ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

by **-code name B-** Сря Мар 04, 2015 9:07 pm

Здравейте :3 Задава се нов конкурс на хоризонта, но доста по-различен от досегашните. Нека обясня.
Този път темата няма да е само за фикове, а кажи-речи всичко. Под всичко имам предвид-рисуване на ръка, програма, правене на постери/графики/уолпейпъри (photoshop и т.н) и естествено-фикове. Това тук, всъщност, е темата за записване, където трябва да предоставите някое ваше творение (под формата на горе изброените или нещо различно). Старт на играта се дава при минимум 12 записали се. Когато се даде първата задача, всички ще трябва да я изпълнят в определен срок (1/2/макс 3 дни *в зависимост трудността й*). След това ми предавате творенията си, а аз правя тема за гласуване, където всички останали, които НЕ УЧАСТВАТ в конкурса, ще могат да гласуват. То ще бъде анонимно и никой няма да знае коя творба на кого е (освен ако някой от участниците не се изцепи някъде..). Всяка задача ще носи определен брой точки (различно). Също така ще има анонимно жури, което ще може да оценява творбите на участниците от 1 до 10 (тези точки също се добавят към резултата всеки път), докато гласовете на потребителите ще са равни на 2 точки. През 2 задачи ще се елиминира този с най-малко точки. Потребителят, който спечели, ще получи награда :з Това е за сега..ако има нещо, ще добавям. Записването ще продължи до 05.04.15.

Цялата работа протича така:

Даване на първа задача и казване на срок за изпълнение.
След като потребителят са готови със задачата, ми дават произведението си на лично съобщение.
Пускане на тема за гласуване.
Всички останали потребители, които НЕ участват в играта, ще могат да гласуват (в срок от 48 часа).
След като гласуването приключи, обявявам този с най-много точки.
През 2 задачи ще се елиминира човек (този с най-малко точки).
Накрая този с най-много събрани точки ще получи награда.

П.П Нека фикът, с който решите да се записвате, да е one shot.
Давай, народеееееееее!

by Leo_Flame Сря Мар 04, 2015 10:10 pm

Аз имам въпрос. Значи, не можах да разбера. Фиковете ни задължително ли е да са завършени? Иначе с радост бих участвала. :)))))

by **-code name B-** Сря Мар 04, 2015 10:16 pm

Няма значение. :)

by **Nao~hime** Съб Мар 07, 2015 10:51 am

Окей, аз имам няколко въпроса. Фикът трябва да е онгоинг, така ли? В смисъл - нов, който да напишеш специално за конкурса? А после - къде да го пусна? В избраната секция ли или да ти го пратя като лично съобщение? Някакви изисквания - размери на главите, жанр? Каква е тази група? Аз например не обичам групи,предпочитам сама да се боря. Как се оформят групите, кой ги администрира така да се каже? :/ Задачите. Кой ги дава и как избираш предизвикателството?

Само аз ли не разбрах нищо? Моля, обяснете ми по-подробно! :)

by **-code name B-** Съб Мар 07, 2015 2:47 pm

Съжалявам, че не съм се изразила като хората. Значи.. Няма значение дали ще участвате в конкурса със завършен или незавършен фик. Не е нужно и да пишете специално за записването такъв (освен ако не искате-лично ваш избор). В тази тема е записването. Изисквания за размер, жанр-няма. Както казах, можете да участвате и с откъсче от даден фик-ваше решение. Задачите ще ги давам аз.

Надявам се, че всички разбраха горе-долу. ^^

Но така като гледам, май няма да се състои конкурсът, понеже..нито един записал се няма до сега. Въпреки това, ще оставя темата до посочената дата в първия пост. :)

by **Nao~hime** Съб Мар 07, 2015 3:23 pm

Бъзикаш ли се, момиче! Веднага ми хвана интереса. :) Съгласна съм с две ръце. Запиши ме, пък каквото сабя покаже. Доколкото разбрах сега, мога да пусна откъса си от фик тук в тази тема, нали?

Обаче един съвет, ако ми позволиш. Конкурсът нека да е индивидуален. Всеки да разчита на собствените си възможности. Мисля, че така ще има повече успеваемост. ;)

А награда? Каква е наградата? :)

by **-code name B-** Съб Мар 07, 2015 3:29 pm

Добре, айде от мен да мине. Нека е индивидуално състезание. Сега ще променя инфото. И да, тук постни откъса :) Наградата все още не съм я измислила, има време :D

by **Nao~hime** Съб Мар 07, 2015 3:36 pm

Прекрасна си, благодаря!

Че се вслушваш във вокс попули, пък макар и да не е толкова добър, може би.Сядам да си напиша откъса. Надявам се да има други амбицирани като мен! :)

by **-code name B-** Съб Мар 07, 2015 3:51 pm

Благодаря ти. Дано да има и други заинтересовани, както ти каза. Едитнах главния пост и добавих някои подробности, които бях пропуснала. :)

by **Bling`sFOX~** Съб Мар 07, 2015 4:47 pm

- Докосвай ме..просто ме докосвай/и отново ме целуна./
Езика му се вкопчи в моя, не пускайки го, а аз нямах търпение да усетя кожата му по пръстите си. Нетърпеливо пуснах косата му и обхванах врата му, като плъзнах пръсти по изпъкналите челюсти към бузите му. Кожата му на допир бе точно такава, за каквато я мислех. Толкова нежна, сякаш не бе на мъж, а на дете, толкова недокосвана и чиста каквато вярвам е. Не можех да повярвам, че го докосвам, и в същото време не можех още да проумея появата му.
Ръцете му притиснаха повече тялото ми към своето, а бедрата ми инстинктивно се вкопчиха в неговите. Този мъж беше нещо неземно...нещо, което не можех да контролирам по никакъв начин.
Няколко мига след това се отдели от устните ми и се отдръпна леко от лицето ми само за да погледне в обърканите ми очи... може би те говореха повече от самия мен..може би той вече знаеше какво си мислех...
- Не мога да ти кажа обичам те.../продума той и аз усетих ужасното чувство в мен/ - Не мога да го изкрещя и да го докажа, но мога само да искам ти да ме обичаш....
Гледах го толкова объркано.....не можех да проумея какво искаше да каже.
- Понякога един доминант има ужасна нужда от един подчинен. Понякога подчинения има нужда от доминанта, а понякога те се допълват перфектно.
- Винаги ли ще бъде така...винаги ли ще бъдем само доминант и подчинен...това ли ще бъде нашата връзка?/гласът ми ме издаде колко разочарован бях в момента....той отмести част от ризата ми и целуна ключицата, след това под адамовата ми ябълка, след това врата ми, челюстта, брадичката, докато накрая просто погали устните ни.
- А ти имаш такава нужда от мен, както аз от теб.....
- Г-н Ким.../прошепнах изстенвайки.../ - Аз не съм като вас...
Той се отдели от мен и се усмихна леко...
- И никога няма да бъдеш.... Ти винаги ще си останеш Ти..... а аз винаги ще се надявам да ме приемеш такъв какъвто съм.... Знам, че те плаша и че те наранявам, знам, че това е лудост, но и да искам не мога да те пусна. Не спах цяла вечер, не мога да ям, да работя, да мисля.......ти Кий си всичко, за което мисля... побърквам се, а дори не мога да се контролирам. Винаги се контролирам..... Не знам как да....
- Джонгхюн.../прошепнах и той ме погледна супер изненадан......поставих ръце на лицето му и се приближих като прошепнах/ - Това се нарича Любов.
А след това го целунах така както той ме целува винаги... с любов.
Можеше да е груб, да е различен, да бъде един на милион със своите принципи и държание, можеше да бъде по-мистериозен и объркващ от всеки друг, можех никога да не разбера и свикна с промяната на нюансите в очите му, но знаех, че не можех да се измъчвам като стоя далеч от него....
Защото неговите петдесет нюанса сиво бяха моите петдесет нюанса любов.

ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ Tumblr_nkmx341Eu91u9k9tho1_1280

by **Nao~hime** Съб Мар 07, 2015 5:30 pm

Some of them want to use you…
Some of them want to get used by you…
Some of them want to abuse you…
Some of them want to be abused…

Някой плачеше над мен.
Усещах сълзите му, а усещането бе толкова…тягостно и болезнено, колкото нищо не изпитвано досега.
Искаше ми се да му кажа да спре, да го успокоя, че всичко е наред, да го прегърна, но единственото, което виждах бе снега, оцветен в червено от залязващото слънце. Голите клони на дърветата се протягаха в небето от кръв и аз чувах…
Сълзите…

Никой досега не плачеше за мен…
Затворих очи, обладан от разкъсващата болка в гърдите и видях…
Червеният сняг изчезна, стопи се, остави друг спомен, далечен, случил се на някой друг, но кой…?

Нямаше значение.
Някой друг вече бе пролял сълзи.
Беше мой ред да му върна тъгата…

***

Стоеше и чакаше.
Влакът бе дошъл преди час и половина, а той не бе мръднал от мястото си, след като слезе на гарата. Снегът валеше тихо и главата му бе мокра от снежинките. Държеше книга и изглеждаше нетърпелив.
Бяха минали повече от петнайсет години и очите му изразяваха всичко друго, само не и сълзи.

Само ако знаеше колко много чаках да се върне…

by ~PANDORA~ Нед Мар 08, 2015 1:28 am

Добре, а ако искам да се запиша с рисунка има ли някаква определена тематика, на която да е или...? :)

by **-code name B-** Нед Мар 08, 2015 11:39 am

Абсолютно по ваш избор :)

by **sadreamer** Съб Мар 21, 2015 3:33 pm

Не съм сигурна дали въобще ще има състезание, но изглежда интересно затова ще се запиша хд

ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ 24486lt

by Leo_Flame Нед Мар 22, 2015 10:29 pm

Аз също ще участвам. :28: Само да довърша уао-шота си и го поствам тук. :)

by **sinfulxking** Сря Мар 25, 2015 3:11 pm

понеже не разбрах тука ли да ги слагаме или на лично и мда :D

Цветна палитра:

Цветът, който излъчваше пресонажа му се сменяше далеч повече от 50 нюанса и бе далечно по краен от 50-те нюанса по – тъмно. Но в крайна сметка Донг У бе винаги цветен за разлика от него, празно платно.
Никога не беше смятал , че ще бъде втори избор, а сега не знаеше, каква поука да си извади от това. Прочисти гърлото си и прокара леко език по изсъхналите си устни, но вода нямаше.
Мразеше когато Ел го лъжеше, беше абсолютен парадокс. Можеше да му прости другите хиляди слабости, но не и това, че го замени заради снимките върху сериала. Персоната му беше като онова омразно огледало, което отразяваше само болезнения фалш.
Защо си мислеше, че след заминаването му ще се почувства по добре? Жестоката истина беше, че му липсваше всяка една част от него. Опита се да не мисли за него. Целуваше непознатите устни, оставяше ги да докосват тялото му, но истината беше че изпитваше параноя. Имаше отчаяната нужда от неговите устни, от неговите пръсти обхождащи всяка една част от тялото му.
Полунощ беше най – лошото време да си сам. Имаше чувството, че всички са по двойки като в ноевият ковчег. Пълна подигравка. Дали и Ел си беше намерил някого? Или стоеше до късно да учи сценарият. Може би вече беше заспал след една чаша червено вино както правеше, когато бяха само двамата.
Понякога си мислеше, че Ел е забравил връзката им. Въобще между тях имаше ли връзка освен тази на любовници? Струваше му се че всички тези нощи, целувки и разговори са били един тъй сладко жадуващ нереален сън.
Дали щеше да се прибере за Коледа? Донг У хвърли поглед върху дата заградена с червен маркер. Само два дена, какво облекчение.
Никога не се беше чудел дали Ел е правилният избор. Самият факт, че го караше сърцето му да получава минифаркти го правеше специален. При мисълта за него очите му светеха нежно като маниста.
Дали да не му звънне? Пресегна се към телефона и набра номера му. За кое първо щеше да му каже? За болката през тези три месеца или затова как с часове държеше телефона в ръцете си чакайки обаждане, а може би щеше да си замълчи и задоволи само със гласът му.
Първи сигнал
Втори сигнал
Дали беше там?
Трети сигнал
Четвърти сигнал
Може би нямаше да дигне.
Дали да затвори?
- Ало?
Последва тишина
- Донг У… Когато те видя не знам кое първо да направя. Да ти забия шамар или да не те отразя.
- Не ме карай да гася цигара в челото ти.
- Липсва ли ти начина, по който докосвам устните ти? Как прокарвам език по тях а после бавно навлизам вътре? Липсва ли ти онази опияняваща наслада, когато пръстите ми докосват тялото ти?
- Имам чувството, че сърцето ти е ковано от отрова.
- Понякога е нужно да отделиш две минути на някого, за да го спечелиш за цял живот, а твоите превишиха лимита.
- Не си нищо повече от онова празно бяло платно.
Може би беше прокълнат още от секундата, в която реши да му звънне.
- А ти палитрата, която ме прави цветен.
Може би не бяха нищо повече от една картина от неизвестен автор.

шота го има качен ><

by **taestylipsx** Сря Мар 25, 2015 3:21 pm

това е откъс от мой шот надявам се, че още можем да се записваме ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ 2781555651

Понякога единственото, което искаше, беше да избяга. Отегчен беше от еднообразието. Часовникът отрбояваше деветнадесет часът, карайки Джимин да отрони недоволна въздишка от устните си. Отново закъсняваше за вечеря. Сигурно Кук отново, щеше да го погледне с онези преизпълнени от лед негови очи, щом се прибере.

Още помнеше първата им среща, когато стъпките им отекваха по заснежената пътека. Гласовете им се губеха някъде из квъртала, а луната хвърляше светлина по усмихнатите им лица. Така го помнеше, преизпълнен от сребристата светлина, рошава черна коса и детски очи, които не беше загубил с врмето. И дори сега, когато надеждите му се бяха стопили, Джимин тайничко се прокрадваше в стаята на Джънгкук, за да наблюдава спокойното му лице. Но въпреки, че беше отблъскван многократно, пламъкат на надежда, все още тлееше някъде вътре в душата му.

Свали от раменете си сакото и започна да разкопчава ризата, съзирайки кутия бонбони, които беше оставил на пейката.

- Някой ти е дал храна отново? - попита Тае изучавайки малката кутийка. - Приятелката ти, не се ли дразни от това? - отново отвори уста, докато се преобличаше във барманската си униформа.

- Нещо такова. - отговори отвяло пъхвайки я в джоба на якето си. Всъщност знаеше, че на Джънгкук не му пукаше особено, за подаръците, които Джимин получаваше. Но все пак, тези бонбони бяха скъпа марка, не трябваше да ги приема, след като знаеше, че няма да ги изяде. - Искаш ли ги, Ви?

- Не. - отговори момчето, свивайки лицето си в отвратена гримаса. - Кой знае, с какво са.

Дано поне Кук ги опита. Умираше си за онази негова преизпълнена със задоволство физиономия, при вида на шоколад. Излезе от бара и заслиза по калдъръмената улица. Наоколо беше чист мрак, листата падаха създавайки идеалната къртинка, а луната продължаваше да си играе със сенките създавайки комфорт на минаващите. Съзря ампартамента им, който се намираше на третия етаж, на леко застаряла, до добре поддържана сградя. Отключи и се спусна нагоре по стълбите, поемайки ги по две. Дишането му стана учестено, заради бързината. След като стигна входната врата, сложи ръце на колената си издишвайки тежко, борейки се за въздух. Позвъня и го изчака да отвори.

Катранено черната му коса бе мокра по краищата, а на вратът му лежеше кърпата за лице. Бе се къпал без него? На устните му се появи усмивка и го изби червенина по бузите му.

- Съжалявам, че закъснях. Смяната ми беше до по - късно. - прокара ръка през косата му разрошвайки я. - Много ли ме чака? - попита впивайки поглед в неговия.

- Не.. - отговори карайки Джимин да се ококори. - Добре дошъл.

'' Добре дошъл '' правилно ли бе чул?

- Добре.. заварил. - произнесе в лек шок. - Защо си се къпал без мен ? - попита.

- Защото... - започна изчервявайки се още повече. - когато сме в банята правиш онези неща.

Джимин се засмя тихо и започна да се съблича.

- Какво правиш !? - кресна изплашено Джънгкук.

- Ще си взема душ. - отговори оставайки по боксерки.

- Не е като да ми пука. - измърмори слагайки си онзи негов гледай-си-работата-но-ще-те-гледам поглед.

Джимин прокара ръка по корема си почесвайки го и се домъкна до Кук захапвайки нежно ухото му, карайки момчето да изкимти.

- Мислех, че ти харесват. - каза той споменавайки '' онези неща ''.

by **-code name B-** Сря Мар 25, 2015 7:40 pm

От мен да мине..удължавам срока още малко, защото баш сега накрая тръгнахте да се записвате :D Краен срок: 05.04. Ако се съберат още петима-играта ще започне ^-^

by Leo_Flame Съб Мар 28, 2015 10:57 pm

~Отмъщението не винаги е най-доброто нещо...~
Отмъщение.... Поредица от действия, предизвикани от различни загуби. Човек е способен на отмъщение в моменти на слабост и недоумение. Ах, неразумни...
Лежах на голямото легло в десния ъгъл на стаята,сложил ръце зад тила си и спомняйки си детството. Спомняйки си всички онези щастливи моменти, миговете на нещастие, на гняв... Всички емоции, които някога бях изпитвал сякаш малко по-малко се завръщаха в мен. Възел от чувства все едно обви шията ми, щом си спомних за нея. Пулсът ми мигновено се ускори на секундата след като в съзнанието ми се появи образа й. Толкова красива, нежна и невинна... И въпреки всичко, гледаше ме укорително. Във всеки мой сън. Винаги. Изричаше името ми. Джей Би...Излизайки от нейната уста, името ми сякаш бе красива песен. Гласът й...толкова тих, така весел... Но нотката съжаление се долавяше. За всичките ми терзания бе виновна тя, тя и единствено тя.
Станах от леглото и отидох до прозореца.Навън валеше силен дъжд. Сиви, гъсти облаци бяха превзели небосвода. Допрях чело на стъклото, усещайки хладнината му. Замислих се... Дали бях постъпил правилно? Дали не биваше да убивам Джуниър? А причината да го убия бе една. Тя. Той се опитваше да я отдалечи от мен. Искаше я за себе си. Отчаяно. Бях наясно с това, но накрая просто спрях да обръщам внимание. Глупавите му опити да бъде забелязан от нея останаха неуспешни. Имахме изключително силна връзка, тя беше моето слънце, моята луна, моите звезди... Всичко. С времето, което изминаваше можех да забележа озлобения му поглед, който бе насочен към мен. Неговата неприязън към мен нарастваше, ставаше все по-очевидно. Приятелските ни отношения се нарушиха. Наоми се чувстваше виновна за това ненужно. Той бе виновен сам за себе си. Но не го проумяваше. Изминаваха дни, седмици. Когато и да се срещнехме някъде, когато погледите ни се насочваха един към друг, сякаш електричество се разнасяше около нас. Погледи изпълнени с омраза, хиляди обиди, свити юмруци и бой бяха идеалното описание на нещастните моменти, в които по грешка на съдбата се засичахме из града.
Един ден звъннах на Наоми. Еди път. Втори...Осми. Не отговаряше. Започвах да се притеснявам, защото това никога не се беше случвало. Щях да се побъркам от притеснение, усещах някакво странно чувство за приближаваща опасност. Изпитвах тревога, която сигурно бе ясно изписана на лицето ми. Отидох в апартамента й. Вратата леше отворена. Несигурно влязох вътре, имаше нещо гнило. Неприятен мирис се разнасяше из въздуха. Вътре беше тихо. Имаше мръсни следи от обувки по белите пухкави килими. Запътих се към всекидневната. И когато прекрачих прага...сякаш нещо ме удари в гърдите. Сякаш някой стоеше пред мен и ме целеше с камъни.
-Скъпа...- гласът ми трепна, звучеше толкова тих и немощен.
Гледката...бе ужасяваща. Тялото на Наоми висеше окървавено от тавана. Бе обесена... Имаше десетки рани по крехкото си тяло. Под него се бе оформила локва от кръв. Приближих се с напиращи сълзи в очите. Това не беше истина. Не можеше да бъде. Надявах се да е просто кошмар. Докоснах кожата на ръката й с показалец. Бе толкова студена. Не можех да опиша душевното си състояние. Усещах силна болка в гърдите, погледът ми бе замъглен, чувствах се като вцепенен, неспособен да направя нещо. В съзнанието ми бе пълен хаос. Смесица от въпроси, от предположения, от обвинения... Не можех да разсъждавам трезво. На масичката, която бе разположена до кожения ъглов диван се намираше бележка. С грозен почерк бе написано "Нито твоя, нито моя. Примирие?" Джуниър. Щях да убия това нещастно копеле. Щях да го накарам да изпита болка, пъти по-силна от тази, която чувствах в момента. Която е изпитала Наоми.
Без да мисля за последствията, бързо се отправих към мястото, където се подвизаваше Джуниър. И...го пребих до смърт. Без да ми мигне окото. Което бе изключително малко за него. Трупът му хвърлих в реката, не заслужаваше нищо друго. Въобще не помислих затова, че бе мой приятел откакто се помня. Но както хората казваха, времето не е мярка за приятелство. Той си позволи да се влюби в нея, знаейки, че тя принадлежеше на мен. Позволи си да я погуби... Това беше непростимо. И напълно заслужаваше това.
Години по-късно не мислех по същия начин. Отмъщението ми може би бе безсмислено. Моментно удовлетворение заслужаваше ли си? Заслужаваше ли си да се нагърбя с това бреме? Да чувствам тази вина, да гледам родителите на Джуниър как скърбят по своето загубено дете. Но...беше още по-тежко да наблюдавам семейството на Наоми. Те бяха съсипани, майка й не успя да понесе това и почина. Брат й и баща й продължиха да се борят. Аз се опитах, можеше да се каже, че ми успявам да надживея миналото. Преместих се в Сеул, където не познавах никого и никой не познаваше мен. Тук беше бъдещето ми. В Пусан остана миналото. Всичко хубаво и лошо. Там... Име чакаше, чакаше да се завърна някой ден. Може би щях да го направя, за да опресня спомените си за своята първа любов. А може би нямаше. Вината бе ужасно чувство, с което се опитвах да се преборя. Битката щеше да е трудна. Но...исках да бъда отново онзи добър, усмихнат човек в своите очи. Не убиецът Джей Би. Не отмъстителят.
И вече бях наясно...Отмъщението не винаги е най-добрият вариант за решение на проблемите.

by **taestylipsx** Съб Апр 04, 2015 8:54 am

админ-ним надявам се да пуснеш конкурса дори и да сме толкова малко хора ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ 3538008261

by Sponsored content

ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ

Re: ИГРА-КОНКУРС "ASIANVIVOR"-ЗАПИСВАНЕ