Бременността на Капитан Рейдър - Част 1 [ Тежки престъпления ]

Капитан Шарън Рейдър седеше в кабинета си разглеждайки един важен случай. След около 15 минути някой почука на вратата. Беше лейтенант Анди Флин.
Може ли да вляза? - попита той.
Разбира се. - отговори тя.
Той седна срещу нея и я загледа въпросно.
Има ли някакъв проблем? - каза тя.
Всъщност Шарън... Мисля, че оставаш много дълго време на работа и се изтощаваш твърде много. Мисля, че имаш нужда от малка почивка. Ако искаш отиди вкъщи да си починеш, ние с лейтенант Провенза ще бъдем тук и ако има много важен случай ще те извикаме извънредно.
Виж... Анди... Аз се чувствам много по - добре, когато работя. Аз не се нуждая от теб за това.
Разбирам. - каза той малко разсърден. Тогава... Какво мога да направя за теб?
Остани при мен докато си свърша работата и затвори вратата. - отговори тя със строг глас.
След 1 час Капитан Рейдър беше приключила със случая който следи. Анди я гледаше възхитително, все едно я виждаше за първи път. Беше потънал в мечти...
Тя се чудеше защо той я гледа по този начин.
Мога ли да разбера защо ме гледаш така Анди? - каза тя и се усмихна леко.
Просто си толкова красива Шарън, не мога да отделя очи от теб. Ти си жената,която винаги съм искал да притежавам, но никога не съм я имал. Ти си човекът с когото бих искал да споделя целият си живот.
Знаеш ли Анди?... Винаги съм търсила любовта на живота си. Ожених се за Джак със голяма любов, но той не беше правилният човек за мен. Никога не се грижеше за мен, беше пияница, нито пък ми казваше толкова мили думи. Бракът ми беше пълен провал. Останах с него твърде дълго само заради децата. Но когато те порастнаха осъзнах твърде много неща, които не съм осъзнавала преди. Сега съм разведена жена, но никога не съм открила щастието.Докато... Ти се появи...
Анди остана без думи след това, което каза Шарън.
Той пое дъх и каза: Мислех, че само аз имам чувства към теб, не знаех, че всъщност и ти си била....
Шшттт... Шарън сложи пръст на устата на Анди. Тя не искаше този момент да свърши. Искам те винаги до мен Анди - каза тя и сложи главата си на рамото на Анди. Той я прегърна. В този момент никой освен тях нямаше в отдела. Те се възползваха от момента. Анди започна да целува Шарън страстно. Тя докосна лицето му и каза : "Направи ме твоя тази нощ"... Той бавно оттегли Шарън на дивана в офиса... Започна отново със страстна целувка. Той целуваше врата й, гърдите, стомаха й, опипваше бедрата й, а тя само казваше: "да, искам те". Анди започна да маха дрехите с които бяха и целуваше жадно навсякъде. Започна да си го отърква, но без да влиза в нея. Шарън каза: Знам Анди, не е редно точно сега да свършваш в мен, знам, че затова си толкова внимателен. Но искам да се почувствам жена. Моля те направи го.
Но, Шарън, сигурна ли си? - попита той.
Да, - каза тя с желание. Искам да бъда твоя, направи ме твоя. Анди я целуваше отново докато ръцете му шареха по тялото й за пореден път. Той се бе вдъхновил от нейният оргазъм. Когато я видя да диша тежко, той спря.
Защо спря, та ти дори не свърши в мен все още? - каза тя любопитно. Изморена си Шарън, не искам да те насилвам - отговори той.
Анди, моля те. Стана каквото стана. Той свърши в нея. След страстната нощ, която преживяха, се върнаха заедно у дома и заспаха в прегръдките си.

Хубаво е написано, направи ми впечатление.
Единственото, което ще те помоля да поправиш е да сложиш тиренца на диалозите, за да ги отделиш от останалия текст, защото така се сместват и е доста дразнещо. Иначе много добро начало.

На другата сутрин лейтенант Анди Флин беше вече в участъка а капитан Рейдър се приготвяше да тръгне. На излизане тя си припомни нощта, която бяха прекарали заедно с Анди.
Къде е капитанът? - попита лейтенант Провенза.
Всеки момент ще пристигне - отговори Флин.
Здравейте колеги. - пристигна капитан Рейдър. Как вървят нещата по случая?
Много добре капитане, със Флин намерихме още една полезна информация за нощта на убийството. Подозираме, че мъжът на жертвата е убиецът. - разказа подробно лейтенант Провенза.
Много добра работа лейтенант, ако имате още информация, моля да дойдете в кабинета ми. И още нещо. Опитайте се да намерите съпруга на жертвата час по-скоро. - даде разпореждане Рейдър.
Разбира се, ще ви уведомим веднага - отговори Провенза.
Капитан Рейдър се оттегли отново към офиса си. Тя завари там Ръсти. Голяма изненада Ръсти.
Реших да те изненадам мамо, хареса ли ти? - попита в очакване Ръсти. Да, много ми хареса - каза тя с усмивка. Какво носиш в себе си? Помислих си, че и ти би искала да обядваш с мен и знам, че не можеш да оставиш работата и да излезеш навън, затова ти донесох пица. Толкова си ми загрижен и мил, милото ми момче! - Шарън възкликна. Но когато миразмата на пицата достигна до нея, на нея й прилоша и изтича в тоалетната на отдела. Ръсти се учуди какво става, в същото време се изплаши да не би да е станало нещо лошо. В паниката си той веднага потърси лейтенант Флин и го помоли да дойде в отдела. Какво става Ръсти? Къде е Шарън? - попита Флин загрижено. Днес донесох обяд на майка ми и когато миразмата достигна до нея избяга в тоалетната. Флин, отиди при нея, много се притеснявам какво става. - рече с молба Ръсти. Разбира се, веднага отивам. - каза Флин. Той тъкмо пристигаше и видя Шарън избледняла да излиза от тоалетната. Ръсти ми се обади и разказа за случилото се. Как си? Какво ти стана Шарън? - попита загрижено отново Анди. Не знам Анди, когато щяхме да обядваме с Ръсти, изведнъж заради миризмата на пицата дойдох в тоалетната и повърнах. Това ми се случва за първи път, аз никога не съм била такава. - каза тя и седна на стола. От какво може да бъде тази реакция скъпа? - попита още по - загрижено Анди. Не мога да си го обясня, боли ме и главата, не мога да понасям шум, нито миризми. Не съм ставала така от бремеността ми с Емили и Рики. Единствено тогава имах тези симптоми. Но мисля, че съм настинала или просто е някакъв вид грип, защото нямам никаква сила. - каза тя замислено. Ами ако си... - спря да говори в шок Анди. Не, не мисля. На моята възраст би било невъзможно или поне трудно да се забременее... - каза тя, много неуверено. След около 15 минути, тя отново беше в тоалетната и когато излезе каза на Анди: Може би съм на средна възраст, но... Анди, мисля, че съм бременна. Анди отново беше шок. Изпълниха го различни емоции. Очите и на двамата светнаха. Ако наистина си бременна, ти ще ме направиш най - щастливият човек на света. Но дори и да не си, няма да съжалявам. - каза радостно Анди. Да отидем при Ръсти, засега няма да му казваме нищо, поне докато не се потвърдят нещата. - каза Шарън, с лека усмивка. Къде сте мамо? Изплаших се за теб, какво стана? Всичко наред ли е? - попита Ръсти. Да скъпи, всичко е наред, просто съм настинала, спокойно. - отговори Шарън. Много се радвам, тогава ще отида спокойно в колежа. И, мамо... Тази вечер мога да не се прибера, тъй като Джейн ме покани у тях и... - спря за момент Ръсти. Разбирам, може да останеш тази вечер там. Но при едно условие: Искам да ми се обадиш, когато пристигнеш и да си вдигаш телефона. - каза малко по - строго мама Шарън. Разбира се, доскро, Флин, довиждане... - Ръсти си тръгна. Да се прибираме ли и ние вече? - попита Анди. Ще се приберем, но първо искам да взема документите за разследването на случая. - каза Шарън. Добре. - отговори леко Анди. Когато Шарън си взе чантата, те потеглиха с Анди към вкъщи. Взеха от аптеката три теста за бременност. Веднага когато се прибраха, Шарън направи и трите. Всички те бяха положителни. Анди, наистина съм бременна. И трите теста, които направих са положителни. Ще ставаме родители. - каза Шарън, малко учудено и с усмивка. Анди не можеше да повярва на очите си. Значи ще ставам баща? - попита Анди радостно Шарън и я прегърна силно казвайки : "Благодаря ти".

На следващия ден Анди и Шарън се приготвяха да отидат на лекар. Те бяха записали специално час. Сега и двамата се вълнуваха за настоящето.
- Как се чувстваш Шарън? - попита Анди.
- Малко напрегната, но съм и спокойна затова, че ти си до мен. - отговори Шарън с треперещ от вълнение глас. Тя хвана силно ръката му и тръгнаха към болницата. В участъка всички се чудеха, защо капитанът и лейтенант Флин не са на работа. Те никога не са закъснявали.
- Някой има ли представа къде е капитан Рейдър и лейтенант Флин? - попита строго лейтенант Провенза.
- Никой не знае къде са, но едно е ясно: Трябва да има нещо много сериозно за да не бъдат тук. - отговори дедектив Хулио. В болницата Шарън и Анди чакаха реда си. Тя стискаше все още ръката му здраво.
- Г-жа Рейдър? - извика при себе си доктор Нелсън.
Шарън стана а заедно с нея и Анди. Те влезнаха в кабинета хванати за ръка.
- И така г-жо Рейдър. Долкото разбрах се съмнявате, че сте бременна?
- Да докторе. Вчера направих три теста за бременност и трите са положителни. - каза Шарън с дрезгав глас.
- На вашата възраст би било трудно да се забременее, но не е невъзможно. Елате да ви прегледам. - каза доктор Нелсън. След прегледа тя поиска да говори с тях сериозно.
- Има ли в семейството ви близнаци? - попита Нелсън.
- Да. Моите сестри са близначки, както и децата на Анди също. - отговори любопитно Шарън.
- Добре, значи не би трябвало да се учудвам. - каза Нелсън саркастично.
- Какво има докторе? Всичко наред ли е? - попита Анди неспокойно.
- Да, даже повече от колкото очаквах г-н Флин. Имам добри новини г-жо Рейдър. Бременна сте с близнаци.
Шарън изпадна в шок. Тя никога не е очаквала това. Тя стисна още по силно ръката на Анди. И двамата се спогледаха, сякаш радостта можеше да се чете през очите им.
- Анди, чу ли? Близнаци? - възкликна Шарън със сълзи в очи.
- Не мога да повярвам Шарън. - отговори Анди изпълнен с огромно щастие.
- За да разберем пола им, трябва да изчакаме до 16-татаа седмица. Но... Г-жо Рейдър. Искам да ви предупредя за едно нещо. Вие ще бъдете в риск през цялото време, също така и бебетата. Не ви препоръчвам раждане, но все пак вие си решавате. Доколкото до вас г-н Флин. Ако ме бяхте попитали дали трябва да я забременявате на тази възраст бих отказала категорично. Но станалото станало. Може ли да ми разкажеш как се случи всичко? Вие нямате и брак предполагам. Да не би ти да си бил с Шарън само за секс? - попита строго доктор Нелсън.
- Вижте докторе. Никога не бих бил с Шарън за секс. Тя е моят живот, тя е всичко за мен на този свят. Приемам, моя беше грешката. Всичко се случи внезапно късно през нощта в офиса на Шарън. - каза Анди докато гледаше Шарън.
- И решихте да го направите за по-безопасно в офиса вместо вкъщи? Така ли? - попита Нелсън.
- Вижте, ние не знаехме, че.... - Анди спря... Шарън сложи пръст на устата на Анди.
- Вината е моя докторе. Аз исках да бъдем заедно и се случи. - каза Шарън отчаяно.
- Не е вярно, аз съм единственият виновен. - прекъсна Анди.
- Няма значение. Въпреки всичко ще ви дам срок да си помислите за това дали ще раждате или ще направите аборт. Но моето мнение е да не раждате тези деца. Има риск да загубите живота си дори. - каза Нелсън.
- Докторе, ако трябваше да направя избор между Шарън и тези деца... Бъдете сигурна... Бих избрал Шарън. - каза Анди и погледна към Шарън с тъжно лице.

Шарън и Анди бяха излезнали от болницата. Те все още се държаха за ръка. Не бяха продумали и дума. Мислеха за това какво им е казал лекарят.
- Шарън, сигурна ли си, че трябва да отидеш на работа в това състояние? - попита Анди загрижено.
- Разбира се Анди, в участъка се нуждаят от мен. - каза Шарън категорично.
- Сигурно всички са притеснени, защото не сме отишли на работа. Всички ще те резпитват дали се е случило нещо. Какво ще им кажеш? - попита Анди.
- Може би... Ще им кажа, че ще ставаме родители. - отговори Шарън замислено.
- Но, Шарън... Не чу ли какво каза лекарят. Бременността на твоята възраст би било много рисковано. Имаш риск да загубиш дори живота си. Тя поиска от теб да си помислиш за аборт. - каза Анди още по - загрижено.
- Виж Анди... Аз не искам да направя аборт. Не искам да изгубя тези деца, дори и животът ми да бъде в опастност.
- Но защо Шарън. Аз не искам да те изгубя. Ти си моят живот, ти си всичко, което аз притежавам. Аз не бих искал да изгубя жената на живота си. - каза Анди със сълзи в очи.
- Анди, ти си всичко за мен. Ти си подкрепата, която никой друг не ми е давал. Ти си въздухът, който дишам. Ти си човекът с когото искам да бъда до края на живота си. Но... не мисля, че ще си променя мнението, защото аз искам тези деца, и вярвам, че всичко ще бъде наред. - каза Шарън, изпълнена с различни чувства.
В участъка всички бяха в очакване. Изведнъж Шарън и Анди влезнаха вътре. Лейтенант Провенза ги изгледа гневно.
- Може ли да попитам, къде бяхте и защо не ни казахте, че ще закъснеете? Знаете ли колко много се притеснихме за вас? - попита разгневен Провенза.
- Луи, моля те. Днес не искам да имаме конфликти. - каза Анди с уморен вид.
- Добре, но ние се притесняваме за вас. Как сте капитане? Случило ли се е нещо? - попита Провенза загрижено.
- Добре съм лейтенант, няма нищо за което да се притеснявате. - отговори Шарън.
- Радвам се, защото имаме един много важен случай. Изпратих дедектив Хулио да намери още улики за убийството на г-н Хъдсън. Трябва ни вашата помощ капитане. - каза Провенза.
- Защо я натрупваш с толкова работа, не виждаш ли, че е изморена? - развика се Анди.
- Защо ми викаш? Аз просто разказвам случая на капитана. Или има нещо което криете от нас? - попита гневно Провенза.
- Не лейтенант. Няма нищо което крием от вас, просто Анди е много загрижен. Ще отида в кабинета си, извинете ме. - каза Шарън. Седейки на бюрото си, тя беше потънала в мисли за бъдещето си. Мислеше за думите на лекаря и за думите на Анди. Тя искаше да роди тези деца на всяка цена, но в същия момент и се страхуваше че няма да може да ги види. Шарън обмисли плюсовете и минусите. След около 1 час тя звънна на доктор Нелсън, каза й, че е категорична против аборт. Нелсън й даде няколко насоки за нейното здраве и за здравето на децата и я повика на консултация за следващия ден. Шарън беше малко по-спокойна. Нелсън се обади на Анди за да поговорят за решението на Шарън. Анди остана без думи като разбра за решението на Шарън без неговото съгласие. Той отиде в офиса й за да я разпита.
- Може ли да поговорим Шарън? - каза той замислен.
- Разбира се, влез. - отговори тя несигурно.
- Шарън, доктор Нелсън ми се обади и каза за твоето решение. Може ли да разбера защо взе това толкова взжно решение без да ми кажеш нищо? Аз не съм за или против аборт, но искам да знам причината. - каза Анди.
Шарън стана от стола. Погледна навън през прозореца, пое си дъх, готова да разкаже всичко.
- Анди, преди много години имах приятелка на около 37 години. С мъжа й искаха много да имат деца, но все не се получаваше. Един ден когато тя беше навършила 37 години й съобщиха, че е бременна с близнаци. Тя се зарадва много, но имаше риск за нея и за бебетата. Тогава лекарят я накара да направи аборт. Без желание, тя плачейки отиде в болницата. Направи аборт, но... загуби матката си и никога повече не можеше да има деца. Тя се разболя от мъка и..... - разказа Шарън недовършвайки мисълта си и заплака. Анди я прегърна и започна да я утешава. Той разбираше болката от загубата на приятелката й.
- Каквото и да става, аз винаги ще бъда до теб. - каза Анди, и я целуна.

Добре.. утф ..тжя докторка за ква се мисли  как така ще разпитва как се е случила. Сякаш не знае... Луда жена. Аз започвам тука да вкарвам някви мисли. Ако се водя позаглавието бях разбрала че мъжа ще  ебременен. Ако не греша. Но щом за жената е опасно да е бременна и щом Анди трябва да избира между нея и бебетата то сиг ще ги махнат за да не заствашат живота й. А ще напр така че Анди да забраменее по ведеценски път за да може да ги износи без проблем и да си имат деца. Логика хд

Тъй като фикът няма общо с Азия, с някоя група, актьор и т.н., ще бъде преместен в секцията за преводи на оригинални истории!

Админ: ProudElfHere~

След уморителния ден Шарън и Анди бяха вкъщи, седнали на дивана. Шарън беше в прегръдките на Анди а ръката й на корема й.
- Колко ли време ще бъде нужно за да се покажат тези малки същества - мислеше си тя.
- Сигурно когато ще разберем дали са момичета или момчета. Аз бих искал да бъдат близначки. - каза Анди с усмивка.
- Аз предчувствам, че ще бъдат момче и момиче. - каза Шарън радостно.
- Значи Николас и София ще дойдат да ни зарадват много скоро. - каза Анди с усмивка.
- Кои са те? - попита Шарън с изненадано изражение.
- Нашите деца. - отговори Анди.
- Моля те Анди, не ги наричай все още така. Поне докато не се потвърди всичко. - отвърна Шарън.
- Добре скъпа. - каза Анди и даде страстна целувка на Шарън. Той започна да я гъделичка, докато Шарън остана без въздух и стана от дивана.
- Моля те Анди, престани. - каза тя малко по-строго.
- Добре, ако не искаш няма да го правя, успокой се. - каза Анди и я загледа въпросно.
- Анди, извинявай. Просто емоциите ми се сменят постоянно заради бременността, не исках да... - каза тя без да завърши речта си.
- Знам Шарън. Ти си много чувствителна на този етап, разбирам те отлично, няма за какво да се извиняваш. - каза Анди и я прегърна утешително.
- Кога ще кажем на децата? На Ръсти, Никол, Емили и Рики? Те трябва да узнаят, че скоро ще имат братчета. - каза Шарън.
- Ще им кажем още утре, сигурен съм, че и те ще се зарадват. - отвърна Анди. Той заведе Шарън в спалнята за да може да си почине. Тя веднага заспа дълбоко. Той я гледаше през цялото време и я наблюдаваше. На следващата сутрин двамата се приготвиха за нова консултация с доктор Нелсън. Тя ги очакваше в кабинета си. Те влезнаха при нея със стиснати ръце.
- Очаквах ви. - каза Нелсън. Г-жо Шарън, мнението ви не се е променило нали?
- Не докторе. - отвърна тя.
- Добре. Наясно сте, че поемате огромен риск, но е също така и възможно да родите здрави децата си. Но за това трябва да се грижете изключително много за себе си.
- Ще направя всичко възможно. - каза Шарън с надежден глас.
- Бъдете сигурна, че ще се грижа много за Шарън. - добави Анди.
- Добре. Тогава ще ви дам насоки как да се грижете за себе си. Първоначално избягвайте пикантни храни, пийте често вода, не се ядосвайте, не се напрягайте. През първите три месеца е много важно протичането на бременността за майките. И ви препоръчвам да вземете майчинство, не би било добре да работите в рисково състояние, камо ли като сте полицай. Избягвайте да разследвате случаи докато не мине този етап. - разказа подробно доктор Нелсън.
- Докторе, аз не мога да стоя вкъщи и да скучая. Моля ви, позволете ми да отида на работа. - каза Шарън в очакване.
- Не ви го препоръчвам, вие трябва да си почивате много.
- Докторе, уверявам ви, че Шарън ще бъде по-добре на работа, тъй като ще бъде под нашия контрол, а ако остане вкъщи би се замислила за неща, които не трябва да мисли. - каза Анди.
- Не ви го препоръчвам, но все пак ако искате да работите, добре. Позволявам ви, вярвам на г-н Флин, че ще се грижи за вас. Но искам да работите само 6 часа а през останалото време си почивайте. Ако има някакви проблеми веднага елате в болницата. Всеки час е важен за вас. - добави лекарят.
Шарън и Анди пристигнаха в отдела хванати за ръка и с усмивка на лицата им.
- Защо се усмихвате така? - попита Провенза.
Шарън държеше с едната си ръка Анди, а с другата корема си.
- Искам да ви кажем нещо много специално колеги. - каза Шарън. Тя си пое дъх.
- Ние с Анди... Всъщност ние... Ще ставаме родители на близнаци.
Когато Шарън изрече тези думи, всички бяха изпаднали в шок, след което се зарадваха и ги поздравиха. Лейтенант Провенза се приближи към тях.
- Не мислех, че като сте без брак ще ставате родители и то на две деца наведнъж. - каза със смях Провенза.
- Какво искаш да кажеш? - попита Анди.
- Шегувам се Анди, радвам се за вас. Поздравления капитане. - добави Провенза.
- Благодаря ви лейтенант, благодаря на всички за подкрепата. - каза Шарън.

В участъка Шарън Рейдър отново както винаги разглеждаше случай на убийство. Тя беше готова да отиде в залата за разпит докато Анди не я спря.
- Не мисля, че трябва точно ти да разпитваш този човек. Лекарят каза да не се ядосваш излишно, а е много ясно, че ако влезеш да разпитваш, ще се ядосаш. - каза Анди.
- Анди, не мисля, че ще има някакъв проблем точно сега. - отвърна тя със строг глас.
- Добре, но и аз ще дойда с теб. - каза той.
- Добре, ти си лейтенант и разбира се, че ще дойдеш в залата. - отговори тя. Когато разпитът в залата свърши, Шарън реши да се прибере вкъщи както беше казал лекарят. Анди също реши да я придружи. Но тя отказа, тъй като иска да остави човек в участъка на когото има доверие. След около 1 час Шарън се прибра вкъщи. Тя видя, че Ръси се е прибрал също.
- Мамо, защо се прибираш толкова рано? - попита любопитно Ръсти.
- Ще ти разкажа всичко Ръсти, но моля те преди това седни. - отговори Шарън.
- Да не би да се е случило нещо лошо? - попта разтревожен Ръсти.
- Не, нищо лошо, даже може да се каже и хубаво. - каза Шарън. Виж, Ръсти... Преди 1 седмица разбрах, че... Всъщност... Аз и лейтенант Флин... Ще ставаме родители на близнаци... Шарън изрече тези думи и беше в очакване за реакцията на Ръсти. Ръсти я погледна малко с изненада, но после се зарадва за майка си.
- Значи си бременна мамо? - попита Ръсти отново. Тя кимна с глава без да каже нищо.
- Но... Това е чудесна новина... Но на твоята възраст, не е ли рисковано? - попита Ръсти загрижен за здравето на майка си.
- Да Ръсти. Има риск и за мен и за децата. Но аз реших, че би било редно да ги родя на бял свят отколкото да направя убийство, защото и ти знаеш много добре, че абортът е вид убийство. А аз съм полицай и плюс това съм жена. Не бих направила нищо лошо на тези невинни създания. - добави Шарън.
- Да, знам мамо. Сигурен съм, че всичко ще бъде наред и след няколко месеца ще си имаме две малки деца, и ти ще бъдеш най-добрата майка на света. - каза Ръсти и прегърна силно майка си.
- Радвам се, че ми даваш своята подкрепа Ръсти. - каза със сълзи в очите Шарън.
- Но, мамо. Емили, Никол и Рики знаят ли? - попита Ръсти.
- Не, ще им кажем тази вечер, тъй като са в Ню Йорк, длъжни сме да им съобщим новината по телефона. - отговори Шарън.
- Разбирам. Но знам перфектно, че и те ще се зарадват като мен. - каза Ръсти.
- Да, Ръсти. - каза с усмивка Шарън. Вечерта когато Анди се прибра вкъщи, те веднага звъннаха на децата си за да им съобщят новината. Първоначално всички те бяха изпаднали в шок като останалите в участъка, но в същото време като Ръсти и те бяха радостни за бъдещето на своите родители. След всичко това, Шарън и Анди си почиваха и бяха щастливи за мнението на децата си.
- Знаеш ли Анди, ние не можем да бъдем заедно повече без брак. - каза Шарън.
- Не знаех, че и ти искаш да бъдеш г-жа Флин, толкова бързо? - отговори учудено Анди.
- Да, Анди. Трябва да определим дата за сватбата ни, преди да се родят децата. - добави Шарън.
- Разбира се скъпа. Ти знаеш много добре, че бих се оженил за теб още сега, нямам търпение да ми бъдеш официално съпруга. И всички да те наричат капитан Флин. - каза Анди с усмивка. Двамата се прегърнаха силно...

Дните минаваха много бързо и неусетно. Шарън вече беше в 16-тата седмица от бременността си. Тя се вълнуваше много за пола на децата си, искаше да бъдат момче и момиче, защото Анди нямаше син а тя искаше да му го даде. В същото време я обвземаше все повече страх, защото се страхуваше, че няма да може да види децата си.
- Какво има? Добре ли си? - попита Анди загрижено.
- Да, само малко се притеснявам. - отвърна Шарън несигурно.
- Но защо скъпа? - попита Анди.
- Месеците минават много бързо Анди. Със напредването на бременността, страхът ми става все по-голям. - каза Шарън.
- Но защо мила, минаха първите 3 месеца и ти нямаше усложнения. Защо мислиш, че ще има сега? - каза Анди.
- Анди, ти знаеш много добре, че поех огромен риск. Аз наистина искам да ти родя тези деца, но много ме е страх, че няма да мога да ги видя. - отвърна Шарън със сълзи.
- Не говори така. Ще видиш, всичко ще бъде наред. И ти и децата ще бъдете добре, не губи надежда. - утеши я Анди. Те пристигнаха в болницата и завариха много неприятна изненада. Там беше и Джак - бившият съпруг на Шарън. Когато Шарън го видя, стисна силно ръката на Анди, сякаш я беше страх от него. Джак се приближи към тях. Анди сложи едната ръката си върху рамото на Шарън а с другата я държеше здраво за ръката.
- Честито. Виждам, че бременността ти е напреднала. - каза саркастично Джак.
- Престани да й говориш така. - каза Анди гневно.
- Но скъпа Шарън, не мислиш ли, че на тази възраст би било много опасно да раждаш деца? - каза Джак лукаво.
- Джак, мисля, че това не те интересува, ти беше една огромна грешка в моя живот, и съжалявам, че не съм те напуснала много отпреди. Ти много добре знаеш, че съм била с теб само заради Емили и Рики. - каза ядосано Шарън.
- Успокой се Шарън, моля те, не е добре да се ядосваш. Доколкото до теб: Изчезни веднага от тук, защото не ми се вдигат скандали в болницата. - каза Анди доста гневно.
След като Джак си тръгна, доктор Нелсън извика в кабинета си Шарън и Анди.
- Е, готова ли сте да разберете пола на децата си г-жо Рейдър? - попита Нелсън.
- Да докторе, очаквам този момент от много време. - каза Шарън.
- Виждам, че сте развълнувана, елате да ви прегледам. Анди помогна на Шарън да се настани удобно за прегледа.
- Браво г-жо Рейдър, децата са в отлично състояние. Това означава се грижите доста добре за себе си. - каза Нелсън.
- Да, опитвам се да го направя. - отговори Шарън.
Доктор Нелсън свърши с прегледа. Шарън и Анди се стиснаха за ръце още веднъж, в очакване на новината.
- Честито г-жо Рейдър и г-н Флин. Вие ще бъдете родители на едно момче и едно момиче. - каза радостно Нелсън. В този момент Шарън и Анди бяха толкова радостни, че останаха без думи.
- Много ви благодарим докторе. - каза с радост Анди.
- Отдавна не съм изпитвала толкова огромно щастие. - добави Шарън.
- Сега трябва да бъдете още по-внимателни. В този период трябва да се грижите за себе си още по-добре г-жо. Не искам да изпадате в конфликти като днешния. Видях ви да спорите с бившия ви съпруг Джак. Избягвайте тези неща. Можете да навредите сериозно на здравето си и на здравето на децата. До раждането остават около 5 месеца, бъдете внимателни. Да се надяваме, че всичко ще мине добре. - добави Нелсън.
- Уверявам ви, всичко ще бъде добре.- каза Анди.
След прегледа двамата пристигнаха в участъка за да споделят радостната новина със колегите си.
- Мислих, че няма да дойдете. Как мина прегледът? - попита ги Провенза.
- Много добре. Ние... Ще ставаме родители на едно момче и едно момиче. - казаха двамата в един глас. Всички бяха радостни, поздравяваха ги а Ръсти беше чул новината още при пристигането в участъка. Той прегърна силно майка си, след което съобщи новината и на Емили, Никол и Рики. Всички с нетърпение очакваха пристигането на близнаците. Когато Шарън и Анди вече бяха вкъщи двамата обсъждаха бъдещето си.
- Знаеш ли Анди, понякога си мисля, че всичко това е един сън. - каза Шарън с усмивка на лицето.
- Ако това е сън, аз никога не искам да се събудя. - добави Анди и целуна Шарън по челото.

На следващия ден Анди се проготвяше да отиде в участъка.
- В участъка ли отиваш? - попита Шарън сънливо Анди.
- Да скъпа, имаме един много важен случай. - отговори Анди бързайки.
- И какъв случай? Имаш ли подробности? - попита отново Шарън.
- Не, все още не знам подробности, затова бързам. Дадох упътвания на Ръсти за твоята закуска и обяд. Ако има нещо нередно потърси ме веднага. Пази се. - каза Анди.
- Добре, Анди, ще се пазя, но ако наистина е нещо много важно информирай ме за случая по телефона. - каза Шарън въпросно на Анди. Той кимна с глава, целуна я по бузата и тръгна към участъка.
- Имате ли някаква информация Луи? - попита веднага при пристигането си Анди.
- Да Анди. Убитият човек е много близък на Шарън и на теб също. - отговори замислено Провенза.
- Така ли? И кой е той? - попита любопитно Анди.
- Джак. - отговори Провенза.
- Джак? Но... Как така? Джак е убит? - попита още по-любопитно Флин.
- Снощи късно някъде около 1:45 е бил намерен убит в един бар. - разказа Провенза.
- Но как така? И кой подозираш, че е убиецът? - каза Анди.
- Може би е капитанът. - добави дедектив Хулио.
- Ти шегуваш ли се? Тя е капитан, освен това е бременна и още нещо: тя никога няма да направи такива неща, обмисляй преди да говориш. - каза Анди гневно.
- Не знам дали би било добре да кажеш на Шарън за този случай, тя все пак е в рискова бременност, ако искаш може да изчакаш до раждането. - каза Провенза.
- Не, Шарън би разбрала на всяка цена, и тогава ще ме обвини за това, че не съм й казала. - каза Анди замислен.
Шарън лежеше в леглото, пиеше малинов чай, сложила очила и четеше любовен роман. Изведнъж чу някакъв шум като скърцане на врата. Първоначално помисли, че Анди може да се е прибрал. Но след като не чу, че не се обажда никой, тя реши да стане за да погледне. Полицейските инстикти я караха да направи нещо, което може да навреди на здравето й в нейното състояние. Шарън беше упорита жена, не търсеше помощ от никой друг, справяше се сама със всички проблеми. С една дума - тя беше истински капитан. Въпреки, че Анди беше казал да му се обади при проблем, тя реши да се справи сама и този път както винаги. Тя видя пред себе си Ръсти и се успокои.
- Ръсти... Ти ли беше... - каза Шарън поемайки дъх.
- Да мамо, извинявай ако съм те изплашил, не беше нарочно. - отговори Ръсти загрижен.
- Знам, знам... - добави Шарън.
- Мамо, не трябваше да ставаш от леглото, ела ще ти помогна да си легнеш. - каза Ръсти и бавно отведе Шарън в стаята. След около 2 часа Анди се прибра изтощен от работа и деня, който беше изкарал.
- Какво става Анди? Проблем ли има? - попита загрижено Шарън.
- Не Шарън... - отговори колеблово Анди.
- Аз те познавам много добре. Има някакъв проблем, за който ти не искаш да ми кажеш. Уверявам те, няма да стане нищо ако ми кажеш. - увери го тя.
- Шарън... Случаят беше за среднощно убийство и..... убитият е бил, човек, когото познаваш много добре... - отговори Анди...
- Но, кой е бил Анди? - попита с любопитство Шарън.
- Джак. - каза той малко неуверено. Шарън спря да говори за момент. Анди се притесняваше за нейното здраве.
- Добре... И как е станало всичко? - попита Шарън поемайки дъх.
- Не знам, все още издирваме убиеца. - каза Анди.
- Знам, че не трябва да се говори лошо зад гърба на починали хора. Но не мога да те лъжа, че смъртта му ме разстройва. Знам, че Емили и Рики, ще се почувстват зле за смъртта на баща си, но аз не мога да се преструвам, че съжалявам за новината. - каза Шарън умислено. Анди я прегърна. Той знеше какво е преживяла Шарън докато е била омъжена за него.
- Не се притеснявай от нищо скъпа, аз съм до теб. - каза Анди и я прегърна още по-силно.

Подкрепям горния коментар на админката и моля съответната бланка да бъде попълнена!

Админ: ProudElfHere~

Шарън Рейдър отпиваше бавно от малиновия си чай, докато не усети как близнаците я ритат силно.
- Ох! - извика тя.
- Има ли проблем, какво става Шарън? - попита Анди загрижен.
- Имам чувството, че децата си играят футбол вътре в мен. Усетих ги за пореден път Анди. - каза тя усмихвайки се. Тя сложи ръката му върху мястото на движенията.
- Ох боже! - възкликна Анди. Шарън замръзна за момент без да продума и дума докато Анди не я заговори.
- Какво има мила? Мислиш, че няма да можеш да видиш децата? - попита Анди разтревожен.
- Съжалявам Анди... - отвърна тя с леден поглед.
- Няма за какво да съжаляваш Шарън. Единственият виновен за случилото се съм аз. Ако не бях дошъл онзи ден в офиса ти... - прекъсна речта си Анди.
- Не, ти не си виновен. Никой не можеше да знае, че на тази възраст мога да забременея. Освен това.. Дори и аз да не оживея, ти ще имаш спомен за мен, тези две малки деца, които ще бъдат плод на нашата любов. - каза малко по-спокойно Шарън.
- Не! Шарън, ти ще бъдеш винаги до мен и до децата ни. Заедно ще се грижим за тях, ти ще бъдеш отново чудесна майка. - отвърна Анди. Ръсти ги слушаше внимателно от отвора на стаята. Той започна да се притеснява за здравето на майка си и също така и на близнаците. Шарън сложи глава на рамото на Анди и заспа дълбоко. Анди не беше и мигнал през цялата нощ. Времето все повече наближаваше. Той обмисляше какво може да се случи на раждането. Не искаше да губи своята любима, нито пък децата. Той сякаш беше на кръстопът, на улица без изход и не знаеше накъде да върви. На следващата сутрин, лейтенант Провенза звънна на Анди. Той вдигна малко разгневен.
- Защо ми звъниш по това време Луи? Знаеш много добре, че годеницата ми е в рискова бременност. - каза Анди.
- Знам Анди, извинявам се, но трябва спешно да поговорим, ще те чакам в участъка. - каза Провенза.
- Добре, идвам до 15 минути. - отвърна Анди и видя зад себе си Шарън.
- Какво се е случило? Защо Провенза звъни толкова рано? - попита Шарън сънливо.
- Не знам скъпа, ще отида в участъка, обещах му че ще поговорим. - каза Анди.
- Добре, разбирам. - добави Шарън.
- Добре ли се чувстваш? - попита Анди.
- Да, само малко ми се вие свят, но нищо особено. - отвърна Шарън.
- Ще те заведа още сега в леглото обратно. Не искам да се напрягаш. - каза Анди строго. Той я заведе внимателно в спалнята, целуна я страстно и отиде в участъка.
- Какъв е проблемът? - попита Анди.
- Анди... Не знам как да ти го кажа... - отвърна Провенза.
- Нещо лошо? - попита отново Анди.
- Не, но не знам дали е хубаво на моята възраст... - каза Провенза. Пое си въздух...
- Анди, и аз ставам баща като теб, Андреа е... бременна... - каза Провенза неуверено. Анди изпадна в шок от думите на Провенза след което се зарадва много за приятеля си.
- Не мога да повярвам, ще бъдем бащи по едно и също време... - каза Анди саркастично.
- Да, Андреа се радва, но и тя е в рискова бременност, знаеш. - каза Провенза.
- Нищо няма да се случи, нито на Шарън, нито на Андреа бъди сигурен. - каза Анди. Той се прибра късно вечерта и разказа на Шарън със смях за случая на Провенза.
- Радвам се, че все пак има някой на моята възраст, която също е бременна. - каза Шарън със смях.
- Уверявам те Шарън. И ти и Андреа, ще бъдете добре заедно ще отгледаме децата си. - каза Анди и прегърна силно своята любима.

Игнорирани са вече почти три забележки от страна на екипа! Повтарям се отново - бланката с жанр, главни и поддържащи герои, резюме и възрастово ограничение да бъде попълнена до края на този ден, иначе темата заминава в кошчето!

админ: Dahee-cdnm

Като главен администратор подобни прояви няма да се търпят нито сега, нито за в бъдеще! Предупреждавам потребителката с никнейм sharon, че ако не коригира темата си спрямо тези правила в тази тема тук ---> https://a-fanfiction.bulgarianforum.net/t1926-topic, темата на фика й довечера заминава в коша, където му е мястото!

Ужасно отношение, разбираш ли, да нарушаваш не само правилата, но и да игнорираш предупреждение на админ!!! Защото ако аз бях, досега нямаше да си хабя приказките и да бъда мила!

Чакам да видя реакция до довечера и предприемам съответните мерки при игнориране!!! :(

Съответно правилника на форума, забележките бяха игнорирани и нямаше реакция през остатъка от деня. За причиненото неудобство, което потребителката с никнейм sharon направи, темата я местя директно в кошчето, заключвам я, и ако имаш възражения могат да бъдат обсъдени на лично съобщение!

Подобни прояви, цитирам от главната администраторка, няма да бъдат допуснати отново!

админ: Dahee-cdnm