How to stay positive?? ^-^

Както на всички ни се случва си имаме един период където да сме адски негативни, всичко да ни е черно-бяло и дразнещо, самотно и празно, поради някакви си там причини или общо без. Не това е интересното, а различните начини, които хората имат, за да се оттърват от тези сеткавични облаци над главите им? 

Например когато ми е адски 'шибано' се мъча да се разведря като паля свещи (манияк съм си имам най-различни вкъщи :Д), а ако нещата не се пооправят си пускам смешни видеа в ютуб понякога на животни и подобни. Тогава малко или много ми се подобрява настроението. Или ако отида във фитнеса, разпускам си и по-леко преминавам през трудния период.
Понякога, за да се избавя от депресията гледам най-различни филми, или пиша, или свиря пиано, гледам стари снимки или се хващам да чета нещо по-различно. 
Или пък се цапотя с грим и правя странен грим с необичайните цветове и се снимам, или пък си лакирам ноктите и накрая не ми харесва и ги трия :ДДД Понякога пък просто лягам да спя, но това няма винаги добър ефект, след като ако не съм си легнала с хубаво настриение не се и събуждам с такова. 
Друг метод е да си гледам снимките на биасите или забавни предавания с тях.

Какви методи имате вие?

Глупости, не си мисли така, изобщо не е странно, аз с най-добрата ми приятелка така се запознах и току виж минаха 5 години вече. Говорехме си от скайпа и тя все успяваше да ме разбере и аз нея и виж сега къде сме...

Това с поплакването добре го спомена, след като го избягвам попринцип, изглежда и сега съм го избегнала. :Д

Ах тези дълги истори, ... когато бях в България и си имах тази приятелка от нета и още една много близка, която си наричах най-добра, но като дойдох насам и нещата се промениха, изстудяхме и се очуждихме, докато с Магдаленкинка всеки ден си говорим от 5 години и винаги можем да си говорим и да намерим за какво да говорим. Също си имам моята босанка Ирма, която ми е най-добра приятелка тук, но това е от онези приятелства, които рядско се срещат, след като е изчистено от всичко негативно, което след време се беше появило в предишните ми дружби. Говоря за раздразнение, завист и т.н. и за това смятам, че мога да кажа, че и двечките са ми най-добри, т.е. най-близки и се надявам да е все така.

Важното е да откриеш човека, пък да е live не е толкова трудно щом умовете съвпадат всичко се нарежда. :Д

Доверието е интересна тема за размисли, хубаво, че я отвори и се съгласявам до степен, че в днешни дни, където хората са прекалено егоистични е трудно да се вярва. И все пак казвам, че дори да не е 100%, след като аз по пририрода съм недоверчива, вярвам на двете си приятелки 99%.
Както и ти си сподели, и аз страдам от проблема за разкриването на душата, но малко по-малко успявам. И все пак както казах ми е в природата и винаги има неща, които ще си оставя само и единствено за мен.
Имаше моменти, където съм вземала една плющена играчка и съм си говорела с нея. Чесно казано толкова много сама си говоря, че понякога ставам и отивам пред погледалото, та да се гледам в очите или пък се карам със себе си на висок глас и се замислям, колко ли ще се изложа ако някой ме види и как човека ще се травматизира да ме види в тази ми светлина. :ДДД
Но замисля ли се, аз съм на моменти толкова потаен човей, който никога не е водил дневник, само и само защото смятам, че личното ми е единствено мое. Ако имам нещо, което искам да скрия, и без това, аз така ще го скрия, че никой няма да може да узнае.
Вроденото, което си го имам е и причината да не обичам да ми влизат в стаята, личното пространство или да ми се разпитват действията. :Д
За да се сближим с приятелката ми от интернета до ниво на доверие ми отнеха 2-3 години, а с другата ми приятелка 1 година, както и тя ми сподели, че трудно се доверява, но не мога да я виня в днешно време има такива двулични хора, че предпазливостта е най-разумното нещо.

Попринцип не обичам да пиша в такива теми, но след като отворихте въпроса с доверието реших и аз да се включа(ако разрешите разбира се).Напълно съм съгласна че в днешно време е наистина трудно да се довериш на някого напълно.По въпроса с приятелите не мога да коментирам, по простата причина, че нямам приятели.Имам познати, хора с който говоря по общи теми.Разговорите между мен и "приятелите " ми се свеждат до нормални взимоотношения между познати.Когато ме попитат как съм винаги им отговарям че съм добре(което в повечето пъти е лъжа) и обратното, когато аз ги попитам те как са, винаги отговарят добре.В миналото съм имала няколко приятели и може да се каже че съм им се доверявала  до някаква степен.Не си спомням точно какво се случи межди нас, но едното доведе до другото което доведе до третото и се разделхме. Все тая, мисълта ми е, че на никого не съм се доверявала на 100%.Винаги съм си имала едно на ум.От друга страна пък и аз не съм от хората които обичат да споделят.Наистина не обичам да говоря за себе си или за живота си.Просто съм си такава.Когато искам да споделя нещо на някого или просто да си излея мислите някъде хващам лист хартя и пиша.В повечето случай пиша глупости-истории, стихове, песни или разкази след което изгарям листа.Така някак се успокоявам.
Имам и няколко познати по интернет (някой от тях са от форума, с други се познаваме от други места) но и с тях не бих казала, че съм много близко.Има един човек с който си пиша доста често и може да се каже че на нея се доверявам изключително много.Въпреки че не  я познавам лично, съм й споделяла неща които не съм казвала на никой друг от приятелите ми.
Та по въпроса с доверието мога да кажа само че за всеки е различно.Всеки сам избира на кого да се довери и колко точно да се довери.Както вече казах аз не съм от хората които обичат да споделят затова колкото и да се доверям на някого винаги си имам едно на ум.И наистина в днешно време хората са такива егоисти и двуличници че винаги е по добре да си предпазлив.Или както казват "внимавай да не ти забият нож в гърба"

Знам,че темата заедно с още някои в тоя раздел (главно мои ХД) са на пръв поглед адски лейм, тъпи и досадни *нека врътнем очи*, но всъшност като се захванеш за разговора нещата могат да бъдат адски интересни и току виж си споделил частичка и от теб, и ето че не те заболя. Нали?

Винаги мислейки си, че хората ще ми забият нож избягвах да се доверявам, но сега като ги опознах и както те мен, мойте двечки бестита, и запонах да усъзнавам, че не всички са двулични предатели и т.н. . Човек наистина трябва да си намери човека и нещата му ще се подредят. Не мисля, че е особено приятно да си до края на живота сам без приятел.

Няма лошо човек да може да говори за две или повече теми, както ние го правим с приятелката ми, дори понякога се получават много забавни 'изречения' като говоря нещо различно и едновременно пиша нещо тематично съвсем различно. :Д

И нали съм параноя и... ако изгоря написаното и се случи нещо FPI ще успеят може би от пепелта, ако не е много прахообразна, да ми разчетат личните и съкровени неща... оо, не. :ДДД Да, за това си мисля и после си се смея сама на себе си.

И нали тази тема е направена за позитивност ние хубаво си спамим с право в правилния отдел, нека публикувам нещо забавно - именно едно от любимите ми видеа на Лили <333