Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Оо,донсенг я бързо да оправяш нещата,че като се видим такива речи ще ти държа.Защо си толкова гадна? Т_Т Горките т-т мн е хубаво иначе хд <3 некст ;3

Тони плача T^T о господи чакам си другата глава задължително <3

Беше страхотна глава нищо че нещата между Куки и Алис още повече рухнаха да не говорим за Джиминчо и Мая но съм сигурна че накрая всичко ще се нареди и с нетърпение чакам некста!

Първо искам за пореден път да се извиня за забавянето. Няма да се оправдавам, че нямам време. Вярно е че не можех да измисля какво да пиша. Нищо не ми се струваше достатъчно добро. В крайна сметка не беше честно спрямо вас да го бавя още. Моля ви наистина много да изкажете мнение по това, което ще прочетете.Не знам дали има смисъл да го продължавам. Ако ви се чете и ако ви е интересно моля кажете. Не съм сигурна ,че последните глави са се получили. Ако имате препоръки и критика кажете. Благодаря много на всички!
Приятно четене!

Мая***
Болката ме убива. Сърцето ми кърви. Буцата в гърлото ми...задушава ме. С всяко затваряне на клепачите ми, спомените нахлуват в главата ми. Един по един. Болезнени. Не...не онези спомени...тези са по- тежки. Нараняват ме....Убиват ме.
Ръцете му в косите ми. Устните му, изпепеляващи моите. Гласът му – дрезгав и ... и мил. Допира, топлите прегръдки. Пръстите му, приплетени в моите. Душите ни- приплетени една в друга. Обгръщащи се, обичащи се, сега се разделят болезнено, убивайки всичко в мен.Хиляди игли се забиват до край в сърцето ми. Хиляди ласки намират болезнен път към съзнанието ми. Сълзи изгарящи душата ми се изливат. Падат една по една, отнасяйки всичко, което имаше между нас. Попиват в белите пухове на килима и ...се губят. И те си тръгват. Викам, мъчейки се да ги върна. Да върна и теб и тях... Едно име, един допир, една сянка, един мътен образ стои в главата ми...твоят. Твоят образ, който и нанася хиляди удари, но нито един не ме убива. Образ, който ще ме гледа как страдам по теб вечно. Образ, който ще иска сега да е до мен отново. Образ, който да докосва кожата ми. Да обладава сърцето и душата ми. Този образ си ти...Защо си тръгна? Защо замина така внезапно...точно както се появи...бързо...изневиделица. Защо ме накара да ти се доверя? Защо ми позволи да те обикна? Да те сънувам, да се привързвам, д те искам.
Смехът ти кънти в главата ми. Гласът ти ме опиянява. Давя се в собствения си плач. Пръстите ти в косата ми...Дъхът ти по врата ми. Тръпката...Свличам се на земята...бавно...болезнено. Сплитам пръсти в косата си и започвам да викам...Сърцето ми е раздирано от непоносима болка. Искам...искам...не искам да живея. Заравям глава в коленете си. Плачът ми се носи из цялото помещение.
Главата ми пулсира...светът ми става още по- черен от колкото е обикновено. Не мога без него...и...Изправям се. Залитам...Държа се за стената и ходя. Сълзите падат по бузите, врата, ключиците и стигат до гърдите...Отварям вратата на стаята се и напипвам гардероба. Търся...Хвърлям дрехи по земята.Докосвам...мириша всяка една.... поемам аромата на всяка дреха преди да се озове върху купчината и....Намерих я. Стискам горницата в ръцете си. Вдишам мириса на парфюма му...Нова вълна от спомени приижда...Емоциите изригват една след друга. С нова сила...по- голяма от предходната. Диамантите падащи от очите ми мокрят горницата му. Ще попият в нея...ще прехвърлят спомените...Ще ги запазя...те няма да умрат. Няма да го позволя.

Шуга***
Това е моята вечер. Ще бъде прекрасна. Перфектна.
Влизам в цветарския магазин. Лъхва ме мирисът на хиляди аромати. Започвам да се разхождам из малките коридорчета търсейки перфектния букет...с перфектните цветя. Навеждам се и вдъхвам аромата на кървавочервената роза пред мен. Опиянява мен. Омайва ме. Това ли е цветето или... са две.Погледът ми се спира на нежно лилаво цвете поставено точно до витрината. Доближавам се и го оглеждам. Нежно, невинно и истинско.
Нещо или някой хваща погледа ми. Русата й коса пада по раменете й...сините й очи – насълзени, гледат към земята. Погледът й- празен . Върви бавно. Олюлява се. Ръцете й- стиснати в юмруци и за миг не разхлабват хватката си. Устните й- наранени до кръв от прехапване, треперят. Дълго след като се скрива зад завоя продължавам да гледам в пространството след нея.Какво толкова се е случило на това момиче?
Излизам от магазина с букет от 100 рози, а по средата едно лилаво цвете завършва сложната композиция от любов, щастие и страст.
Поглеждам се в стъклото на витрината. Черният костюм подчертава добре оформеното ми тяло. Вратовръзката подчертава очите ми. Тази вечер ще бъда момчето мечта. Прокарвам ръка през косата си и се отправям към ресторанта.
Минутите се нижат. Стоя на масата. Сам. Няма я. Още я няма. Поглеждам регистъра си. 20 пъти й звъня, но дава свободно. Тревогата превзема цялото ми същество. Чакам я като пълен глупак.
Гледам часовника. Времето минава. Хората започват един по един да си тръгват.А моята надежда...с всяка изминала секунда тя угасва...все повече и повече. Гори бързо...безпощадно и болезнено. Взирам се в лилавото цвете и чакам. Като пълен глупак. Кръгъл и пълен глупак.
Набирам за последен път. След третия сигнал тя вдига и...
-Не ме търси повече.- след това сигналът за край на разговора се чу и с него нещо в мен се срина.
Станах от масата. С бавни крачки се отправих към изхода. Очите ми горят. Сърцето ми гори. Душата ми е изпепелена ...
-Господине...господине- само вдигам ръка в знак да замълчи и продължавам напред. Каква е причината да...защо тя би...Защо ми го причинява...нали.Нали всичко вървеше добре?Какво се случи? Какво стана ? Аз...разбирам.
Отговорът на въпроса ми идва сам. Пред погледа ми се разкрива...гледка, която успява да унищожи всичко в мен. За секунда успя да срине целия ми свят.
Анджи...Късата черна рокля...Високите токове...кестенявата й коса...и устните й – обагрени в червено. Ярко червено...Шепнат в ухото на БамБам. Гледат се. Заедно. На една маса. Взирам се във вътрешността на ресторанта. Гледам към тях... Това е. Погледите ни се засичат. Изненада. Безразличие. Тъга.Насмешка...изпускам букета на земята в момента, в който тя извръща поглед към брата на Дже Хи.Усещам сълзите си...стичат се по лицето ми. Свеждам глава и си тръгвам. Загърбвам всичко случило се между нас. Цялата магия на моята първа любов е заменена от тъга...носталгия...болка...разочарование...ревност...и отново тъга.
От днес нататък...никога няма да се влюбя отново!


3 месеца по- късно
Алис***
Отварям очи. Първото нещо, което изниква в главата ми е... Куки. Ръцете му около кръста ми. Устните му по кожата ми. Гласът му, докато шепти в ухото ми. Начинът, по който ме гледаше. Изпепеляваше...Обичаше.
Затварям очи и преглъщам звучно. 3 месеца, а той все още е в сърцето ми. Жигосал го е. Името му е изписано на него... Все още е в главата му. Все още го гоня в сънищата си. Все още държа ръката му и не искам да го пусна. Защото му принадлежа. Вярвам...продължавам да вярвам че ме обича. Той...всичко това....това беше истинско. Знам го...аз...сигурна съм...не.
Пригризвам нервно устна. Притварям клепачите си. Представям се за последно лицето му, защото...защото от днес нататък... От днес нататък Джънгкук няма да присъства повече в сърцето ми.
Нова учебна година...нова страница в живота ми. Пристигнах два месеца преди края на миналата учебната година. Познавам само Рап Мон, сестра ми и Джин, Джей Хоуп, Ая и Техьонг и Минг Хи. От днес нататък ще е различно.Смених профила, който ще изучавам. Вместо актьорско майсторство ще изучавам музика и танци. Ще продължа...ще живея отново...Усещам как една голяма част от мен се преобръща... Непоносимата болка в сърцето ми се усилва и една сълза се стича по бузата ми...Премахвам я нежно. Поглеждам я как стои в ръката ми.
- Сбогом Куки- изхлипвам и затварям очи.
Чувам вратата да се открехва и някой се мята отгоре ми...всъщност са двама.
- Яяяя...онни...Джин оппа ще ме смачкате.
- Готоова ли си. Днес е първия учебен дееен. Приготвили сме ти...
- Не отново мъфини...от една седмица само това закусвам.
- Скъпа...сестра ти е много небагодарна. На теб се е метнала!
- ЯЯЯ! – сестра ми го поглежда строго и му показва юмрук. Толкова са сладки заедно.
- Е не позна. Днес ще закусваш...мъфин с карамеел! Изненаада!
- Айш- разрошвам си косата- Оппа уби ми настроението. Айде ...излизайте трябва да се оправя.
След като най- накрая ги отпращам отварям гардероба. Изваждам униформата. Поглеждам я и в този момент спомените отново натрапчиво се опитват да намерят път до мозъка ми...Разтърсвам глава и се захващам да се обличам.
Решавам да оставя косата си пусната. Русите ми къдрици се спускат по рамената плавно. Връзвам червена панделка на китката си и се поглеждам в огледалото. Стоя известно време така и се гледам....така все едно срещу мен стои непознат. Руменината по бузите ми е изчезнала. Бузите ми ги няма. Очите ми са подпухнали...Е! Можеше и да е по- зле. Грабвам си чантата и излизам от стаята си. Джин и Вики ме чакат. Вече са готови затова не се бавим много,. Разбира се не забравят да ме натъпчат с два мъфина.
Черното BMW на Джин спира пред училището.
Е...Новият ми живот започва сега!
Сбогом любов! Сбогом Джънгкук!

П.С: Ще кача още глави днес, утре или Неделя.Ще се опитам да измисля нещо. За сега нещо се е оформило в главата ми...ще видим какво ще се получи.Освен това искам да се извиня, че е толкова кратка, но е встъпителна глава към идеята ми. Ще разкрия малка част. Ще проследя максимално подробно останалите месеци до връщането на Куки и Джимин. Няма да бързам да прескоча, защото все пак това са 9 месеца. На някой от вас може и да не се хареса и много се извинявам за това.
Надявам се да Ви хареса.

Добре, открих нещо... Не трябва да слушам Promise на ЕХО, докато чета глава от твоя фик, защото комбинацията е убийствена и е равна на грозно реване... Заби ме в земята, не знам какво друго да кажа...

ЧАКАЙ ЧАКАЙ ЧАКАЙ!!! КАКВО ПРОЧЕТОХ ТОКУ ЩО?!?! Не, не, не, не!! Не това се бяхме разбрали (всъщност нищо не сме се разбирали конкретно, ама бутай)!! Шуга и Анджи трябваше да са сладки и щастливи и очарователни заедно!! Какво търси Бам Бам при тях!! Той не трябва да е при тях!! Онни-а...
А Алис... Горкото момиче, горката ми мила Алис, горката ми сестричка!! Не мога, не мога, не мога!! Седя си аз в момента кротко в ъгъла и рева кат малкп дете... Не мога... Не мога да разбера как за една толкова кратка глава успя да ме трогнеш и разревеш така... От къде ги извади тез чувства, кви думи използва да ми ги предадеш?! Само знам, че тая болка ме убива!!!  
О, моля те, онни-а, моля те, не ме карай да чакам/да страдам още повече, защото го спираш (но това всъщност за теб не е опция ) и качвай скоро. Обичам теее! Файтиинг!!
П.С: И все пак, като се замисля... Не мога да не спомена BMW-то... И ми се доядоха мъфини... Макар че не държа на карамела...

Така... не знам дали да те прегърна (Защото: ХЕЙ НОВА ГЛАВА) или да те набия (Защото: ХЕЙ НОВА ГЛАВА АМА НАКАРА ВСИЧКИ ДА ПЛАЧАТ И СТРАДАТ)... Ади ще живееш... (Трябва някой да пише фика все пак)
Ох, Алис колко още трябва да понесе... Поне Вики и Джин знаят как да повдигнат настроението. :D Не ми се мисли как Мая ще живее без Джиминчо, а Шуга да не говорим... И защо БАМБАМ - СЕРИОЗНО КАК ГО ПРАВИШ, КАК ГО ОЦЕЛИ!?
Абе не знам вече как трябва да реагирам... Та, страхотна глава както винаги! Продължавай да пишеш все така! И не се тревожи дали качваш често или не... Все пак отвреме навреме трябва да се отделя време, за да се откача по азиятци, нали?