Re: * Пет неща за мен, които не знаехте... до този момент! *

by **Nao~hime** Нед Апр 06, 2014 6:18 pm

От много време не съм писала тук, сега отново реших да споделя каквото ми е на сърце! >.<

(1) Преди време, когато бях на шестнайсет имах криминално деяние. Влязох взлом в къща, докато собствениците ги нямаше. Почувствах страшен адреналин и еуфория и макар да съм по някакви криви стереотипи благоприлична и добра, никога няма да забравя какво е да си лош човек... поне за кратко.

(2) В този ред на мисли, трябва да призная, че не пуша и не пия алкохол, а за наркотици и трева и дума не може да става. Била съм в компания, но така и не ме е влечало да пробвам, въпреки, че съм имала възможности хиляда и една.

(3) Смятам за сексуално привлекателен мъж, който все още не е спал с жена. Девствен, така да се каже! Т'ва сигурно ще прозвучи като педофилия и то от жена, която съвсем не е тийнейджър. Ето защо обръщам голямо внимание на девствеността в моите фикшъни, може би защото половата незрялост в някаква степен и извратен интерес, присъщ на расата ми.

(4) И продължавам с откровеността. Загубих моята девственост на осемнайсет - сигурно на някои ще се стори малко... не на място. И то главно, не поради чувства или защото обичах момчето, а защото ми бе време и знаех всичко на теория. А практиката? Хора, бях гола и боса по шибаната практика и сметнах, че на осемнайсет ми е време да го направя. Не съжалявам. >.<

(5) Сега като се сетя всичко минало в моя живот ми навява спомени - на които се смея или на които плача. Понякога съм си мислила, че предпочитам да живея друг живот, но после осъзнавам, че имам всичко, което някога съм мечтала, когато бях тинейджър. И най-важното имам фантазията си и мечтите, за които намирам време да пиша и да разпускам. Да водя другия живот без да се лишавам от нормалния, каквото и да означава той.

by KumiYa Сря Апр 09, 2014 8:00 pm

Надявам се нямате против и малко по-късно и аз да се включа :D

Ъм..Факти за мен..Ами не знам точно но все пак ще го напиша.

1.Срамежлива.Една моя много гадна черта още от малка.

2.Първите седмици когато започнах да слушам кей-поп,аз нямах грам поука какво е това и бях като хейтър и кей-попър едновременно..

3.Антисоциална съм..Надали има някой по-антисоциален от мен :D

4.Не харесвам драматизациите в любовта като нещо от сорта на : Аз съм гълъб заключен в твоето сърце,изхвърли ключа и ме обичай завинаги - Сигурно още от ся си създадох лошо първо впечатление но съм си такава..

5.Обожавам Аниметата. Изгледала съм 60 анимета което за мен си е личен рекорд. :D

Е,това съм аз в пет факта. Имам и още факти,но това май са най-важните ^^

* Пет неща за мен, които не знаехте... до този момент! * - Page 5 Tumblr_m6pz0cjRb01rz7leno1_500

* Пет неща за мен, които не знаехте... до този момент! * - Page 5 Tumblr_m6pz0cjRb01rz7leno1_500

by **Agent Deer** Чет Апр 10, 2014 5:06 pm

Ще се престраша и ще напиша нещо и аз. Нова съм в сайта от близо седмица, така че да се представя. Казвам се Ани, на 13 години от Кърджали и сега пет неща за мен:

1. Не съм много общителен човек и не вярвам много на хората, колкото и да си казвам, че няма от какво да се притеснявам и, че няма да ме оставят, че имаме 12- 13 годишно приятелство. Не мога на вярвам 100% на някой човек.
2. Мразя да ми казват „Аничка” или „Анче” , а понякога дори „Анинце” звучи ми толкова лигаво! Най-добре си е Ани, макар да не си харесвам името особено.
3. Обожавам природата и да се разхождам из нея. Винаги лятото когато отивам на село при баба и дядо се разхождам из гората, която е много близо до „дома ми”.
4. Мразя кифли и особено две надувки от моя клас.

5. Обожавам да пея, танцувам и чета. Трите ми слабости. Винаги когато ме чуят да пея приятелките ми викат „Ти си женската версия на Чен от ЕХО” или „Да имах като твоя глас нямаше да спирам да пея” и тем подобни. (Макар да не им вярвам де XD)
Това сме ние със скучното ми аз. Дано не съм ви отегчила. :)

by **Bling`sFOX~** Пет Апр 18, 2014 6:14 pm

1. Нямам никакъв стимул и хъс..винаги когато започна нещо го прекъсвам, освен фиковете. В един момент си казвам "сега ще направя така, това", но след време просто или забравям че съм си го казала или просто го оставям настрана.
2. Имам навика когато почна нещо като например:чистене, писане, рисуване...някакви такива задължения да ги завърша. Може би единствено тези малки неща се различават от това което написах в 1. Зарязвам всичко друго докато не свърша това с което съм се заела
Пример: Решавам че трябва да изчистя но адски много ми се виси в нета. Казвам се "Ще изчиста и после ще си виса колкото си искам, ще ми е спокойно и яко след работата". Върша го.
3. Когато съм в компания имам нещо като навика да се държа глупаво.. Да се лигавя и да се правя за тъпа за да става кефа. Понякога се осъзнавам че може би правя грешно впечатление за себе си, но просто искам да си прекарам добре.
4. Трудно се отпускам пред хора с който се виждам за първи път или с които съм се срещала няколко пъти.
Може да стоя на масата и да мълча, докато оглеждам и преценявам всеки един. Когато ме попитат има ли ми нещо, аз просто се усмихвам и кимвам отрицателно. Дори да не ми е приятно или скучно си мълча.Тая го в себе си.
5. Личността ми се различава от тази в нета и тази на живо. В нета съм по-разкрепостена, един вид дори адски перверзна, докато на живо съм адски тиха и незабележима. Може би дори за това не събирам погледите(като добавим и това че не съм от привлекателните момичета). Убедих се че наистина съм такава когато една моя фр ми каза: "ти обаче пред компа си една, едно ми пишеш, а на живо си друга". Това беше преди време..сега не ми пука толкова какво говоря когато сме на живо една след друга. Имам чувството че се разбираме идеално.

by **Nao~hime** Съб Апр 19, 2014 1:50 am

И пак аз... >...<

(1) Най-големата ми фобия - от буболечки. Страх ме е от всичко пълзящо и членестоного, изпитвам истински ужас и не дай се боже такова да ме полази. Пищя като откачена... Меко казано. Някъде бях чела, че фобията и страха са две различни неща. Страхът е рационален, логичен и напълно поддаващ се на импулса да запазиш цялостта си, ако мога така да се изразя. Фобията е страх от нещо, което в никакъв случай не е логично. В този ред на мисли даваха пример със хора, които изпитват фобия от паяци (между другото и аз ги мразя гадинките!). Човекът, който изпитва страх от тях, го е страх, защото знае, че отровата и ухапването е смъртоносно и болезнено. Ала човекът, който е обладан от фобия (като мен!) изобщо не се замисля за това. Той ще откачи само от това, че такова нещо го е полазило. Логика няма.

(2) Най-голямата ми радост - малкия ми син. Прилича външно на мен, но е коренно различен и това ме успокоява на базата преди всичко, че е по-контактен от мен самата, когато бях на неговата възраст. Няма асоциални прояви, нито пък има спъване в общуването, няма толкова айкю, колкото да речем мен, но смятам, че е с няколко стъпала по-приспособим към обществото, по-гъвкав и възприемчив. И да, прилича на баща си. И двамата са пълната моя противоположност... Облекчаваща мисъл.

(3) Най-голямата ми страст - писането. Няма значение на какво. Просто да графоманствам, но проза. Нямам никаква мотивация да подреждам мисълта си в стихоплетство и определено съм осакатена от това да пиша стихчета, а и да ги чета и разбирам. Въпреки, че има един сонет на Шекспир, който ми е любим. 66-ти мисля, че беше - в няколко реда е събрана цялата мъдрост на живота...

(4) Най-голямото ми нещастие - на 15 влязох в болница за месец и половина. Имам две трепанации на черепа и всичко тръгна от нищо и никакъв отит. За тези, които гледат ''Доктор Хаус'' ще разберат и следващите ми думи, може би. ;)От отита развих гноен менингит и паралелно с това да установят болестта са ми правили две пункции на гръбначния стълб - това е когато ти вкарват голяма игла между прешлените на гръбнака долу в кръста и вадят околомозъчна течност. Между другото това е опасна процедура - едно грешно движение на ръката и може да те парализират от кръста надолу. За седмица отита образува образование подобно на тумор в главата ми, предизвиквайки 40 градуса температура и гърчове и първата ми трепанация бе с местна упойка и заъболекарска бормашина. За тези, които не знаят какво е трепанация, ще поясня, че това е когато отварят мозъчната кутия. Рядко се прави и то само когато се налага, защото... Повтарям се, опасно е... Втората трепанация ми я направиха няколко дни след това с пълна упойка и операция повече от пет часа. Махнаха образованието превантивно и по спешност, защото в противен случай, ако се бяха забавили, то щеше да натисне лицевия нерв и едната ми половина на лицето да застине напълно. Изчистиха вътрешното ухо и ме направиха нов човек. От тогава не мога да пазя равновесие (центъра за равновесие се намира във вътрешното ухо) и слухът ми е намален с 50 процента. Един вид инвалид... Та исках да споделя, че най-голямата физическа болка съм изпитала тогава. Никога няма да забравя какво е да изпаднеш в депресия в болница и да загубиш надежда. Не пожелавам онова, което преживях тогава и на най-големия си враг.

(5) И най-голямата ми мечта! Това обаче не ми попречи да кандидатствам медицина в Тракийския университет. Три години се подготвях по теми, които доцент ми даде, отделно помлях учебниците по биология и химия заедно със странична литература. Все още обожавам органичната химия. На кандидатстудентския изпит написах 12 страници тема за ДНК- нуклеотидите и базовото разположение в двойната спирала на РНК и ДНК. Аденин, гуанин, цитозин и урацил за РНК, като при ДНК урацила е заменен с тимин. 12 страници тема, четири часа в кабинет, седнала на дупето си и вярвайки сляпо, че с желание, хъс и мотивация, пътищата ти са отворени. Пред мен стоеше момиче, което като взимахме листове й запомних номера, не знам защо. Може би защото дойде на изпита със силен грим и стилна поличка и потник. Не написа абсолютно нищо. През времето, докато аз бях там тя потропваше по листа с химикалката, подпряла глава на ръката си и написа точно един абзац от няколко изречения. На резултатите на Стената на плача ме н ме скъсаха. Двойка. Пълна. Нея, напротив, беше минала и оставаше да вземе само изпита по химия. От тогава напълно загубих вярва в образователната българска система. Месеци след това научих, че от 2000 студенти, кандидатстващи с профил медицина, в Тракийския университет бяха приети точно 20, като имало известен брой чуждестранни кандидатстудента, които влизат без изпит. Та така... Повече не кандидатствах, напълно разочарована, че съм пропиляла ученическите си години по мечта, която реално е неизпълнима, щом не пробуташ пари или нямаш връзки. Темите ми дадох на една приятелка, която кандидатства за медицинска сестра в Сливенския факултет и влезе успешно. В момента до колкото ми е известно работи като педагог в детска градина в София.

Май много се разписах тази вечер. >.<

by **Bling`sFOX~** Съб Апр 19, 2014 3:31 pm

Ехаа в Сливенския университет..аз съм от там. Не знам какво е образованието там, въпреки че много от бившия ми клас учат точно там.

1. Уча в Бургас, специалност Технология на водата. Повечето хора ми се присмиват за специалността като ми изтъкват следните изречения: "И кво ще правиш? Ще изслестваш морето" и се смеят... Но дори си нямат на идея колко много реализация има след това. Да-трудно е..мн дори. Изучавам 8 части химия, математика, физика. Трудно ми е, дори за момент си бях наумила да прекратя и да се запиша в Сливенския, но се отказах. Просто си казах: "тук почна, тук ще завършиш"
2. Като малка съм щяла да загубя живота си 3 пъти. При първия камион мина пред кракът ми, щеше да бъде цялото тяло, но да кажем че съм чула как нашите ми викат да изляза от под паркирания камион, щом той е запалил двигателя. Може би и зареди това имах проблем с кракът до 16 год.При вторият съм щяла да се удавя в литър вода някъде...били сме на гости в съседите и те са имали някакво каменно корито и явно съм се почувствала длъжна да вляза вътре. При третия път съм нагълтала две кутии хапчета. Била съм в кома около 2 сед до месец.. не са позволявали на нашите да ме посещават, единственото което помня и то мъгливо е как лежа увита в маркучи , а над леглото ми има много малко прозорче, а от там се подава главата на майка ми.Винаги съм се мислела за най-големия карък, но една приятелка ми бе казала че аз съм най-големия късметлия щом три пъти съм се отървавала от смъртта.

3. Може би най-големия страх който съм преживявала е когато играехме на село с брат ми и съседските деца на криеница в двора ни. С брат ми и едно друго момиче решихме да се покатерим на големия орех в градината. Брат ми стъпа на изгнит клон и падна може би от 4 метра с главата надолу върху желязна тръба. Удари се много лошо и аз адски се изплаших. Другият случай е когато пътувахме с майка ми и баща ми и колата от самосебе си се подпали. Аз и брат ми бяхме на задната седалка, а колата имаше две врати.. първата мисъл която мина пред главата ми бе че все момент ще се взривим.
4. Обичам да се лакирам. Харесвам цветните лакове и имам голямо изобилие от тях. Обичам да си рисувам сама цветчета, линиики или нещо друго, харесвам и разноцветния лак, смесения лак и всякакви такива експерименти
5. Страхувам се когато съм на игрището и карам физическо защото като малка постоянно бях уцелвана с топка по главата. Дали футболна, волейболна или баскетболна. Щом чуя че се рита се оглеждам, сякаш очаквайки да бъда уцелена. Още помня удара който ме накара да се страхувам. От тогава не знам как се случва но винаги когато топка идва към мен или по-точно към главата ми, сякаш го усещам и поглеждам в следващия миг виждам как е на метър от мен, а след това за секунда свеждам глава и тя ме разминава. Странно е.

by gmlto Съб Апр 19, 2014 4:01 pm

BLING`S FOX Бургас? ако си все още на хоризонта ще се радвам да се запознаем рядко намираш хора от града си нови :)и, за да спазя традицията:
1. имам свръх производство на инсулин в организма си, но не съм диабетичка
2. обичам града си /бургас/ до мозъка на костите си и докато мога и не се отразява на семейството ми никога няма да го напусна
3.обичам да пия кафе и то най - вече навън
4.по повод точка три ... обичам да пия кафе сама, а всички ме мислят за луда, че го правя
5.наскоро се пристрастих към новия шоколад на своге с ананаса ... ако оцелея след всичкото му ядене ще е цяло чудо

by **·٠•YulSeya٠·** Нед Апр 20, 2014 3:39 pm

1. Много обичам да пия кафе с лимон. Няколко капки и вкуса става странно приятен. Когато съм натоварена край изпити и страничен стрес винаги пия вповече кафе и ми се получават затруднения в дишането и болки в сърцето, но това не е перманентно.

2. Обичам също да ям чипса с кисело мляко, става много вкусно, въпреки че от една страна може да изглежда гнусно. :Д Пробвайте го някой път ако никога не сте. Вземете малко по-силен на вкус чипс като леко лютив или с паприка и го хапнете с малко кис. мляко. :Д

3. Когато бях малка исках да съм прокурор, след като татко винаги ми казваше, че с моето дърдорене и 'талант' да споря съм била идеална, пък и аз изглежда съм преценила тогава, че това ще ми пасне. По едно време край 6-ти клас гледах един японски сериал Mr. Brain май се казваше и така ме впечатли неврологията, че изкарах една празна тетрадка и започнах да чета и да си изкарвам бележки. С други думи започнах да си подготвям знанията за бъдещата професия, ходех в библютеката и хващах дебели книги по медицина с мнооого думички, които първоначално не разбирах. След няколко години, приятелка на майка ми, която се занимава с професиата ме уреди да влизам в лекциите й, без в крайна сметка да получа сертификат. Запозна ме с всичко и ме разведе из професионалната атмосфера и тогава усъзнах, че за да работиш така, ти всъщност трябва да жертваш себе си, след като след известно време всичко това много те износва, което ме изстуди цялостно от идеята, въпреки че още чета разни неща по неврология, няма как много ми е интересно. :Д Сегашното ми желание за професия е архитект, след като някак свърза и двете части в мен и си пасва идеално. Артистичната ми страна, която обича да рисува, да свири на инструменти, да гримира и да прави дизайн на всичко възможно с тази страна, която обича математика, физика, медицина и останалото. Но ако трябва да съм откровена, аз все още не знам, коя е моята професия.

4. Понякога правя странни работи, само за да видя реакцията на хората. Това адски ме забавлява. :Д

5. Много често мисля да си направя татуировка, после се отказвам- и това се повтаря. :Д Искам, защото смятам, че ако имам нещо в живота, което да ми е важно да ми помага бих искала да е винаги с мен, за да го помня и т.н., но от друга страна мисля за това "Сега мислиш така, но дали ще мислиш по-същият начин след 10, 20, 30 или 40 години?". Самата идея да съм длъжна да нося нещо цял живот с мен ми се струва плашеща... :Д Което вероятно означава, че аз няма да си направя татус, след като винаги монолога завършва така. :Д

by KumiYa Пон Апр 21, 2014 9:57 pm

1. Моя ултимейт,ако трябва да говорим за цяла азия,е Парк Сора.Обичам я много и за мен,тя е най-красивата корейка на света!

2.Обичам чай ♡ Студен,топъл,обожавам го ♡

3.Мразя училището.Сигурна съм,че не съм само аз,но при мен има само първа смяна и всеки ден,ставам много рано което ме дразни. ;.;

4.Въпреки че обичам да чета смът,аз самата не мога да го пиша. :Д

5.Винаги в началото,когато си намирам приятели,аз се държа мило но когато ги опозная и започвам много да се лигавя. :D :D

by **Nao~hime** Вто Апр 22, 2014 2:06 am

(1) Любима песен форевър - Where the wild roses grow.

Знам, че във форум за кипоп тази песен ще се стори малко странна, но това е песента, която харесах още когато самата аз нямах много насоки в музиката. Била съм на 11 или 12 години и тя беляза интереса ми към психо-драмата, може би. Между другото, песента е писана две години от Ник Кейв и е по истински случай за сериен убиец в Австралия.

(2) Обожавам котките, като самата аз имам котка у дома. Казва се Глухарче. Странно име, знам, но не аз я кръстих така. За това пък мразя кучетата. Направо не е истина каква неприязън питая към тях...

(3) Не понасям големия град, като аз самата живея в провинциален такъв. Общински е и въпреки по-големите габарити, хората пак се познават. Преди време имах предложение да живея в Пловдив, но се отказах.

(4) Най-силната емоция, която човек би могъл да изпита за мен е страха. Гнева - също. Самата аз имам толкова много страхове, че е направо нереално как изобщо живея. Страх от затворени пространства, от високо, от тъмнината също... Страхувам се от физическата болка, макар през живота си да съм понасяла големи дози от нея. Може би и заради това ме е страх да я изпитвам.

(5) По принцип съм тъмнокоса със жълтеникава, матова кожа (азиатски ген, какво да го правиш!). Забелязала съм, че за разлика от европеидната раса, лицето ми има мастни натрупвания около скулите и под очите. Благодарение на което изглеждам по-млада, отколкото съм всъщност. От две години се изрусявам и косата ми е къса. За първи път от години се чувствам супер в своята кожа и предполагам още дълго време ще съм блондинка.

by **Bling`sFOX~** Съб Апр 26, 2014 1:45 am

1. Косата ми е кестенява, но имам огромно желание да е черна. Винаги съм харесвала черното като цвят за коса.И въпреки това никога не се навивам да се боядисам....просто не искам да я горя
2. Адски притеснителен човек съм, особено ако имам изпит. Треперя, сърцето ми бумти, не ме свърта на едно място, чак корема ме заболява от свиване. Мразя тази своя чарта, защото много често ми изиграва гадна роля.

3. Обичам животните....по принцип всички, но най-много кучетата. Видя ли някъде куче, просто откачам...трябва поне да кажа "Леле ама че сладурче", дори да е най-проскубаното и мръсно, улично куче.Не издържам
4. Не харесвам деца!. Просто..не знам..не понасям, не трая, но има адски..ама АДСКИ редки случаи когато харесвам поне едно дете. Често когато съм на вън с приятели или майка ми, тя и съответно приятелите ми викат:"Леле виж колко е сладко това бебче"-радват му се толкова много, а аз отговарям винаги с нещо подобно:"Тъкмо да му забиеш един шамар" и отвръщам поглед.Не се трогвам. Леле, ако имам деца каква ли майка ще съм. Така и така съм на тая тема. На 20 съм, знам че ми е рано, но и времето ми наближава и напоследък започнах много яко да се замислям каква майка ще съм, дали изобщо ще имам деца, как ще се справям. И естествено майка ми и баба ми се чувстват длъжни да ми кажат:"Няма ли да родиш едно да дундуркам"...!!!!
5. Голям инат съм. Просто аз не се усещам в повечето случаи но хората около мен ми го казват винаги. Не мога да го обясня. Дори не се усещам когато съм.

by **^Kim Mimi^** Нед Май 18, 2014 6:53 am

1. До седми клас косата ми бе естествено руса, но поспено потъмня и сега е светло-кестенява.
2. Боядисвам я в шоколадово, заради Лухан.
3. Не съм натурална българка. Имам македонски и турски гени. :D Единият ми прадядо е турчин, а една от прабабите ми е македонка.
4. Страхувам се да разкривам напълно чувствата си пред хората.
5. Понякога ме хваща срам от самата мен когато пиша яой смут. :D

by dreamcatcher Нед Окт 05, 2014 3:44 pm

Ето, че и аз се включвам...

1.Затворен човек съм...Мразя да съм в центъра на внимание, затова предпочитам да страня от хората..Разбира се това не значи, че нямам приятели (говоря за истински) при тях е по-различно..Те ме познават като момиче, което би направило всичко за тях.Намирам решение за всяка тяхна постъпка било то "любовен проблем", проблеми в семейството, училище и т.н., но никога не споделям моите, което може би е минус...

2. Обожавам изкуството..От малка обичам да драскам по стените, да мацам всичко с бои..Обичам, когато има предизвикателства и другите все повтарят "Откажи се, няма да се получи." това ме кара още повече да се съсредоточа в дадена "драскулка" и да им покажа на какво всъщност съм способна...

3.Имам навика да казвам истината в очите на хората, които обичам.Според мен това е единствения начин да покажа грешките им...Не ми пука какво мислят те за мен, това съм си аз и нямам намерение да се променям заради техните капризи...

4.Страшна фенка съм на страшните филми.Не ме е страх от нищо (сериозно говоря) 2-те най-ужасяващи за мен неща буквално си умряха..:D

5.Любимия ми сезон е лятото не защото то включва море,нощен живот и романс? Обичам, когато вечер всички излизат събират се на групички и веселбата започва-игри, закачки, спорт, предизвикателства, силна музика, а понякога и караници...

by **sadreamer** Нед Окт 05, 2014 4:06 pm

1. Ужасно си падам по мириса на туко що окосена трева, мириса на дъжд, след като бурята е преминала.. и на газ. Нямам си на идея защо xD

2. Когато съм в тъжно настроение влизам в youtube и пиша sad, heartbroke, separete, alone или нещо от тоя род и си пускам всеки музикален клип, който ми излезе в резултатите. Рева като побъркана, а когато се събудя на другата сутрин съм страхотно настроение. Никой около мен дори не предполага за това.

3. Обожавам котки! До толкова, че всички такива около нашия блок са си взели ограничителни заповеди. Не че това ме спира. Един път паднах в една шахта пълна (слава богу) с вода, защото исках да хвана едно малко коте, което се криеше зад един трансформатор. На четиридесет си се представям с поне десет котки и никакъв социален живот...

4. Обожавам филмите на ужасите. За жалост съм и ужасна бъзла. През повечето време се крия зад възглавница или каквото друго ми е под ръка, и подпитвам какво става. И после се чудя защо никой не иска да гледам с мен такива филми хд Обикновено след такъв маратон трябва да си пусна Малкото пони или Грижовните мечета, за да си припомня че има и такива неща в света.
А да, и спя на светната лампа, с едно отворено око. Става наистина забавно, когато ми се доходи до тоалетната. Слава богу, че са измислили памперсите за възрастни.

5. Сигурно съм прочела повече книги от колкото стаята ми може да побере. Буквално казано.

by diddiiee Нед Окт 05, 2014 6:19 pm

Така от това, което прочетох дотук, останах с впечатлението, че повечето сте затворени, един вид интроверти. Е, аз съм пълната ви противоположност :D

1. Не обичам да стоя затворена вкъщи, далеч от хората. Естествено, имам си такива моменти, в които не искам да виждам никого, но дори тогава излизам, за да съм сред хора и едва когато се прибера си поплаквам стабилно.

2. Много бързо избухвам. Директна съм, много рядко ще се случи да премълча нещо на някой. И обикновено после използвам премълчаното като коз в спор.

3. Нощна птица съм... Имам предвид, че се чувствам по-добре нощем. Което е малко странно, предвид факта, че ме е страх от тъмното

4. Най-голямата ми фобия са паяците. Страх ме е дори от домашните, с дългите крака. Страх ме е даже на снимка да ги видя. Ако, недай Боже, видя паяк в непосредствена близост до мен - започвам да пищя неистово. (Спомням си една случка от ранното си детство. Най-добрият ми приятел ми сложи гумена тарантула на гърба и след това трима възрастни не успяха да ме одържат - плачех, пищях и се тресях, да кофти гледка)

5. И за да ви убедя напълно, че не съм особено редовна - става ми лошо от кръв, но обичам да се самонаранявам. Не знам защо, но ми доставя някакво извратено удоволствие и успокоение като го направя.

by ivi Пет Окт 17, 2014 6:00 pm

Прочетох много от мненията и скоро ще прочета и останалите. Всички ми правите впечатление като готини хора и и аз сега ще постна 5 факта и ще се надявам темата да не умре, защото много ме кефи :)

1. Обожавам животни. Всички животни - котки, кучета, крави, прасета, жирафи, овце, слонове, коали, хамстери, ... Няма да продължавам - списъка ще е дълъг :D Това е и главната причина да съм вегетарианка, но искам да съм веган (родителите ми не ми позволяват).
2. Смятам, че винаги съм добронамерена към хората. Опитвам се да изтъквам добрите им страни и да оправдавам лошите - все пак всички си имаме такива.
3. Това е може би нещото, което най не харесвам в мен, но още не мога да се преборя с него. Мързелът! Не ме мързи да ходя на танци, баскетбол или йога, обаче много често ме мързи да уча или да чистя вкъщи (но най-вече да уча).
4. Не искам да ходя в университет! От части - заради миналия факт... Не стига, че има 12 години задължително образование, а после искат от мен на уча още 4! От друга страна - не знам с какво искам да се занимавам. Единственото, което ме влече е нещо, което ще помага на животните и природата, но какво е това нещо - никой не може да измисли :D
5. През повечето време докато ви четох фактите, крещях през една минута: "ОЛЕ, ТОВА ТОЧНО СЕ ОТНАСЯ ДО МЕН!" (като факта, че се ужасявам от миризливки :( :D ).

Надявам се, че още нови хора ще видят темата. Пък и другите, които вече са писали няма лошо пак да се включат. Пожелавам на всички приятен ден :)

* Пет неща за мен, които не знаехте... до този момент! * - Page 5 2447483669

* Пет неща за мен, които не знаехте... до този момент! * - Page 5 2447483669

by **WhiteXxFoxie** Пон Окт 20, 2014 7:13 pm

1. Косата ми побеля още на 13 и трябваше да я боядисам, за да не личи.По принцип е толкова тъмна, че някои хора я бъркат с черна.По едно време беше много светлокафяво, но сега пак я направих тъмна.
2.Аз честно харесвам животните само, когато са малки.Поне при котките е така.Рядко харесвам някоя, която вече е пораснала.
3.Обичам бебета.Толкова са сладки.Но пък, ако някое дете ми се лигави, направо откачам и се чудя къде са били родителите му, когато е трябвало да го възпитат.По принцип много търпя.
4.То е ясно, че обожавам да пиша, но лошото е, че все не ми стига времето за това което искам.Така никога не си пиша фиковете и с времето ги забравям.
5.Никога не съм учила задълбочено по химия, но пък е странно, че ми се отдава и то без да се замислям особено.Иска ми се да успея да вляза в Пловдивския медицински, но не знам кво ще стане.

by shineexgirl Сря Окт 22, 2014 8:48 pm

Пак ми се приписа в тази тема....

1. Ужасно общителен човек съм. Говоря си с всеки, който сметна за готин....или с всеки, който реши да ми пише.
2. Пиша главно на английски.... По-лесно ми е с описанията....на БГ се омотавам....
3. Има моменти, в които ме е страх от бъдещето.... Просто...се замислям и ми става супер-несигурно.... започвам да се колебая....
4. Не мога да чета хентай или юри.... Ако за повечето от вас това е нормално.... въпреки, че съм момиче и казвам това, с риск да ме сменете за странна - да, чета само yaoi, всичко друго ми е малко гнусно.....
5. Гордея се със зодията си - Овен. Упорита съм, инат съм, засегнат ли ме - хапя здраво, не приемам лесно критика, малко си падам перфекционист на моменти, имам ясни цели и съм решена да ги постигна....

by dreamcatcher Чет Окт 23, 2014 9:36 pm

1.Страшен инат съм наумя ли си или кажа нещо никой не може да ме разубеди в решението ми. Имало е моменти, когато съм се карала с родителите си, които твърдяха неща които според мен не бяха правилни.

2. Като малка за 30 мин. преживях най-големия си кошмар, от който и досега не мога да се съвзема..при мисълта за това всичко изскача в съзнанието ми дори имам чувството, че чувам още свиренето на спирачки в мрачния дъждовен вторник, ярките светлини, които ме заслепяваха и детския смях, който се чуваше на 5 метра от мен.

3. Мм. отказах се от момчето, което харесвам и с което съм израснала заради брат си. Съжалявам за избора си, но мисля че приятелството им е по-важно от прищевките ми.

4.Ммм…показвам тъгата си по много необичаен начин. Имало е моменти, в които съм пробягвала 10 км гледайки в една точка без да обръщам внимание на никого(маниачка на тема спорт). Разбира се след това идваше и неприятната част всеки път постъпвах в болница поради обезводняване да не забравя и системите, които трудно ги слагат..

5. Запомням бързо, но мразя да уча предпочитам да драскам нещо в тетрадката отколкото да си пълня главата с простотии, които няма да ми потрябват в живота…(говоря за безсмислените уроци)

by **Park-Ni-Chan** Нед Фев 15, 2015 1:28 am

Кхм... ето я и мерудията на всяка манджа- аз, която обожава тази тема и след много мъка и размисли реши да напише нещо за себе си. Така 5 неща които не знаете за мен:
1. Аз съм много чувствителен човек и изразявам себе си с много жестове и думи. Най- вече думи. Но за жалост съм заобиколена от хора, които са толкова вглъбени в себе си и в разказите за себе си и за преживяванията си, че просто не ме чуват. Затова с времето аз се научих да слушам буквално и преносно. За мен хората имат повече от едно лице, например изграждам си образи на много от хората тук във форума и те приемат съвсем реални лица...(Забавно е до някаква степен) Напоследък съм задобряла до толкова, че вече предричам думите на другите.
2 Когато някой има нужда от помощ, аз изпитвам силния порив да му помогна, с каквото и да е било. Не понасям да виждам някой болен дори по филмите. Още от малка знаех каква искам да стана- лекар. За мен тези хора са свещени и аз искам да бъда като тях. Искам да връщам живота в хората да им давам надежда. Моят баща е лекар и е моят вечен идол в живота. Ако не друго искам да съм като него. Както и да е медицината е моето всичко и аз уча ДОСТА и ако не успея от първия път ще опитвам пак и пак и пак...
3 Имам татуировка... мхм имам и още как. На лявото рамо и пише Wings are made to fly... увереност хора, дава ми много увереност...
4 Относно 3 не ме питайте как по- дяволите си направих татуса при положение, че изпитвам нечовешки страх от игли. Когато бях на 5, за да ми вземат кръв им трябваха 5 сестри. Въпреки това си падам мазохистче. Играх 5 години хандбал което си е красноречиво доказателство. А сега сериозно, хващам се в много отношения, че предпочитам по- трудния начин. На лесното се провалям.
5 Аз съм враг номер едно на наркотиците. Отвратена съм от хората, които дори си мислят за тях. Не съм съгласна дори марихуаната да се използва за лекарство, а вече разбрахте за отношението ми към МЕДИЦИНАТА. Това си е жива американска корупция базирана на факта, че болкоуспокояващите вече не им действат, понеже те за едното главоболие вземат хапчета като Викодин и Оксикодон, които са в пъти по- силни от един Аналгин да речем и когато наистина се нуждаят от нещо да облекчи болката им, им остава единствено да се молят на Господ...
Ами това от мен...

by Sponsored content