МАЙНАТА МУ................ДИШАЙ.....

Герой: Парк А Ри (ОС) & Jin&V (BTS)
Жанр:Драма...
Резюме: -
Ограничение: -
_________________________________________________________
Това е фик,който имах в стария ми профил ;ддд Но го качвам отново от този.Дано ви хареса :33


Можеш да обичаш някого много,много силно,но любовта никога не може да бъде по-силна от чувството на загуба.Колкото и опустошителна да е била любовта ти към един човек,чувството,че вече го няма,е още по-дълбоко и коварно.
Така се случи и с мен.Един ден тя просто си тръгна....тя...целия ми свят...просто ме остави...
„И това ще отмине”-на тези думи ме научи баба ми като израз,който да използвам при всички случай в живота.Когато нещата станат неимоверно кошмарни,когато са напълно непоносими...А и когато всичко е превъзходно,чудесно,приказно и безгрижно-кажи си тези четири думи.Те ще ти дадат чувство за перспектива,ще ти помогнат да се възползваш до край от доброто и да понесеш стоически злото.
Защото е минало.Защото е нещо,за което се сещаш вечер,преди да заспиш.Защото спомените са нещата,които ни унищожават бавно.Защото дори да не се връщат,те не изчезват.Защото колкото и да ти се иска да ги няма,те са там.Винаги ще са.........
Спомнях си за нея..за прекараните моменти заедно....Всичко това ме връхлиташе като фурия.Мислех си,че тя е до мен......И когато се върнех в реалността,осъзнавах,че отново съм сам...Спомнях си как сладко ми се сърдеше....
~FLASH BACK~
-Яя,оппа!Исках днес да сме само двамата!Кой е той?-питаше сочейки момчето до мен.
-Миане...просто,той е най-добрия ми приятел и...и искаше да дойде.
Тя се обърна и тръгна на някъде.
-Ей,къде отиваш?-викнах след нея.
-Далеч от теб!-кресна ми и тя.
Аз зарязах Ви и тръгнах след нея.Търсих я известно време,докато не видях една фигура с червена горница да седи на пейка.
-Ау,че си глупава.-каза ѝ и я гушнах.
-Ами ти?!!Тъпак....
-Да,и аз те обичам!-казах ѝ и тя извади 24-ри каратовата си усмивка.-А сега?Къде ще ходим?Чакай..имам идея.....
Хванах я за ръката и я поведох към „Кула 63”.Гледката от там е страхотна.Качихме се на последния етаж и застанахме до прозореца.Прегърнах я в гръб.....
-Знаеш,колко много те обичам,нали?!-каза ми тя.......
~END FLASH BACK~
~NOW~
При всеки мой допир до нея,изтръпвах.Обожавах меката и кожа,лъскавата и коса.Аромата ѝ.......Големите очи,който ме гледаха така съблазнително.....
Червеното.
Любимия ѝ цвят.
Усмихнах се за някаква част от секундата,а след това отново онази гримаса се изписа на лицето ми.
Спомнях си чувството и за хумор и звънкия и смях....
~FLASH BACK~
Лежахме на дивана и си говорехме.
-Оппа,ти тренираш ли нещо друго освен танци?
-Да!-казах гордо.-Вървя всеки ден,по няколко часа!
-Аха,до хладилника и обратно!-каза ми тя и започна да се превива от смях.Аз също се заразих от смеха ѝ...
~END FLASH BACK~
~NOW~
Спомнях си как си пишехме СМС-и.....Дори и късно вечерта....
~FLASH BACK~
Събудих се в два часа през ноща.Взех телефона си и и написах,че съм луд по нея....Тя прочете съобщението.Обърна се към мен.
-Заспивай,лудетино!-каза ми и ме целуна.....
~END FLASH BACK~
~NOW~
Когато ме попитаха какво стана с нас ,не отговорих.Не защото нямах какво да кажа,а просто защото нямах желание да споделя каквото и да било.Понякога просто не ти се говори за нещо,което те е наранило.За нещо,за което си се борил и те е било грижа.Отронваш едно „няма значение” и преглъщаш мечтите,надеждата,спомените....Заключваш в себе си тази всеотдайност,искреност и любов,с която си обичал,така че да не можеш да се добереш до тях...... защото направиш ли го – ще опиташ отново от тези горчиви сълзи.....
Сега....точно в този момент искам тя да е до мен....да си говорим,да се прегръщаме.....
Помня....всяка нейна усмивка,всяка извивка на тялото ѝ.....
Звъненето на телефона ме отърва от мислите ми.
-Кажи...-казах на Ви.
-Хей,нали каза,че ще дойдеш да ме вземеш от летището...Къде си?
-А,да....Ей сега ще дойда!-казах отново така безчувствено.
Не знам дали бях способен да карам кола затова тръгнах пеш.Влязох вътре и се запътих към кафенето,в което ме чакаше Ви.Подминах някакво момиче....толкова много ми заприлича на нея.
Аромата ѝ.
Обърнах се.Хванах я за ръката,за да я спра.
-А Ри?Ти...-казах с ококорени очи.
-Ам...извинявай познаваме ли се?-пита ме.Отскубна се от хватката ми и ме подмина.Останах си все така вцепенен на място....
Дори,когато ме наранява.....Уникална е!Всеки път ,когато я видя се вцепенявам!Винаги я желая.Винаги!Дори на сън я желая..Толкова е красива,че ме побърква мисълта,че мога да я имам,но не съм до нея.Тя е.......има една проклетия в нея,която би ме накарало да я любя като богиня.Изпива мозъка ми,кара ме дори когато съм с друга,да затварям очи и да си я представям.Тя е животното,което спи в мен и се събужда и възбужда от аромата ѝ при всяко трепване на съзнанието ми.След нея,обаче остава разруха и една разнебитена стая,в която седиш и пиеш сам,а в съзнанието ти е всяко място,където го правехте.......живот!
Майната му.....дишай!