Камишибай - разказа в картинки

by **Nao~hime** Съб Юни 13, 2015 9:22 am

Камишибай - това е форма на визуално повествование и споделяне, която комбинира използването на ръчно рисувани изображения и ярки разкази. Kami (紙) се превежда като "хартия" и Шибай - (芝居) - играене или драма.

Произходът на камишибай остава неясен и скрит, но корените ни връщат в областта на визуалните истории и различни традиции, които са широко разпространени в миналото в Япония - например, живописно илюстрованите свитъци тип 'емаки' /най-известният род свтъци е от 1120 година и носи името 'Историята на принц Генджи'/ и други техники, практикувани от векове в тази страна. Модерната форма на камишибай се появява едва през 1929 г. - и печели сериозна популярност през 30-те и 40-те години на миналия век. За съжаление, след появата на евтините телевизори през 50-те, традицията постепенно избледнява.

В едно типично представяне на камишибай разказвачът участва, като стои на сцената от дясната страна на малка дървена кутия. Вътре в тази кутийка са 12-20 карти със снимки, които илюстроват най-важните акценти от неговия разказ. Тази миниатюрна сцена обикновено е поставена на подвижна платформа - велосипед, и интригува преди всичко децата. Актьорът променя картите, разказвайки историята - разбира се, с различна скорост. Най-добрите майстори на камишибай на четат приказката, а разказват, докато гледат към залата и публиката. От време на време получават нови карти.

Ясно, просто, визуално

Въпреки, че камишибай е форма на визуално повествование, което се появява само преди 80 години, корените на тази традиция датира от векове. То е възможност по този начин тези, които вече са ангажирани в медийни изяви да получат няколко урока. Тара Макгоуън, автор на 'Урок по камишибай', твърди, че визуалното представяне на подобен разказ наподобява нормалните рамки на филм: "Образите от картонената кутия обикновено се появяват много бързо, така че всички излишни части не разполагат с време, за да хвърли зрителя в неправилно тълкувание на историята. Важното е да се направи всяка карта повече или по-малко съвършена ... така, че да се фокусира вниманието на зрителя върху събитията и героите, които да интригуват публиката"- казва тя.

Ако вашата презентация е с твърде много подробности и акценти, няма да са от никава полза и техниката камишибай няма да работи за вас. Ако целта ви е да се постигнете максимална яснота и краткост, друга по-подходяща техника би било трудно да се препоръча. Днес, в ерата на мултимедийни екрани да приложите уроците и духа на това изкуство не е много трудно, а напротив - креативно, забавно и интригуващо.

Камишибай и неговите уроци за днешните презентации

Камишибай може да ни даде някои полезни съвети, които могат да бъдат приложени при изготвянето на съвременни мултимедийни презентации. В общи линии то е няколко неща, които трябва да бъдат взети под внимание.

(1) Изображенията трябва да са големи и ясни

Камишибай винаги използва големи и ясни изображения - за да могат да се видят от всички хора в публиката. Мантрата е, както следва: Направи така, че картината да бъде видима и на последния ред! Подходът се различава от този, използван в книгите. Там има изображения доставили маса от информация, защото се предполага, че читателят ще имам време да ги изучи. На представянето на големия екран обаче малките детайли биват неизбежно изпуснати - просто защото е трудно да бъдат следени..

(2) Изображенията могат да бъдат скрити

В камишибай образа никога не е претъпкан на части. Той използва цялата карта, но част от него може да бъде почти празна - за да се подчертае контраста на някой особено важен елемент. Елементите могат да се простират отвъд видимите карти или да бъде скрит. Предполага се, че публиката ще се заинтригува от липсващите елементи. Поради това, появата на изображението - акцент е по-голямо и изглежда по-лесно. Избягвайте всички елементи в централната част на презентацията. Наблягайте на най-важните!

(3) Изображенията могат да играят активна роля

Изображенията могат не само да ви помогнат, за да се илюстрира разказа, но също така играят активна роля в този процес. Решават кога това е необходимо, за да се съсредоточи вниманието на аудиторията върху него, а кога - излишно. По този начин разказът е базиран в зрително-слуховата проекция от гледна точка на публиката. Вие не само говорите или разказвате, но и се плъзгате в унисон с повествованието.

(4) Нарежете всички подробности

Камишибай е разгъната своеобразна книга с картинки, в която се разказва и визуално представя като в подобен вариант на кино. Това означава, че тези образи няма да съдържат ненужни визуални детайли и фокусират вниманието на зрителя върху най-важните и необходими за разбирането моменти на историята. Представянето на камишибай може да се сравни с презентациите на TED, където изображенията са използвани, за да се подчертае основната идея чрез нейното опростяване.

(5) Нека другите да участват в представлението

Въпреки, че се използват изображения, не трябва да се забравя значението на междуличностното общуване. Старите майстори на това изкуство винаги общуват активно със зрителите. Това не е телевизия - не може просто да седите и да гледате. Учителят на камишибай винаги е в състояние да заинтригува и предизвика реакция сред зрителите.

Интересното е, че в спомените на някои от майсторите се открива, че през 50-те години на миналия век, младите зрители постепенно започват да не реагират на представянето и интереса е нулев.. Това се дължи на разпространението на телевизията. Децата, които имат екран, отвикват от това да бъдат участници в действието и предпочитат да бъдат зрители. Днес обаче, е налице обратната тенденция: камишибай е в състояние да привлече зрителите на презентациите - поне до степен, която да налага избраната тема. Техниката се изолзва и в детски градини, където децата, за разлика от големите и възрастните, имат активно мислене и самоиницииране, и вниманието им се заинтригува от театър на движещи се картинки.

източник: presportal.ru
превод от руски: Nao~hime