Infinite: Отвратен

Жанр: highschool, comedy
Главни герои: Sungyu and Ho- Won (Hoya)- Infinite
Поддържащи герои; Dong Wo- Infinite
Резюме:-
Сравнително годишно ограничение:-

Добре ам, това е молбата от 나쁜 여자. Надявам се да ти хареса, аз се постарах, но малко героите са ми непознати. Дано да се е получило. Гледала съм да си редактирам повечето грешки, извинявам се ако е останало нещо...


Денят, в който те се запознаха за Ким Сънггю, беше най- кошмарния в живота му. В гимназията той беше най- популярният от всички популярни ученици. Реномето му беше пример за подражание. Обличаше се по последен писък на модата, оценките му бяха все отлични, а спортните му умения предизвикваха масово бягане на момичетата от час. Те се трупаха, във физкултурния салон и въздишаха по него и добре оформеното му тяло. А той си падаше по вниманието и го обгръщаше с двете си ръце. Най- често във физкултурния салон му се налагаше да сваля тениската и да позира за верните си фенки. Имаше един път, когато дори свирката на треньорката, падна от устата й. Тогава звука се чу през целия салон, въпреки че беше шумно. Всички се обърнаха към нея и я изгледаха любопитно. Горката жена се изчерви толкова много, че лицето и чак запуши. Тя се обърна с гръб към тях и вдиша и издиша няколко пъти. Когато отново се врътна към тях червеното се беше махнало и сякаш това беше дало воля на злобата й. Тя изгони момичетата и ги накара да бягат навън на студа. Когато се върнаха отново в салона учителката я нямаше, а Сънггю така и не видя скъпата си маркова тениска отново.

Ако имаше нещо, което можеше да разклати привидно стабилното изражение на Сънггю, то беше мръсотията. Той беше от онези хора, които другите наричаха откачени чистофайници. Всичко около него беше спретнато и чисто. На чина му винаги имаше само по един учебник, тетрадка и един и същ химикал, винаги. Подреждаше ги един върху друг, точно по средата на неговата половина от чина. Дрехите му бяха прилежно изгладени и чисти. Винаги след физическо, той се къпеше с чехли, свой сапун и шампоан, а докато той не се изкъпеше никой друг не влизаше. После се обличаше в същия ред както се беше съблякъл. Да той имаше още много такива странности, но дамите го смятаха за сладко и секси. Всичко за него вървеше идеално, особено тази година, която му беше последна и тя трябваше да бъде перлата в короната. Сънггю, възнамеряваше да направи така, че да го споменават дълго след като завършеше. Ако знаеше, колко беше прав само.

В онзи ден заедно с Донг У вървяха към столовата и обсъждаха поредния купон, който се организираше тази седмица. От някъде си, приятел на Донг У дочул от свой приятел, а пък той от друг, а пък той от братовчеда на някакъв третокурсник, че щели да правят купон на випуска си и само най- елитните по- големи били поканени. Сънггю се беше намръщил и от сега знаеше, че няма да ходи на купона на някакъв си пикльо.
- О, хайде де! Ти ще донесеш от онова скъпото уиски, ще се напием, ще си хванем по някое младо гадже за през нощта. Ще се забавляваме някак си...
- Как ли пък не, виждаш ли ме мен на някаква мизерия заедно с мръсни келешчета с потни тела!
- Ти сериозно ли, всеки се поти като свиня по купоните! А пък и ще ги понаучим как се прави, все пак сме доста по- опитни от тях.- Донг У го сръчка по рамото и повдигна веждите си игриво.
- Кое да ги научим как се прави, потенето ли. Това ти най- добре го умееш.- Донг У присви вежди и изпуфка, правейки се на сърдит. Сънггю се изсмя и му намигна, бутайки вратата на столовата.

Вътре си беше обичайната какофония. Всички говореха на висок глас и се смееха шумно. Но този път беше някак различно... Сънггю и компанията му седяха на точно определена маса, за която бяха подкупили чистачката да им я чисти старателно с поне два вида препарат. Там обядваха, от както се бяха запознали в първата им година от гимназията и това беше тяхното запазено местенце. Този път обаче на тяхната много, много чиста маса седяха група момчета. Едното от тях си беше тупнало мизерния задник отгоре й и се правеше на шут. От време на време, тълпата около него избухваше в неудържим смях и разклащаше залата. Сънггю и Донг У замръзнаха на място, не вярвайки, че някой си беше позволил такова волство. При всеки един изблик на смях клепача на окото на Сънггю трепваше в гневен тик. Ръцете му се бяха свили в юмруци, а лицето му беше червено от гняв. Беше задържал дъха си нервно и Донг У вече се притесняваше за здравето му. Последната капка, която разпали огъня в Сънггю до толкова, че той беше готов да опожари училището, беше когато онова мизерно лайно в центъра, повдигна крака си и го сложи на масата, подпирайки се на него. Ето тогава на Сънггю му кипна. Той си пое рязко дъх и тръгна механично към масата си. Докато минаваше покрай масите, всички се обръщаха към него и се отдръпваха уплашено. Тъмната му аура се носеше из всяко кътче на помещението. Донг У припкаше стреснато след него и се опитваше да го възпре от това да направи някоя глупост, като да накара нещастното копеле да очисти масата с език, но той дори не го чуваше и продължаваше да върви захласнато напред, без да отделя очите си от целта.

Малко след средата на разстоянието, което Сънггю трябваше да измине, едно момче се доближи до натрапника и прошушна нещо в ухото му, забързано. Усмивката на копелето се разшири до толкова, че Донг У имаше чувството, че двата й ъгъла наистина докоснаха ушите му. Това раздразни още повече Сънггю и той изръмжа като бясна пума, затисната в капан. Тогава копелето, така вече Донг У го наричаше, се изправи, стъпвайки на масата. Двамата със Сънггю се спряха на място и го загледаха с отворени усти, а то- копелето ги изгледа предизвикателно и без да откъсва поглед от тях извика „Бой с храна“. След това се наведе и взе цяла шепа от таблата на едно от момичетата, което из негодува, и я хвърли на пред. Храната прелетя над двете момчета, гледащи все още не вярващо, и пльосна на гърба на един от ръгбистите. Той се обърна и изгледа страшно, както само една горила може, след това зарови и двете си ръце в своята храна и заметна на някъде. В столовата настана суматоха и всички се разпищяха и захвърляха храните си. Сънгггю побесня още повече и понечи да направи още една крачка напред, ловко навеждайки се, за да избегне шепа макарони летящи към главата му. В мига, в който се изправи в лицето му се заби пай, сещате се от онези гадните, покрити с ужасно много бита сметана, че да замаже ужасния вкус. Донг У си пое рязко дъх и се отдалечи бавно, протягайки предпазно ръце пред себе си и се изниза на безопасно разстояние от най- добрия си приятел. Талерката с вече разпльокания пай се свлече бавно по лицето на Сънггю и разкри едно много доволно копеле пред него. Не две крачки той достигна до него и го хвана за яката, вдигайки заплашително юмрук към лицето му. Копелето имаше благоразумието да вдигне ръце и да закрие лицето си. Точно щеше да го удари, когато в столовата се чу пронизително изсвирване. Всички като по команда се обърнаха обърнаха към входната врата и видяха една много ядосана директорка. Ама под много ядосана, разбирайте много ядосана. Вената на челото и направо светеше, на фона на бялото й лице и пулсираше опасно. Тя хвърли разярения си поглед по тълпата, карайки всички да се свият на мястото си.
- Кой започна пръв?- мощният й глас прокънтя навсякъде, свивайки сърчицата на учениците. Твърде уплашени всички като един се отместиха крачка назад и посочиха към Сънггю, който все още държеше копелето. Двамата се сепнаха и изправиха. Токчетата на директорката затракаха, към тях а тълпата се отвори пред нея като Червено море пред Моисей. Тя стигна до тях и протегна двете си ръце, хващайки по едно ухо от двамата и ги за влачи след себе си.

За слабичка, дребничка директорка в нея се криеше доста сила. Тя ги влачеше по коридора към кабинета си, а те събираха присмехулни погледи. Сънггю гледаше копелето гневно, а той просто му намигна. Това го изкара още повече извън нерви и Сънггю започна мислено да беси мръсното изчадие. Представяше си как го клати, докато той виси от дървото с примка на врата. Злобният смях излезе, зловещ от устата му, което спечели бясното потропване по масата от директорката. Сънггю чак сега осъзнаваше, че бяха стигнали кабинета й, а тя беше започнала да говори. Той повдигна ръката си и избърса лигата стекла се от единия ъгъл на устата му, породена от злокобните помисли. След това погледна слузта по ръката си и се отврати сам от себе си. Как беше възможно да направи такова гнусно нещо? После се опомни, след като директорката изхъмка и го погледна злобно за пореден път.
- Трябва да ви дам някакво наказание, калпазани такива! От къде кухите ви кратуни измислиха такава простотия. Особено съм разочарована от теб Ким, никога не бих предположила, че си способен на такова нещо.- той понечи да каже нещо, но тя за пореден път го изгледа злобно. Той се сви на мястото си и преглътна нервно.- Какво наказание да ви измисля... какво?

Тя се потупа по брадичката и се направи на замислена, но и двамата видяха онзи пламък в очите й. Сънггю се замоли да не е това, за което си мислеше но беше деветдесет и девет цяло и девет процента сигурен, че ще е то.
- А сетих се, ами да, съвсем самички е изчистите кашата, която забъркахте. Искам до вечерта цялата столова да блести.
- Не...- Сънггю беше готов да се разплаче от наказанието си, а директорката съвсем видно му се подиграваше, направо му се смееше в очите. А копелето, то само изпуфтя и излезе. Сънггю го последва с посърнало изражение, което окапа още повече, когато зад тях се чу гадният смях на директорката...

Сънггю за пръв път беше наказан. След като му по размина отчаянието, то се замени с гняв. Обмисляше да подаде жалба срещу безполезната директорка. Тя дори не попита дали той е замесен наистина. А той на практика беше жертвата, страдалеца. Върху неговото лице попадна гадния пай. За всичко беше виновно онова копеле, което започна всичко. Той съвсем видимо му се подиграваше тогава, сега още повече. Той танцуваше наоколо и замазваше пода вместо да го чисти. Но това не беше най- лошото... копелето си пееше, едновременно с това мляскайки голяма розова дъвка, която миришеше, въпреки букета от миризми, който се носеше из помещението. Всяко мляскане с дъвката се забиваше в мозъка на Сънггю като пирони. Не стига, че беше натопен, нервен и уморен, ами и това. Накрая не издържа и се обърна към копелето, готов да го сложи на мястото му...
- Би ли престанал да се държиш невъзпитано и да започнеш да дъвчиш дъвката си със затворена уста?- Сънггю му се усмихна престорено, гледайки го кръвнишки. Копелето из мляска с дъвката си нарочно няколко пъти.
- Ами ако ми харесва да го правя така?
- На теб може да ти харесва, но на мен не.
- Че кой си ти, че да те слушам?- Сънггю се приближи към копелето и то направи крачка към него.
- Аз съм Ким Сънггю и съм най- популярното момче тук!
- Така ли, не съм чувал за теб!- Сънггю изръмжа и хвана копелето за яката за втори път днес. Дръпна го към себе си и го блъсна в една от масите.
- Ти си едно глупаво копеле, че да се занимаваш с мен.
- Мисля, че ти си глупавият, при положение, че те е страх от мен!- Сънггю се изсмя изсмя и тръсна момчето, удряйки го в масата толкова силно, че дъхът му излезе целият на веднъж.
- Кой си ти, че да се страхувам от теб, аз да се страхувам от теб копеле?- момчето се подсмихна и предавка дъвката си няколко пъти. След това изду устните си напред и наду голям балон, който се спука между двамата. Сънггю усети, как стотици ситни капчици покапаха по лицето му и се намръщи. Смъкна едната си ръка от копелето и бръкна в джоба на дънките си, вадейки мека кашмирна кърпичка. Посегна да избърше лицето си, но момчето се пресегна и хвана ръката му във въздуха.
- Казвам се Хоя, запомни го добре, защото аз съм единственият в това училище, от когото ти се страхуваш!- След това той приближи лицето си до това на Сънггю и сля устните им в груба целувка. Сънггю понечи да се отдръпне, но другото момче, преметна ръката си през врата му и го задържа. Езика му нахално се провря между устните му и се завъртя около неговия. Без да се усети Сънггю вече се притискаше към момчето и увиваше езика си с неговия. Беше се забравил сред мекотата на устните му и се отдаваше съвсем ненадейно на целувката. Момчето завъртя ловко езика си и набута дъвката в устата на Сънггю, отдръпвайки се от него. След това го избута от себе си и си тръгна смеейки се, а Сънггю, той никога не е бил по- отвратен от себе си, от дъвката в устата си и от шибаното копеле, което го остави да чисти целия салон сам...

Утф...пахахха това беше върха. края ме разби. Не го очаквах и точно тва го прави още по-яко. Тая двойка нещо не мога да си я представя, но не ми попречи да се изкефя

Благодаря ти адски много! Чудесно е, характерите им са убийствени, а края просто разбива отвсякъде хд
Направо си представям физиономията на Сънггю, когато се целиха с храна, а после и в кабинета на директорката хд
Благодаря ти отново :3

Апахахахаахах не мога хддд разби ме! Наистина много хубаво ти се е получило! Много ми хареса ^^
А краят ... уаау кекеке хдд

Ох, човече! Не вярвах, че ще напиша мнение точно в този късен час, но ти просто не ми остави избор. Мислех, че мнението ми ще отлежи, ще се наспя или поне ще успея да си взема очилата, но ти ме разсмя толкова искрено, че не мога да трая да пиша мнение друг ден, някога. Краят е епичен. Толкова перфектно премерен и едновременно с това концентриран. Страшно попадение. Очарователно е. Много благодаря, че го сподели :)