Bangtan Boys: МариБел

!

!

Идеята е много хубава. Пишеш хубаво, по-точно можеш да накараш човек да се зачете. Харесва ми.

!

Останах изненадана до колко съм отвикнала да чета хентай. Като за начало, самата аз не съм фен на романтиката. Но все пак моето момичешко сърце, нямаше как да не се трогне от първа глава. Атмосферата, някак спокойна, съобщенията, дълги, но сякаш истинските думи остават скрити между редовете. Онези топли чувства, които знаеш, че съществуват и няма нужда да описваш с думи и изричаш. Поне аз почувствах това.
Втората част честно казано ме изуми, не очаквах подобен обрат на нещата, от тъжна, историята придоби малко по-игрив характер, нямам търпение да видя как ще се развият събитията.
Самият замисъл страшно много ми допада, надявам се да не ни държиш повече в неведение и да качиш следващата част бързичко.

!

Защо имам чувството, че денят няма да е толкова прекрасен? Не изглежда да е от "онзи" тип истории, но моята параноя е включена 24/7.

Ама тя... дали си спомни кой всъщност е той? Малко останах объркана честно казано, дали самият той се сети. По начина, който беше написано си извадих два извода - или в действителност името й му беше познато, но не се сети от къде, или се сети, но за него не значеше нищо, някак си тона беше неутрален... надявам се да е първото, хм. Май ще трябва да я препрочета отново, че ме занимаваха с разни неща и не бях особено концентрирана.

А иначе двамата са такива сладурчета, че не е истина. Не мисля, че ще мога да им се наситя. И какво е това със старостта, изкара го някой чичка пред пенсия, сериозно, хаха.
Начина по който се развиват събитията ми допада страшно много, всяка глава е една приятна изненада. Надявам се да пуснеш мноогооо скоро следващата.

Tennousei написа:добави авторитетно Джин.

Ще завърша със... странно ли е, че не само му чух гласа, ами усетих и тона му!?