GOT7 : Scratch that {Завършен }

омона,направо съм на седмото небе,че се зае да ми напишеш такава история. Виждах всичко пред очите си и през цялото време докато четях,се бях ухилила така сякаш съм видяла Техюнг да си сваля блузата и на няколко места така се засмях,че мама ме помисли за луда. А и радвам се,че има плот :3 Честно казано точно така си представях характерите им и обожавам Марк в ролята му,просто му подхожда толкова много. <3 А Бамбам,ах това сладурче,искам едно такова котенце и за мен,да се премести в моето училище,много ще си го обичкам хд А появата на Джаксън и Шуга,беше пълна изненада,но много ми хареса,внасят забава в история. :Д Та да,увлякох се. Благодаря ти,че изпълняваш молбата ми и повярвай ми,не само ти съжаляваш,че няма да е по-дълго :д Чакам си следващата част с голямо нетърпение. ~

Боже Господи... Обра ми точките... Дори не знам какво да кажа... Всичко беше невероятно, човек. Нямам търпение за продължението ♡♡♡

Ти сериозно спря там........ как ще чакам .... можеш ли да ми кажеш? ?
По- бързо некст, моооляяяяяяя тееее

Ами..ами.....................МАЙКО МИЛА.
Добре..спокойна съм.
НЕ НЕ СЪМ.
Добре..спирам
Они..............................
.............................................................................
Марк е просто умопомрачителен. Бамбам е униално сладък.
Всичко е толкова перфектно измислено.
Не знам какво да напиша.
Коментарите преди мен, са казали всичко което аз мога да кажа. През цялото време в което четох си виках, о господи какво да пиша сега.. Аз съм без думи. Как да напиша скапания коментар. О не..ще й пиша и на лично..тва тряа да има 2 част НЕЗАБАВНО..
Добре, де не незабавно, но до 2 ДНИ.
Просто е ..уникално
И "неочакван плод" кажи ми, че е това за което си мисля.
О ГОСПОДИ АЗ СЪМ В РАЯ.

Аз съм влюбена... котенца... Кхм а сега сериозно ще ми повярвате ли ако кажа, че наистина успях да по душа скумрията на Бамбам... Добре Они ти си -царицата на комедиите фикове... Как ти се получава винаги толкова забавно... Присъединявам се къ чакащите с нетърпение продължението...

---

  






     Следващите няколко седмици минаха спокойно или толкова спокойно, колкото можеше да бъде със съквартирант като Марк. Бамбам свикна с късните излизания на другото момче, което отиваше кой знае къде. Свикна и с постоянния поток от хора в стаята им. Свикна дори с лошия, музикален вкус.
    Това, с което не можеше да свикне обаче, бяха онези погледи на Марк, които усещаше върху себе си от време на време. Погледи, от които кожата му пламваше  и стомахът му се свиваше от някакво непознато чувство, което не можеше да обясни с думи. И изведнъж хибрида се чувстваше така, сякаш собственото му тяло бе чуждо и трудно за управление. Опашката му се мяташе наляво надясно неконтролируемо, а колкото и да се опитваше да държи ушите си изправени, те килваха на една страна, издавайки неудобството на собственика си.
    – Не исках да те притискам или нещо, но да ти е минавало през акъла, възможността, че може, сещаш се, да го харесваш? – бе вметнал прекалено небрежно един Джаксън, когато двамата бяха сами в импровизирания парк в двора на училището.
    Бамбам изсъска гневно, козината му настръхвайки и Джаксън побърза да се отдръпне, вдигайки ръце във въздуха в знак, че се предава. Повече не повдигна темата, но колкото и да се насилваше, Бамбам не можа да забрави думите му и те се въртяха всяка нощ  в главата му, докато лежеше в леглото си, слушайки тихото дишане на Марк, който си спеше най - спокойно, негодникът. Дали  беше възможно да го харесва? И слепец можеше да види, че Марк е привлекателен и имаше тялото, за което повече хора биха убили, но също така притежаваше и ужасен характер и си мислеше, че слънцето изгрява от задника му.
    ‘Не’, решаваше в тези моменти Бамбам, тупайки ненужно грубо възглавницата си, сякаш това щеше да я направи по - мека, ‘Предпочитам плъхове да изядат опашката ми, пред това да си падна по някой като него’.
    И след тези донякъде успокояващо сигурни мисли, Бамбам успяваше да заспи, само за да се събуди и целия процес да се повтори отново.
    Беше изтощително.
    А и с приближаването на декември, идваше и друго нещо, за което започваше да се притеснява.
    Периода на разгонване на хибридите.




    – Разбирам притеснението ви, младежо, но мога да ви уверя, че страховете ви са безпочвени  – усмихна му се заместник директорката, очевидно и тя, чувствайки се неудобно от темата. –  В момента на последния етаж на общежитията не живее  никой и ще ви предоставим някоя от стаите там. Предполагам, за останалото неща, може  да се оправите сами, нали?
    Бамбам се изчерви, свивайки се в стола си.
    Като стана въпрос за неловки теми за разговор.
    – Да, разбира се –  изрече на един дъх, изкашляйки се, за да прочисти гласът си. – Много съм ви благодарен и съжалявам за неудобството, което създавам.
    Погледът на жената омекна и усмивката и стана по - истинска. Отпусна се назад в стола си и преплете пръсти в скута си.
   – Няма за какво да се извинявате. Бяхме подготвени, когато решихме да ви предложим стипендия в нашето училище – каза му тя мило и Бамбам изведнъж изпита вълна от благодарност. – Нито пък има от какво да се срамувате. Това е съвсем нормално нещо и не трябва да се притеснявате от собствената си биология.
    – Ще се опитам да го запомня – усмихна и се Бамбам и се изправи от мястото си, премятайки раницата си през рамото. – Благодаря, че ме приехте.
    – За мен беше удоволствие да мога да ви помогна. Не се колебайте да се обърнете към мен, ако имате въпроси или проблеми. И минете през лазарета. Мисля, че медицинската сестра има неща, който може да са ви от полза.
    Бамбам и се поклони  и излезе от кабинета и затваряйки леко тежката,направена от дъбово дърво, врата след себе си.
    Е, не беше чак толкова зле.
    До деня на разгонването му, оставаше още седмица и половина.




    – Изглеждаш малко зачервен. Сигурен ли си, че си добре?
    Бамбам кимна с глава и духна един паднал точно пред очите му кичур, опитвайки да се концентира достатъчно, за да успее да напише поне някои от нещата, които учителят по икономика казваше.
    – Ако искаш мога да дойда с теб до медицинската сестра? – продължи да шепти настойчиво Шуга и хибрида не можа да задържи раздразнената си въздишка. Оценяваше загрижеността на приятеля си, наистина го правеше, но сериозно му идваше до гуша от това майчинско държание. А и  последното, което му трябваше в момента, бе да го накажат, за говорене в час.
    Май наистина не трябваше да посещава днешните часове.
    По негови сметки, не трябваше да се разгони по - рано от втори декември, което означаваше, че има два дни. Но първите признаци вече бяха налице и включваха по - висока телесна температура и обилно потене. Умираше от глад постоянно, без значение с колко неща пълнеше таблата си. Слава Богу, все още нямаше сексуални проблеми, ако не се броеше по продължителната сутрешна ерекция, за която се погрижваше всяка сутрин в банята, след което опитвайки се да игнорира знаещия поглед на Марк, когато излизаше от там.
    И да, Марк. Все по - трудно му беше да подтиска реакциите на тялото си, когато беше по - близо до другото момче.
    Единственото нещо, което го успокояваше, бе че от утре щеше да се заключи в дадената му стая, където щеше да остани за цяла седмица. Единствената, на която щеше да й е позволено да го посещава, беше медицинската сестра, която щеше да има и задачата да му носи храна и нужните медикаменти, който подтискаха до някъде ефекта на разгонването. Което в превод означаваше, че Бамбам щеше да успее да задоволи животинското си желание за съвокупляване и само със собствената си ръка.
    Каква забава само.
    – Бамбам! – прошепна малко по - силно Йонги, прекъсвайки потока на мислите му.
    – За  Бога! Добре съм! – възкликна Бамбам и чак след секунда осъзна, че да вика по средата на часа не бе особено добра идея.
    – Много мило от вас да споделите с нас това, млади момко – каза подигравтелно господин Колинс и измежду класът се чу приглушен кикот. – Вероятно, щом можете да си позволите да не внимавате в час, знаете отговора на въпроса, който зададох?
    Бамбам преглътна и Йонги му изпрати извинителен поглед.
    Да, определено не трябваше да идва.




    – Виж ти, кой е довял вятърът.
    Бамбам застина на прага, проклинайки проклетия си късмет. Беше се освободил от последния час, само за да може да събере нещата, които щяха да му трябват на спокойствие и да се изнесе преди Марк да се е върнал, но естествено, че той щеше да бъде тук.
    – Кой го казва – промърмори хибрида и примерно влезе вътре, трясвайки вратата. – Пак ли избяга от часовете?
    – Защо? Да не би да се притесняваш за мен? – ухили се Марк, сваляйки надолу списанието, което четеше, опънат на леглото си. Очите му се впериха в лицето на Бамбам и хибрида усети как по гърба плъзват тръпки. Опасно. Това беше много опасно.
    – Сигурно. Ако това е твоята дума за безразличие – тросна се Бамбам, но от думите му липсваше плам. Захвърли чантата си към собственото си легло и отиде до гардероба си, разтваряйки го.
    – Ако наистина ти беше толкова безразлично, нямаше да питаш, нали? – не пропусна шанса си Марк, изправяйки се в седнало положение. – Какво правиш?
    – Не виждаш ли? – заяде се Бамбам, изкарвайки още едно долнище. Два чифта трябваше да му стигнат, а и без това повечето време щеше да бъде без дрехи. Сега малко бельо и някоя друга тениска.
    – Защо си събираш дрехите? – не се отказа Марк, усмивката му изчезнала от лицето.
    – Местя се – пошегува се сухо Бамбам, изплезил език в концентрация. Знаеше, че има една синя тениска, която бе толкова удобна, колкото и широка, но бъркотията по шкафовете , не правеше задачата за откриването и особено лесна. – Можеш да го отпразнуваш с купон. Отново ще имаш стаята само за себе си.
    Отговор не последва и това заинтригува Бамбам и той извъртя към глава назад.
    Марк се беше изправил и стоеше на крачка от него, очите му, блестейки гневно.
    Сега пък какъв му беше проблема?
    – Никъде няма да ходиш - заяви съквартиранта му студено, сякаш думите му бяха закон, който не можеше да бъде нарушен. – Оставаш тук.
      Бамбам се засмя глухо, опитвайки се да не обръща внимание на това, колко по - дълбок бе станал гласът на Марк.
    – Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но последния път като проверих, ти не ми беше собственик - каза колкото спокойно можеше и отново навря глава в гардероба, топлината в корема му, плъзвайки и по цялото му тяло. Трябваше да се омита от тук. – Просто си гледай живота, а аз ще гледам моя.
    Бамбам не предвиди силната ръка, която го издърпа назад  и едва не го събори на земята. Светът се обърна с краката нагоре и някакси се озова върху леглото на Марк, самият той надвесил се над него, дланите му подпрени от двете страни на лицето на му.
    – Какво си мислиш, че правиш? – попита Бамбам с малък глас, ушите му напълно схлупени на главата. Можеше да усети топлината от тялото на Марк и тя се сливаше с неговата собствена и имаше чувството, че по кръвта му тече лава, не кръв. – Пусни ме.
     – Не и преди да кажеш, че няма да ходиш никъде – усмихна му се сладко Марк и тъмните очи се бяха спрели върху устните на Бамбам, който инстинктивно плъзна розовото си езиче по тях, навлажнявайки внезапно прекалено сухата им повърхност. – Не прави това.
    – Да не правя какво? – попита разсеяно Бамбам, чиято глава вече бе започнала да се замайва, корема му свивайки и отпускайки от желанието, което кипеше в него. Усети как нещо топло и мокро потече в падатината на дупето му  и една малка, ужасена част от него осъзна, че естествения му секрет се беше появил.
     Марк бе предизвикал разгонването му да се случи по - рано.
     С последните си сили, Бамбам се опита да го отблъсне  от себе си, въпреки че всяка клетка в тялото му крещеше да се отпусне и да остави Марк да прави каквото си иска с него. Но нямаше смисъл. Марк беше по - голям и по - силен и със същия успех, можеше да се опита да премести канара.
    – Моля те – прошепна хибрида умолително и плъзна бедрата си едно срещу друго, прехапвайки устни, за да спре стенанието, което заплашваше да се изтръгне от върха на езика му.
    Очите на Марк потъмняха до чисто черно, последната нишка самоконтрол, която му беше останала, скъсвайки се.
    Марк знаеше какво искаше и повече нямаше колебания за това, дали да си го вземе. С практикувана лекота, която можеше да дойде само със солиден опит, той използва едната си ръка, обвивайки пръстите си около протежението на брадичката и обърна лицето на Бамбам леко настрани и наведе своето собствено, спирайки се едва, когато беше на няколко милиметра.
    Хибрида дишаше тежко, мускусната миризма на секрета, който вече бе попил в боксерките му, покривайки и двамата с плътно огледало. Очите на Бамбам бяха разфокосирани и той се държеше с две ръце за раменете на Марк, отказвал се от това да се бори. Вече бе твърде късно. Хилядолетните инстинкти бяха победили разума и той разтвори бедра подканящо, правейки място, което Марк не се поколеба да заеме, лягайки напълно върху младия хибрид, оставяйки тежестта му да го притесне към матрака.
    – Моля – прошепна отново Бамбам, този път поради съвсем друга причина. Беше агонизиращо, колко близо бяха устните на Марк до неговите и въпреки това не се докосваха.
    – Моля те какво? – прошепна също в отговор Марк.
    Бамбам впери влажния си поглед в него, но не каза и дума, погледайки говорейки, това, което устата не  можеше да каже.
    Марк се усмихна половинчато и най - накрая пое долната устна на Бамбам между своите две, засмуквайки меката плът, наслаждавайки се на тихото мяукане, което се изниза от гърлото на хибрида и начина по - който бедрата му се се стегнаха около него, търкайки ерекцията си в корема му. Скоро езикът на Марк се плъзна между зъбите на Бамбам, поглъщайки всеки нов стон,  гонейки вкусът му.  Бамбам не можеше да прикрие неопитността си, но това, което не знаеше, заместваше с много ентусиазъм. Пръстите му пуснаха раменете на Марк, само за да се заровят в косата му,  скубейки черните, меки кичурите грубо, твърде загубен в нежното плъзване на езикът на другото момче върху своя собствен, за да му пука за нещо друго.
    Членът му гореше,  затворен в боксерките и панталонът и Бамбам се отдръпна, прекъсвайки целувката и поемайки си рязко въздух.
    – Какво има? – намръщи се Марк и хибрида, не без малко гордост, забеляза, колко тежко дишаше и той.
    – Дрехите – отговори Бамбам и Марк се ухили, отдръпвайки се от него и стъпвайки на пода.
    – Как бих могъл да откажа на подобна молба  – намигна му той  и във всяка друга ситуация, Бамбам щеше да завърти очите, но сега…
    Сега можеше само да наблюдава, как Марк се отървава от тениската и шортите, с които бе облечен, разкривайки добре подържани мускули и гладка кожа, без грам притеснение. Боксерките бяха последни и Бамбам преглътна тежко засрамен, но и не отместващ поглед от члена на Марк, който вече бе достигнал цялото великолепие на пълните си размери.  
    – А сега  е твой ред – заяви Марк, дяволски чаровната му усмивка  не слизайки от лицето му и Бамбам разбра, че е загазил и че ще направи една от най - големите грешки в живота си, но вече бе преминал точката, в която можеше да се откаже.
    – Ти го направи – измърка смело, много по - смело от колкото се чувстваше, наблюдавайки с полу - замъглени очи, как усмивката изчезва от лицето на Марк, заменена с нещо много по - хищническо.
    Какво пък, днес щеше да бъде страхотен ден да загуби девствеността си.




    – Марк – ахна Бамбам, пръстите мачкайки завивките на леглото, от ъгълчето на устата му, точейки се тънка линийка слюнка. – Марк!
    Марк, който бе заровил  лицето си между белите глобуси на хибрида, вкусвайки ентусиазирано от естествените му сокове, изхъмка и вибрацията на гласът ми накара Бамбам да измяука, нова порция от пресеменна течност, стичайки се по ствола на членът му. Беше влудяващо. Никога преди не беше изпитвал такова удоволствие и при все това, не беше достатъчно. Колкото и прекрасен да беше езикът на Марк вътре в него, Бамбам беше разгонен и без хапчета, той нямаше да може да бъде задоволен, без нещо много по - голямо и солидно.
    Но естествено, Марк трябваше да се окаже от онзи тип, който обичаше да дразни партньора си, докарвайки го до границата на кулминцията, само за да го пусне от най - високото, отново и отново.
    Бамбам не можеше повече. Искаше пениса на Марк и го искаше веднага.
    – Марк! – изсъска вече той, опашката му разсичайки въздуха с резки, гневни движения, ушите му напълно извити назад.  – Чукай ме!
     Това хвана вниманието му и той се отдръпна от задните части на Бамбам, триейки брадичката си с опакото на ръката си. Осъзнавайки, с какво точно е мокра тя, нова вълна възбуда заля Бамбам  той стисна мускулите на отвора си, който се затваряше около празния въздух.
    – Най - накрая показа ноктите си, а котенце? – попита подигравателно Марк и думите му може би щяха да имат по - голям ефект, ако я нямаше ерекцията му.  
    Бамбам предпочете да не отговоря – а и сериозно, какво можеше да отговори? –  вместо това обръщайки се по гръб, оставяйки очите на Марк да обходят свободно треперещото му тяло. Дори зърната на гърдите му бяха необичайно чувствителни, все още влажни от  вниманието с което ги беше обсипал Марк, редувайки нежни засмуквания с по - агресивни захапвания, болката носейки съвсем различно удоволствие. Членът на Бамбам, лежеше върху корема му и  и хибрида уви пръстите около него, не издържайки повече. Облекчението, което донесе движението на ръката му бе кратко, защото само след миг, Марк отскубна ръката, изръмжавайки нещо неразбираемо. Бамбам се остави да бъде преместен, Марк хващайки го за областта зад колената, повдигайки краката му нагоре и напред, сгъвайки го почти наполовина.
    – Каква хубава, малка дупка имаш – прошепна той, очите му впити в мястото, което до преди малко беше беше езикът му и Бамбам затвори очи,  прехапвайки устни.
    Усети главичката на пениса на Марк върху входът си и изстена, извивайки главата си назад, докато момчето започна да я търка напред - назад без всъщност да проникне, докарвайки го до нови висоти на лудостта. Неразбираеми псувни  и  жални молби се ронеха от устните на Бамбам, който имаше чувството, че ще умре, ако  скоро не почувстваше твърдото парче мускул в себе си. Най - накрая, Марк се смили над него. Ръцете му се спуснаха на кръста му и със завидна лекота, успя да преобърне го преобърне отново, повдигайки го на ръце и крака, дупето щръкнало предизвикателно назад.
    – Така е по - лесно за първия ти път – прошепна в ухото на хибрида, не пропускайки  шанса да поеме най - месестата част между зъбите си.
    – Какво ч-чакаш още? – успя да кажа Бамбам и в следващия миг се задави, когато десницата на Марк се стовари върху едната буза на дупето му, звукът отеквайки ясно в стаята им. Не беше шокираща толкова болката, колкото удоволствието, което се плъзна от пламналото място към цялото му тяло.
    – Тук аз задавам темпото – каза гърлено Марк, миг преди най - после да проникне в Бамбам без никакви проблеми, подпомаган от естествения секрет на хибрида. – Господи, колко си горещ.
    Бамбам измяука в отговор. Силата в ръцете му се изчерпи и той се стовари върху леглото, заравяйки лице в завивките, опитвайки се да намери някаква упора в тях.  Можеше да се закълне, че чувства всяка веничка по членът на Марк. Можеше да усети, как пулсира в него и го изпълва по начин, който едва ли щеше да забрави някога. Писнало му да чака, той измяука отново и направи ескпериментална вълна с бедра и корем, карайки Марк да изсъска и да стегне захвата си върху кръста му.
     – Само си го изпроси – изплю думите Марк и това беше единственото предупреждение, което получи Бамбам, миг преди съквартиранта му да започне да се движи диво напред - назад, изкарвайки целия си пенис, без главичката, само за да го вкара рязко отново, карайки хибрида да издава най - еротичните звуци. Едно случайно помръдване встрани и Марк уцели в десетката простата на Бамбам.
    – Марк!
    Марк се усмихна и повтори движението, веждите му съсредоточени в концентрация, тялото му блестейки от пот.
    Не отне много време, Бамбам да свърши,отпускайки се съвсем, устата му отворена широко в опит да поеме по - големи глътки въздух.
    Но Марк още не беше приключил.
   Преобърна хибрида по гръб, без да излиза от него и се наведе напълно напред, целувайки нежно хибрида, който отговори ентусиазирано, тих звук, започвайки да вибрира в гърлото му.
    Марк се отдръпна объркан, вперил поглед в Бамбам, който очевидно мъркаше. Неочаквана вълна на привързаност го заля и той погали нежно едната му буза, усмихвайки се, когато хибрида се потърка в дланта му, просейки се още милувки.
    – Вече няма начин да те оставя – прошепна Марк и Бамбам измяука щастливо. – А сега, нека видим на какво още е способно това твое тяло.
    Парите, който бе похарчил, за да разбере разгонващия период на Бамбам, определено си заслужаваха. 






_________________________________
добре, аз съм ужасен ъдейтър. съжалявам, че се забавих толкова с втората част,  просто нямах никаква муза за смут. абсолютно никаква. надявам се да съм успяла да напиша поне малко от това, което имаше предвид под hard core смут, макар че съм леко скарана с този термин хд чела съм доста фикове с self-lubrication (а.к.а. естествения секрет) и отдавна ми се искаше и аз да пробвам. и да, имах поредното извинение, да напиша още фик с любимите си котки.  беше интересно да използвам герои, за които никога преди не съм писала и особено за Бамбам, който  май си намери място в сърцето ми хд

Оле не...Они..края.
КРАЯЯЯ!!!!
"Парите които похарчи за да разбере разгонващия период на Бамбам"..стига бе..това беше в десетката човек.Нз какво да кажа.
Беше толкова шибано яко.
Не мога да се разправям повече с теб.
Когато ми кажеш, че смута е скаран с теб, какво точно имаш предвид?
Честно...бахти скараната тряа си за да пишеш такъв смут. Тогава и аз ще се изпокарам с него хд.
Беше невероятно. Обожавам хибриди...

Бях забравила за това тук... И бях приятно изненадана... Много ми хареса... И да смута ти се е получил. И на мен от скоро ми харесва персонажа на Бамбам вече в няколко фика...

Хората живея в лъжа!
Слънцето не изгрява от Изток, а от задника на марк! Хах, не, сериозно хдддд
Аааа последното изречение ;----; това дойде като гръм от ясно небе!
Справила си се, не се притеснявай!
Пффф, ти кога не се справяш!?
Сериозно, искам още такива творби от теб!
О, и мяу :з >< *^*

Боже мили, това беше най-якия хард смут, който съм чела някога. Сериозно. Уникално беше! <3 Ако има някакъв начин да има 3та част... Бамбам няма да е разгонен само един ден, сещаш се~ :D :D :D
ПС: Предусещам си мокрите сънища XD

Аз,разбираш ли,понеже фика е за мен,трябваше да го видя последна. Тва е то да си мен. .-.
Та...оле боже,оле боже,оле божичкооооо! Невероятна си! Просто не знам какво да кажа. Всички беше толкова ъх....и аз си предусещам мокрите сънища хд #разгоненилапетакводатикажахд Ако това е като не ти се поучават смутовете,то тогава определено ме е страх да видя какво е ако ти се поучат хд Не се притеснявай за закъснението,струваше си цялото чакане. Харесвам дозата хумор в главата ии тва последното ме довърши. Обожавам фикове с котета,просто са ми огромен фетиш и се наслаждавам на всичко,което чета,но твая фик беше един от най-добрите. (тук да вметна и да нахалствам,ама съм съгласна с Йоана,няма да имам против още една глава хд) Образа на Бамбам е толкова сладичък,влюбих се в него,а Марк the bad boy of the school i adore him. <3 Нямам думи да изразя благодарността си към теб,че се зае и написа това невероятно нещо. А за това,че Бамбам си е намерил място в сърцето ти,повярвай,няма да излезе от там. Това очарователно,малко,сладко,красиво и перверзно същество(ем от страната на разварата е,не се учудвам от последното ХД) е уникално за биасче <3 Още веднъж ти благодаря,напълно задоволи нуждата ми от това да прочета такъв фик. Справила си се страхотно,влюбих се в фика ~

Боже.. Боже... Боже...
Това... Това.. Това.. Майко, това беше най невероятния уан-шот, които съм чела досега! Удивително! Наистина удивително! Искам още.. xD
Чакам още такива творби от теб!! *-*

10/10, както винаги! Супер яко беше!