SHINee: Часовник(завършен)

Жанр: яой, ангст, one-shot, ми не знам какво друго
Главни герои: Onew, Taemin (SHINee)
Поддържащи герои: няма
Резюме: Ами аз сега ще го пускам, така че няма смисъл от такова
Предупреждение: 14+(едва ли някой някога е бил спиран от тея предупреждения, ама все пак)

Ааамм...*нервно пристъпва от крак на крак* Така, този шот е по поръчка на sadreamer, в смисъл, не че тя си го е поръчала специално от мен, ами, от роулплей чалинджа е, съжалявам, не ме бива в обясненията. Та, това е първият ми опит за писане на някаква творба, била тя шот или фик. Ще ви помоля въобще да не ме жалите с критиките, бих искала да науча грешките си и да развия писането си. Това мое първо нещо е писано някъде преди седмица, обаче досега събирах кураж да го кача. Опита ми с писането се ограничава със съчинения за уроците ми по английски и преразказите, които правим в училище. (Това беше намек да нямате големи очаквания от моите драсканици). Вдъхновението за този фик дойде от шота на Agent Deer, така че, ако има някакви съвпадения, те са случайни. Но все пак, ще са подобни като съдържание, защото крушата не пада по-далеч от дървото. Ау мале, пак се отплеснах... Оф, ами ето и шота.
***
Оню се събуди. Погледна към будилника си, който бе пъхнат в буркан. На циферблата бе изписано 4:30. Странно, но не му се спеше, беше гладен. Спретна си набързо един сандвич с пиле. Приготви се за лекции и тръгна, надявайки се да види гаджето си, И Темин. Той бе прекрасен. Имаше слабо тяло, за което десетки биха убили, движеше се с грациозност, каквато попринцип само котките притежават, с бяла като мляко кожа и катраненочерна коса, а в лице приличаше на серафим. Темин, за разлика от Оню притежаваше завидно самочувствие. Самочувствието на Оню бе смачкано от собствената му майка, която винаги отблъскваше ласките на сина си, постоянно обиждаше интелекта му. Тази жена никога не похвали чедото си, напротив държеше се с него все едно бе трънче в петата ѝ. Поради постоянното натякване, че е глупав, щом започна да ходи на училище, Оню започна да учи ден и нощ. Заспиваше върху учебниците, затова и всяка сутрин се събуждаше със схванат гръб. Наливаше се с конски дози кафе, за да може да остане буден колкото се може по-дълго. Стресът, на който бе подложен, стана непоносим, затова пропуши рано. Какво ли не правеше, за да спечели одобрението на майка си, която въпреки всички усилия, си остана ледена като айсберг. На 18 годишна възраст я загуби в автомобилна катастрофа. Скоро след това срещна Темин. Той придаде смисъл на живота му. Научи го поне малко да обича себе си. И Оню му бе благодарен. Но, когато излизаха с двамата с приятелите на Темин, Оню винаги оставаше встрани. Така и не се спогади с тези хора. Всъщност той не се спогаждаше с никого, освен с Темин. Но Темин засега му стигаше.
Стигна университета. Видя гаджето си, което си бе сложило ръцете в джобовете и се разхождаше нервно насам-натам. Приближи се и го попита:
- Има ли нещо, Мини? Струваш ми се напрегнат.
- Да, Оню. Може ли да поговорим?
- Разбира се. Казвай какво те измъчва.
- Хьонг, амм, между нас... Ами мисля, че искрата угасна. Съжалявам. Не изпитвам същото към теб.
Оню зяпна. Ето това беше. Момента, от когото се бе страхувал през цялото време. Темин го отблъсна от себе си. Най-сетне разбра, че Оню не е достатъчно добър за него. Но чувствата на Оню си оставаха все така силни. Темин бе, е, и винаги ще бъде нещо специално за него. Усещаше го. Също така усещаше и съчувствения поглед на Темин, който държеше телефона в ръка и говореше по него.
- Да, аз съм И Темин. Да? Моля?! Да, тръгвам веднага.
После се обърна към Оню:
- Ще тръгвам, спешно е. Ще се видим по-късно може би?
Оню преглътна напиращите сълзи и каза възможно най-овладяно:
- Добре.
Запали цигара и загледа как вече бившето му гадже се отдалечаваше. Очите на Оню бяха плувнали от сълзи. Дръпна си от цигарата. Не му донесе желаното успокоение. Затова реши да пробва различен подход. Загаси я в дясната си китка, с надеждата, че болката избистри ума му. Получи се за кратко. Реши, че днес ще изтърве лекции. И без това никой нямаше да го потърси, помисли си горчиво. Прибра се вкъщи. Хвана първото нещо, изпречило се пред погледа му. Беше буркана с будилника. Засили се и го хвърли към стената. При удара се разлетяха мазилка, стъкла, съставни части на часовник. Оню тръгна към холския прозорец, като мина право през стъклата. Целите му ходила станаха в кръв. Това му донесе странно успокоение. Взе инстинктивно решение. Наведе се и вдигна едно по-голямо стъкло. Чак тогава се заслуша в тишината. Беше толкова тихо, след като вече го нямаше припиращото тиктакане на алармения часовник, което тихо огласяше апартамента преди. Единственото нещо, което отмерваше времето сега, бе неговото сърце. Туп-туп. Туп-туп. Загледа се в стъклото и реши да изгони мислите от главата си. Намери вените на ръката си, но преди да забие стъклото, се разколеба. После си припомни защо го прави и решителността му се завърна. Заби стъклото в китката си. Гледаше като хипнотизиран как кръвта му се стичаше. След известно време му започна да му се доспива. Той с удоволствие се предаде на вечния сън, а последната му мисъл беше, че сега започва неговият страж над Темин.
***
Ами хора, това е нещото. Надявам се, че ви е харесало и предварително благодаря за мненията ви.

Човек, тъкмо се настройвам за нещо тъжно и чета "направи сандвич с пиле" и започнах да се смея .... Извинявай за което хд за шота, хареса ми, пожелавам ти още много муза. Като първа творба е доста добре, може би в процес ще започнеш да описваш повече, но и така много ми хареса. Продължавай все така! с:

Няма за какво да се извиняваш. Просто той и неговата любов към пилето... Нямаше как да изтърва шанса да го вметна. Много, много се радвам, че ти е харесал. *разтича се от кеф* Мерси за музата, тя на всекиго трябва. И на теб ти пожелавам много муза. :)
П.С. Мерси, че ми оправи деня! Ти си се разсмяла на вметката със сандвича, а аз се разсмях на коментара. Извинявай за което хд! Бях се вкиснала, щото ново даскало, суупер мн документи и аз забравям, че трябва да дам медицинско, а срока е до понеделник. Но.. да се върнем на темата, merci beaucoup, ma cherie!

Става. Аз принципно съм човек, който обича да се смее. И аз самата се изненадах на тоя шот, че е в мрачна тематика. После като го редактирах се замислих дали да не сменя края със също толкова трагичен, но по-странен. А.к.а. слон да седне отгоре му. Ама ми се стори твърде извратено. А това със четенето в три сутринта ми е тоолкова познато! ХД Недей, че в МГ-то накъдето погледна - kpop! По математика си пея f(x), по английски - SNSD, видя ли пиле - Оню, щръкнали уши - Чаньол ми е в главата, абее лудост невероятна! Както и да е, да оставим факта, че съм невероятен заплес. Много се радвам, че и на теб ти е харесал! Обещавам да има повечко хумор в следващите творби! Както казах, обичам да се смея! Е, обичам и кафе, ама трябва да внимавам, че съм на 14. Да не си увредя нервната система! ;) с:

ЧАКАЙ КАКВО? *връща се в началото и прочита няколко пъти обясненията преди шота* Я ПАК? Ти сериозно ли? Вдъхновила съм те? Господи, това не го очаквах! Радвам се обаче, че съм успяла да помогна по някакъв начин с незначителните си дребни драсканици хдд. Сериозно, хареса ми доста. Малко комедия *дааа, посмях се*, после и драма, която завършва със смърт... Аххх, любимата ми комбинация! Не, че съм човекът, който трябва да ти го казва - смисъл не съм "уникален писател", дори не знам дали изобщо се списвам в критериите за "добър писател" - но има какво още да се желае. За първи шот обаче, и още повече първа творба, получило се е наистина добре и ще се радвам да прочета още твои неща. Файтинг!
ПП: НА 14 СИ? Ооо, аз също! хдд И обичаш кафе? Олеее, аз пък го ненавиждам... but anyway хдд

ЧАКАЙ КАКВО?*връща се и препрочита коментара ти* И ти си на 14? О, на коя дата си родена? Аз съм между Кай и Дио. Не се тревожи за кафето, аз обичам и за двете ни;). Много, ама много се радвам, че това нещо ти е харесало. *говоря/отговарям с/на автора на вдъхновението си, омг, омг!* Ако ти не си добър писател, аз... ами не знам, не съм сносен математик или съм трамвай, пък и със сигурност имаш повече опит в тази област от мен. Файтинг!
П.С. Хора, наистина не очаквах, че ще ви хареса. *разтича се от кеф и писка щастливо* Много ме зарадвахте! Благодаря на всички ви!

Ех, Надеждо! Как посмя да убиеш мъжът ми?! Малей, кат та видя само... #КийЕГотовДаСритаДжонг
Иначе страхотно фикче. Много ми хареса!

А, моля! Без физическо насилие! Достатъчно синини имам от тебе! Ще си помисля за другите, ама както си тръгнала май няма да стане!
П.С. Радвам се, че ти е харесал!

Защо във всички фикове,които чета с Оню напоследък,той все умира..как може да го убивате *крие под матрака фиковете където е убивала корейци* наистина имаш потенциал,хареса ми друг е въпроса че прихнах на пилето и тва със слона ;дд наистина ти се е получило добре като за първи опит*моите бяха катастрофални* с удоволствие бих чела и нещо твое в бъдеще,радвам се че си се престрашила

Явно е някакъв тренд в момента да убиваме пилелюбеца във фиковете... Това със слона главата ми го измъдри като продължение на глава от книга. Друг е въпроса, че и автора реши, че трябва да убие престъпника-идиот така :D. Радвам се, че ти е харесал!
П.С. Вместо да ги криеш под леглото ги кодирай и ги наври в швейцарска банка :D

Ооо, чакам с нетърпение да прочета твоя! Попринцип повече залагам на прости изречения, защото при преразказите винаги оклепвах работата със сложните изречения, но ще се опитам да ги ползвам повече занапред. Много благодаря за съвета! Относно нивото на трагичност, ами явно не се е получило особено трагично. Вината сигурно е в мен, макар че опитах с всички сили, но пък опитите не винаги са достатъчни:/. Радвам се, че поне си се усмихнала, докато го четеш:)