Tennousei Asylum

Последни минути до края на работния ден. Най-хубавото време за писане на постове, най-доброто за хрумване на причудливи идеи. Все пак, именно това са минутите, в които нетърпеливо предвкусваме свободата.

Тъй като вече имам блог, към който подобаващо се отнасям с пълна немарливост и в който рядко публикувам, сметнах за напълно нормално да поставя основите на един дважди по-обречен проект, а именно малко клюкарско дневниче, чието име да бъде "Слабости & Сладости". С него няма да тормозя посетителите с мисли за днешния, утрешния или който и да било ден или момент от живота ми. Ще ви тормозя с информация за онези малки неща, които ни правят това, което сме, в частност мен самата, които ни радват, карат ни да се усмихваме и ни разоряват напълно финансово. Защото не знам за повечето от вас, но в моя портфейл вечно не остава любов за оппа. Не че който и да е от любимците ми ми е оппа, но това са едни малки, направо незначителни подробности.

Следва продължение...

Добро утро,

Тъй като времето ме притиска, а в работата се заформиха съкращения на крайни срокове, се опитвам трескаво да съчетавам тях, рисуването и писането. Странно, но явно напрежението се отразява удивително добре на блог дейността ми, не тук, а в действителния ми блог. За съжаление същота влияе зле на други едни крайни цели, като готова глава на края на всяка седмица, но пък време имам, замисълът е готов, бележките нахвърляни, макар и крайно хаотично. Финал и на този проект ще има. До тогава обаче, ми се ще да споделя с вас нещо над което усилено работя през последните дни...