The Chosen One

Kowareany благодаря ти искрено за коментара. За първи път пиша хентай и толкова ме е страх всеки път когато качвам. Мисля, че тотално се излагам, честно казано с всичко което напиша по фика, но ако го оставя незавършен, това няма да съм аз. Вдъхваш ми много сила да продължа. Благодаря ти.

Ох, две глави съм пропуснала.
Наваксах ги и останах впечатлена.

Наистина - какъвто и жанр да пропишеш, всичко ти се получава. Невероятен сюжет. Подобно на Криси - не съм чела, нито гледала Игрите на глада и не възнамерявам да ги гледам. Твоята версия ми е по-интересна и повече интриги, чувства и екшън.

Браво на нашия герой :D храната е по-важна, хаха. Мисля, че Ън Хе ще се справи с тая спрънджа :д (съжалявам за грубия език, като видя подобни персонажи и ги ругая много).

Чакам следващата глава!
❤

Ън Хе се вгледа в сините очи на момичето. Погледа й изглеждаше така, сякаш всичко детско в нея се бе прекършило много отдавна. Имаше стройна фигура, широки рамене и изострени черти на лицето. Беше толкова висока, че Ън Хе се почувства смешно. Не знаеше името й. Дори не знаеше от кой район е. Знаеше само, че бе в опасност.
Русото момиче изкриви устните си злобно и повдигна десния си крак, като със стъпалото направи натиск върху навехнатия й крак. Ън Хе изсъска и стисна зъби. Не можеше да позволи слабостта й да я погуби. Непознатата се засмя тихо и клекна пред нея. От равера си измъкна малка и до колкото успя да различи Ън Хе, ръчно направена ножка. Острието беше счупено, а ръбовете наръбени. Приличаше на парче ламарина, но бе наострено до съвършенство. Обвито от стар парцал и прехванато за дебел дървен клон. Тя доближи острието до лицето на Ън Хе и въздъхна.
- Ще ми бъде жално да съсипя това красиво лице.
Ън Хе се вгледа в морските орбити.
- Де да можех да кажа същото за твоето./Русото момиче изкриви устните си в лека чупка и направи натиск, продължавайки  по челюстта на Ън Хе. Малка червена линийка кръв се плъзна по шията й и Ън Хе изскимтя/
- Не бъди груба./отвърна съвсем спокойно момичето/ - Помисли за последните си думи.
Ън Хе затвори очи и помръдна леко дясната си ръка, опитвайки се да докосне върха на ножа, който криеше под колана си./ - Ах...толкова грубо/издиша непознатата и стисна китката й, като дръпна ръката й напред/ - Да се опитваш да ми забиеш нож в гърба. Не очаквах това от Избраницата
Ън Хе не отвърна нищо. Вслуша се в тишината на гората и се зачуди къде по дяволите се дяна Йонг Хуа.
Точно в момента имаше наистина огромна нужда от помощ. Чувстваше се безпомощна с този ранен крак и без достъп до оръжие. Русото момиче се изправи отново в пълния си ръст и повдигна ножа към устните си. Върха на езика й направи бавна пътечка по наръбената стомана и тя измърка, когато кръвта на Ън Хе попадна върху рецепторите й.
- Чудя се...ако опитам от кръвта ти, дали ще стана поне малко по-специална.?
Ън Хе извъртя глава на една страна.
- И защо мамка му всички се захласват по теб и онзи мухльо, съотборника ти.? Както повече имате вие от нас?/Русото момиче изрита ранения крак на Ън Хе, когато забеляза, че другата я пренебрегва. Ън Хе изскимтя и стисна коляното си/
- Гледай ме в очите, когато ти говоря, кучко/изсъска русокосата и стисна оръжието в длан. Ън Хе повдигна погледа си бавно.Сякаш сноп от електричество премина между четирите очи . /
Ън Хе  мразеше това. Да влачиш и да се държиш така сякаш времето и света е твой, никак не й допадаше.
Когато обаче русото момиче повдигна оръжието и се опита да я убия, Ън Хе използва здравия си крак и препъна съперничката си. Русокосото момиче падна изненадана на колене, а оръжието й се измъкна от прътите й. Ън Хе не почака повече а се възползва. Сграбчи ръчно направения нож и го заби в гръбнака на другата.
Тя извика и се опита да измъкне ножа, но Ън Хе го завъртя и тялото й се отпусна върху нейното.
Ън Хе си пое дъх и се отпусна отново върху кората на дървото. Тялото върху нейното тежеше толкова много, че на нея й отне няколко секунди, за да я отмести настрана. Очите й се вгледаха в безжизнените такива и тя изкриви устните си леко.
- Сама си пожела нож в гърба...кучко.
- Ън Хе, добре ли си?/Йонг Хуа клекна пред нея и я погледна притеснено/
- Не по твоя вина, ако трябва да бъдем честни/Хуа направи драматична физиономия и помогна на Ън Хе да се изправи/
- Нека се махаме от тук. Трябва да намерим убежище. И да почистим раната/Ън Хе кимна. /
Точно от това имаше нужда в момента. Почивка и малко сигурност. Те тръгнаха бавно надолу по полянката, след което отново се скриха между дърветата. Силата, с която Хуа боравеше наистина възхищаваше Ън Хе. Тя почти отпускаше тялото си върху неговото,но той не спираше да върви.
Скоро намериха малка, тясна пещера. Дупка издълбана във висока каменна планина. Ън Хе седна и подпря гърба си на едната от каменните стени. Хуа направи същото и въздъхна. Раменете му се отпуснаха уморено надолу и той подпря тила си върху камъка. Ън Хе не искаше да говори. Вероятно трябваше да благодари или нещо такова, но се чувстваше глупаво да го прави.
Беше прекрачила границата на допустимото с Хуа, а това не беше никак добре.
Години наред се опита да страни от него… не можеше една игра да развали всичко, което бе постигнала с толкова усилия.
Затова тя се отдръпна съвсем леко от неговото тяло.
Топлината бе заменена от кръвожаден студ и тя не можа да прикрие дискомфорта си.
Йонг Хуа се изправи рязко и съблече горнището на екипа си, като го поднесе към Ън Хе.
- Не. Ще се справя.
- Толкова си твърдоглава/издиша Хуа и пусна горнището до ръцете й/
Нямаше да й позволи да си играе с него. Йонг Хуа излезе и Ън Хе въздъхна, сякаш бе задържала дъха си дълго време.
Болеше я.. болеше я защото спомените й не спираха да я глождят като пирании. Болеше я защото бе толкова близо до него, а в същото време се опитваше да увеличи разстоянието. Болеше я защото през всичките тези години се бе залъгвала. Беше решила, че той е призрак от миналото, който никога повече няма да се върне, но ето, че сега стояха в едно помещение, ядяха една храна, споделяха една съдба.
Ън Хе отпусна тялото си и повдигна бавно ръка, докосвайки малкия разрез върху челюстта си.
Трябваше да го почисти преди да се бе инфектирало.
Няколко минути по-късно Хуа се върна със сноп клечки, няколко по-дебели дърва и змия. Ън Хе се вгледа в него, сякаш разпознаваше всяка част от лицето му, но кого залъгваше. Тя знаеше абсолютно всичко в него. От неговата същност, от неговото тяло, от неговото сърце и душа.
- Спри да ме гледаш така. Ще реша, че си падаш по мен/Ън Хе издиша и изпуфтя/
- Как ли пък не/отвърна ядливо, но червенината по бузите й говореха друго. Господи. Да не бе ученичка/
Йонг Хуа доста сръчно запали огън. Ън Хе почти веднага се усмихна, когато топлината на пламъците достигна до нейното замръзнало тяло. Тя потърка длани и ги изпъна напред, за да може да се сгрее по-добре.
Хуа се приближи и седна до нея.
- Дай да видя/отвърна той и преди Ън  Хе да има възможност да се отдръпне, той вече стискаше брадичката й с пръсти. Но в допира му нямаше нищо друго освен нежност/
- Разреза не е голям.
- Добре съм.
- Ще го почистя с вода.
- Казах, че съм добре.
- И след това, ще го покрием.
- Не ме ли чу?/извика Ън Хе и отблъсна пръстите на Хуа от себе си. Очите й се взряха в тези на мъжа./
Зениците му не показваха нищо и това за първи път уплаши Ън Хе.
Хуа тихо стана и излезе от малката пещера. Когато Ън Хе остана сама, тя си пое рязко дъх и подпря челото си върху коляното на левия си крак. Имаше чувството, че ще заплаче, но не го направи.
Защо се чувстваше като мекотело покрай него?
- Повдигни си главата/заповяда строго Хуа и Ън Хе изпълни повече от изненада/
Хуа не почака секунда повече,  а намокри дланта си с вода, която носеше в голяма, обла, кора от дърво. Той докосна с дланта си челюстта на Ън Хе, махайки вече засъхналата кръв.
Ън Хе се опита да се отдръпне, но той стисна брадичката й и изви лицето й към себе си.
- Не мърдай, по дяволите/извика и Ън Хе разшири очите си. Тя не помръдна. Какво се случваше с тялото й? Защо не реагираше?/
Йонг Хуа отново намокри дланта си, за да измие остатъка от кръв, след което остави кората с вода на земята и взе друга. В нея имаше някаква слузеста зелена смес, която той взе с пръсти и намаза върху разреза. Ън Хе притвори за миг очи.
Когато ги отвори напълно, Хуа се изправи и отново излезе.
Ън Хе  повдигна пръстите си, опитвайки се да докосне зелената смес, когато гласът на Хуа я спря.
- Не се докосвай.
- Какво е това?
- Котешки нокът. Стрих го, за да направя нещо като мехлем. Противовъзпалително е.
Ън Хе премига няколко пъти.
- От къде знаеш всичко това?
- С времето, когато живееш сам се учиш на всичко/повдигна рамене Хуа и одра змията, като я постави върху жарта/- Скоро вечерята ще е готова/устните му направиха лека чушка и Ън Хе извъртя очи/
- Вече и готвиш.
- Когато ме изостави, трябваше да се науча, за да не умра от глад.
Ън Хе замълча.
Хуа я погледна за кратко, след което отново върна очите си върху пламъците.
Никой от двамата не продума нищо повече.

*
- Бьонг, Бьонг..не се прави, че не ме чуваш/Бьонг Хон се завъртя на пети и изчака Клара да го настигне/ - Какво се е случило?
- Ън Хе е ранена.
-  Сериозно ли е?
Бьонг кимна отрицателно и махна с ръка, продължавайки напред по коридора. Тъкмо беше напуснал заседание със сътрудниците на Ън Хе и Хуа, убеждавайки ги да спонсорират лекарства за Ън Хе.
- Ще се оправи.
- И аз имам новини за теб/отвърна Клара тихо. Бьонг се огледа и рязко я дръпна, при което тя изписука от изненада./
Бьонг затвори бялата врата след себе си и кимна към Клара.
- Какво става?
- Президента току що обяви смяна на терена
- Как е възможно? Игрите тъкмо започнаха.?
- Почти всички участници вече са мъртви. Той се опасява, че ако забави нещата игрите ще завършат преди да преминат в нова фаза.
- По дяволите. Добре...слушай. Не казвай на никой... Дори не искам да знам как си разбрала. Аз трябва да се погрижа за Ън Хе.

*

След като Ън Хе запълни корема си с препечената на жар змия, клепачите й натежаха и тя изпъна тялото си върху студената земя. Имаше нужда от сън и дори не си направи труда да свали препаската с ножове. Така се чувстваше по-сигурна. С годините бе свикнала да бъде винаги нащрек и дори това, че не бе сама не я успокояваше.
Йонг Хуа също беше легнал в другия край на пещерата, почти навън, за да може да има изглед и да бъде нащрек.
Тази вечер щеше да будува цяла вечер.  Щеше да бъде много по-лесно ако бе сам. Просто щеше да се покатери на някое дърво и да поспи, колкото да подхрани организма си с  нужната енергия, но когато Ън Хе бе с него, той се чувстваше така сякаш трябваше да я защитава от всичко.
Ако можеше само някак да я разкара от тука, за да бъде сигурен че тя е в безопасност, щеше да го направи.
Дори нямаше да се замисли, но скапаните правила си бяха правила и той нямаше правото да ги променя по никакъв начин.
В далечината се чу свистенето на диво животно и той впери очи в малката дива свиня, която прибяга покрай краката му. Устните му се напълниха със слюнка, желанието да я подгони и да осигури храна за дни наред бе огромно, но да остави Ън Хе сама…незащитена.. Това нямаше как да стане. А и лова нощес беше опасен. Не се знаеше какво дебне във всяка една тъмна част на гората.
Беше горещо, беше влажно и  комарите бяха убийствени. Беше намазал лицето си с кал, за да прикрие малко от миризмата си.. Беше чувал че това върши работа срещу хищници… сега беше идеалното време да изпробва теорията.
Изведнъж в тишината се чу пукот и само на метър от краката му се повдигна тънка спирала от желязна тръба, осветена в мека светлина.
Йонг Хуа скочи на крака и стисна силно острието, което лежеше до тялото му. Когато желязната спирала спря да се издига във въздуха той се приближи бавно. Автоматично малко капаче се отвори и във вътрешността му, той съзря бял лист хартия и малка черна кутийка. Предпазливо я прие в ръцете си. В следващата секунда спиралата се прибра отново в земята.
Какво по дяволите?
Йонг Хуа огледа добре кутийката. Не знаеше от кого е и самата мисъл, че може да е бомба го остави резервиран.
Нямаше особено доверие на президента и неговите подчинени.
Когато разлисти листа, той прочете написаното.
„ Крем за раните на Ън Хе. Пести го.-Бьонг“
Йонг Хуа въздъхна и се обърна, като се приближи бавно до Ън Хе.
Тя спеше толкова дълбоко.. обикновено може би щеше вече да усети острието на ножа в чатала си, но явно момичето бе уморено.
Той клекна пред лицето й и бавно премахна вече засъхналата и ронлива смес. Отвори капачето на черната кутия и с пръст грабна от мехлема. Нежно го размаза по раненото й място. Пръстите му сякаш танцуваха по порцелановата кожа и той се вгледа в меките черти, които бяха най-прекрасните, които бе виждал. Обожаваше да я наблюдава докато спи…
Мека усмивка се изяви върху устните му и той отдръпна пръстите си, затваряйки отново кутийката.
Желанието да я прегърне беше толкова силно. В същото време се страхуваше, сякаш тя бе от пясък и с прегръдката щеше да се разпръсне.
Той въздъхна и подпря гърба на си скалата. Пръстите му страхливо се вплетоха в черните й коса. Мекотата им беше повече от поразителна.
Ън Хе помръдна тялото си и той бързо измъкна пръстите си от черните кичури.
Тя все още го държеше далеч от себе си. Той се страхуваше че всяко негово действие може да бъде грешно.
Ън Хе продължи да спи.

Омг такова завъщане два месеца по-късно...
Ама аз си знаех, че Ън Хе ще се справи с оназ. Обаче туй с ножа в гърба..абе не знам, ама все вкарваш някакви такива изрази, сякаш са извадки от известни творби и трябва да развивам теза по тях :Д сетих се, че и аз имам ножове на гърба си, ама момичето дано не ми се обиди, рофл, явно й е по-трудно
(много съм ужасна като умре герой, когото не понасям)
Увлекателна история, наистина, Вио. С нетърпение очаквам развитието по-нататък и по дяволите дано се целунат поне тия двамата. По-горе гледам си споменала, че ти е странно да пишеш хентай и смяташ, че се излагаш, но тук непременно ще те поправя, защото винаги оправдаваш очакванията ми и толкова добре боравиш с думите, че ме оставяш бездиханна.

(то и на мен ми е трудно да пропиша яой, въпреки че го харесвам /особено гей филмите/ )

(впрочем, днес е Гергьовден, а по прочетеното да съдя, че Ън Хе е хапнала змия? :Д изяж змия спаси овца и Георги)

(миане)

Имам обаче едно съмнение. Не знам дали наистина така е написано или просто...Бьонг Хон нещо да не би да има общо с Ън Хе или въображението ми е станало по-обогатено (и нелепо)? Не ми харесва Клара (иначе я обичам, ама като персонаж)...ноо не знам, имам безкрайно много мисли в главата и съмнения, че тия двамата накрая нещо ще прецакат. И със сигурност ще завъртиш друга интрига, а въображението ми е недостижимо пред портите на съзнанието ти, че да разбера каква ще е тя.

Още веднъж - благодаря за хубавата глава, страшно я харесвам тази история. Ще чакам с нетърпение следващата :3

Оле адски ти благодаря. Когато видях големината на коментара си върнах назад за да съм сигурна че е за мен хд. Ами......да си призная честно имам готова главата от 1 месец, но нямах никакво желание да правя редакция и тя просто си стоеше и събираше паяжина. А и наистина не очаквах, че изобщо фика ще продължава да се чете, но съм адски щастлива, че ти го четеш и като мой първи хентай фик съм ти адски признателна. Това ми вдъхна огромен кураж и по дяволите имам чувството, че ще полетя от кеф. Значи на въпроса ти. За сега.... и в замисъла ми Бьонг и Клада са добри и нямат никакви замисли срещу Ън Хе или нещо общо с нея. Те са просто непознати, които й помагат в играта, но идеята ти и съмненията ти ми харесват, защото може би ще се получи наистина добре, ако вмъкна нещо друго. Ще вида. ..Дори сега докато ти пиша коментара ми хрумна нещо. Дано не го забравя. Още веднъж..мерси много за суперския коментар.

Такам, да коментирам, че излиза само аз не съм го направила ;дД. Много интересно, видях го по - рано, обаче бях заета да препрочитам фиковете ти в яой раздела. Според мен, където и да се изразиш (яой, юри, хентай и така нататък) все ще грабваш читателите. Винаги взимам теб (и един друг автор) за пример. Надявам се след време да достигна твоето ниво, има още дълги години да се уча, но какво пречи човек се учи цял живот. Оставяте ме без думи и даже срички. Чудя се как пишете толкова дълго ( имам предвид колко часа ти отнема да го напишеш)...Пожелавам много муза и милиони бъдещи проекти, защото не си представям живота без твоите фикове.

Здравей Elisi.Kim. Срещала ли съм те тука под друг никнейм? Наистина не се сещам. Мисля, че дори си новичка, но не съм сигурна. Благодаря ти за милите думи. Адски ме вдъхновявате когато изразявате мнението си, честно. По едно време бях много разобедена за този фик, защото някак си ми е трудно да го пиша. Свикнала съм с яойто и сега сякаш съм в чужди води, но спокойно...нося си поясче хд. Няма да потъваме хд. Може ли да отговоря на въпроса ти за времето и писането? Всъщност..аз пиша наистина бързо и после правя редакция. Отнема ми...дори съм си засичала. Около час...час и половина за глава от 6 страници на уорд. Винаги гоня мисълта си и може би това е причината да пиша бързо. Когато обаче нямам ясна идея какво да пиша става наистина трудно и ми отиват около два, до три часа(това всъщност е рядко). Никога не спирам и не пиша на части, макар тези месеци да го правя защото се чувствам изцедена. Ще се радвам наистина много да продължиш да следиш този фик. Мога с радост да кажа, че имам малко читатели, но заради вас съм способна да си вдъхна сили и да пиша. Благодаря ти още веднъж. Ще ти викам Ели накратко хд

Здравей, в този форум съм нова. Преди седмица/две си смених ника от Elisi. на Elisi.Kim. Не съм се представяла, но мисля скоро да го направя. Относно писането идеите ми идват в повече, обаче когато седна да пиша става бъркотия. От онзи тип хора съм, които имат много за казване и го казват в три, четири изречения. И после върви разбери какво съм опитала да кажа, ако не съм го забравила. То и едни безсмислици... Да не става дума за по - дълга глава. Там и три дена да пиша, няма да напиша и половината на твоето. Както и да е може да си пишем на лично накой път, да не спамим на фикчето ;дд

Пиши ми когато искаш. Иначе за проблема ти с нетърпението да изразиш всяка мисъл, може само да ти помогна с съвет да си ги напишеш последователно в един лист и да следваш една по една. Описваш първата, задраскваш...правиш плавно преминаване към втората... Отначало ще е трудно, но ще видиш, че ще се получи :)

Помислих,че няма да има нова част...съжалявам,че не мога да напиша по дълъг ком,но лаптопа ми е развален :((( очаквам новата част когато можеш