A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

Join the forum, it's quick and easy

A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!
A-Fan Fiction Bulgaria
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Какво е да си учителка и к-поп фен

3 posters

Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Сря Фев 22, 2017 7:54 pm

Здравейте,
чудех се дали ще има интерес, но все пак реших да го започна. От 9 февруари съм официално учителка по японски, и както си личи от заглавието, също съм и к-поп фен. Ще дам малко описание за мен и след това веднага ще премина и към професията си. Ако има въпроси, каквито и да е с радост ще им отговоря!
Като за начало аз съм на 22, 4ти курс във Великотърновския университет. Уча български и японски като специалността ми е именно учителка по японски. Понеже тази година, след малко повече от месец ми се очертава да замина за Япония нямаше смисъл да записвам последния летен семестър в университета. Понеже заминавам за Япония само за 1 година по една обменна програма, когато се върна ще си продължа и образованието и тук. Но случайно се натъкнах на информация, че търсят в един град (с риск да ме познаят учениците ми предпочитам да не споменавам къде или кое е училището) учителка по японски, която да замества. Понеже бяха много изпаднали в нужда се съгласиха да замествам за месец и нещо като след мен ще намерят някой друг. Като цяло преди това се наложи да напусна предната си работа като рецепционистка в един хотел в Търново, което не беше тежко за мен, защото не харесвах работата си.
И ето ме сега учителка, която не е работила повече и от 3 седмици, но съм вече пълна с истории! И да не говорим за историите, които тепърва имат за се случат.
Като младо момиче високо малко по-малко от 1,60 с лице на 16-18 годишна ученичка се притеснявах, че няма как да ме приемат учениците на сериозно. Не мога да съм строга и не съм страшна. Най-малкото аз съм почти на техните години и най-вече - аз съм на техния акъл. Съвсем малко ми трябва да ме разсеят за к-поп и... Хоп! Часът вече е отишъл.
Признавам нямам много представа от това какво е да си учител. Като ученичка смятах учителите за сатаната разделил се на хиляди парченца, а и ако трябва да сме честни, дори и сега още мразя много от старите си учителки. В университета не можаха да ме научат на много, особено като учителка по японски аз не научих нищо. Но с практиката идва знанието!
Деня ми започва винаги в 6 сутринта. Всеки ден имам часове в 7:30, но аз не знам защо се будя половин час повече от необходимото. След обичайните неща, още с обличането идва и тежката част - дрехите. Сред всичките ми забавни дрехи нося само тези, подходящи за вида на една учителка. След това идва друга досада - грим. Не нося много, но го нося за да се различа от ученичките. Дори малкия детайл на чантата ми е важен за смяна - малката ми кожена раничка замества раницата ми на BTS, която нося по принцип. 1 - защото това е к-поп група, а се водя учител и 2 - защото раницата е огромна и с нея съвсем приличам на ученичка.
В часовете е толкова разнообразно, че мога да разпределя случките просто по класове.
9 клас са ми любими, наистина мили и ученолюбиви. Макар да не са всички вътре до един идеални все пак когато карам с тях се чувствам сякаш си почивам. Да и при тях не минава идеален час, но какво е то идеален час? Има едва групичка в часа, която, или поне така мисля, ми се радва също толкова колкото и аз на тях. Понякога, когато е останало само 2-3 минути от часа и просто няма как да се вземе нещо ново за толкова малко, си разказваме страшни истории или си говорим за Япония. Раздадох им презентации на всички, като цяло раздадох презентации на всички класове като една от оценките, които трябва да напиша преди да си тръгна. Другата ги предупредих, че ще е от контролно от думи - като нещо, което ще улесни както мен, така и тях. На презентациите 9 клас започнаха добре. Тепърва имам да видя какво ще направят за напред, но изглежда имат желание. Малко ми е тъжно за тях защото, ако не сте забелязали, аз много ги хваля и много ги харесвам, то това май не важи за класната ми. Тя сама ме намери и ме попита как са и дали имам нужда от помощ с тях. Аз ги похвалих, но тя настоя да съм строга с тях, което ми се стори странно. Тъжно ми е, че на толкова добър клас са сложили толкова строга и недоволна класна.
Тук е времето на бързо да спомена теста на думи - в учебниците им има отделно извадени думи като аз още повече улесних нещата на учениците като им дадох само част от думите в учебника. За някои класове това бяха 30, а за други над 40 думи като това е съвсем честно, защото зависи и от нивото им на знаене на японски език.
10 клас обаче, както и 11, имаха малко проблеми с това колко много думи са това. Все пак когато разбраха, че на самият тест ще има само 10 думи и само 2 групи нещата се успокоиха. 10 клас е много по-шумен от 9 клас, още по-хиперактивен, но не и по-шумен и проблемен от 11 клас. Тук също има много различни образи. И както във всеки клас има и учениците, които се интересуват да научат нещо, има и тези, които не ги интересува. Проблема с 10 и 11 клас е че когато не искат да научат нещо пречат и на останалите. 10 клас също има ученици, които ми се радват, но повече предпочитат да мислят за своето забавление и забравят, че са в час и че трябва да учат.
11 клас са най-проблемните и ми се наложи лично да издирвам класната им и заместник директора за помощ. Оказа се, че те имат много уважение към класната им и тя много ми помогна да ги укротя. Тук имам и много истории. Както и с 10 клас, и в двата класа видях много избухване и много викане. Понеже освен мен има и една японка, която понякога идва в часовете ми и занимава учениците с нещо типично японско. Преди да дойда са играли игри и подобни, а сега правят оригами. Японката е избрала много сложно оригами и много ученици бързат да се изнервят, че не виждат, че не разбират и че не могат. Чуват се много мрънкания в тези часове и изкази от сорта на "Госпожо! Кажете и, че нищо не разбирам!", "Госпожо, кажете и да повтори!" и също и много караници на български отправени към горката японка.
Всъщност заради час с 10 клас с японката решихме да разделяме класовете всеки път. Учениците, които все пак искат да правят оригами да останат в стаята, а учениците, които не искат ще ги заведа в друга стая, където ще ги принуждавам да превеждат нещо на японски, за да е съвсем честно.
12 клас са много по-различни от очакваното. От тях се притеснявах най-много защото с тях имам най-малка разлика в годините! Имам само 5 години (може би малко повече или по-малко) и си представих пълен хаос. Но се оказа, че просто спят в часовете. Когато имам с тях работя с 3ма ученика, които са се сетили да си вземат учебниците. Останалите или учат по някой друг предмет, или спят или просто си играят на телефоните. Дори учениците, които все пак си носят учебниците ни искат да се занимават, но имат много по-слаба воля и след като ги помоля се предават. Тук има един индивид, който е решил, че да ми хвърля комплименти по средата на часа на висок глас е напълно нормално. Знам, предупредиха ме учителки, че ще има такива ученици, но не го вярвах. Макар и млада, аз не съм красива. И толкова. Като доказателство за това ще покажа 22 години самотен живот, през който шепа момчета може би (и то може би) са виждали нещо, но това е. За първи път чух някой да ме нарича богиня и това беше от този индивид. Всъщност за неговите коментари мога да кажа и още много ако искате, ще пиша.
При него ми е много интересна самата му психика. От години ми е интересна психологията и се опитвам да я практикувам, сама съм си учител, разбира се, над хората, които събуждат интерес в мен. За мен той е като дете. По някаква причина ми напомня именно на малко момченце, може би 5 до най-много 1ви клас, който дава всичко от себе си да хване вниманието на някоя кака, майка си или учителка. По същия начин съвсем спокойно и едва ли не неразбирайки колко е неправилно казва това, което е на ума му. Не знам защо му е вниманието ми, това още не съм го разбрала. Според един приятел е просто защото ме сваля. Според една позната е защото ме сваля за по-добра оценка. Не знам кое е, но е някак си заинтригуващо, как съзнанието на едно дете се е заклещило в тялото на 18 годишен тинейджър. Това, някак си, само доказва мисълта ми, че мъжете си остават деца цял живот.
Това настрана с 12 клас вече успях за направя теста на думи и останах изненадана какви вълшебници са. Някак си, по не знам каква причина много от тях бяха успели да препишат. Като бивша ученичка, и като студентка, която до онзи ден преписваше с 200 различни пищова, някак си се изненадах как хванах само 2 момчета от един сравнително голям клас. Кога бяха успяли и аз не знам, но много бяха преписали... И то грешно. Наистина не знам какво да ги правя. Част от тях нямаха за 3 и някак си ще им измислям да правят поправка съвсем скоро. Това е защото не искам да пиша 2 дори и да не знаят нищо. За това ще дам всичко от себе си да им пиша доби оценки. Колкото и да ми е трудно.
Относно самите ми знания по японски и аз не знам. Може би не знам достатъчно за да съм учителка по японски. Може би си го знаех от самото начало. Понякога си казвам "Ами не, справям се!", но после все се появява нещо, което да ме опровергае.
Това е за днес. От сега нататък може би ще пиша и като дневник - с детайли от това, което се е случвало в часовете (само интересните, разбира се). Може и ако има желаещи още днес, не знам! Само едно знам - трябва да се подготвя за уроците утре!
Ах утре някои имат презентации... Ще ми не наложи за съм с раницата на BTS, защото ще нося лаптопа си. Вече я носих веднъж и 10 клас много се разсеяха. И на въпроса ви, да, има кпоп фенове сред учениците, дори има едно момче, а знам ли може и повече момчета да са.
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Сря Фев 22, 2017 8:09 pm

Има няколко ученика от 9 клак, които просто по проблясъка в очите (което ще рече по начина, по който ме гледат в очите) си личи, че много се радват да ме видят. Може би ме харесват, като учителка говоря. Но за момичета от 9, 10 и 11 клас просто виждам в очите им (когато ме погледнат в очите или избегнат очите ми като ме погледнат в челото например) си личи, че не могат да ме понасят, или просто не ме харесват. Не знам дали сте забелязали, но мисля, че е чист човешки инстинкт когато сам разбереш дали някой те харесва или не може да те понася. Днес дори 2 от тези момичета една не ми се наканиха, влязоха в стаята и се почувствах отново като ученичка и как съученички идват специално при мен за да ме бият. Определено много груби момичета с много, дори прекалено много нахалство за да се канят на учителка само защото е помолила от класната им да им се скара за това, че ми развалят часа. За бога, те развалят и часа на японката, какво впечатление правят пред чужденка?
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by Nao~hime Сря Фев 22, 2017 9:20 pm

Здравей! Сигурна ли си, че искаш тази тема да стои тук или да я преместя в секцията на личните дневници, понеже повече ми прилича да е там, но знам ли...? Решението е твое все пак... :)
Nao~hime
Nao~hime
Админ
Админ

Scorpio
Брой мнения : 1880
Точки : 1452
Join date : 27.09.2013
Години : 40
Местожителство : ... когато сънищата са реалност, а реалността е сънища...

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Чет Фев 23, 2017 8:26 am

Nao~hime написа:Здравей! Сигурна ли си, че искаш тази тема да стои тук или да я преместя в секцията на личните дневници, понеже повече ми прилича да е там, но знам ли...? Решението е твое все пак... :)

Съжалявам, не знаех, че има и такава секция. Ако не е много трудно за вас може да преместите темата :)
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Чет Фев 23, 2017 7:47 pm

Вчера времето беше добре и градусите за днес предсказваха, че ще е топло. Най-малкото в самото училище е ужасно горещо за това си сложих любимата червена карирана пола (заради която после получих много коментари че съм като ученичка, но поне го казваха с усмивка). Комбинирах я все пак с клин и си сложих светло червено червило. Макар, че предполагах каква ще бъде реакцията на А. (както реших да кръста момчето от 12 клас със коментарите) все пак не размислих.
Първо видях няколко ученика от 9 клас на стълбите към учителската стая и реших, че деня ще бъде добър. Винаги пристигам прекалено рано за това имах време да настроя лаптопа и мултимедията да презентациите, които учениците от 10 клас имаха да представят. Но преди това трябваше да направят тест.
Още от сега ще предупредя, че ще прочетете думите ученик или ученици хиляди пъти. Това е защото в университета ме научиха никога да не ги наричам „деца“ за това ще се повтарям до безкрай. И обратно към разказа ми.
Обикалях много стояха и много малко успяха да препишат (но имаше и успели!). Едно момче успя да ме надхитри с нещо което бих нарекла царски пищов, макар и така да не разбрах как точно успя. Домързя ме да им диктувам думите от теста, а и щеше да отнеме прекалено много време от часа, за това им ги пуснах на мултимедията и над 2 пъти видяха wallpaper-а ми , който, макар и да се сменяше на всеки 30 минути, все пак беше к-поп и те много се разсейваха. Но поне им беше забавно. До тук добре, дори имаше ора със самочувствие, че са минали теста. След това имах дупка от цели 2 часа и 1 голямо междучасие и им проверих тестовете. Обещах им да им кажа резултата и когато разбраха, че са се провалили имаше много недоволни. Разбира се, че имаше и минали, но и те бяха недоволни от слабия си резултат. Едно момиче беше много гневна (главно на мен) защото беше разбрала грешно, а беше сигурна, че аз съм тази, която греша. На няколко пъти им бях обяснила едно и също нещо, по пак и пак имаше хора, които бяха направили една и съща грешка.
И от тук нататък от зле на по-зле. Имах толкова време почивка, че забравих да се подготвя психически за 12 клас. И след малко объркване дали имам японката първия или втория час, първия час с 12 клас започна. Раздадох им контролните и недоволните стонове и оплаквания започнаха почти веднага. Много от думите, които смятах за грешни бяха просто написани грозно (до неразчитане) и просто нямаше как да ги сметна за правилни. Но след много натиск от тях все пак сметнах някои от думите за правилни. Освен на едно момче. Беше написал толкова грозно една дума, че се съмнявах дали въобще може да пише на японски. И така се оказа. Помолих го да напише думата, но той не можеше. Не можеше да пише на японски след 5 години учене! Но това не му пречеше да претендира за по-висока оценка (той имаше 3). След като всички се успокоиха, колкото и трудно да бе това, започвахме часа както трябва (пропиляхме поне 20 минути от часа заради контролното). Те също бяха правили същите грешки от неразбиране както и 10 клас, за това си съставих списък с правила за теста, които да кажа на другите класове, на които им предстои все още теста.
Все пак стана нещо хубаво! Открих четвърти човек (и то съвсем наслуки), едно момиче, което разбираше от японски. Записах си името и за да я моля за участие занапред. Досетих се и им дадох правило, че на следващия тест ако до тогава си носят учебниците и участват ще им кача оценката от теста с 1 единица. Този час като че ли А. не ми направи никакви коментари (или просто не помня от толкова много игнориране), но втория час пък се оля. За сметка на това се възползва от друго и ми даде бележника си за оценка и с изхитри да ми даде своята химикалка някак нарочно за да докосна ръката му като я взимам. Не знам, може да не е било нарочно. Може би след всичките коментари да преувеличавам и да не е имало нищо знам ли.
Следващият час беше с японката. Съжалявам, но отнех малко от часа и и написах 6 на едно момче, което си беше взело ниво за владеене на японски. Реших да напиша 6 на тези, които са го взели и да възнаградя малките със японски стикери (съмнява ме големите да се интересуват от тях). Разделихме класа на 2 като аз отведох групата, която не иска да прави оригами в друга стая. Озовах се в стаята със 7-8 буйни момчета, които до един бяха поне една глава над мен. И всички до един очевидно идваха за да не правят нищо. А., разбира се, дойде и както казах ме заля с комплименти и въпроси. Още в началото каза че съм красива, по-късно поиска да се снимаме, каза, че минало много време, а още не са ни опознали (на което отговорих, че съм учителка по японски, не съм там да ме опознават). Искаше да се снимаме, на което отказах и той (по не знам каква причина) реши, че си имам приятел. Намерих детска книжка на японски и я разнасях с мен по чиновете и той даде всичко от себе си за да срещне погледа ми. Не знам защо го прави, но винаги търси погледа ми. Няколко неща мразя да съм и да правя: да съм груба, да лъжа и да се карам и да командвам. А това съм аз именно като учителка. Грубо го отблъсквам всеки път (учителската ми професия ми е като щит. Тя ми помага, защото ако не бях учителка щях да съда омаяна от момче като него). Лъжа всички ученици за нивото на владеене на японски език, който имам. И когато ми дойде много крещя и командвам учениците (въпреки че е без успех).
Превеждахме за малко докато не започна хаоса. Когато казах, че с 12 клас няма хаос… Ами грешала съм! Момчета са – започнаха сборичквания и лиготии и не можах да ги накарам да си седнат на местата. Направих и друга грешка. На изказ на някой от тях, че книгата е много скучна им казах, че съм чула от 9 клас, че има хентай манга и ако я намерят ще я преведем. На което те хукнаха да рушкат из рафтовете и часът беше до там. Е, не я намериха, но това не означава, че не пропиляха часа да обикалят, рушкат и да се боричкат.
Преписвам това и на компютъра и видях, че съм забравила да вмъкна още една подробност. Докато гоних момчетата да си седнат на местата се пошегувах, че ще ги набия на което А. изкоментира, че ще се оплаче на директора, че съм му причинила сексуален тормоз. Ама това от къде дойде? Дори не бях близо до него когато го каза. Разбира се, че го игнорирах, но после дълго го умувах.
Накрая на часа А. се извини на няколко пъти и обеща, че тази лудница няма да се повтори, но нека видим…
След това имах с 9 клас и всичко се повтори, но в много по-умерени количества. Пак раздавах сертификати и писах шестици, пак се преместих в другата стая преведохме дори по-малко и от 12 клас, търсехме онази хентай манга, но понеже едно момче знаеше къде е бързо я намери. И все пак не я ползвах те да превеждат. Намерих им една приказка и преведохме заедно няколко изречения докато не свърши и този час.
После давах стикерчета и те им се радваха толкова много! Трябваше да отида на някакво учителско заседание, но избрах вместо това да остана и да си говоря с няколко ученика от 9 клас. Беше почти като да си говоря с колеги, но те ме наричат госпожо (и дори настояват въпреки протестите ми) и ми говорят на вие. Все пак си говорехме за аниме, страшни истории и един сайт, който им покозвам май от ден 1. Когато осъзнах, че съм прекарала цял час с тях побързах да се прибера. В квартирата, която ми осигуряват от училището (всичко напълно безплатно) живея с 2 китайки, като умишлено ги избягвам и живея почти като hikikomori.
Впрочем, веднъж А. попита, и то съвсем дръзко, къде живея и дали давам частни уроци. И това беше една втория ни час заедно! Каза го пред целия клас… Комплименти от неговата уста се ръсят всеки ден, но не беше така първия час. До колкото помня първия час не каза нищо. Тогава ме гледа ококорено сякаш бях полезно изкопаемо. Ако беше анимиран, щеше да бъде нарисуван с 3 пъти по-големи широко отворени очи, с паднала челюст взиращ се в мен без да мига.
С това приключвам за днес. Ще се приготвя за утре защото утре е един от най-тежките ми дни през седмицата…
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Пет Фев 24, 2017 5:56 pm

Толкова съм изморена. Толкова много… Много…
Чувствам се сякаш съм разделена на 3 късчета, които са пръснати на 3 места. Едното тук, в Русе, другото в Търново и третото в Ямбол. И всяко едно място черпи сили от мен. Толкова съм изморена…
Налага ми се утре да пътувам до Търново за да си освободя стаята в общежитието. Така още един уикенд ще ми премине без почивка. Но все пак да поговорим за днес.
Денят ми започна с 10 клас. Отново проблеми. Пак имаше хора, които не носеха презентации (това нещо се преповтори и по-късно през деня). Изпитах едно от момичетата, което имаше 3 на теста и и написах 6! Тя си знаеше всичко все пак.
Последва малка почивка защото имах 2 часа с 9 клас. Първия час имаха да представят презентации, но пак имаше хора, които не си носеха презентациите! Защо ли си давам труда, правя го за да им пиша една шестица (колкото и да е незаслужена), не искам много и те и това не правят! След презентациите упражнихме  малко граматика и всъщност прогресирахме малко, но ми се струва, че ве сме отишли много напред с тях. Може би защото позагубихме много време за учене в говорене (и не говоря само за този час). Те също искат да научат нещо за мен, не знам защо, но искат. Приемам това за време за почивка и отговарям на някои техни въпроси.
След това имах малко почивка и се възползвах да принтирам приказка за превод за часа на японката и няколко страници за сипа от един учебник в кабинета. По-късно показат приказката на японката и тя я прочете толкова изразително! Говорехме си и се сетихме, че за празника на японската култура в училището може учениците да представят приказка! В часове, които имаме заедно може да преведем избрана приказка и на празника да я представят! Избрахме приказка и ще я прочета сама за да мога да я чета изразително (за да я прочетем заедно в час пред класовете).
Дори и не искам да пиша повече! Следващия час беше с 11 клас! Не искам да се занимавам с тях!
Казах им за подготовката за празника на японската култура в училището, която тъкмо бяхме измислили и ги разделих отново на 2 групи. Тези, които не искаха да правят оригами и тези, които искаха. Макар и някои, които не искаха да бяха останали при японката поне се надявах да не и пречат.
Тук  е момента да спомена за звънчето. Във единия кабинет по японски има метално звънче, което реших да използвам когато някой клас е много шумен. Не искам да си дера гърлото или да думкам по чина. За това пък 11 клас го намразиха, звука е прекалено гаден (дори и за мен). А и на няколко пъти коментираха, че е като на животните, като звънче на овца. Ами и аз ги чувствам като животни (и себе си като падарин) когато се развикат и започнат да лудеят, а аз им викам да млъкнат. След техния час така ме заболя главата, че и още ме бори, а и едното ми ухо все още пищи…
А колкото се отнася до превода от 10тина човека работих с 3ма. Едно момиче си беше взела 3то ниво на владеене на японски език и знаеше толкова много! Бързо прочетохме и преведохме приказката с нея.
Когато се върнах в стаята японката пееше с повечето то другата група и ги оставих да я изпеят още веднъж преди да започна и аз да ги мъча. Вместо обичайните 4ма, които трябваше да си носят презентация, и още едно момче, което предния час не си носеше презентацията и трябваше да я носи днес, от всички тези 5ма само 1 момиче беше подготвено и едно момиче беше помолило друго да я замести. Наложи се да напиша 2 на момчето защото вече ги бях предупредила, че при 2 пъти неподготвеност трябва да напиша 2. Но на него въобще не му и пукаше.
Отново имаше много шум и ги подлудих (в това число и себе си) с онова звънче. Накрая, мисля, загубих уважението на всички от класа. Понеже презентациите минаха за не повече от 20 минути останалото време спокойно можеше да бъде запълнено с учене, но всички запротестираха затова пропиляха целия час в надвикване. Едно момче не само си играеше на телефона, но и пускаше мелодия на биещ звънец и всички се преструваха, че това е истинския звънец за края на часа. С голяма мъка ги накарах да останат до последно. Забранено ми е да пускам учениците по-рано! Веднъж вече директорката ми се скара когато пуснах 12 клас малко по-рано. Момчето дори излезе навън (под претекст, че отива до тоалетната) за да пусне отново мелодията! Пак не ги пуснах защото знаех, че е той, но някои от съседната стая се бяха излъгали и тръгнаха да излизат. Все пак задържах класа до последно в стаята. Наложи се да засичам с телефона си, за да не ме излъжат!
В часа им им обясних правилата си за теста и имаше много недоволни, но честно казано не ми пука! Няма да си играя да задоволявам желанията на всички от тях.
Последва СИП с 9 клас и за жалост пропилях и него… Те постоянно ме разсейваха. За бога същата съм като една учителка в университета ми. Успяхме да преговорим граматика, направихме и малко упражнения, но някак си като се замисля за часовете за днес се замислям как не ме бива за учителка.
Накрая чистачките дойдоха да чистят и побързах да приключим (дори и по-рано от колкото трябваше) за да освободим стаята, и да оставим тях и класа, който чакаше навън да влязат. 9 клас искаха да си говорим затова си намерихме друга стая, но скоро и от там ни „изгониха“ и се наложи да си говорим в коридора както вчера.
На излизане от училището се срещнах с учителката, която замествам и се сетих за нещо, което забравих! Понеже 2 момичета от 10 клас ще ходят в София за някакво интервю (свързано с ходене до Япония май) трябваше да говоря с директора, шофьора на училището и още (за да подготвя всичко), но бях забравила! След всичкия този хаос вините ли ме? Добре, чеучителката говори с шофьора и ми каза, че е всеки ден в училище от 10:30 (или беше 11:30?) и понеделник ще трябва да се справя с тази задача. Обмислях да отида на интервю за виза по същото време и така да съчетая двете пътувания до София в едно.
И това беше. Много изтощителен, но празен ден. Утре ще пътувам до Търново, последното ми ходене до там. Ако се видя с някой ще е добре, но май няма почти никой желаещ да се видим за последно тази година. Толкова са ми и „приятелите“! Поне ще си видя котката…
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by LifeendDeath Вто Фев 28, 2017 9:16 pm

Съжалявам, че не пиша. Продължавам да пиша в дневника си и няма проблем да препиша всичко ако има заинтересовани, просто чакам някой свободен ден за да препиша всичко...
LifeendDeath
LifeendDeath

Scorpio
Брой мнения : 192
Точки : 48
Join date : 02.01.2013
Години : 29

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by Kowarenay Вто Мар 28, 2017 10:53 pm

Здравей! Започнах да чета дневника ти поради няколко причини, които определям като лични, но въпреки това ще споделя - самата аз уча японски език, 11 клас съм, и всекидневно съм свидетел на изключително лицемерно, неуместно и вулгарно отношение както към учителката ми по японски, така и към заместващите учители; освен това имам намерение да следвам японска филология в СУ и колкото и да се струва странно на всички - имам желание да бъда учител.
Четейки постовете ти, останах доста изумена от начина, по който описваш учениците си. Освен това в действията ти открих доста грешки, които, според мен, заместващите учители допускат. Може би не съм в правото си да те поучавам, имайки се в предвид, че съм ученичка, но ще си позволя да споделя с теб възгледите си и мнението си по някои въпроси и ако не да те посъветвам, то поне да ти припомня как се случват нещата от другата страна на монетата.
Едно от нещата, които обикновено правят заместващите учители е да дават презентации или да търсят лесен начин, по който да оценяват учениците с цел да им пишат високи оценки. За да бъда честна, няма нищо друго, което да кара учениците да уважават по-малко дадена личност като учител, въпреки че се създава илюзията, че подобни действия биха спечелили симпатията им. Причините за това могат да бъдат напълно универсални за всяко човешко същество, но най-простото обяснение за мен е, че самите ученици не намират смисъл в училището и имат нужда от това учителят да е наясно със смисъла на образованието, а когато той не е те се чувствам изгубени, което провокира нетърпимото им поведение. Друга причина е, че давайки лесен материал за изпитване, учителят едва ли не демонстрира невъзможността си да ги научи на нещо "трудно", тоест значимо. Поставяйки тези две причини разкривам много проблеми на образователната система, но в момента целта ми не е да се задълбочавам в тях, а да представя своята гледна точка по определен проблем.
В началото на дневника забелязах, че самата ти не си имала особено високо мнение за учителите си. Вероятно ще е в твоя полза да си спомниш какво не си харесвала в тях или да премислиш какво си ценяла в тях, а ако не можеш да се върнеш толкова назад, да изградиш колегиални връзки с останалите учители в училището, за да помислиш върху нещата, които би могла да промениш в начина си на преподаване. Правя това "лирическо" отклонение по повод едно твое доста песимистично изречение, чрез което заявяваше категорично отчаянието си, че не ставаш за учител.
Сега бих желала да коментирам въпросното контролно, на което много ученици са изкарали ниски оценки. Ако съм запомнила правилно, учениците не са разбрали правилно условието, поради което са допуснали фатални грешки. И точно тук се корени целият проблем и това е причината за получения по-късно отгласа, според мен, а не самите бележки. Младият човек има изключително изострено чувство за справедливост. По мое мнение, най-адекватното, което си можела да направиш е да анулираш оценките, а не да обещаващ да ги покачваш с една единица - нещо, което би сринало тотално авторитета ти.
Учителят е именно учител, преподавател, а не просто оценяващ. И негово задължение е да учи и преподава, а не да се пазари за оценки. Действието, което ти си предприела не би задоволило чувството за справедливост на ученика, а напротив - дори би го разклатило по-силно.
Не знам как бих постъпила аз, стоейки пред бялата дъска и, за да бъда честна, мисълта да се намирам пред нея ме плаши все повече с всеки изминал ден. Всичко написано по-горе се дължи на мои дългогодишни наблюдения и анализи направени върху съучениците ми и дълбок размисъл върху думи на учителите ми. Както споменах по-горе, самата аз искам да бъда учител. Но за това - по-късно. Имаше още много неща, което исках да напиша, още много действия и думи, които исках да коментирам. Но ще го отложа за друг път. Сега ти пожелавам приятна вечер и успехи в учителското начинание.
Kowarenay
Kowarenay
Winner

Taurus
Брой мнения : 355
Точки : 964
Join date : 12.01.2014
Години : 24

Върнете се в началото Go down

Какво е да си учителка и к-поп фен Empty Re: Какво е да си учителка и к-поп фен

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите