Игра-конкурс "AsianVivor"

Принцът на вълците
‘’ БЕЛИЯТ ВЪЛК’’

Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието. Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при всички беше така. Прозорчето в имението на Белите вълци, в покрайнините на града светеше. Наследникът мълчаливо гледаше луната. Той беше висок, имаше черна коса и очите му бяха кафяви... много тъмно кафяви. Понякога хората се запитваха дали очите му всъщност не са черни. По повърхността на езерото се беше образувала лунна пътека. Слаб, прохладен вятър подухваше и развяваше листата на дърветата и те шумяха, сякаш говорейки на техен собствен език. Момчето се усмихна. Точно това му трябваше.Излезе взимайки якето си и седна под едно дърво, откъдето се виждаше добре почти цялата повърхност на езерото и се захвана за работа. Изминаха дълги часове, в които се чуваха само горските шумове и лекото драскане на молива по листа. Момчето беше изцяло погълнато от мислите си. Всъщност в момента мислите му бяха заети изключително и само от една личност - Селин. Едно много красиво момиче. Момчето неволно се усмихна. Изведнъж от храстите зад него се чу шум. Странен, различен от обикновените горски звуци. Той се изправи, оставяйки скицника си и се огледа. Нищо не се виждаше.
- Има ли някой? - попита той. Отговор нямаше.
Наследникът реши да види какво става. Влезе в храсталаците, но там нямаше нищо. Подтикван от любопитството си, той продължи нататък. Без да осъзнава, младежът влизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в гората. Той беше станал много по-потаен. А и агресията му започна да расте. Трудно овладяваше животинските си инстинкти. Глутниците го описваха като белия вълк. Момчето разтърси глава, за да се отърве от мислите си. Вече беше станало много късно. Легна си. Вече беше рискувал твърде много сигурността на любимите си хора. А кой знае... Може би сега за него предстоеше ново начало?

***

-няколко години по късно-

Момичето стоеше на самия ръб на стръмната крайбрежна скала и се взираше като замаяна в развълнуваното море. Брадичката й беше гордо изправена. Един силен порив на горещия летен вятър се опита да я събори от скалата, но тя стъпи по-здраво на краката си и не се помръдна от мястото си. Щом онова, което й се бе случило, и страшното, което тепърва предстоеше, не бяха успели да я извадят от равновесие, надали един обикновен тласък на вятъра беше в състояние да й стори зло. Зелените очи бяха сухи, но гърлото й беше пресъхнало и я болеше ужасно. Вече не можеше да диша от насъбралия се в гърдите й гняв, примесен с неизплакани сълзи. Едно мускулче потрепна бързо на бузата й, когато пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо биещото си сърце. Надигна се нов, още по-силен вятър и медноцветните коси, пуснати свободно на гърба, се разпиляха на всички страни. При това, без тя да го забележи.
- Ще се боря до последен дъх - промърмори тя с поглед, насочен към небето. Очите й потъмняха и придобиха цвета на смарагд, осветен от луната. - Още не се е родил мъжът, който ще ме подчини на волята си. Ще се боря, каквото и да ми струва.
- Да не би да молиш Бога за помощ? - прозвуча подигравателният глас на мъжа, който я беше ударил.
Бавно, сякаш имаше на разположение цяла вечност, заложницата се обърна към мъчителя си и студенината в очите й го накара да направи крачка назад. И той беше самохвалко като отвратителното чудовище, на което служеше - Безкрилият вълк, но лакеят ставаше подъл страхливец, когато не можеше да се опре на господаря си.
Грубоватият на вид насилник се покашля нервно, после смело пристъпи напред и я сграбчи за рамото.

- Ти май се смяташ за голяма дама, но в момента аз съм ти господар.

Тя го погледна право в очите, без да издава нищо от болката, която усещаше, не напразно беше понесла достатъчно физически и душевни болки в краткия си живот.
- Ти никога няма да бъдеш господар - отговори спокойно тя.

В първия момент той разхлаби хватката си, но само след секунди преодоля смайването си и я блъсна с все сила. Тя едва не загуби равновесие, но с почти нечовешка концентрация успя да се задържи изправена и да тръгне напред по права линия.

- Всеки мъж е господар на жените - заговори зад нея. - Само дето тия като теб не искат да го проумеят. На тебе ти трябва силен мъж, който да се качи отгоре ти и да те язди, докато се умориш. Само така ще се научиш кой е господарят ти. Чувал съм много работи за онзи наследника и ще ти кажа, че именно той е мъжът, способен да ти даде онова, от което се нуждаеш.
Като чу за кого става въпрос, изстрадалата се препъна и падна на колене.
Мъжът се изсмя със злобно задоволство, сякаш беше казал нещо много умно. После спря и безсрамно загледа как тя мъчително се изправи на крака, защото ръцете й бяха вързани на гърба, а стъпалата се бяха оплели в дънките й.

- Наименованието му разбонтува кръвта ти, нали? - подигра се той и я дръпна да стане. После помилва бузата й, мръсните връхчета на пръстите му се плъзнаха по нежната кожа с цвят на слонова кост, по кадифените устни. - Как може прекрасна жена като теб да бъде толкова опърничава? Бихме могли да се позабавляваме малко и брат ти няма да научи никога, че сме си поиграли в тревата. Какво значение има кой ще ти бъде първият? Белият вълк и без това ще ти отнеме девствеността. Каква е разликата дали ще стане днес или утре?
Момичето събра останалата в устата й слюнка и я изхрачи в лицето му. Когато мъжът вдигна ръка, за да я удари, болката заби хиляди остри иглички в измъченото й тяло, но тя избягна умело удара и хукна да бяга. С вързаните си ръце не можеше да напредва достатъчно бързо, затова насилникът я настигна много скоро, сграбчвайки остатъците от блузата й, тя политна напред и падна по лице на скалата.