/EXO/ Любовта е за двама

Здравейте :3 Това е първият ми фик . За да пусна първа глава искам да има поне 2-3 мнения ;дд

Жанр: Хентай, Драма
Главни герои: Лу Хан  (Ехо м) и На Я (ОС)
Поддържащи герои: Сехун (Ехо к) и Лий Мин (ОС) ... в действие ще добавям други.


Резюме :
Любов зародена по интернет . Двама  влюбени поставят любовта си под въпрос . Дали ще успеят да се справят със всички трудности по пътя на щастието си .
 Беше 23:45 часа и На Я  знаеше много добре, че не е хубаво да остава до толкова късно, защото утре бе на училище. Гадно училище !

 „Но как да не му отговоря ?“ каза си тя. Всъщност бях се запознала с едно момче в интернет

Разбирахме се чудесно, споделяхме мисли, страхове. Аз знаех всичко за него, както и той за мен.Единственото, което не знаехме един за друг, беше как изглеждаме и истинските си имена.Никога не сме се питали за тези неща  .  На Я  с нетърпение чакаше да си пишат ... Сякаш не мина 30 мин. а цял час ! Но най - накрая той влезе .

Puskaiii

;д Ами пусни първата глава, за да си направя извод. :д Иначе звучи заинтригуващо.

Пускай... звучи интересно :)

Пускай. Аз съм по тази виртуална любов хд

Пускай :3 ^_^

Пускай по-бързо, че няма да мога да спя. хд <3

1 Глава

В чата:

Lu7.m: Няма ли да си лягаш? Утре не си ли на училище?

N.black: Хаха! Ами ти ?

Lu7.m: ;дд ~ Аз съм мъж и съм по-издръжлив...:)

N.black: Сексизъм ли надушвам? Хей, внимавай какво говориш! ;д

Lu7.m :  Нищо подобно. Сега си изключвай вече компютъра!Късно е лягай си :)

N.black: От лап топа съм . Както и да е. Сега си лягам. Лека ;3

Lu7.m: Това е добре. Не, почакай! Нали в събота ще се видим? В осем, в морската градина?

N.black: Хмм...не знам. Ако дойдеш до моя град.

Lu7.m: Лесна работа!

N.black: Не каза ли, че в момента живееш в Китай?

Lu7.m: Не помня ... така ли съм казал Не знам...

N.black: Чакай! Какво означава „не знам“??

Но Lu7.m вече не беше на линия.

На Я :
Какво означаваше това? Какво искаше да каже?
Дали е такъв за какъвто се представя? За бога, това е интернет сайт за запознанства!
Всеки може да е такъв, какъвто иска да е!
А той какъв ли е? – Всички тези въпроси сега се сблъкваха в осемнадесет-годишната ми глава .
****
Тя не го познаваше истински, а му бе поверила толкова тайни за себе си и му бе разказвала толкова истории за семейството си.
За миг тя съжали за всичко, което му бе споделила. Съжали за момента, в който той й написа „хей“ и тя му отговори, момента, в който се запознаха.
Да, той бе мил. Да, той също й споделяше много неща, беше и адски забавен. Но всичко това бе виртуално.
Тя не знаеше какъв човек седи зад никнейма
„Lu7.m “ и това я тревожеше до полуда, но не я накара да се откаже от „сляпата“ си среща с този непознат човек.
*****
След около 15 минути реших наистина да си легна. Изгасих си лаптопа , легнах и заспах , като малко дете .
Пък и утре е четвъртият ден на поредната седмица в...училище.
Трябваше да си почина защото утре имах тренировки.Бях учител по хип-хоп танци . Водех 2 групи по 20 човека и си беше доста изморително .
Дойде и четвъртък! Станах, оправих се и тръгнах бодра за училище,като за пръв път .По пътя се засякох с най - добрата ми приятелка Ким Лии Мин , но на кратко Лии Мин .
Лии Мин   също е учителка по танци , но не е толкова добра колкото мен !
Единственото за което съжалявах беше , че не сме в един клас -..-
*******
Когато двете момичета влязоха в училището се разделиха.
Нашата героиня тръгна към своята класна стая, чийто праг, като престъпи,едно топче смачкана хартия я удари по челото. Тя не обърна много внимание на този инцидент, тъй като не й беше за първи път, а и не бе нито последния,нито първия човек, на когото му се случва подобно нещо.
Това си беше чиста случайност. Е, разбира се, не пропусна да изгледа кръвнишки тъпакът, който се осмели да я оцели.
И това му бе пре-достатъчно. Едва ли някога щеше да го направи пак,
тъй като при погледа й той внезапно стана и й дръпна стола, като кавалер на дама, за да седне „обектът на тормозене“ от него.
 След това На Я  седна съвсем спокойно на стола си. Да не пропусна да спомена, че тя седеше сама на чин.
Така и беше по - добре .. нямаше кой да я притеснява или да и пречи защото всички от нейният клас бяха непоносими -.- Началото на първия час дойде бързо.
****
Учителят по литература, класният ми ръководител, влезе в стаята, но не сам. Беше придружен от някакво момче.
Като го гледах беше на моята вързаст. Поне така мисля . Беше леко нисичък , всъщтност беше нито много висок нито много нисък ... някъде по – средата .
Лицето му беше кръгло и имаше вид на...дете. Кожата му изглеждаше толкова мека!
Май беше се влюбих ?! Не, не, не! Това не можеше да се случва!
Та аз само го видях и очите ми останаха върху него. Това ставаше за първи път.
А като се замисля че той е нов и е много красив и само мястото до мен беше свободно , бузките ми почервеняха  . Какъв срам . Сигурно приличам на павиянско дупе !

-          Деца, нека ви представя Лухан. Той е вашият нов съученик! * заяви учителят.* -Той е китаец дошъл е от Китай за да учи тук в Корея !

-          Приятно ми е да се запознаем! * поклони се Лухан*

-          А...къде има свободно място...* търсеше господинът*-  А! До На Я  ! Да, там е свободно. Отиди да седнеш там.
****
На Я  и Лухан си засякоха погледите, при което тя извъртя бързо глава. Той най-плахо отиде и седна, гледайки я.
Тя бе толкова красива и той искаше да бъдат добри приятели, но далеч не изглеждаше, че тя мисли същото.
По-скоро му се струваше, че е натрапник, който току-що наруши личното пространство на едно съвсем невинно и непознато момиче.
Той правеше грешка. Не трябваше да се заплесва по нея. Трябваше да си спомни защо е дошъл тук. А причината бе момичето от чата.
Денят минаваше бавно, а през това време Лу Хан  се опитваше да завърже някакъв разговор с момичето до него.
Е, за жалост, всички теми, за които се сещаше, бяха или твърде кратки, или твърде безсмислени.
И така постепенно дойде и краят на учебната част от деня. След като чуха звънеца, учениците се запътиха към изхода на сградата.

Не знайно защо, Лухан следваше На Я . Той буквално си вървеше по петите й. А тя отиваше в залата да потанцува .  
Тя влезе вътре, а той се промъкна след нея  . След 10 минути тя се появи с други дрехи , а той я гледаше . Докато тя танцуваше и беше в своята стихия , той не можеше да отклони поглед от нея.
Не можеше да повярва, че има такова създание на тази планета. Толкова нежно, истинско, невинно, добро.
Лухан се бе заплеснал прекалено много в нея. Дори не бе забелязал, че залата вече е празна и вратата на залата се отваря, и оттам излиза усмихната На Я  . На него му се прииска да й извика името и тя да се обърне към него, но не можа да
го направи. Е, така протече този ден.

Йо,йо ~
Харесва ми, че той е новият ученик. Само една като забележка : не преминавай често в неутрална гледна точка или от тази на На Я, че е малко объркващо. Не го приемай като някаква обида, а и аз по принцип съм с един такъв характер :DDD

Хубаво е :)

Shte chakam next

Аз бях отговорник на класа , колкото и да не ми се искаше трябваше иначе щяха да ме скъсат . Колко е гадно когато те карат да правиш нещо на сила .. тъпо е !
Пък и утре трябваше да се срещна с моя любим ‘непознат’
Не издържах , исках да го видя . Исках да го изуча до последната подробност.
И както казах , аз съм отговорник на класа и трябваше да изясня някой неща на Лу Хан . След като ‘ уж’ му обясних най – важните неща , а той се направи че ме разбира . С тази руса коса ми приличаше на малко пуделче което си клатеше само главата.
Решихме че сме гладни от толкова приказки и си взехме сладолед.Докато нагрибах със сила от чашката която безнадежно намаляваше с всяка изминала секунда , погледнах за миг Лу Хан , който беше си изцапал нослето .Взех една салфетка и го избърсах
- Как си успял да се оклепаш чак там?*Лухан мълчеше.

За части от секундата си засякохме погледите , а през мен сякаш мина ток ! Какво за бога се случваше с мен .Остатъкът от учебното време мина доста скучно . Прибрах се в къщи доста изморена , а интересното беше че даже и не съм правила нещо за да се изморя , но нали съм си аз от най – малкото нещо се изморявам! Но за едно нещо имах сили !!! :Д

N.black: Хеееееей :3

Lu7.m: Здравей :р

N.black: Как си ?

Lu7.m: Добре съм . :) Ти ? Нещо ново ?

N.black: Ами супеер.. Имаме нов ученик ... мн е сладък :D

Lu7.m: тт...тт ... едва ли е толкова хубав -.-

N.black: Ревност ли надушам ? :D... спокойно само те базикам .... :р

Lu7.m: Мнее много :D ... спкойно и аз .... ^ ^

N.black : :) .. хаха , много си забавен нема що !

Lu7.m : нали ?! :D ... Охх нямам търпение за утре :)

N.black: И аз !! .... :) сърцето ми бие лудо от вълнение :))

Lu7.m: И моето ... :)

****
Едновременно с това в скайпа си писаха по „съученически.Тя продължаваше с правилата, а той само се оплакваше колко му се спи и как утре му престояло важно събитие.
И така продължиха до 03:35 часа. Двамата си легнаха по едно и също време. Но само На Я не можа да заспи.
Тя не спираше да мисли за него. За Лухан. Как й се искаше той някой ден да я покани на среща.
Но намръщеното й подсъзнание я тероризираше с думите „Да бе! Той да не е луд, че да те кани! Погледни го! Толкова е красив!
Нямаш шанс!“. При тези мисли една чиста, съвсем чиста и искрена сълза се спусна от влажните й очи.
Тя реши, че непознатото момче може още да не спи, все пак не му беше казал официално „до утре“.
Взе си телефона и влезе в този сайт, но уви, той не беше на линия.
Тя беше сам-самичка с лошите си мисли, докато накрая очите й не се затвориха и тя не заспа.
****
На Я :
Събота, 12:34

Събудих се внезапно , и взех телефона от нощтното ми шкафче . Разтърках лениво очи като се опитвах да си фокусирам погледа .

- Боже! Колко време съм спала! FUCK! Успах се! –Извиках и скочих от леглото .

Грабнах лаптопа и веднага го включих ! Не стига че се успах а и той ми забиваше ! Забиваше ми ! Гаден трошляк ... след около 10мин. Най – накрая се опраих с него .

Nchan: Hey

Lu7.m:: Hey

N.black: Aм..знам, че вчера ти обещах да съм на линия днес в 10:30, но се успах. Т.Т

Lu7.m: ;DD Сладко~~няма никакъв проблем...облече ли се вече? Или си още по пижама?

N.black: Шегуваш ли се?? Та аз тъкмо станах и моментално включих лаптопа , който ми иде да захвърля на някъде :Д!

Lu7.m: Хаха~…Да не би на си напрегната?

N.black: Малко ... тази машинка ме издразни :Д

Lu7.m: Не си го изкарвай на ‘ машинката ‘ . Да те питам , как си представяш перфектната среща ?

N.black: О...защо питаш? :)

Lu7.m: Интересува ме...Е, ако не е тайна все пак...

N.black: Не е тайна. Хмм...може би да играя на гоненица с любимия? Да се забавляваме. Твоята?

Lu7.m: Моята? А, не е важно.

N.black: Важно е то ! Хайде деее , кажи ми :(

Lu7.m: Охх , добре ! Нещо като твоето само че с някои допълнения .. :Д

N.black: Мхм , сетих се за какво ми говориш :Д

Lu7.m: Ok…значи, днес къде щяхме да се видим?

N.black: В морската градина., в 20:30, да не забравиш! ХДДД

Lu7.m:Как ще забравя бе? Няма. Добре, до после!

N.black: Ок, до 20:30! Охх, наистина ми е любопитно как изглеждаш!

Lu7.m: Keke~И на мене! Скоро ще разберем! ;)

N.black: Ок, супер! Хайде, до после! ;)

След като изключих лаптопа отидох да закуся . Имаше спагети болунезе *О* Обожавам ги ! Ако не сте ги опитвали , не сте добре хД След като закусих отидох в банята за един душ .
Лу Хан :
Стоя и обмислях различни варианти . Бях се подпрял на ръката си и гледах в точка . Отговорите от На Я и N.black за идеалната среща бяха едни и същи . Нещо ми подсказва че довечара ще бъде интересно.
Понапрегнах се малко и след като събрах 2+2=4 . N.black всъщност е На Я , момичето което седеше до мен , момичето заради което ставах с усмивка сутрин е моята На Я !
На истина не можех да повярвам как тя беше хем толкова срамежлива хем толкова приказлива . Една усмивка се оформи на лицето ми . За да не се окажа пълен глупак отново проверих хронологията , но уви ! Боже господи!
Сега се удрях по челото, защото разбрах, че момичето на мечтите ми, заради което дойдох още преди един месец от Китай в Корея, е седяло до мен цели 3 дни!
Визуално съм се влюбил в нейния характер, а на живо – в нейната прелестна външност.
Обаче реших да не й казвам, че аз съм непознатият китаец от нета . Реших да се позабавлявам.

В 19:00 часа
На Я :

Ровех в гардероба си за да намеря подходящтите дрехи .
Облякох едни черни дънки и една бяла риза, като навих ръкавите и ги закопчах.
Сложих си едно малко герданче нотичка , исках да се забелязва, че обичам танците но и в същото време да е и елегантно.
Оправих си малко косата, сложих си гланц, спирала и тръгнах. Обух си токчетата , наметнах си палтото и излязох в студената зимна нощ.
Вече бе 20:30, а Лухан закъсняваше. Седнах на една пейка , която май беше мокра .
Наоколо се разхождаха малко влюбени птички, прегърнати. Всичко бе в сняг. Беше много красиво ... отблясъците на нощните лампи отразяващи снега ... правеха вечерта прекрасна .
Беше тихо. Чуваше се само шумоленето на водата от една почти замръзналата чешма *О* По скритият от снега площад светеха градските лампи. Атмосферата беше толкова приятна.
В този момент искам да съм с момче .
Бях доста объркана . Имах среща с непознато за мен момче , и в същия момент си мислех за Лу Хан .


20:45

Омръзна ми да чакам и беше вече достатъчно студено !

- Този тъпак, ако не дойде до 2 минути, аз просто ще...-каза си аз, но нечии глас зад мен ме прекъсна.

- Ще направиш какво? – Прошепна ми Лухан, наведен, близо до ухото ми. Настръхнах от допира на топлият му дъх със студената ми кожа.

Изправих се и го погледнах . Но това беше Лу Хан от плът и кръв ..


Много се извинявам за голямата пауза -.....- Бияне :((
Ще се старая да съм по редовна . Ще ви помоля за истинско мнение защото с това " Nexxxxt " няма да се получи ... Благодаря ви и още веднъж се извинявам

Много ми харесва,искам още ще го следя ^.~

Dobre ti se poluchava interesno e mn dobre pishesh fika shte se sledi ot men da znaesh

- Ти? Лухан? – беше твърде изненадана, за да може да си поеме въздух – Ти ли си „Lu7.m”?!

- Да...-каза съвсем спокойно Лухан, после седна на пейката.

- Но как?? Ти знаеше ли, че аз съм „N.black”? – попита разгневено тя.

- Не. Всъщност...седни, ще ти обясня. – тогава тя седна до него.
Тя се взираше в очите му и чакаше той да приключи с историйката си.
Оказа се, че китаеца Лухан, влюбен в едно момиче от Корея, е решил заради нея да се премести и да живее в нейната страна.
Тя го попита за езика, как говори толкова добре корейски, а той й отвърна, че като малък е бил много зарибен по кпоп-а и
ето от там е дошло всичко. Даже сега щял да бъде трейни в СМ.

- Ама ти сериозно ли? – попита недоверчиво момичето.

- Да. – усмихна й се Лулу.

- Супер. – усмихна му се и тя – значи, ти си и Лухан, и lu7.m?

- Точно така. И сега от мен се иска да те изведа на среща, нали така?

- Принципно. – закима На Я .

- Добре! – стана Лухан и й подаде ръка, а На Я я хвана.

Двамата се разхождаха в кръг около шадравана. Толкова бяха влюбени в атмосферата! Говориха си, забавляваха се.
От време на време се бъзикаха перверзно, от време на време правиха сладки романтични неща.
О, другите просто можеха да им завиждат!
Лухан отново се опитваше да си сдържи лигите, когато гледаше своята партньорка, а тя от своя страна се
стараеше да не оглежда много тялото му.
Имаше момент, в който Лулу я боцна с показалец в корема и тръгна да бяга. Девойката го подгони, викайки името му.
Прекарваха си толкова добре. Бяха точно като една щастлива двойка. Какво говоря? Та те са си двойка!
А сега да продължим по-нататък...

На Я така и не успя да хване гаджето си. Наложи се той да намали малко, но се отказа да я тормози. Скри се в едни храсти, където наоколо беше доста тъмно. На Я следваше единствено следите му по снега и дишаше тежко.

- Лухан? Къде си? Къде...-но вместо да продължи, тя извика, защото Лухан я зграбчи отзад изведнъж и я завъртя във въздуха.

Той я пусна долу. Двамата се спогледаха, усмихвайки де един на друг.
Лухан я хвана за раменете нежно, надигна глава и я целуна още пo - нежно по челото.

- Ела, искам да ти покажа нещо! – каза й той, бързо я хвана за ръката и започна да бяга.
Тя го следваше едвам-едвам, питайки го къде отиват, но той дори не я забелязваше.

Най-накрая се спря и я пусна. Бяха пред един висок блок.

- Това е – започна Лухан задъхан- тук ще живея за напред. По-скоро винаги, докато не се разделим.

- Че ние заедно ли сме? – попита На Я тихо .

- Искаш ли да влезеш – усмихна се Лулу.

- Добре...-съгласи се тя.

Когато влязоха вътре се наложи да използват асансьора. Китаецът живееш на 6-ия етаж.
Докато отваряха вратата и влизаха в подвижната машина, Лухан й казваше на кой етаж живее, апартамента, колко стаи има.
Влязоха в асансьора.

- На шестия викаш, нали? – попита На Я и си насочи ръката към копчето.

- Да – същото направи и Лулу. Докоснаха си ръцете и се спогледаха. Беше тихо.
За част от секундата Лухан долепи устни до неговата любима.
Тя отначало се изненада, но после му позволи езичето му да навлезе в устата й.
Целувката им беше нежна и в същото време страстна. Прекъсна я липсата на кислород.
Когато се отдалечиха един от друг, се спогледаха и На Я пак го нападна. Тя едновременно с това натисна и шестото копче.

Озоваха се в апартамента. Лулу едва успя да отключи врата от бързане. Бяха толкова възбудени.
Тръшна вратата след себе си и се наслаждаваше на целувката. Сякаш са чакали този момент от цял живот !
Той водеше към спалнята, събличайки й ризата, защото палтата им те сами ги бяха хвърлили на земята.
В същото време, партньорката му реши да премахне неговата тениска. Стигнаха до леглото.
На Я падна на мекия матрак, a той успя да се подпре с ръце на него. Сега беше върху нея...
Изучаваше всяко едно кътче, всеки един детайл от устата й. Слезе надолу по врата й. На Я изстена от удоволствие.
Лухан продължи да слиза все по-надолу и по-надолу. За него бе такова удоволствие да я обсипва с целувки.
Тя беше по сутиен и дънки, а той гол до кръста. Китаеца проучваше тялото на момичето, което се намираше под него.
Спря се на гърдите й. Целуваше ги страстно, оставяйки няколко смучки. Продължи надолу към корема.
На Я се изви, защото докосванията му леко я погъделичкаха, а и бяха толкова нежни и в същото време страстни.
Тя просто го желаеше. Той слезе надолу по краката й. Целуваше всяка една малка част от нея.
Той клекна, взе в ръцете си ходилата й и започна да събува нежно чорапите й, спирайки се изведнъж.

На Я се подпря на лакти, за да види какво става.

- Какво става? – попита тя нервно.

- За първи път ли ти е?

- Ами – чудеше се защо пита – да...

- Нали знаеш, че ще боли? – погледна я в очите Лухан.

- Да, и?

- Но...аз не искам да те нараня, нито да те боли – вече беше свел поглед надолу.

- Какви ги говориш сега? Ти не си добре. Идвай тук! –подкани го тя.

- Сигурна ли си?

- Да! Напълно! Виж, Лухан, радвам се, че мислиш по този начин за мен и ме пазиш, но... - беше прекъсната отново.
Момчето се бе надигнало и пак се надвеси над нея, целувайки я.
Тя отдалечи леко нейните устни от неговите и го остави да я целува по врата, докато се справи с колана му.
Изпитваше леки затруднения с тези меки устни, изсипващи своя топъл дъх върху нейния врат, разсейваха я,
но откопча успешно дънките му и ги свали.
Той я надигна, така че тя да бъде на колене и се зае с нейните дънки, докато тя стенеше от нежните му зверски докосвания.
На Я си бе затворила очите и леко се поклащаше напред назад от удоволствие.
Лухан реши да я хване за кръста, дръпна я към себе си и двамата паднаха, отново легнали.
На Я бе върху него и го целуваше, а през това време опипа нежно мъжеството му.
За Лухан това дойде като гръм от ясно небе. Завъртя се, така че той да е отгоре, смъкна леко-нетърпеливо гащичките й,
намести се между краката й и я погледна. Тъкмо да си отвори устата, за да попита, дали е готова, тя му нареди:

- Направи го вече!

- Ще се опитам да бъда максимално нежен! – кимна той!

- Недей! Направи го!

Лухан отначало влезе доста рязко в нея и тя изкрещя от болка. Знаеше, че ще боли, но не знаеше точно колко.
След това, той се надвеси над нея и й шепнеше в ухото:

- Скоро, ще стане по-добре. Довери ми се и се отпусни. – На я дишаше тежко със затворени очи.
Той навлезе още в нея, по-бавно, стараейки се да заглуши виковете с целувка.
Тя го обгърна с ръце, а той започна да се движи бавно.
След време, вече се усещаше че тя се наслаждава, тъй като започна да се движи заедно с него и той забърза тласъците си.

В тихата стая се чуваха само и единствено стенанията им. По земята имаше хвърлени дрехи, един сутиен,
едни бикини и едни боксерки. Те бяха напълно в своя собствен свят, потопени в морето от любов един към друг.

- Лухан, аз-аз скоро... – започна тя, не успявайки да си поеме въздух.

- Знам, и аз. – добави Лухан. О, чувството, че е бил с На Я било незабравимо и да двамата.

След още няколко минути тя и той свършиха напълно.
Лухан излезе от мястото, където от сега нататък щеше да му бъде най-добре, и легна до нея.
Двамата дишаха тежко. Лулу си опъна едната ръка, така че главата на момичето му да лежи на нея,
а тя от своя се обърна и се сгуши в него. После човекът от по-силния пол дръпна едно одеяло и покри и двамата.

- Сега вече си моя! – каза Лухан, галейки косата й.

- Обичам те, Лухан! – промълви На Я и се усмихна сладко.

- И аз те обичам, На Я ! – отговори й Лухан и я целуна по челото.

Мдааа .. ами чак сега се сетих че имам и др фик :Д Имам и още но те сега не са важни ! Надявам се да ви хареса ♥

Ах как обожавам Лухан. Той ми е любимия. Продължавай! Става доста интересно. :)