(SHINee) Lonely /завършен/
+2
Nao~hime
YehetAngel
6 posters
Страница 1 от 1
(SHINee) Lonely /завършен/
by YehetAngel Чет Юли 23, 2015 1:36 pm
Жанр: yaoi, drabble, one-shot, romantic?
Главни герои:Lee Jinki (SHINee), Choi Minho (SHINee)
Поддържащи герои: -
Резюме: Самотата може ли да убива?
Предупреждение: няма
Дата на публикуване: 23.07.2015г.
Добре, това e подарък, защото не качвах почти месец (защото бях без компютър) ;д И поръчка от една приятелка ;д
Дано ви хареса, аз лично исках да е с друг край, затова го направих в две версии, но за сега качвам само тази ;д Съжалявам за грешките, приятно четене ^^
P.S. Съжалявам, че на Джонкий деня качвам Онхо ;д;д;
Стаята бе празна, не обзаведена. Дори стените бяха само от тухли.
Ехото, удрящо се от стена на стена, връщащо се с по- голяма сила, се чуваше толкова ясно, макар и тихо.
Шум нямаше, за да го предизвика - то, от само себе си се бе сътворило.
Може би бе от само себе си, но кой знае…
Кестенявото момче дишаше едва забележимо, че да се чуе.
Затова, душата му, вътрешно крещеше.
Бе толкова пусто.
В средата на помещението седеше той, на обикновен стол. Пластмасов, останал от строежа.
Беше обграден от спокойствие.
Гледаше безразлично към големия прозорец на терасата, разкриващ му прекрасна гледка.
Тази панорама бе единствена в целия град. Само оттук, тя разкриваше тайната си красота, която го подтикна да избере това място.
Как безсрамно го подлъга.
Де да беше само тя...
Бавно, слънцето се скриваше зад празния хълм, отстъпвайки небосклона на луната и безбройните небесни тела, за да го озарят.
А момчето... то още стоеше там, не помръдваше. Гледаше безизразно в една точка.
Външно изглеждаше като статуя, но емоциите, скрити дълбоко в него, бяха пълна противоположност.
Самота - чувство, познато до болка.
Сам, в огромната къща, бе като дух, останал, за да я предпазва от нежелани посетители.
Беше толкова самотен, липсваха му онези дни.
Онези, отдавна изчезнали с някой пореден залез, дни.
Когато се усмихваше, бе щастлив... и не беше самотен.
- Йобо, мястото не е ли прекрасно?
- Разбира се, нали заедно го избрахме.
- Видя ли проекта? Архитектът си е свършил много добре работата! Мога да си го представя, дори! Там ще има ограда, до нея много цветя, ей там пък ще има и гараж за теб, а там...
И продължи да изрежда представите си за новата им придобивка.
Беше развълнуван, че най- накрая ще живее заедно с половинката си, с човека, когото обича.
Това бе най- важното за него - че са заедно.
Че заедно ще построят новият им дом.
Общият им дом.
Разхождаха се из мястото, оглеждайки и обсъждайки идеи. На по- високото момче му омръзна да слуша за оградата и придърпа любимия в обятията си.
- Не се вълнувай толкова, любов. Не е полезно.
- Добре, но обещай, че ще построим заедно нашата къща и ще живеем тук, заедно...
- Завинаги, любов. Обещавам.
Виждаше се колко бе влюбен. Само с един поглед можеше да разбере всичките му емоции.
А тази обичаше най- много.
Защото той бе причината да е щастлив, да радва по- голямото момче.
- Завинаги, обещавам.
Казвайки го, високото момче сля устните им в чувствена целувка, каквато бе способен да дари само на Джинки.
Само на него, защото само той го обичаше истински.
Колко хубави моменти имаше преди.
Мразеше ги, всички. Не искаше да си ги спомня, болеше твърде много.
Но явно се бе превърнал в мазохист, за да си причинява тази болка.
Не можеше да разбере защо трябваше всичко да се случи ...
Все още седеше на пластмасовия стол, гледаше през прозореца, но не виждаше ясно картината пред себе си.
Горчивите сълзи бяха замъглили не само зрението, но и умът му.
Отново си спомняше какво беше щастието с онзи човек.
Онзи човек, който си отиде заедно с любовта му.
Без да предупреди, без да попита дали сърцето му ще бъде добре, ако той вземе половината.
Просто си тръгна, заедно с неизпълнените си обещания, с усмивката му, с веселия му глас, спокойни очи... с всичко, което обичаше.
Отне му толкова много, оставяйки го сам.
А той най- добре знаеше, че страхът от самота можеше да съсипе "любимия му".
Но на кого му пука?
Можеше да се каже, че Джинки му бе благодарен, защото на дали щеше да мине през изпитанията, които му бяха сервирани, ако Минхо...
Минхо...
Име, което той обичаше да повтаря.
Отново се появи в съзнанието му.
Названието му бе като нож, заклещил се в сърцето на по- голямото момче.
Сдържаше сълзите си, беше му писнало да плаче, да хаби здравето си за някой, който го остави.
Тръгна към терасата, прекрачи прага и се огледа. Беше както винаги - цимент, тухли,прах, не обезопасена.
Спомни си още сцени от миналото.
Мамка му, отново го правеше...
- Минхо, искам нашата стая на втория етаж! С голяма тераса и прозорци.
- Както кажеш, нямам възражения. Искам ти да си доволен.
Как само го лъжеше с лекота.
Как беше възможно?
Затвори очи в опит да спре мислите и сълзите си - успя.
Чувстваше само летния вятър върху голите си ръце.
Не се научи да взима горна дреха, винаги забравяше.
Вероятно вятърът го беше отвял надалеч, защото Джинки не усети как някой слага жилетка върху слабото му тяло.
Не усети прегръдката, отдавна отвикнал на топлината и'.
Но разпозна дълбокия глас, шепнещ в ухото му:
- Ти наистина не довърши нашето местенце сам...
Край. Толкова му бе достатъчно, за да пусне на воля солените капки да намокрят бузките му.
Болката сега бе още повече. Не можеше да я опише.
Или...
Това не бе тази болка, за която по- голямото момче си мислеше.
Това бе болката, която даваше път на радостта да я измести, ала страхът бе по- силен, изграждайки стена около радостта, изолирайки я за пореден път.
Точно като страха, момчето се отдръпна от прегръдката, срещайки любимите тъмни очи. Не можеше да отмести поглед от тях, бяха твърде нереални.
Помнеше ги, винаги щеше да ги помни. Само те можеха да виждат и през него, да усетят всичко, което го тревожи или притеснява, да усетят всичко, което никои друг не може.
Сепна се, припомни си, какво бе сторил по-малкия, проговори с ненавист, събрана от всички случки, на които бе подложен:
- Какво искаш от мен, Че Минхо?
- Върнах се, за да изпълня обещанието си.
- Лъжец! Лъжеш, както винаги. В това си най- добър! Няма да получиш нищо от мен! Отивай си, не искам да те гледам.
Мино бе изненадан от Джинки. Не очакваше неговият Джинки да му говори така.
- Защо се държиш така? Нима забрави какво ти бях обещал?
- Ако само за ден можеше да си на мое място, да бъдеш мен, щеше да разбереш защо. Ти взе всичко, което исках. Просто замина, без да кажеш, без да се обадиш.
Ти взе щастието ми, взе всичко със себе си. Не те ли е срам да идваш при мен?
Остави ме сам, тук, и очакваш да се радвам?
Обвинявай себе си, ти ми отне всички хубави чувства, които съм имал. Ти взе и любовта, която някога изпитвах.
- Или заради мен си изпитвал всичко това? Не съм ли аз причината за твоето щастие? Сега съм тук и знам, че някъде в теб е старият Оню, който ме обича до полуда.
Джинки беше изплашен. От внезапното появяване на любовта му, от обърканите чувства, от цялата ситуация. Започна да пристъпва назад, в опит да се защити от истината, която Минхо изричаше.
- Моля те, Оню. Върнах се, това е най- важно. Тук съм и няма да си тръгна.
Лъжи. За по- голямото момче тези думи бяха лъжи. Затвори очите си, все още отстъпвайки.
Внезапно усети, че половина от стъпалото му не бе на терасата.
Беше стигнал края и', а ръката на Мино бе на половин метър протегната от него.
- Моля те, искам да изпълним всички планове, отново да сме заедно и да ме обичаш. Ела, моля те.
Умоляващият поглед прикован в него беше искрен - успя да разбере Джинки. Подпря се на колоната, която бе на ръка разстояние в ляво, затваряйки очи, за да се успокои.
Беше пред дилема: да повярва на Минхо, или да избере лесния начин - да се отърве от тревогите.
За жалост страхът бе по- силен, карайки го да избере по- бързо своето решение.
Отвори очите си, поглеждайки другото момче, прошепвайки:
- Ако за един ден можеше да видиш всичко от моята гледна точка, щеше да разбереш, че никога ... никога не съм спирал да те обичам, Минхо.
Усмивка озари лицето на чернокосото момче, изпускайки дълбока въздишка.
- Винаги ще го правя, не забравяй.
Тялото на Джинки се отпусна назад, давайки свобода на земното притегляне да надделее.
Причерня му, затвори очи и се отпусна.
Усети топлина.
Помнеше я, толкова я обичаше. Знаеше къде се намира и бе щастлив.
Беше в прегръдката на любимия си, здраво приклещен от силния захват.
Бе толкова истинско, толкова приятно. Не искаше никога да се отделя от нея, никога повече.
- Не знаех, че обичаш да рискуваш.
- Обичам, когато си разтревожен за мен.
- Знам, но, моля те, не ми го причинявай. Ако искаш да скачаш от мост с бънджи, ми кажи, но не прави това повече.
- Обещавам. - Двамата се засмяха. За пръв път от години, Оню се смееше. Това му напомни за обещанието на любимия му.
- Мино, наистина ли този път ще си тук...
- ...Завинаги и винаги. Обещавам, няма да се отървеш от мен, и да искаш.
- Ами ако искам?
Чернокоското се засмя и се приближи към лицето на Джинки, казвайки срещу устните му:
- Никога повече, любов. Никога повече няма да направя тази грешка - да те оставя сам, при нашето местенце. Обичам те, И Джинки. Помогни ми да забравя най- голямата в живота ми.
- Да не би това да съм аз?
Отново се засмяха, както преди.
Минхо се успокои - това бе старият Джинки, неговият Джинки.
Този, който обичаше до безкрайност.
Сега щеше отново да е само негов.
А за да потвърди намерението си, слепи нежно устните им, както в първия ден, когато бяха тук, припомняйки и на двамата, че началото на тяхната история още не е започнало.
Само да кажа : Фамилията на Минхо я пиша Че, защото на корейски се пише Чое, което се чува като Чуе (не като чувам, ударението е различно), а на английски е Чой...... направо страхотно ;д;д; Та, затова е Че. надявам се да нямате против с:
Главни герои:Lee Jinki (SHINee), Choi Minho (SHINee)
Поддържащи герои: -
Резюме: Самотата може ли да убива?
Предупреждение: няма
Дата на публикуване: 23.07.2015г.
Добре, това e подарък, защото не качвах почти месец (защото бях без компютър) ;д И поръчка от една приятелка ;д
Дано ви хареса, аз лично исках да е с друг край, затова го направих в две версии, но за сега качвам само тази ;д Съжалявам за грешките, приятно четене ^^
P.S. Съжалявам, че на Джонкий деня качвам Онхо ;д;д;
Стаята бе празна, не обзаведена. Дори стените бяха само от тухли.
Ехото, удрящо се от стена на стена, връщащо се с по- голяма сила, се чуваше толкова ясно, макар и тихо.
Шум нямаше, за да го предизвика - то, от само себе си се бе сътворило.
Може би бе от само себе си, но кой знае…
Кестенявото момче дишаше едва забележимо, че да се чуе.
Затова, душата му, вътрешно крещеше.
Бе толкова пусто.
В средата на помещението седеше той, на обикновен стол. Пластмасов, останал от строежа.
Беше обграден от спокойствие.
Гледаше безразлично към големия прозорец на терасата, разкриващ му прекрасна гледка.
Тази панорама бе единствена в целия град. Само оттук, тя разкриваше тайната си красота, която го подтикна да избере това място.
Как безсрамно го подлъга.
Де да беше само тя...
Бавно, слънцето се скриваше зад празния хълм, отстъпвайки небосклона на луната и безбройните небесни тела, за да го озарят.
А момчето... то още стоеше там, не помръдваше. Гледаше безизразно в една точка.
Външно изглеждаше като статуя, но емоциите, скрити дълбоко в него, бяха пълна противоположност.
Самота - чувство, познато до болка.
Сам, в огромната къща, бе като дух, останал, за да я предпазва от нежелани посетители.
Беше толкова самотен, липсваха му онези дни.
Онези, отдавна изчезнали с някой пореден залез, дни.
Когато се усмихваше, бе щастлив... и не беше самотен.
- Йобо, мястото не е ли прекрасно?
- Разбира се, нали заедно го избрахме.
- Видя ли проекта? Архитектът си е свършил много добре работата! Мога да си го представя, дори! Там ще има ограда, до нея много цветя, ей там пък ще има и гараж за теб, а там...
И продължи да изрежда представите си за новата им придобивка.
Беше развълнуван, че най- накрая ще живее заедно с половинката си, с човека, когото обича.
Това бе най- важното за него - че са заедно.
Че заедно ще построят новият им дом.
Общият им дом.
Разхождаха се из мястото, оглеждайки и обсъждайки идеи. На по- високото момче му омръзна да слуша за оградата и придърпа любимия в обятията си.
- Не се вълнувай толкова, любов. Не е полезно.
- Добре, но обещай, че ще построим заедно нашата къща и ще живеем тук, заедно...
- Завинаги, любов. Обещавам.
Виждаше се колко бе влюбен. Само с един поглед можеше да разбере всичките му емоции.
А тази обичаше най- много.
Защото той бе причината да е щастлив, да радва по- голямото момче.
- Завинаги, обещавам.
Казвайки го, високото момче сля устните им в чувствена целувка, каквато бе способен да дари само на Джинки.
Само на него, защото само той го обичаше истински.
Колко хубави моменти имаше преди.
Мразеше ги, всички. Не искаше да си ги спомня, болеше твърде много.
Но явно се бе превърнал в мазохист, за да си причинява тази болка.
Не можеше да разбере защо трябваше всичко да се случи ...
Все още седеше на пластмасовия стол, гледаше през прозореца, но не виждаше ясно картината пред себе си.
Горчивите сълзи бяха замъглили не само зрението, но и умът му.
Отново си спомняше какво беше щастието с онзи човек.
Онзи човек, който си отиде заедно с любовта му.
Без да предупреди, без да попита дали сърцето му ще бъде добре, ако той вземе половината.
Просто си тръгна, заедно с неизпълнените си обещания, с усмивката му, с веселия му глас, спокойни очи... с всичко, което обичаше.
Отне му толкова много, оставяйки го сам.
А той най- добре знаеше, че страхът от самота можеше да съсипе "любимия му".
Но на кого му пука?
Можеше да се каже, че Джинки му бе благодарен, защото на дали щеше да мине през изпитанията, които му бяха сервирани, ако Минхо...
Минхо...
Име, което той обичаше да повтаря.
Отново се появи в съзнанието му.
Названието му бе като нож, заклещил се в сърцето на по- голямото момче.
Сдържаше сълзите си, беше му писнало да плаче, да хаби здравето си за някой, който го остави.
Тръгна към терасата, прекрачи прага и се огледа. Беше както винаги - цимент, тухли,прах, не обезопасена.
Спомни си още сцени от миналото.
Мамка му, отново го правеше...
- Минхо, искам нашата стая на втория етаж! С голяма тераса и прозорци.
- Както кажеш, нямам възражения. Искам ти да си доволен.
Как само го лъжеше с лекота.
Как беше възможно?
Затвори очи в опит да спре мислите и сълзите си - успя.
Чувстваше само летния вятър върху голите си ръце.
Не се научи да взима горна дреха, винаги забравяше.
Вероятно вятърът го беше отвял надалеч, защото Джинки не усети как някой слага жилетка върху слабото му тяло.
Не усети прегръдката, отдавна отвикнал на топлината и'.
Но разпозна дълбокия глас, шепнещ в ухото му:
- Ти наистина не довърши нашето местенце сам...
Край. Толкова му бе достатъчно, за да пусне на воля солените капки да намокрят бузките му.
Болката сега бе още повече. Не можеше да я опише.
Или...
Това не бе тази болка, за която по- голямото момче си мислеше.
Това бе болката, която даваше път на радостта да я измести, ала страхът бе по- силен, изграждайки стена около радостта, изолирайки я за пореден път.
Точно като страха, момчето се отдръпна от прегръдката, срещайки любимите тъмни очи. Не можеше да отмести поглед от тях, бяха твърде нереални.
Помнеше ги, винаги щеше да ги помни. Само те можеха да виждат и през него, да усетят всичко, което го тревожи или притеснява, да усетят всичко, което никои друг не може.
Сепна се, припомни си, какво бе сторил по-малкия, проговори с ненавист, събрана от всички случки, на които бе подложен:
- Какво искаш от мен, Че Минхо?
- Върнах се, за да изпълня обещанието си.
- Лъжец! Лъжеш, както винаги. В това си най- добър! Няма да получиш нищо от мен! Отивай си, не искам да те гледам.
Мино бе изненадан от Джинки. Не очакваше неговият Джинки да му говори така.
- Защо се държиш така? Нима забрави какво ти бях обещал?
- Ако само за ден можеше да си на мое място, да бъдеш мен, щеше да разбереш защо. Ти взе всичко, което исках. Просто замина, без да кажеш, без да се обадиш.
Ти взе щастието ми, взе всичко със себе си. Не те ли е срам да идваш при мен?
Остави ме сам, тук, и очакваш да се радвам?
Обвинявай себе си, ти ми отне всички хубави чувства, които съм имал. Ти взе и любовта, която някога изпитвах.
- Или заради мен си изпитвал всичко това? Не съм ли аз причината за твоето щастие? Сега съм тук и знам, че някъде в теб е старият Оню, който ме обича до полуда.
Джинки беше изплашен. От внезапното появяване на любовта му, от обърканите чувства, от цялата ситуация. Започна да пристъпва назад, в опит да се защити от истината, която Минхо изричаше.
- Моля те, Оню. Върнах се, това е най- важно. Тук съм и няма да си тръгна.
Лъжи. За по- голямото момче тези думи бяха лъжи. Затвори очите си, все още отстъпвайки.
Внезапно усети, че половина от стъпалото му не бе на терасата.
Беше стигнал края и', а ръката на Мино бе на половин метър протегната от него.
- Моля те, искам да изпълним всички планове, отново да сме заедно и да ме обичаш. Ела, моля те.
Умоляващият поглед прикован в него беше искрен - успя да разбере Джинки. Подпря се на колоната, която бе на ръка разстояние в ляво, затваряйки очи, за да се успокои.
Беше пред дилема: да повярва на Минхо, или да избере лесния начин - да се отърве от тревогите.
За жалост страхът бе по- силен, карайки го да избере по- бързо своето решение.
Отвори очите си, поглеждайки другото момче, прошепвайки:
- Ако за един ден можеше да видиш всичко от моята гледна точка, щеше да разбереш, че никога ... никога не съм спирал да те обичам, Минхо.
Усмивка озари лицето на чернокосото момче, изпускайки дълбока въздишка.
- Винаги ще го правя, не забравяй.
Тялото на Джинки се отпусна назад, давайки свобода на земното притегляне да надделее.
Причерня му, затвори очи и се отпусна.
Усети топлина.
Помнеше я, толкова я обичаше. Знаеше къде се намира и бе щастлив.
Беше в прегръдката на любимия си, здраво приклещен от силния захват.
Бе толкова истинско, толкова приятно. Не искаше никога да се отделя от нея, никога повече.
- Не знаех, че обичаш да рискуваш.
- Обичам, когато си разтревожен за мен.
- Знам, но, моля те, не ми го причинявай. Ако искаш да скачаш от мост с бънджи, ми кажи, но не прави това повече.
- Обещавам. - Двамата се засмяха. За пръв път от години, Оню се смееше. Това му напомни за обещанието на любимия му.
- Мино, наистина ли този път ще си тук...
- ...Завинаги и винаги. Обещавам, няма да се отървеш от мен, и да искаш.
- Ами ако искам?
Чернокоското се засмя и се приближи към лицето на Джинки, казвайки срещу устните му:
- Никога повече, любов. Никога повече няма да направя тази грешка - да те оставя сам, при нашето местенце. Обичам те, И Джинки. Помогни ми да забравя най- голямата в живота ми.
- Да не би това да съм аз?
Отново се засмяха, както преди.
Минхо се успокои - това бе старият Джинки, неговият Джинки.
Този, който обичаше до безкрайност.
Сега щеше отново да е само негов.
А за да потвърди намерението си, слепи нежно устните им, както в първия ден, когато бяха тук, припомняйки и на двамата, че началото на тяхната история още не е започнало.
Само да кажа : Фамилията на Минхо я пиша Че, защото на корейски се пише Чое, което се чува като Чуе (не като чувам, ударението е различно), а на английски е Чой...... направо страхотно ;д;д; Та, затова е Че. надявам се да нямате против с:
Последната промяна е направена от YehetAngel на Пон Окт 26, 2015 10:50 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by Nao~hime Чет Юли 23, 2015 4:52 pm
Наистина е много хубав фика и се радвам, че реши да го споделиш тук, но следващия път трябва да кажеш на въпросната си приятелка да го поръча в тази тема ---> https://a-fanfiction.bulgarianforum.net/t2105-topic! Така всички ние ще видим прозрачните отношения поръчител-автор и няма да гадаем дали наистина има поръчка или не... :/ С други думи и самия автор си дава един вид гаранция за труда. :)
Много муза за следващия ти фик в Роулплея! :)
Много муза за следващия ти фик в Роулплея! :)
Nao~hime- Админ
-
Брой мнения : 1880
Точки : 1452
Join date : 27.09.2013
Години : 40
Местожителство : ... когато сънищата са реалност, а реалността е сънища...
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by Bling`sFOX~ Пет Юли 24, 2015 2:52 pm
Уаааа таман си помислих, че Оню ще се хвърли и кво стана...не се хвърли.
Ох олекна ми...ся да не си помислите, че съм искала да се размаже хд.
Супер як шот..беше толкова емоционален
Ох олекна ми...ся да не си помислите, че съм искала да се размаже хд.
Супер як шот..беше толкова емоционален
Bling`sFOX~- VIP
-
Брой мнения : 4195
Точки : 2669
Join date : 06.05.2013
Години : 30
Местожителство : Jonghyun's house >""<
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by Agent Deer Пет Юли 24, 2015 5:42 pm
Уа, това е толкова чувствено и толкова тъжно. Едва не се разплаках. Хора, като мен, които реват за най - малкото нещо не бива да четат такива неща, но на аз го прочетох и страшно ми харесва! Описанията бяха супер, справила си се страхотно наистина! И аз си помислих, че Оню ще падне... черни мисли, дам хд... Но той не падна и края бе щастлив! За което се радвам много! Уникален шот!
Agent Deer- VIP
-
Брой мнения : 396
Точки : 566
Join date : 12.03.2014
Години : 25
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by sadreamer Пон Юли 27, 2015 9:02 am
Прочетох го преди дни, но бях на село и там постоянно има кой да те прекъсне, затова реших да оставя коментара, когато се върна в града. Страхотна история! Наистина. Не знам коя е приятелката ти, но искрено и благодаря за този онхо фик :> Честно казано, очаквах да е с някакъв изненадващ ангст край, защото знам, че те бива да измисляш неща, които не сме очаквали. Но не беше и уаа.. Благодаря, че го написа и сподели~
sadreamer- VIP
-
Брой мнения : 1161
Точки : 691
Join date : 03.08.2014
Години : 33
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by YehetAngel Пон Юли 27, 2015 2:34 pm
искам да благодаря на всички, оправяте ми настроението 
kym Нао~hime: добре, ще и' кажа, но разбрах, че тя още не си е направила регистрация... наистина си е мързел...
Но за друг път ще знам, извини ме за този ^^
към sadreamer: всъщност, другата версия, която не съм качвала тук, не завърши, ъм... много хубаво ;д
и отново, благодаря ви, много
kym Нао~hime: добре, ще и' кажа, но разбрах, че тя още не си е направила регистрация... наистина си е мързел...
Но за друг път ще знам, извини ме за този ^^
към sadreamer: всъщност, другата версия, която не съм качвала тук, не завърши, ъм... много хубаво ;д
и отново, благодаря ви, много
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee) Lonely /завършен/
by AmaranthineFlame287 Съб Авг 01, 2015 10:07 pm
Уаааааа, много ми хареса :)))
Накрая верно очаквах да скочи, ама слава Богу, не фиууу
Ай, продължавай да ни представяш все така красиво написани и емоционални фикове хохо
Накрая верно очаквах да скочи, ама слава Богу, не фиууу
Ай, продължавай да ни представяш все така красиво написани и емоционални фикове хохо
AmaranthineFlame287-
Брой мнения : 21
Точки : 6
Join date : 25.05.2015
Години : 23
Similar topics» Kuroko no basuke/Равни/ завършен/ За Nao~hime
» SHINee: Часовник(завършен)
» (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
» SHINee: Часовник(завършен)
» (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|