(SHINee/IKON) Apology /Завършен/
5 posters
Страница 1 от 1
(SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by YehetAngel Чет Ное 19, 2015 4:43 pm
Жанр: one shot, drabble, sadness, slice of life?
Главни герои: Lee Jinki (SHINee), Yoonhyung (IKON)
Поддържащи герои: -
Резюме: Никога не спазих обещанията си, но ти винаги ми вярваше...
Ограничение: няма
Дата на публикуване: 19.11.2015 г.
Така, това го започнах, още септември месец и чак днес го довърших. Крайно време беше.... този път прекалих със забавянето :с малко е кратко /неее не ми е за 38095775 път да става толкова кратко, нееее ;д; /
Извинявай Дес онни, музата ми беше на почивка
Надявам се да ти хареса /както и на останалите читатели/ Не знам колко тъжно съм го докарала, дано да се е получило с:
Съжалявам за грешките
приятно четене!
п.п.
слушах я, докато го дописвах, така че ме вдъхнови и то много <3
За имената... еми реших, че щом тук сте приели американския стил на писане на корейски /който изключително ме дразни/ и аз ще ги пиша така, освен тези, които наистина не мога да гледам написани по подобен начин.
стига съм философствала, приятно четене!
" />
Началото на октомври – времето, когато лятото бавно започва да отстъпва мястото си на есента.
Дните стават по- къси, нощите – по- дълги. Температурите спадат и хората изваждат топли дрехи, прибирайки късите потници и долнища.
Листата на дърветата се обагрят в топлите гами на червено, жълто, кафяво. Тук-там все още се намираха зелени оттенъци, чакащи и те да сменят цвета си.
Небето също се променя. Облаците, правейки му вече постоянна компания. Вятърът, топлината му отнета от наложителната промяна, не стихваше. А дори да не духаше, се усещаше хладнина.
Природата се настройваше да премине в друг сезон и хората я следваха неотлъчно. В големите градове атмосферата оставаше същата – безброй хора, движещи се по улиците в забързания си живот не позволяваха да забавят целогодишния кръговрат офис- вкъщи-офис.
В селата и малките градчета, земеделци прибираха реколтите си, предоволни от постигнатото и щастливи обират плодовете на труда си.
***
Морето ставаше по- бурно и неспокойно. Вълните не даваха шанс на никой да избяга от клопката им.
Вятърът му помагаше, усилвайки мощта му, правейки го безпощадно.
На безлюдния плаж гларусите бяха оставили следи от посещението си, ала от почиващите нямаше и помен. От обичайните усмихнати лица, тичащи деца и капризни чужденци нямаше следа. Всички се бяха прибрали по домовете си, заради влошаващото се време.
Странно как за Джинки това време бе някак успокояващо и приятно.
Сивият хоризонт, мръсно белите облаци и черното, бушуващо море си подхождаха перфектно.
Както и те някога
Разкриващата се картина пред него бе величествена, реална, прекрасна.
Тази сива гама цветове му беше любима – перфектно описваща го.
Чувстваше себе си като размазана картина – изрисувана със студени на цвят, бои – символизираща подобие на мъгла – винаги държаща студ в себе си, неразгадаема, не позволяваща никой да се добере до сърцевината ѝ.
А преди имаше някой, който упорито и силно се опитваше да разсее гъстия слой студенина.
Той го чакаше винаги, на същото място, но него го нямаше. Изобщо не се появяваше. Като глупак му повярва, че ще го защитава, ала Джинки не беше там, за да изпълни дадената дума.
Винаги беше някъде, когато му трябваше.
Винаги телефонът му бе изключен, ако Юнхьон го търсеше.
- Правиш го нарочно, не може всеки път да е съвпадение и да си зает. Имах рожден ден, но те разбирам, не съм важен в такава степен.
- Съжалявам, няма да се повтаря повече.
Лъжите бяха на почит, ежедневен репертоар.
И въпреки това, Юнхьон му прощаваше, подминавайки лъжите му, следвайки надеждата, че за последен път е изречена лъжа между тях.
Всеки път беше последен.
Всеки път Джинки обещаваше, без да изпълнява.
Всеки път Юнхьон му прощаваше.
***
Вятърът се засили, разпръсквайки приятния солен мирис наоколо.
Джинки пристъпи няколко крачки, вече по- близо до неуморимото море.
Наведе се и в шепата си гребна пясък. Вдигна я и бавно започна да изсипва съдържанието. Песъчинките, отвени мигновено, толкова приличаха на обещанията му - мигновено изчезващи с полъха на вятъра.
- Чаках те.
- Може би не е нужно да ме чакаш вече. Никога не е имало смисъл.
- Грешиш, аз винаги ще те чакам, дори да не се появиш. Ще се надявам да позвъниш въпреки че въобще не ти е до мен.
Че ще ми позволиш да надникна и опозная истинския И Джинки, който със сигурност няма да е толкова затворен и нагъл.
***
Морето ставаше все по- тъмно и зловещо с минаването на деня.
Спокойствието на плажа не беше нарушено. С дълги часове Оню се взираше в необширните води, размишлявайки.
Ала мислите все го връщаха към красотата на гибелното море, подканвайки го да усети силата им.
Може би така се е чувствал Юнхьонг – блъснат в пропастта от лъжи и измами, по никакъв начин незаслужил тази чест, освен с опитите си да направи Джинки по- добър човек.
Добротата му го съсипа, с помощта на любовта му, най- скъпият му човек.
Решително пристъпващ напред, Оню бе щастлив.
Най- сетне щеше да усети какво е да си пометен от нещо, в пъти по- силно от теб, но знаеше, че наказанията му тепърва започват.
***
Съжаляваме винаги, когато изгубим нещо важно. Чак тогава осъзнаваме колко ценно е то за нас.
Защо винаги трябва да става така?
Защото сме твърде глупави да се осъзнаем преди това…
Главни герои: Lee Jinki (SHINee), Yoonhyung (IKON)
Поддържащи герои: -
Резюме: Никога не спазих обещанията си, но ти винаги ми вярваше...
Ограничение: няма
Дата на публикуване: 19.11.2015 г.
Така, това го започнах, още септември месец и чак днес го довърших. Крайно време беше.... този път прекалих със забавянето :с малко е кратко /неее не ми е за 38095775 път да става толкова кратко, нееее ;д; /
Извинявай Дес онни, музата ми беше на почивка
Надявам се да ти хареса /както и на останалите читатели/ Не знам колко тъжно съм го докарала, дано да се е получило с:
Съжалявам за грешките
приятно четене!
п.п.
слушах я, докато го дописвах, така че ме вдъхнови и то много <3
За имената... еми реших, че щом тук сте приели американския стил на писане на корейски /който изключително ме дразни/ и аз ще ги пиша така, освен тези, които наистина не мога да гледам написани по подобен начин.
стига съм философствала, приятно четене!
Началото на октомври – времето, когато лятото бавно започва да отстъпва мястото си на есента.
Дните стават по- къси, нощите – по- дълги. Температурите спадат и хората изваждат топли дрехи, прибирайки късите потници и долнища.
Листата на дърветата се обагрят в топлите гами на червено, жълто, кафяво. Тук-там все още се намираха зелени оттенъци, чакащи и те да сменят цвета си.
Небето също се променя. Облаците, правейки му вече постоянна компания. Вятърът, топлината му отнета от наложителната промяна, не стихваше. А дори да не духаше, се усещаше хладнина.
Природата се настройваше да премине в друг сезон и хората я следваха неотлъчно. В големите градове атмосферата оставаше същата – безброй хора, движещи се по улиците в забързания си живот не позволяваха да забавят целогодишния кръговрат офис- вкъщи-офис.
В селата и малките градчета, земеделци прибираха реколтите си, предоволни от постигнатото и щастливи обират плодовете на труда си.
***
Морето ставаше по- бурно и неспокойно. Вълните не даваха шанс на никой да избяга от клопката им.
Вятърът му помагаше, усилвайки мощта му, правейки го безпощадно.
На безлюдния плаж гларусите бяха оставили следи от посещението си, ала от почиващите нямаше и помен. От обичайните усмихнати лица, тичащи деца и капризни чужденци нямаше следа. Всички се бяха прибрали по домовете си, заради влошаващото се време.
Странно как за Джинки това време бе някак успокояващо и приятно.
Сивият хоризонт, мръсно белите облаци и черното, бушуващо море си подхождаха перфектно.
Както и те някога
Разкриващата се картина пред него бе величествена, реална, прекрасна.
Тази сива гама цветове му беше любима – перфектно описваща го.
Чувстваше себе си като размазана картина – изрисувана със студени на цвят, бои – символизираща подобие на мъгла – винаги държаща студ в себе си, неразгадаема, не позволяваща никой да се добере до сърцевината ѝ.
А преди имаше някой, който упорито и силно се опитваше да разсее гъстия слой студенина.
Той го чакаше винаги, на същото място, но него го нямаше. Изобщо не се появяваше. Като глупак му повярва, че ще го защитава, ала Джинки не беше там, за да изпълни дадената дума.
Винаги беше някъде, когато му трябваше.
Винаги телефонът му бе изключен, ако Юнхьон го търсеше.
- Правиш го нарочно, не може всеки път да е съвпадение и да си зает. Имах рожден ден, но те разбирам, не съм важен в такава степен.
- Съжалявам, няма да се повтаря повече.
Лъжите бяха на почит, ежедневен репертоар.
И въпреки това, Юнхьон му прощаваше, подминавайки лъжите му, следвайки надеждата, че за последен път е изречена лъжа между тях.
Всеки път беше последен.
Всеки път Джинки обещаваше, без да изпълнява.
Всеки път Юнхьон му прощаваше.
***
Вятърът се засили, разпръсквайки приятния солен мирис наоколо.
Джинки пристъпи няколко крачки, вече по- близо до неуморимото море.
Наведе се и в шепата си гребна пясък. Вдигна я и бавно започна да изсипва съдържанието. Песъчинките, отвени мигновено, толкова приличаха на обещанията му - мигновено изчезващи с полъха на вятъра.
- Чаках те.
- Може би не е нужно да ме чакаш вече. Никога не е имало смисъл.
- Грешиш, аз винаги ще те чакам, дори да не се появиш. Ще се надявам да позвъниш въпреки че въобще не ти е до мен.
Че ще ми позволиш да надникна и опозная истинския И Джинки, който със сигурност няма да е толкова затворен и нагъл.
***
Морето ставаше все по- тъмно и зловещо с минаването на деня.
Спокойствието на плажа не беше нарушено. С дълги часове Оню се взираше в необширните води, размишлявайки.
Ала мислите все го връщаха към красотата на гибелното море, подканвайки го да усети силата им.
Може би така се е чувствал Юнхьонг – блъснат в пропастта от лъжи и измами, по никакъв начин незаслужил тази чест, освен с опитите си да направи Джинки по- добър човек.
Добротата му го съсипа, с помощта на любовта му, най- скъпият му човек.
Съжалявам, че никога не спазих казаното. Че никога не бях до теб, пренебрегвайки те. Че не отвърнах на искрената ти любов, но винаги съм бил такъв глупак.
Знам, че винаги ми прощаваше, но аз не мога да си позволя да се върна, достатъчно те съсипах, за да страдаш още.
Трябва ти някой, който да те дари със щастлив живот и колкото да ме убеждаваш, че това съм аз, не мога а ти повярвам.
И най- вече съжалявам, че никога не те защитих, че никога не изпитах топлотата на прегръдката ти както подобава.
Знам, че винаги ми прощаваше, но аз не мога да си позволя да се върна, достатъчно те съсипах, за да страдаш още.
Трябва ти някой, който да те дари със щастлив живот и колкото да ме убеждаваш, че това съм аз, не мога а ти повярвам.
И най- вече съжалявам, че никога не те защитих, че никога не изпитах топлотата на прегръдката ти както подобава.
Решително пристъпващ напред, Оню бе щастлив.
Най- сетне щеше да усети какво е да си пометен от нещо, в пъти по- силно от теб, но знаеше, че наказанията му тепърва започват.
***
Съжаляваме винаги, когато изгубим нещо важно. Чак тогава осъзнаваме колко ценно е то за нас.
Защо винаги трябва да става така?
Защото сме твърде глупави да се осъзнаем преди това…
Последната промяна е направена от YehetAngel на Чет Дек 03, 2015 1:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by Bling`sFOX~ Пет Ное 20, 2015 8:49 pm
Това беше прекрасно.
Определено те бива много да пишеш каквото и да е.
А за имената. Нали ти казах на лично, че всеки човек е различен и че това, че ние сме свикнали да ги пишем така, не зн че и ти трябва да го правиш. Пиши ги така както ти искаш, ок!
Не се съобразявай с хората
Определено те бива много да пишеш каквото и да е.
А за имената. Нали ти казах на лично, че всеки човек е различен и че това, че ние сме свикнали да ги пишем така, не зн че и ти трябва да го правиш. Пиши ги така както ти искаш, ок!
Не се съобразявай с хората
Bling`sFOX~- VIP
-
Брой мнения : 4195
Точки : 2669
Join date : 06.05.2013
Години : 30
Местожителство : Jonghyun's house >""<
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by pcdludafenka Сря Ное 25, 2015 7:07 pm
Ооо,много е тъжно..значи всъщност Джинки как да кажа се самоуби...съжалявам,но аз така го разбрах :D
pcdludafenka- VIP
- Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by YehetAngel Чет Ное 26, 2015 1:47 pm
радвам се, че ти е харесало, благодаря за милите думи ><Bling`sFOX~ написа:Това беше прекрасно.
Определено те бива много да пишеш каквото и да е.
А за имената. Нали ти казах на лично, че всеки човек е различен и че това, че ние сме свикнали да ги пишем така, не зн че и ти трябва да го правиш. Пиши ги така както ти искаш, ок!
Не се съобразявай с хората
е, да, разбрахме се, но реших да направя компромис с някои имена...
както и да е, отново благодаря
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by YehetAngel Чет Ное 26, 2015 1:49 pm
хах, аз наистина не мисля че това е лимита ми за "тъжно", но наистина много се забавих, а и музата дойде в последния момент..pcdludafenka написа:Ооо,много е тъжно..значи всъщност Джинки как да кажа се самоуби...съжалявам,но аз така го разбрах :D
еми, май да, честно в главата ми не изглеждаше като самоубийство, но явно така се е получило ;д;д;
радвам се, че ти хареса :з
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by duffy318 Пон Ное 30, 2015 4:41 pm
И аз на клона. Пак попаднах на теб. Този път ще бъда кратка. Толкова гладко и красиво написано. Удивително въздействащ подбор думи и пак с дълбоко послание. Удоволствие е да чете човек.
duffy318- Брой мнения : 30
Точки : 642
Join date : 02.11.2015
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by YehetAngel Вто Дек 01, 2015 5:19 pm
благодаря. радвам се, че ти харесваduffy318 написа:И аз на клона. Пак попаднах на теб. Този път ще бъда кратка. Толкова гладко и красиво написано. Удивително въздействащ подбор думи и пак с дълбоко послание. Удоволствие е да чете човек.
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by sadreamer Нед Дек 13, 2015 10:35 am
Първо, искрено съжалявам, че толкова късно коментирам този фик и много ти благодаря, че си направила труда да го напишеш.
Историята е точно това, за което бях помолила и само себе си трябва да обвинявам за свитото си сърце в момента. Всяко прилагателно беше на точното си място. Наистина тъжен фик.
Историята е точно това, за което бях помолила и само себе си трябва да обвинявам за свитото си сърце в момента. Всяко прилагателно беше на точното си място. Наистина тъжен фик.
sadreamer- VIP
-
Брой мнения : 1161
Точки : 691
Join date : 03.08.2014
Години : 33
Re: (SHINee/IKON) Apology /Завършен/
by YehetAngel Пон Дек 14, 2015 3:45 pm
sadreamer написа: Първо, искрено съжалявам, че толкова късно коментирам този фик и много ти благодаря, че си направила труда да го напишеш.
Историята е точно това, за което бях помолила и само себе си трябва да обвинявам за свитото си сърце в момента. Всяко прилагателно беше на точното си място. Наистина тъжен фик.
много се радвам, че ти е харесало <3 благодаря за милите думи. аз отново да се извиня, че го бавех толкова ;;д;д
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Similar topics» Kuroko no basuke/Равни/ завършен/ За Nao~hime
» (SHINee) Lonely /завършен/
» SHINee: Часовник(завършен)
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
» (SHINee) Lonely /завършен/
» SHINee: Часовник(завършен)
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|