A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Страница 4 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by nadya_12 on Сря Юли 29, 2015 1:55 pm

Разговорът между майката на Анджи и Шуга ме изкърти! Сори, че не коментирам много, просто гледам да не разводнявам фика. Иначе много е добро.


""The kindest member is Jonghyun. He is always looking for others silently and secretly… I have always been receiving his care since a long time ago.""
 - Lee Jinki
avatar
nadya_12
VIP

Capricorn
Брой мнения : 226
Точки : 812
Join date : 12.07.2015
Години : 17
Местожителство : Духом - Сеулският нощен страж, SHINee World, всъщност - Варна, морето, сините вълнии~~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by kurobai on Сря Юли 29, 2015 2:02 pm

Олеле Господи! Това беше страхотна глава и си заслужаваше чакането! Шуга цепи мрака. Е вече са официално заедно (Според договорите на майката на Анджи).
Ох, дали Куки е добре? Започвам много да се притеснявам. Тази Ю Ри играе мръсно... усещам го. Оф, кажи ми, че не е забравил Алис. Не може. Та те току - що се харесаха и той спря да страда, а сега пак.
Чакам некста! Интересно ми е какво ще се случи с другите. Изглежда ми, че пускаш малко thriller във фика. Харесва ми! Страхотна си!

kurobai

Pisces
Брой мнения : 144
Точки : 161
Join date : 10.05.2015
Години : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by gmlto on Сря Юли 29, 2015 2:02 pm

това беше добре, тя го целуна и той забрави Алис .. или я забрави, за да не помни съня, в който Юри я убива с помощта на вуду кукла .... много добре, харесва ми .. Йонги .... *пиши и се разтапя* клоуна със самочувствието на ударил дупето в тавана, ноо това му помогна определено, за да е на ниво, особено щом е с покритие, давай некста


avatar
gmlto
FanFic Writers

Taurus
Брой мнения : 1131
Точки : 1099
Join date : 17.06.2013
Години : 36
Местожителство : Бургас

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Сря Юли 29, 2015 10:10 pm

Джънгкук***
 - Коя си ти? - питам ядно. Навеждам злобно глава и я поглеждам- Какво правиш в леглото ми? Какво е станало между нас снощи?
 - Аз...А-аз съм..А-Алис. Аз..Ти...- започва да заеква
 - Мразя такива като теб. Правят се на мили и невинни до момента, в който не видят мъж с голям портфейл. За пари ли си тук? Ето- изваждам няколко банкноти от портфейла си и ги хвърлям в лицето й.- Още. Искаш ли още?
  От очите й започват да се стичат сълзи. Пребледнява. Злобна усмивка заиграва на устните ми. Ставам. Отправям се към вратата. И...
  - Какво правиш- повдигам вежди и се вглеждам в нея. Стои на земята. Обвила е крака ми с ръце. И..Хлипа!
  - Н-не...Н-не ме оставяй - едвам прошепва през сълзи.
  Клякам пред нея. Хващам брадичката й. Повдигам лицето й, така че погледите ни да се срещнат. Оглеждам я. Приближавам лицето си до нейното и...
  - Жалка си.- прошепвам. Изритвам я и излизам от стаята. Разбира се, не забравям да тръшна вратата.
  Забелязвам Рап Мон и се отправям към него.
  - До довечера искам тази курва да е изчезнала. Доплати й, ако иска още. После ще ти върна парите. Сега излизам.
   Обръщам се и тъкмо да направя крачка напред и....
    Гори. Боли ме. Какво по...
    Отправям зверски поглед към Намджун.
   - Ти какво?- започва, но той ме прекъсва.
   - Курва ли? Ще ди разбия зъбите, ако още един път я наречеш така. Писна ми от теб. Алис е наша приятелка и, кълна се, ще ти избърша самодоволната усмивка от лицето, ако я нараниш. Какви ги играеш? Момичето те...
    - Хьонг...Вече и магистралки ли взе да прибираш. Но...Като се замисля- изглежда добра в леглото. Не се и учудвам, че си я взел. Следващият път, обаче, не я слагай да спи с мен.
    Яростта в очите на Намджун ме радва. Вдига ръка и посяга да ме удари. Изведнъж пред мен застава...Тя. Поема удара вместо мен и се строполява на земята. Намджун кляка до нея и започва да й се извинява.
    А аз...просто си обирам партакешите и излизам от апартамента.
    Температурата на тялото ми се покачва, Сърцето ми започва да бие лудо. Погледът ми се замъглява. Черни петна излизат пред очите ми.  Остра болка преминава през главата. Толкова силна,че...
    -ААААА- изкрещявам и...

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
 - Не й го причинявай. Недей. Защо? Защо го правиш?- крещя, но тя просто стои и се смее насреща ми.
 Опитвам се да се освободя от въжетата, но...Те са пришити дълбоко в кожата ми.
  А, тя...Тя стои от другата страна на стъклото с дяволска усмивка. Гледа ме. Подиграва ми се. Иска да ме пречупи. Аз...
  - Погледай още малко. Виж как разбиваш сърцето на момичето, което уж обичаш. Тя ще те остави. Няма да издържи. А и ме съмнява старото ти аз да си спомниш коя е тя. Ще ти докажа, че не си влюбен. Ще разбереш, че тя е мой заместник.
   След това се засмива. Тъкмо да кажа нещо и вратата се отваря. Влиза високо момче. С тъмен проницателен поглед и плътни устни...Т-това е...Това е един от мъжете в храма. Т-той какво търси тук?
   Въпросният се приближава до Ю Ри и я целува нежно. Тя отвръща на целувката и вплита пръсти в косите му. Той започва да целува врата й, а през това време...Тя ме гледа. От погледа й строи огън. Демоничен огън.
   - Извини ни. Имаме да свършим ...Някои неща.- усмихва се мазно и излиза.
   Изведнъж онази болка в главата ми се връща, По- силна и...Непоносима и...
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""
  Отварям очи и виждам надвесилата се над мен лавандула. Посягам и докосвам лицето й. Може би това е единственият ми шанс.
   - Обичам те , Алис! Съжалявам!
  Клепачите ми натежават и се унасям.
""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""'''''
  Сърцето ми прескочи удар. За един кратък миг, той си спомни коя съм. За един кратък миг, той беше моя Джънгкук.
   Частица надеждата се прокрадва в душата ми и... Аз няма да се откажа от него. Ще го накарам да си спомни. Да си спомни всичко и най- вече мен.
   Навеждам се и докосвам устните му. Може би това ще бъде последният ми шанс да го докосна. Да го целуна. Впивам устни в неговите отново и се задържам така.
   
  Вики***
  Гледам сестра си. Стои. Грижи се за човека, който не я помни. Обича го.
  Тя се навежда и го целува. После втори път. Въздъхвам. Горкото ми момиче.
  Усещам брадичката на Джин върху рамото ми. Обръща ме към себе си и ме поглежда в очите.
  - Не искам да си тъжна. Всичко ще се нареди. Ще бъдем силни. Известно време ще стискаме зъби. Ще си спомни. Ще видиш. Обещавам ти, че ще си спомни.
Обръща ме към себе си и ме прегръща. Заравям глава в гърдите му. Чувствам се защитена. И спокойна...

Ето още малко. Компенсация за закъснението. Благодаря за хубавите коментари. Надява се да ви хареса. Малко е кратко, но следващия път повече. <3 <3 <3 <3 <3
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by gmlto on Сря Юли 29, 2015 11:29 pm

хах познах игра е...харесва ми чакаме некста бързичко


avatar
gmlto
FanFic Writers

Taurus
Брой мнения : 1131
Точки : 1099
Join date : 17.06.2013
Години : 36
Местожителство : Бургас

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by ProudElfHere~ on Сря Юли 29, 2015 11:40 pm

Много е хубаво, за пореден път се чудя какво да напиша след такава прекрасна глава >.<
Дано наистина всичко се оправи >.<



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 18
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by kurobai on Чет Юли 30, 2015 2:09 am

Боже! Това хич не го очаквах. Ю Ри каква си всъщност? Моля те, опази Куки, знам че ще си спомни и ще е щастлив с Алис. Дано нещата се оправят, но сега е време за драмата. Чакам некста.

kurobai

Pisces
Брой мнения : 144
Точки : 161
Join date : 10.05.2015
Години : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Badasskitty69 on Чет Юли 30, 2015 11:09 am

некст уникална глава нямям думи 

Badasskitty69

Брой мнения : 40
Точки : 6
Join date : 16.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Annabethy on Чет Юли 30, 2015 11:25 am

Наистина не знам какво да кажа! Думите, които знам, ми се струват все по-малко. когато седна да коментирам това, което пишеш. Горката Алис! Как може Джънгкук да не я помни! Но той ще си припомни, нали? Няма да я остави сама... нали?!
Ай, само мога да кажа, че нямам търпение за следващата глава!
avatar
Annabethy

Cancer
Брой мнения : 68
Точки : 391
Join date : 08.06.2015
Години : 17
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by nadya_12 on Чет Юли 30, 2015 12:27 pm

Нее! Не! Не е възможно Куки да не помни Алис! Само на мен ли ми се иска да измета пода с Ю Ри?! Давай следваща глава, моля!


""The kindest member is Jonghyun. He is always looking for others silently and secretly… I have always been receiving his care since a long time ago.""
 - Lee Jinki
avatar
nadya_12
VIP

Capricorn
Брой мнения : 226
Точки : 812
Join date : 12.07.2015
Години : 17
Местожителство : Духом - Сеулският нощен страж, SHINee World, всъщност - Варна, морето, сините вълнии~~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Авг 29, 2015 1:50 pm

Тааака...Извинявам се да ОГРОМНООТО забавяне. Не съм забравила фика. Просто не ми идваха идеи. Сега , след едномесечно отсъствие  от моя страна, съм заредена с идеи за фика. Днес или утре очаквайте нова глава. Надявам се да не ви разочаровам. Относнъ Куки и Алис:
Малко ще издам.. ще се появят още проблеми между тях, а и между Джимин и Мая
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by The-Wolf-Blade on Съб Авг 29, 2015 3:06 pm

Първо бях like " Супер ,не го е забравила!!! Искам нова глава! o_O", после бях like " off още проблеми
между Куки и Алис...", а накрая бях like " не, не, не, без проблеми при
Мая и моето Джимини! No way!!!x(" Искам по бързо нова глава! Нямам търпение за некста. Наистина се радвам, че реши да продължиш този велик фик! Fighting!!!!! <3<3<3
avatar
The-Wolf-Blade
VIP

Pisces
Брой мнения : 98
Точки : 345
Join date : 20.07.2015
Години : 16
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by kurobai on Съб Авг 29, 2015 3:18 pm

Не съм си и помисляла, че ще го забравиш. Всеки има момента ''нямам муза''. Разбирам. Не бързай. Измисли всичко спокойно и го напиши. Ще чакам колкото е нужно. Fighting!

kurobai

Pisces
Брой мнения : 144
Точки : 161
Join date : 10.05.2015
Години : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Нед Авг 30, 2015 12:17 am

Намджун***
  Защо се получава така? Защо все на това момче? Защо на него? Защо не може да бъде щастлив? Защо винаги, когато в сърцето му се появи светлина, тя е убивана от мрак? Защо, Куки? Защо...защо не можеш да бъдеш щастлив? Защо не можеш да направиш другите щастливи? Защо след себе си носиш само болка..Защо ни го причиняваш? Защо винаги ни нараняваш? Защо винаги мислиш само за себе си? Защо, Куки? Къде е онова малко момче? Къде отидоха онези дни?
  Вече не чувам онова сладко "хьонг". Не виждам онази голяма усмивка...няма ги онези големи очи пълни с топлина и любов. Няма те, Куки...Не те виждам и това ме натъжава...Не мога да усетя малкото момче, което срещнах онзи пролетен ден... Ти беше моето малко братче...Куки...Ти все още си тук...в сърцето ми. Нараняваш ме. Искам отново да стоим и да си говорим...да си приказваме както преди...с часове. Искам да те видя щастлив...Тази твоя страна...черна страна, която унищожава всичко около себе си...искам да я няма. Не искам да нараняваш себе си повече... Куки, знам че те боли...но...аз съм до теб. Аз...твоят хьонг...Ще ти помогна...ще те върна, Куки...ще видиш. Ще се сетиш за онези наши дни...ще видиш...
   Затварям очи и се избутвам от покрива на зградата... Чувам вик зад себе си...Ще те спася, Куки. Ще разбия леда около сърцето ти...
.................................................................................. ..................................................................................
    Усещам ръка, около моята. Какво става? Кой?
    Отварям очи и светлината ме ослепява. Премигвам...Веднъж...Два пъти и ... Тя...Защо?
     - Тт-и...
     - Аз...- довършва и се навежда към мен.
     Устните ни се докосват и онази буца в гърлото ми ме оставя без дъх...Усещам как сълзите ми започват да се стичат по бузите, но...И тя плаче... Заравям глава в косите й... и...Лавандула...Завива ми се свят... Погледът ми се замъглява. Петна пред очите ми...Учестено дишане и...Картината пред очите ми се губи...
  Минг Хи***
  Слънцето гали кожата ми...Размърдвам се под завивките. Протягам ръка, търсейки Те-Те...Напипвам...Търся и...Той..да не би да е...Не пак!Не отново!Защо го прави? Не...
   Ставам със скоростта на светлината и обувам едни негови шорти и някаква риза, метната на стола. Тръгвам  по стълбите...Къде да го търся? Може да е на всякъде...Бягам...Усещам как очите ми горят...Сълзи се ронят от очите ми... Трябва да го намеря...Раните му дори не са зараснали!Мислех....мислех,че след това ...това което се случи между нас...мислех,че ще се откаже от това.Надявах се...
  Изведнъж се блъскам в нещо или в някого. Падам по дупе...Ох, това определено боли...Сигурно ще ми излезе синина на дупето..Ах, що за късмет ( развалих момента)
   Вдигам поглед и виждам ухилената физиономия на Техьонг. Без да мисля се хвърлям на врата му. Усещам ръката му върху кръста ми. 3 години мечтаех за тези моменти.Аз и той...Ние двамата...Поглеждам го в очите и плахо целувам устните му.
    - Къде беше?- питам и свеждам глава
    -Аз отидох до магазина, за да купя продукти за закуска...Мислех да те изненадам,но...Когато вече бях на касата се сетих,че не мога да готвя- казва и се почесва нервно зад врата- Ако искаш...може сега да изядем нещо край река Хан. Обещавам най- тържествено, че ще помоля Джин хьонг да ме научи да готвя и след това ще ти направя романтична закуска в леглото.
    -Ти си най- страхотното извънзем...Така де гадже- засмивам се и го целувам по устните. Хващам го под ръка и тръгваме да се разхождаме.
    Времето е прекрасно. Разхождаме се един до друг както по филмите. Заглеждам се в него. Сърцето ми прескача удар...Как може да е толкова хубаво странен...не хубаво, а прекрасно странен.
    - Стига си ме зяпала...ще ме урочасаш.-казва и аз навеждам засрамено глава- Но пък щом ще бъде от теб съм съгласен.
     Докосва с устни първо единия, а после другия клепач.
   - Ще ме гледаш цял живот, така че гледай да не ти омръзне.- засмива се, а аз оставам като попарена.
     Не е ли малко рано да се мисли за брак. Той да не би да е някакъв принц...Нали тях ги женят по- младички...Значи мога да стана принцеса. Ох...детската ми мечта ще се сбъдне. Супер!
      Изведнъж нещо грабва вниманието ми:
     - Това не са ли Джин оппа и Джънгкук оппа. Кои са тези до Куки? Какво става? Защо... - поглеждам към Ви. Притеснението му е избило по всяко едно мускулче на лицето му. И тогава хуква натам...

Джин***
 Оставям спящото до мен цвете и излизам от стаята. Първото нещо, което виждам е липсата на Джънгкук. На дивана са оставени някакви рисунки...Явно е рисувал.
 Оставам шокиран...Вуду кукли...Ю Ри...Някакъв мъж със тъмни очи и пухкави устни и ...Той...Джънгкук седнал на нещо като кресло или диван...Не мога да определя точно...Но той е целият пришит с конци. Въжета...Обрисуван и в очите му е изписах страх. Какво по...? Трябва да разбера какво става.
   Намирам го на мястото, където срещна за първи път Ю Ри. На пейка край река Хан...
   Сядам до него...
   - Как си- питам тихо и той вдига поглед към мен.
   Оставам без думи...Тъмни кръгове под очите...Бледо лице...Уморен, изтощен вид...Прилича на мъртвец...
   - Хьонг... не знам какво ми става.Помогни ми,- прошепва и се сгушва в мен.
   Облягам брадичка на главата му и започвам да правя кръгообразни движения с ръката си по гърба му. И изведнъж...
   Около 6 черни колко ни обграждат. От тях излизат някакви мутри и хващат Куки.
  - Какво правите? Пуснете го! КАЗАХ ДА ГО ПУСНЕТЕ!ВЕД...- получавам удар в лявата буза и няколко ритника в корема.
  - ХЬЬОНГ!- изкрещява Куки,някъде далеч. Далеч от мен.

  Джънгкук***
  Намирам се в огромна сграда.Имение мисля. Водят ме като някой престъпник. След множоство завои стигаме до една огромна врата...Красива. Позлатена. Какво е това място?
   - Господинът ви очаква- излиза една набита жена.
  Блъсват ме вътре и затръшват вратата след мен.
   Столът се обръща към мен и...
   -Т-татко - казвам плахо.
   - За теб, г-н Чон, не татко. Нека минем по същество. Признах те за мой син. Искам от теб да започнеш работа в компанията ми. Да те опресня аз съм шеф на най- голямата компания в Южна Корея. А ти...ти ще правиш каквото ти кажа, за да ми помогнеш да се развия и в корабостроителния бизнес- ясно!
   - МОЛЯ! Не съм те виждал, от 13 години... Разбирам, че мъртвия ми баща не е мъртъв. Разбирам, че съм бил лъган през по- голямата част от живота си и...И единственото, което имаш да ми кажеш е "Искам да ми станеш марионетка и да изпълняваш това, което ти кажа". Е, г-н Чон ще Ви разочаровам. Отговорът ми е не - ставам ядно и тръгвам към вратата.
       Сълзите напират в очите ми. Сърцето ми се свива. Буца засяда в гърлото ми. Чувствам се слаб. Безпомощен. Чувствам, че....не искам да живея. Няма за какво или по точно за кого.
  Плътният му глас отново се разнася из стаята:
  -Това не беше молба. Ако си тръгнеш сега, повече никога няма да видиш приятелите си. Ще се погрижа да изчезнат от лицето на Земята...А, така! Добро момче. Сега моите хора ще те отведат в имението ти. А да...Още две неща. Първо- продължаваш с посещаването на училище и второ-Ще се сгодиш за тази дама.
   Обръщам се и виждам...
    - ДЖЕ ХИ!
    -Оппа- засмива се мазно и ми се хвърля на врата.
     Чувствам се смазан. Какво да правя? Какво? Защо на мен?
    - Не забравяй цената на всяка една твоя грешка.- заповеднически казва баща ми - От теб зависи съдбата на приятелите ти, а и на онова момиче- как беше..А, да -Алис.
    Нещо ме жегва отвътре. Защо ме е грижа за това момиче? Какво ми става? На мен...на мен ми пука за нея! Но... може би има някого.
     - Ще направя всичко...Само ги остави. Всички и най- вече...най- вече А-алис - издишвам и свеждам поглед. Оставям се на мутрите да ме водят. Обръщам гръб на Дже Хи и г-н Чон и пристъпвам през прага на новия си живот.
    -Господи, помогни ми!- прошепвам и затварям очи.


   Такам ето я и новата глава. В следващата ще видите какво става с Джимин и Мая и още някоя двойка, Реших, че искам да обърна повече внимание на тяхната случка. Таа за това е толкова кратко. Първоначално идеята беше да бъсе два пъти по- дълга.Е надявам се да съм възвърнала интереса към историята и да ви хареса <3 <3 <3 <3 <3


Последната промяна е направена от cookie98 на Нед Авг 30, 2015 9:07 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by kurobai on Нед Авг 30, 2015 12:42 am

Господи! Ти ма уби с таз глава. Ама това въобще не го очаквах. Как? Защо? Ти просто ме изумяваш! Нещата не се развиват много добре, но съм сигурна, че ще се оправят. Страхотна глава! Чакам некста.


Последната промяна е направена от kurobai на Сря Сеп 02, 2015 3:03 am; мнението е било променяно общо 1 път

kurobai

Pisces
Брой мнения : 144
Точки : 161
Join date : 10.05.2015
Години : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by nadya_12 on Нед Авг 30, 2015 12:44 am

Такаа, откъде да започнаа... Всичко беше прекрасно, действието беше динамично, нямаше моменти, в които да се отегчиш, това с бащата беше брилянтно. Стори ми се много кратко, ама нали каза, че се връщаш с идеи в главата, така че едва ли ще чакаме дълго за следваща глава. Тази глава си струваше чакането обаче. Чакаме некст и файтинг! И нека музата бъде с теб!


""The kindest member is Jonghyun. He is always looking for others silently and secretly… I have always been receiving his care since a long time ago.""
 - Lee Jinki
avatar
nadya_12
VIP

Capricorn
Брой мнения : 226
Точки : 812
Join date : 12.07.2015
Години : 17
Местожителство : Духом - Сеулският нощен страж, SHINee World, всъщност - Варна, морето, сините вълнии~~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Сря Сеп 02, 2015 1:06 am

Джънгкук***
-  Предполагам си се настанил- дълбокият глас на баща ми ме изважда от транса, в който бях изпаднал.
Кимвам едва забележимо и връщам поглед в скута си.  
-Това е хубаво. Сега слушай. Промяна в плана. Заминаваш. Вдругиден е полетът ти.
-  Но…защо? С какво право ти ще ме изпращаш някъде?
- Чон Джънгкук…Не забравяй какво се споразумяхме. Отиваш да учиш там. Искам да се върнеш готов да управляваш фирмата. След година ще се видим отново. Тогава ще се състои годежът ти с Дже Хи. Утре можеш да се сбогуваш с който решиш, но с теб задължително ще бъдат двама от моите хора. Ясно? Разбира се, че е ясно. Нямаш избор.

Вратата се тръшва, а аз оставам сам. Ядът се надига в мен. Чудовище….той не ми е  баща, а същинско чудовище. За един ден успях да изгубя всичко. Дори и свободата си.
Лягам назад и погледът ми се размива от напиращите сълзи. Сърцето ме боли. Сам. Отново
..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
Усещам пронизваща болка в главата. Става ми горещо. Кръвта ми започва да бушува във вените. Чувам ударите на сърцето си. Като тъпани. Бият. „Туп-Туп-Туп”. Слагам ръце на ушите, мъчейки се да спра този шум. Сълзите изгарят кожата ми.Едвам си поемам въздух от буцата в гърлото ми. В главата ми се вихри някаква буря. Започват да прииждат картини. Крещяща тълпа. Подземие. Блъскащи се хора. Скандиране и ринг. Удари. Аз и…Тае. Двамата срещу някакви мутри. Това…ТАЕ НЕ!...След това училище. Дъжд. Аз. На покрива. Гледам в една точка. Но…защо съм там? Какво е станало, че да съм толкова притеснен или…или…Коридори. Тъмни. Празни .Вървя. Без цел, без посока. Излизам навън. Горница. Момиче. Поглежда ме със…Алис…тези големи сини очи се врязват в сърцето ми. Гласът ми е неспособен да излезе, колкото и да се опитвам да извикам. Имам нужда да го  направя. Да излея всичко. Защо тя е тук? Защо я виждам? В стаята на Ю Ри. Розовият пуловер. И тропот. Изхвърчам от стаята и виждам…Пак Алис. .. На земята. В безсъзнание. Спускам се към нея и я вдигам. „Туп-туп-туп”…Горещата й кожа. Нежна, красива. Русите коси. Затворените очи…Усещам я до мен. Прегърнал съм я. Аз…защо ми е …Аз…Алис…Моята Алис. Аз…

 Поемам си рязко въздух.

Стъклена клетка. Стоя завързан.Въжетата прешити в кожата ми. Вдигам поглед и срещам този на Ю Ри. Черната й рокля описва идеално тялото. Безчувствените й очи ме гледат и студена, злобна усмивка заиграва на лицето й.
- Страдай, Джънгкук. Ще те погубя.

.............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Отварям очи. Опитвам се да нормализирам дишането си.  Тръгвам към вратата. Трябва да говоря с Алис. Наложително е…и…ръката ми спира на няколко сантиметра от бравата.
Издишвам мъчително и затварям очи. Няма смисъл. Аз заминавам. Така е по- добре. По- добре е да  ме мрази. Ще страда повече, ако разбере че тръгвам и узнае че помня…Че помня нея…че помня нас. А и…Джънгкук…имаш годеница.Сядам на леглото и се заглеждам в една точка. Всичко…Всичко изгубих. ..
Джимин***
- Джимини…Сигурен ли си за това, което искаш от мен. Ами онова….
- Сигурен съм, мамо. Искам да замина за Америка. Искам да посещавам тази академия. Искам да дебютирам.А там могат да ми помогнат. Искам  да замина вдругиден. Нищо не ме задържа тук. Искам да се махна и да преследвам мечтата си.
- Щом това е желанието ти.
Излизам от кабинета на майка ми.Имам нужда да остана сам. На саме с мислите си.
Вървя в парка. Аз…наистина го направих. Джимини…това беше правилното решение. Правилното и за двама ви.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
-Ти трябва да си Джимин, нали?
Старец. Заобиколен от няколко бодигарда. Облечен в стилен костюм. Долче и Габана.
- Да. А вие сте?- отговарям също толкова студено.
- Името ми е Димитрий Якшин IV. И съм дядо на Мая. Искам да поговоря с теб за нея.
Оставам шокиран. Сърцето ми прескача удар. Гледам го с широко отворени очи. Наблюдавам как кимва на двамата зад него и те се отдалечават. Въпреки това не отделят поглед от нас. Старецът сяда на една пейка и ме подканя да седна до него. Настанявам се.Следва мълчание- не повече 20-30 секунди, но…това беше най- мъчителната половин минута в живота ми.
- Няма как да не знаеш за състоянието на Мая, затова започвам направо- казва с малко по- мек тон- Има шанс зрението и да се върне. Макар и частично.
Усещам как все едно камък пада от плещите ми. Сърцето ми се изпълва с радост. Това е най- щастливия момент за мен до сега.
- Живея в Германия в момента, но родом съм от Русия. Сигурно вече си забелязал по името. Свързах се с едни от най- добрите лекари в немската столица. Приемането й в клиника е уредено. Вече е достатъчно голяма, за да започне с процедурата. Всичко беше уредено. Планът беше да живее с мен в имението ми. Но…
Какво става по дяволите…?
- Но…- подканвам го.
- Когато пристигнах, първите й думи бяха, че няма да замине. Наблюдавам я. Хората ми ме информират за всичко свързано с нея. Знаех и за вас. Мина ми през главата, че може да се разколебае, но не мислех, че нещата ще стигнат чак до тук. Не иска да замине заради теб. Интелигентно момче си.Родителите ти са едни от най- известните в бизнес средите. Ако я обичаш наистина ще я оставиш. Ще я пуснеш да замине. Знам, че ще тие тежко, но помисли за това, че тя може и да прогледне.
Г-н Якшин се изправя. Потупва ме по рамото и се отдалечава. А аз оставам така. С размити от сълзи очи. С разбито сърце.  Аз щях да бъда виновен, за това че не е прогледнала и никога нямаше да разбера за това. Аз…Аз трябва да направя нещо.
…………………………………………………………………….Край на спомена на Джимин………………………………………………………………………………………………………………………………

 Звъня на звънеца. И…тя се показва. Облечена в розова рокля до коляното. Русата й коса се спуска по раменете й . Лъхва ме приятна миризма от апартамента.
- Джимини…Ти ли си? Ела. Правя ти бисквитки. До 10 минути ще са готови. Трябва само да…
- Нямам толкова време- казвам студено, а душата ми лее кървави сълзи, докато говоря.
- Как така- напипва ръката ми и я вплита пръсти в моите. Издърпвам се от нежната й хватка и продължавам- Седни.
Помагам й. Не искам да й се случи нещо след като изляза от апартамента.
- Аз заминавам. Отивам да изпълня мечтата си в Америка- казвам й
- Но това е чудесно. Ще те посещавам и…
- Не. Не ме разбра. Отивам в Америка, за да стана певец. Там ще има много момичета и смятам да си правя кефа, а не да тъгувам по приятелката ми от Корея. С една дума- искам да се разделим- иде ми да се убия за това, което казах. Мразя се. Мразя се.
Не я оставям да довърши. Излизам от апартамента и тръгвам да бягам. Не смея да се обърна назад, защото …Защото може да се разколебая…Може да се върна. Да й кажа, че съм я излъгал. Да й кажа, че я обичам. Да слепя устните ни в страстна целувка. Да обгърна кръста й с ръце. Да я притегля близо до себе си и да не я пусна. Никога.
Но…ако го направя…ще се мразя повече.

Джънгкук**

Стоя до река Хан и гледам спокойните й  води. Двете мутри не ме изпускат от поглед. Това ме изнервя. Къде се бави Джин хьонг?
- Хей Куки- потупва ме по рамото- Как си? Какво стана? Кои бяха онези? Какво ти…
- Хьонг…Заминавам.
Свеждам глава и продължавам.
- Баща ми…Той е жив. Изпраща ме в чужбина да уча и догодина щом се върна, ше наследя компанията и ще се сгодя за Дже Хи.
- Ти…Ти полудя ли?Какво ти е казал мръсника. Куки, ти не би се съгласил. Ти…ти никога не би.
- Промених се- усещам как изричам най- голямата лъжа през живота си, но…Не мога да му кажа истината. За заплахите и..за всичко- Искам само да те помоля за услуга.
Кимва. Гледа ме в очите, сякаш може да прочете всичко в тях. Поглеждам към реката, може би от страх, че наистина е така.-Аз..хьонг,аз…Спомних си Алис. Помня я , хьонг. И тя не трябва да разбира за това. Тежи ми на сърцето. Обичам я , но само ще я наранявам. Казвам ти, защото имам нужда да споделя на някого. Имам нужда да кажа на някого, че я обичам.
- Куки ти…
- Здравейте момчета. Как е?- останалите идват.
- Момчета заминавам. Отивам да уча. Баща ми не е мъртъв. Можете ли да си представите. Много съм щастлив- фалшива усмивка заиграва на устните ми – Заминавам за Англия утре в 11. След година ще се върна тук и ще поема фирмата. Освен това татко ме уреди с една сладурана.Познавате я. Дже Хи.
- ДЖЪНГКУК…ТИИ- започва Рап Мон, но…
Усещам как бузата ми пари. Обръщам се по посока на удара и …Техьонг стои и ме гледа.
- Това не си ти…- е единственото, което казва. Обръща се и понечва да си тръгне, но…

Джимин***
- Те-Те, момчета , аз..аз също заминавам. Отивам да уча в Америка  и да дебютирам там.
- Ами Мая- пита Teхьонг. Джимин свежда глава- Така е по- добре за нея.
- Моля- отвръща иронично Те-Те- Вие сте…Вие сте изроди. Тръгвам си. Писна ми от вас.

Джин***
Защо на мен се падна честта да пазя тайната ти, Куки. Знаеш, че не мога да си държа езика зад зъбите. Ох…Как да лъжа Вики.Все пак се отнася за сестра й. Ако разбере, че съм знаел, а  не съм й казал ще ме намрази. Но не мога да предам Куки. Ох…какво да правя..
- Да й кажа…Да не й кажа…Да й кажа…Да не й кажа…
- Какво да ми кажеш.
- Че Куки си спомни …опа- айш …какво направих. Оплесках всичко.
- Спомнил си е Алис? Отивам да й…
- Не- хващам я за ръката- Той заминава.  Отива в Америка. Ще учи. След като се върне ще поеме фирмата на баща си и ще се сгоди и омъжи за Дже Хи. Ако Алис разбере само ще страда. Не и казвай нищо.
В този момент се чува изтърване на чаша с вода. И двамата поглеждаме към вратата и …Алис стои там и ни гледа. Тръгва на бегом на някъде. С Вики тръгваме след нея и…

Джей- Хоуп.
- Здравей Алис. Как си? Какво има? Чакай…защо заключваш? Аз съм с Ая. Какво правиш по дяволите. Алис  пусни ме. Имам клаустрофобия. Отвори проклетия гардероб.
- Не Хоупи. Кажи ми кога тръгва самолета на Куки?
- Алис моля те отвори вратата. Не разбра правилно. Ще ти обясним- чуват се виковете на Джин и Вики от другата страна на вратата.
- Джей Хоуп, ако не ми кажеш ще те завържа за леглото и ще ти пусна страшен филм. Освен това ще те гъделичкам, докато не умреш.
- Добре. Предавам се. Само без страшни филми. Самолетът му тръгва след около 30 минути.

Вики***
Алис излиза от стаята и ме поглежда.
- Отивам на летището. Джин- закарай ме.- след това отмества поглед върху оппа.
Тръгва непред тичайки. А аз след нея. Не мога да я оставя.

Алис***
Той…Той ме помни. Той се е сетил за мен. Той…Той ще се сгодява…Не това не може да е вярно. Той ме обича…Той…Сърцето ми бие лудо.Очите ми са пълни със сълзи.Искам да го видя.Искам да го погледна в очите…дори и за последно. Да видя усмивката му. Да чуя гласа му. Искам да чуя от него, че това не е вярно. Не може да е вярно. Не може…
  В мига, в който колата спира изхвърчам от нея и влизам на летището. Има толкова много хора. Къде си Куки? Къде?
 Бягам. Търся. Не…няма да се откажа. Куки изчакай ме, моля те.
- Полет 229 посока Сеул- Лондон ще се извърши след пет минути. Самолетът Сеул- Лондон тръгва след 5 минути.
Кръвта навлиза в мозъка ми. Усещам избилите капки пот по ръцете си. Сърцето ми бие лудо и тогава…Виждам го. Подава си билета и…
- КУКИИ! ДЖЪНГКУК! КУКИ!- крещя и …
Погледите ни се срещат. Първоначално учудване, заменено с тъга и топлина  и накрая…Безразличие. Безразличие, което се забива дълбоко в сърцето ми. Отмества поглед от моя и влиза в самолета. Той…той си тръгна….той ме остави. Значи е вярно.
Падам на земята и сълзите започват да се стичат по лицето ми. Като водопад. Толкова много и не спират и…
Усещам как нечии ръце ме обгръщат. Вики дойде. Вдига ме и ме прегръща.
- Това ли е любовта? – питам през хлиповете. Не получавам отговор.И сама мога да си отговоря.

Джимин***
Ти взе правилното решение. Ти не сгреши.
-Винаги ще те обичам- казвам на себе си. Слагам лилавото цвете между страниците на една книга и влизам в самолета.

П.С:  Надявам се това  вече да ви хареса и да ви заинтригува. Предната глава не се радваше на голям интерес…Надявам се с тази да не е така. Моля пуснето по едно коментарче, забележка. Благодаря предварително. Дано Ви хареса. Понеже предната беше кратка, тази е по- дълга и дап…Приятно четене <3 <3 <3
П.С2: Добре де...,ислех си, че се е получила по- дълга. Но явно не е . Съжалявам :((((((
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Annabethy on Сря Сеп 02, 2015 2:27 am

Неее... Не може да става така!!!! Как така и двамата заминават?!?!?! Джимин-а, как може да говориш така на горката Мая, КАК?! Чак мен ме заболя от думите му! No jams for you!  
Ами Джънкук! Горкото дете! Не стига, че му изтриха спомените, после са цъфна тоз умрял, ама не съвсем, баща, ся го пратиха във Великобритания и на всичко отгоре Ю Ри да го мъчи допълнително!!! Вярно, исках да си спомни, ама не точно тва си представях... И милата Алис, такъв кошмар преживява!
Они, нали няма да оставиш нещата така?! Накрая ще се оправят, нали?! Независимо от всичко обаче, фика ти си остава страшен, обожавам го, нямам търпение за следващата част! Не се отказвай от него никога! Файтинг и кол
avatar
Annabethy

Cancer
Брой мнения : 68
Точки : 391
Join date : 08.06.2015
Години : 17
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by nadya_12 on Сря Сеп 02, 2015 2:30 am

Има нова глава и аз я прочетох! Сега мога да заспа спокойно. Буквално те чаках да качиш главата и не заспивах само заради това, че още не си го направила. (Малко се олях да чакам, знам.) Така, трябва ли да казвам отново колко ми харесва. Много ми харесва. Ами... Аз не знам какво друго да кажа. Ами освен да ти пожелая муза в промишлени количества, не виждам какво друго мога да направя. Файтинг за следващата глава, която си я чакам с нетърпение!


""The kindest member is Jonghyun. He is always looking for others silently and secretly… I have always been receiving his care since a long time ago.""
 - Lee Jinki
avatar
nadya_12
VIP

Capricorn
Брой мнения : 226
Точки : 812
Join date : 12.07.2015
Години : 17
Местожителство : Духом - Сеулският нощен страж, SHINee World, всъщност - Варна, морето, сините вълнии~~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by kurobai on Сря Сеп 02, 2015 3:08 am

Е, не! Просто... The Jameless has spoken. Джимин как може? Айде разбирам обичате се ама... И Кукито... Не преживява ли достатъчно: не може да бъде с Алис, баща му не е баща и таз Ю Ри просто черешката на тортата! Ох, дано всичко да се оправи... не... ЩЕ СЕ ОПРАВИ! Страхотна глава мила! Чакам некста! Fighting!

kurobai

Pisces
Брой мнения : 144
Точки : 161
Join date : 10.05.2015
Години : 17

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите