SHINEE:Сладка любов(друго не ми хрумна)

by desityyy Пон Мар 02, 2015 2:58 pm

Жанр:Drama,romantica
Главни герои:Key x Jong{SHINEE}
Поддържащи герои:Onew,Minho Taemin{SHINEE}
Резюме:Сладко,сладко че чак да те хване захарна болест
Дата на публикуване на първа глава:02.03.2015г.
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва):Няма

Това ми хрумна до като гледах едно сериалче с Matsumoto Jun.Не знам какво се е получило,или изобщо стана нещо,от толкова сладост,вие ще кажете.Извинявам се за грешките и приятно четене. :)

                                                                 Сладка любов

Сладкиши, торти и бонбони; шоколад, сметана и карамел, смеси ги и се получава блаженство равно на първата ти любов. Поне за мен беше така.

Беше лятото когато бях на 18. Аз и брат ми живеехме сами в къщата. Къщата беше доста голяма само за нас двамата, но никога не беше празна. Имахме приятели и то много. Идваха ни почти всяка сутрин за кафе и малко приказки.Taemin, моят брат, харесваше Minho и той него, но въпреки че не бяха срамежливи не си признаваха. Беше забавно, всяка сутрин едно и също, но все пак хубаво.

Една сутрин обаче всичко се промени. Както всяка неделя аз станах пръв,а брат ми продължи на спи. Станах и следвах рутината си. Измих се облякох се, излязох на двора да полея цветята и си поех дълбоко въздух. После отидох в кухнята и се заех с приготвянето на нещо сладко което да върви с кафето. Като по часовник макар и много необичайно за неделя сутрин се позвъни на врата. Вече беше девет и половина.Minho,Onew и още едно момче дойдоха.Minho беше с черна като катран коса и очи като черни маслини,висок красив и доста мускулест.Onew светло кестенява коса и пъстри очи,среден на ръст с добре оформено тяло и голяма усмивка. Новото момче беше горе-долу високо, красиво, с прекрасно лице, кафяви очи и къса ръсулява коса. Учудих се от това момче и даже без да се осъзная го зяпах. Но се опомних и ги поканих да влязат и си подадох ръката да се запознаем с новото момче. Името му беше Jong. Някак си имах чувството че ме омагьоса и ме привлече много,но не знам кое от двете е, само знам че ми привлече вниманието,като мед мечка.

Казах им да се разполагат в хола докато аз донеса кафето и сладките. Попитах Jong как пие кафето си за да знам как да го направя,за останалите знаех как го пият. Отидох в кухнята и подминах огледалото. Не знам защо и какво ме накара но се върнах и се огледах. Проверих как изглеждам,и тогава се вцепених ,по-лицето имах остатък от брашно и все още бях с престилката,веднага я свалих. В този момент съжалих,че преди да реша да отворя вратата трябваше да се погледна в огледалото.Бях в перил поглед в огледало и бях напълно запленен. Не от начина по които изглеждах ами от това,какво ли си е помислил Jong за мен,като ме е видял в този вид. Потънал в размисли и страсти не усетих как в кухнята е влязъл Onew. Изведнъж зад мен някои ми извика и тогава се съвзех.

    -Ах, Onew, изплаши ме. – казах подскачайки.

    -Какво правиш ? – ме попита той с тази негова усмивка. Не мога да я опиша но тя просто те кара да се изчервиш.

   - Ах,аз такова, ам, аз, ам – почнах да заекван нещо,което до сега не ми се е случвало.

    -Хммм,на това мисля,че не му е мястото тук?!–протегна ръка и махна остатъка от брашно по лице то ми, и ето я пак усмивката. Без да моля и без да е нужно той ми измисли оправдание да стоя пред огледалото и да се суетя.

Усмихнах се и потвърдих предположението му. След това го натоварих с чинията със сладки а аз направих кафетата набързо. Той ме изчака и отидохме заедно при другите. Дадох кафе на всички и седнах на фотьойла. В чиниите на масата имаше шоколадови бонбони с ванилув пълнеж, такива каквито правихме в сладкарницата в която работих и кексчета със сметана и парченца плодове. Днес се бях развихрил и имаше няколко различни плода в сладките. Естествено имаше и купа с ябълки и банани по средата на масата, но някак никога не стигахме до тях. Всичко беше подредено перфектно, но не знам защо бях толкова притеснен да не би да съм объркал нещо. Несъзнателно погледнах към Jong но бях бързо забелязан от Minho.

    -Ах, да не би да си заинтересован? – каза той с похотлив тон.

    -Че как няма да е – намеси се моя спасител Onew – Той е нов,а и Key не знае кой е. И аз бих се заинтересувал.-ето пак тази усмивка.

    -Извинявай , те ме домъкнаха тук. Казаха че няма да е проблем но все пак-каза леко засрамени Jong.

Видях колко беше притеснен и той като мен. Стоеше и сякаш го беше срам да си вземе нещо каквото и да било от масата. Дори кафето си не вдигаше да отпие.

    -Пробвай бонбоните. Станаха много добре днес. – казах му аз с надеждата да го предразположа
    – А доколкото до тези двамата не се притеснявай. Прави са. Всеки гост е добре дошъл в нашата къща.

Той се протегна да си вземе бонбон и в момента в който го вкуси забелязах тази лека усмивка на лицето му. Знаех че му е харесало и в знак на благодарност и аз му се усмихнах. От там нататък разговора тръгна много добре. Разбрах и много неща за Jong. Той беше тук на гости при свой роднини. Беше една година по голям от мен, и се подготвяше на поеме част от задълженията на семейната им компания Разбрах и че не е искал да идва тук много,където не познава никой,но родители те му настоя ли,защото тук можел да си почине добре, но когато пристигнал тук Onew веднага го запознал с останалите и дори предната вечер били на дискотеката. Беше наистина много забавно. По едно време и брат ми се събуди и се присъединя към нас. Естествено той и Minho се гледаха постоянно но стояха възможно най-далече един от друг.

По-късно през деня когато вече стана много горещо всички се пръснахме по къщите си да изчакаме да стане хладно и да излезем. Аз и Taemin изчистихме хубаво къщата и се чухме с родители те си,които бяха някъде из Индия по работа. Постоянно пътуваха по работа и им беше традиция да ни взима по някои сувенир когато отиваше на ново място. За пръв път бяха в Индия и двамата с Tae се чудехме какво са ни взели този път.

Стана вече към шест и половина и почнахме да се приготвяме за излизане. Верен на себе си брат ми облече черна тениска с резки по нея и бели прилепнали дънки,изправи си с пресата бретона и част от него остави да закрива прекрасното му лице. Сложи малко очна линия да подчертае красивите му очи . Аз от друга страна не знаех какво да облека.Чудих се вайках се и накрая реших,обух едни червени тесни дънки,една спорното-елегантна риза,понеже бях много нервен,оставих брат ми да ми оправи прическата,после сложих и аз малко очна линия и бях ме готови. Когато човек погледнеше мен и брат ми се забелязваше огромна разлика.Той – фен на бялото, черното и синьото, а аз – всичко което е ефирно колкото по-ярко толкова по-добре.

Отидохме до близкия парк да се срещнем с другите. Точно в центъра на парка имаше малко фонтанче и пейки който гледаха към него. На една от тези пейки стояха и нашите приятели. Всички радостни и весели. Събрахме се и започнахме да се лигавим. Смяхме се и се шегувахме. Всичко беше толкова хубаво, но на всяко едно излизане и събиране идва един момент в които нещата стават малко по-кротки и по-спокойни. Без никой да се осъзнае брат ми и Minho бяха изчезнали на някъде,Onew също изчезна някъде, а аз и Jong бяхме останали сами на пейката. Започнахме да си говорим нормални неща като хобита и интереси. Разговора се развиваше много добре. Но изведнъж през краката ми мина малко куче и аз се стреснах и изпищях,като някое момиче а Jong ме прегърна. Стояхме така около половин минута и след това дори не се погледнахме. Или поне аз не погледнах към него да видя дали той гледа към мен. Толкова ме беше срам. Не от това че се стреснах а от това че го прегърнах. А тъкмо се бяхме запознали. Какво ли щеше да си помисли за мен.

На другия ден станах рано следвах рутината си и отидох на спирката да чакам автобуса за центъра. Аз работех в сладкарница в центъра на града. Имаше доста работа там но беше забавно. Докато стоях на пейката на спирката видях Jong да бяга. Сигурно това беше сутрешна тренировка или нещо такова. Той погледна към мен и в този момент изскочи момента от снощи. Забих главата си в земята и избягах от всеки възможен по нататъшен контакт с него. Когато си изправих главата него вече го нямаше. Автобуса дойде и аз се качих.

През следващите четири дни не излизах. В петък имаше голямо празненство чиито кетаринг правеше нашата сладкарница и аз правих повечето от нещата. През тези дни дори не ми оставаше да си почина,но вечер докато се мъчех да заспя си мислих за Jong. Дали не си мислеше че го отбягвам? Или да беше сърдит за това че не го поздравих онази сутрин? Тези въпроси ме измъчваха, но не знаех защо. Аз не го познавах от отдавна, но все пак ме интересуваше доста.

В петък беше много натоварено. Аз отидох на детското парти за да да мога да оправям ако нещо се обърка. А там беше лудница. Имаше над двадесет деца и десет възрастни.Все едно се намирах а ада.

Към седем вече бях пред сладкарницата. Трябваше да оставя нещата които бях занесъл и да дам отчет на шефа за това как е минало партито. Когато влязох обаче в сладкарницата на една от масите забелязах Jong да стой сам. Учудих се. Той ме видя и ми помаха с ръка. Аз отвърнах и отидох право в кухнята. След като дадох отчета си на шефа попитах една от сервитьорките ни за Jong и тя ми каза че от два часа стой и ме чака там. Отидох при него и му казах че тръгвам. Поканих го да се приберем заедно.

Когато излязохме от сладкарницата той се спря.След него и аз.

    -Ам, извинявай,за това което стана онази вечер. Ъм, надявам се да не си ми сърдит или обиден.-каза той,а аз се обърнах и го погледнах учудващо.

    -А, за онази вечер. Аз, ъм, такова – пак започнах да заеквам и усетих как се изчервявам при мисълта за прегръдката.

    -Значи все пак си ми сърдит? – прекъсна ме той

    -Не. – побързах да отговоря – Аз, ъм , как да го кажа, не съм попадал в такава ситуация до сега и леко се смутих но не ти се сърдя. Ако питаш мен аз бях виновен.

Той се засмя е започна да върви. От там започнахме да изглаждаме недоразумението което се беше получило. Разбрах и как той е попитал момчетата къде работя за да ми се извини. Помислих си че те са му казали да дойде и да ми се извини, но все пак се почувствах щастлив, че е имал нуждата да ми се извини.

Когато стигнахме до къщата ми той ме попита дали може да ме прегърне. И аз му позволих. Толкова беше приятно когато ме прегърна и не исках да ме пуска. В този момент разбрах защо се чувствах така към него, защо бях нервен и смутен около него. Това беше любов от пръв поглед. Когато ме пусна погледите ни се срещнаха и не знам какво ме прихвана но го целунах. Първата целувка която беше нежна изпълнена с много чувства. Беше хубаво но веднага след като свърши изтичах вкъщи и затворих вратата. Бях толкова шокиран от това,което направих.
Стоях така за около две три минути но после чух някакъв шум от хола и се учудих.Taemin трябваше да е излязъл. Всеки петък вечер той излизаше към шест за да се срещне с колеги си и да обсъдят новите стъпки. Грабнах един чадър като си помислих че е крадец и тръгнах към хола. Лампата беше изгасена но все пак бях прав там имаше някой. Не губих никакво време, цъкнах лампата и извиках :

    -Който и да си се махай. Имам чадър. – да знам това звучи ужасно но бях със затворени очи и като чух че някой изпищя от уплаха ги отворих.
     – Оооо боже – извиках и се обърнах на другата страна.

Явно най-накрая Taemin и Minho се бяха събрали, на дивана. Стоях така докато те не се облякоха и не ми казаха,че мога да се обърна без да видя голи части. Знаех че след време щях да се смея на това но сега вярвате ми или не ми се ревеше.Бях в шок,да заваря така малкия си брат,не съм и подозирал,че ще ми се случи някога.

След като се обърнах и беше безопасно естествено Taemin ми сподели как неделята са се събрали и тъй като брат ми е от нетърпеливите вече го правят. Разбрахме се тези неща да се случват само в неговата стая за да избегнат такива ситуации и тогава те ме попитаха какво е станала със Jong. Явно знаеха че е идвал но мен ме досрамя до такава степен че се качих , бягайки, в стаята си.Tae естествено ме последва и ме разпита,a аз засрамен още от постъпката си избълвах всичко на един дъх. Той започна да пищи от радост и да вика, а аз се опитвах да го накарам да млъкне,за да не чуе Minho какво съм направил.

На другата сутрин към девет се позвъня на вратата. Погледнах часовника и си помислих че е прекалено рано за момчетата да идват. Когато отворих врата видях Jong. Държеше цвете което беше откъснал най-вероятно от моята градина но все пак беше сладко. Поканих го да влезе и му направих кафе. Седнахме на дивана, той в единия аз в другия край. Бях смутен от постъпката си и не знаех какво той сега си мисли за мен.Пръв той реши да наруши тишината.

    -За снощи, р-радвам се че го направи.-продума той.

Това ме хвърли в тъч. Блокирах, не знаех какво да кажа, пък и дори да знаех не можех. Вцепених се.До като аз мълчах и се чудех какво да кажа,той реши пак да наруши създалата се тишина.

    -Знам че това,което ще кажа сега ще прозвучи странно и вероятно ще изпаднеш в шок,знам че се познаваме по-малко от седмица но искаш ли да излизаш с мен?-каза на един дъх Jong.
Е това вече ми дойде наистина като шок.Ама той сериозно ли.О да сериозен е виждам го в очите му.Гледаше ме така,както фенки гледат как ''Kai от EXO'' танцува секси и показва плочки.(Не се стърпях да го напиша).Наи накрая реших да продумам нещо.

    -Да.-казах вече приличащ на узряла ягода.

Само това казах и той ме целуна. От там нататък всичко стана по-хубаво. Всяка събота и неделя се събирахме в къщи за кафе и сладки. И аз и Taemin имахме прекрасни мъже до нас, а Оnew все така обичаше сладките ми и им се наслаждаваше. Всичко беше прелестно до един ден.

По средата на август получих писмо, писмо което чаках толкова време. Бях приет да следвам в Париж и да работя в една от най-добрите им сладкарници Un Dimanche a Paris. Това беше мечтата на живота ми и заради това и не исках връзка. Но сега имах и двете неща но ако исках да задържа едното трябваше да се откажа от другото. И колкото и да ми беше гадно от избора и колко бързо да го взех нямах намерение да се откажа от мечтата си.

Извиках Jong в нас. Както обикновено направих кафе и сложих сладки на масата. Сега оставаше само да му кажа. Опитвах се да не изглеждам притеснен, но той усети нещо.

    -Добре ли си? – попита ме загрижен

В този момент просто се срутих. Започнах да рева както никога досега. Той дойде и ме прегърна. Опита се да ме успокой но не се получи. И така през сълзи аз му споделих за решението си и му казах,че след две седмици трябва да си замина. Той ме прегърна силно и не каза и дума. Знаех че ме е разбрал, но все пак исках да го чуя от него. Не след дълго той наруши тишината в която бях ме изпаднали.

    -Значи имаме две седмици. Да ги направим най-незабравими те.-продума той.

В този момент имаше такава ослепителна усмивка. Не знам какво стана след това или как се озовахме в стаята ми, но знаех че искам да му се отдам напълно. Знаех че това беше моята първа любов.

От тогава минаха вече шест години, но все още го помня сякаш беше вчера. Понякога си мисля за избора си и това дали щях да съм щастлив ако бях останал. Но знам че каквото и да е можело да стане не можеше да се върне времето назад. Затова ето ме тук сега. В центъра на Париж в любимата ми сладкарница. Доволен от себе си.

    -Добър ден – поздравих колегите си в кухнята

   - Шефее – извика ми един от сервитьорите – Едно прелестно момче каза,че ви е приятел и ме помоли да ви извикам.

А сега де. Кой пък мен ме познава. Дали не беше някой от колегите в университета. Отидох за да видя кой е и когато го видях не повярвах на очите си.

    -Jong? – извиках с надежда да е той,и да той беше,в своята прелест и величие.

     -Key– обърна се и се усмихна с тази красива нежна усмивка,която толкова обичам,и която никога не забравих.