Bangtan Boys: Цвете на спомените.

Малей! Въй! Ай! Не знам какво да кажа... това... просто - Е НАЙ - УНИКАЛНИЯТ, ВЪРХОВЕН, НЕВЕРОЯТЕН, ИЗУМИТЕЛЕН *изрежда поне още 100 думи* ФИК НА BTS, КОЙТО СЪМ ЧЕЛА НЯКОГА! Умрях! Историята, чувствата, героите, комедията... ВСИЧКО!
Алис и Куки да са много сладки, Вики и Джин да вземат да се съберат (И естествено Джин трябва да се погрижи за тези върховни изепки, защото това е едно от нещата, които къртят във този фик), дано Шуга да не остане самотен (Добре е, че е Джимини), и другите също са много хубави двойки... и се надявам да намериш приятелка и на Намджун.
Много ми хареса този фик! Продължавай! Ще следя и чакам с нетърпение!

Извинявам се наистина много , че днес няма да има глава. Тормозя се с момичето на Рап Мон. Искам да е нещо различно. Нещо, което ще ви грабне. Реших да не избързвам с образа , и си оставих един ден да го измисря хубаво. Извинявам се отново. Утре непременно ще кача нова глава. Обещавам. :((

Аз...не разбирам. Съжалявам :( Не мога да схвана какво имаш в предвид. Това, което си написала лошо ли е? :((

Благодаря ти много! Не си ме обидила. Просто се притесних, че греша някъде. Радвам се, че ти харесва. Мноого съм щастлива. Благодаря ти отново! :))) Наистина много се старая за този фик и съм щастлива, че се радва на такъв интерес. Няма да ви разочаровам. Ще дам всичко от себе си

Много се радвам на ентусиазма ти :)
Аз съм на мнението на Nao~hime (в момента няма как да почервеня името, извинявам се) за абсолютно всичко. ^^

Шуга***
 Гледам момичето до мен. Толкова развълнувана. И всичко това...за един лунапарк? Не разбирам женският мозък. Понякога имам чувството , че господ ги е създал, само за да объркват мъжете. А аз определено съм първо- мъж, и второ- мноого объркан мъж.
 - Може ли да се повозим на ето това?- пита като дете и очичките й светват. Започва да пърха с мигли и аз...Как да й откажа. Добре, Йонги, ще се съгласиш, но като мъж.
 - Както искаш, секси?- добрее, това прозвуча странно.  Ахх...В интернет пише, че това е начинът да откраднеш женското сърце. Защо тя се смее? Не разбирам! Да не би да имам нещо на лицето?
 - Секси...Ти ме нарече секси- продължава да се смее като истерясала. Какво по...А, не ще трябва да оправя положението!
 - Ъгхъм.- привличам й вниманието. - Жабите са зелени, плъховете сиви, а ти...Ти си по- красива от всякога!- Мисля, че това се получи добре...ИЛИ... АЗ ТОКУ ЩО ДА НЕ БИ ДА Я СРАВНИХ С ЖАБА!
  Гледам потресеното й изражение. Лицето й става като от камък. Накланя глава на една страна и ме поглежда. След това на другата. Слага ръка на челото ми:
  - Оппа...Добре ли си? Да не би някоя книга да ти е повредила онова сивото вещество, което се намира ето тук- и почуква по главата ми- Хмм...Мисля, че от теб ще стане чудесен клоун.
   След последното отново започва да се смее. А аз стоя като гръмнат. Клоун...Аз...Аз, готиният,неповторим, перфектната доза за всяко женско сърце...Тя ме нарече клоун. Ще и покажа аз на нея...
   - КАК...- започвам,но...
   - Здравейте прекрасна госпожице, с какво да ви помогна?
   - АЗ НЕ СЪМ ГОСПОЖИЦА.АЗ СЪМ МЪЖ- обръщам се рязко и заставам лице в лице с продавача на билети за това нещо, на което Анджи иска да се вози.
   - Аз всъщност говорих на това цвете - казва той и дръпва момичето ми, така че да застане очи в очи с него.
      Ама тя...тя е моята жабка. КАКЪВ Е ТОЙ, ЧЕ ДА МИ Я ПИПА?
   - Цвете - продължава той- защо си с такъв както него тук. Погледни се колко си красива. Трябва ти някой като мен. Някой  толкова перфектен.
   Тя се изкикотва тихо и аз изгубвам всякаква надежда. Усещам как рамената ми се отпускат и навеждам глава. Провалих се...
   В този момент, както се кикоти, спира. Вдигам  глава й...Тя го гледа  все едно всеки момент ще го заколи.
   - Мре ли ти се?- приближава се  близо до него и изсъсква в лицето му- Как го нарече? И за твоя информация не съм цвете. АЗ СЪМ ЖАБА!И СЪМ ТУК С МОЯ КЛОУН.
   Гледам я учудено...Тя какво...
   - И освен това  въпросният ми е гадже, затова по- добре си обирай партакешите, да не те гръмна!!- Да не би тя да каза, че...ние сме заедно...Значи вече ще бъдем като дупе и гащи...Така ли? О, нямам търпение!
    Усещам как ръката й се обвива около моята. Завъртаме се на 180 градуса и се отдалечаваме демонстративно.Сядаме на една свободна пейка и настава неловко мълчание. Има нещо, което ме гложди отвътре и искам да я попитам:
   - Ъм...Анджи...Какво стана в библиотеката. Защо колоната се разтресе?
   - Имаше земетресение- вдига рамене и притеснено захапва долната си устна.
   -Защо тогава само от този рафт падаха книги?
   - За да може да убие само теб, а останалите да са добре...Не знам?- отговаря и не смее да ме погледне в очите
   - Ще ми кажеш ли истината.
   - Аз..добре. Катерих се по колоната, в опити да стигна до един от любимите ми криминални романи. Но загубих равновесие. Избутах се от колоната и скочих на земята. Тъкмо си помислих, че съм заприличала на Спайдърмен, когато забелязах, че колоната се клати. С периферното си зрение те забелязах. Видях как стоиш там...Видях шокирания ти поглед и ...Може би инстинктивно се хвърлих върху теб. Не исках заради мен да се нараниш. А и истината е, че благодарение на теб си оправих двойката по английски.Съжалявам. Мислех, че ще ми се разсърдиш  и ще ме съдиш за опит за убийство. - навежда глава. Как може да е толкова сладка?
  Придърпвам я към себе си и поставям главата и на гърдите си. Не казвам нищо. Единственото,което искам в този момент е да я усещам до мен. Моята малка жабка...
  Изведнъж тя се размърдва.
- Аз...Не искам да развалям момента, но ...Схванах се.
- Тъй като вече го развали, ще ми изпълниш едно желание- заявявам и я поглеждам изпитателно.
- Стига да не е нещо от сорта на " Запиши се с мен в цирка", съм съгласна. Въпреки че не е лоша идеята да се пробваме и там. Може пък да ни излезе късмета .- споделя и започва да се смее.- Ти ще бъдеш клоуна...
- А ти гащите ми- изтърсвам без да мисля- Не...аз не исках...да кажа това. Грешка на езика и...
- ТОВА ЛИ ТИ Е ЖЕЛАНИЕТО? Оппа...голям си палавник.- как ме нарече тя...палавник?
-Не не е...Аз искам само да си затвориш очите и да не надничаш- казвам и я поглеждам умолително. След като прави това, което я помолих аз ставам.
 Вдигам я на ръце  и...Решавам да я заведа на любимото си място.
 Щом отваря очи тя е в шок. Зениците й се разширяват. Започва да диша учестено. Заравя глава между коленете си и започва да хлипа.
 Какво й става?Едва тогава осъзнавам, че тя  има страх от високо. Идиот. Как можах да не се сетя? Качих горкото момиче на виенското колело...Глупак. Приближавам се до нея.
 - Вдигни глава.- казвам й, но я само я поклаща леко- Погледни ме!
 - Не..не, не, не...Аз..не искам..аз...- започва да говори бързо.  Паникьосва се още повече. В този момент нещо издрънчава. Поглеждам и виждам, че кабинката ни е под наклон. Самият аз започвам да се страхувам...Щях да съм отговорен за това, което може да се случи. Никога няма да си простя, ако й се случи нещо.
  -Какво стана!- пита уплашено тя. Тръгва да вдига глава, но аз я спирам. Забивам устните си в нейните.
  - Довери ми се...- прошепвам между целувките. Обвивам ръце около талията й.- Не гледай. Затвори очи.
    Продължавам да й говоря. Страхът ме обзема, но не мога да мисля за себе си. Трябва да я успокоя.Прокарвам ръка по лицето й. Целувам нежно първо едното, а после другото й око.
   - За първата ни годишнина ще ти купя жаба - казвам тихо.
   - Само да си посмял.- отговаря тя и се засмива- Ще започна да  ревнувам.
   Гледам лицето й. Няма й следа от уплашеното момиче. Стои със затворени очи и се усмихва.
   И ето...най- романтичното нещо, което съм преживявал някога, приключва. Виенското колело отново тръгва. Отново времето започва да тече. Връщам се в реалността. И...единственото, което ми остава е да си спомням за тези няколко минути в рая. Няколко минути, през които попивах аромата на лавандула. Аромат, който ще си спомням винаги.
   - Оппа. Прекарах си страхотно- казва тя и се засмива.Вече сме пред къщата й. Колко бързо мина времето.- Ей, оппа... Нали си палавник? Искаш ли да влезеш за малко.
    - Ммм...Да, защо не- казвам и неловко се почесвам зад врата.
    Стаята й е невероятна. На всякъде е пълно с плюшени мечета. От тавана й висят пеперудки. Все едно съм на гости на 5 годишно момиченце.
    Доближава се до мен и обгръща врата ми с ръце. Заравя глава във врата ми и започва да го целува нежно. Бутам я на леглото и ...
 - АНДЖИИИ. Прибрахме се!- провиква се женски глас отдолу.
 - Бързо. Нашите се върнаха. Тръгвай си- казва притеснено тя. - Не, не от там. Мама ще те види. Скачай.
 - Моля! Очакваш да скоча от втория етаж на къщата ви.
 - Все едно не си го правил до сега.
 Казва и ме подканва. Добре, че пред прозореца й има дърво. Стори ми се по- добър вариант от това да си чупя костите. Хванах се за клона и излязох от стаята...И тъкмо на време.
 - Омма...Радвам се да те видя- чувам гласа на жабката ми. Хвърлям последен поглед натам и погледите ни се засичат.
 - Обичам те - оформям със устни, а тя ми намигва и ми отвръща
- Палавник. И аз теб.

ДЖИМИН***

 Ухание  изпълва белите ми дробове. Лек вятър гали кожата ми.Вървя, хванал за ръка едно птиче. Един ангел, пратен от господ при мен. Ангел, който изпълва душата ми с любов. Ангел, заради когото съм готов на всичко.
  Любов! Какво всъщност е любов?
  Това беше въпросът, който си задавах. Ставах и заспивах с него. А...сега. Сега се питам: "Какво ще правя без теб, любов. Как ще живея. Как ще дишам."
   Отговор...Все още нямам и...не искам да разбирам.
   Сега с моят ангел сме тук. На поляна обсипана с малки лилави цветенца. Да... Люляк. Точно така.
   Красота...Страст...Любов... Тези думи се въртят в главата ми. Искам да остана завинаги тук. Заедно с моето птиче. Ще го гледам. Ще му се радвам. Ще го  обичам.
  Обръщам се към нея и хващам лицето й в шепите си. Очите й... Не е честно. Не е...Животът е несправедлив... Бе отнел на птичето ми, нещо скъпо. Нещо незаменимо.
Нещо, което аз ще й върна. Ще намеря начин тя да прогледне отново. Обещавам...Не, заклевам се. А до тогава...до тогава аз ще бъда нейните очи. Ще й подаря сърцето си. Ще й подаря очите си. Аз...съм и ще продължавам да бъда напълно зависим от нея. От моята малка птичка. От моя ангел. От моето спасение.
    Навеждам се и докосвам устните й. По- сладки от мед. Опияняващи. Устни, без които не мога да живея.
    - Обичам те - прошепвам и я притискам до себе си.
 
 НАМДЖУН***
 Влизам в претъпканото помещение. Музиката кънти в ушите ми. Поглеждам часовника си. Не съм закъснял. Сега трябва  Рап батълът да е приключил.
  - Иии ето го шампионът от две поредни години е тук!- изкрещява водещият и всички погледи се приковават в мен. Хмм...като гост тази година, трябваше да пея с новият  победител.
  Виждам въпросния отпред до DJ-я. Приближавам се като едновременно с това се усмихвам, подписвам картички, раздавам автографи и си правя селфита с феновете.
  Живот на звезда! Готино,а! Любопитен бях, кой е успял да вземе купата тази година.  
  Хващам късметлията за рамото и:
- Здравей ,брато, името ми е...- ТОВА НЕ Е ТОЙ, А ТЯ! Това не го очаквах.
- И на мен ми е приятно да се запознаем, БРАТО- натъртва на последното и се засмива на невярващото ми изражение.
- Т-ти..т-ти си момиче.- питам недоумяващо.
- По душа съм рапан - отговаря иронично и започва да се прелива от смях.
   В този момент Джери -водещият, идва и ни прегръща през рамената- Е, готови ли сте?
 - Готови за какво?- питаме в един глас.
 Той се отделя от нас и извиква в микрофона :
 - РАП БАТЪЛ МЕЖДУ ШАМПИОНИИТЕ!!!!!
 Започват бурни възгласи и овации. А аз...аз мисля, че се подмокрих...Добре де, не се...Беше шега...Схванахте, нали?
  Тонколоните започват да гърмят, а от тях излизаха звуците на някакъв дъбстеп ремикс. Първа започва тя. Изрежда рима след рима. Гласът й е толкова секси, а рапът...На всичкото отгоре коремът й...ах този стегнат корем, който ме привлича. Искам да го докосна, да го опитам...Искам това момиче.
   Изведнъж се усещам. Бях я прекъснал. Бях взел контрола,но аз не мога да кажа на това нещо контрол...Осъзнавам, че всичко което си мислех преди малко, съм го израпирал. Тук...На сцената...Пред всички...Пред нея...
    Мислейки, че съм загубил шанса си, тя взема думата. И...продължава играта ми. Доближаваме се един до друг. Римите се леят от устите ни. Чувствам дъха й върху лицето си.  Усещам аромата й. В съзнанието ми изниква лилаво нежно цвете. Ароматно, красиво, но и силно. Също като нея.
      Музиката продължава да се носи около нас. Задъхани... В еуфория от случващото се. Две тела едно до друго. Два гласа, преплитащи се...Очи не откъсващи поглед едни от други... Страст...
       И ето го краят...краят на магията...краят на връзката, която се получи между нас... Но дали?
   - Искаш ли  да пием по нещо на бара- пита ме тя.
   - Разбира се!- усмихвам се и тъкмо да тръгна, но...
   - Оппа, може ли снимка и автограф- пита някаква нахалница
   - Разбира се. Ще изчакаш ли секунда- поглеждам към моето цвете умолително. Тя кимва едва забележимо.
  Това дребното ми се натискаше отгоре, все едно бях надуваемо легло. Най- накрая си тръгна. Обръщам се към мястото, където оставих цветчето си и...него го няма. Няма я...Къде е ?
   Започвам да се оглеждам. Не я виждам. Къде изчезна. Някакви хора се блъскат мен. Музиката кънти, а аз...аз се побърквам. Оглеждам се. Какво се случи?
    Напълно отчаян, че няма да я срещна отново, тръгвам към изхода. Вървя. Не мисля.
    Студеният вятър се блъсва в лицето ми. С периферното си зрение забелязва нещо. Нещо, което не ми харесва.
     Обзет от ярост отивам и хващам виновника за яката.
 - Ако още веднъж я докоснеш, дори и с пръст, ще ти навра главата, там където слънце не огрява. И това ти е много. После ще има да разказваш на долнопробните ти приятелчета как аз, РАП МОН, ти разказа играта. - Пускам го и му забивам юмрук в бузата. Ау, горката ми ръчичка.
    Обръщам се към нея. Виждам ранената й буза. Тънката струя кръв, която се стича от устната й. Забелязвам и куфара в ръцете й.
     - Имаш ли къде да отидеш?- питам направо. Тя поклаща глава. Това е...Грабвам куфара, хващам ръката й и тръгваме към вкъщи...
....................................................................................................................................................................
 
- Ауу...- проплаква тя при допира на памучето, напоено със спирт, до устната й.
- Съжалявам- казвам тихо - Съжалявам, че не дойдох по- рано.
  Не смея да я погледна в очите.
- Радвам се, че закъсня- казва и стиска ръката ми от болка, при поредния допир- Благодаря ти.
  Навежда се напред и ме прегръща.
  Усешам...Нещо...Ето тук...точно тук..отляво. Нещо, което:
 "Туп- туп"- започва да бумка в ушите ми.
  Това ли значи да си влюбен?


ИЗВИНЯЯВАМ СЕ ЗА ЗАКЪСНЕНИЕТО! Надявам се да ви хареса. <3

Беше уникално! Рап Мон защитника го наричат. :D Джимин е много романтичен! Дано да има светло бъдеще с Мая! Шуга... просто ме уби! Жабки, плъхове, клоуни... XD Страхотно се е получило! Чакам некста с нетърпение! Браво!

Они, казвала ли съм ти колко много обичам теб и фика ти? Това беше една невероятна глава! Срещата на Шуга и Анджи беше просто убийствена! Колко романтично беше онова с жабите и плъховете! А Джимин е толкова сладък и очарователен! И най-сетне и Рап Мон си има момиче! Урааа!
Ох, толкова ми хареса тая глава, че чак не мога си събера мозъка и да коментирам като хората! Вече тръпна в очакване на новата глава!

Още снощи прочетох главата, но заспах, а днес много работа ме заля, че чак сега успях да понапиша какво мисля. Като цяло ми хареса, разнообразни са образите и има какво открие ново човек. Джимин малкоо ми дойде една идея прекалено романтичен, но лично на мен, явно просто ти гониш такъв образ за него. Ако е така постигнала си го. Чакаме некста

Искам да се извиня за това ГОЛЯЯМО забавяне. Няма да се оправдавам с неща от сорта на " Нямам муза", "Нямах време". Когато на човек му се праве нещо, той винаги намира малко. Не...това не означава, че спирам фика. Просто в момента се готвя за денс батъл и му обръщам повечко внимание...Та понеже ме е срам от себе си и от това, че загърбих това фикче, обещавам (с ръка на сърцето) утре ще кача нова глава. Извинявам се отново.

Спокойно. Всеки си има личен живот и проблеми. Фикът не е основната ти цел в живота и ти си решаваш кога да го пишеш, а и си заета разбирам. Чакам некста! Не бързай.

Извинявам се, че и днес няма да я кача. Без да искам я изтрих. Не знам какво стана и...изтри се. ИЗВИНЯВАМ СЕ. Без да искам и ...Съжалявам. Ох...много ми е кофти. Сега ще я пиша отново. Извинете. Много се извинявам. Наистина не знам какво стана. Лаптопа ми изгасна и после главата я нямаше. Съжалявам.

Няма проблем, успокой се, чакаме с нетърпение и ако се наложи, ще почакаме още ^^

Спокойно. Случва се. Много е гадно, когато машините ни прецкват и цялата ни работа отива на вятъра, но какво можем да сторим. Просто си почини. Ще те изчакаме. Не се тревожи. Чакам некста.

Шуга***
  Не! Не искам да се прибирам. Не искам да оставам сам. Не понасям гробната тишина,която ме поглъща. Не понасям сивите стени. Липсата им се усеща. Те...Те ми липсват.
  Обръщам се на 180 градуса и се отправям към дървото. Хващам се за най- ниския клон и се набирам. Всяко живо същество би се разтопило при тази гледка.
  - Защо си затворила прозореца?- казвам на себе си. Настанявам се на клона срещу него и ...
   Зениците ми се разширяват. Гърлото ми пресъхва. Преглъщам звучно.
   Мократа й коса.Капките, стичащи се по раменете й. Аз...Май се възбудих.
   В този момент тя се обръща и погледите ни се засичат. В момента, в който отваря прозореца, аз се вмъквам в стаята й. Поглеждам я жадно и правя крачка към нея. Тя отстъпва, но...Йонги не се отказва. Притискам я в стената и забивам устните си в нейните. Тази сладост. Толкова меки  и влажни от водата. Изръмжавам тихичко и продължавам да засмуквам  капките от лицето й .
   Спуска ръцете си по гърба ми и хваща краищата на тениската.Вдига я и след секунда се показва перфектното ми тяло. Прокарва пръсти по него и започва да целува врата ми. Слиза надолу до ключиците. Захапва леко и пуска и... Чакай! Не трябваше ли аз да водя?
   Хващам я за задната част на бедрата и я повдигам. Тя обвива крака около кръста ми, а ръцете си преплита в косата ми. Следва още една изпепеляваща целувка.
   Поставям я на леглото и се надвесвам над нея. Имам чувството, че съм живял само за този момент. Изведнъж тя ме претъркулва и сяда върху мен. Прокарва ръка по корема ми и я спуска към слабините ми. Хваща копчетата на дънките ми и започва да ги откопчава. Бавно..Ах..Дразни ме. През цялото време не сваля очи от моите. Палавата й усмивка не слиза от лицето й.
   Ядосан я изблъсквам от себе си и се настанявам върху нея. Започвам да галя с устни врата и. Слизам надолу и...Ах...ТАЗИ ХАВЛИЯ! Хващам я със зъби и я махам. Така  е по- добре.
    Пред мен се разкрива перфектното  й тяло. Проследявам всяка негова извивка. Започвам да целувам всяко едно място от тялото й. Спускам се по корема й, като оставям мокри следи. Продължавам надолу и...
    Връщам се на устните й. Вземам и дъха и използвам момента, за да проникна в нея.
    И ето- две тела, слети в едно. Две души, тръпнещи от порив своето да искат. Две сърца, биещи като едно. И очи,  и устни- шепнещи в нощта.
    Усещам тялото и под мен. Опиянен от това неземно блаженство. Полудявам от стоновете й.
    - Оппа...аз- започва тя, но аз не я оставям да довърши. Целувам я и забързвам темпото. И стогнахме. Стигнахме до момента, за който живея.
    Дишаме тежко. Тя стои в прегръдките ми и рисува кръгчета на гърдите ми с пръст.
    - Обичам те - прошепвам. Тя спира заниманието си. Надига се и поставя устни върху моите. След това заравя глава във врата ми.
    - И аз теб. -
   След това се унася. Гледам я известно време и в мен се надига желанието тя да заспива до мен всяка вечер. Днес, утре, а защо не и завинаги!
....................................................................................................................................................................

- КАКВО ПРАВИШ В ЛЕГЛОТО НА ДЪЩЕРЯ МИ? А?- усещам как някой удря перфектното ми лице.
  Отварям очи и виждам как един чехъл се приближава към носа ми. Инстинктивно слагам ръце пред очите си. Става. Грабвам панталоните си и изхвърчам от стаята със скоростта на светлината. Чувам виковете на психопатката...така де майката на Анджи зад себе си. Усещам различните предмети, които се удрят в гърба ми. Щом стигам до входната врата излизам и ...Измъкнах се.

Анджи***
- Млада госпожице, ще ми обясниш ли какво беше това? Кой е той? Как се запознахте? На колко е годитни? Къде живее? Какво работят родителите му? Преди имал ли е приятелка? Какво яде? Какви са намеренията му? Правили ли сте секс? Да не би да си бременна? Мислили ли сте за бъдещето си заедно? Колко деца смятате да имате? Мисля, че 3 е добре.  Вземахте ли предпазни средства? От сега да знаеш, че ще се жениш след като завършиш. Кажи му и на него. Освен това сватбата ще бъде през юли и...Знаеш ли какво? Звънни му да дойде! ВЕДНАГА!- започва майка ми
 - Мамо. Успокой се! Това е моят клоун. От едно училище сме.
 - Как се запознахте?
 - Намерих ги в женската тоалетна. Помислих, че е умрял.
 - Да не би някоя мацка да му е теглила тоягата- пита тя
 - Не знам. Така и не разбрах - поклащам глава.

Шуга***
 Стоя на тротоара и си обличам дънките, когато телефонът ми звънва.
 - Мо...
 - Веднага ела вкъщи- прекъсва ме Анджи.
 - И майка ти да ме убие. Как не? Светът не може да си позволи да изгуби образ като мен.
 - ЯЯ..Йонги довлечи си задника вкъщи, иначе  ще те удуша.
 - Скъпа, ще се радвам да умра от твоите ръце, но ме притеснява това, че после ще ти липсвам прекалено много и ще надебелееш от тъга и гризене на съвестта. Освен това не бих искал да носиш грозна оранжева затворническа униформа. Няма да ти отива.
 - Яя..Идвай веднага!
 - Ам..- прекъсна- Айшш...Това момиче. Какво ще го правя такова.
 Обувам си дънките и  с периферното си зрение забелязвам погледите, които ми хвърлят останалите хорица на улицата.
 Отправям се към къщата й. Виждам как стои отпред и ме чака. Издишвам нервно и се приближавам. Тя хваща ръката ми и ме повежда нанякъде. Отваря една врата и ме побутва да вляза.
  - Файтинг- прошепва и сяда на един диван в ъгъла.
  Оглеждам се. Стаята е голяма. Има бюро. Обърнат голям черен стол и огромно стъкло.
   Изведнъж столът се завърта и срещу мен застава най- голямото страшилище. Сериозно, но красиво лице. Коса- вдигната на кок. Риза, която подчертава големия й бюст  и права пола.Изглежда точно, като злодеите по детските филмчета.Строгият и поглед ме сковава. Не мога да мръдна. Отмества го от мен някъде на зад. Проследявам го и виждам, че гледа дъщеря си.
  - Ти какво правиш тук - пита я строго.
  - Ще гледам как тормозиш гаджето ми- отвръща спокойно и един бог знае откъде, изважда купа с пуканки. Намества се удобно и се заглежда в нас. Е, започва се. Йонги...Трябва да се харесаш на лудата.
   - Кой си ти? - пита хладно
   - Мин Йонги-  най- перфектното момче на тази планета. Лицето ми е по- красиво от диамант, тялото ми също не е за изпускане. Страхотен съм. Мил съм- донякъде. Обичам музиката.Хоби- да спя. Причина да живея- дъщеря ви. - Да, Йонги, закопа я.
   - Какво работят родителите ти?- пита отново. Нещо ме жегва отвътре. Това беше с опитите ми да се харесам.
   - Майка ми беше лекарка. Баща ми- музикант. Починаха при катастрофа преди две години.
   - Аз..съжалявам- започва тя, но..
   - Следващият въпрос, моля.
   - Какви са намеренията ти към дъщеря ми?
   - Сериозни. Обичам я. Харесвам я. Луд съм по нея. Напълно зависим. Тя е като дрога за мен. Освен това заради нея започнах да спя по- малко. Постоянно ми е в главата. Трябва да я накажете. Как може да причинява такива неща на едно невинно момче като мен и на неговото сърце.
   - Трябва да подпишеш тук.- поглежда ме малко по- меко
   - Какво е това?- питам
   - Да потвърдиш, че съм ти изчела конското, преди да позволя на дъщеря ми да се вижда с теб.- казва. След това посяга към един друг лист. Вдига го, но в последствие се отказва. Връща го на мястото му. След като се подписвам  с перфектния си подпис, посягам и вземам другия лист. Оказва се, че е договор, с който обещавам, че ще бъде с дъщеря й през следващите двадесет и пет години. Това ми харесва. Подписвам се и й го връщам Виждам шокирания й поглед. Засмивам се. Обръщам се. Хващам Анджи за ръката и я издърпван навън.
 - Т-ти- започва тя.
 - А-аз - довършвам и я целувам.
 
Джънгкук***
Вървя по снега. Потъвам. Студено е. Не знам къде съм. Всичко изглежда толкова еднакво. Дървета навсякъде. Сенки. Тъмнина.
 Някъде в далечината се чува вой на вълци. Мрак. Страх. Вървя. Скован съм. Изведнъж пред мен се появява някакъв храм. Представлява кръг обграден от 12 колони. Всичко сиво. Демонично. Заставам по средата и започвам да се оглеждам Чувам шум. Започва да се носи монашеска  музика.
 - Има ли някой?- питам плахо.
  Виждам тъмни, забулени фигури. Застават до всяко една от колоните. В момента, в който се преминават от вътрешна страна на храма, на всяка колона засиява различен знак.
  Чувствам сърцето си в гърлото. Ще се задуша. Приближават се към мен. Страх ме е. Падам на земята, надявайки се да спрат. Да се махнат. Всичко е толкова реално. Приближават се. Успявам да видя тъмните  проницателни очи и плътните устни на единия от тях.  В  следващият момент клепачите ми натежават и...
....................................................................................................................................................................

 Отваря очи. Отново не знам къде съм. Манастирът го няма. Сега съм в някаква клетка. Клетка от стъкло. Поставен съм в някакво кресло. Целият съм обвит във въжета. Кожата ми е обрисувана. Гори. Имам шевове по цялото тяло. Какво се е случило?
  Пришитите в кожата ми метални неща болят и то много. Не мога да мръдна. Поглеждам се в стъклото пред мен. Имам кръгове под очите. Зениците  ми са разширени. Дрехите- разкъсани. Косата- разрошена. Тялото - завързано. Аз...Аз съм кукла на конци.
   Обръщам се и започвам да оглеждам помещението, извън аквариума, в който съм заключен. Огромно е. Изглежда старо и занемарено. Оставам шокиран от видяното. Има още такива клетки и вътре в тях момчета. Завързани- също като мен. Успявам да разчета табелките с имена на двама от тях- тези, които са най близо до мен. Ен  и Рави. Горките момчета. Силите им са напълно изцедени. Отпуснати. Бледи. На една маса, точно по средата, са наредени свещи и ...Вуду кукли! Какво по...
   Изведнъж се чува отваряне на врата и...
 - Ю Ри- прошепвам шокирано.
   Кестенявата й коса се спуска нежно по раменете и. Топлите й очи  ме гледат. Приближава се към стъклото. И... в следващият момент е до мен.
 - Т-ти си мъртва. Т-ти не си истинска. Т-ти умря. - не мога да си обясня.
 - Колко хладно посрещане, Куки. Мислех, че ще се зарадваш да ме видиш? - седя в скута ми с лице към мен.
 - Махни се.- казвам. Сърцето ми бие бясно.- Аз...Аз съм с друга. Не знам какви ги играеш. МАХНИ СЕ!
 - Но миличък...Ти си с нея, за да забравиш мен. Сърцето ти говори вместо теб- поставя ръка на ето тук...Отляво - Виждаш ли? Туп- туп! Ето...Бие само за мен.
 - Не...Аз обичам Алис!- започвам да клатя глава безпомощно.
  - Не, Куки. Ти я използваш - казва.Приближава се до лицето ми. Извръщам глава, но тя я хваща между дланите си и ме целува. Опитвам се да се освободя, но безуспешно. Облизва долната ми устна и се спуска към врата ми.
  - СПРИ! МАХНИ СЕ ОТ МЕН!ОБИЧАМ АЛИС!НЕ ТЕБ!ЗАБРАВИХ ТЕ. МАХНИ СЕ ОТ МЕН. - започвам да крещя.
  - Нека да видим колко я обичаш ти. А и може да проверим дали и тя те обича.
  В следващият момент тя е от другата страна на стъклото. До масичката. Взема една от вуду куклите и забива кука в слепоочието и!
  - НЕ! - изкрещявам и ...
....................................................................................................................................................................

 Отварям очи. Обръщам се и виждам някакво русо, синеоко момиче в леглото ми. Усмихва ми се.
 - Ку...
 - Коя си ти?


П.С. : НОВАТА ГЛАВА Е ТУУК! Искам да се извиня за забавянето. Надявам се да Ви хареса. Не съм сигурна, че развитието на нещата е по вкуса ви, но... Просто не се сдържах. Падам си по по- заплетени истории. Извинявам се, ако не Ви хареса. Извинявам се и за закъснението <3 <3 <3 <3 <3 <3

Квооо. става тука? хддд
Шокирана съм >.<
Значи Шуга много ми хареса, а майката на Анджи кефи и хилядите въпроси, коитозадава-типична майка, като изключим договорите хдд
Ама Кук ме разби "Коя си ти?"-тоя да не се е чалнал, ще го убия хд

УАААААААА... Остави ме без думи. Майката на Анджи страшно ме зарадва с  нейните въпроси. Ама пък и Шуга ме зарадва. Как само си подписа договора за 25-те години!
А Куки... Той добре ли е? Защо не я помни? Нали ще се сети коя е? Чакай, че ми се напълниха очите със сълзи. Ох, тази Ю Ри ме дразни. Нали няма да победи тя?
Ах, нямам търпение да разбера какво следва! Они, да знаеш, че те чакам!