Super Junior/OC : И Донгхе е гей!

"Харесва ти.- промълви Донгхе и се наведе за да я целуне по рамото. Пръстите му отдавна бяха станали по-пъргави , а заедно с тях и Со Хий ,която не спираше да шава под него. - Но какво знам аз... Нали съм гей.- допълни игриво мъжа ,продължавайки да я мъчи с удоволствие. ''

"Съжаляваш ли ,че отново ме подцени?"
. . .

"Това покана за втори рунд ли е?"

И Донгхе не можеше да повярва на очите. От вече половин час бе приковал погледа  си върху таблета и препрочиташе клюкарската статия отново и отново. Напрегнатите му очи се присвиваха всеки път ,щом почваше всяко едно ново изречение , а когато поглеждаше по-надолу в коментарите стискаше здраво зъби.  Топлината  отдавна бе напуснала побелелите му пръсти ,които вече бяха почти безчувствени и изтръпнали. Гневът на И Донгхе растеше с всяка изминала секунда , а всяка една дума от тази статия се забиваше в съзнанието му  и подклаждаше  допълнително яростта му. Таблета потрепери в ръцете му  отново. Всеки един момент това невинно устройство го грозеше мощен удар в земята.  Тъмнокосия вдиша дълбоко през нос и издиша в опит да се успокои. Беше напразно.  И Донгхе се славеше със своето спокойствие и своята благост , уви ,никой досега не подозираше ,че онзи Донгхе може да се превърне в някой съвсем друг . Превръщаше се във влудено, грозно чудовище. Ще си кажеше невъзможно е И Донгхе да мрази толкова ,че да допусне този звяр - гнева ,да го обземе за толкова отрицателно   време и да  се впие в съзнанието и сърцето му. Ако наистина не вярвате ,че това всъщност наистина може да бъде той ,то тогава не сте имали възможността да го опознаете. И той е човек и той има емоции , освен това преди всичко  е мъж при това не обикновен мъж. Вероятно знаете ,че мъжете винаги са били по-спонтанни ,дори по-чувствително ,когато става дума за его им. Стават отбранителни ,когато някой ги подцени .  Наистина не сте имали шанса да се запознаете с И Донгхе ,чиято реакция винаги е била гняв. Да ,да той винаги е изглеждал , като  спокоен , мил и благ човек ,но всичко това бе просто корица.  Дълбоко ,сред всеки свой слой , се криеше истинското му аз. Рядко хората биват допускани до там , но истината бе факт.  И Донгхе наистина е силна , подвластна на емоции личност , но в средата в която работеше той ,такива своеволия не се допускаха. Донгхе наистина бе ограничен във всеки един аспект. Дълго време той подтискаше своето Аз ,някъде дълбоко , криеше го защото знаеше , как веднага ще бъде отхвърлен. Да бъде идол , звезда … изискваше жертви , а жертвата ,която той правеше бе да крие част от себе си . Честно казано това си беше уморително и в моменти ,като този нямаше сили да се възпре. Нямаше никакви задръжки.

Очите му отново се върнаха на грамадното заглавието , а хватката на пръстите му се затегна отново. Стискаше зъби от толкова дълго време ,че когато от устата му се откъсна едва овладяна  въздишка , му се наложи да размърда челюстта си за да може отново да възвърне чувствителността й. Миг по- късно в тихата стая се чу тряскането на таблета върху стъклената маса. Донгхе вдиша през уста после отново сви устни в тънка и строга  линия.  Мениджъра му който стоеше точно срещу  него , гледаше на всички посоки и се чудеше как да разчупи натежалата атмосфера. Всеки опит да завърже някакъв безсмислен разговор с господин И  бе обречен на пълен провал. Донгхе не обелваше дори дума , стоеше загледан в пространството пред себе си и бе напълно погълнат от   мислите си. Мениджъра се размърда нервно и започна отново:
-Моля те не се ядосвай това е прос-
Човека дори не довърши изречението си заради  тъмните очи на певеца ,които се забиха право в неговите. В рамките на няколко секунди , Донгхе остана загледан в приятеля си , но нищо в пламналите му ириси не говореше , че просто щеше да спре да се ядосва. Беше твърде късно.
-Да не се ядосвам? Хьонг, да не се ядосвам?!Ти сериозно ли? - гласа на И бе наистина груб и рязък.  По-възрастния мъж  незабавно сведе глава виновно. - Не виждаш ли тази кучка ,какво си позволява? Как смее само...- продължи в гнева си Донгхе , даже скочи на крака и обиколи малката гримьорна . Правейки третото си връщане , той постави ръка под носа си и отново започна да мисли.
-Не може да е толкова зле …- започна отново мениджъра ,а с думите си си спечели нов остър поглед от страна на младия мъж.
- Не може да е толкова зле? Хьонг ,тя публично ме унижи ,изкарвайки ме гей! Скъсахме преди три дена и изведнъж разбирам ,че причината за раздялата ни е че аз съм обърнал резбата?! Мамка му! Мамка му! - Донгхе вървеше напред-назад ,като прокарваше пръсти през косата си. -Не е честно! Не съм го заслужил ! Само защото прекарвам време с Ънхьок ,който освен най-добър приятел ,ми е и колега ! Колега ,за бога! Айш! Тя знае ,колко съм отдаден на работата си!Мамка й !
Мениджъра го следеше с притеснени очи и също сви устни. Докато го наблюдаваше , той също обмисляше разни варианти в глава си. Не искаше тази малка ,но все пак популярна статия от блога на бившата приятелка на Донгхе да достигне до ушите на шефовете защото в противен случай нещата щяха да загрубеят и за нея и за тях. Мъжа въздъхна докато осъзна единствения избор.  Той извади телефона от якето си и измърмори тихо под носа си:
-Добре , обаждам се на адвоката ти за да подготви обвиненията …- думите му макар и изречени полугласно достигнаха до бродещия из стаята Донгхе , който когато ги чу мигновено се закова на едно място .  Очите му се приковаха към мениджъра му и дълго време останаха върху него. Обмисляше решението му точно няколко секунди  преди да си поеме рязко въздух и да го спре.
-Не ,хьонг! - възрастния мъж го погледна с вдигнати вежди .- Този път аз ще се погрижа!- вметна набързо певеца , отново седна на стола си , грабна таблета си и пак препрочете гнусната статия. Клатеше заканително глава докато позволи отново на всяка една проклета дума да се забие в съзнанието му и да зареди гнева му . Този път наистина щеше да се погрижи лично защото му беше писнало.
-Тя ще си плати за гнусните лъжи.- измърмори на себе си И Донгхе и издиша през ноздри .


Силни удари  по вратата  накараха Со Хий да скочи от дивана. Тя устреми поглед по посока на шума и секунди по-късно вече пристъпваше бавно натам. По инстинкт това момиче се водеше от любопитството си затова първата й мисъл бе да разбере кой смееше да блъска така по нейната врата вместо да грабне някакво оръжие за самозащита или най-малкото да намери телефона си и да се обади предварително да охрана долу. Честно казано , постъпките й винаги са били такива и за това мнозина от приятелите й я смятаха или за глупава или за прекалено самонадеяна.  Со Хий не си поплюваше и това бе самата истина, затова отвори вратата без дори да се поколебае за миг. Пред нея стоеше И Донгхе в цялата светлина и това как гърдите му се надигаха от тежкото му дишане , подсказа на госпожицата , че той вече е видял безобидния й пост,  който вече бе статия в интернет пространството.  На лицето й веднага се появи безсрамно победоносна усмивка . Връзката която двамата имаха бе продължила  точно пет месеца от които три прекараха заедно ,  а причината за раздялата бе „натоварения график“ на Донгхе и неспособността му да гледа и да възприема нещата сериозно. В интерес на истината ,това си беше точно така. Донгхе не беше играч ,просто наистина не си падаше по дълготрайните връзки . Беше го страх от прекаленото обвързване. Освен това , след цялата му стресираща работа  само и единствено жена ,жадна за ласки и любов му трябва на главата. Всичко друго щеше да понесе ,само не й някоя кокошка ,която да му опява колко той не е сериозен към нея и как очаквала и искала още. Со Хий не беше такава. Тя бе идеалната негова версия , но все пак причината тези двамата да скъсат си остана загадка и за тях.
-Видял си статията.- каза тъмнокосата и понечи да се облегне на касата на вратата, но Донгхе влезе в апартамента буквално повличайки я със себе си. Той тръшна вратата след себе си и се обърна към бившата си приятелка ,която имаше смелостта все още да се подсмихва насреща му. О,  как му се искаше да изтрие тази злобна усмивка от красивото й лице.
-Гей , Со Хий , гей ??-започна мъжа и скръсти ръце пред гърдите си. Со Хий незабавно копира  позата му ,само че за разлика от него , тя намираше ситуацията за забавна.  Тъмните му очи не я изпускаха , но колкото повече я гледаше толкова повече се ядосваше. Тя нарочно го предизвикваше. Познаваше го и знаеше къде да напипа така ,че да предизвика реакция. Тази жена откровено се опитваше да го унижи. За един мъж ,това е просто недопустимо !
-Какво? По-добре е от изнасилвач .- отвърна му  тя и опита драматично да му обърне гръб за да му отвори вратата и да го изгони от апартамента си. Бързата ръка на Донгхе обаче се намери на рамото й и за секунди , госпожицата бе върната на първоначалното си място ,само че този път той се надвеси над нея. Да , може би двамата наистина си приличаха вътрешно и дори малко външно , но Со Хий си оставаше дребосък в сравнение с неговата височина.
-Донгхе.-  произнесе името му предупредително и по навик повдигна вежди . Светлокосия  мъж обаче се приведе още повече и когато тя опита отново да тръгне на някъде , той обхвана брадичката и цялата й челюст с едната си длан. Двамата отново бяха лице в лице. Наложи му се първо да си поеме въздух и да отхлаби здравата хватка с която стискаше зъби си.
-Со Хий.- каза името й с абсолютно същия тон. Девойката опита да отблъсне ръката му , но това го подтикна да я стисне още по-силно. Со Хий изпъшка под натиска на коравите му пръсти.
-Въобще ….не си и мисли , че … че ще ти давам обяснения. Много закъсня.-  Донгхе държеше цялата й долна челюст с една ръка , но някак си това момиче успя да намери начин да проговори . Думите й звучаха ,като съскане ,но това не направи впечатление на мъжа.
- Не съм тук за скапаното ти обяснение. - отвърна хладно господин И  ,после постави ръка на кръста  й и я притисна към себе си. Со Хий бе останала без дъх ,когато го усети толкова близо до себе си.  Просто не го очакваше .- Тук съм за да ти припомня за гея с който ходеше пет месеца.- довърши певеца ,като нарочно натърти на „ гея“ и „пет месеца“  .   Госпожицата в ръцете му трепна ,но отдавна бе останала безмълвна. Единственото ,което правеше бе да мига насреща му . Донгхе обаче щеше да се възползва от времето ,което си беше спечелил, затова бързо наклони глава настрани и долепи горещите си устни до нейните. Миг по-късно , Со Хий подскочи и заби ръце в гърдите му ,като се опита да го отблъсне , но той я беше хванал напълно неподготвена и най-вече без въздух. Момичето се бореше не защото целувката не й харесваше , а защото просто имаше нужда от глътка кислород. Когато , най-сетне устните му се отлепиха от нейните , тъмнокосата си пое дълбоко въздух  и едва не й се зави свят.  Сърцето й вече бе забързало ударите си ,за което тя нямаше абсолютно никакво обяснение. Може би бе просто от адреналина.
Донгхе обаче все още не беше свършил. Устните му се намираха на нежната й гуша и чертаеха своята малка пътечка от поредица целувки и леки смучки.  Со Хий се изви в ръцете му и отново опита да се го отблъсне ,но ръцете му се обвиха изцяло около тънката й талия и тялото й бе изцяло прилепено към неговото.
-Донгхе!- изписка тя , когато усети как блузата й бе вдигнаха нагоре чак над корема. След кратка борба , сивата дреха на Хоумър Симпсън   падна в на земята , а девойката незабавно опита да покрие голите си гърди. В къщи  - тя не носеше никакъв сутиен или път бюстие.  - Мамка му , Донгхе ! - повиши тон отново , но здравите длани  на певеца се намериха на нейните китки.
-О, но аз съм просто гей . Не се притеснявай. - саркастично й отвърна той и дръпна ръцете й ,успявайки да разкрие голата й гръд . Со Хий се изви като змия , успя да го изрита по крака  ,но в следващата секунда , Донгхе отново я държеше макар и нежният й гръб да бе изцяло опрян до неговите гърди. Момичето покри голата част от тялото си ,колкото можеше и опита да се свие на топка на земята , но точно когато успя да свие колене, мъжът зад нея изцътка с език  и направо я  вдигна на ръце.
-Ти си луд! Напълно си полудял! Пусни ме долу , Донгхе , веднага ! Веднага!- пискаше тъмнокосата и се чудеше как да замахне с ръка така че да улучи лицето му и да го заболи.  В крайна сметка единственото ,което направи тя е да шава неуморно  в ръцете му с цел да затрудни придвижването му към спалнята й ,но той бе силен ,много по-силен от нея. Двамата се озоваха в малката й стая за отрицателно време . Първото нещо ,което направи Донгхе бе да я хвърли на леглото , а второто бе да съблече коженото яке и блузата си. Со Хий почти веднага опита да се изправи в седнало положение , но преди дори да успее да стъпи на земята , полуголото тяло на мъжа покри нейното ,принуждавайки я да легне по гръб на мекия матрак.  Донгхе отново се надвеси над нея ,но този път  на негово лице грееше победоносна усмивка. Госпожицата под него бе останала с отворена уста ,която мигове по-късно бе затворена от неговите устни. С  всяка изминала секунда целувката ставаше все по-страстна и влажна въпреки че само тъмнокосия работеше по нея. Со Хий не отвръщаше докато накрая не се сети да захапе долната му устна за да може да го накара да я остави да си поеме въздух. Певеца обаче не се отказваше , продължаваше да иска желаната реакция от нейните сладки устни. Целувки след целувки ,изсмукваха цялата сила и желание  от момичето да се бори срещу него. Накрая Со Хий  останала без дъх, изскимтя тихо точно срещу устните му  и  извърна главата настрани с цел да избегне следващата целувка ,която така или иначе не последва. Донгхе слезе малко надолу и засмука меката кожа на врата й и когато остави своята смучка продължи към ключицата й . Ръцете му си проправиха път през плоския корем на девойката и когато стигнаха до гърдите й , той ги размачка най-безсрамно. Со Хий изви гръбнака си   щом усети допира му , после  тялото й се отпусна ,докато от устните й се процеждаше  тиха въздишка. Дори и да не искаше , тялото й реагира на всяко едно негово докосване и той усещаше това , точно затова щеше да продължи . Устните му помилваха гърдите й с нежни , но все пак влажни целувки ,но нямаше да е И Донгхе ,ако не захапеше  меката й кожа. Момичето се виеше под него като змия ,но вече не се бореше . Вече беше твърде късно да го прави освен това знаеше ,че така щеше да му достави повече удоволствие. Тя знаеше ,че той искаше точно това. Искаше да види как тя съжалява , как протестира  точно затова Со Хий избра да не пада по-ниско. Нямаше да се бори с него не и когато той точно това целеше.
С едно бързо движение , Донгхе свали клина от краката й и го захвърли някъде на пода из стаята. Не му пукаше ама грам в този момент. За момент отдели едната си ръка от тялото на девойката ,колко да откопчае своите дънки ,които вече го стягаха и притискаха на едно определено място. Щом го направи , певеца  отново се надвеси над бившата си приятелка и пое устните й със своите. Целувката бе неочаквано страстна особено ,когато и Со Хий отвърна дори и това да беше само за миг. Двамата все още се целуваха ,когато той се подсмихна нарочно за да  я издразни. Усмихваше по време на целувката защото знаеше ,че това което щеше да направи щеше да я изненада.
В следващия миг , пръстите му се шмугнаха под бикините й  и предизвикаха шумна реакция от страна на госпожицата.
-Донгхе!- опита се да му се  скара  тя и може би щеше да й се получи тонът ,ако не беше изпъшкала секунда по-късно. Донгхе се изсмя тихо , но все пак отново се приведе и си открадна една целувка. Харесваше му ,усещането на горещата й влажна кожа отдолу , но още повече му харесваше гърчещата се под пръстите му Со Хий. Тя бе стиснала здраво очи и макар че бе обърнала главата си отново  настрани ,не можеше да скрие лицето си от него. Той перфектно виждаше как  момичето дъвчеше долната си устна  в опит да спре трескавите си вдишвания и издишвания.
-Харесва ти.- промълви Донгхе и се наведе за да я целуне по рамото. Пръстите му отдавна бяха станали по-пъргави , а заедно с тях и Со Хий ,която не спираше да шава под него. - Но какво знам аз... Нали съм гей.- допълни игриво мъжа ,продължавайки да я мъчи с удоволствие.
-Поне... си го признаваш!- отвърна му през зъби тъмнокосата без дори да си прави труда да го поглежда. Изведнъж , усети празнината в себе си и миг по-късно Донгхе се изправи прав до леглото.  Госпожицата му хвърли един поглед и като го видя да бърка в чекмеджето на нощното й шкафче и да вади презерватив от онези ,които преди няколко седмици бе оставил,цялата яе вдърви  . Со Хий го наблюдаваше за кратко докато сваляше дънките си , но после отби поглед и се изправи  в седнало положение. Тъкмо ,изпуфтя и понечи да стане от леглото ,когато две здрави ръце не я върнаха отново в предишната поза. Изумените й разширени очи се приковаха към неговите напълно безизразни. Тя тъкмо бе отворила уста за да каже нещо или да прекрати тази безумна постановка , когато усети цялата му възбуда да я изпълва. Поемайки си рязко въздух , тъмнокосото момиче заби нокти в рамената на певеца. Донгхе се притисна изцяло към нея , а горещите им кожи веднага се залепиха една за друга. Не му отне много време за да започне да се движи и да открие своя ритъм. Главите им бяха една до друга и устните през които Со Хий сипеше множество шумни въздишки , бяха буквално на сантиметри от ухото на мъжа. На лицето му цъфтеше усмивка през цялото време докато я слушаше. Минути по-късно , цялото легло се клатеше в такт с неговите движения , а господинчото пригласяше тихо на момичето под себе си.

- Всичко това не беше нужно.- измрънка Со Хий ,когато излезе от банята  облечена с ново бельо и нова тениска ,която стигаше чак до колената й. Тя се спря по средата на стаята и кръстоса ръце пред гърдите си . Донгхе все още се въргаляше в леглото й и се опитваше да заспи от вече 10 минути насам. - Ставай ! Въобще не си въобразявай ,че ще останеш тук тази нощ. - каза му момичето ,отиде до леглото си и дръпна завивката с която той се опитваше да се увие.- Хайде ,махай се!- продължи  да дърпа ,докато накрая не успя да свали одеялото от голото му тяло.
-Оу, Боже.-  изхленчи госпожицата и се обърна бързо за да не го гледа. Донгхе все още бе напълно гол в леглото и на всичкото отгоре позицията в която бе легнал , не бе особено подходяща за пред хора . Той се размърда и я погледна сънено ,накрая просто изпръхтя с раздразнение ,  изправи се от леглото и тръгна към кухнята за да изхвърли използвания презерватив.  Со Хий нарочно не го проследи с поглед защото не изгаряше от желание да му гледа голия задник.  Вместо това тя набързо събра дрехите му и му ги подготви . Донгхе се върна в стаята и за миг спря за да я погледне , в първия момент се изсмя тихо после започна да се облича докато продължаваше да се подхилква.  Бившата му приятелка не я свърташе на едно място ,затова не спираше да върви напред -назад, а държанието й просто бе адски забавно поне за него.
-Е ,как беше като за гей?- попита я с насмешка ,той докато обуваше маратонката си.
-Пф.- беше единственият отговор ,който получи от девойката. Тя само пребели очи и излезе от стаята си. Знаеше ,че той ще я последва затова тръгна право към входната врата. Донгхе обличаше коженото си яке ,а когато вдигна поглед видя отворената врата и Со Хий ,кръстосала ръце ,чакайки го да се изнесе най-накрая от дома й. На лицето му се появи отново загадъчна усмивка.
-Спри да ми се хилиш и тръгвай моля те. Трябва да се изкъпя.- каза тъмнокосата и посочи с брадичка към вратата.  Донгхе , въздъхна престорено и излезе от апартамента , но се спря точно на прага, след което се обърна се и се  облегна на касата. Издиша отново и наклони глава настрани.
-Съжаляваш ли ,че отново ме подцени?  - зададе въпроса си той  .
-За какво ? Не ми пука даже... За мен си оставаш гей!- отвърна му Со Хий с присвити очи. Тя опита да затвори вратата ,но преди да я затръшне пред лицето  крака му я блокира.
-Това покана за втори рунд ли е ?-  попита я певеца,подсмихвайки се.
-Сбогом, Донгхе.- отговори му тя и затвори с усилие вратата.

И Донгхе се намираше в залата за тренировки и упражняваше да стотен път новия танц. До него  ,разбира се ,танцуваше  най-добрия му приятел Ънхьок и двамата прекараха половината ден в залата за да се потят над новата хореография . Донгхе беше във вихъра си и не спираше да се движи. Бяха изминали няколко дни от както се бе видял с бившата си и за негова изненада ,статията твърдяща ,че И Донгхе е гей бързо бе свалена от сайтовете и дори забравена. Така , всичко си дойде на мястото. Той си вършеше работата ,подготвяше се за предстоящия концерт и не се  се притесняваше за абсолютно нищо. Спокойствие бе обгърнало цялото му същество и благодарение на него бе успял да се фокусира върху всичко останало. Со Хий така и не му мина през главата повече   , певеца напълно бе забравил за нея или по-точно – не се сещаше за нея. Това беше добре. За него всичко вече беше минало.  Наистина си мислеше ,че е така докато по едно време към късния следобед  екрана на телефона му не светна от новото съобщение ,което бе получил.
-Ей, Фиши ,някой ти писа.- повика го изведнъж Хьок Дже и му подметна телефона. Донгхе ,попи мокрото си чело с една от кърпите , а с другата си свободна ръка отключи екрана на телефона си за да види смс-а . Той дълго време стоя загледан в айфона си  , но никаква реакция не се появи на лицето му.  Най-добрия му приятел , обаче го наблюдаваше и  беше в очакване . Какво да се прави , беше много любопитна душа.  Точно тогава, лека по-лека устните на Донгхе се извиха в една невярваща усмивка. Миг по-късно , той се изсмя , хвърли кърпата на земята и побърза да излезе от залата.
-Ей, къде отиваш?!- подвикна след него Ънхьок и се изправи за да го спре , но вече беше твърдо късно. Вратата се хлопна след светлокосия певец. Докато тичаше през коридора , той погледна отново към телефона си и прочете съобщението от Со Хий.
Усмивката на лицето му се разшири още повече. Е , явно беше време за втори рунд.