A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Страница 2 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Nao~hime on Пет Юли 17, 2015 10:26 pm

Аз да се присъединя към горния коментар и сори, че така ти олигавям темата на фика. Само не забравяй Шуга! Сладурчето той ми разтуптява сърцето! >..<

Между другото като прочетох първа глава, не знам защо но си помислих, че фика ще е само с Куки, а после когато започна да постваш за всеки един мембър, много ми допадна плота... И как всичко се заплита и не стоят самостоятелно... :)




Престанахме да търсим чудовищата под леглата си, когато осъзнахме, че те са вътре в нас... ---> Хийт Леджър като Жокера
avatar
Nao~hime
Админ
Админ

Scorpio
Брой мнения : 1880
Точки : 1453
Join date : 27.09.2013
Години : 35
Местожителство : ... когато сънищата са реалност, а реалността е сънища...

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by gmlto on Пет Юли 17, 2015 10:58 pm

фенка, която дори не знаех, че чете фиковете ми ... имам дежа вю, но няма значение да не спамим тук насреща съм ако има нужда Мариета Вълчева във фейсбук основно, а сега давай некста да четем


avatar
gmlto
FanFic Writers

Taurus
Брой мнения : 1131
Точки : 1099
Join date : 17.06.2013
Години : 36
Местожителство : Бургас

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Пет Юли 17, 2015 11:08 pm

Благодаря много на всички. Разтуптя ми се сърцето. Искам само да кажа на феновете на Шуга, че за него съм измислила нещо мноого специално. До 1:30 главата ще е тук
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Nao~hime on Пет Юли 17, 2015 11:14 pm

... Е, тука определено ще се чака до след полунощ! Нямам търпение да разбера какво си приготвила за Шуга!




Престанахме да търсим чудовищата под леглата си, когато осъзнахме, че те са вътре в нас... ---> Хийт Леджър като Жокера
avatar
Nao~hime
Админ
Админ

Scorpio
Брой мнения : 1880
Точки : 1453
Join date : 27.09.2013
Години : 35
Местожителство : ... когато сънищата са реалност, а реалността е сънища...

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by ProudElfHere~ on Пет Юли 17, 2015 11:20 pm

Присъединявам се към горния коментар, защото въпреки че биаси са ми Джимин и Кук, напоследък адски ме кефи Шуга хд



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 18
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 1:33 am

5 ГЛАВА
ДЖЪНГКУК ***
Отварям очи и първото, което виждам е момичето до мен. Усещам сърцето и'. Парфюмът и с аромат на лавандула ме подлудява. Прокарвам пръсти по рамото, по устните и'.Въздъхвам и заравям глава в косите и'.Искам всеки ден да се събуждам с това същество в прегръдките си. Искам да чувствам ударите на сърцето и', да слушам лекото и' дишане, да целувам нежната и' кожа, да гледам тези сини очи с часове и да знам, че притежавам най- голямото богатство на света. Ще напраня това съкровище мое.
Внимателно ставам от леглото, гледайки да не я събудя. Изнизвам се в кухнята и решавам да направя яйца на очи с бекон и портокалов сок.
Пея си тихичко и пържа яйцата и изведнъж представлението ми е прекъснато от...Вибрация? Обръщам се и виждам звънящият телефон върху стъклената маса. Надниквам и виждам кой и звъни.
"КАКА ♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡♡"
Кой ще сложи толкова сърца на номера на сестра си. Е, явно тя. Плъзгам зелената слушалка и...
-Яяяя. Алиис. Къде си?. Знаеш ли колко се притесних? Съжалявам, че те забравих. Ще те черпя шоколадова торта. Обещавам- започва да говори със скоростта на светлината, а аз саво стоя и я слушам.
- Ало- това е единственото , което казвам. Усещам, че се сепва.
- Хъ?...Кой си ти и къде е сестра ми? Какво си и' направил?
- Джънгкук. Ти коя си?
- Дж- Джънгкук - явно се притесни. Предполагам каква физиономия е направила- Какво прави тя при...Теб. Заклевам се, че ако и косъм падне от главата и', ще те убия.
- Не мисля, че затворът е хубаво място, но мисълта, че ще отидеш там заради мен, ме топли.
-Яяяя.Кажи къде е тя- извиква в ухото ми.
- Добре, добре. Успокой се. У дома е. Вчера я намерих на стълбите пред училище. Беше подгизнала. Не можех да я оставя там - защото прекалено много ми пука за нея - и сега е вкъщи. Спи. Нищо не съм и' направил , а и нямам причина да го правя. От теб се иска да кажеш на учителите, че днес няма да се появим в училище.
-Амааа...
-Добре. След часовете ще мина да я взема. Може и Техьонг да дойде с мен.
Чааакай! Защо Те-Те ще идва с нея, освен ако. ..
-Виики...- казвам леко несигурно.
- Е, не, Мадона съм.
Да.Това определено е тя - най- добрата приятелка на Ви, по която Джин хьонг си пада. Какво съвпадение само?
- Тя ти е сестра- питам учудено.
- Мислех, че е очевидно, след като и звъня и на номера ми пише-Кака с няколко хиляди сърца. А и освен това, до колкото знам имаме известна прилика.
Ох....този неин характер.
-Дообре. Ясно. Развали ми настроението с този твой сарказъм. До после.
- Чао и се грижи за нея.
"До края на живота си " добавям наум и натискам червената слушалка.
Доопържвам яйцата и бекона и ги нареждам в една чинийка, която поставям в таблата. Наливам и портокалов сок и тръгвам към стаята, в която е тя.
Открехвам вратата и я виждам седнара на леглото. Гледа на долу и е обгърнала глава с ръце.
Сядам до нея. Поглежда ме със сините си очи, а аз и' се усмихвам в отговор.
- Заповядай. За теб са.- подавам и подноса и ръцете ни се докосват.
- Благодаря ти! - навежда глава и започва да яде. Боже, толкова е сладка! Успя да натъпче цялото яйце в устата си. Гледам я и се усмихвам като идиот. Изведнъж тя се обръща към мен. Бузките са и' издути като на хамстер от храната.Започвам да се смея с глас.
-Бооо. От както съм тук ям само пица и бързи закуски.
- Хайде. Хайде. Яж - подканвам я- Щом те харесват ще ти правя винаги, когато поискаш. Но сестра ти нали ходи на готварски курсове?
- Ъм...стигнала съм до извода, че е сладкарство. Всеки път., когато я помоля да ми сготви, ме пита дали шоколадова торта ме устройва- казва и вдига невинно рамене.
Започвам да се смея. Усещам се и спирам.
- Ти... По -добре ли си- питам загрижено.
Тя поставя таблата на нощното шкафче и се обръща към мен.
- Боли ме само главата - признава и прави виновна физиономия.
В този момент хващам главата и' и я слагам в скута си. Започвам да я масажирам. Спомням си как майка ми винаги правеше така, когато ме болеше глава. Винаги ми минаваше. В момента се надявам и аз да и' подействам така.
- Благодаря ти!- прошепва и затваря очи.
"И аз ти благодаря, че се появи в живота ми!"

ШУГА***
Аааах....Това е животът. Стоя на земята, облегнал се на една от колоните с книги в библиотеката, и спя. Истинско блаженство. 99% от времето го прекарвам в спане. Където намеря местенце, се свивам и си поспивам.
Издишвам тежко. Започвам да сънувам. И...и лицето на онова момиче изкача пред очите ми.
- Помисрих, че си умрял - започва тя. Чаакай малко. Да не би да сънувам вчерашната случка. Изведнъж започвам да се треса. Първоначално си мисля, че е част от съня, но след това се усещам. Отварям стреснато очи. Виждам как колоната се тресе. Поклаща се напред назад. Хвърлям поникьосан поглед нагоре. Книги порлитат надолу. Това ли беше. Така ли щях да си отида . Прекалено съм млад, за да ме сполети такава съдба. В този момент усещам как нечие тяло. Ме обгръща. Целия. Паникьосвам се още повече. Този да не е луд . Опияняващ аромат на лавандула се блъска в мен. Човекът, който ме спасява е...Момиче? Но... тя ще се нарани. Инстиктивно си обръщам и заставам над нея. В момента не мога да мисля за болезнените удари върху гърба си. Гледам нея.Това е ....Тя. Момичето, което ме помисли за умрял. И по- дяволите, смея да твърдя, че тя е красива. По- красива от горска нимфа.
Гледам я в очите. Толкова големи и изразителни. Изведнъж в тях изниква страх. Хвоща главата ми , между ръцете си и ме притиска към нея. След това всичко утихва.
Пуска ме и виждам огромна книга, точно до красивата ми главица. Сега разбирам защо ме прегърна.
- Добре ли си? - пита тя
- Май си изгубих, първо- способността да мисля и второ- любовта към библиотеки.
Тя се засмива и ми подава ръка.
- Благодаря- започвам аз- Ако не беше ти, можеше този свят да се лиши от съществуването на индивид като мен. Искам да ти се отблагодаря. Къде ти се....- дори не успявам да си довършва изречението.
- Лунапарка - поглежда ме с огромните си кучешки очички и...Разтапям се. Изглежда като пълно дете. Много, много красиво дете.
Тя ме хваща за ръката и тръгва развълнувана към изхода. Гледам я. Наистина не мога да мисря за нищо, освен за онзи поглед . Та тя хвана ръката ми ...Сигурно в предния си живот съм спасил света.
Не! Йонги, дръж се ! Не бъди изнежен! Покажи и', че си cool.!Ти си swag! Хмм... да Йонги. Така се сваля момиче... Нали?
Боже! ДАНО ДА НЕ УМРА САМ !!


НЕЕЕЕ. 3 МИНУТИ ЗАКЪСНЕНИЕ. ИЗВИНЯВАМ СЕ!!!! ДАНО ДА ВИ ХАРЕСА. Надявам се и стискам палци!
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Annabethy on Съб Юли 18, 2015 1:48 am

Ониии... Обичам тее!! Това беше прекрасно!   Все повече и повече се пристрастявам към тоя фик. Моля те, не го бави много, че ще умра тук.
avatar
Annabethy

Cancer
Брой мнения : 68
Точки : 391
Join date : 08.06.2015
Години : 17
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by ProudElfHere~ on Съб Юли 18, 2015 2:18 am

"Не мисля, че затворът е хубаво място, но мисълта, че ще отидеш там заради мен, ме топли." - добре, ти май целиш да ме убиеш хд това кърти мрака отвсякъде хд
Нямам думи просто и за сърчицата (ще взема да сложа и аз толкова на брат си хдд)
А за Шуга - леле, какво жертвено момче (добре де, завиждам, и аз искам да ме спасяват така хд)
Техюнг е на лице >.< Само да питам (но пък никак не ми се иска да ставам нахална, защото гледам са ти се насъбрали много двойки хд) дали ще има и нещо с РапМон хд Ако за напред ставам по-нахална моля да ми се каже, защото понякога не се усещам просто хдд
Чакам следващата глава :3



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 18
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 3:05 am

Неее бонус главата я нямааа...неее...ккакаво стана. Ааа...извинявам се. Бях ви приготвила и бонус глава. Аааа....ядосвам се. Рап Мон и Ви. Те също ще имат лов сторис, но все още не съм ги измислила. В бонус главата имаше досто за персоната та Рап Мон , то нещо стана. Нямам я никъде записана и явно ще я пиша наново. Па- късно днес ще я кача. Сега съм изморена и смятам да лягам. Лека нощ. ( плаача, тоолкова се стаарах)
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by gmlto on Съб Юли 18, 2015 9:27 am

авв харесва ми, но ми докарва муза за разнежени неща, а аз имам да пиша доста смутове тия дни, май ще взема да пиша някоя обичаща се двойка в Замъка, за да се възползвам от подходящата муза ... пиши, дете, пиши, за да има муза и за нас <3


avatar
gmlto
FanFic Writers

Taurus
Брой мнения : 1131
Точки : 1099
Join date : 17.06.2013
Години : 36
Местожителство : Бургас

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Nao~hime on Съб Юли 18, 2015 9:35 am

Сори, аз не успях да те изчакам до един и половина и си легнах! :/ Чувствам се леко виновна за това, при условие, че настоявах да прочета нещото за Шуга, но сега ми дойде добре. Имам няколко забележки обаче относно писането на удареното и (с други думи ето това ѝ!). Забелязах, че пишеш удареното и' и поставяш наполовина кавичка, което е грешка. Някои автори от форума (в това число и аз) заместваме удареното и с й. Определено няма да сгрешиш и никой няма да ти направи забележка. Но ако желаеш, ще ти кажа и начина, по който да пишеш удареното и. Променяш кирилизатора си на ''българска фонетична'' - за мен лично това е най-лесната клавиатура и се надявам и за теб да е така, и когато словоредът ти изисква удареното и, натискаш едновременно shift-копчето /онова със стрелкичката нагоре/ и английското X. И воала: появява се това мистериозно ударено и. :)

Надявам се тази забележка да не те натъжи или да се чувстваш обидена. Просто в един момент и с кавичка си е грешка и аз не се сдържах да бъда пряма и откровена.

Присъединявам се към по-горния коментар. Рап Мон след нелепия скандал от вчера си заслужава и той една хубава любовна история. Успех! :)




Престанахме да търсим чудовищата под леглата си, когато осъзнахме, че те са вътре в нас... ---> Хийт Леджър като Жокера
avatar
Nao~hime
Админ
Админ

Scorpio
Брой мнения : 1880
Точки : 1453
Join date : 27.09.2013
Години : 35
Местожителство : ... когато сънищата са реалност, а реалността е сънища...

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 9:48 am

Благодаря мноого за комантарите и забележките.Радвам се изключително много, че въобще си правите труда да пишете коментари и да ми посочвате грешките. По този начин ще мога за вбъдеще да знам и да не ги допускам. Ии...още нещо. Имам да пиша още две любовни истории и понеже тези дни мноого ме радвате и съм постоянно усмихната, бих искала да ви се отблагодаря по някакъв начин. Ви ще бъде лошо момче, а НамДжун сладурче. Искам вие да изберете характера на двете момичета. Т.е да решите какво искате да прочетете в следващите глави за тях двамата.
Благодаря отново. Мноого се радвам, че ви харесва. Няма да Ви разочаровам!
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by love.the.black.rose. on Съб Юли 18, 2015 10:21 am

"Не мисля, че затворът е хубаво място, но мисълта, че ще отидеш там заради мен, ме топли." - закопа ме донгсенг :DDDDD това просто кърти :DDD
Мисля,че искам да видя момичето на Ви лошо хД а за НамДжун не знам хд Чакам некст! ;3


.WEST.
avatar
love.the.black.rose.

Брой мнения : 48
Точки : 41
Join date : 19.04.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 7:48 pm

Искам да кажа, че до 10 часа  ще има нова глава. Приготвила съм много изненади. Музата ме връхлетя, благодарение на gmlto(заради невероятния oneshot, който  беше написала ) и Annabethy ( защото Кол) Надявам се да ви хареса главата. И все още не съм избрала какво да бъде момичето но Намджун.  Вас чакам. Ако искате да го видите с някакъв определен тип момиче , казвайте! <3 <3 <3 <3 <3 <3
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 9:54 pm

ДЖИН***
  Последният звънец най- накрая бие. Прибирам си нещата и започвам да се оглежда за Вики. Виждам я как тъкмо излиза от стаята. Втурвам се със скоростта на светлината след нея.
  - Ъм.. Хей. Искаш ли да се разходим- питам леко несигурно.
  - Не.- отвръща тя и продължава . Оставам като статуя. Това не го очаквах. Дойде като гръм от ясно небе. Какво си мислех, че ще ми предложи брак. Е, това определено е по- напред в списъка ми с възможни отговори, от въпросното "Не."
  Гледам след нея, неспособен да мръдна. Изведнъж тя се заковава на място.
  - Какво по...- измърморвам неразбиращо. Приближавам се тихо и чувам, че си говори...Сама?
  - Хмм...Къде може да живее той?- КАКВО?? Тя... Той...Да, не би...Нее. Не може да е от онези момичета.Нали?- Колко ли ще е трудно да намеря апартамента му? Сеул не е много голям. Айшш...Кого заблуждавам? Та той е огромен.
  - Виики...Може ли да попитам къде отиваш?
  - Не. Няма да стане така. По дявалите, Джънгкук, къде точно живееш.- Тя при Куки ли ще ходи. Това момче. Какви ги върти отново? Не мога да я оставя да отиде сама. Днес, Джин, ще бъдеш мъжът до нея! Розовият мъж, с прякор принцеса. Да, харесва ми!
   - Хм, аз знам. Искаш ли да те заведа?
   - О, Джин. Ти си бил тук. Щом настояваш.- Каквоо??? Не ме е забелязала!!!! Мен- принцесата в бели доспехи. Ахх... Успокой се!
    Излизаме от училището и тръгваме към апартамента на Куки. Нещо в мен не ми дава мира. Дали наистина е такава. Дали е...Не! Ако искаш да разбереш я питай.
    - Защо ще ходиш у тях? - питам внимателно.
    - Решил е да приюти сестра ми. Сега отивам да си прибера. - казва чисто и просто.
    В този момент усещам как устните ми се разтягат в голяма усмивка.
    "ТЯ НЕ МИ ИЗНЕВЕРЯВА!!" - помислям си аз, но след това се сещам, че тя не ми е гадже. Но..нищо. В момента съм толкоова щастлив, че се хвърлям на врата й.
    - Джиин. Задушаваш м-ме. За к-какво е това?- О,НЕ. Хвана ме. Мисли, Джин. Хайде, замажи положението.
    - Защото се радвам, че бяхме в един отбор. Ако не беше ти, нямаше да спечелим- Еее...Не съм ли добър?- Пристигнахме.
     Наблюдавам я как оглежда сградата, все едно там живее бъдещият мъж на сестра й. Изцъква преценително. Прави някаква физиономия в стил "ще ти съсипя живота"  и тръгва към входа. Вратата е отворена и направо влизаме във входа. Използваме стълбите, защото имам известен страх от кутии, които се движат нагоре- надолу.
      Когато отваряме вратата на апартамента на Куки оставаме потресени:
   - Какво по...- започвам аз
   - Ама вие двамата, да не би...- продължава тя.
   - Вики...не е това, за което си мислиш- започва да се оправдава Джънгкук.
   - НЕ ИСКАМ ДА СЛУШАМ- почти извиква моето момиче. В този момент от някаква стая излиза Рап Монстър.- Намджун и ти ли си замесен?
   - От къде да знам как се пуска пералня?Момче съм!- казва той и вдига рамене.
  - Какво? - гледа като цапната с мокър парцал, жена ми. Ох, колко ми харесва да й викам така.
  - Какво, какво? -не отстъпва Намджун
  - Ще ми обясните ли какво се случва?- пита най- накрая Вики.
  - Да. Ще ни обясните ли?- подражавам й аз отстрани. Тя ме поглежда и аз й прошепвам- Деца.- след което вдигам рамене сладко.
   - Какво ще кажете да се качим в апартамента ми и там да поговорим Тук...Не е много удобно- и поглежда бъркотията наоколо. Ако Дже Хи ( к*****а на у-щето) беше тук, може би щяхме да си помислим, че са правили секс маратон, но в този случай...Е, може пък Алис да се  е оказала палавница. Виждам как Вики кимва и се отправяме нагоре.
   5 минути по- късно - време на пълни признания.
   Съдия изпълнител- Жена ми.
   Обвиняемите са наредени на дивана по височина, аз стоя зад моето момиче. Днес явно ще го играя мъжа в къщата. Усеща се нажежената обстановка. Ръцете на Алис си играят с края на блузата й. Джънгкук дъвче нервно долната си устна. А, Рап Мон разиграва мислено някой екшън филм .
     - Е, слушам- започва тя.
     - Ами...Нали знаеш колко е несправедлив живота- започва Намджун- Е, за това имам две леви ръце.
     - Това какво общо...- казва иронично, но е грубо прекъсната от Обвиняем №3
     - Аз говоря. Та днес реших да си пусна дрехите за пране. Казвам ви най- искрено, не знам как стана, но пералнята ми отказа. Майсторът каза, че съм я смлял и повече не може да се ползва. Та слязох при Джънгкук да пускам пране. На пералнята му имаше червено копче. И...Нали е червено, предположих, че ако го натисна, ще ми изсуши и дрехите. И го натиснах. После пералнята
започна да се тресе, а от нея да излиза вода.
  - Не си ли гледал анимации- пита го Вики- Обикновенно, когато някой натисне голямо червено копче, машината експлодира. Както и да е. Не ми се говори. А сега ВИЕ ДВАМАТА! ДЖЪНГКУК, ЗАЩО БЕШЕ ПРИТИСНАЛ СЕСТРА МИ ДО СТЕНАТА, А ТИ ЗАЩО БЕШЕ ОБВИЛА КРАКА ОКОЛО КРЪСТА МУ? А И ЗАЩО БЕШЕ САМО ПО БОКСЕРКИ?
 Джънгкук навежда виновно глава и започва да говори.
 - Ами цялата къща беше във вода до колената . Трябваше да пренеса Алис, за да не се намокри и да не се разболее отново. Затова я вдигнах. Докато ходих се спънах в нещо и за да не изпусна сестра ти, я подпрях на стената. В този момент ти и Джин хьонг влетяхте и ни заварихте така.
  - Защо беше без долница - продължава да опорства жена ми.
  - Аз...
  - Ти...- много е секси, когато се кара, нали?
  - Ами бях в тоалетната, когато всичко се случи!Доволна!-
  - Много- усмихва се  тя.- Какво очаквахте да си помисля?- пита
  -Да, деца! Слушайте майка си!- опа, това не трябваше да бъде на глас. Получавам учудените погледи на всички- Ааахх..колко е късно. Намджун ще остана тук тази вечер. Сигурно и Куки, имайки в предвид, че апартаментът му е като аквапарк. А вие двете. Защо и вие не останете?
   Сестричките се споглеждат. Известно време просто стоят и се гледат. Имам чувството, че тези си четат  мислите. Дали четат и моите? Обръщат се към нас, вдигат рамене и в един глас казват:
   - Защо не?-Дообре, това започва да ме плаши.
   Решаваме да си пуснем филм, който никой не гледа. Намджун чати по фейсбук. Джънгкук наблюдава Алис, която си говори с Вики, а аз разигравам драма в главата си. Разбира се главни герои ще бъдем аз и жена ми.
   10 часа вечерта - време на разпределението по стаи.
   - ААА...НЕ. АЗ СЪМ САМ - опорстваше Рап Монстър.
   - Добре де, добре- съгласявам се с него.- Но аз НЕ ИСКАМ  с Куки. Той е толкова топъл. Особено когато спи. Толкова е горещ.- и точно тогава усещам как е прозвучало.
    - Да не би...- започва плахо  Алис- Вие...двамата..да сте...
    - НЕ! - отговарям твърдо аз. Отивам до Вики и я хващам за ръката - Аз ще спя с нея.
   Виждам изненадания поглед на момичето до мен.
   - М-моля- пита тя.
   - Е, не че досега не сме спали заедно- Ахх, Джиин. Поредната изцепка.
   - Онни...Наистина ли ...- започва сестра й.
   - Не знам. Не помня такова нещо.- казва почти викайки и  изтичва в една от стаите. Ама тя какво? Не помни, че лежахме прегърнати. Не помни първата ни вечер заедно. Аххх... Това беше вчера вечерта!!
    - Съжалявам приятели, но съпружеските ми задължения ме зоват - казвам и ги оставям с ченета до земята.
   Влизам в стаята и я виждам да лежи завита на земята.
    - Какво правиш?- питам я
    - Челна стойка. Не виждаш ли?- отговаря саркастично тя.
     - Не. Имах в предвид защо лежиш на леглото?
     Тя не ми отговоря. Обърнала ми е гръб и мълчи. Това ме нарани. Нещо в мен прищраква.Отивам до нея и я вдигам на ръце. Поставям я на леглото и започвам да я гъделичкам. Гледам я как се извива и се смее. Явно съм се отнесъл прекалено много, защото в един момент я виждам върху мен. Лицата ни са толкова близо едно до друго. Не знам какво ми става, но я обръщам. заставам отгоре й.
Усещам аромата й. Лавандула... Толкова опияняващ и...
    Без да мисля хващам лицето й в ръцете си притискам устни в нейните. Опитвам се да изпия вкуса й.  Полудявам. Притискам се в нея, а тя заравя пръсти в косата ми. Облизвам долната й устна, молейки я за вход. След като ми го дава , езиците ни започват да играят нежна игра. Отделям се от нея и я поглеждам в очите. Поставям още една, втора, трета лека целувка и ...

  Джънгкук***
  С Намджун хьонг се опитвахме да решим какво да сготвим за закуска утре сутрин. След 15 минутен спор, най- накрая се спряхме на бухти.
   Влизам в стаята и... Виждам Алис, която се преоблича. Усещам онзи аромат на лавандула. Заглеждам се в тялото й. Изведнъж мозъкът ми отказва. Доближавам се и прокарвам ръце по нежната кожа на кръста й. Първоначално се сепва, но след това се отпуска. Обръща се и ми поглежда. С тези големи, сини, пленителни очи.  Хващам ръцете и я притискам в стената. Целувам я силно. Спускам ръцете си по голата й талия. Поставям целувки по врата, върху ключиците й. Усещам как ръцете й плахо се пъхат под блузата ми и започват да галят кожата ми. Захапвам кожата й и я пускам. Оставам мокри следи по тялото й. Изведнъж тя ме избутва на леглото и ляга върху мен. Навежда се и докосва устните ми. Задълбочава целувката. Устните й ме опияняват. Искам още и още от тях. Прегръщам я през кръста и я долепям възможно най- близо до себе си.  Прокарвам ръка по тялото й.Тя започва да целува корема ми. Слиза все по- надолу и...
 - Оппа, гладна съм- Какво по..? Тя шегува ли се...
 
 Техьонг***
 Сам съм. Отново. Побърквам се. Задушавам се. Защо си го причинявам?
 Лежа и разсъждавам върху живота си. Не само Джънгкук страда. Не само той е наранен. Стоях отстрани. Гледах ги. Бяха щастливи. Смееха се. А къде бях аз в тази картина. Бях излишен.
  Дори не успях да й кажа какво чувствам. Тя си отиде. Няма я. Спомням си онази вечер. Бях решил да й кажа. Тежеше ми. Исках да й споделя.
  Чаках я. Ето я. Идваше. Бялата й рокля се вееше. Имаше толкова много звезди на небето. Тя реши да пресече, вместо да изчака да светне зелено...Помня много добре този момент. Камионът. Изсвирването на клаксона. Писъка. Всичко...
   Всяка вечер сънувам кошмари. Аз..Аз съм убиец. Заради мен Ю Ри я няма.Заради мен...Всичко стана заради мен... Всичко...
   Ударите, които понасям сега си заслужават. Заслужавам ги. Убий ме. Моля те отърви ме от този ад.
 - Край. - изкрещява съдията на мача.
 Е, май и днес нямам късмет.

....................................................................................................................................................................
 

  Влизам в класната стая и си сядам на мястото си. Минг Хи-  момичето до мен ме поглежда и по лицето й минава угриженост.
  - Какво  по дяволите ти се е случило? - посяга да докосне раните по лицето ми, но аз й хващам ръката.
  - Не си ми никоя, че да ти казвам - отговарям грубо и се обръщам напред.
  Цял ден отбягвам Вики. Знам, че ще ме попита какво ми се е случило, а не мога да я излъжа. От друга страна онова  до мен реши да се прави на грижовно, и ми даде лепенки и кислородна вода.
   По време на последния час получавам СМС.
   "8 ЧАСА. БЪДИ ГОТОВ"
   Удрям по чина и го прибирам. След биенето на звънеца се изстрелвам от класната стая.
   ...................................................................................................................................................................

    Гледам всички хора, които са се събрали да гледат зрелището. Изроди. Забавлява ги, чуждата болка.
   Рунда започва. Удрям този срещу мен, без да му мисля. Удрям го. Пак и пак. Дали чувства моята болка. Може би трябва да го ударя по- силно. Посягам още по- силно.
   С периферното си зрение забелязвам някого. Обръщам се и я виждам. Минг Хи стои с ръка пред устата си. Гледа ме. Да не би да ме е проследила.
   В този момент нещо тежко се стоварва върху бузата ми. Гадината започва да ме налага. Не мога да се освободя от захвата му. Налага ме. Джънгкук, къде си когато ми трябваш? Защо не си тук? Липсва ми времето, когато двамата бяхме животни. Биехме се рамо до рамо. Къде си сега? Къде? Защо не си тук? Защо ме остави?
    И тогава усещам как някой ляга върху мен. Чувам хлипане. Отварям очи и я виждам. Плаче и моли да спрат да ме удрят. Кръвта ми започва да бушува. Тази  за каква се взима? Избутвам я грубо от себе си.
   - Махай се и не се мяркай пред очите ми.
   Ставам и удрям опонента си. Толкова съм ядосан. Нервите ми са опънати на макс. Усещам как зениците ми се разширяват. И това. Последният удар, който стоварвам върху другото момче е решаващ.
    Но това далеч не е краят. Чака ме нещо по- страшно. Отивам в съблекалнята. Ето го-най- големият дявол.
    - Знаеш ли колко пари изгубих заради слабото ти представяне, а? - започва той, а аз само мълча.Не казвам нищо.
    Той се приближава до мен и стоварва юмрук върху мен. След това втори, трети, пети, докато не се оказвам на земята. На земята, целият в кръв, сам. Отново сам.
     - Надявам се това да ти е за урок - казва и излиза.
     Стоя известно време така. Щом се размърдвам, усещам болката по цялото ми тяло.Ставам и започвам да куцам към изхода. Щом отварям вратата...
     - Не ме отпращай отново, моля те!- казва тя и сълзи започват да се стичат по страните й.
     - Защо го направи?- питам и усещам как тонът ми се смекчава.
     - Защото ми пука за теб, идиот такъв!- изкрещява. Аз стоя като попарен. Тази дума... Пука й за мен. В този момент тя се хвърля на врата ми.
      Аромат на лавандула ме удря. Спомням си как винаги, без да съм я молил ми вземаше контролните и ги правеше вместо мен, за да не ме скъсат. Спомням се как винаги, когато бях в такова състояние ми даваше кислородна вода и лепенки. Спомням си как ме защитаваше, дори и да бях виновен. През цялото това време тя е искала да бъде до мен...Искала е да бъде с мен, а аз...Аз идиотът нито веднъж не съм й обърнал внимание . Никога не й отговарях, когато ме питаше "Как си?", никога не приемах помощта й. Винаги я наранявах, а тя нито веднъж не се е отказала от мен.
   Отвръщам на прегръдката и я долепям плътно до себе си. Усещам как сълзите й мокрят тениската ми. Усещам аромата й, който ме влудява. Чувствам учестените удари на  сърцето й... Сърце, което бие за мен. Сърце, което е готово да обича човек като мен, въпреки това което съм.
    Отделя се от мен и ме хваща под кръста с едната ръка, а другата я премята над рамото си. Започваме да куцукаме към вкъщи. Хубавото е, че не живея далеч. Гледам я. Гледам я, докато не стигаме пред нас.
     - Къде са ключовете ти? - пита тя.
     Изваждам ги и й ги подавам.Наблюдавам я как отключва. Наслаждавам се на всеки  един неин допир. Поставя ме на леглото в стаята ми и излиза. След малко се връща с бинт, памук и тем подобни неща.
      Хваща краищата на блузата ми и я вдига. Застава зад мен и прокарва ръка по множеството рани и белези. Докосването й премахва всяка болка. Усещам нещо студено върху кожата си. После започва да щипе. Стискам зъби и търпя. След това тя отново прокарва ръка по тялото ми. Става и се измества пред мен. Повтаря същата процедура с раните ми отпред. След това ги превързва.
    Не издържам. Събарям я на леглото и започвам да я целувам жадно. Тя отвръща на всяка една моя целувка, на всяка една моя ласка. Хващам ръцете й и ги спускам надолу. Отделям се от устните й и започвам да целувам врата й. Тя го извива , за да ми осигури повече място.Свалям блузката й, и започвам да целувам корема й. Тя спуска ръка и откопчава дънките ми. Обвива крака около кръста ми. Не усещам вече никаква болка. Продължавам да хапя жадно кожата й. Свалям сутиена и клина й. Започвам да си играя с гърдите й. Стоновете й ме подлудяват. Впивам пръсти в косата й и вдишвам аромата й... Не аромат, това е дрога. Дрога която навлиза в белите ми дробове.
   И двамата сме голи. Целуваме се. Дразним се. Усещам пръстите й върху приятелчето ми. Започва да ги движи. Но не...Няма да й се оставя.Махам ръката й и навлизам в нея. Изчаквам я да свикне, Започвам да се движа. Първо бавно, но с всеки следващ тласък забързвам темпото. Стенанията й ме побъркват. На ръба сме. Това е . Издава силен стон, заглушен от устните ми.
    Отпускам се на гърдите й.
   - Не ме оставяй. Моля те. Не искам да съм сам.
   - Никога- отвръща ми тя. - Обичам те, Ви. Винаги ще съм до теб.
    Поглежда ме в очите и ме целува нежно.

НАМДЖУН***
2ч. 30мин сутринта.

  - Кой идиот звъни по това време- казвам намусено и ставам. Отивам пред вратата, където се е наредил целият народ в къщата ми. Явно чакат мен.
   Отварям вратата и....
 - Паартиии- изкрещява J-hope,  а зад него стои Ая и се смее.- Ама вие сериозно ли?- казва той, когато вижда 5- ма полузаспали индивида- ЯЯЯ...НАМДЖУН НАЛИ КАЗА, ЧЕ ПРАВИТЕ ПАРТИ!!
 - Хьонг, ти да си чувал за сарказъм!- казвам и виждам ядосаното му изражение.
 - Еййй...Имаш ли си на представа колко пари изхарчих за храна, балони, шампанско и конфети...А?
 - Ъъъ...Не.- отговарям аз.
 Той влиза без да пита и дърпа Ая след себе си. Набутва я в моята стая и ми извиква.
  - Нали нямаш против, че ще спим в стаята ти. Все пак трябва да се грижиш за ХЬОНГА си.
  - Това са 7 месеца, хьонг,...7 месеца. Айшш- разрошвам косата си и се мятам на дивана. Останалите се прибират по стаите, на удобните легла, а аз...аз тук.
 

 АВТОР***
 И така Хоупи и Ая решиха да си направят собствено парти. Отвориха ягодите със сметана, шампанското и тортата и започнаха да си "играят".
 Джин наблюдава влюбено спящото момиче до себе си.
 Джънгкук и Алис лежат прегърнати и си говорят на уше, а Рап Мон...
  Той се опитва да се намести по такъв начин, че краката му да не излизат от дивана.
   С няколко думи:
ЕДНО СПЯЩО, ЯДЯЩО И НЕ ЧАК ТОЛКОВА ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО.  
 


 Ето новата глава. Надявам се да Ви хареса. Ух...Мноого се надявам да Ви хареса. ( притесняваам сее ) ;ОО  <3 <3 <3 <3 <3
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by gmlto on Съб Юли 18, 2015 10:23 pm

запазвам си авторското право върху "розовата принцеса" доста забавна глава, дългичка и имаше от повечето двойки по нещо, образа на Джин дали защоотооо много го обичам, но определено е my kind of man, очаквам да видя каква ще е героинята за Намджун, нарочно не си представям нищо, за да ме изненадаш


avatar
gmlto
FanFic Writers

Taurus
Брой мнения : 1131
Точки : 1099
Join date : 17.06.2013
Години : 36
Местожителство : Бургас

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Annabethy on Съб Юли 18, 2015 11:19 pm

Они, ти си върха!  Малко неща са грабвали вниманието ми като твоя фик. Колкото повече го чета, толкова повече обичам самия фик, а и Джин... с тея негови изцепки.
Продължавай да го пишеш все така забавно и с все толкова желание и радост! И измисли му най-сетне на Намджун приятелката. Колко още да чака горкото момче?! (Оставам си на мнение, че ти си автора и както и да измислиш момичето, ще си е супер!)

П.С.: Какво прибра?
П.С.2: Кол
avatar
Annabethy

Cancer
Брой мнения : 68
Точки : 391
Join date : 08.06.2015
Години : 17
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by cookie98 on Съб Юли 18, 2015 11:25 pm

Агхаа Донсенг...
1. Чина
2. Кол
Gmlto ще се постарая много. Обещавам . Няма да има разочаровани!
avatar
cookie98

Брой мнения : 111
Точки : 139
Join date : 06.06.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by nadya_12 on Нед Юли 19, 2015 10:36 am

Разби ме с изцепките на Джин. Последното изречение също беше брутално. Чакам си следваща част!


""The kindest member is Jonghyun. He is always looking for others silently and secretly… I have always been receiving his care since a long time ago.""
 - Lee Jinki
avatar
nadya_12
VIP

Capricorn
Брой мнения : 226
Точки : 812
Join date : 12.07.2015
Години : 17
Местожителство : Духом - Сеулският нощен страж, SHINee World, всъщност - Варна, морето, сините вълнии~~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by ProudElfHere~ on Нед Юли 19, 2015 12:24 pm

О, добре, това беше адски интересно. Хареса ми хд
И Джин с това "жена ми" - разби ме е меко казано хд
Само Джимин ми липсваше в цялата история, но всичко беше върхът на тортата, особено края и особено последното изречение хд
Чакам следващата глава :3



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 18
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите