината и изхвърчава от дома ми. А аз...аз стоя като цапнат с мокър парцал
- Дали тя забеляза, че спахме заедно?- питам себе си и се връщам обратно, за да си доспя.

Чаан. Дано да съм ви зарадвала и с тази глава. Ако ви харесва, моля коментирайте. Ако имате някакви забележки също. Благодаря предварително :дддд <3

Това беше... уау! Камерите, брашното, Джимин и помощта му... Уби ме!
Пък е и толкова сладко!
Ама и лошото Джънгкуки пробуди любопитството ми.
Накратко: Нямам търпение да разбера какво следва! Така че, пиши възможно най-бързо, моляя! (Разбира се, без да се преуморяваш.)

4 Глава
Джънгкук ***
През целия ден от главата ми не излезе едно единствено нещо. Тя. Това момиче. Погледът и'. Нервната въздишка. Коя беше тя?
Часовете отдавна бяха свършили, на аз стоя...стоя на покрива. Под дъжда. Усещам капките върху лицето си. Усещам тази приятна хладнина, която успокоява горещата ми кожа. Мокър до кости стоя и не знам какво се случва с мен. Трябва да разбера.
Ставам. Поглеждам за последно гледката пред мен. Издишам нервно и тръгвам към изхода на училището. Точно това не очаквах да видя. Тя стои на стълбите, обгърнала коленете си с ръце и трепери. Гледайки я така, нещо в мен се счупва. Приисква ми се да я стопля.
Отварям раницата си и изваждам от там леко влажната си горница. Доближавам се предпазливо и я намятам отгоре и'.Тя вдига учуден поглед,а аз я хващам за ръката и я вдигам.
- Защо си тук толкова късно и защо си цялата мокра?-питам я направо.
- А-зз...Сес-с-тра ми трябваше да ми даде к-к-лючов-вете за в-в-къщи, но тя не дойде и-и ням-ма къде да отид-а- отвръща, треперейки.
- От колко време чакаш - продължавам с въпросите си.
- 3 часа - отвръща все едно са малко и се сгушва още повече в горницата ми.
Не мога да я оставя тук.Хващам я за ръката и я дръпвам след мен. Свалям ризата си и оставам само по тениска. Вдигам я над нас, за да не ни мокри още повече дъжда.
- К-къде...
- Вкъщи-прекъсвам я, без дори да я оставя да довърши въпроса си- Не приемам отказ.
Мисля, че последното подейства. Остави се да я водя. Нежната и' ръка трепереше в моята. Щеше да настине. Щом стигнахме първата ми работа беше да и' покажа банята.
- Съблечи се- казах.
-М-моля- неразбиращо ме погледна.
Настроих водата във ваната и отидох до нея.
-Ще настинеш. Съблечи се. Аз ще ти донеса дрехи.
Веднага след това излизам. Отварям гардероба, който не съм поглеждал от близо година и половина. Познатият аромат ме лъхва. Изваждам любимия ми розов пуловер, който аз и' подарих. Вземам и един клин, чорапи и един чифт бельо, което не е ползвала. Искам да проверя нещо и се надявам това да ми помогне.
В този момент чувам, че вратата на банята се отваря и после нещо се строполява. Сърцето ми прескача удар. Втурвам се към банята и я виждам. Лежи на земята. Не мърда. Клякам до нея и се опитвам да я събудя. Какво и стана? Докосвам челото и'. Тя гори. Вдигам я на ръце и я поставям на леглото на Ю Ри (момичето, което е починало)
Трябва да я облека. Но...тя...може да ми се ядоса. Можеше нещата да се влошат. Иска не иска после ще ми е благодарна. Махам внимателно хавлията и пред мен се разкрива перфектното и' тяло.
- Куки обличай я. Не я зяпай. Окей- започвам да си говоря.
Внимателно и' обувам бельото. Надигам я леко и промушвам главата и' в пуловера и пъхам ръцете и' в ръкавите. Хващам внимателно стъпалата и' и и' обувам чорапите. През цялото време не отделям поглед от лицето и. Толкова спокойно и ...красиво. След като и' слагам и долнището на анцуга я завивам с четири одеяла. Чувал съм, че когато някой има температура е добре да се изпоти, за да може тя да спадне.Вмъквам се при нея под завивките. Намествам главата и' върху гърдите си и я прегръщам с едната ръка. Заглеждам се отново в нея. Докосвам сърцето си. За първи път от толкова време то бие силно, бие за някого. Погалвам бузите и', после ръката ми се спуска към устните и'. В този момент тя зашава. Обръща се и премята ръка през кръста ми, като заравя глава в гърдите ми. Премествам ръка в косите и':
- Съжалявам Ю Ри! От днес нататък ти ще останеш само един хубав спомен. Вярвам, че ти прати това ангелско същество при мен. Благодаря ти! - прошепвам и обръщам поглед отново към спящото момиче до мен.


ДЖИМИН***
Държа я за ръка и се разхождаме. От час никой не е продумал нищо. От време на време забелязвам, че притваря очи наслаждавайки се на ветреца. Минахме по всички възможни заобиколни пътища, стига да не стигнем до тях, защото просто не искам да я пусна. В този момент усещам, че започва да капе.
- Заваля.- решавам да проговоря- мисля, че е време да те прибера. Тя кимва и се засмива.
Тъкмо, когато стигаме до тях, завалява като из ведро.
- Искаш ли да те почерпя бисквити и чай?- пита тя- Докато спре да вали. Ще се намокриш.
Хващам ръката и' отново.
- Хайде- засмивам се и я дръпвам лекичко към себе си.
Апартаментът и' е целият в бяло и бебешко розово. Колко сладко. Пуска ръката ми и напипвайки успява да се ориентира към кухнята. Наблюдавам я любопитно. В една стъклена купа са наредени бисквитки с парченца шоколад. Това моментално ми напомня за Джънгкук. Може пък да е забавно да ям братята и сестрите на най- добрия си приятел. Сяда на стола до мен и ги поставя на масата.
- Заповядай. Аз ги правих.- усмихва се гордо. Харесва ми това нейно качество, че въпреки липсата на зрение успява да прави почти всичко и този проблем не я лишава от нормалното ежедневие, за което не знам думата.
Вземам си една и отхапвам. Наистина са много вкусни.Хващам лицето и' между шепите си и я поглеждам в очите:
- Обещай, че само за мен ще правиш от тези прелестни бисквитки. Обещай ми.
Виждам как се изчервява, но все пак кимва. В този момент приближавам лицето си до нейното и съвсем леко докосвам устните и'.
- Вече не можеш да се отметнеш- прошепвам и се усмихвам. Тя също се засмива.
- Благодаря!- започва плахо- Благодаря ти, че днес ми помогна. Благодаря ти и за това сега. Благодаря ти, че ме прие такава каквато съм.
Аз не мога да кажа нищо. Нямам думи. Та кой не би харесал такъв ангел. Притискам я до себе си и вдишвам аромата и'. Ммм... лавандула.
След известно време се отделяме един от друг.
- Може ли да попитам нещо- започвам След като тя кимва си поемам въздух- как успяваше да свириш на пияното.
- Аз не съм родена сляпа- започнах да съжалявам, че попитах. Сигурно и' е тежко- Претърпяхме катастрофа с родителите ми и тогава се случи. Свиря от четири годишна. Знам клавишите наизуст,а мелодиите ги слушам и така възпроизвеждам, тъй като не мога да чета по ноти.
- Аз...аз съжалявам- навеждам виновно глава.
- Не, радвам се, че попита. Нямам хора, с които да споделям.
В този момент ми хрумва една идея. Изваждам телефона си и отварям Youtube. Пускам някакъв валс. Ставам от стола и заставам пред нея.
- Един танц- питам джентълменски.
- Разбира се, господине- отговаря ми като някоя изтънчена дама с голяма рокля-Но...Аз не мога да танцувам.
Пое,а, ръката и' и я изправям. Повдигам я леко, колкото да стъпи върху мен. Слагам ръце на кръста и', а тя ги сключва зад врата ми. Въртим се, следвайки мелодията. Вдигам я над мен. Въртя я. После пак я пускам. Усмивката не слиза и за секунда от лицето и'. Точно така. Никога няма да позволя тази усмивка да изчезне.
След като мелодията свършва я слагам на дивана и се настанявам до нея. В този момент светкавица проблясва и последва гръм. Тя слага ръце на ушите си и се сгушва на края на дивана, треперейки. Приближавам се до нея леко, за да не я изплаша. Хващам главата и' и я поставям в скута си.
- Шшшт. Спокойно Мая- прошепвам-Аз съм тук. Д о теб съм.
Запявам. Пея песен след песен, за да не мисли за бурята. Не спирам нето за миг. По- едно време виждам, че тя спи. Взимам одеялото от края на дивана и я завивам. Понечвам да си тръгна, защото е късно, но усещам как тя ме хваща за китката,
- Остани. Моля те. Страх ме е- прошепва почти през сълзи.
- Тук съм. Никъде няма да ходя.- намествам се при нея и я прегръщам. - Никога няма да те оставя. Обещавам
Това е последното, което казвам. След това се унасям и заспивам.

00:26. Е, време е за нова глава. Надявам се да ви хареса. Не е много дълга, за което се извинявам. Обещавам следващата да е по- дълга. Приятно четене и ако Ви хареса, моля оставете по един коментар. Благодаря предварително! <3 <3 <3

Благодаря много! Надявам се да не Ви разочаровам!

Сега първо имам нужда от уточнение. Ая или Мая последно или има и двете, аз май се обърках малко?!!?!?! И на едното место Куки и дрешките за момичето, приготви клин, а после я обу в долница на анцунг, сега се сещам за един друг фик как авторката/моето йобо/ написа облечена в неговата риза, а после той надигна тениската й , ох отнесох се това са малките подробности. ОСНОВНОТО! Харесва ми, нямам идея защо и как, не мога да повярвам, че кратките изречение, издаващи по много конкретен начин какво се случва могат така да ме развълнуват. Факт! Харесва ми. Приятно е за четене и ми харесва, че е с всички момчета почти, и още нещо ХАРЕСА ми заглавието. Много често заглавието ми е водещо за желанието за четене. Искам още да чета и искам да чета за Джин ... тортичката ми той ..разнежих се! Та чакам некста, че пак се оляяяхххх .....

Ая е момичето но Хоупи, а Мая на Джимини. Дори и аз се бъркам. Редовно звъня на донсенга да я питам коя как я кръстих, защото забравям, а с нейната дълготрайна памет...та радвам се, че ти е харесало. Освен това се притеснявам малко, че не успявам да обясня добре, че преди русокоската, в живота на Куки е имало друго момиче. Не съм сигурнаа дали се разбира. Извинявам ке хаотичния начин , по който пиша, но не мога да подредя мислите си. Искам да напишя толкова много неща и...да. Надявам се да успявате да разберете историята.
П.С : Фикът беше просто моментна хрумка, благодарение на онни и аз самата не знам как ще се развият нещата по- нататък.
Благодаря много, че проявявате интерес

Понеже аз съм може би една от малкото, които пише фик с много повече и от теб герои ще споделя аз как правя. В Замък 13 имам 26 главни героя, всички 13 момчета 13 момичета са ми на списък в тефтер кой с кого е и за да не се бъркам от време на време поглеждам, а също така, за да няма ощетени за всяка глава си набелязвам по няколко двойки, които да включвам и също си ги записвам, за да има за всички писано горе долу на еднакъв интервал. По повод хаоса в мислите ти, може би той създава усещането за много специфичен стил на писане, но още един път казвам, на ми харесва това. Файтинг!! Чакаме некста <3

Благодаря много и за съветите и за коментара. Сега се добрах до лаптопа и започвам да пиша.
П.С: Аз съм ти фенка (навежда засрамено глава) :ддд

Добре, и аз съм изпуснала не малко глави. >.<
Харесва ми, сладко е, всички двойки са перфектни. Адски ме кефят Джимин и Кук, но чакаме да видим и какво ще стане с Шуга и неговото момиче, а Джин е (оле майко, неземно сладък си го представям хд)
Та, чакам следващата глава с нетърпение :3