A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

The Chosen One

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Чет Ное 19, 2015 11:16 pm

Жанр:fic, fantasy, action, adventure, drama, romantic, smut
Главни герои: Yoon Eun Hye/ Jung Yonghwa(actress/actor)
Поддържащи герои: Lee Byung Bun(actor)/ Lee Soon Jae(actor)/Clara(model), в последствие още.
Резюме:"Играта не е за слабите", чуваше думите като зле направена касета, която бе заседнала в главата й и се въртеше постоянно. Ужасно клише, което я караше да мрази това, че е жива в това време, в тази година, в този град, в тази страна. Живееше единствено за себе си, без семейство, без роднини. Живот пълен с мрак, биха казали, но тя бе доволна. Докато не беше Избрана!
***
Прекарал живота си като глезен и обичан, той не знаеше какво е да си сам. Знаеше, че винаги има на кого да разчита, към кого да се обърне.... Смяташе, че нищо не може да застраши ежедневието му. Докато не беше Избран!
Предупреждение*: 18+
Дата на публикуване на първа глава:19.11.2015

**
Няколко думи от мен.:)
Здравейте... Вероятно повечето тук не ме познават, тъй като до сега съм се подвизавала единствено в яйо-селекцията. Ами реших, че трябва да се покажа и тук хд. Шегата на страна. Страшно много ми се искаше да напиша нещо различно, затова правя тази голяма крачка.
Към важното-Фикът е изцяло повлиян от филма "Игрите на глада". Преди повечето да ми ударите Х само защото съм взела идеята от някъде, а не е оригинална искам да се обоснова, като кажа, че общата идея е взета от там... Но всичко друго ще бъде лично мое, ще има големи промени, които изобщо няма в книгата или филма. Просто адски ме грабна и всичко ми излезе като на филм в главата. Затова съм много ентусиазирана.
Знам, че почти всички се дразнят когато има снимки на участниците в фика, но мисля, че тук е наистина важно да ви дам поне по една снимка, за да си имате визуална представа. Ще ги дам под формата на линкове, за да не се пълни темата с излишни изображения.
http://www.dramafever.com/st/news/images/lbh_2.jpg   ---> треньор, ментор
http://content.mbc.co.kr/english/interview/__icsFiles/artimage/2008/03/03/cgl_e_in/20070905.gif  --> президент, създател на Игрите
http://images.kdramastars.com/data/images/full/93372/clara.jpg?w=600  ----> стилист, кординатор.
Вярвам, че всички познават главните герои, затова няма да слагам линкове за тях :)
Благодаря на всички, които ще отделят минута, за да прочетат или погледнат това :)


The Chosen One






1.


„Играта не е за слабите”
Едно късо и неясно изречение се луташе в главата й, сякаш беше затворник сама на себе си, не способна да открие малката, тясна вратичка и да се спаси.
Усещаше допир, чуваше отдалечено ехо, подобно на размазани, ударни вибрации и тонове, но толкова неясни.
Макар с някакви слаби сили да се опитваше да опрости нещата и да разбере, какво точно се случва, къде точно се намира...коя е тя-не успяваше.
Сякаш бе завързана на голяма правоъгълна маса, почти безжизнена, с изцедени сили. Ръцете й бяха леки като перце, главата й тежка като камък, а тялото й някъде по средата, сякаш висейки от хребет, а в гърдите й се бе сгушило онова чувства на несигурност, риск..шипове, забиващи се многократно по протежето на гръбнака й.
Черното перде на нощта...или ..не известността, не знаеше. Не беше наясно, какво точно се случва-се отдалечаваше а на негово място идваше малък бял лъч. Толкова ярък, че за миг тя присви очи, опитвайки се да го спре, но той сякаш си проправяше път, дори през дебелите клепачи.
Размазания, неясен шепот се превърна в по-изчистен, по-силен, по-спокоен и централен.
Ушните й миди сякаш се опитваха с всичките си способности да разпознаят  думите...ако изобщо можеше да се наричат думи, които се разнасяха сякаш в поле от безкрайност.
-Ън Хе/силен, почти ясен, но и някак разтегнат вик/ - Ън Хе/и това се повтори още няколко пъти, докато светлината се превърна от лъч в голяма среда на белота/
Тя усети как главата й губи тежестта си, как контрола над тялото й се възвръща, как ръцете й вече могат да действат по неин импулс.
- Не ни чува. Нека да й бием адреналин.
- Не можем да го сторим. Ще изпадне в шок.
Жената се опита да отвори устните си, но макар всяка част от тялото й да връщаше стабилното си състояние и контрола си, то устните й не можеха дори да помръднат и сантиметър.
- Ън Хе събуди се, за Бога/гласът стана по-ясен и сякаш преградата, която делеше от безсилието се срути със сила/
Ън Хе отвори клепачите си, които трепереха явно от шока, а Клара изпусна огромна въздишка.
Пред замазания й поглед се появиха две лица, много по-възрастни от нея, макар жената да изглеждаше сякаш всеки момент би могла да открадне гаджето й.
Тя докосна лицето й, сякаш проверяваше дали има температура, докато мъжа направи странна, безинтересна физиономия, след което се отдръпна и се загуби от полезрението й.
Ярките светлини, които тя по-рано видя се оказа всъщност лека бяла светлина от неонова лампа върху тавана, която обагряше цялата стая, правейки я стерилна.
Ън Хе разтвори устните си, усещайки ги сухи.
Но въпреки това не й се пиеше вода.
- Само още веднъж да си посмяла да ме изплашиш така. Щях да получа удар, момиче.
Клара изправи изгърбената си стойка и дръпна елегантното си червено, бизнес сако надолу. Под него се спускаше дълга бяла кожена пола, която сякаш бе оплела в мрежите си стройните й крака.
Имаше дълга черна коса, която бе изправена перфектно и в първия момент Ън Хе се почувства толкова невероятно странно.
Лежеше безпомощна, а отдаваше такова внимание на нечии дрехи.
Затвори за миг очи, колкото да избистри все още напрегнатия мозък и отново ги отвори.
Можеше да чуе перфектните токчета на красивата дама, дори когато тя се намираше чак в другия край на стаята.
- Радвай се, че Бьонг Хон не повика лекаря. Тогава наистина щяхме да загазим. /жената продължи да говори, сякаш се опитваше да разчупи странно създалата се ситуация/ -.. Как щяхме тогава да обясним припадъка на Избраницата.
- И..изб/едва продума Ън Хен и стисна желязната маса върху която лежеше/
- Ето, пий малко вода/сякаш като призрак бяла порцеланова чаша се появи пред очите й и  тя протегна ръката си, обхващайки я с пръсти. Тъкмо когато реши, че я е стиснала силно, се оказа в грешка/
Щом Клара я освободи от своята сила, чашата сякаш се плъзна през дланта на Ън Хе и се разби на пода.
- Господи Ън Хе, какво ти става? Как може Избраницата да бъде толкова непохватна.
Ън Хе извъртя глава наляво, за да погледне укорителния поглед на Клара.
Това започваше да я изнервя прекалено много.
Не знаеше къде е.
Не знаеше кои са тези хора.
Нито какво прави тук и защо се чувства толкова отпаднала.
- Коя си ти?/изстреля се от устните й по-грубо от колкото тя искаше/
Клара я погледна изненадано и се засмя, правейки стойка, подобна на манекенките.
- Нима тази визия се забравя толкова лесно?/След като не получи нужния отговор, Клара спря да позира и въздъхна/ - Наистина ли не ме помниш? Добре, знам, че се запознахме едва преди два дни, но все пак. Казвам се Клара, скъпа моя и съм вашия стилист, освен това и кординатор. Ще ви придружавам навсякъде, така, че спокойно. Няма никога да останеш сама.  А и Йонг Хуа също ще бъде до теб постоянно.
- Кой? Чакай. Какъв стилист? За какво? Какво става?
Ън Хе изправи някак тялото си, сядайки. Усети как зрението й се замъглява от рязкото движение. Чу тих смях, леко подигравателен, но не напълно, при което Ън Хе присви очи заплашително.
Малка черта от детството й, която й изграждаше грешно първо впечатление.
- О мила...не е нужно да се преструваш пред мен. Но помни едно. Това, което се е случило между вас в миналото, си остава там. В Играта, вие сте просто съюзници, готови да направят всичко, за да оцелеят.
Ън Хе стоеше меко казано нежелателно информирана.
А Клара просто излезе, оставяйки я сама в голямото бяло помещение, обзаведено сякаш бе истинска стерилна или противо алергична стая.
Не знаеше какво се случва, помнеше само, че се почувства ужасно зле и че й прилоша и това е...следващата среща беше с мраморния под в кабинета на...
Президента!
Ън Хе разшири очите си и докосна челото си с ръка.
Господи..Не..не можеше да е истина..Тя не можеше да е избрана...
Просто бе невъзможно..
Образ след образ, минута след минута, всеки спомен я зарина сякаш бе море от кал.
В следващия миг в стаята влезе непознатият мъж, чието лице изглеждаше наистина безизразно.
В ръката си държеше цигара, която беше наполовин изпушена. Беше облечен в черен елегантен костюм, а ризата му бе разкопчана почти до средата, разкривайки гръдните мускули.
Лека интимна гледка, която странно дори не жегна Ън Хе.
Тя се опита да стане и когато краката й не я предадоха, въздъхна
- Равам се, че се върна Хон. Щеше да е странно да ме оставиш сама.
Мъжът се засмя и кимна, дръпвайки си от цигарата.
- Права си. А и нямаме време...признавам, че припадъка ти не беше част от обучението.
- Спести си тъпите шеги и ми кажи къде е той.
- Скоро ще го видиш. А и не останах с впечатлението, че го харесваш като партньор.
Ън Хе грабна черния си колан, който стоеше на малка етажерка до масата на която лежеше. Закопча го добре върху тънката си талия.
Беше лично нейно изобретение, което побираше над двадесет различни на вид ножа, с няколко скрити джобове за повече изненади.
Беше свикнала до толкова да живее с него, че когато го нямаше, се чувстваше гола.
- Прав си. Не го харесвам. Нито като партньор, нито като човек. Но ти си експерт в това нали, да разчиташ хората от пръв поглед.
- Внимавай Ън Хе..мога да бъда наистина гаден. А ти имаш такава нужда от мен.
- Спести си заплахите Хон.
Ън Хе откри изхода почти веднага. Дори той бе скрит, мамка му.
Нищо тук не й харесваше.
Изглеждаше прекалено чисто, прекалено изкуствено, а тя бе толкова буйна натура.
Не можеше да си се представи в този дом, в този град, на тази планета ако щете го наречете.
И да...това наистина бе като нова планета. Наконтени, помпозни дами и господа, които се смееха шумно, подаряваха скъпи подаръци на разглезените си хлапета, ядяха като прасета, а дори не осъзнаваха колко скъпа може да бъде тази храна за някои хора. Ън Хе изпита такава ярост,когато спомен след спомен нахлуваше в главата й със всяка следваща крачка с която се приближаваше към тренировъчната зала.
Имаха точно три дни, за да се научат да се защитават...след това...след това деня на страшното клане започваше.
И за да бъде по-интересно, нямаше да бъде само убийство на невинни, а и истинско изпитание на силата, характера и волята.
Ън Хе знаеше, че може да се справи с това...Но проблема не бе в нея, а в съюзника й.
Усещаше, че той ще бъде камък, който ще я потопи надолу, а точно сега й се искаше да плува и плува, докато не стигне края на света.
Това беше кошмар. Истински кошмар.

В залата беше пълно.
Бяха всичките двадесет и четири участници, по двама за всеки град, избрани по съвсем случаен жребии. Ън Хе се чудеше какъв късмет трябва да има човек, че да му се падне късата клечка. ?
Нямаше си и на представа, че може да бъде такъв карък, докато не се озова тук и то с неповторимия Йонг Хуа.
И като заговорихме за вълка.
В другия край на залата, вперил кръвнишкия си поглед в нейния, сякаш беше вълк и всеки момент се готвеше да я разкъса.
А Ън Хе беше толкова апетитна хапка.
За никого не беше тайна, че тя бе красива почти колко богините в митологията.
И Йонг Хуа чувстваше, че сърцето, а и мъжкото в него няма да издържат дълго около нея.
Не беше точно типа „Плейбой”, но за някой като нея, можеше да стане, ако се наложеше.
Освен ако не беше съвсем малкия недостатък на това, че тя буквално го мразеше.
Той наистина не знаеше причината, но знаеше, че в тези няколко месеца те зависеха един от друг и това бе най-важното.
Силната му мускулатура, не можеше да бъде пренебрегната. Почти веднага всички момичета от другите окръзи го искаха за съюзник. Ън Хе знаеше, че това няма как да стане.
Тук всеки беше заплаха за всеки.
Или убиваш, или те теб убиват.
Затова не й отне много време да се добере до съюзника си и да застане с лице към натрапниците с едно презрително.
- Къш от тук „дами”/Всички се огледаха и се направиха на не чули, всяка една вадейки оръжие от дрехите си/
- Каза ли нещо Ън Хе?/Ън Хе проследи ръката на едно от момичетата, което извади нож. Тя изкриви устните си и кръстоса ръце пред гърдите си/
- Внимавай госпожичке...ще се порежеш.
- Не се тревожи Ън Хе... умея да боравя с ножа.
Устните на непознатото момиче се разпънаха в нагла усмивка, която изобщо не се хареса на Ън Хе. Тя повдигна рамене незначително.
- Щом така казваш, само, че../в следващия миг изрита коляното й, при което момичето се наведе надолу, а Ън Хе стисна китката й, докато с лявата си ръка измъкна тънък почти незабележим нож, докосвайки острото острие до гърлото й/ - ...се забъркваш със моят съюзник, а аз не обичам да деля...
Ън Хе изсъска в ухото й и я отблъсна, прибирайки ножа си. Огледа добре ножа на непознатото момиче и направи недоволна физиономия.
- Поне да го беше наострила..аматьорка.
Йонг Хуа стоеше зад нея, напълно резервирано.
В такава ситуация всеки нормален човек би се шашнал и изплашил, но той дори не помръдна, наслаждавайки се на това момиче да се бие за него.
Е не беше точно бой, но и това се броеше нали така?
След като Ън Хе се обърна и срещна погледа си с този на Йонг Хуа, тя извъртя очи и въздъхна, подминавайки го.
- Това беше..
- Не се ласкай Хуа. Направих го, защото си предвидим и когато се озовем по средата на нищото, точно тези които сега ти се сваляха щяха да ти забият нож в гърба.../Ън Хе повдигна поглед от остриетата на масата и кимна/ - Буквално.
- Приятно ми е да си загрижена за мен, но не трябва ли да бъдеш по-мила?. По този начин си печелиш врагове.
- Хуа..ако не си забелязал тук отдавна всички сме врагове.
- Но аз и ти, не сме/Ън Хе почти светкавично допря острието до врата му, при което той опря друго до корема й. Тя леко повдигна вежди и сне поглед, съзирайки един от нейните ножове/ - Не бъди толкова изненадана Ън Хе... и аз си имам моите козове.
Той й се усмихна чаровно и издърпа ножа, отделяйки се от хватката й. Остави ножа на масата и махна за "Чао", отивайки в другия ъгъл, където бяха мишените и копията.
Ън Хе изсъска и грабна ножа си, прибирайки о ядосано в колана си.
Усещаше, че няма да може да изтърпи това надменно държание целия шест месеца, но Играта си бе Игра и тя не можеше да пренапише правилата.


Последната промяна е направена от Bling`sFOX~ на Съб Май 07, 2016 12:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Mell_K~Chu on Пет Ное 20, 2015 1:39 am

Ооо. Толкова ми е странно да чета от теб Хентай. ;д Но нали си ти, ще го следя. ^w^ Всичките актьори ги знам и ми харесват. А и ми хареса първа глава. Искам много бързо да качиш следващата глава. ^^ :33


avatar
Mell_K~Chu
VIP

Aries
Брой мнения : 850
Точки : 1432
Join date : 11.11.2014
Години : 22
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by ProudElfHere~ on Съб Ное 21, 2015 2:25 pm

Добре...беше си изненада, макар че един вид го очаквах от известно време, да се появиш в хентай.
Нито съм чела, нито съм гледала "Игрите на глада", но пък за мен това прави още по-интересен фика. Също така не съм срещала фикове във форума с главните ти герои, което го прави още по-хубаво, защото наистина ги харесвам много.
Историята ме грабна и ще следя с удоволствие.



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 17
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by sunflower on Съб Ное 21, 2015 7:40 pm

Боже... *-* Чаках с нетърпение! Страшно се радвам, че го качи!!! Повечето емоции вече ти ги изразих на лично.. хД Но все пак.. Ще следя и ще чакам с нетърпение!! ^-^


They're my spirit animals.♥
avatar
sunflower

Libra
Брой мнения : 116
Точки : 137
Join date : 03.07.2014
Години : 18
Местожителство : In a box

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by pcdludafenka on Вто Ное 24, 2015 12:35 pm

много ми харесва идеята ,а и ще ми е много интересно да прочета хентай фик от теб :D 100000000 % ще следя..чакам некста :)


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Съб Ное 28, 2015 9:43 pm

2.


Нощта беше покрила целия град и за първи път от доста дълго време Йонг Хуа не го намираше за грозен. Потънал в „черна мъгла”, осветен от милион светлини, призрачен, но и някак красив. Тишината го обгръщаше и той можеше да разсъждава съвсем спокойно. Беше изгубил за миг себе си, поддал се на нуждата да направи нещо за града си, да го спаси от поредния провал, но някъде дълбоко в себе си знаеше, че ако Ън Хе не му даде нужната сигурност, той ще си остане нестабилен. А в тази игра нестабилността не бе нещо, от което имаш нужда. Тук или се биеш до смърт или даваш живота си даром.
Беше готов на всичко..на абсолютно всичко, но когато жребия избра Ън Хе, той осъзна, че всичко щеше да бъде в пъти по-трудно.
Миналото, което имаха, миналото, което все още не можеше да забрави, събуждайки се вечер, потънал в потта на кошмара, който сякаш го заклещваше в едно тясно пространство и го ръчкаше с дълъг и тънък нож, докато той пищи и се моли болката да спре.
Всеки неин поглед, всяко нейно действие бе за него като противодействие.
Вината и тъгата, го бяха облепили плътно и не допускаха друг вид емоция около душата и сърцето му.
Щеше да умре за града си..за семейството си...за нея...но не можеше да гледа как и тя умира заедно с него.
Хуа затвори очи, облягайки главата си на каменната стена. Беше седнал на ръба на терасата и се беше отпуснал толкова безжизнено, че ако нямаше парапет, сега най-вероятно щеше да лети към асфалта, който му се усмихваше дванадесет етажа по-надолу.
Някъде в далечината се чу смях, съпроводен от наздравица и Хуа въздъхна отекчено.
Хората празнуваха..пиеха и се смееха, а те се готвеха за последните дни на удобства и сигурност. Последните дни, преди да бъдат поставени на терена, където всеки бе за себе си.
Плъзгащата се, стъклена врата се отвори и Ън Хе мигновено спря пристъпването си навън, сякаш нещо й пречеше.
Тя впери погледа си в лицето на Хуа, който също я гледаше. Не издаваше никакъв вид емоция, но първоначалните й планове да подиша чист въздух се развалиха. А вътре бе толкова шибано горещо.
Думите на Бьонг преди да си легне не й позволяваха да заспи. Когато въртенето в леглото й стана нетърпимо, тя просто излезе, тръгвайки в незнайна посока, докато краката й не я доведоха до терасата..
Но заварила тук Хуа, пожела да не остава насаме с него и се завъртя, за да се прибере, когато неговия глас се разнесе около тялото й като аура, която я караше да настръхва.
А не трябваше да е така.
- Можеш да останеш. И без това мислех да си лягам.
- Не се прибирам заради теб./опонира го глупаво и затвори очи, скривайки глупостта си, за да не се само накаже още сега/
- Добре, значи няма да е проблем да останеш. Обещавам след точно пет минути ще се прибера и ще ти оставя терасата само за теб.
Ън Хе въздъхна и стисна юмруци, като вдигна ръце и обви халата, с който се беше увила. Тя стегна колана, сякаш се чувстваше по-гола от колкото всъщност бе.
Не че Хуа не беше виждал всичко, което тя има...но отдавна беше спряла да му дава това право.
Ън Хе се приближи до ръба, като постави ръцете си на парапета и се загледа напред. Хуа не можеше да загуби ценните мигове, в който можеше да я вижда от толкова близо, да усеща дори лекия аромат на парфюма, който винаги използваше.
Подобен аромат на чистота и природа, който определяше нейната същност най-добре.
Ън Хе усещаше погледа му, но знаеше, че ако се обърне и се прибере ще постъпи инатливо, а и щеше да изиграе лоша роля относно това, до колко бе забравила за него. До колко бе спряло да й пука как изглежда в неговите очи във всеки един миг.
- Гадна съдба, нали?/Хуа разчупи тишината между тях и Ън Хе го погледна, след което върна погледа си към града/
- Защо да виним нея? В крайна сметка президента е виновен за състоянието на държавата.
- Щом така е по-лесно да го приемеш.
- Поне не се самозалъгвам/отвърна хапливо Ън Хе и Хуа се усмихна/
- Все още си ми ядосана/Ън Хе не отговори. Не харесваше, когато темата отиваше към миналото, което не бе никак са предпочитане/
Ън Хе кръстоса ръцете си, пред гърдите, по този начин предпазвайки тялото си от студения въздух. Продължи да мълчи, дори когато Хуа се изправи и се приближи до нея, поставяйки ръка на рамото й. Сърцето й заби така сякаш не беше спирало да бие за него и тя инстинктивно го отблъсна. Дали защото се почувства незащитена, уязвима, заплашена..или просто защото знаеше, че ако се отдаде отново на чувствата си щеше да боли. Това не беше въпрос, защото нямаше отговор. Както повечето неща в миналия живот, който бяха споделяли.
Хуа прибра ръката си и направи крачка назад, пъхайки ги в джобовете на дънките си.
- Съжалявам за случилото се Ън Хе. Но дори да искам не мога да върна времето назад и да предотвратя случилото си.
- Не искам това от теб. И те моля да не се опитваш да ми припомняш онези лоши години.
- Защо продължаваш да се залъгваш и нараняваш.
Ън Хе заобиколи Хуа и влезе в топлото помещение. Крачките й се ускориха, когато чу как Хуа я последва.
- Не исках това да се случва Ън Хе/извика той, а тя натисна дръжката на вратата и влезе в стаята си, заключвайки след себе си./
Подпря се на вратата и стисна гърлото си, сякаш се задушаваше.
Спомените, един след друг се изредиха като стара филмова лента пред очите й и клепачите й затрепериха, сълзите руйнаха, а краката й отказаха. Свлече се безшумно по вратата, сядайки на студения под. Притисна ръка към устните си, за да не чуе никой шибаната й слабост.
Коя бе слабостта на една жена? Най-голямата?

*
На следващата сутрин Ън хе се събуди цял час по-рано, облече дрехите си за тренировка и излезе навън. Реши, че ако потича ще се разсее..Но и там, беше той.
Тя имаше чувството, че където и да отиде той ще бъде все там.
А и бе така.
Когато играта започнеше след ден, нямаше да има къде да избяга от него и точно това я плашеше.
Можеше да се защитава, умееше да ловува, да убива ако се налага, но да спре това между тях..в това не усещаше, че има сигурността да стори.
През целия ден, се стараеше да го отбягва, решила, че малкото време, в което можеха да бъдат разделени един от друг бе наистина ценно.
И тя искаше да го вземе цялото за себе си.
Дори се беше съгласила да позира на Клара, докато тя приготви роклята за таз вечерното откритие.
Щяха да представят абсолютно всички участници, всеки сам, за да узнаят повече за същността им.
Щеше да има публика и всички щяха да бъдат елегантни.
Клара й беше обяснила, че ако не се представи добре, ако не даде нещо от себе си, те няма да я харесат и всичко пропада.
Бьонг по-късно я беше причакал в спалнята й, за което почти не изгуби топките си. Ън Хе умееше да разбира, кога нещо в личното й пространство не бе наред. Затова веднага щом усети аромата на Уиски да се носи из стаята й, тя разбра, че има неканен гост.
Другото бе история..история, в която Бьонг стоеше притиснат към стената, а острия нож, който Ън Хе винаги носеше прикрепен към колана й, бе опрян в чатала му.
Бьонг не спираше да пие и в много случай Ън Хе не знаеше дали бе правилно да му се довери или просто да разчита на себе си.
Но така или иначе нямаше огромен шанс точно в момента.
Живота й бе изложен пред цялата държава и тя трябваше да направи всичко възможно за да се върне у дома. Жива и здрава...

Ън Хе знаеше, че не я очаква нищо хубаво там. А и тук си беше истински кошмар. Всеки искаше нещо от нея..всеки очакваше каква точно трябва да бъде.
Дори Бьонг очакваше, че ще може да се приспособи към нуждите на жителите на столицата. Не беше нужно да го прави нали?
Можеше просто да бъде себе си.. Но ако искаше да успее да спечели някой на своя страна, тя трябваше да се потруди.
- И не забравяй. Усмихвай се..бъди мила...споделяй откровено.
- Искаш прекалено много от мен/Бьонг глътна последната глътка в чашата си и повдигна рамене/
- Ако искаш да живееш.
- Мислех, че от мен зависи това дали ще живея или не?
- Е мила...погледни от добрата страна. Ако се случи нещо, винаги ще имаш нужда от помощ. Но за да се случи това ти трябват фенове. Така, че направи всичко възможно и ги спечели.
Ън Хе мразеше когато се налагаше да пренебрегва същността си за нещо.
Но Бьонг може би бе прав..
Вечерта настъпи изключително бързо и Ън Хе се чувстваше някак нервна. Успя цял ден да пренебрегне присъствието на Хуа, но сега стояха почти един до друг, чакащи реда си и тя усещаше как ръцете й започват да се потят.
Клара енергично оправяше стърчащ кичур от косата й. След което преглаждаше някое намачкано парченце плат от роклята й.
Носеше тъмно сива рокля, със бели ръкавели.В очите на Клара виждаше гордост от творението си, а в своите Ън Хе виждаше един..клоун... Клоун, който трябваше да завладее публиката.
- Ън Хе ти си следващата/Клара плесна с ръце и заобиколи момичето, отивайки до Йонг Хуа. Оправи яката на тъмно сивата му риза и изглади ръкавите на черния костюм./-Изглеждаш добре. И ризата отива на роклята на Ън Хе. Не е ли прекрасно. Като двойка сте./Клара се усмихна щастливо, а Хуа погледна към Ън Хе, срещайки очите й. За първи път я виждаше гримирана и не можеше да пренебрегне колко красива изглеждаше така./
- Хайде..хайде...тръгвай Ън Хе../Ън Хе кимна и въздъхна, тръгвайки бавно към стълбичките, които я деляха от сцената. Преди да изкачи първото Бьонг стисна китката й, което я стресна за миг./
- И не забравяй..накарай ги да искат да те виждат още дълго.
Ън Хе не отвърна по никакъв начин. Когато усети как захвата около ръката й се отпуска, тя се обърна отново напред и вдигна леко роклята си.
Щом излезе на сцената светлените я обляха и тя прикри очите си за миг.
Чу шума от публиката, едва успя да зърне няколко помпозни личности на първия ред, след което погледна напред и видя висок мъж с гола глава. Изглеждаше приятно. Той се усмихваше с голямата си усмивка, а Ън Хе дори не можа да отвърне. Щом стисна дланта й, за да я целуна, той отвърна.
- Изглежда притеснена. Не е ли очарователна?/всички от публиката възкликнаха и ръкопляскаха./- Моля те мила. Седни.
Ън Хе изпълни машинално и седна бавно върху голямото кожено канапе.
- Радвам се да те видя Ън Хе. Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря/отвърна Ън Хе едва и отново погледна към публиката, но единственото, което виждаше бе едно черно петно./
- Знаем, че умееш да боравиш с нож, но как се справяш с откриването на храна.? Мислиш ли че ще успееш да се справиш в нищото.?
- Знам, че ще намеря начин/Ън Хе изглеждаше притеснена. Водещият се засмя сухо, колкото да разчупи обстановката и отвърна/
- Напълно съм убеден Ън Хе. Ти показа прекрасни качества и ние всички станахме свидетели на тренировките ти. Наистина бих искал няколко урока./Ън Хе изкриви устните си и кимна/
- Веднага щом се върна ще те науча/тя му намигна и водещия въздъхна, усмихвайки се/
В публиката се чу истински смях, съпроводен от ръкопляскане/
Бьонг потупваше леко брадичката си, вперил поглед в малкия екран зад сцената. Ън Хе започваше да се отърсва от страха си и той знаеше, че тя ще успее да си спечели почитатели. Оставаше само да изиграе някакъв коз, за да може да има предимство.
- Ън Хе...научихме нещо наистина интересно относно..как да го кажа..личният ти живот и искаме да разясним някои неща.
Ън Хе спря да се усмихва. В гърлото й заседна буца. Тя знаеше, че нищо добро не значеше това. Но не знаеше как се предполага, че трябва да отговори.
- Разбрахме, че ти и твоят съотборник-Йонг Хуа имате общо минало. Имали сте..връзка. Какво се случи? Защо не потръгна?
Ън Хе впери поглед в лицето на водещия, но всъщност не гледаше към него. Кои бяха тези хора, за да се ровят така в живота й, в миналото й.? Какво трябваше да прави. Как трябваше да постъпи.Искаше да стане и да избяга, но знаеше, че това щеше да е грешно сега. Единственото, което трябваше да стори, бе да бъде искрена. В тази игра всичко рано или късно излизаше на показ.
- Да. Но това е минало. Просто.........случиха се някои неща.
- Съжаляваме за неуместния въпрос Ън Хе. Знаем какво се е случило и ....можеш ли да потвърдиш за това?
- Какво знаете?/Ън Хе претръпна./
Водещия погледна за миг към публиката, след което стисна ръката на Ън Хе и въздъхна.
- Ън Хе..ние...знаем, че си загубила детето си. Било е от Йонг Хуа нали?
Ън Хе измъкна ръката си рязко от тази на водещия и се изправи. Усети как очите й се насълзяват. Това беше прекалено. Това беше минало, което не трябваше да влиза в тази гира. Нещото, което трябваше да остане само за нея и Хуа. Не за целия свят.
Обърна се и тръгна към изхода, когато Хуа се появи срещу нея и стисна раменете й. Той я погледна право в очите и я прегърна.
- Не се отдръпвай. Зад сцената има медицински екип. Не ми изглеждаха добронамерени.
Ън Хе въздъхна шумно в ушната му мида. Няколко секунди не помръдна, накрая повдигна ръцете си и ги постави на гърба му.
Публиката ахна и се изправи, никой не каза нищо.
Ън Хе не разбра как премина всичко. Знаеше само, че вече не е на сцената, а там на нейно място стоеше Йонг Хуа. Той кимаше и се усмихваше с лека усмивка. Изглеждаше елегантно и спокойно.
Ън Хе не можеше да повярва на случилото се.
Преди ден беше убедена, че случилото се преди години щеше да си остане между нея и Хуа. Но днес знаеше, че където и да отиде..на където и да се обърне, щеше да вижда лица пълни със съжаление.



avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by pcdludafenka on Нед Ное 29, 2015 5:52 pm

значи са чакали дете,но са го изгубили,какво ли се е случило??? много ми харесва това фикченце,супер е ,че пишеш и хентай вече :Д


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by fancy fox on Съб Дек 12, 2015 10:39 am

Окей, аз и това не очаквах.

Вио, моите адмирации наистина, че си се заела да пишеш тук. Смея да кажа, че даже много ти се отдава, приятно ме изненада да видя твоя творба в хентай секцията.

Колкото до идеята - нали знаеш, че може да е вдъхновена, но всеки автор има оригинално и собствено развитие на действията, а точно в теб и писанията ти не се съмнавям.

Чакам следващата глава скоро :з и да има пояснение с Йонгхуа и Ънхе :з.



"they can't touch me,
we break off,
run so fast they can't even catch me.
touch me, I'll show you tricks with my stick stacks quickly"
avatar
fancy fox
VIP

Sagittarius
Брой мнения : 643
Точки : 1383
Join date : 15.01.2015
Години : 15
Местожителство : - някъде там -

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Нед Дек 13, 2015 5:48 pm

Момичета благодаря за подкрепата :*


3.

В салона се носеше аромата на тютюн. Миризмата беше толкова натрапчива, а Ън Хе бе почти алергична към нея. Тя прикри носа си, докато вървеше зад Бьонг. Около главата му се извиси гъст пушек, който миг след това се вряза в лицето на Ън Хе. Тя се разкашля и размаха ръка. Веждите й се свиха навъсени.
- Няма ли да загасиш скапаната пура?/извика и Бьонг се обърна, подарявайки й лека, крива усмивка, докато със зъбите си стискаше дебелата пура/
- Харесва ми хъса ти Ън Хе. Почти съм убеден, че няма да умреш първите...няколко дни/Ън Хе кръстоса ръце пред гърдите си, а устните й заеха формата на отвратена физиономия./
За краткия период, в който успя да опознае до някаква степен Бьонг Хон, Ън Хе беше разбрала, че той е себичен тъпак с ужасно извратено и черно чувство за хумор. Затова и се опитваше да не му обръща внимание на тъпизмите, но когато бе застрашено здравето й(заради скапания пушек) и когато Бьонг се подиграваше със  живота й..тя не можеше да остане безучастна.
- Пристигнахме/обяви Бьонг и изкара пурата от устата си, загасяйки я върху желязна поставка, върху която бяха наредени кожения колан и ножовете на жената. Бьонг остави изгасената пура на плота и посочи с ръка закачалката зад Ън Хе/ - Съблечи дрехите си и ги закачи там. По-късно ще ги изгорят
- Моля?
- Да кажем, че президента покрива уликите за вашето съществуване. Винаги е било така.
Ън Хе въздъхна и се обърна, като бавно започна да откопчава копчетата на копринената, черна риза, с която беше облечена. Беше виждала президента на живо само веднъж. От скромните си впечатления, можеше с ръка на сърцето си да каже, че такъв човек не трябва никога повече да се ражда. Гледаше всички под него като нищожества. А играта му даваше само повод да смачка населението до краен предел. Девизът който винаги ползваше в края на речите си-„Животът е като розата. Изглежда толкова красив, спокоен, също като цвета...а погледнато отстрани е толкова жесток и болезнен, също като убождането на бодлите”-ясно говореше за това, колко безразличен е към живота на сънародниците си. Ън Хе винаги смяташе, че този човек е недостоен да споменава прекрасните цветя с мръсната си уста.
Но както тя..така и всички други хора в държавата, не можеха да се противопоставят. Бяха заложници, макар без вериги. Бяха контролирани, макар без конци... Ън Хе мразеше този начин на живот. И тайно се надяваше именно тя да бъде човека, който ще промени това. Но до тогава имаше толкова много път, осеян с препятствия. А тя бе просто жена....може би малко по-силна от останалите, но притежаваща същата нежност и деликатност.
- ..излизаш и не мърдаш докато часовника не спре да отброява, ясно.?
- Какво?/Ън Хе се обърна към възрастния мъж и той я погледна тъпо. Въздъхна и потърка челото си, като грабна дебела кожена желетка. Подхвърли я на Ън Хе, която я хвана и я облече/
- Не чу нищо от това, което ти казах, нали? Ън Хе..за какво мислиш?
- Няма значение. Не мърдам. Ясно.
- Ще повторя. Но знай, че мразя да го правя/Ън Хе се усмихна леко и обхвана дългата си черна коса, за да я върже на опашка/ - С Йонг Хуа ще застанете пред големите железни порти в края на този коридор. Те са началото на терена, на който ще започне играта.Когато вратите се отворят не трябва да помръдвате и стъпка извън тях. Ако прекрачите навън преди отброяването да е спряло ще бъдете убити. /Ън Хе погледна Бьонг с изненада, след което кимна леко/ - Когато отброяването завърши ще се наложи да бягате
- Защо? Не ми казвай, че има още изненади
- В средата срещу всеки един вход има голям бункер. В него и около него има поставени оръжия. Имате две възможности. Едната е да се борите за оръжия, а другата е просто да бягате в различна посока. Имай предвид, че там става клане. Всеки ще се бори за нужното, за да оцелее. Освен това има мини.
- Мини?
- Да..по целия терен около бункера. Щом тежестта ти докосне детектора имаш само секунда преди да се взривиш. Бум/извика Бьонг и вдигна ръце, което накара Ън Хе да подскочи. Той се засмя и изтри въображаема сълза/ - Толкова е забавно..винаги се хващат.
- Не е смешно Бьонг. Това означава ли, че не мога да взема моите ножове?
- Напълно си права.
Бьонг размаха ръка и отвърна.
- Ще те оставя на Клара. Тя ще довърши подготовката ти. Ще те чакам отпред.
Бьонг се отправи към желязната врата и натисна малко зелено копче в ляво, което автоматично отвори вратата. Той се размина с Клара, която държеше разни неща в ръцете си. Усмивката й никога не слизаше от лицето й и на Ън Хе наистина й се прииска и тя да може да се усмихва във всеки един момент. Преди го правеше..наистина обичаше и дори не осъзнаваше, че се усмихва повече от всеки друг на този свят, но след случилото се с Хуа и нероденото им дете, нищо не можеше да я накара да се усмихне пак с онзи блясък, с който го правеше. Клара остави много деликатно нещата, които носеше и обхвана раменете на Ън Хе, стискайки ги леко.
- Ще се справиш Ън Хе/Ън Хе кимна/
Клара вдигна ръкавици и бавно ги постави на дланите на Ън Хе. Тя бе толкова предвидлива. Знаеше, че Ън Хе наистина умее да борави с ножовете, но винаги бе толкова прецизна в работата си./
След това й постави дебел, кожен колан около кръста.
„Така ще бъде по-удобно, а и ще си сигурна, че няма да загубиш препаската с ножове”. –беше й обяснила Клара и Ън Хе се усмихна. Клара изглеждаше добре..наистина толкова безгрижна, но това не бе първия близък, който изпраща в игрите..винаги бе трудно, макар да не го показваше. Тя вдигна лице към Ън Хе, придърпа блузата й надолу и до закопча ципа на връхната й дреха. Обхвана нежно дланите й и й прати лека, мила усмивка. Ън Хе разбра, че нещо не е наред и въздъхна.
- Какво има Клара?
Клара поклати глава и се приближи, прегръщайки Ън Хе. Ън Хе усети горещото й тяло, което й даваше такъв уют в момента. Ръцете й бързо, дори изненадващо бързо се вкопчиха в прекрасното палто, с което беше облечена Клара и тя я стисна силно.
- Знам, че ще успеете. Вие сте силни, но Ън Хе../Клара направи пауза и се отдели от момичето, само за да я погледне в лицето/ - Заедно..силни сте заедно.
Ън Хе не знаеше какво да отговори на Клара. А може би нямаше нужда.
Няколко минути по-късно двете излязоха, а отред ги чакаше Бьонг. Той кимна с глава напред и се обърна, като с войнишка крачка се отправи към края на коридора, който изглеждаше като задънена улица. Но тя знаеше..знаеше, че тази задънена улица, всъщност е началото на борбата й за живот. Няколко крачки по-напред се появи Йонг Хуа, който се обърна към Бьонг, макар да гледаше сякаш двамата, Ън Хе знаеше, че погледа му бе предвиден само за нея. Тя не отмести своя, искайки да покаже силата си. Около Хуа се чувстваше наистина немощна, но тя знаеше, че сега най-важното е да изглежда силна. Когато двамата се приближиха достатъчно до Йонг Хуа, те не си казаха нищо. Бьонг ги огледа добре, устните му се изкривиха в някаква мръсна, знаеща усмивка, което наистина вбеси Ън Хе. Със същата бойна и умерена крачка те се приближиха до дъното на коридора, като Избраниците застанаха на обозначените места. Бьонг се отдалечи встрани до Клара и отвърна.
- Последни думи?/устните му се извиха в полу-усмивка, която Ън Хе наистина искаше да изтрие./
- Майната ти/изсъска тя и Бьонг се засмя/
Вратите се отвориха и тя впери поглед напред. Тропичека гора?! Сигурно се шегуваш.
Ън Хе преглътна. Мразеше тропическите гори. Бе алергична към достатъчно растения, за да се опитва да ги избягва, докато някой друг се опитва да я убие.
Йонг Хуа извъртя главата си настрани и погледна втрещеното, бледо лице на Ън Хе. Познаваше я толкова шибано добре. Ръката му се протегна на сантиметри от нейната, готов да я обхване, когато се чу гръм и отброяването започна. Докато си поеме дъх, десетте секунди бяха преполовени и той нямаше време да реагира. Ън Хе бе заела позиция да бяга и Йонг Хуа разчете решението й в самото й тяло.
- Какво си мислиш че правиш?/Йонг Хуа се извъртя към нея и я погледна ядосано/
- На какво ти прилича. Трябват ми ножове.
- Там ще те убият.
- Грижи се за себе си.
- Ън Хе/извика Йонг Хуа, след което се чу още един гръм и Ън Хе побягна, избутвайки тялото на Йонг Хуа настрана./
Очите му се разшириха. Трябваха му няколко секунди, за да хукне след нея в бърз спринт.Около тях всеки един от отделните градове се приближаваха все повече и повече. Само за няколко секунди стана всичко.
Удар след удар. Смъртта грабна в лапите си човек след човек. Ън Хе бе само на няколко стъпки преди него. Очите й можеха да гледат само към колана с ножове, стоящ върху една от бъчвите, докато друго момиче не го взе и тя разшири очи. Паниката я настигна и концентрацията, която притежаваше се изпари за миг. Някой я събори и тя извика, когато гърба й се удари силно в земята. Момче, малко по-малко от нея вдигна ръка, в която държеше сабя. Ън Хе разшири очите си. След което ги затвори, а тежестта от тялото й се загуби. Чу се удар и вик, след което тя отвори очи и се изправи. Йонг Хуа беше стиснал момчето за ръцете, опитвайки се да спре опита му да го убие. Той погледна ядосано към Ън Хе и извика.
- Изчезвай, по дяволите. Бягай Ън Хе.
Главата на Ън Хе се замая. Тя се огледа..сякаш на забавен каданс, всеки един падаше безжизнен, друг бягаше в незнайна посока... трети търсеха припаси в бункера. Как трябваше да постъпи.? Страха, който трябваше да прикрие, беше обзел цялото й тяло, цялото й съзнание и дори да се опитваше тя не можеше да вземе отново контрола над емоциите си. Направи единственото, което можеше да стори. Обърна се и побягна. Пред себе си видя същото момиче, което бе взело нейните ножове. Тя се опита да я достигне, но преди да успее се чу изстрел. Ън Хе се обърна изплашено и видя Йонг Хуа под момчето. Ръката му бе цялата в кръв, а лицето му бе извито на една страна, опитвайки се да не поеме острието с лицето си. Ън Хе изпита неописуем страх. И тя го осъзна толкова ясно. Страхуваше се за Йонг Хуа, страхуваше се така сякаш нейния живот зависеше от това. Трябваше да стори нещо, но не знаеше какво. Трябваше да си намери оръжие. Очите й зашаваха неконтролируемо за нещо, с което може да помогне на Хуа, когато забеляза момичето с ножовете да лежи на земята обляно в кръв. Около кръста й все още стояха острите предмети. Ън Хе затича бързо напред избягвайки няколко мини, които успя да различи между тревата. Наведе се в кръвта на момичето и със сетни сили откопча колана. Взе първият нож, който обхвана и чу вик. Обърна се и видя Хуа, който едва успяваше да се противопостави на момчето. Ън Хе не мисли..дори не се прицели. Тя рязко хвърли ножа, който секунди след това се вряза в лявото око на момчето. То бавно тупна настрани и Хуа го избута от себе си. Взе сабята и се обърна. Когато достигна Ън Хе я стисна за ръката и двамата побегнаха в гъстата гора. Листата на дърветата щяха да им свършат идеална работа за прикритието, от което имаха нужда. Храстите около тях шумоляха, когато краката им правеха стъпка след стъпка в бърз спринт. Хуа дишаше тежко, стискаше ръката на Ън Хе и гледаше напред, водейки..на някъде. Ън Хе се опита да диша правилно, но се чувстваше толкова уморена. Ръката й стискаше кожения колан с ножове, стараейки се да не ги изпусне някъде, тъй като бяха наистина важни за нея.
Скоро темпото им намаля и Йонг Хуа спря да бяга, облягайки гърба си на произволно дърво. Той повдигна глава, все още разсеян от нуждата за кислород и погледна към лицето на Ън Хе. По бузите й имаше кръв. Той рязко се изправи и обхвана лицето й опитвайки се да разбере дали тази кръв е нейна.
- Не е моя/отвърна едва Ън Хе и Хуа въздъхна, подпирайки челото си на нейното/
- Толкова ме изплаши Ън Хе. Никога повече не се отделяй от мен.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by fancy fox on Нед Дек 13, 2015 6:16 pm

Оооо как ме изненада приятноооо! Имах прекрасен ден и сега качваш глава по този фик.

Екшънът направо блика. Толкова добре боравиш с думите, че щях да започна да бягам из стаята честна дума. Очарователно е, много добре :з. Йонг Хуа има още чувства към Ън Хе, нали, налиии?

Чакам следващата глава. :з



"they can't touch me,
we break off,
run so fast they can't even catch me.
touch me, I'll show you tricks with my stick stacks quickly"
avatar
fancy fox
VIP

Sagittarius
Брой мнения : 643
Точки : 1383
Join date : 15.01.2015
Години : 15
Местожителство : - някъде там -

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by pcdludafenka on Пон Дек 14, 2015 6:06 pm

сега става страшно като започна битката,и аз мисля като Йонг Хуа,нека не се отделят повече един от друг <3


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Чет Яну 07, 2016 12:46 pm

4.


- Ранена ли си някъде?/Хуа стоеше приклекнал, пълнейки малкото си пластмасово шише, което беше успял да вземе с раницата, която беше изоставена по пътя. Или някой я беше изтървал или просто не бе нужна на никого повече. Което и да беше вярното, за него нямаше голямо значение, защото в раницата имаше доста неща, които може би щяха да им помогнат за напред/
Бяха намерили малък поток с речна вода. Хуа не беше сигурен до колко може да се довери на тази вода, но нямаха никаква друга възможност, а не можеха вечно да се надяват да видят водна лиана, за да утолят жаждата си. А в тези тропически гори беше толкова влудяващо горещо, че всяка изгубена капна пот, беше нова нужна глътка вода. Трябваше да се погрижи и за Ън Хе. По принцип Йонг Хуа знаеше, че тя е силна, но мига в който почти не я загуби му се стори като най-големия кошмар, който можеше да преживее. Не откъсваше поглед и за миг от нея. По челото й все още имаше петна кръв, които бяха попаднали съвсем случайно. Грозяха перфектните й черти и това го изкарваше извън контрол, но знаеше, че за да я докосне трябва да почака. Тя бе все още наранена, все още страхлива относно емоциите. Хуа не трябваше да е експерт, за да разбере това. И дори студената обвивка, с която се беше барикадирала не можеше да го излъже в обратното. Той просто знаеше.
Ън Хе кимна единствено, срещайки за кратък миг погледа си с този на Хуа. Не беше ранена...не и физически. Все още усещаше как крайниците й треперят. Беше разбрала още нещо. Колкото и да се опитваше да го забрави, днес когато почти не го загуби беше като истински злокобен план на съдбата, сякаш за да я върне в реалността. Живота й..такъв какъвто го помнеше още преди няколко години...този живот винаги бе свързан с Йонг Хуа. Дори след като раздялата ги застигна..дори след като болката от загубената рожба ги повали..дори тогава тя не можеше да бъде откровена със себе си, а и с него.
И сега не бе подходящия момент но тя искаше да знае, че случи ли се нещо..каквото и да е..той просто ще разбере..все някак..
Ън Хе повдигна главата си нагоре и пред очите й се разнесоха цветни топки, които прескачаха от едно дърво към друго. Бяха като точици дъга...в началото. След това тя успя да фокусира зрението си и различи, че това всъщност са папагали. Екзотични, разноцветни, играейки сякаш танц във въздуха. Бяха красиви.
Беше влажно и доста горещо, което я влудяваше. Усещаше косата си полепнала по челото си.Беше загубила някъде по пътя ластиката, с която я беше вързала и сега не знаеше как щеше да се справи с това. Беше свикнала да бъде в гора, но тази..тази гора..бе различна. Изглеждаше дива, необуздана и необятна. А те сякаш бяха малки сърни, загубени в дълбините й. Около големите шубраци се чу звук и Ън Хе притъи дъха си, оглеждайки се във всички посоки. Йонг Хуа бавно измъкна един от ножовете на Ън Хе от препаската й, като закри тялото й, заставайки пред нейното. Очите му се огледаха предпазливо навсякъде. Звука се приближи. Листата на близките дървета се размърдаха, а в телата и на двамата се настани онова гадно чувство сякаш знаейки ,че всеки момент ще бъдат нападнати, но не можеха да отгатнат от къде точно. Ами ако беше за заблуда-реши Ън Хе и повдигна глава, оглеждайки се зад тях. Около кръста й имаше още три ножа. Обходи с върха на пръстите си дръжките им и стисна едната. Не знаеше какъв на размер бе ножа, но и не й трябваше прекалено голям. Тайната бе в силата и точността, с която щеше да го изпрати в жертвата си.
Няколко секунди не се чу нищо и те решиха, че сега е подходящото време да се махнат от мястото. Вероятно скоро и останалите щяха да намерят малката река, за да утолят жаждата си.
Хонг Хуа се обърна и сложи ножа около колана на панталона си.
- Да вървим.
Той кимна с брадичка и Ън Хе го последва послушно. Въпреки че шума изчезна, предпазливостта в тях не бе. Следяха остро всяка малка тревичка, всеки храст, всяко дърво.
Знаеха, че сега най-вероятно онези гладни за смърт чудовища ги наблюдаваха и пиеха скъпото си вино, докато те се опитваха да останат спокойни и да не се поддават на провокациите на ума им.
А най-ужасяваща бе неизвестността.
С напредването на крачките гората стана все по-разредена, докато накрая не се озоваха на края й. Гледката беше поразителна. Напред в необятната шир имаше тонове зеленина. От високо, тропическата гора изглеждаше дори по-голяма и ...макар смъртността, адски красива. Ън Хе въздъхна и пое от аромата на вятъра, който разроши косите й. Имаше аромат на лилия и пролет. На чистота. Дъждовните капки все още капеха по вече мокрите им тела, докато Йонг Хуа оглеждаше терена.
Опита се с всичките си сетива да открие на къде ще е най-добре да се отправят, но всичко изглеждаше толкова еднакво.
- Какво е това?/Ън Хе посочи с пръст лявата страна на тропическата гора. Виждаха се малки участъци скали, сякаш скрити в облак от зеленина. Йонг Хуа присви очите си, за да оглежда по-добре мястото/
- Изглежда ми на малък хребет...скалист. Вероятно можем да открием храна. Змиите обичат да се пекат на слънце върху камъни.
- Сега вали/отвърна хапливо Ън Хе и кръстоса ръце пред гърдите си/
- Да, но няма да вали постоянно, нали? Имаме около ден път до там. Да се надяваме, че ще извадим късмет.
Ън Хе не отвърна нищо на това. Когато другият бе прав...си бе прав. Така те тръгнаха бавно към скалистият участък с надеждата, че ще намерят храна.
А корема на Ън Хе вече протестираше.

*
В големия овален кабинет...чист като душа на новородено, бял до безупречност, стоеше на скъпия си кожен стол президент И Сун Дже. Имаше къса черна брада, зелени очи и кърваво червени устни, които почти не се виждаха, тъй като бяха толкова тънки. Винаги носеше черен костюм с червена кърпичка в малкото джобче над сърцето си. Често в устните му бяха думите, че червената кърпичка е символ за пролятата кръв в игрите. И бе като брошка, която носеше, за да напомня на всички, защо законите трябва да се спазват. Безупречният му вид винаги бе между устните на хората, които уж го благотворяха, но тайно си мечтаеха някак да отмъкнат поста му. Но това бяха нагли и жалки нападки.
Президент Дже притежаваше цяла Корея и никой не можеше да оспори това.
Изглеждаше като мил и добронамерен старец, но под този добре изигран образ се криеше истинска змия, готова да те захапе за гърлото и да го разкъса с острите си зъби. Никой не помнеше защо именно този човек управляваше властта, но самата мисъл да се осъмни в неговото управление се водеше като престъпление.
На меката светлина някой наистина можеше да се заблуди, че той е един обикновен човек.
Но не правихме ли често грешката да смятаме нещо малко за нещо нищожно?
На вратата се почука и той въздъхна, подпирайки брадичката си с ръце. Пред лицето му стоеше таблет с портретите и профилите на всеки участник. Вече имаше осем жертви. Не помнеше да беше човек, който да се радва на смъртта, но странно как тези жертви правиха душата му нетърпелива и развълнувана.
След кратко мълчание и второ почукване, той отвърна
- Влез.
От вратата се подаде жена. Висока..о боже колко висока. Носеше очила с бели рамки и официални дрехи. Имаше удивително голяма бенка на лявата си буза. Тя се поклони.
- Съжалявам за безпокойството президент Дже, но трябва да видите това./Жената подаде малкия бял таблет, който държеше в ръцете си/
Няколко секунди Дже не помръдна сякаш преценявайки дали наистина си заслужава да отдава внимание на това, но в крайна сметка любопитството бе лош враг.
Той взе таблета и го постави пред своя.
- Това кога се случи?
- Преди десет минути. Намериха бункера.
Президент Дже сви вежди. Тези лица..тези....
- Това...това са участниците от Пусан, нали?
- Да.
- Чудесно/устните на Президента се разтегнаха в доволна усмивка/ - Оставете ги да се порадват на победата си, а на сутринта ги събудете подобаващо.
Жената се поклони и деликатно напусна кабинета. След отсъствието й, тишината отново взе връх и президент Дже отпусна главата си на удивително удобната облегалка на стола си.
А тъкмо си мислеше, че бе започнало да става скучно.

*
- Нещо не ми допада/Ън Хе издаде недоволството си. Краката я боляха, не беше яла цял ден, като изключиха един кокосов орех и малък зелен банан. Не беше кой знае какво, но все беше нещо. Но стомаха й не можеше да понесе липсата на свястна храна още дълго/
- Ън Хе приеми поне веднъж, че късмета е на наша страна. Виж... има дори завивки.
- Извинявай, че съм предпазлива/упрека в гласа на Ън Хе, накара Йонг Хуа да остави всичко настрана и да се приближи./
Протегна ръка несъзнателно, при което Ън Хе направи крачка назад. Това сякаш подейства опреснително на Йонг Хуа и той сне ръка, усмихвайки се леко.
Обърна се и се върна до ъгъла, в който стояха завивките.
- Виж..знам, че изглежда подозрително, но това е златна възможност. Гладни сме, уморени сме, мокри се...единственото, което трябва да направим сега е да се стоплим и да поспим.
Ън Хе преглътна. Не можеше да прикрие желанието си да прегърне топлата завивка, но нещо не й даваше мира. Беше прекалено подозрително. Защо да им дават такива правомощия, като целта на играта бе да ги убие.?
Това тревожеше Ън Хе. Дори на сухо и топло, тревогата не я оставяше да се отпусне.
- Ето/Йонг Хуа подаде една от завивките на Ън Хе./ - Съблечи дрехите си и се завий с това. Аз ще ги оставя някъде, за да изсъхнат.
Ън Хе прие завивката. Йонг Хуа се обърна с гръб и бавно започна да откопчава дрехите си.
Гърлото на Ън Хе се пресуши и тя рязко се завъртя с гръб. Не можеше да си го позволи. Беше прекалено рисковано. Ън Хе остави завивката на земята и бавно откопча ципа на горнището си. Костюма й бе залепнал като втора кожа и дори да искаше трудно можеше да го свали. Когато най-накрая успя да измъкне ръцете си и остави горната част на костюма настрана, тя се престраши и леко надникна назад. Йонг Хуа бе останал само по боксерки, тъкмо увивайки одеялото около тялото си. Ън Хе обърна рязко главата си и нервно извика.
- Не смей да се обръщаш./Йонг Хуа изкриви устните си/
- Няма нещо, което да не съм виждал.
- Замълчи и стои с гръб.
Ън Хе започна бързо да сваля долната част на костюма си, но тъпата материя бе залепнала за бедрата й като с лепило.
Няколко секунди се опита да измъкне единия крак, когато се зае с другия. Почувства се дори по-потна от преди минути.
- Все още ли имаш белег над лявата гърда?/попита изведнъж Йонг Хуа и Ън Хе прехапа устната си/
- Това не е твоя работа.
- Значи е там. И бенката върху дясното ти коляно. Наистина харесвам таиз бенка.
Ън Хе загърна тялото си и се обърна, като бутна грубо гърба на Йонг Хуа, при което тялото му се размърда.
- Спри да говориш глупости. Ето/Ън Хе подхвърли дрехите си./
Йонг Хуа се усмихна и се обърна, оставяйки ги из цялото пространство.
Бункера не изглеждаше много нов, но пък бе уютен, а и ги предпазваше от дъжда. Единственото, което ги тревожеше бе, че входа бе напълно открит и всеки можеше да ги открие. Това означаваше, че някой от тях трябваше да седи буден. Естествено Хуа нямаше да позволи това да бъде Ън Хе.
Корема на Ън Хе издаде грозен звук и тя го притисна, срамувайки се.
- Права си..и аз съм гладен.Ще изчакам дрехите ми да се изсушат и ще изляза, за да потърся храна.
- Хуа ще престанеш ли да се грижиш за мен сякаш съм дете?
- Не го правя заради това и ти си напълно наясно с това.
- Каквото и да си си наумил, престани веднага. Всичко това...аз мога без теб и ти можеш без мен, затова на сутринта ще се разделим.
- Какво говориш Ън Хе? Няма да те пусна да се отделиш от мен.
- Това не зависи от теб. Какъв ти е проблема, защо постоянно се въртиш около мен?
- Защото още те обичам глупачке такава. Но ти си толкова горда, че да го приемеш, нали?
Йонг Хуа се изправи и сграбчи все още мокрите си дрехи. Започна да ги облича трескаво.
- Сега ще изляза и ще намеря храна, с която да те нахраня, защото мразя когато гладуваш, а ти си толкова крехка, за Бога.
Ън Хе стоеше като статуя, зяпнала го втренчено. Дори не можеше да отвърне на нищо, което той казваше. Искаше..наистина искаше да стане, да се облече и да изчезне из гъстите гори, където нямаше да може да вижда перфектното лице на Хуа, но сърцето й не й даваше мира. Самата мисъл да го остави сам, да го загуби...бе прекалено ужасна.
Обмисляше дали по този начин не го застрашава. Когато бяха заедно бяха двойно по-голяма мишена. Щеше да бъде толкова лесно за останалите да открият следите им и да ги убият.
От друга страна не можеше да бъде сигурна дали разделени биха оцелели дълго. Самата липса на информация дали другия е добре, би я убило по-бързо, от което и да е оръжие.
Няколко дълги минути по-късно Йонг Хуа се върна с малък гущер в ръка. Не беше кой знае колко голям, но щеше да ги насити до някакво положение. Той измъкна ножа от кръста си и сряза корема му, изваждайки всички вътрешности. Разкъса го на две и подаде едната на Ън Хе.
- Ще трябва да се задоволиш със сурова вечеря.
Ън Хе пое гущера между пръстите си. Малките му очички още я гледаха, но тя бе толкова гладна. Устните й се отвориха и зъбите й разкъсаха зеленикавата кожа, намирайки мекото и крехко месо. Суровия вкус не беше нищо, което бе очаквала. Не беше вечеря на свещи, но бе достатъчно вкусно за гладник като нея.
Очите й се повдигнаха и тя погледна към Йонг Хуа, който стоеше подпрян на стената. Гризеше от суровото место, а лицето му изглеждаше замислено. Лунната хвърляше ленива светлина по чертите му и преди Ън Хе да разбере, тя бе спряла да се храни.
Усети стомаха си свит на топка и дори малко по-късно отново да умираше от глад...сега не можеше повече. Захвърли огризките настрана и се облегна на стената, обвивайки коленете и рамената си с одеялото. Очите й се затваряха бавно. До последно образа на замисления Йонг Хуа бе обзел изцяло съзнанието й.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Яну 08, 2016 8:32 pm

Съобщавам тук и сега че фика се спира и ще бъде преместен
в Кошчето за неопределено време или завинаги.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by pcdludafenka on Пет Яну 08, 2016 11:17 pm

Еее.. .ама мн кофти се получава така..i dont like it :( :(


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Съб Яну 09, 2016 12:11 am

И на мен не ми се иска но нямам друг избор. Може би подцених себе си и това че на хората наистина ще им хареса. Не знам. Но знам че имам идея за яои раздела и ще се върна в зоната си на комфорт.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by ProudElfHere~ on Пон Фев 01, 2016 8:39 pm

Йеее, върнала си го. 'Баси якото. Ще чакам с нетърпение. Да знаеш, че като за хентай, където до момента не си поствала, ти се получава.



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 17
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Фев 01, 2016 11:01 pm

5.


На следващата сутрин Ъх Хе се събуди рано. Нямаше си и на представа колко е часа, но ако помнеше добре уроците на баща си, гледайки сега към небето можеше да предположи, че е към 4 сутринта. Чувстваше се доста отпочинала, имайки се предвид, че това бе първата вечер в тропическата гора, в която си бяха намерили сухо и прикрито местенце, а най-хубавото и все още съмнително бе, че имаше дори одеяла и възглавници.
Или президента им се подиграваше, или това бе една от привилегиите към играта.
Не знаеше, а и не искаше да мисли. Беше гладна, пишкаше й се, а Хуа спеше толкова непробудно, че й дожаля да го събуди само за да му каже, че ще се отдалечи за да оренира.
Така тя излезе тихо от бункера и се отправи през гъстите шубраци, надолу. Беше хвърлила око на една скала, която сякаш я привикваше, за да се изпишка. Когато стигна се огледа добре и свали бавно ципа на облеклото си. Огледа се още веднъж, сякаш се опасяваше, че зад някои храст или дърво стои съперник от останалите двойки, чакайки само да клекне и да забие ножа си в гърба й.
Когато до слуха и очите й не достигна нищо нередно, тя започна бавно да сваля прилепналия еластичен костюм от раменете си. Презрамките на сутиена й бяха толкова разхлабени, че все едно не носеше такъв. Тя ги оправи сръчно и до свали костюма, клякайки. Свърши си работата наистина бързо, имайки се предвид, че й се ходеше наистина много.
А и нямаше време за губене. Стоеше полугола зад скала, а всеки момент можеше да се случи всичко.
Каквото и да е.
Ън Хе вдигна бързо облеклото си и закопча ципа. Изкачи се отново нагоре към бункера и седна на земята, точно пред входа. Не искаше да влиза. Чувстваше се сякаш в капан. От както бяха тук, заедно с Хуа, тя чувстваше, че чувствата които беше заровила, отново бяха изплували, само за да я наранят отново.
Страхуваше се, че сърцето й този път няма да се възстанови. Най-вече се страхуваше, че ще й бъде невъзможно да се отдели отново от него. Мислейки и в двете посоки, тя така или иначе се нараняваше.
Тогава как трябваше да постъпи?
Кой можеше да даде решение на промените й?
Деня бавно по бавно започна да си проправя път. Между клоните се чуха пукота и прелета на птички. Ън Хе вдигна поглед и видя голяма медена пита, залепена за дървото. Това беше хвана. Тя се изправи на крака и огледа добре дървото. Беше хлъзгаво, но пък храната им трябваше толкова много.
Беше рисковано, но нямаше друг вариант. Ън Хе остави ножовете си на земята и потърка ръцете си. Приближи се към дървото и намери малък процеп като се хвана добре за него. Набра се и заби петите си в кората на дървото. При втората стъпна нагоре левия й крак се подхлъзна и тя почти не падна, но се задържа. Питата беше толкова близо. Протегна се но не успя да се справи..опита се още веднъж, когато силен рев разкъса тишината и тя се обърна рязко. Това развали концентрацията й и тя се подхлъзна падайки право надолу. Цялата й тежест се стовари върху крака й и тя извика ужасена. Йонг Хуа изскочи от бункера, държейки два ножа, но когато погледа му попадна на лежащата Ън Хе, сърцето му препусна удар.
- Ън Хе..какво се случи?
- Кракът ми/проплака тя. Той видя сълзите в очите й, които макар това не потекоха по бузите й/
Ужасния ред на нещо непознато се повтори, все по-близо и Йонг Хуа се изправи впервайки поглед напред из шубраците. Чупенето на клони се удвои и той клекна бързо, прокарвайки ръката си под коленете на Ън Хе. Стисна тялото й до своето, а тя в бързината успя дори да вземе препаската с ножовете си.
- Дръж се за мен/Ън Хе нямаше какво друго да стори./
Йонг Хуа започна да тича надолу, сякаш скривайки се между дърветата, щеше да успее да заблудят нещото, което ги преследваше. Беше му трудно да носи Ън Хе и да бяха из между дърветата, но да я остави бе просто непростимо. Той изскимтя, когато почти не я изтърва и не падна в малка пропаст.
- Виж....Хуа..остави ме тук и бягай. Ще се скрия.
- Млъкни Ън Хе. Няма да те оставя.,
- Ще умрем и двамата идиот такъв.
- Така да бъде, мамка му/изсъска Хуа и стисна тялото на Ън Хе в прегръдката си/
Момичето усети силата му толкова осезаема, сякаш правеше с тялото й какво си иска. Сякаш тя бе парче глина, а той бе майстора. Твореше и не спираше да кара сърцето й да трепти. Дори в момент като този тя усещаше, че ще се разтопи от присъствието му. Силните му ръце й вдъхвана увереност, макар смъртта която ги преследваше.
А най-лошото бе, че те дори не знаеха какво е това.
Някъде в далечината се чу пукот и те разбраха...още някой бе загубил живота си. Бойците намаляваха, а нямаше и седмица от началото на игрите.
Ън Хе вкопчи ноктите си в рамото на Хуа, когато очите й засякоха почти двуметрово, едро и силно животно. Приличаше на куче, но лицето му бе по-скоро на змия. Сякаш бе някаква луда кръстоска, творение на главозамаян учен. Под краката му, почвата сякаш плачеше и се огъваше като желатин. Ън Хе спря дъха си за миг. С всяка секунда то приближаваше, а тя затрудняваше предвижването на Хуа.
- По-бързо/изскимтя и притисна пръстите си във врата му/ - По-бързо, дявол го взел.
Хуа стисна зъби като затича дори по-бързо. Ън Хе не можеше да повярва на издръжливостта му. Тя успя да измъкне два ножа от препаската си, макар гърдите на Хуа да й пречеха. Съсредоточи се и метна единия нож, който се заби в дърво точно до съществото. Тя въздъхна и метна следващия, който се вряза в крака му. Животното наддаде оглушителен рев, но това ни най-малко не забави хода му.
Секундите сякаш бяха минути. А то се приближаваше. Ън Хе усети как дъха й спира. Виждаше края си толкова цветен, червен и разкъсан. Тя притвори очи. Лицето на животното беше само на няколко стъпки от тях. Пръстите й се забиха в раменете на Йонг Хуа, като устните й наддадоха ужасен стон на ужаса.
В следващия миг Хуа извика и двамата се озоваха във водата. Той стисна тялото й в прегръдката й, а тя го погледна изненадана. Не беше взела добре въздух, тъй като не очакваше. Той й направи знак да не мърда и я притегли по-близо до себе си. Над кристалната вода се виждаше огромната сянка на съществото, което вървеше около ръба на скалата и тръскаше глава. Ън Хе усети как се задавя. Тя стисна костюма на Йонг Хуа около гърдите му, когато тялото й се разтресе в опит да задържи дъха си. Йонг Хуа обхвана бузите й с дланите си, приближи главата й и разтвори устните й, давайки всичкия въздух, който имаше. Тя разшири очите си, но макар да беше нередно, въздуха, който получаваше й се струваше като най-сладкото нещо на света. Ръцете й стиснаха тези на Хуа и тя затвори очи, притискайки устните си в неговите.
За един кратък момент усети меките му устни върху своите като нещо повече и цялото й същество се вдигна сякаш получаваше най-прекрасния подарък в живота си.
Но хубавия миг не трая дълго. Хуа се отдели от нея и я погледна в очите. Посочи с пръсти повърхността и тя кимна, като бавно изплуваха. Огледаха се предпазливо, но от съществото нямаше и следа. Йонг Хуа все още държеше Ън Хе в ръцете си. Тя го погледна и когато двамата срещнаха очите си, сякаш електричество ги раздруса. Те се отделиха един от друг. Неловката ситуация не трая дълго.
- Можеш ли да плуваш.
- Мисля, че да/отвърна спокойно Ън Хе и се плъзна по прозрачната вода/
Когато излязоха на сушата, тя легна на брега и задиша тежко.
- Какво беше това?/зададе най-логичния въпрос, който й се въртеше в главата/
- Някое ново изобретение на президента предполагам/отговори Хуа и се изправи, протягайки ръка/ - Хайде... да видим дали ще можеш да вървиш.
- Ще се справя/Ън Хе бутна ръката на Хуа и се опита да стане, но кракът й все още протестираше спрямо намеренията й/
- Не си добре, Ън Хе. Позволи ми да ти помогна.
- Хуа, спри..ще се справя...мисля, че ако преместя тежестта си на другия крак..аух/изстена тя и тялото й политна надолу,когато Хуа я улови/
- Никога не си ме слушала. Остави ме да се погрижа за теб. И за да бъдеш спокойна, знам, че можеш да се грижиш за себе си..но в този момент ти имаш нужда от мен. Така, че бъди така добра и се хвани за мен.
Ън Хе стисна зъбите си. Трябваше да му забие едно круше само защото разколебаваше чувствата й, и още едно само защото е толкова мил с нея....и точно това не беше добре за нея.
Така прекалено лесно се поддаваше.
Ън Хе прекара ръката си през рамото му и той закрачи бавно, помагайки ги.
Нещата не бяха добре и Хуа, знаеше, че ако не намести глезенът й, тя няма да може да се движи добре известно време, а това в тези условия..в тази игра..бе смъртоносно. Последното, което искаше бе да чуе пукот, последван от името й в списъка с мъртвите.
Той въздъхна и избута един клон. Пред тях се разтвори поляна, пълна с жълти цветчета.
От другата страна на поляната гъстата гора продължаваше. Ако можеха да намерят някакъв храст или дърво с плот щеше да е добре. Все още не бяха яли нищо, а стомаха му започваше да се обажда. Тъкмо щеше да продължи напред когато в далечината забеляза нещо цветно. Той се вгледа и стисна Ън Хе под мишницата.
- Виждаш ли това, ето там./Ън Хе се огледа/
- Не...какво е?
- Не знам..мисля, че е тяло, но не съм убеден.
Ън Хе отново се опита да различи неясното, цветно петно. Беше прекалено далеч.
- Ще те оставя тук и ще проверя.
- Не. Няма да ме зарежеш сама Хуа.
- Виж Ън Хе..ако е виж ще бъдем уязвими. Освен това може да е капан.
- И ще отидеш просто така?
- Нямам избор. Може да има храна или оръжие. Стой тук и не мърдай.
Ън Хе изръмжа, когато Хуа дори не дочака отговора й, а тръгна напред.
- Сякаш бих изтичала в другата посока/тя кръстоса ръце около гърдите си, гледайки притеснено към Хуа. Ако той бе прав и е капан, можеше да пострада. А глупака имаше само един нож..дори не можеше да борави добре с него../
Ън Хе прегриза долната си устна. Хуа приближи все повече, а тя се чувстваше толкова беззащитна с този ранен крак.
Когато се приближи достатъчно Хуа разбра, че това е тяло. Беше на момче, може би на около 17. Беше може би от Кенджу. Йонг Хуа не беше сигурен, не го опозна добре, но това нямаше значение. Беше мъртъв. До тялото му лежеше лък и Хуа го взе без да се свени. Побърза да се върне при Ън Хе. Щом се приближи тя се опита да стане, но той не й позволи.
- Чакай. Видях дърво с манго в онзи край. Ще взема малко и ще дойда.
- Пак ли ще ме оставиш?
- Почакай тук.
И той отново изчезна. Ън Хе се чувстваше като кученце, завързано за храст. Кога беше станала толкова уязвима? За Бога...!
Ън Хе се обърна и впери поглед в гърба на Хуа. Беше толкова величествен така-репи тя и въздъхна. Искаше й се толкова много миналото да не се беше състояло. Сега може би всичко щеше да е различно. Кой знае!
- Я кой бил тук?/Ън Хе стегна тялото си и се обърна, като повдигна поглед. Високо, леко пълно момиче я гледаше, а около ръката си въртеше малка верига с боздуган накрая./
- Тъкмо беше започнало да ми става скучно. Е. Да се позабавляваме.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4144
Точки : 2559
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by ProudElfHere~ on Сря Фев 03, 2016 2:46 am

Оо, интересното сега започва.
Идиота пак изчезна, и то съвсем когато не трябва. Но пък в случая, има ли момент, в който да не трябва да я оставя? Според мен не, хехе хдд
И усещам как в следващата глава още един от играчите ще се прости с живота си.



My bae ~
avatar
ProudElfHere~
VIP

Leo
Брой мнения : 668
Точки : 966
Join date : 14.11.2014
Години : 17
Местожителство : somewhere in the army xD

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by pcdludafenka on Чет Фев 04, 2016 9:38 pm

браво,бе Йонг Хуато отиде за манго в най-неподходящия момент...дано Ън Хе не се даде на тая :D
много се радвам,че върна фикчето :) :)


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Kowarenay on Съб Фев 06, 2016 7:05 pm

Трябва да призная, че не съм гледала филмите, нито съм чела въпросните книги, дори с риск да изглеждам елементарна. Поради това всяка една глава е нещо ново, изключително интересно и вълнуващо за мен. Благодарна съм, че си върнала този фик и се радвам, че се реших да вляза в този раздел и го намерих.

Както вече десетина пъти съм казвала, пишеш изключително увлекателно. Екшънът е един от четирите ми любими жанра, а при теб той се е получил толкова добре, че четях със затаен дъх и пред очите си виждах толкова подробно цялостната картина, че имах чувството, че сама започвам да се запъхтявам. Загрижеността, любовта, колебанията, страхът, съмнението, всички чувства са представени по един изключително внушителен начин. Четеш и не можеш да спреш да съпреживяваш заедно с героите, изведнъж стаята ти изчезва и се намираш в тропическата гора, заобиколен от дивата ѝ красота и опасността.

Постигнала си много добре заплитането на интригата, преплитането на различни истории в една и това, което за мен е изключително важно - уникалност на отделните герои.

Оттук нататък ще следя трескаво развитието на историята и с копнеж ще чакам всяка следваща глава. Надявам се никога отново да не решиш да спираш фика.


K.Б
avatar
Kowarenay
Winner

Taurus
Брой мнения : 355
Точки : 964
Join date : 12.01.2014
Години : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: The Chosen One

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите