(GOT7) Хълцане
3 posters
Страница 1 от 1
(GOT7) Хълцане
by YehetAngel Чет Сеп 17, 2015 6:10 pm
Жанр: one-shot, romantic /колкото можах ;д/, първобитният ми хумор пак май се показа без да искам ;д , yaoi
Главни герои:Jackson Wang (GOT7), BamBam (GOT7)
Поддържащи герои:-
Резюме: Една фен-среща след безсънна нощ.
Ограничение: няма
Дата на публикуване на първа глава: 17.09.2015
Съжалявам за дъгото чакане, това е шота за иви ;д дано ти хареса, приятно четене и се извинявам за грешките с:
пускам го без редакция
Светкавици от фотоапарати, ентусиазирани викове на фенки, готови да се сбият, за да се доберат до своя обичан оппа – поредната фен-среща на GOT7 бе дала началото си преди двадесет минути, а на БамБам му се умираше.
Не разбирайте погрешно момчето, обичаше работата си и феновете, изпълняваше прилежно задълженията си, но снощната вечер нямаше шанса да мигне.
Главен виновник за недоспиването му – Джаксън Уанг.
Това момче се беше разминало с гнева на Бамбам неведнъж, рискувайки снощи да премине границата на търпимост, която отдавна не съществуваше в неговите представи.
Думичката „нахалност“ беше на път да се изплъзне от устата на чернокосото момче, но щом видя объркания поглед на момичето, чакащо автограф, изкара неповторимата си усмивка и девойката едва не припадна.
Де да можеше една усмивка да разсее и него, ала той се съмняваше в нейното съществуване.
- Бамбам!
Бамбам се обърна към познатия му глас.
И върна думите си назад.
Намери усмивката, която търсеше.
На микрофона, Джаксън беше започнал да казва нещо, свързано с недоспалото момче, но то не бе чуло нищо, освен собственото си име. Не отместваше погледа си - едвам преглъщайки без да се задави – очите му не даваха признаци на живот – отстрани изглеждаше дори малко плашещо.
- И както казвах, нека всички ръкопляскаме на Бамбам, който миналата вечер остана до късно с мен и репетирахме новия сингъл, който подготвяме за вас.
Спомената репетиция възвърна намръщения, пращащ невидими стрели и мълнии поглед. Нямаше да забрави в следващия месец какво му причини „русият кретен“. Дванайсет часа повтаряне на триминутна песен дойдоха в повече на Бамбам, но на Джаксън не му пукаше. Искаше да е сигурен, че всичко ще е наред и да отметне това им задължение от листа с ангажименти.
Засрамената усмивка и кимването накараха фалцетните писъци – които и кучетата ги чуваха дори – да оглушат присъстващите. Това малко успя да разсъни чернокосото момче, което бе готово да се просне да масата и заспи без проблем.
Аплодисментите стихнаха и всичко течеше нормално. Ръцете на идолите механично подписваха и предаваха албумите. Някои задаваха въпроси, подаряваха храна или просто си тръгваха щастливи след взетия автограф.
Два часа по- късно, Бамбам не можеше да разбере защо Джаксън внезапно изглеждаше различно от преди.
Чудеше се дали не му бяха сложили нов грим или не беше отслабнал, но не намираше отговора.
Защо изведнъж му се струваше някак по- привлекателен, защо тъпите му шеги звучаха смешно или защо като го погледнеше, се изчервяваше.
Силно се надяваше, че след като хапне нещо, всичко ще бъде нормално.
И тъкмо навреме – обявиха половин час почивка.
Жената на отсрещното кафене едвам сдържа смеха си, докато гледаше как Бамбам изяжда кроасана на две хапки, а след него и сока си.
Последствията – непрестанно хълцане и на всяко „хлъц“ се намираше някой, който да пита „защо хълцаш?“. Ако знаеше, гладното момче щеше да издържи на вода до обяд. Предпочиташе го, отколкото сега да хълца и почитателките да му се подхилват, докато той разписваше поредния албум.
Почивката се оказа наистина кратка.
Още един час се изниза неусетно, но досадното хълцане така и не изчезна, както и непрестанните мисли на сорта „откога Джаксън има такива мускули?“ ,„защо онази пикла го гледа така?“.
А по- страшния въпрос, съпроводен с толкова страшен поглед беше „защо пък той отвръща?“, „той да не би да я огледа?“.
Да, Бамбам му се възхищаваше, но много добре знаеше, че да изпитваш ревност е първа стъпка към падането в пропастта, наречена „любов“.
А той със светлинна скорост крачеше към бездната.
- Оппа, спри да хълцаш!
Тя каза какво?
Причу ли му се?
Тя да не би да му заповяда?
Мембърите гледаха ту към ядосаното момче, ту към момичето, осмелило се да говори така. Всички знаеха, колко лесно се пали чернокоското, а недоспал и нервен беше взривоопасно да се закачаш с него.
Бамбам щеше да отвъре нещо, и …
- БАУ!
Последва писък, който и кучетата нямаше да чуят.
А някой трябваше да си копае път за бягство.
Бамбам се обърна, срещайки развеселения Джаксън, хилещ му се, все едно е изпушил десетка коз.
Не, две десетки.
Емоционално, Бамбам се срина, като заплака, стана и се затича някъде, къде можеше да се скрие.
Не на мери другаде, освен в съблекалнята си, превътайки ключалката.
Не можеше да повярва, беше се изложил пред Джаксън, а той му се смееше.
Не искаше да му пука, но бе наясно, че е неспособен да отхвърли чувствата, които изпитва.
Стана му ясно – харесваше Джаксън.
Потока от сълзи се засили, защото реалността не беше на негова страна. Просто осъзнаваше, че идилията, те да са заедно е невъзможна.
Сви се на стола и скри глава в коленете си, просто му трябваше време, за да се появи и извини за своеволието си.
- Хлъц.
Чудесно, хълцането не беше спряло, а се примесваше с хлипанията.
- Бау.
-
Сърцето му прескочи.
Знаеше кой е.
Усети две силни ръце да се спускат по раменете му.
Знаеше на кой са.
Свеж парфюм се разнесе около него.
Знаеше на кого е тази миризма.
Не повдигна глава, за да срещне тъмния му поглед, нямаше смелост. Сгуши се в топлата прегръдка и му трябваше момент, за да разбере, че русото момче го беше подканило да спре погледа си на неговия, като ръката му бе вече на мократа от сълзи буза.
- Бравата не работи.
Гласчето в съзнанието на Бамбам крещеше с все сила да му удари един шамар – по- точно „тоя сериозно ли дойде да ми каже само това – но си замълча, когато русият довърши.
- А нужно ли е да имам ключ за твоето сърце?
По- малкото момче не обичаше лигавите фрази и държание, ала преглътна чутото, събирайки смелост, за да слее устните си с тези на Джаксън в целувка, която бе прекъсната от пустото хълцане.
- Ти явно никак не се стряскаш лесно, а?
- Трябва да се постараеш повече, ако искаш да не прекъсвам целувките ни.
От това нямаше да излезе нищо хубаво.
За Джаксън, имам предвид, защото той не знаеше, че по- малкият успешно го залъгваше с фалшивото си хълцане, за да краде повече целувки.
Главни герои:Jackson Wang (GOT7), BamBam (GOT7)
Поддържащи герои:-
Резюме: Една фен-среща след безсънна нощ.
Ограничение: няма
Дата на публикуване на първа глава: 17.09.2015
Съжалявам за дъгото чакане, това е шота за иви ;д дано ти хареса, приятно четене и се извинявам за грешките с:
пускам го без редакция
Светкавици от фотоапарати, ентусиазирани викове на фенки, готови да се сбият, за да се доберат до своя обичан оппа – поредната фен-среща на GOT7 бе дала началото си преди двадесет минути, а на БамБам му се умираше.
Не разбирайте погрешно момчето, обичаше работата си и феновете, изпълняваше прилежно задълженията си, но снощната вечер нямаше шанса да мигне.
Главен виновник за недоспиването му – Джаксън Уанг.
Това момче се беше разминало с гнева на Бамбам неведнъж, рискувайки снощи да премине границата на търпимост, която отдавна не съществуваше в неговите представи.
Думичката „нахалност“ беше на път да се изплъзне от устата на чернокосото момче, но щом видя объркания поглед на момичето, чакащо автограф, изкара неповторимата си усмивка и девойката едва не припадна.
Де да можеше една усмивка да разсее и него, ала той се съмняваше в нейното съществуване.
- Бамбам!
Бамбам се обърна към познатия му глас.
И върна думите си назад.
Намери усмивката, която търсеше.
На микрофона, Джаксън беше започнал да казва нещо, свързано с недоспалото момче, но то не бе чуло нищо, освен собственото си име. Не отместваше погледа си - едвам преглъщайки без да се задави – очите му не даваха признаци на живот – отстрани изглеждаше дори малко плашещо.
- И както казвах, нека всички ръкопляскаме на Бамбам, който миналата вечер остана до късно с мен и репетирахме новия сингъл, който подготвяме за вас.
Спомената репетиция възвърна намръщения, пращащ невидими стрели и мълнии поглед. Нямаше да забрави в следващия месец какво му причини „русият кретен“. Дванайсет часа повтаряне на триминутна песен дойдоха в повече на Бамбам, но на Джаксън не му пукаше. Искаше да е сигурен, че всичко ще е наред и да отметне това им задължение от листа с ангажименти.
Засрамената усмивка и кимването накараха фалцетните писъци – които и кучетата ги чуваха дори – да оглушат присъстващите. Това малко успя да разсъни чернокосото момче, което бе готово да се просне да масата и заспи без проблем.
Аплодисментите стихнаха и всичко течеше нормално. Ръцете на идолите механично подписваха и предаваха албумите. Някои задаваха въпроси, подаряваха храна или просто си тръгваха щастливи след взетия автограф.
Два часа по- късно, Бамбам не можеше да разбере защо Джаксън внезапно изглеждаше различно от преди.
Чудеше се дали не му бяха сложили нов грим или не беше отслабнал, но не намираше отговора.
Защо изведнъж му се струваше някак по- привлекателен, защо тъпите му шеги звучаха смешно или защо като го погледнеше, се изчервяваше.
Силно се надяваше, че след като хапне нещо, всичко ще бъде нормално.
И тъкмо навреме – обявиха половин час почивка.
Жената на отсрещното кафене едвам сдържа смеха си, докато гледаше как Бамбам изяжда кроасана на две хапки, а след него и сока си.
Последствията – непрестанно хълцане и на всяко „хлъц“ се намираше някой, който да пита „защо хълцаш?“. Ако знаеше, гладното момче щеше да издържи на вода до обяд. Предпочиташе го, отколкото сега да хълца и почитателките да му се подхилват, докато той разписваше поредния албум.
Почивката се оказа наистина кратка.
Още един час се изниза неусетно, но досадното хълцане така и не изчезна, както и непрестанните мисли на сорта „откога Джаксън има такива мускули?“ ,„защо онази пикла го гледа така?“.
А по- страшния въпрос, съпроводен с толкова страшен поглед беше „защо пък той отвръща?“, „той да не би да я огледа?“.
Да, Бамбам му се възхищаваше, но много добре знаеше, че да изпитваш ревност е първа стъпка към падането в пропастта, наречена „любов“.
А той със светлинна скорост крачеше към бездната.
- Оппа, спри да хълцаш!
Тя каза какво?
Причу ли му се?
Тя да не би да му заповяда?
Мембърите гледаха ту към ядосаното момче, ту към момичето, осмелило се да говори така. Всички знаеха, колко лесно се пали чернокоското, а недоспал и нервен беше взривоопасно да се закачаш с него.
Бамбам щеше да отвъре нещо, и …
- БАУ!
Последва писък, който и кучетата нямаше да чуят.
А някой трябваше да си копае път за бягство.
Бамбам се обърна, срещайки развеселения Джаксън, хилещ му се, все едно е изпушил десетка коз.
Не, две десетки.
Емоционално, Бамбам се срина, като заплака, стана и се затича някъде, къде можеше да се скрие.
Не на мери другаде, освен в съблекалнята си, превътайки ключалката.
Не можеше да повярва, беше се изложил пред Джаксън, а той му се смееше.
Не искаше да му пука, но бе наясно, че е неспособен да отхвърли чувствата, които изпитва.
Стана му ясно – харесваше Джаксън.
Потока от сълзи се засили, защото реалността не беше на негова страна. Просто осъзнаваше, че идилията, те да са заедно е невъзможна.
Сви се на стола и скри глава в коленете си, просто му трябваше време, за да се появи и извини за своеволието си.
- Хлъц.
Чудесно, хълцането не беше спряло, а се примесваше с хлипанията.
- Бау.
-
Сърцето му прескочи.
Знаеше кой е.
Усети две силни ръце да се спускат по раменете му.
Знаеше на кой са.
Свеж парфюм се разнесе около него.
Знаеше на кого е тази миризма.
Не повдигна глава, за да срещне тъмния му поглед, нямаше смелост. Сгуши се в топлата прегръдка и му трябваше момент, за да разбере, че русото момче го беше подканило да спре погледа си на неговия, като ръката му бе вече на мократа от сълзи буза.
- Бравата не работи.
Гласчето в съзнанието на Бамбам крещеше с все сила да му удари един шамар – по- точно „тоя сериозно ли дойде да ми каже само това – но си замълча, когато русият довърши.
- А нужно ли е да имам ключ за твоето сърце?
По- малкото момче не обичаше лигавите фрази и държание, ала преглътна чутото, събирайки смелост, за да слее устните си с тези на Джаксън в целувка, която бе прекъсната от пустото хълцане.
- Ти явно никак не се стряскаш лесно, а?
- Трябва да се постараеш повече, ако искаш да не прекъсвам целувките ни.
От това нямаше да излезе нищо хубаво.
За Джаксън, имам предвид, защото той не знаеше, че по- малкият успешно го залъгваше с фалшивото си хълцане, за да краде повече целувки.
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (GOT7) Хълцане
by YehetAngel Чет Сеп 17, 2015 6:28 pm
Когато имам време ще коригирам темата и ще я прегледам за грешки /ще допълня и че е завършена и т.н./ :д не беше замислена така, но все едно хдд добре, че намерих време да напиша поне това /извинявам се за другите закъснения/
Дано ви е харесало. с:
Дано ви е харесало. с:
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (GOT7) Хълцане
by ivi Чет Сеп 17, 2015 9:17 pm
Много ти благодаря (слава Богу, че се сетих да проверя дали е качен :D )! При първа възможност ще го прочета, защото вмомента нямам достатъчно време, за да му се насладя напълно :)
ivi- VIP
- Брой мнения : 302
Точки : 367
Join date : 05.08.2014
Re: (GOT7) Хълцане
by ivi Пет Сеп 18, 2015 9:06 pm
Прочетох го и супер много ми харесааа 
Не открих грешки и беше толкова сладко 
Отново ти благодаря, че си положила усилие да пишеш с любимата ми двойка!! :))
Не открих грешки и беше толкова сладко Отново ти благодаря, че си положила усилие да пишеш с любимата ми двойка!! :))
ivi- VIP
- Брой мнения : 302
Точки : 367
Join date : 05.08.2014
Re: (GOT7) Хълцане
by YehetAngel Нед Сеп 20, 2015 8:01 pm
Страшно се радвам, че ти харесва с: бту както си го качих и на другата сутрин си включвам wi-fiя и гледам GOT7 пуснали тийзъри ... хдд дат шесто чувство хдд иначе много много се радвам, че ти е харесало ^^
YehetAngel- VIP
- Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow
Re: (GOT7) Хълцане
by sunflower Нед Яну 10, 2016 4:48 pm
Уаааа! *-*
Натъжих се, че няма втора част... Т-Т
Но.. Е супер! Допадна ми. Чакам следващата част с нетърпение! *-* xD
Натъжих се, че няма втора част... Т-Т
Но.. Е супер! Допадна ми. Чакам следващата част с нетърпение! *-* xD
sunflower-
Брой мнения : 117
Точки : 139
Join date : 03.07.2014
Години : 24
Местожителство : Варна
Similar topics» GOT7
» (GOT7 /BTS) I hate the world
» GOT7: Твоето котенце
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
» (GOT7 /BTS) I hate the world
» GOT7: Твоето котенце
» GOT7 : Scratch that {Завършен }
» GOT7/Винаги до теб/ завършен/ За ivi
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|