Гейша – изкуството да бъдеш жена

by **SilverLibra** Съб Май 30, 2015 5:18 pm

Гейшите са един от най-древните символи на Япония и нейната култура, още от времето, в което страната на изгряващото слънце е затворена за външни влияния. Те са една от традициите, които са на изчезване, но се стремят да запазят най-важните черти от древната си история, които описват много повече от традиционно забавление с красиви жени, танци, червени устни, бяла кожа и скъпа коприна. Гейшите са запазили в ядрото на своята култура основните японски черти и ценности, които могат да се видят и до днес. Въпреки че са познати по цял свят, много хора не знаят много или имат погрешна представа за тях.

Гейшата е традиционна професионална японска артистка-танцьорка, които забавляват гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е ликът и гаранцията за престижа. Задачата ѝ е отговорна - да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното ѝ умение е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще има секс със своя клиент, зависи от нея самата, но никой не я задължава за това. Представите за гейшите предлагащи сексуално забавление съществуват най-вече извън Япония в Западния свят. Тези представи се допълват и от японските проститутки, които в желанието си да добият славата на гейшите сред туристите наричат себе си гейша. По принцип гейшата трябва да остане неомъжена (или да се оттегли по време на женитбата).

Гейшата започва обучението си съвсем малка. Момичетата минават през специално училище, в което изучават всички тънкости на занаята.
Гейшите са няколко вида. Това зависи от годините, прекарани в училището. За названието „Майко” се учи минимум пет години, а за „Гейко” – двадесет години. „Майко” имат свой придружител – приятелка, сестра или дори майка. По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си.
Животът ѝ е труден. Сутрин става в ранните часове и ляга късно нощем. Учи се да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент шамисен, наподобяващ китара. След дълго обучение един ден, ако Майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра, да рисува устните си в кърваво червен цвят, да си прави сложна фризура.

Гейшата трябва да притежава минимум четири-пет кимона, които са различни за всяка отделна церемония. Облеклото им е скъпо, защото за направата на едно кимоно са необходими тринадесет метра ръчно рисуван плат. Специалният костюм се произвежда в занаятчийски работилници, които работят само за гейшите. Благодарение на гейшите националното облекло на Япония се е запазило и до днес.
Гейшата ползва специална козметика. Когато тръгва на работа, покрива цялото си лице с плътен слой бял фон дьо тен. Нейната бяла маска, традиционната черна перука, тяло, увито в кимоно… я правят неповторима. Червеният цвят също е запазена марка на гейшата. Вярва се, че червеното символизира плодородието. Гейшата винаги е с червено червило. Ветрилото също е сред основните ѝ аксесоари. С него тя прикрива лицето си и така флиртува с гостите. Магията на погледа, изкуството на общуването, пластиката на походката и жестовете, умението да прави масаж са малка част от основните хватки за прелъстяване. Успехът в работата зависи и от това дали гейшата може да пази тайна.

Гейшите не са достъпни за простолюдието. Обикновените хора рядко може да видят гейша на улицата. Тези фини жени се наемат от много заможни японски бизнесмени или политици. Изпитание за всяка гейша е фактът, че трябва да „носи” на пиене, защото този тип жени не участват във вечерята, но задължително пият алкохол. Докато тече срещата, те са длъжни да не забравят основните закони в професията си – чувствата не се показват, а само се загатват. Забранени са всякакви контакти извън работа с присъстващи на масата от предишните вечери.

Модерната гейша продължава да живее в традиционната гейша къща наричана okiya или hanamachi (в превод град на цветята), най-вече докато трае обучението ѝ, но много от опитните гейши предпочитат да живеят в жилищата си. Младите жени, които искат да станат гейши в наши дни, завършват първо основното си образование, някои дори гимназия или университет. Гейшите все още изучават традиционните японски инструменти - шамисен, шакухачи, както и традиционни песни, класически японски танц, чайна церемония, икебана, литература и поезия. Чрез наблюдаване на други гейши и чрез помощта на собственичката на окията, гейшата се научава да се облича с традиционното облекло кимоно, а също така и как да се държи с клиентите.
Киото е градът, в които гейша традициите са все още много силни. Професията на гейшите станала толкова популярна, че през 30-те години на 20-ти век броят им достига 80 000. По време на войната и след нея броят им рязко спада поради тежката икономическа криза. Днес гейшите в Япония са само няколко хиляди и то най-вече в Киото, където е и най-престижното училище за гейши.

Гейшата посвещава живота си на тази трудна професия, която изисква да се достигне умението да бъде дискретна и толерантна, перфектна като събеседник, танцьорка, музикантка и добър познавач на литературата.

Любопитни факти за гейшите:
1. Може би ще ви удиви фактът, че всъщност първите гейши са били мъже. Те са били познати като "honko" и забавлявали клиенти в барове, ресторанти и чайни.

2. Когато сервира чай, гейшата е обучена леко да повдига ръкава на кимоното си, за да заголи съвсем малка част от китката на ръката си. Това се смята в японската култура за висша еротика, за акт на чувственост и съблазън. Идеята е да се запази тайнствеността около гейшата и да се остави по-голяма част на въображението. Тази черта е отражение на разбиранията в японската култура, в която ненатрапчивата сексуалност е много по-вълнуваща от пошлата показност.

3. Кимоната на гейшите са били вероятно най-скъпите им вещи. Те обикновено се създавали специално за гейшата, която ще го носи, а се сменяли според времето в годината. Кимоната се изработвали винаги от коприна, а за да се облече за излизане, на гейшата ѝ били необходими поне два часа, в които я обличали, сресвали и гримирали по определен начин, който бил описан до най-малка подробност.

4. Цялото облекло на гейшата тежи около 2-3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.

5. Днес рядко можете да видите истинска гейша да върви със ситни крачки върху високите дървени обувки, тъй като броят на гейшите днес е не повече от 2,000. За сравнение, в началото на 20 век те са наброявали повече от 80,000.

-----------------------------------------------------------------
Сайтове, от които е взета информацията - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%B9%D1%88%D0%B0, http://www.highviewart.com/geysha-izkustvoto-da-badesh-zhena-400.html, http://idi.bg/blogs/view/blog/1933