(SHINee/B.A.P.) Different /завършен/

by YehetAngel Пон Сеп 14, 2015 11:35 am

Жанр: one-shot, sadness, angs / не знам дали може да е и slice of life/, yaoi
Главни герои: Lee Jinki (SHINee), Moon Jong Up/ Jong Up (B.A.P.)
Поддържащи герои:-
Резюме: Той изглеждаше различен. Държеше се различно. Но нямаше смелостта докрай да остане различен.
Ограничение: няма
Дата на публикуване на първа глава: 14.09.2015г.

Това по принцип трябваше да е шота за sadreamer, но ми изникна и друга идея, която се надявам да по- тъжна ;д пускам го малко недоизпипан... но много ми се искаше да го кача ;д;
Та.. дано ви хареса, извинете ме за грешкте
Приятно четене с:

Всички гости бяха дошли. Говореха, смееха се и клюкарстваха. Обсъждаха мястото и отделните персонажи, попаднали на изпепеляващите им погледи. Фалшиви усмивки се виждаха навсякъде, лъжите не спираха да се изричат. Любезните маски, сложени за маскировка , трудно различими от истинските им същности, бяха невидими за обикновен, честен човек. Толкова еднакви личности бяха хората тук, копиращи се взаимно, сякаш са съвършени дубликати, не можещи да бъдат различени, освен от създателя им.

Това еднообразие отвращаваше Джинки, толкова свикнал да е в подобна обстановка, заобиколен от неискрени, студени и злобни създания. За него, те не бяха хора, те бяха измет. Гадеше му се от подобни събития, не издържаше тяхното присъствие. Те се подиграваха с добротата, с истината и с откровеността, на които Джинки държеше много. За някои може да е странно, но за него тези качества се срещаха вече рядко, особено в средите, в които той бе принуден да пребивава. Ако можеше да избира, отдавна да си бе тръгнал, далеч от целия този бляскав, лъскав и перфектен, за жалост измислен свят на познатите му.
Бяха се опитали да го подлъжат, да го накарат да приеме тази подправена илюзия. Но той добре знаеше, че няма място там и беше решен, че няма да е продукт на черната индустрия, която управляваше всичко и всички. Но тогава, този свят още не се бе развил. Беше евтин, некачествен, съмнителен и недовършен. Сега, коварен, изпипан, подправен, се развиваше с пълна скорост и нямаше кой да го спре. Идеята да се изправиш пред него беше смешна.
Някои хора отказваха да живеят така, избирайки смъртта, бягайки от изкривената реалност. Джинки мразеше, когато хората, безсилни, се предаваха, припомняйки си какво е било преди, когато милите чувства са били истински, когато са били искрени един към друг.
Фактът, че трябва погребение да породи тези мисли по- често, плашеше малко Оню. Беше го страх, защото не искаше да се променя. Искаше да остане до краят и да спечели битката с лицемерството.

Това се предвиждаше като трудна битка.

Из многобройната тълпа някой привлече вниманието на Оню. Кестеняво, младо момче, което се отличаваше от всички. Той беше различен – прецени Джинки. Не принадлежеше на тези среди и се чудеше какво прави тук. Загледан в питието си, профилът му изглеждаше познат. Оню тършуваше в спомените си, опитвайки се да открие този с въпросното момче. Костюмът възпираше младежкият му вид да се покаже наяве, карайки го да изглежда по- възрастен, отколкото е.
Забеляза още нещо – беше изолиран, нямаше никои около него. Отдалечен, на най- крайната маса, сам. Интересно защо ли бе там, не заобиколен от някаква групичка, която да го хвали и той да отвръща подобно.

Да, определено той беше различен.

Джинки се запъти натам, игнорирайки отпратените му поздрави. Не интересуващ се от странните погледи, които го изпиваха, отиде до момчето, което се стресна от появата му.

И тогава го позна.
Мун Джонг Оп – намесен в скандал, съден от компанията, в която работеше като модел. Платил два милиона долара обезщетение. След като го изгониха , името му беше във всяко списание, интернет, главен герой в приказките на тези, които го обсъждаха, за да го изложат допълнително. Когато го наближи, чуваше как шушуканията в залата станаха по- оживени.

Тези изчадия си нямаха друга работа.

- Здравей.

Страх – от очите му извираше чист, неподправен страх. Движенията му сякаш бяха репетирани – лек поклон, но без очен контакт. След това машинален поздрав – и до тук. Сякаш някой му беше издиктувал какво да направи, с какъв тон да говори и задължително да се владее. Отдалеч изглеждаше различно, или новото присъствие го бе притеснило. Все пак трябваше да внимава, за да не му излезе солено пак. Едва ли нов скандал ще му е от полза. Веднъж опарил се, изглежда не искаше да повтаря.

Ала Джинки не одобряваше това му държание, напомняйки на куче, което е вързано на каишка с наморник, след като е ухапало случаен минувач. Решен, стъпка по стъпка, да разчупи студеното държание на Джонг Оп, започна разговор. Опита обаче беше прекъснат от събеседника му, още преди началото да бе поставено.

- Ако бихте могли да не разговаряте с мен, ще бъда много благодарен. Не мисля, че има какво да си кажем.

Оню остана доста изненадан. Невидимата преграда, създадена от кестенявото момче, не му харесваше. Из репетираната усмивка, която Джонг Ъп сложи в края на изречението си, приличаше ужасяващо много на заобикалящите го подобни.
Стана бесен, едвам задържаше яростта си.
Различното момче, което бе привлякло вниманието му, се вписваше идеално тук, в нереалната обстановка. Изкуствено изражение, равно на години практика на актьорско майсторство. Какво искаше да очаква - нещо различно в ежедневното театралното представление, наречено живот.
О, не. Знаеше, че той не участва в този спектакъл. Беше свидетел на разкрепостеното му държание, отразено в медиите, убеден, че не е добре свободният дух да стои затворен.

Колко забавно, той самият не смееше да напусне собствената си клетка, а мислеше за друг. За пръв път се бе натъкнал на някой като него и нямаше да позволи на околните да го повредят.

- Аз пък мисля, че ще е добре, ако поне Вие не сте като останалите присъстващи.

- Какво искате да кажете?

Казаното от Джинки озадачи Джонг Оп. Беше забелязал как Оню го наблюдава, но не предполагаше, че ще дойде при него. Не искаше да контактува с никои, тъкмо нещата бяха стихнали около скандала му, а сега всички бяха насочили погледи към тях. Това адски притесняваше момчето, беше убеден, че и разговорите също са свързани с него. Затова трябваше да разкара Джинки, ако искаше да остане до края на коктейла, както му бе наредил мениджъра.
Истината бе, че в началото едвам се сдържаше да не си тръгне, но в последствие се успокои, свиквайки с атмосферата, чудесно вписвайки се.

- Искам да кажа, че виждам как се чудиш, че издържаш тяхното присъствие. Как бавно и ти се превръщаш в тяхно копие, без да го осъзнаваш. Как аз ще се сдържа още малко и ще предприема нещо по въпроса, ако не си признаеш, че си различен. Или те е страх? Срам?

- Аз не знам за какво говорите. Ако на вас не ви е приятно да сте тук, не мога да направя нищо.

Чашата с търпение на Оню преля. Бесен, че това момче, не признаваше очевидното, забрави да мисли за действията си. Повлиян от емоция, той сграбчи яката на Джонг Ъп и разби устните си в неговите. Чуха се разгорещените коментари на всички в залата, папараците веднага запечатиха момента, а в мрежата вече циркулираха всякакви мнения, позиции и неверни истории.
Намисленото бе постигнато – всички погледи бяха насочени в тях. Джинки очакваше реакцията на Джонг Ъп. Искаше да го предизвика, да покаже на всички, че те не се интересуват какво ще кажат и изпишат за тях, защото не принадлежаха на измисления рай, който заобикалящите ги бяха създали. Онази гадна измислица, която Оню ненавиждаше…
Секундите се нижеха, целувката продължаваше. И двете момчета се бяха изгубили в страстта, която влагаха, без да осъзнаят. Опиянени от вкуса на другия, пренесли се в свой собствен свят, изолирайки всичко и всички.

Бяха само те. Двамата и никой друг. Момент, продължил твърде дълго, за да е истина. Но и за двамата не бе от значение. Вложените чувства, говореха повече от думите, които можеха да се кажат.

Но времето в техния рай приключи. Отделиха се един от друг, шумът от светкавици и говорене, заливайки ги като вряла вода.

Джонг Ъп се стресна, всичко това му дойде изневиделица. Накъдето и да се обърнеше, все някой препречваше пътя му за бягство. Изпадна в паника, не знаеше какво да прави. Умът му бе разпилян като разбъркан пъзел. Усещаше, че няма да издържи, ала една здрава ръка улови китката му и го издърпа нанякъде.

Скоро шумовете не се чуваха, светкавиците от фотоапарати и телефони също бяха изчезнали. Не бе осъзнал кога двамата с Оню бяха напуснали залата, оставайки насаме. Чак сега имаше шанс да осмисли случилото се. Беше сигурен, че всички са научили за малкото фиаско, а мениджърът му е бесен. Представяше си какво са изписали в пресата. Главоболието не закъсня, всички объркани мисли заплитащи се още и още, причинили го. Ръка докосна бузата му, карайки го да погледне по- големия в очите, които незнайно защо грееха, усмивката на лицето му също бе факт. Това обърка Джонг Ъп повече и той прати шамар на Оню.

- Защо ти беше да го правиш? Защо? Какво искаш от мен?

Чернокосият докосна удареното място, усмивката му, ставайки дори по- широка.

- Да не би да се притесняваш какво ще се каже за теб? Наистина ли е така? Не го вярвам, защото знам, че си различен. Ти не си като другите и не искам да ставаш такъв.

- Не ме познаваш, за да решаваш какъв съм. По дяволите, знаеш ли колко проблеми ми създаде? Знаеш ли какво ще си мислят хората, когато ме видят или споменат името ми? Защо ти беше това? Не съм такъв, за какъвто ме мислиш. Да, преди бях различен, но се научих, че не аз решавам какъв ще бъда. Не аз определям какво ще кажа или направя. Много добре знаеш, че никои не е себе си и съжалявам, че не ти харесва реалността.

Шамар.
Този път Джонг Ъп отнесе удар.
Джинки не понесе думите му, но беше неспособен да направи нещо. Той вече се превръщаше в копие на онези, които ненавиждаше.
- Ако имаш сили, ще се пребориш с тях. Или ставаш поредния фалшификат, или се опълчваш. Има и трета алтернатива – ако не си достатъчно смел, се предаваш. Избери сам как ще постъпиш, като имаш предвид къде ще останеш, ако позволиш някои да си играе с теб като кукла.

След последните си думи, той просто си тръгна, оставяйки объркания Джонг Ъп сам, по- объркан и от преди.

Минутите се нижеха бавно, безспирно.
Джонг Ъп не издържаше, не можеше да понесе какви лъжи се говореха за него в медиите. Целият този стрес бе непосилен за него. И виновникът за това бе И Джинки – мъжът, накарал сърцето му да спре за миг, невъзможен да се повтори.
Силите му бяха на предела си, а думите на Оню не спираха да звучат в съзнанието му – „Ти си различен“.
Той обаче не мислеше така.
Не искаше да е така.
И се чудеше защо другото момче не иска да го приеме.
И щеше да му докаше, че не е такъв.
Че той не е различен…

Седем часа, тридесет и седем минути.
Времето, когато Оню пиеше кафето си на кухненския плот, чакащ филийките да изкочат изпечени от тостера. Беше пуснал и телевизора си, за да изслуша всичко, което изобретателните журналисти бяха скалъпили, предоставяйки „истината“ на обществото.
Не обръщаше голямо внимание, докато не чу сигнала за извънредна емисия. Грабна дистанционното, увеличи звука и седна удобно на стола пред стъклената маса.

„Включваме се на живо от имение Мун. Тази сутрин, в шест и петнадесет минути, бе намерен трупа на известния модел и наследник, Мун Джонг Оп. Близките отказват да коментират, медиците и полицията забраниха достъпа до мястото на злополуката, а медиите и компанията, в която бе замесен скандал с Мун Джонг Оп твърдят, че момчето не е издържало на стреса и напрежението, създадени от предната вечер, когато на коктейл в Royal’s Hall покойникът и И Джинки се изявили с разкрепостено държание. Все още не е повдигнато обвинение към И Джинки. Ще ви държим в течение в разследването на смъртта..“

Хората стават все по- слаби, поддаващи се на околните да ги контролират.
Различните, истински личности се предават.
Той го мислеше за различен…
И все още бе убеден в това.
И никога нямаше да промени мнението си.
Защото щеше да се бори.
Заради него, заради смелостта, която той не показа.
Заради любовта, която пък той нямаше смелостта, да покаже.

by **Nao~hime** Пон Сеп 14, 2015 11:37 am

Повторение на тема, която вече съществува в раздела. Фикът се заключва и се премества в Кошче. Това ще стане след петнайсет минути!

От админ Nao~hime!

(SHINee/B.A.P.) Different /завършен/

(SHINee/B.A.P.) Different /завършен/

Re: (SHINee/B.A.P.) Different /завършен/