SHINEE:Ученическа любов

Това ми е първия фик , незнам дали се е получило нещо.Няма смут в него..Приемам съвети и критики.Извинявам се ако има грешки.


Жанр:Drama,romantica,school life
Главни герой:Jong/Key {SHINEE}
Подържащи герой:Няма
Резюме:Key е зубарa и аутсайдера на класа.Jong новия ученик и първата и единствена любов на Key
Сравнително годишно ограничение:Няма
Дата на публикувне на първа глава:25.02.2015г

                            Училищна любов



Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлив, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена дупка в сърцето, която боли и болката нараства всеки ден. Изпих и последната глътка от кофеиновата ми дневна доза. Бутнах порцелановата чашка настрана и станах от бара на ресторанта. Когато се обърнах се случи нещо неочаквано. Всичко ми причерня и погледът ми се фокусира само върху мъжа, който стоеше прав на няколко метра от мен. Сърцето ми спря за миг и после ускори ударите си неузнаваемо. Това беше той! Наистина, не можех да повярвам на очите си, след толкова много години. Двамата се бяхме променили, но сърцата ни се познаха. Очите ми се наляха със сълзи, но си обещах, че няма да пророня нито една, обещах си го, още в онзи момент, когато за последно срещнах погледа му. Мозъкът ми изключи, не можех дори да изпълня просто механично движение, като ходене. Не знаех какво да чувствам - болка, тъга, радост, любов, какво? В съзнанието ми изникна онзи ден, в който животът ми се промени драстично. Беше преди десет години, но още го помнех, все едно беше вчера.
 Аз бях обикновено момче, имах няколко много добри приятели и те ми стигаха. Съучениците ми не ме харесваха, ама никак даже. Бях най-умния, с най-големи амбиции, но често момичетата и момчетата от класа ми ме подиграваха, защото съм бил зубър. Е, аз се промених и се издигнах в живота, а те? Продават телата си за някоя нова количка или апартамент, или разчитат на мама и тате.
 В училище, често стоях сам на чина си, на който по принцип седях сам и си драсках по тетрадките. 
 Помня отлично, беше първият ден от месец февруари и имахме първи час с класния. Извадих си учебниците по математика и зачаках с другите. Минаха десет минути от часа, него никакъв го няма, е, това си му беше ежедневие, винаги закъсняваше. Тъкмо реших да си подремна малко на чина, когато плъзгащата се врата се отвори и влезе класния - най-сетне. Застана до катедрата и само ни гледаше, а и ние него. След няколко секунди, в стаята влезе ново момче. "Уоу..." беше първата ми реакция, наум, разбира се. Беше по-висок от мен,добре оформено тяло,и с руса коса,която нежно и непрежно падаше върху бледото му лице. Очите му бяха... черни?! Това ме шашна. Руса коса, черни очи, плашещо, но и адски секси. Цвета на косата и очите му, идеално контрастираше с цвета на кожата му. Личеше си, че е бунтар. Не носеше задължителната риза и вратовръзка на училището, а бяла, ленена риза, на която бе разкопчал горните две копчета и беше навил ракавите си на полувина. Дънки бяха черни прилепнали по него, което ми даваше ясна представа,колко сески дупе има,и какво му бих причинил,или пък той на мен ‘’Ахх за какво мисля по дяволите в час по математика ’’.А сега да се върнем в релноста,където класният говореше нещо, а аз изобщо не го отразявах. Чух само две неща "Това е новият ви съученик, Kim Jonghyun." и "Има свободно място само до Kim Kibum.", тогава ме посочи, и момчето се запъти към мен. Сърцето ми биеше бясно, а коремът ми се преобърна, връзвайки се на фльонга.  Jong седна до мен и ме погледна с лека усмивка, която не ми беше позната. Часовете си минаха, а с Jong не си бяхме разменили и думичка. Това продължи през цялата седмица. А аз през това време го гледах все по влюбено и замечтано.И май се влюбих завинаги.На следващата седмица, отново в понеделник, отново при класния, отново по математика, той ме заговори.Помня само, че ме покани на купона си. Развълнувах се много,и една мисъл ме озари ’’Вече официално обичам понеделниците,защото те са свързани с моята първа любов.След това цяла седмица мина в размисли дали да отида или не.И накрая си казах ‘’Ако няма риск,няма удоволствие!’’ 
 И тази седмица се изтърколи неусетно. Дойде съботата и купонът на Jong. Oтне ми почти цял ден да си избера дрехи за вечерта, все пак не ме канеха,често на купони,а и там щеше на бъде ТОЙ.Все пак накрая открих това което ми трябваше,бели прилепнали накъсани дънки ,които очертаваха добре,някои части от тялото ми,черна блуза с надпис ‘’Bad Boy’’,и вече бях готов,обух си белите кецове и си взех любимото черно кожено яке,и тръгнах към тях. Къщата му бе на две пресечки от моята, затова и стигнах бързо. Там се вихреше як купон. Една трета от присъстващите бяха мъртво пияни,разголени,натискащи се един с друг. Другата една трета бяха толкова пияни,че не различаваха с кои се целуват,дали беше момиче или момче, а останалите тепърва започваха. Бързо се присъединих към последните и след един коктейл –  Блъди Мери,вече  бях от вторите, дето са на ръба. Танцувахме, ядохме, карахме се, смяхме се,все едно не бях зубара на класа. През цялата вечер не зърнах  Jong да се мярка наоколо. Чаках да се появи от някъде,но него го нямаше,затова продължих с коктейла си. Стана много късно и всички се прибраха, но не и моя милост. Едвам стоях на краката си и затова, лежах на дивана. По едно време две силни ръце ме повдигнаха и отнесоха нанякъде. Много ми се спеше и дори не можех да помръдна клепачите си. Минаха се две-три минути и реших да отворя очи. Видях  Jong да ме носи. Той ме погледна и разбрах, че не бе пил и капка алкохол. Не си казахме нищо, а аз му се доверих и го оставих да ме занесе, където е решил. Поставих глава на гърдите му и задрямах. 
 Не знам след колко време, но някой шепнеше името ми в ухото ми. Отворих сънено очи и той седеше пред мен. Слънчевата светлина го правеше още по-красив. Когато видя, че съм стабилен, ми подаде чаша със сок и две хапчета. "За главата, вчера яко се напи." каза простичко и продължи да ме гледа. Усмихнах му се благодарно и бързо изпих хапчетата. Явно бях спял в неговата стая. Не говорихме много, просто се гледахме. Часовете, които прекарах в тях, буден и напълно адекватен, бяха незабравими. Не с думи или действия, а с чувствата, които ме изпълваха до сега.Да това беше Любов!. А същият ден, когато ме изпрати до нас, ме целуна кратко, страстно, целувката казваше всичко, което трябваше.
 Месеците минаваха, ние станахме приятели, а после и гаджета.  Аз имах мечта да стана стилист, а той да стане президент на компанията,затова трябваше да замине на учи в чужбина.
 Годините минаха, а ние още бяхме заедно. Дойде завършването, на което имаше много смях и усмивки. Завършихме и бяхме свободни да осъществим мечтите си. Но това не беше чак толкова хубаво за нас двамата. Седмица след завършването, се намирахме на летището. Той с куфар и билет за самолет. Аз плаках и плаках, той ме прегръщаше и не казваше нищо, тишината казваше всичко. Досадният глас се обади и обяви полета. Заплаках още по-силно и го прегърнах така, все едно никога няма да го пусна, и как ми се искаше това да стане. Целуна ме за кратко и ми прошепна "Щом изпълня мечтата си, ще се върна при теб! Не ме забравяй и ме обичай,както до сега!’’, последва дълга целувка, изпълнена с любов, мъка и безброй чувства, които не могат да се опишат с думи. Тръгнах към изхода,а  той към портанала за качване(Извинявам се немога да се сетя как се казваше това място). Тогава за последно го видях и за последно потънах в дълбоките му черни и нежни очи.
 Минаха седем години от тогава. Двамата бяхме на по осемнайсет, а сега сме на по двайсет и пет. Не знаех, какво да направя. Да му се разкрещя ли или да го обсипя с целувки? Явно забелязал шока ми, Jong се приближи до мен, с онази бавна и съблазнителна походка, която бе усвоил преди доста години. С едната си ръка повдигна брадичката ми и ме погледна в очите. Нищо не се беше променило. Чувствата и на двама ни бяха същите, усещах го с вече запълващата се дупка в сърцето ми, а мълчанието все още и още, казваше повече, от колкото думите. Неканена сълза се стече по бузата ми. Колко малка беше, а колко чувства се съдържаха в нея. Той бързо я попи с устните си. Последва още една целувка, но върху устните ми. Продължи дълго и беше хубаво! След всичките тези години, той пак беше до мен. 
 
 -Всичките тези години, мислех само и единствено за теб,и за никои друг! - прошепна ми той и тогава не издържах.
 
 Сълзите започнаха да капят, една след друга се търкулваха по страните ми. Една сълза за щастието, друга за мъката, трета за любовта и благодарността, че съдбата го върна при мен. Отново ме целуна и след тази толкова нежна и страстна целувка, Jong ме прегърна и седнахме на бара, за да си поговорим за всичките тези години.
 Kim Jonghyun е моята училищна и единствена любов! Аз за него, също! Двамата се обичаме и продължихме от там, където бяхме спрели. Знаем, че ще има препятствия и трудности, но любовта ни не ще бъде сломена. Нашата училищна любов!

Сладкоо! >< нямам какво друго да кажа, освен, че много ми хареса ^^

Нямам думи, но ще се опитам да кажа нещо. Поразена, удивена, като халосана от тиган ( имам чувството, че ще припадна, защото беше толкова сладко), доволна (задоволи жаждата ми за ДжонгКий) и искаща за още фикове от теб. //клати се на едно място//. ДАВАЙ!!!

Нямам думи, но ще се опитам да кажа нещо. Поразена, удивена, като халосана от тиган ( имам чувството, че ще припадна, защото беше толкова сладко), доволна (задоволи жаждата ми за ДжонгКий) и искаща за още фикове от теб. //клати се на едно място//. ДАВАЙ!!!

Оооо...много сладък фик!! Май първата любов не се забравя никога! : D

Ох толкова сладкооооооо. Направо се разтопих човек. Нямам думи. Мислех че след като джонг замине всичсо ще се е променило но това беше толкова добър край.

Добре, наистина сладка и лека история. Кибум лесно мога да си го представя стилист, а образа на Джонгхюн леко мистериозен и общо взето готин. Идеята е страхотна, макар че си мисля, че може да се развие  и още (ака малко по-дългичък,но знам какви усилия са писането така че няма да мърморя  много хд) Благодаря че го сподели и очаквам други твои работи~

Много ви благодаря на всички за милите думи... :75: 
Притеснявах се че няма ви се хареса,че ще е много сладникаво...Но се радвам много,че ви е харесало...Имам още няколко ficove i one-shot,ще ги къча и тях скоро.Сега поне имам малко смелост за това :49: :44:

Лооо...
това беше много сладко, мило, прочувствено...много на място ако питаш мен!
Леле благодаря ти за това шотче!
Страхотно е!

Олееее това беше тоооолкова сладкооо >.< *разтича се по килима* Наистина красиво,нежно,изпълнено с различни емоции...Много ми хареса :3 <3 Продължавай така ^^