A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

~ К Ъ Щ А Т А ~

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Дек 13, 2015 6:59 pm

~ 22ра глава ~

При изгряването на сутрешното слънце и свежото ново начало за всички като едно семейство, Джонгхюн бе привършил с изненадата за утрешния ден, в който щеше да направи годишнината си с Кей.
По време на партито той бе прекарал голяма част от времето си в мазето заедно с Хюк, който му помагаше и го окуражаваше през целия му тежък период. Изпълнен с енергия и вълнение, момчето тъкмо отиваше да вземе сутрешния си душ докато не пресрещна голямата си любов пред вратата. Момчето пресрещна погледа си с този на Кей и отново сърцето му удряше с бясна скорост, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. От дългия период на раздялата им и сцените в които го хващаше.. мечтите и надеждите на Кей всичко да бъде по старо му бавно гаснеха и се заличаваха. Момчетата дълго мълчаха, а тишината между тях започваше някак да стряска Джонг, който реши изведнъж да я разчупи.
-ела вътре! /Джонг хвана ръката му и го завлече отново в банята, а това не остави време на Кей да се осъзнае, че отново можеше да бъде в капан от чувствата си и желанието си да му прости и да забрави за всичко/
-отново си груб Джонг!
-не съм груб! Ти си груб, че ме мъчиш така! До кога ще продължава тази игра Кибум, кажи ми? Как да те накарам да повярваш, че аз се промених, а ?! /той наистина се разкайваше, но заблудените очи на по-малкото момче не мислеха така/
-виж Джонгхюн аз видях доста сцени, които промениха окончателно възгледите ми към теб…проблема е, че аз не знаех че ти имаш две лица…аз /момчето бе прекъснато от разпалената страст от устните на Джонг/
-не говори, разбери целувката ми и осъзнай, че не мога без теб дявол да ме вземе! /момчето изръмжа от жаждата и нуждата от тези устни, които вече бе забравил колко вкусни са/
-Джонг…престани! /краката на отсрещното момче започнаха да поддават и той усещаше как всеки момент щяха да се свлекат пред него и отново да покаже колко е жалък, влюбен и безпомощен/
-как да престана? Как да продължавам да живея разделен от теб Кибум? Не разбираш ли колко много те обичам и че наистина си дадох сметка за миналия си „Аз” и колко тъп съм бил? Дай ми шанс до утре да видиш и да оцениш новото ми аз, става нали? /момчето отново докосна мокрите му устни и отново реши да ги целуне, но без успех/
-цял живот съм ти давал шанса да се промениш, сега защо да ти го давам като само ме лъжеш и не спираш да го правиш? При теб няма промяна, освен че мислиш само за едното чукане вече не ме учудва ако не си изчукал Темин и Ънхюк! Ти си чистокръвен секс маниак…аз..аз не те познавам. Ти не си онзи Джонг, когото срещнах преди толкова години. /сцените, на които Кей бе станал свидетел отново се появиха в съзнанието му и отново се забиваха като игли в сърцето му…той се отдръпна рязко от него и му обърна гръб/
-толкова много си заблуден, че дори и аз самия не мога да те позная! След като толкова шансове си ми давал защо не дадеш още един? Страх те е да не те нараня ли?... Добре, след като утре докажа кой съм тогава ще поискам отново последен шанс на колене пред всички! Не знам какво общо имат Темин и Хюк в съзнанието ти, но виждам колко много си се заблудил, че наистина да изгубиш представа за мен! /Джонг въздъхна, но беше спокоен, сякаш всеки момент нещата щяха да се наредят или отново се заблуждаваше в преценката си/
-Няма никакво утре! Аз.. Джонгхюн напускам къщата и още сега ще говоря с притежателя й!
Думите, произречени като мощни огнени стрели бяха забити в сърцето на Джонг. Той никога не е виждал любимия си човек толкова гневен, наранен дори жалък и безпомощен в очите му. Винаги смяташе, че нищо не може да промени живота им, но не беше прав с мисленето си за вечен и безпроблемен живот..беше наранил половинката си толкова дълбоко, че дори и той надали можеше да го спаси от тази изгаряща го болка. Той все още седеше като бетонен стълб в центъра на банята.
Кибум преглътна тежко последната си слюнка в устата като направи бавна крачка напред, а после още една..и още една докато вратата не се отвори, а той излезе като остави отново грешника сам с мислите си. Джонгхюн бе свидетел на тази сурова и болезнена гледка и сякаш не можеше да направи нищо…дори и крачка не можеше да направи след като мускулите на краката му отслабваха и отказваха, а скоро нито тях, нито болката усещаше. Той бе пленен от дълбока празнина, която като черна дупка бе попаднала и обвземаше сърцето му. Той падна, губещ контрола си, който до днес притежаваше както и емоциите си. Беше изгубил дори малката надежда да си върне изгубената половинка в утрешния ден.
Толкова ли суров трябваше да бъде живота с него?


***
Загубил разсъдъка си, нараненият Кибум не знаеше какво бе причинил на половинката си с думите си. Той щеше види една унизителната гледка от страна на Джонг, който тотално беше повален от силните и мощни думи, които го накараха за първи път в живота му да се озове на земята. Дори Кей никога не можеше да си представи това освен ако не го беше видял с очите си.
Въпреки изпитанието, което им бе пратено от живота можеше да съществува все още мирът нали?
Дали любовта можеше да надвие наивните очи на Кибум и да промие съзнанието му?
***


Слизащ с бясна скорост по стълбите, Кей бе видял как останалите в хола се забавляваха по различни начини..той се спря на последното стъпало и се вгледа в гледката. И на него му се искаше да се приобщи в тази компания или просто да бъде щастлив както преди. Момчето може би започваше да се самозабравя както и да забравя щастието и силното желание да си върне Джонг.
Не понасяше да гледа как другите се забавляваха и как не преставаха да обръщат внимание на човека, който бе посветил отново къщата си за да бъдат всички заедно..момчето реши да развали забавлението и да отмъкне „центъра на вниманието”. Той се прокашля и погледа му се съсредоточи върху Кю, който мигновено се обърна, но ръката му веднага бе хваната от тази на Кей.
-трябва да говоря с теб Кю! Сега!
-какво има..изглеждаш ми разстроен /Кю забеляза унилия, но и сериозния му поглед, който му подсказваше, че няма да е нещо хубаво/
-ела просто! /Кей дръпна ръката му рязко като предизвика шокирани погледи у съквартирантите си/
-какво правиш би ей! не стига че прекъсна забавата ами дошъл и почнал да се прави на важен! /поведението на момчето бе издразнило Оню, а той не си замълча/
-ти да мълчиш за да не си го изкарам на теб ясен ли съм!
-гледай го ти…ей ще те!
-хора спрете бе!...щом иска да говорим аз съм целия в слух!....Кибум ела с мен в двора отпред, че тук явно има агресирали се /Кю отново прояви уважение, но беше учуден за агресията, която бе събрало по-малкото момче в себе си/
-добре! /момчето рязко хвърли думите си и тръгна, а след което и Кю го последва/
Малко след като двамата се бяха усамотили, то Кю бе готов да чуе тъжната новина, но се опитваше и да не мисли над това, което малкият му Аз бе казал миналата нощ.
-та….слушам те. Кажи кое те мъчи и ако ще прикриваш чувствата си по добре недей. /Кю пое доза въздух и реши просто да бъде слушател като не прекъсва и дума от това, което той щеше да сподели/
-аз..искам разрешението ти да си тръгна от къщата. Искам да видя семейството си! Тук нищо не ме задържа освен спомените, но съм решен!…/момчето прикри някои истини, но това не остана незабелязано от Кю, който беше като ударен от тока/
-КАКВО КАЗА?!
-каквото чу…виж иска ми се да остана, но много ми липсва семейството наистина…аз обещавам, че ще се срещнем пак някога, но /момчето започна да се обърква в несмисленото си изречение, но наивния Кю бе клъвнал/
-ах щом е това, разбирам, но така изведнъж го каза, че бях потресен. Виж щом ти липсват отиди, аз никого не държа насила тук, просто условието което поставих е само заради това да прекараме и последните ни месеци заедно в спомени и хубави мигове /момчето се усмихна, но разговора им бе чут от човека, който знаеше истината за всичките тия лъжи/
-той лъже!....истината е, че са разделени с Джонг може би от цял месец вече и затова те лъже за да се отърве и да избяга от шанса си да си го върне защото е страхливец! /Темин мразеше лъжите и това да ги гледа разделени макар и да не им е близък приятел на него и Джонг…той бе решен да развърже езика си и да го спре преди да е станало късно/
-КАКВИ ГИ ДРЪНКАШ БЕ!? КОЙ ТИ Е ДАЛ ПОЗВОЛЕНИЕ ДА ГОВОРИШ И ДА ПОДСЛУШВАШ!? НЕ ТИ ЛИ СТИГАХА СВИРКИТЕ, КОИТО ВЪРТЯ НА ДЖОНГХЮН МИ СИ ТРЪГНАЛ ДА МИ СЕ БЪРКАШ В ЖИВОТА!? /момчето отново изгуби разума си и проявяваше грубост и отново се самозалъгнаше и бе далеч от истината/
-ето казах ли ти, че са скъсали..боже що за глупости са това бе ей ти съвсем си превъртял без него! Върви и поговори с него и стига си се инатил като магаре!! /Темин се стресна по начина, по който му наговори тези думи, а Кю бе станал свидетел на скандал, който за първи път чува и разбира/
-какво става тук и какво чуват ушите ми?
-ох не знаеш. Ами Буми и Джонг са скъсали още преди да дойдеш ти, а и след като този почна да си фантазирва още повече се инати и не иска да разбере, че всичко е заблуда за очите му
-Кибум вярно ли е това? /Кю погледна ядосаното и нещастно момче и сложи ръката си на рамото му/
-виж не го слушай..а и не обръщай внимание на думите ми..напоследък не съм спал добре и не се усещам какво говоря хехе…../момчето отново се престори на спокоен, но ясно се четеше, че в очите му нищо не бе наред/
-ела да поговорим! /Кю настоя за обяснение и дръпна ръката му рязко като оставиха Темин сам/
-аз бях ясен Кю!
-не не си бил!
Темин бе доволен от това, което направи въпреки да беше вбесил нараненото момче.Той не искаше да го гледа нещастен и вманиачен в погрешната представа за нещата. Момчето се усмихна и отново се върна при останалите, но веднага забеляза начина по който го гледаха.
Всички вече разбраха какво се случваше и защо Кей и Джонг са били през цялото време на такава дистанция един от друг. Бяха напълно сигурни, че са се разделили, но не знаеха и истината…може би истината не я знаеше все още никой освен само тях двамата.
-Темин ела веднага! /Джесика не удържа отново голямото си любопитство и веднага започна да го напада с въпросите си/
-оофф айде и клюкарките!....човек не и да дойде тук…/момчето въздъхна като си прибра ръцете в джобовете решавайки тихо и кротко да се прибере в стаята си, но без успех/
-И ТЕМИН!
Не само тя, но и останалите започнаха с въпросите и настояваха да разберат какво се случваше между Джонг и любимия му. Темин съжали за това, че дойде, но знаеше че те нямаха да го пуснат горе преди да им е казал каквото знае.
-изглежда, че вие няма да ме оставите намира….що за клюкари сте не разбирам!?
-не сме..просто проявяваме интерес, а и нали сме семейство или май забрави?! /част от групичката го беше приклещила в стената, а другите го гледаха сякаш щяха да го разкъсат от факта, че продължава да мълчи и да не споделя/
-оф добре де вижте….Джонг и Кей са скъсали…не знам точно за какво и как, но аз научих много отдавна за разлика от вас, а сега вече и Кю разбра../думите като куршум пронизаха всички в главите, а от погледите им се разбираше, че нещата наистина са сериозни от колкото и са предполагали/
-КАКВИ ГИ ГОВОРИШ БЕ!?... НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СА СКЪСАЛИ. ТА НАЛИ ВСИЧКИ ГИ ЗНАЕМ, ЧЕ СА НАЙ-СЕКСАПИЛНАТА ДВОЙКАТА В КЪЩАТА!?
-не всяка връзка е цветна…..тяхното не е просто обикновена връзка, то е повече от нормалното. Като едно голямо семейство ние трябва да ги съберем и да убедим Кей да не напуска…ох не ви го бях казал, но Кей иска позволение от Кю да напусне и в момента провеждат разговор отвън.
-МОЛЯ БУМИ ЩЕ НАПУСКА!? Ти сериозно ли…
-Защо са скъсали бе….толкова са сладки заедно!!!
Купищата въпроси с пълна енергия и мощ произлизаха от устите им, оставящи дори Темин шокиран от привързаността която виждаше и усещаше. Темин не очакваше такива бурни реакции от тяхна страна, но вътрешно стискаше палци, разговора между Кю и Кей да бъде успешен. Той вярваше, че момчето правеше чудеса както бе направил чудото всички да го обикнат и да се привържат към него.
-това е всичко, което знам! Стига сте ме побърквали с въпросите ви!
-почакай малко…защо Джонг го няма след като говорим на високо и както винаги той има слонски уши и чува всичко? Темин ти знаеш нещо и не искаш да ни кажеш! Къде е Джонгхюн когато ни трябва!? /Сълги настояваше въпросите й да имаха отговори, но може би без успех/
-аз мисля, че знам къде е!


***
Човекът, който пое риска да открие „изгубелия” се Джонг бе Хюки.
Може би той беше единствения, който го разбираше. Той можеше да усети неговата болката към любимия му човек по простата причина, че и той е такъв като него…и той може да обича също толкова много.
Макар и да се беше сближил с него само за кратък период от време, Хюки знаеше, че Джонг също би му помогнал ако се намираше в неговото положение. Той знаеше, че Джонг притежава огромно сърце и душа, винаги в готовност да помогне.
Можеше ли душата на Джонг да се събере с тази на половинката си и да намерят общ покой и хармония, която все още може би съществуваше?
***


Ънхюк знаеше, че нещата при тях не отиваха на добре, за това той побягна по стълбите с цел да открие нараненото момче и да го доведе при Кей за да се опита отново да ги сближи с помощта всички и с тази на Кю. Момчето го търсеше навсякъде, но все още не го намираше. Той бе минал през почти всички стаи, но само едно нещо все още не беше проверил- банята. Тръгвайки към отдел „бани”, само една от вратите го накара да спре и да я огледа. Само тази врата му бе направила огромно впечатление…от нея произлизаше някаква странна, тягостна, но и тъжна обстановка, сякаш най-големият нещастник се криеше и седеше зад нея. Хюки бе застанал пред нея, готов да я отвори и да види дали той се намираше зад нея.
С отварянето на вратата момчето се шокира от гледката пред очите си. Той уцели точната врата, но щом погледът му се насочи върху Джонг той бе осъзнал, че момчето бавно гаснеше без половинката си. Той видя Джонг в една необичайна поза на „просяк”, който бе седнал в ъгъла на банята и бе решен да отиде при него като го накара да застане като мъж и да отиде долу преди да е станало късно.
-Джонгхюн..какво е станало с теб, че изглеждаш по този начин.. /момчето клекна до него като постави ръката си върху рамото му/
-нищо остави ме! /ръката, която махна тази на Хюк бе влажна дори някак слаба и изтощена…може би този Джонг наистина се деформираше в бъдещ смъртник/
-какво говориш!? Къде е онзи Джонг, който се бореше да си върне Буми, а!? Наистина не те разбирам..защо си такъв идиот!?
-виж ти не разбираш….аз….може би вече съм го изгубил и съм живял с мислите си, че не съм, но вече разбрах истината. Разбрах, че колкото и да го искам и каквито и усилия да полагах, то всичко бе свършено. Той ме напусна, разбираш ли!? ТРЪГНА СИ!!! /Джонг бе изпаднал в такава депресия, че дори момчето до него не можеше да го познае..той плачеше/
Джонгхюн да плаче? Това никой не го беше виждал досега освен Ънхюк..
Гледайки го в такова състояние, сърцето му се беше свило и всеки момент щеше да се пръсне ако не му помогнеше да излезе от това блато. Хюки събра нужната смелост и пое дълбоко въздух, можеше да се усети в тишината, която щеше да погълне и двамата.
-хайде ставай да не полудявам!
-ама какво ти става бе мамка му!
-излизай и отивай при гаджето си, което е също толкова нещастно колкото теб!.. Не си дете, а си мъж Джонг! Вашият инат до никъде няма да ви отведе. /момчето беше право и продължаваше да спори с него докато всички погледи отново се вгледаха в тях…Кей също бе станал свидетел на гледката/
Отново щом погледите им се пресрещнаха обстановката бе станала по приятна дори сърцето на Джонг отново заби лудо. Той не сваляше очи от тези на Кей, но не се осмели да проговори и дума…бе го страх дори и да диша, защото си мислеше, че дори това би го наранило.
Отново се бе възцерила тишина между всички…тишина, която беше гредата между Джонг и половинката му. Греда, която трябваше да се срине преди тя да срине тях.
-Кибум остава. Не искам да го разпитвате за личните му проблеми, а просто да го подкрепим както и този тук! /Кю се усмихна и въздъхна…искаше всичко да е наред в къщата. Той се отдръпна и чакаше да види реакцията на гаджето му, което бе останало без думи/
-ето виждаш ли, че не е дошъл края на света?...Стига си мълчал, че започваш да ме плашиш, а отиди при него! /Хюки го бе сръчкал в ребрата и го държеше плътно за ръка в случай, че тръгне нагоре/
-аз съм безкрайно щастлив, но докато не получа прошка за греховете си душата ми няма да намери покой и той го знае. Аз наистина се стараех..много се стараех да се променя, но явно промяната е дала лош обрат за представата му към мен. Не знам как да го кажа, но аз..
-престани! Достатъчно те слушах! Това, че сега съм тук не ти дава право да сипваш сол в раната ми!.... Аз не съм ти простил Джонг..не си мисли, че щом съм тук съм готов да се върна при теб! Трябва ми време…време, което ще покаже дали си истински подходящ за мен! /Кей беше категоричен в решението си колкото и да го болеше, но бе достатъчно наранен, сега само времето можеше да го излекува/
Думите отново накараха Джонг да се почувства виновен за това, че макар неволно наистина го беше наранил дълбоко. Той направи няколко крачки напред и подмина половинката си без да го погледне в очите. Той отново бе потънал някъде в къщата, а това още повече натъжи Кибум…макар да си беше инат дълбоко копнееше и му се искаше да види как Джонг го сграбчва и го притиска в себе си без да го пуска никога повече.


***
Макар и малкото добро, което беше направил Кюхюн щеше ли да бъде оценено или опитвайки се да помогне на другите, той бавно убиваше момчето, което бе приковано в собствената си любовна болка? Колко сляп беше той, че да не види болката на приятеля си, а само тази на другите?
***

Заобиколен в компанията на другите, Кю отново се беше замислил над онези думи на малкото момченце. Той се опитваше да разбере какво е искал да каже, но явно наивността беше най-големият му враг.
След дългото му мислене малкото момченце отново се бе появило пред него. Погледът му не беше радостен нито тъжен, а объркан сякаш не знаеше какво да прави с него и как да му отвори очите.
Кюхюн се стресна щом го видя и за миг си помисли, че може би щеше да умре. Момчето се изправи и гледаше толкова сериозно и стреснато, че можеше да се каже, че бе видял призрак.
-излез навън….тук не е удобно за говорене, а и трябва да ти кажа нещо важно за последен път! /образът веднага се беше изпарил от пространството, той го чакаше отвън където за последно щеше да прояви търпение/
Думите „за последен път” накараха кръвното му да се покачи, дори сърцето да удря с бърза скорост. Той излезе и не след дълго отново се беше срещнал с малкото момченце в задния двор.
-Кю, ти наистина ли не разбираш колко си глупав и сляп? До кога трябва да ти предсказвам, че в тази къща съществува и друг човек, който те обича не само Си Ел?
-за какво ми говориш бе?! Не те разбирам, опитвам се и не мога.
-ах колко си глупав. Колкото и добро да правиш все глупав ще си останеш. Но вместо да правиш добро и да бъдеш купидон на Джонгхюн и Кей по добре обърни внимание на Лухан, който бавно умира пред очите ти!
-МОЛЯ!? УМИРА!? КАК ТАКА!?
- То е нещо по-голямо и по-силно от думата „болест”….нещо, за което цял живот ще съжаляваш ако не спреш разпространението му! Кю, не ме карай да се разочаровам от теб! /момченцето отново остави Кю сам..то се бе изпарило така както и Кю можеше да се изпари от живите ако не направеше нещо но „гатанката”/
-МАЛЧО ВЪРНИ СЕ!..


***
Болестите можеха да се лекуват, а любовта можеше ли?
Имаше ли лек за нея и ако имаше, то как Кю щеше да го приложи?
***

~Ехх тъп Кю!.. хД
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Вто Дек 15, 2015 11:46 am

Утф изпуснала съв две глави. Бях малко...на някъде ине можех да чета. Супер яко. Джонг и Кий са толкжва инатливи. Досущ като деца. Единственото което щи кажа е в пряката реч да започваш с голяма букво


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Дек 27, 2015 3:04 pm

~ 23та глава ~

Седящ напълно сам в двора, гледащ как птиците прелитаха над главата му той осъзна колко бързо прелиташе и времето заедно с тях. Нямаше какво да мисли и да се повърта повече освен да поеме дълбоко въздух и да си отвори очите за някои истини или все още беше сляп?
Думите на „Азът” наистина бяха пронизали съзнанието му..те дори разяждаха вътрешностите му, като че ли киселина бе попаднала в тялото му. Той не издържаше да стои и да гледа как Лухан макар и с усмивка гаснеше пред него..искаше да му помогне.
Кюхюн бе хванал главата си като силно я стисна и удари, а след това стисна и юмруците си…той беше гневен на самия себе си за това колко тъп и безполезен беше пред него. Пулсът му отново се ускоряваше, а страхът от това как да постъпи отново бе навлязъл в главата му, но решен да разбули тайните на приятеля си той прелетя обратно в къщата с бърза скорост.
-ЛУХАН!!!!! КЪДЕ СИ?! ТРЯБВА ДА ПОГОВОРИМ!!
Силните му и мощни думи срязаха тишината..дори времето сякаш бе спряло за миг.
Лухан седеше в кухнята, но думите му бързо нахлуха в съзнанието му. Беше някак странно в този момент съквартирантите да не бяха около тази зона сякаш беше уговорено. Момчето тъкмо си правеше кафе, но реши да прекъсне процеса и да обърне внимание на Кю, който обикаляше като кон в къщата.
-ЕХООО!!!.. /Лу го вида да се качва по стълбите и се зачуди за къде бързаше и за какво го търсеше/
-Ах ето къде си бил! Лухан трябва да говорим за нас! /момчето бързо се бе затичало към него като го прегърна силно, забивайки лицето си в гърдите му/
Топлината, която Лухан бе усетил беше най- желаният и чакан момент досега. Той не вярваше, че ще чуе думи като тези произлезли от устата на този, който обича. Инстинктът му мигновено се беше отключил и той сграбчи Кю в такъв захват, че сякаш беше човешко менгеме. В този миг нуждата и желанието от това да докосне тялото му беше като доза наркотик, който чак сега бе взел. Момчето спусна ръцете си по тялото на Кю и вместо да го гали, той не спираше да го опипва по най-безобидния начин, но Кю отново не се бе досетил що за маниери е придобил и защо всеки път сърцето на Лу забиваше с бясна скорост. Но въпреки слепотата на Кю това не беше проблем за Лухан..той беше щастлив и доволен само от това, че е близо до него и че отново има шанса да докосне любимото тяло пред себе си.
-За какво искаш да говорим, приятелю?
-Ти сериозно ли…правиш ли се или си глупав? Какво се случва с теб? Не мога да спя спокойно от това да те мисля!!
-За какво да ме мислиш, сега аз не те разбирам, но си признавам че имах нужда от това да те прегърна! /момчето се престори, че нищо не се случваше, но определено не можеше повече да крие нуждата си/
-Виж искам да разбера истината! Не крий от мен..та нали аз..
-Шт! Просто те обичам..не са нужни излишни обяснения. Сам можеш да го усетиш. /момчето отново бе докоснало устните му с пръст като ги масажираше съвсем леко и нежно..той губеше контрол/
-Ах.. /Кю беше като хипнотизиран от начина, по който Лу отново показваше любовта си..не искаше да се отделя от него, но това не беше редно/
-Обичам те. Бъди спокоен за мен и престани да ме мислиш и да се тормозиш психически с въпросите си Кю! /с поведението си Лухан прекрачваше всички граници..той бавно загубваше търпението си и съвсем скоро можеше окончателно да се издъни/
-Гей ли си?
Въпросът мигновено му отключи всякакви чувства и не успя да ги прикрие. Момчето мълчеше, но не успяваше да се контролира и го бутна плътно до кухненския плот.
-На такъв ли ти приличам?
-Не знам, но маниерите ти… /той буквално му дишаше в гърдите и затопляше атмосферата с дъха си../
Момчето бе хванало ръцете му като ги стискаше леко, разтваряйки си леко краката в такава поза, че да няма изход за Кю в опит за бягство. Щом погледна лицето му бе видял страха в очите му, но и нещо различно. Желание?
-Какво правиш Лухан! Не е редно….аз..
-Шшт! Питаш ме дали съм гей…сам можеш да разбереше или си все още сляп? Кю..аз те обичам така както ти никога не си бил обичал през живота си. Обичам те както никой друг, разбираш ли? Обич не се изразява чрез думи, а чрез действия и аз ще те накарам да я усетиш! /Лу тотално бе загубил сдържания си досега контрол..той бе приклещил момчето като леко прокарваше ръцете по тялото му, отърквайки леко члена си в неговия/
В този миг чувствата на Кю бяха смесени. Той не се дърпаше нито правеше опити да го отблъсне, а просто го гледаше в очите, сякаш всеки момент би се отдал. По лицето му бяха изписани хилядите смесени чувства, но заедно с тях и грехът, който можеше да извърши. Грях, който никога нямаше да си прости. Лухан не спираше да го опипва..дори си бе позволил да го целува по тялото, а пенисът му беше толкова твърд, че идеално очертаваше дънките. Търкайки си мъжеството в това на Кю той видя погледът му който крещеше, че иска или животинския му инстинкт тотално го побъркваше в мръсни мисли. Кю беше толкова възбуден и същевременно надървен, че може би щеше да съгреши в това да се отдаде на човека, койго беше просто „най-добър приятел”. Той не осъзнаваше, че с това негово поведение Лухан все повече изгаряше в желание да го направи свой. Съсредоточавайки се върху това да го отблъсне той сложи ръцете си на раменете му като леко го блъсна, но не прекалено силно..може би не показваше нужната упоритост.
-Лухан…трябва да спреш. Не е редно, а и аз не съм г-гей..съжалявам, че те провокирах така, но моля те нека спрем до тук!
-На лицето ти не пише това. То го иска така както и аз! /момчето беше толкова отчаяно и измъчено от сексуалното си желание, че дори и Кю не можеше да го познае в този миг../
-ЛУХАН! КАЗАХ, ЧЕ НЕ Е РЕДНО! /момчето беше объркано от действията му, но скоро нерешителността щеше да му изиграе лоша шега/
-Кю….защо си толкова безпомощен?...отблъсни ме или ме приеми и това е! /момчето го погледна и отново бе направило крачка напред….той отново го бе притиснал до себе си за да усети отново дъхът му/
-Ах..
-Шшт! /той отново си беше опрял мъжеството в неговото като го търкаше бавно и мъчително/
-Аххх..Господи прости ми! /Кю спусна ръцете по гърба му сякаш тялото го контролираше, а не умът му/
Лухан бе усетил нуждата му от това да изпита истинско удоволствие и продължи да търка члена си в неговия. Той не осъзнаваше на къде отива работата, но не спираше да му доставя това малко удоволствие..той дори си бе позволил да го обхване с ръка. Позата на двамата не бе никак приятна, но тя не остана незабелязана от нея. Момичето чиито очи бяха върху ръката, която биеше мощни чекии.
В този миг Си Ел се чувстваше като излишък от тук, но и от живота му. Гледката я беше наранила психически…а може би беше и отвратена да гледа как любимия й споделяше ласките на друг. В този момент момичето окончателно бе разбрало какви са чувствата на Лухан. Тя знаеше, че той го обича като повече от приятел и брат, но нещото, което я бе накарало да се почувства като парцал беше изражението на Кю, което показваше „удоволствие”.
Удоволствие за очите й, но грях за него.


***
Можеше ли някой да усети болката на жена, която бе хванала мъжа си в „изневяра” с най-добрия си приятел?
Сън или кошмар?
***

Гледаща все още гледката пред нея изведнъж погледа и се отклони. На тази гледка бе станал и друг свидетел…момичето което я преследваше.
Болката като магнит бе попаднала също така и в тялото на Дара. Тя усещаше и нейната болка, както и всичките й чувства, които разяждаха тялото й. Момичето се почувства виновна сякаш я беше накарала да гледа, но вътрешно искаше да й помогне с каквото може.
-Хей.. /тя бе сложила ръката си на рамото й, но усещаше напрежението и тока, който бушуваше в нея/
-К-какво искаш!?
-Ела….не мисля, че в това състоянието е нужно да гледаш тази грозна гледка! /момичето дръпна ръката й сякаш в този миг я искаше само за себе си…не искаше да я дели нито миг повече с него/
-ТОВА СИ Е МОЯ РАБОТА КЪДЕ ЩЕ ОТИДА! Вместо да се правиш на грижовна защо отново ме следиш и не спираш да дишаш във врата ми?
-Добре аз това ли заслужавам? Да се държиш по този начин с мен? Не те разбирам, но пък не е нужно да изливаш гнева си само защото си видяла Кюхюн в друга светлина с приятеля си!! /момичето се засегна от отново грубия й тон, но не сдържа думите си/
-Не ми говори повече.. аз видях достатъчно и….ах! /от силното напрежение коремът я бе срязал така сякаш някой прокарваше ръце за да открадне бебето й/
-КАКВО ТИ Е!?
-НИЩО!.. /момичето бе хванало корема си опитвайки се да се изпари от това място за да не прекъсва нечия интимност/
-Ако те засегнах с тона си..прости ми… /момичето отново се почувства виновно, но се осмели да я прегърне въпреки всичко/
-Ох..
-Знам, че те боли..и мен ме боли да те гледам така. Не заслужаваш да си с някой, който те наранява.
-Какви ми ги говориш?
-Такъв ли живот ще предложиш на това бебе като бъдеш с баща му-гей? /Дара я погледна в очите, а в тях мигновено бе видяла прясната болка и чувството на презрение/
-Той….той не е гей, объркан е. Лухан също не е такъв мамка му!! /болката беше задушаваща..толкова задушаваща, сякаш някой я стискаше за шията/
-Достатъчно! Ела! /Дара я хвана за ръката, извеждайки я от задушаващата зона..все пак тайно завиждаше но Лухан за смелостта му да покаже любовта си и да докосне любимия си. За разлика от него тя беше страхлива./
-К-къде ме водиш?...
-Някъде, но няма да позволя да гледаш тази гледка! /Дара бе решена да сподели що за чувства криеше..щом Люхан го беше направил, защо да не го направи и тя? Но по различен начин../
Момичето бе достатъчно разочаровано и унизено..надали имаше нещо, което можеше да я унизи както той го бе сторил. Щом като нищо не можеше да я нарани имаше ли шанс да бъде изненадана от това, което Дара щеше да сподели? Можеше ли да приеме още един „удар” от живота в един и същи ден?


***
Съдбата не можеше да бъде толкова жестока с нея, нали?
Живота можеше да бъде по-добър ако въображението не беше толкова обогатено както и това на Кибум.
***

Останали отново сами, Лухан и Кю бяха толкова разгорещени, сякаш всичко, което съществуваше около тях беше мъртво. Лухан бе посветил деня си в това да разкрие чувствата си като поемаше риска да загуби приятеля си…на него не му пукаше особено, също така искаше да успокои и животното в себе си.
Кюхюн все още дишаше тежко след двата пъти, в които се бе изпразнил. Жаждата и чувството за секс бяха вече отминали и чувството му за вина бе обсебило съзнанието му.
-Аз…аз съм надминал и най-големият грешник, приятелю… /момчето не смееше да го погледне в очите след случилото се/
-Сигурен ли си….аз какво да кажа? Накарах те насила…/Лухан също не поглеждаше очите, които до преди гледаше с изгаряща страст и копнеж/
-Проблема е, че не беше насила….аз сам се отдадох на желание, което не трябваше да допускам в съзнанието си. Как да го забравя? Как да ти се извиня за всичко на което съм те бил подлагал без да знам? Как?
-Не се притеснявай..проблема не е в теб, а в мен. Аз съм този, който те доведе до това желание, до този инстинкт. Отиди и си вземи душ и нека забравим за този нелеп инцидент, става ли? /Лухан тъкмо се бе облякъл и все още нямаше куража да го погледне в лицето/
-Щом казваш така да е, но за да те успокоя знай, че не ти, а нещо в мен го искаше твърде силно..за това не се контролирах. Дано някога си го простя. /момчето замълча и седеше в гръб, мислещ с какви очи би погледнал жената, която обича/


***
Ако той някога можеше да си го прости, то тя дали го би направила?
Би ли простила на гледката, която бе видяла пред очите си и удоволствието на Кю в очите му?
Щяха ли да бъдат отново онази нормална двойка след тази случка?
***

След краткия си разговор с Лухан, Кю отново бе останал сам, давещ се в собствените си мисли. Никога не е мислил, че би стигнал до това положение да бъде роб на собственото си неконтролируемо
желание..желание, което бе наранило двамата най-скъпи за него хора.
Седящ все още на стола, той вече не бе сам.
-Ей! /малкото момченце отново се появи когато най-малко очакваше/
-МАЛЧО!... Идваш да ме прибереш, нали?
-Ах…бях го мислил това, но реших да ти дам един последен шанс. Шанс, който надали ще пропилееш! /момченцето бе седнало до него и случайно бе поставило ръката си върху рамото му/
-Вече разбрах какво означават неговите чувства към мен, а аз съм този който ги пренебрегваше….карах го да страда без дори да се опитам да го изслушам мамка му!
-Любов не може да бъде чута, глупако! Тя може да бъде усетена само ако и твоето сърце е отворено за нея!
-Моля!? Усетена!?.. Аз на какъв ти приличам?! /момчето се вцепени от думите му, сякаш го беше страх дори и от собствените си мисли/
-Да…щом вече си разбрал що за чувства притежава, това значи че си я усетил…било ти е отворено сърцето Кю, а ти все още не можеш да го разбереш. Защо си толкова глупав? /момченцето го гледаше и за първи път не разбираше какво се четеше в очите му/
-Гей ли съм!?
-Не знам…вече не мога да те разбера. Ти не си нито лош, нито добър..ти не си никакъв. Но за да не отменям темата аз дойдох да ти кажа, че съм ти дал последен шанс, който не трябва да пропиляваш! /момченцето застана сериозно и се опитваше отново да прочете нещото в очите му/
-Слушам те…
-Помогни на Лухан да те забрави. Не позволявай желанието му отново да те покори..за бога ще ставаш баща! Той все още не е напълно влюбен в теб за това ще бъде лесно, но помни…ако не се постараеш да му помогнеш аз лично ще прекратя живота ти. Кю..този шанс е последен от мен и не го пропилявай…все пак ще искаш да доживееш до раждането на детето ти, нали? /момченцето се усмихна и го потупа като веднага след това се изпари и остави след себе си споменът, че е бил тук/
-КАК?!... МАЛЧО!..ах отново сам..
Кю нямаше време за губене в мисли..той трябваше бързо да събере остатъка от тях и да отключи сам въпроса в ума си „Как?”. Все пак най-ценното и най- важното за него бяха хората, които обичаше както и все още нероденото си бебе. Бебе, което искаше да види и за да го направи трябваше просто да остане жив.


~Сори за бавенето, но музата ми беше изчезнала..не че сега се е завърнала ама.. т.т ..ах Кюнии за бой си рофл ^-^





avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Яну 04, 2016 8:48 pm

супер глава. Некст


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Яну 10, 2016 7:12 pm

~ 24та глава ~

Отново настъпи привечер, а времето сякаш беше спряло.
Лухан все още не вярваше на това, което по рано бе причинил на приятеля си. Той лежеше в леглото си, сам с купищата мисли и объркани чувства. Никога не е смятал, че едни емоции и едно неконтролируемо желание би объркало напълно живота му. Ето, че и това му се бе случило.
На външен вид той не изглеждаше наранен, но сам чувстваше тялото си напълно разпаднато и разложено, сякаш неземна и нелечима болест го топеше с всяка изминала се секунда. За да прекрати всякакъв вид негативна енергия той бързо реши да вземе топла вана с мисълта, че чувството му на вина може би ще утихне. Момчето стана от леглото като бързо приготвяше дрехите си с цел по- бързо да нахлузи нови, чисти и не умирисани от аромата на Кю, който аромат все още беше впит навсякъде по тялото му. Лухан така и не беше разбрал от къде идва този чуден и някак нежен за мъж аромат, но колкото повече седеше в тукашните си дрехи, толкова повече се давеше в тази свежест, караща краката му отново да омекнат. Той придоби сили да отвори вратата и излезе с тихи и бавни стъпки.
Опитвайки се да забърза стъпките си сякаш нещо от някъде го спираше. Беше като, че ли е все още преследващият го аромат или нечие чуждо присъствие или може би и двете?
Премигвайки няколко пъти той започна да усеща и нечий чужд полъх зад гърба си. Дали започваше да откача или ароматът тотално бе превзел съзнанието му?
Дух или човешко присъствие?..
Дара бе усетила напрежението, болката и вината на куп. Тя постави ръката си върху рамото с цел да го успокои, но явно непредвидимостта й го бе стресирала още повече.
-Ей!
-КАКВО!? /момчето бързо обърна главата си, а тялото му инстинктивно се прилепна плътно до стената тъй като тъкмо щеше да влиза в банята/
-Какво си се спекъл такъв?...Не си ли щастлив въпреки случилото се? /момичето явно не издържаше да прикрива повече въпросите и любопитството си/
-МОЛЯ!?...За к-какво говориш? /Лу за пореден път се опитваше да скрие нервността си и купищата чувства, които бяха вече уловени/
-Мен на глупава няма да правиш. Знам, че почти изчука приятеля си пред очите ми и…
-ШШТ!.. ТИ ДА НЕ СИ СЕ ПОБЪРКАЛА!? /от срам или от това, че бе факт момчето запуши устата й, но не бе успял да разбере и пред кого другиго се беше разкрил/
-Ммхм!...
-ДА НЕ СЪМ ЧУЛ ДА ИЗРИЧАШ ТАЗИ НЕВАЛИДНА ДУМА ПОВЕЧЕ, ЯСНО! /нещо го беше накарало да се агресира..може би от все още бушуващите го хормони или от това, че тя си каза самата истина/
Гневът, емоциите и обърканите чувства бяха изписани на лицето му, но и нещо друго, което момичето бе забелязало. Тези очи произричаха и нещо различно. Сами се издаваха, че той не беше гей, а човек, който прекалено много години е бил сам и сега му бе времето за сексуален живот. Дара беше много повече от нормален човек. Тя беше различен индивид от останалите..винаги можеше да прочете нечии мисли или да усети нещо, което другите не могат. Точно този метод бе приложила на Лу, който все още държеше устата й запушена. Момичето започваше да диша учестено и прехапа дланта му.
-Ахх..убиец ли ще ставаш, а!? По- добре се вземи в ръце преди да си направил нещо, за което после ще съжаляваш цял живот! Не се поддавай на чувството за секс, а мисли трезво!
-Аз…аз съжалявам. Не исках да бъда толкова груб! Прости ми! /за миг гневът и яростта му преминаха и той бързо се сдоби отново с разсъдъка си/
-Няма за какво…впрочем ти не си виновен. Но не прибързвай със сексуалната си ориентация, защото не си такъв за какъвто се мислиш Лу..не прави грешка, за която после никога няма да си простиш! /момичето се усмихна и го подмина сякаш този разговор не беше осъществен, но бе останала със странни и необясними чувства../
Чувства на палеща искра или вид страст?.. Дали това бяха те или за миг фантазиите й се отключиха?


***
Лухан може би щеше да съжалява ако не се вслушаше в думите й и продължаваше да излива несподелената си любов върху погрешния човек..или както той така и Дара те първа се превръщаха в роби на силните си чувства?
То ако те бяха „роби”, то Кю в какво се бе превърнал? Мъченик, а може би истински грешник в очите на любимата си?
***


Дълго мислещия Кю най- накрая бе взел решение, което трябваше да приложи. Душата го болеше при мисълта, че криеше такова нещо от нея. Сам не издържаше да прикрива нещо толкова сериозно и смахнато, но може би не знаеше, че ако й разкриеше „любовното си приключение” с Лу, то това може би щеше да я съсипе напълно. Или самата гледка отдавна я беше съсипала психически?
Момчето въздъхна и преди да приложи намисленото от него, той реши да вземе бърз душ за да опресни съзнанието си и да обмисли отново случилото му се с Лу и да намери решение. Кю стана от затопленото си място и правеше бързи крачки към помещението с баните на първия етаж. Къщата беше прекалено голяма и на всеки етаж имаше отделно помещение за разпускане, къпане дори имаше и сауни. Той бе посветил цялото си време и бе вложил почти всичките си пари в името на къщата и играта, която трябваше да осъществи пълноценно, но се оказа, че и в това се бе провалил. Щом правеше грешка след грешка, то какъв пример можеше да даде на детето си? Дори още една грешка бе направил. Не си бе приготвил дрехи..нищичко, а просто ходеше и вееше остатъка от разсъдъка си на вятъра. Щом не можеше да събере ума си и да се сети да направи това жизнено важно нещо за себе си, то как той би отглеждал детето си?
Разбрал грешката си, той отби в друга посока. Посока, която щеше да го отведе в стаята си, където бе и неговата наранена любима Си Ел.
Кю сякаш все още не бе събрал нужният кураж за да влезе през вратата..не знаеше все още как я да погледне. Той все още седеше като паметник пред вратата, чудещ се как да свърже думите си в нормални изречения. Вече събрал нужната смелост той влезе, а дали нещата щяха да се наредят?
Отваряйки с бавно темпо вратата, погледът му мигновено се съсредоточи в това да открие Си Ел и да разбере дали изобщо е тук или си е бил направил прибързани илюзии. След като направи бързи огледи той реши, че може би наистина бе сам и с бързи крачки влезе в стаята, но без да затвори.
Момчето с бързо темпо започна да рови из гардероба като мишка търсеща сиренцето си, но дали сирене щеше да намери или капан, който дебнеше за него? Капан или нещо по страховито и голямо от това?
Си Ел бе усетила нежния му аромат, който като куршум се бе забил в нея, но не издържа да не вдиша от него, въпреки че знаеше кой преди нея го беше вдишвал всяка една секунда. Някак тя започна да се задушава щом се сетеше отново и отново за грозната гледка пред очите си. Тя започна да се дави от нещото, което до преди със сладост поемаше през носа. Тя се свлече на пода, а звукът от падането и тежките й стонове накараха и най- малките косъмчета на Кю да настръхнат. Той се обърна, а гледката тотално прекъсна за миг дъха му.
-СКЪПА! ДОБРЕ ЛИ СИ?! МИЛА! /момчето се затича при нея като бе хвърлил дрехите си на земята, той я прегърна силно притискайки я до себе си/
-Ахх Кю… /близостта, ласките и тялото, което бе толкова близо до нея я накара да се почувства в същото време най- омърсената жена в света..отново й изникна онази гола сцена пред очите и това тяло, което беше в синхром с това на Лу/
-КАКВО ТИ Е МИЛА?! ДОБРЕ ЛИ СИ?! БОЛНА ЛИ СИ?!
-Не..не съм Кю. Бъди спокоен. Просто се задавих..
-Ако искаш нещо или ти трябва нещо просто..
-Шштт! Просто се задавих Кю! /момичето бе поставило показалеца на устните му само за да не чува гласа, който до днес стенеше в охкания и копнеж към друго тяло и човек/
-Обичам те…
Вибрациите от изговорените думи преминаха като по жица през пръста й, а след това в дланта..китката..ръката, а после и по цялото й тяло. Тя не прикри отново бушуващите емоции в нея и ги изля пред него в изблиг на рев. Отблъсна го…а това го бе шокирало. Момичето извърна погледа си другаде…тя видя купчината дрехи, които седяха развхърлени на земята и веднага нещо откачено превзе ума й. При него ли отиваше окончателно?
Си Ел го погледна отново, но този път сякаш не изпитваше нито извращение, нито болка…тя се изправи и го погледна. Искаше колкото се може по- бързо да се отърве от задушаващата и натрапчива миризма.
-Та…явно бях прекъснала заниманието ти Кю, така ли е?
-Не си..аз тъкмо отивах… /момчето забеляза, че е някак странна даже студена с него…дори бе видял почти всичките прозорци в стаята отворени…той усещаше, че положението не отиваше на добре/
-Отивай където ще отиваш и не се обяснявай…скъпи! /момичето поемаше жадно чистия и свеж въздух, който прочистваше стаята от неговия аромат/
-Аз…добре..почини си хубаво! Аз ще се върна! /той отново взе купчината дрехи и излезе с бърза скорост..сякаш нямаше търпение да обърне листа и да започне отначало живота си след бързия душ/
Отново онази побъркваща тишина. Отново бе настъпил паническия стрес. Тя добре знаеше, че трябваше да се пази както и плода в себе си, но за миг се самозабравяше. Не можеше да контролира емоциите си и отново топлите и солени сълзи се стичаха от лицето й..те бавно падаха извън прозореца, а след това изчезваха така както бе изчезнало доверието й към Кю.


***
Доверие, което може би е невъзможно да се завърне отново?
Една страстна любов, която бе на път да се разруши просто заради една издънка?
Това ли беше наказанието на Кю заради миналото му и за това, че беше зъл или просто все още ходеше по пътя с изпитания?...
***


Кюхюн можеше да се закълне, че никога не е искал да стигне до тук…да направи грях, за който и той самия да не може да си прости. Момчето лежеше във ваната, като че ли бе жив труп, но без никаква енергия. Той гледаше в празна точка водата сякаш се опитваше да разбере какво му казва, но колкото повече седеше и бездействаше толкова повече времето си вървеше, а то беше ценно.
От ваната бе започнало да се стича вода. Кю се бе отпуснал и от топлото заспиваше..можеше да се удави. Отново бе допуснал грешка..правеше грешка след грешка и грам не обмисляше последиците от безбройните допуснати грешки.
Малкото момченце отново се бе появило. То пъхна ръката си за да улови неговата и я издърпа.
-Какви ги вършиш?! Да умреш ли целиш?!
-М-малчо…просто заспивах..споко! /момчето рязко дръпна ръката си от тази на детето и отново я потопи..някак започваше да се държи студено/
-Ах….защо си такъв кисел? Защо пак се превръщаш в онзи идиот, който беше преди?
-Не съм кисел..явно просто съм такъв, какъвто ме определи. Пълен идиот! /Кю бе изпаднал в нервна криза и това си личеше по празния му поглед и леката студенина, която се показваше/
-Ах..сам го каза. Но това, че си извършил грях с него не значи, че трябва да си го изкарваш на мен! Това ли заслужавам..отново? Кю, не забравяй сделката ни! Ти сам поиска да станеш нов, по- добър човек, а аз разбира се...съгласих се да ти помогна. Стига си се вманиачавал..впрочем знаеш ли? Понякога наистина се самозалъгвам, че започваш да се променяш, но не…щом се изкатериш на ново стъпало ти отново падаш на долното. Това ли ти е промяната за тия месеци, Кю?
-Просто вече и Господ не може да ми помогне, малчо. Защо ми се караш като ме виждаш, че съм негоден? /момчето го погледна, а от погледа му се четеше болката, ненавистта и извращението от самия себе си/
-Охх ти си просто пълна скръб! Виж, изкъпи се и отивай при нея! Тя има нужда от теб, глупако! Впрочем аз знам…
-С какви очи да я погледна….тя дори стана изведнъж студена с мен. Днес за първи път се държеше странно с мен когато я прегърнах… /Кю прекъсна малкото момченце, което може би щеше да му даде жокер за нейното нетипично поведение/
-Кю…вместо да мислиш неща, за които няма да имаш отговор ставай и отивай при нея преди да си ме вбесил!
-Да…и като я погледна какво да й кажа? Ще я нараня, разбираш ли!? Не мога…такъв съм- пълен идиот и страхливец!
-ОТИВАЙ КАЗАХ!...Аз ще ти помогна за другото! /момченцето отново се изпари и го остави все още гол и мокър във ваната, а Кю отново остана объркан..не схващаше последните му думи/
До кога щеше да чака помощта от нещо, което бе невидимо и свръх естествено сред живите? Кога най- накрая щеше да порасне и да стане отговорен мъж от какъвто Си Ел имаше нужда?


***
Ако за Кю имаше шанс за прошка, то при Джонг и Кей по различно ли беше? До кога детинството и ината на единия щеше да подлужда другия?
***


Джонгхюн беше болен. Болен от изгарящата го любов към половинката си. Заобиколен от самотата и мекия диван, на който лежеше, той гледаше тавана, но както винаги виждаше лицето на Кей…не издържаше без него. Мислеше си, че всеки момент щеше да умре.
С всяка измината минута той поемаше огромни количества кислород и издишваше тежко сякаш беше със симптом на астматик. Затваряйки си очите за да се съсредоточи към новата си доза кислород, Кей мина покрай него. Този път не се беше напръскал със скъп парфюм, а просто беше с естествения си аромат. Аромат, завладяващ ноздрите на „бъдещия труп”. Щом Джонг бе усетил това, той скочи и сграбчи китката на по-слабото момче, което веднага бе показало слабост, паника, но и забързан пулс във вените си.
-Джонгхюн?! К-какво искаш?!...Н-не спеше ли?!...Аз.. /обръщайки лицето си, той не видя онзи весел и жизнерадостен Джонг, а просто едно зобми с все още туптящо сърце, което всеки момент би спряло..тази гледка беше ужасна и плашеща/
-Да спя? Аз?..Погледни ме…виж до къде ме докара ти и твоя инат скъпи. Погледни ме! Все още живея и дишам само заради теб. За да покоря отново студеното ти като айсберг сърце! Буми..имам нужда от теб…така както и ти имаш нужда от мен, разбери го дявол ме взел! /дори и очите се издаваха..те бяха по-тъмни и някак уголемени, но и изтощени от безсънните нощи, в които бе оставал сам, давещ се в собствената си мъка и чувство на вина/
-Джонг!...П-пусни ме…ти си болен. Плашиш ме с този вид на..
-Вид на какъв?! На наркоман, който не е взимал дозата си от един месец ли?! На такъв ли ти приличам, а скъпи? Или на животното, за което винаги си ме смятал? Животно или не…то има нужда от теб сега! /момчето тотално бе превъртяло от самотните си дни без него…той стисна по-силно китката му и го притисна плътно до гърдите си, а от тях перфектно се чуваше силния ритъм на сърцето му/
-Джонг-хюн..недей! Аз…ахх..
-Не ми ли вярваш? Добре…ще ти докажа думите си като ги превърна в действия! Кибум, ще те любя тук и сега без значение какво ще става! Имам нужда да усетя тялото и ласките ти…не ме карай да страдам повече скъпи, моля те..
Вече не съществуваше нещо, което би наранило момчето…но молбите от най-ценното и скъпо нещо за него пробиваха като остриета сърцето му и се забиваха право там. Кибум също не издържаше без половинката си, но все още не трябваше да се пречупва пред него. Не беше сигурен дали това беше една „маска” прикриваща Джонг, и отново инстинкта му го караше да дава назад. Той се опита да се измъкне от захвата, който караше тялото му да се тресе от напрежение.
-ДЖОНГ СПРИ! ОПОМНИ СЕ И НЕ СЕ ДРЪЖ КАТО…айш!
-ЩЕ ТЕ ЛЮБЯ КИБУМ!.. ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ ОТНОВО МОЙ! ЗНАМ, ЧЕ МЕ ИСКАШ ТАКА КАКТО И АЗ ОТ ЦЯЛ ЕДИН МЕСЕЦ!
Лицата отново се засичаха, а сърцата думкаха. Пулсът кипеше във вените им, а ината отново бе начело на всичко това. Джонг не издържаше..наистина не издържаше без да докосва това тяло.
При опита си да се измъкне от тялото на Джонг, момчето се подхлъзна и падна на мекия диван, попит с уханието на Джонг. Не само лицата, а вече и телата им бяха слепени едно за друго, а дъхът на „зомбираното” момче се удряше в лицето на отсрещното.
-Джонг..н-недей да г-го правиш. Болен си от..
-Шшт скъпи! Остави ме да ти се докажа. Да докажа истинската любов, която смяташ за лъжа! Обичам те!
Дъхът, отпадналото, но и все още силно и мощно тяло..молбите и разпалените думи тотално се бяха населили в ума и сърцето на Кей. Момчето едвам докосваше гърдите му, но бе усетил едно. Той имаше нужда да ги вкуси отново и отново, докато слюнката в устата му не изчезнеше.
Може би сега бе моментът..сега беше времето да му прости и да забрави за всичко или все още си беше типичния костелив орех? Орех, който бавно, по бавно се пукаше отвън и в най-скоро време можеше да се усети меката, нежна и сладникава ядка..


***
Любов, страст, желание..едно неописуемо желание за любов бе пленило и двамата, но дали след това връзката им щеше да се възвърне и да стане още по-силна от преди?
Това ли би могъл да е краят на ината на Кибум?
***


~Мързела не ме пускаше просто.. хД
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Сря Яну 13, 2016 11:34 pm

Олее далИ Кий ще му се отдаде и дари ще му просни.? Оххх откачам. Искам да знам . Нексттт


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Яну 24, 2016 11:17 pm

!БОНУС СЦЕНА! - МЛЯКОТО..

В този миг сякаш всички бяха погълнати от огромната и красива къща. Всеки се бе скътал някъде или това си беше чисто съвпадение. Съвпадение или не…сега бе мигът на Кибум и Джонгхюн да докажат отново любовта си един към друг и да заздравят връзката си.
Нямаше по хубаво и по прекрасно чувство от това, което Кибум изпитваше щом се вгледаше в очите на все още надвесеното момче- Джонг. Чувство на страст, копнеж, желание и огромна любов, с която искаше да го атакува. Момчето все още беше плахо, но с тежкия си дъх подлуждаше и побъркваше жадното зомбирано за плът момче. Джонг знаеше.. просто знаеше, че сега бе моментът да се докаже, сякаш го беше страх, че ако не го направеше повече няма да има този шанс. Отново прехвърчаха искри между телата им…отново онези искри, които буквално палеха тялото му.
-Буми…както винаги знаеш как да ме побъркаш..само дъхът ти ми е достатъчен, но трябва да нахраня и тялото си с твоето, знаеш го.. /момчето се усмихна и си бе позволил да притисне отдавна надървеното си мъжество в неговото…имаше огромна нужда да го усети/
-Ахх…Джонг…н-не мога…виж къде се намираме само!! /момчето усети огромното чудо в гащите му, за което от толкова отдавна бе желал и веднага бе извърнал лицето си на другата страна/
-Какво има скъпи? Усетили го?...Виж колко е пораснал щом е близо до теб ах! /с плавни и нежни движения, той търкаше мъжеството си, карайки тялото на по-малкото момче да потрепери от въздуда/
-АХХ..ДЖОНГХЮН!!...Знаеш, че аз… /момчето млъкна веднага щом усети, плавните движения..знаеше, че ако Джонг продължаваше така той лесно щеше да свърши в гащите/
-Че какво скъпи? Излъжи, че не ти харесва! Усещам, че си възбуден и твърд като скала, трябва да слеем телата си и то веднага! Ах..
-П-престани Джонг!.. /момчето не издържаше на това мъчение да усеща пениса му, а да не може да го докосне..но някак той се престраши и инстинктивно му го стисна през дънките/
-Ахх да! Това е моето бебче! /Джонг докосна ръката му като я стисна за да стане захвата му малко по-силен/
Атмосферата отново бе променена..отново въздухът стана по-топъл, изпълнен със страст. Кибум отдавна бе забравил това чувство, тази промяна щом не беше с Джонг. Но осъзна, че точно сега..точно в този момент той имаше огромна нужда от половинката си. Може би най-накрая бе преглътнал ината си. Може би щеше отново да отдаде тялото си на човека, който смяташе за животно. Животно, което беше гладно, дори болно без нужното му да оцелее..
Дали това бе малък признак за едно ново начало? Една нова страница?
Джонгхюн спусна жадните си за плът ръце по тялото на Кей и бе усетил вибрациите в тялото му, които ясно крещяха колко много го желаеше и искаха. Той бръкна под блузата, която явно пречеше…искаше да се отърве от нея възможно най-бързо. На лицето му се показа отново онази топла, ведра и радостна усмивка, но заедно с нея и мръснишкия, гладен поглед. Няма и минута, а той за част от секундата бе смъкнал с един замах блузата. Той се облиза, а веднага след това бе започнало жадното целуване на топлата, нежна и крехка кожа на момчето, което бе започнало да се гърчи.
-Ахх! Джонгхюн… караш ме да се чувствам като желе…/момчето сложи инстинктивно ръцете си на косата му, като заби лицето му в корема си/
Джонг веднага бе усетил намека му. Той не се поколеба, а направо превключи на втора степен. Степен, която би могла тотално да стопи тези две загорели за секс тела.
-Ще те направя мой в името божие, Буми! /той започна хищнически да сваля както неговите така и остатъка от неговите дрехи, оставяйки само слюнките си по тялото му/
-Т-тук?
-Да, точно така. Тук и сега! /момчето тотално бе сменило цвета на очите си…те бяха по-тъмни от обичайното..крещящи само и единствено за любов/
Изведнъж Кей се почувства сякаш като, че ли бе в капан лежащ под тялото, което тотално изсмукваше енергията и силите му. Но той не правеше опити за „спасение”, напротив той се бе оставил в ръцете на звяра гладен за плът…може би дори и кръв. Джонг не издържаше и секунда повече в надървеното си състояние и превключи на крайна степен.
Той разтвори рязко бедрата му като устните му моментално се впиваха като пиявици на нежната и крехка плът. Кибум започна да издава тежки стонове, както и да прави леки прегъвания с гръбнака си.
-Аахх Джонг…т-толкова си добър. Дори с целувки разпалваш тялото ми…как успяваш по дяволите? /момчето стисна косата му като забиваше лицето му в нежните си бедра от вътрешната страна..искащ напълно да се отдаде на насладата/
-Липсваше ми този вкус, аромат и тази финност скъпи. Толкова си прекрасен, че не издържам повече дявол да ме вземе! Обичам те!
-Скъпи…! /момчето се престраши и целуна страстно устните, което желаеше от толкова много време..той започна да ги смучи, което още повече разяждаше Джонг
-Мммхм
Кибум беше като обезумял. Той не прикриваше повече чувствата и обичта си… той не можеше да живее повече без него. Младото момче най-накрая бе готово да даде последен шанс за тази връзка, но този път наистина чувстваше, че всичко си се нарежда на мястото си. Той прегърна топлото и загоряло тяло на Джонг и го притисна в плътта си. Искаше още веднъж да усети сърцето му как бие..да почувства дъхът, който караше и най-малките косъмчета на врата му да настръхнат.
Кей беше гладен за всичко това, глад който го бе измъчвал цял един месец. Глад, разяждащ органите му, като че ли бе сходно до киселина. Той разтвори краката си, а изненадващите и доброволни действия шокираха Джонг..той не очакваше, че за един миг всичко би се наредило толкова бързо. Или грешеше? Да, той изпита страх, че след насладата може би пак щеше да последва нещо лошо, след всичко случило си…смелият Джонгхюн бе придобил страх. Страх, който се бе вселил в костите му, но сега трябваше да забрави за него като се впусне към любовното си приключение, което толкова много чакаше и искаше. Сега бе моментът.
-Искам те Джонг. Тялото ми те желае…..не мога да го контролирам повече. Люби ме!
-Ах… /момчето моментално обхвана твърдия си член и го опря в отвора му, който бе толкова малък и тесен, че сякаш беше девственик/
-Ох спри, моля те!...Виж станал съм т-тесен..сух съм и…
-Ах слънце…усетих те, но не се тревожи..няма да ти причиня болка. Ще ти доставя наслада и удоволствие, което няма да забравиш! /момчето го прекъсна като постави фина целувка по челото му като веднага след това се съсредоточи върху малката и розова дупчица между бедрата му/
-АХХХ!
Кей усети как мускула в устата на Джонг влизаше в отвора му. Той бе забравил, дори отвикнал на това чувство и сега се чувстваше, като че ли малко палаво червейче бе навлязло в най-нежното му и деликатно място.
Всяко едно движение, всяко едно влизане и излизане от страна на „червейчето”, тялото на Кей се разтапяше, бе станал по-нежен от докосвания, кожата му бе като от памук, който се попиваше в ръцете на Джонг. Той хвана косата на загорелия от възбуда Джонг и натика главата му силно в тази област. Той искаше още и още..сякаш това, което Джонг правеше с него беше като дрога, която Кей поемаше с наслада. Момчето започна да усеща езика му още повече навътре в отвора му, което го караше дори да се извие и да изскимти като беззащитно кученце. Кученце, което бе под контрола на Джонг.
-ААХХ СКЪПИ….мхмм /момчето отново се огъна, а това накара Джонг да спре..решен да го побърка и по други начини/
-Толкова си вкусен..
-З-защо спря? Защо..след като те искам толкова силно, Джонг? Да ме побъркаш ли целиш?
-Шшт! /момчето отново си намести главата там, но този път бе включил в плана си и пръстите си, които щяха добре да му послужат/
-Давай скъпи! Твой съм!
Този път Джонг бе решен да го побърка като си позволи да използва нов метод на наслада. Той вкара средния си пръст в нежния и влажен вече отвор и започна до го движи, искащ да види крещящата възбудата на лицето му. Джонг знаеше, че това място бе най- крехкото му и за да бъде насладата пълна, той засмука топките му като същевременно движеше пръста си, вкарвайки и втори. Дори не беше нужно време…дори не бе изминала пълна минута, а оргазма и тежките стонове вече бяха из въздуха. Кей тотално откачаше, искащ още и още..сякаш беше едно разгонено животно. Но дори и животните си имаха своите граници на нормалното за разлика от него. Той бе във вихъра си, но уви.
Времето на раздяла и жаждата, която се бе вселила в тялото на Джонг тотално беше изпила остатъка от разума му. Той бе загубил контрол над действията си и това си имаше и своите последици. От оргазъм и тежки стонове, младото момче се просълзи и хапеше устни, дори ги беше разкъсал, но от какво? Дали бяха от болка или от все още неизживеният и тежък оргазъм, който кънтеше в пространството? Дали Джонг отново се бе превърнал в онова животно, за което Кей винаги го е смятал? Беше ли това една огромна заблуда?
В опита си да се изправи, момчето бе видяло хапането, розовите петна и леките синини от страна на Джонг по целите си бедра, дори бе хапал и тестисите му. Той не вярваше на очите си до къде бе стигнал Джонг. Как от нормален се бе превърнал в един хищник, дори по –лошо от това. Той беше просто едно гладно, ужасно гладно зомбирано момче за плът и кръв. Кибум се бе шокирал от гледката от собственото си тяло, но беше целият изтръпнал..неспособен да се мръдне, а дори не бяха стигнали до истинския полов акт. Полов акт, който можеше да го остави без никаква плът накрая. Можеше ли да си го позволи или отново би жертвал тялото си за да му угоди? Да..
-Буми…ахх. Толкова си сочен, сладък като захарен памук, по-сладък и от най-сладкото нещо, което може да съществува на този свят. Липсваше ми тялото ти, кожата ти, дъхът ти, който затопли пространството..липсваше ми и този малък отвор, който ме кара да премина в друго измерение само като го погледна. Дявол да ме вземе скъпи…луд съм по теб. Искам те още и още.
Кибум чуваше, но все още не беше способен да отговори заради наранените си устни. Кръвта от устните му бавно се стичаше надолу, но процесът бе прекъснат от жадните му за кръв устни. Джонг ги засмука толкова жадно, че всяка капка като, че ли бе живота му. Той ценеше кръвта и не позволяваше да се пропилява.
Момчето все още не можеше да повярва на гледката, която виждаше пред себе си. Лицето, кожата, тялото, дори говорът на Джонг сякаш бяха променени. Лицето беше някак по-бяло от обикновеното..очите му бяха черни, изпълнени с възбуда и неконтролируемо желание за секс, а тялото му бе отслабнало сякаш е бил на едномесечна строга диета без сладко и месни изделия. Говорът също се бе изменил…от твърдия тон и яснотата с която преди говореше сега тя бе изчезнала. Той говореше като някакъв напушен, който едвам свързваше думите си в нормално изречение, но за да се опита да превърне този Джонг в стария..момчето бе съгласно да му се отдаде изцяло въпреки болката, която изпитваше от кръста надолу. Той уви ръцете си около гърба му и го целуна нежно.
-Люби ме Джонгхюн. Искам го. Стига си ме жалил!....Не издържам повече!
-Ахх знам скъпи. Ще те любя така както никога досега..искам тялото ти! /момчето не се поколеба за миг и веднага проправи път в дупчицата му с надървения си член/
-ААХХ Д-ДЖОНГХЮН! БОЛИ! /болката веднага измести оргазма. Момчето отново огъна тялото си като гъсеница и одра гърба му, но мазохизма, който се бе вселил в тялото на Джонг не му позволи да усети болка../
-Обещавам, че ще съм нежен и внимателен скъпи!...Просто се отпусни. /момчето го взе в обятията си, като че ли той бе кукла на конци и започна с леки тласъци да тресе крехкото му тяло/
-Ахх..да Джонг! Да!
-Обичам те..
Кибум забравяше за абсолютно всичко, дори пренебрегваше болката в бедрата си само заради думата „обичам те”. Нямаше по-ценно или важно нещо от тази дума, изразяваща чувствата на Джонг към него. За миг всичко беше като в приказка….приказка, която най-накрая изяви щастливия си край за двамата. Кей бе сигурен, убеден, че повече никога нямаше да го изостави…не можеше да живее без него, а месецът, в който беше сам изглеждаше като затвор за него. Затвор, който го задушаваше и изкушаваше от това да докосне тялото му, да усети аромата му…да бъде толкова близо до него както сега. Този затвор пречеше на всички тия „екстри”, но ето, че най-накрая момчето се осмели да излезе от него и да се хвърли отново към свободата и истинското си щастие- Джонгхюн.
Зомбираното момче също беше щастливо от факта, че се „храни” с тялото му. Той се превръщаше в отново онзи стар и разумен Джонг. Сякаш с всеки един силен тласък той възвръщаше силите и енергията в тялото си. Отново поставяше онези разпалващи, страстни целувки по тялото на момчето, каращи го да потрепери от силна възбуда. Джонг не издържаше повече…ако можеше би си го вкарал целия за да усети дълбочината и теснотата, но бе обещал да бъде нежен.
С последен силен тласък той пусна на свобода семето, което държеше в себе си толкова дълго време. Като, че ли бе пуснал кранчето си, момчето изръмжа силно и притисна тялото на Кей плътно до себе си…сякаш щеше да го слее със своето. Той искаше да пръсне спермата си възможно най-дълбоко, но ето, че тя започна да изтича от отвора му. Тя беше като излишък, който бе образуван във вид на локва под дупето на Кей. Топла и бяла като мляко локва. Млякото, за което Кибум мечтаеше да усети от толкова дълго време, но за да не остави насладата непълна, той грабна с два пръста от нея и я вкара в устата си. Лицето му засия.
Сладостта веднага изби в очите му, а желанието му за още се усили още повече както и гладът.
Той не бе любител на млека, но този вид мляко…млякото на Джонг бе любимото му и с удоволствие можеше да го погълтва с всяка минута, с всяка секунда…всеки път.
-Мхм..знаеш ли Джонг?.. /момчето го погледна право в очите, които вече бяха същите както преди/
-Кажи скъпи? /Джонг лежеше като труп на дивана, а ръката си бе поставил на сърцето му/
-Липсваше ми…
-Наистина ли? /момчето си обърна другата половина на лицето и го погледна с отново онази топла и чаровна усмивка, която винаги палеше възбудата у другия/
-Да..липсваше ми ти и твоето мляко! Повече да не си посмял да ме оставяш гладен!
-Няма скъпи! Но това значи, че ние с теб сме….
-ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО! Прости ми…прости ми за всичко Джонг /момчето го прекъсна, като постави пръст върху устните му..искащ отново да докосне това изкушение/
-Мхм. Няма за какво да ти прощавам. Ти си моят живот. Обичам те!
-И аз скъпи.
От пропукано, то орехчето най-накрая бе показало своята нежна, крехка и сладникава ядка. Именно тази ядка бе най-чаканата за Джонг. Да бъде отново с половинката си.


~Ех...мързеле..мързеле..до къде ме докара та пускам през 2 седмици... т.т Рофл...




avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Нед Яну 24, 2016 11:40 pm

Олее смут..направо не мога да повярвам, че най-сетне се минаха хд.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Фев 07, 2016 7:26 pm

~ 25та глава ~

23:15ч.
Отново един ден вече бе преминал, отписан от останалите дни от седмицата..отписан от месеца и годината. Ето, че и отново бе настъпила нощта, а заедно с нея тишината и мракът. Плашещият мрак и ужасяващата тишина за един единствен човек…единственият, който до преди време не губеше и за миг увереността, куража и смелостта си. Този човек се беше променил до такава степен, че и самия той не се разбираше и възприемаше като нормален. Грешка след грешка, а заедно с тях и един непростим грях…ето, че дойде и края за всичко. Той бе длъжен да погребе миналото веднъж завинаги и да разгърне листа за едно ново начало на един съвместен живот с любимата си.
Кюхюн отново бе с всичкия си. Цял ден бе мислил и премислял изреченията и обясненията, които щеше да дава на нараненото момиче. Той пое голяма глътка въздух и влезе в стаята, оглеждайки се за Си Ел. Влизайки по-навътре в четиристенната голяма стая, той я видя. Гледката не беше хубава, дори някак му се стори странна и необяснима. Тя седеше на ръба на леглото с прегърната възглавница и гледаше в точка, изобщо не обръщаше внимание на включения телевизор.
Да, това беше неговата възглавница, но защо неговата се питаше той?
Момчето преглътна и се приближи като седна до нея, слагайки дланта на рамото й. Той отвори устни в опит да каже нещо, но бе спрян от самото й действие. Си Ел моментално се бе обърнала и премахнала топлата му длан и стисна възглавницата с все сила, притискайки я до себе си.
В главата му нахлуха хиляди мисли. Никога не бе очаквал такова поведение като нейното..поведение и държание, което го мачкаше психически. Дали беше заради напредналата й вече бременност или все още не бе разбрал истината? Колко глупав би бил? До кога?
Вече не издържаше в тази тиха и задушаваща обстановка и бе решен пръв да поговори, въпреки че все още не бе осмислил добре изреченията си.
-Хмм..как си скъпа? Всичко наред ли е?.. /момчето въздъхна и се чувстваше като най-големият идиот, който седеше до нея, гледайки стиснатата възглавница до изпъкналия й корем/
-Аз съм добре Кю. Добре съм..
-Сигурна ли си?... /момчето отново направи опит да разбере причината за държанието й, но явно това не бе начинът…той трябваше да подходи по по различен начин. Трябваше да упорства, но в рамките на нормалното/
-Да. Просто съм леко изморена..това е. /момичето го погледна, но лъжата й се четеше в очите…очите, които изпитваха болка щом се пресрещаха с неговите/
-Познавам те. Тук излъга опитвайки се да прикриеш нещо. Скъпа..ако има нещо..моля те сподели го. Ще ти олекне така както и на мен. /Кю всячески се опита по най-простия и най-безобидния начин да я накара да си признае какво я мъчеше, но без успех. Той отново постави ръката си на рамото й като го бе стиснал съвсем леко/
Момичето го погледна, но погледът й беше някак кух и изкуствен…почти нищо не се разбираше освен болката, която отново се показваше щом зърнеше очите му. Сякаш в очите му все още виждаше ясно като през телевизор онази гола сцена с Лухан. Да, точно така беше. Тя перфектно го виждаше…виждаше и желанието, изгарящата страст между двамата, дори все още силните стонове от екстаз, които Кю издаваше при всяка негова целувка по кожата му. Споделената вече с друг кожа. Си Ел сякаш отново щеше да превключи на нервна криза…сякаш започваше да се задушава от това да бъде докосната от омърсените му ръце, тя отново избута ръката му и се изправи бързо, тръгвайки към вратата. Тя знаеше, просто знаеше, че вече дори не можеше да проведе нормален разговор с него камоли да го гледа в очите. За да предотврати това, Кю по същата бързина се изправи, като хвана китката й, придърпвайки я към себе си..решен да разбие ледените айсберги между двамата и да изгради отново онази страстна любов, която бе отслабнала и ако не направеше нещо по въпроса, то тя можеше да изчезне. Любовта им бе на път да се разруши или вече бе късно?
Двамата отново дълго се спогледаха, каращи въздуха да се превърне в пара в голямата, пълна с мебели стая. Си Ел отново се чувстваше някак не на място…веднага получаваше пристъпи на паника дори задух щом се зърнеше в очите му. Тя се опита да го отблъсне с остатъка от силата си, но без успех.
-Пусни ме! Задушавам се от теб…от това, че гледам очите ти..от близостта ти и ината ти да ти кажа защо се държа така с теб! Кю, ти на глупав ли се правиш или наистина не разбираш? Да ти обясня ли? /момичето се разтрепери в ръцете му, а трепета й като ток бе преминал през неговото тяло. Той замръзна, изглеждаше спечен, изгорял от чутото, но ината някак преуспяваше да се пребори. Не пускаше китката й./
-Да, глупав съм. Такъв съм. Не го крия…не издържам да го крия повече, разбери! Затова съм тук да ти разясня и обясня всичко та да намеря покой в душата си..да погреба натрупалата се болка. Моля те… /момчето въздъхна и сведе поглед, готов да продължи, но като, че ли нещо го бе хванало за гърлото и не му позволяваше. Не беше малко, а нещо по- лошо. Това беше собственият му страх, който се бе обърнал срещу него…/
-Какво има за обяснение след като аз виждам онзи….
-Шшштт! /той бе поставил показалеца си върху устните й, преборвайки се със страха си/ - Нека аз продължа, пък след това…мрази ме, удряй, зашлеви този изрод пред себе си!
Си Ел знаеше може би какво щеше да бъде продължението на този задушаващ я разговор, но преглътна и реши да го изслуша. Усещайки вече преумореното тяло и слабия му захват, тя отскубна китката си като отново се върна на леглото и седна. Погледна сведеното му лице и обхвана с ръце порасналия си корем, сякаш отбраняваше плода в себе си. Сякаш по някакъв начин искаше да го предпази дори от собствения си баща да не й го вземе. Баща или някой непознат бе за нея?
-Слушам те. Слушам думите ти, господине..
Не думите й, а начинът по който ги казваше караше тялото му да гние все повече, да се топи и да се превърне в локва черна от грях утайка. Той бе преминал всякакви граници…не търпеше повече затворената си уста и умът му да го карат да мълчи. Може би вътрешно усещаше, че дори и след казаното нямаше да намери прошка, но опитът да опита му даваше минимална надежда. Правилото беше просто. Той трябваше да бъде искрен с нея без значение какви щяха да са бъдещите последици.
-Скъпа, аз извърших грях, който не мога да крия повече от теб. Аз…такова….спах с Лухан. Нещо в мен ме накара да го сторя…имах нужда от ласки и нещото в мен бе надделяло. Виж..не го исках, но наистина то….нещо в мен ме..как да го кажа…накара ме да му се отдам, но и да нараня чувствата му. Сигурно вече ме мислиш за всякакъв, за предател, лъжец дори изрод…мразиш ме, но не мога повече да се давя в собствения си грях! Срам ме е и прошка да ти поискам, но ще направя това, което поискаш! Ще се променя…ще порасна. Ще стана отговорен баща и повече никога няма да нараня чувствата му както и твоите! /Кю бе изпаднал в нервна криза, чрез което веднага краката му омекнаха и той падна на колене пред нея. Не смееше да я погледне след думите си..бе забил лицето си в пода и мълчеше, мълчанието отново разяждаше стаята/
Макар думите му все още да я нараняваха, тя бе изпитала малко облекчение. Той се бе изправил пред страховете си и призна греха си, което значеше, че той беше искрен, но може би не достатъчно. Той трябваше да бъде истински искрен с нея, но уви…не беше така според нейните мисли. Тя знаеше… просто бе видяла онзи пламък в очите му и искрите, които все още бледнееха в тях. Не знаеше защо не беше споменал нищо за удоволствието, което изпита тогава.
А искаше ли да разбере? Да разбере най-лошото…това, което най- много я нараняваше и мачкаше. Да чуе обяснението му от изпитаната вече страст с мъжко тяло, с най-добрият му приятел? Можеше ли да издържи и на тези думи или…?
-Благодаря, че прекърши страха си и ми разказа всичко, което всъщност знам, Кю. Аз знам…но все още не знам едно нещо и целя да го разбера. Когато спа с него…онзи твой пламък беше ли същия, който го бе показал и на мен онази нощ? Беше ли същия, изпълнен със страст и желание, Кю? Отговори ми, моля те.. /момичето се вгледа в наведената му глава, сякаш бе готова да приеме и най-тежкия му отговор/
-Т-ти знаеш?!....Видяла си ни!? Господи!
-ОТГОВОРИ МИ СКЪПИ! ИСКАМ ДА РАЗБЕРА ИСТИНАТА АКО Е ВЪЗМОЖНО!... Имай милост.. /момичето отново настоя за своя отговор, а от очите й отново падаха горещите и тежки капки вода, наричани още сълзи. Сълзи произлизащи от нараненото й сърце/
-Аз…аз не съм гей мамка му! Разбира се, че онзи пламък беше в следствие на любовта по между ни! Що за въпрос е това скъпа? Мога да съм бил и все още да съм грешник, но когато показвам и изказвам чувствата си, то те са истински..не са фалшиви!
-Не знам дали да ти вярвам колкото и да те обожавам, но все още мисля, че виждам бледите ти огнени пламъци след секса ви. Виж Кю, ще ставаме родители и не възнамерявам детето ни занапред да гледа и да следва грешните ти стъпки…не го искам. Но ако се постараеш и казваш, че занапред ще се променяш и ще се стараеш, то само тогава ти може да имаш допир до него, а ако се провалиш и в тези твои думи..забрави за детето ни! Не искам какъв баща за пример на малкото ми създание! А, колкото се отнася до прошката ми…не мисля, че сега бих ти я дала. Времето ще покаже. Моля те излез от стаята..искам да си почина! Достатъчно удари понесох, но съм доволна от истината и решителността ти, Кю. Продължавай в същия дух и може би ще преглътна всичко, което очите ми бяха видели и нормалния ни живот ще се възвърне по старому. /Си Ел беше категорична в думите си, но не издържаше да прикрива преумората си. Тя легна на широкото и пусто легло и зави тялото си внимателно, обръщайки се на другата страна в гръб към него и чакаше неговото напускане от стаята/
-За детето си съм готов на всичко! …И не смятам да го губя както и теб! /Кю се изправи моментално и излезе със същата бързина, искащ да остане сам със себе си и да преосмисли всичко на ново/
Отново онези капки падаха от лицето й, образувайки малко мокро петно от болка. Петното беше ярко огледало, в което виждаше лицето си щом се вгледаше. Виждаше и все още не проумяваше да къде можеха да стигнат взаимоотношенията й с Кю и дали страхът й би се сбъднал.
Страхът да остане сама..


***
За да не се осъществи страхът й, то Кю трябваше отново да се бори със себе си и да се промени коренно. Може би не беше единственият подлежащ на промяна..Дара също те първа преминаваше в този етап.
Тя също правеше промени със себе си, опитвайки се да разбере собствените си объркани и смесени чувства. Чувства на необяснима страст дори привличане.. може би не към Си Ел, а към Лу.
Факт или илюзия?
***

Тя отново си бе спомнила последния си разговор с Лу, който не беше един от най-добрите, но от тогава или от по-рано нещо в нея се бе променило. Някаква малка частица от него се беше скътала някъде в тялото й. Нещо й бе пленило сърцето, което до време биеше само за нея, а сега….посоката явно се бе променила. Какво значеше това?
Може би само той знаеше отговора. Да…тя просто трябваше отново да срещне лицето му за да разясни пробудените си чувства веднъж завинаги.
Дара лежеше на дивана в хола, четейки своята книга, опитвайки да разсее за миг съзнанието си, но това сякаш не се получи. Тя пое дълбоко въздух и кръстоса краката си, а около нея бе минал Лухан, който леко се бе протъркал в нея. Тя моментално измести погледа от книгата си него, а буцата веднага заседна в гърлото й. Трябваше да го задържи, но от срам и липсата на кураж тя просто стоеше, но реши да пречисти гърлото си като се изкашля доста шумно. Може би това бе начинът да го задържи? Къде бе изчезнала онази смелост и решителност?
-Хей! Добре ли си? /момчето се стресна от дръзкото и шумно кашляне, и веднага щом се обърна погледите им се сляха в едно/
-Аз..ъмм. Да, добре съм..благодаря..
-Сигурна ли си? /Веднага щом Лу се приближи близо до нея можеше да се засекат и усетят ударите на сърцата им. Защо? И той ли беше такъв..шантав и неориентиран като нея?/
-Да сигурна съм..или не съм. Виж, Лу трябва да ти кажа нещо. Сещаш се…за онзи стар разговор между нас?.. Аз.. такова..
-Ти какво? /момчето се приближи още повече до нея…телата им бяха толкова близо едно до друго, че отстрани изглеждаха като влюбена двойка. А дали не се превръщаха в такива?/
Дара седеше като попарена, сякаш нямаше сила да размърда тялото си. Тя се вгледа в очите му опитвайки се да разбере какво мисли, но нищичко не разбра. Как трябваше да го стори след като и той не я разбираше…и двамата бяха с едни и същи странни и необясними чувства. Лу все така я гледаше, но ето че и инстинктът му се включи..той постави меката си и нежна ръка на лицето й.
Какво можеше да значи това за тях?.. Просто приятелство?
Напрежението още повече бе нараснало, обстановката бе нажежена…а веднага след това последва нещо неочаквано от негова страна. Лу постави пленяваща, нежна и разпалваща целувка на устните й. Дали е от напрежението или от това, че и той бе загубил ума си както и някогашния си самоконтрол?
-Лухан?... /момичето промърмори под плътните му устни, сякаш искаше още и още/
-Ох съжалявам!...Това беше глупаво, нали? /Лу веднага се дръпна от нея, опитвайки да си възвърне остатъка от разума и контрола. Той седна на дивана напълно гледащ в една точка./
-Харесвам те!
Без да го подготвя..без дори да преосмисли и да подготви и себе си за това…тя просто изстреля думите си като мощни копия забиващи се в него. За миг той спря дъха си и щом премигна, опитвайки се да преосмисли думите й, той се обърна, а нея вече я нямаше.
Като, че ли бе потънала някъде под лъскавия под или се бе изпарила някъде в пространството…той все още не осъзнаваше какво му се бе случило туко що. Това ли трябваше да е новото му начало след бурния си секс с Кю? Да бъде с жена?…
Шанс да поправи грешката си преди да е станало късно?


***
Ако това бе шансът му да си поправи грешката, то Кю колко шанса вече получаваше?
Кой под ред шанс щеше да получи?
Шанс да живее или шанс да умре?
***


-Хей паметнико!..Вкарай в това мъртво тяло малко живот бе! /малкият Аз-образ отново се бе появил. Момченцето бдеше над него като орел, дебнещ плячката си. Точно така. Кю беше неговата плячка./
-А?
-Аз…знам, че си провел разговор с нея. Знам всичко. Браво! Но..все още се чудя похвала или шамар да получиш?.. Толкова ме объркваш, че…. /момчето изпука пръстчетата си и седна на студените плочки, студени като ръцете, тялото му..дори и погледът/
-Че ти иде да ме убиеш нали?
-Може би..може би не. Но се радвам за това, че й призна истината Кю. Ето…ти туко що получи поредният шанс за живот. Ти прескочи трапа, но за да не паднеш в него за в бъдеще сега ще ме чуеш много добре!
-Ще живея? /момчето седеше на капака на цукалото, вперил поглед право в студеното му и хладно изражение/
-Ще събереш Лухан и Дара! Те трябва да са заедно! Заеби секса с него….той не е важен нито искрен….та дори и тръпка нямаше!.. Той беше вследствие на нуждата и желанието от ласки и близост! Кю мисията, която ти възлагам е да събереш тези две виреещи в празнотата души, които са също толкова наранени колкото и твоята Си Ел. Знам, че си професионалист в играенето на човешки чувства…затова приеми мисията си и започвай да действаш по нея преди да си изгубил този последен- живот.
-М-Моля?! Караш ме да чифтосам Дара и Лу?!... Та той…ох Господи!
-Да, защо не? Та ти си Биг Бос по дяволите! Но не онзи, когото познавах…ти си добър и ще успееш. Използвай професионализма си и помогни на приятеля си да си отвори очите и да прогледне на света от към светлата и приятната му страна. Той има нужда да бъде обичан така както ти…Си Ел и Дара. Погледни ме Кю! Виж, погледни, гмурни се в студеното ми лице, докосни ако искаш тялото ми за да се увериш, че точиш силите ми. Шансовете, които ти давах произлизаха от чистата ми детска душа, която явно е започнала да гасне завинаги. Не пропилявай този шанс, който ти дадох…защото когато си отида и изчезна от твоя свят и света на живите може да те взема със себе си!
Кюхюн остана напълно заслепен от него…дори не бе осъзнал кога отново малкото момченце се бе изпарило. Той гледаше като хипнотизиран в чистите, бели, лъскави плочки и едва се опитваше да включи бутона на мозъка си за да го задейства, колкото се може по-скоро.
И когато лампичката му светна той осъзна…нямаше време за губене. Трябваше да изпревари времето, а не времето да изпреварва него..


***
До къде щеше да доведе играта му на чифтосване?
Игра, която бе смислено важна дори за неговия живот както и на другите два. Дали най-накрая тази негова последна мисия би поднесла наслада, и разкаяние в живота му?
***


~ Буе!


avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Фев 28, 2016 10:59 pm

~ 26та глава ~

08:00ч.
Часът, който винаги трябваше да бъде спазван навреме, часът който сега би поднесъл щастие за някои, а може би само за определен човек. След бурния си секс с половинката си, Джонг осъзна, че не издържа и минута повече без него. Той бе решен да си го върне, но не с прости думи и извинения..трябваше да положи и чувства. Тъй като днес най-накрая настъпи и последния ден от този месец- денят на дългоочакваната годишнина, той бе решен да закрие миналото с нова страница. Да даде едно ново начало за двамата.
Не съществуваше нищо, което можеше да помрачи щастието му.
-Хей пич! Ела и ми помогни да взема сътворенията си от мазето…денят най-накрая настъпи. Трябва да докажа, че в мен все още съществува човешкото.. /момчето все още оправяше косата си, пръскайки се със скъп парфюм…а вместо отражението си в огледалото, той виждаше само и единствено Кей/
-Таа..добре. Пич, радвам се, че бях до теб в трудните моменти и с радост ще ти помогна. Впрочем…спри да се контиш такъв. Красив си! /Хюки не отделяше очи от него, сякаш всеки момент щеше да му скочи, но всъщност прекаленото му контене го изнервяше, ала същевременно аромата, който произлизаше от повърхността на кожата му го подлуждаше. Защо?/
-Трябва да съм красив за моя бъдещ…
-Твоят бъдещ мъж, нали? /момчето го обърна рязко като опря показалеца си върху устните му, за да го накара да замълчи/
-Амм.. /Джонг го гледаше и само премигваше, докато се опитваше да разгадае думите му правилно/
-Не е важно да изглеждаш като принц…важна е красотата ти тук! /Хюки сложи дясната си длан на сърцето му като се бе приближил още повече до него. Беше го опрял в стената, а действията му започваха да изглеждат налудничеви за Джонг. Защо говореше така с него?/
Отстрани гледката може би изглеждаше съвсем различна от просто „приятелска”.
Двамата дълго стояха плътно опрени до стената, а Хюк не спираше да го заглежда.
Джонг седеше и гледаше безмълвно, но сякаш започваше да предчувства, че нещо всеки момент би развалило настроението му, както и деня.
В последно време сякаш цялата негативна енергия се бе вселила в тялото му…или просто параноята и паниката му от това да го загуби отново го мореше бавно и мъчително.
Да…точно така. Нещото, което го мореше и унищожаваше беше Кей..беше неговият непредвидим и непредсказуем ревнив характер. Но сега той не можеше да сведе глава…не трябваше да се отказва от всичко или онази нощ просто го бе подвела и те първа трябваше да се справя с нови проблеми?
Седящ прилепнат до стената, Хюки го прегърна, а заедно с топлата прегръдка, го последва и черна буря. Кей отново бе станал свидетел на болезнена и грозна гледка. Гледка, която задушаваше и трошеше костите му..разбиваше всяка една мозъчна клетка. Той мразеше да дели тялото на Джонг с друг. Дори мразеше някой да дели въздуха с Джонг. Кей отново беше потресен, а действията на Хюк можеха да го убият. Прегръдките, които раздаваше на Джонг бяха като оплитащи се въжета около врата на Кей.
-Парфюма, с който си се парфюмирал ухае страхотно, братле. Идеално е попил в кожата ти..хмм /нещо, като че ли го бе омагьосало…той не спираше да го душка сякаш бе куче/
-Добре..но нека тръгваме…трябва да час по-скоро да му предложа!
-Добре де…но нека те подушкам още малко..влюбен съм в парфюма. Толкова е неустоим ах /Хюки заби лицето си във врата му, като не спираше да го душка, поставяйки и леки, нежни целувки по плътта му/
-Какво правиш Ънхюк?! Да не си се побъркал?!
-Влюбен съм в парфюма ти, казах! /момчето не спираше да целува кожата му, опитвайки се да свали сладникавото нещо от него/
-Ти си луд! Ах.. /Джонг едва сдържаше стоновете си…беше възбуден, но опитвайки се да го прикрие, дънките му сами започваха да се издават. Те се подуваха все повече./
Разбира се…тази гледка бе заровила окончателно половинката му в земята. Кей бе на предела на нервите си…но някак не ги показваше както и емоциите си. Може би прекалено много удари беше поел от страна на наивния Джонг и някак бе свикнал с тях. Каквото и колкото да поемаше не беше толкова убийствено както беше гледката пред очите му. Джонгхюн да бъде възбуден от чужди допири. Но от някъде..топлите му сълзи намериха изхода от очите му и започнаха да се стичат по лицето му…това явно му бе дошло в повече. Момчето се обърна рязко в опит да избяга от гледката…да избяга от товара на плещите си, но може би още един товар трябваше да поеме върху крехкото си тяло. Донгхе седеше срещу него..сякаш и той бе свидетел на гледката или току що се бе появил. В този миг Кей се почувства още по ужасно. Сякаш кофа с вряла вода го поливаше и поливаше. Той не знаеше дали да се разкрещи на невинния Донгхе или не…дали да го накара да махне Ъхнхюк от половинката му или просто да се изпари от мястото за да не пречи на никого.
Да…Кей отново прояви слабост и реши да отстъпи назад, но в опит да си поеме дълбоко дъх, Донгхе хвана китката му като го дръпна рязко, но по изражението му личеше, че искаше да му каже нещо важно.
-Виж Кей…това, което виждаш не е това, което изглежда. Имам обяснение и искам да ти го кажа. Аз отлично познавам половинката си…знам абсолютно всичко за него така както и ти познаваш Джонгхюн.
-Не ме интересува кой кого познава! Аз видях…търпях и преживях достатъчно. Не знам дори защо съм тук..не знам защо се опитвам да завържа безсмислен разговор с теб айш! Вие всички сте едни долни подлеци, лъжци, измамници и проклети гнусни суингъри! Защо не направите някоя тройка в тоалетната някой ден? Ти ще чукаш Ънхюк, а Ънхюк ще чука Джонгхюн..може и в устата, в задника…на който където му падне!
-Ах Господи... ще го карам направо значи! Целувките, които моят Ънхюк раздава на твоят Джонгхюн са вследствие от парфюма с който твоята половинка се е парфюмирала! Как да го обясня…Хюки има мания от само един единствен мъжки парфюм…той го омагьосва и започва да губи контрол над себе си! Повярвай ми! Преди да го разбера това и аз ползвах този парфюм преди време, но след като видях реакцията на Хюки спрях да го ползвам..все пак последният път, в който го бях използвал беше на публично място и сам можеш да се досетиш какво бе последвало след това. Достатъчно умен си..можеш да предположиш как би се чувствал наркоман, който не е взел дозата си. Е това е и с него…щом този аромат се доближи около Ънхюк той изгубва контрол над действията си и за миг се самозабравя. Виж…отивай да закусваш…долу всички нас чакат. Аз ще ги доведа и двамата! Върви!
Кибум преглътна тежко. От нормално, то цялото му лице беше с леко розов оттенък. Някак неволно той бе излял голяма част от натрупаните си емоции пред Донгхе. За да прикрие остатъците от емоциите и гнева си, момчето с бърза крачка слизаше обратно по стълбите за към голямата кухня, а това остави Донгхе с лека усмивка на лице. Той прекрасно знаеше и усещаше болката, която изпита, но за да предотврати случващото се в банята между Хюки и Джонг, той трябваше да ги раздели преди да се е случило нещо по-лошо.


***
Дали съществуваше нещо, което да облекчи Кей и да го накара да бъде истински щастлив най-накрая?..
Ако това нещо все още съществуваше, то беше Донгхе. Момчето се опитваше да повярва в думите му, но не само те можеха да му помогнат…действията също щяха да бъдат от полза.
Той се надяваше на Донгхе да доведе и двамата долу преди да е изгубил и последната си минимална надежда.
***


-Хей Буми ела! Седни до мен! /Сълги направи място за да седне до нея, наливайки му чаша прясно мляко/
-Пфф на какво вони така?! Да няма труп в кухнята?
-Ооо..да не би да си станал с нагоре задника, а? /Оню беше главният готвач в кухнята и мразеше някой да намира косури в храната, която приготвяше/
-Не..просто смърди на изгоряло мамка му!
-Леле какъв език! Какво жребче си станал..та чак ме нервираш бе! /Хичол изсъска и изплю водата на пода, а това разбира се доведе до погнуса при някои/
-Цтцтцтцт…идиот си и идиот ще си умреш! /ето че и набожното момче се намеси…още от самото начало с влизането в къщата тия двамата се бяха сближили по някакъв странен и ненормален начин, който си остана мистерия за всички останали/
-Гледай си супата да не те нахраня набързо с библийката ти, пасторе! /момчето шибна юмрука си в масата, а всички чаши наоколо се разклатиха…сякаш не се намираха на маса а в свинеферма/
-Дръж си езика зад зъбите за да не се наложи да те водят на поправка!
-Рекъл негово Величество! Какъв си ти, че да ми казваш какво да правя бе кретен!? /момчето стана от стола си и се запъти към него, но неочакван удар в ребрата го бе последвал/
-ЕЙ! СЯДАЙ СИ НА МЯСТОТО ЗА ДА НЕ ТИ ДОТРОША РЕБРАТА! ЗА БОГА! НА МАСА СЕ НАМИРАМЕ! НЕКА ЕДИН ПЪТ ЗАКУСИМ НОРМАЛНО БЕЗ ДА СЕ ИЗБИВАТЕ! /Тъки скръцна със зъби и дръпна като парче плат Хичол плътно до себе си/
-ООФФФ!
-Аз се нахраних вече..отивам в двора! /циркът, който някои от членовете бе спретнал още повече накара настроението на Кей да се изпари. Момчето тъкмо ставаше от стола, докато допирът на нечия ръка не го спря/
-Та ти дори не си докоснал храната бе! Я сядай! /Минхо го погледна доста учудващо..сякаш бе сляп, не виждащ пламналите чувства и емоции върху лицето му/
-Не..аз.. /момчето забеляза погледите на всички от към стълбите и първоначално не можеше да отгатне защо гледат като хипнотизирани, но щом се обърна той отново остана потресен и изумен от човека който обича/
Джонгхюн стоеше прав на стълбите с разноцветни надписани с името „Обичам те Кибум!” балони в ръка, а в другата си ръка носеше малка чантичка. Отдалече момчето изглеждаше доста добре облечено, сякаш се бе върнал от някакво парти или от рожден ден, но истината те първа щеше да се разкрие. А дали тя би промила въображението на половинката му или нещата отново бяха на предела си.
-КИБУМ!.../Джонг слезе по стълбите, отиващ право при него..сякаш другите не съществуваха в този момент/
-Какво?...
-ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА, СКЪПИ! ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН?! /момчето се усмихна и падна на колене пред него, като от чантичката си извади кутийка, а в нея имаше красив предбрачен пръстен/
Всички погледи се бяха втренчили в Ромео-Джонгхюн. Момчето все още седеше на колене пред Кей, а търпението на всички беше на път да избухне в купища въпроси.
-Леле че кавалер. Това само по филмите съм го виждал! Но този тук е истински късметлия.
Кей, приемай веднага! /Уенди беше изумена от публичното предложение на влюбения до уши Джонгхюн/
-Ама ние защо не знаем за това, че вече и сватба сте планирали, Буми? /макнето в къщата веднага се бе вкопчило в него/
-Ей я се разкарай! Мой ред е! …Буми защо не си ни споделял, че гаджето ти е бил такъв джентълмен? /Минзи веднага избута макнето и се вкопчи в него като магнит, докато всички други все още седяха с полу отворени усти/
-Нахалница!
-Минзи! Йери! Спрете веднага с въпросите и нахалството си за бога! Я…нека всички напуснем кухнята, а те да се уточнят веднъж завинаги! /Кюхюн стана от стола си и моментално бе дръпнал китките и на двете момичета, като се опитваше да не прилага силен натиск върху чувствителните им кожи/
-Ама!
-Няма „ама”. Нека първо се уточнят, а след това ще ги атакувате както си искате /момчето свали за миг сериозното си изражение и вложи в него малко смях. Той бе вложил насилствен смях за да замажи положението до колкото е възможно и да забрави за миг тревожността си, която разяждаше мозъка му/
-Добре де…ех! /Минзи въздъхна, а след нея веднага един по един всички напускаха помещението, оставяйки влюбените гълъбчета насаме/
Кибум отново се чувстваше някак не на място. Гледайки как Джонг седеше все още на колене, гледащ го толкова сериозно, но и някак мило отново караше сърцето му да забие на максимална скорост. Момчето въздъхна и преглътна, но отваряйки си леко устата той те първа щеше да превръща обърканите си думи в изречения.
-Виж Джонгхюн…аз…изненадан съм от това, което си направил за мен, но….
-Но какво, скъпи? За теб бих направил всичко..та дори бих умрял! Знам, че това те изненада..знам, че гледайки ме на колене си мислиш, че това може би е някакъв номер, но не. Искам да доживея остатъка от живота си с теб…и за това аз Джонгхюн ти предлагам брак! Искам отново да слеем душите си, но този път пред Бог. Искам отново да сме заедно и да забравим миналото. Моля те…не ме изтезавай като страниш от мен, скъпи. /в погледа му отлично се четеше любовта, която изпитваше към него. Топлотата, която излъчваше обгръщаше и побъркваше тялото на половинката си/
-Аз…аз…приемам Джонг! Обичам те….прощавам ти. Не искам да страдаме и двамата.. /момчето отново се бе разчувствало, а сълзите му отново намираха изхода от очите му като капеха право върху лицето на Джонгхюн/
-Шшт скъпи! /Джонг взе ръката му като постави красивия пръстен на пръста му, оставяйки нежна целувка върху кожата му/
-Ах..
-Обичам те! /Джонг се изправи и веднага награби вече пламналото от любов тяло на Кей. Той започна веднага да го атакува със страстните си целувки, а всички ги зяпаха отстрани/
-Най-накрая…войната между тях приключи! /Хюки въздъхна и се облегна на Донгхе/
-Хей ти! Повече да не съм те видял да целуваш друг, ясен ли съм слънце!? /момчето го сръга в ребрата и се засмя/
-Айш..не беше нарочно! Знаеш, че аз…
-Хайде стига сте се обяснявали философи такива! Нека продължим със закуската, че умирам от глад! /Чули не дори не бе изчакал Джонг да го остави намира и бързо се вкопчи в стола и чинията си като най-големият гладник в къщата/
-Мале! /Кей подскочи от неочакваното му пристигане и бързо се върна на мястото си, както и Джонг/
-Е какво толкова? Вие си се целувайте, а ние ще ядем.
-Хайде не прекалявай, че… /Тъки се намести до него като го сръга за да си затвори устата/
-Айш!
В този миг Кей се чувстваше на седмото небе. Не го беше срам за това, че някои гладници ги хванаха да се целуват..той сияеше от щастие и нищо друго не беше от значение за него.
Най-накрая той бе открил покоя, за който копнееше от толкова дълго време. Да бъде отново с половинката си.


***
Щом Кей вече бе усетил покоя в душата си, Кюхюн кога щеше да усети и своя?
Може би му оставаше само една крачка до него? Да.
Той трябваше да изпълни и последното жизнено важно нещо, което му бе задал малкото момченце..
***


-Псст! Псст!
Незнайно от къде се бе появил лек, тих и някакъв неспокоен шепот от ъгъла в кухнята. Но този шепот бе изключение…само Кю можеше да го чуе. Момчето се поовърта, оглеждайки дали някой не го викаше от някъде, но не. Отново се чуваше странният звук, който започваше да се усилва, дразнейки ушите му. Кюхюн реши да стане от стола си и да провери какво се случва, но тъкмо когато ставаше малкото момченце се бе появило пред него, облечено в толкова наситено черни дрехи, че сякаш ако ги докоснеше…щеше да потъне в тях завинаги.
-ОХ! ТИ!? КАКВО ПРАВИШ ТУК ЗА БОГА?! /момчето повиши тон, сякаш се намираше сам в кухнята, но веднага всички погледи се бяха настанили върху него/
-Какво има Кю? С кого говориш? /Айрин го погледна доста учудващо и все още не разбираше какво се случваше с Кю. За миг си бе помислила, че момчето си говореше сам, изправен пред някого/
-С НИКОЙ! /момчето се сепна от въпросите й и въздъхна, но пред погледа си…той все още виждаше малкото момченце, което изглеждаше доста страшно за пред зрението му/
-ЕЛА С МЕН ВЕДНАГА! /малкият „Аз-образ” веднага бе задал команда, която разбира се Кю трябваше да изпълни без значение дали някой би го сметнал за луд/
-Добре…./момчето отново проговори на глас и тръгна по незнайна посока. Посока, която дори бе учудила Си Ел/
-Ама тоя къде отива бе? Защо ни зарязва така? /Айрин не спираше да задава въпроси, които така и не намираха своя отговор. В опит да тръгне след него, нечия ръка я спря/
-Остави го. Изморен е и понякога насъбраното му избива от някъде. /Лухан прекрасно знаеше какво се случваше в момента с приятеля му. Той отново бдеше над него, като типичния „баща”/
-Ама…чак пък да си говори сам и то прав….
-Еми такъв си е…все пак го познавам от години и знам, че понякога откача хаха! /момчето се опитваше да замажи положението и гледаше да го обърне във вид на лека подигравка с Кю/
-Оооо боже хахаах!
Докато Лу уж замазваше положението между съквартирантите с леки подигравки, то малкото момченце не мислеше да се подиграва, а да кара направо. Защото може би Кю наистина щеше да го загази ако не побързаше с уговорката и всичко в един миг можеше да отиде по дяволите.
-Кю…аз отново съм тук. Радвам се от постъпката ти днес за дето накара всички да оставят насаме Джонгхюн и Кибум..радвам се искрено. Но си започнал и да ме дразниш, знаеш ли? Вместо да се правиш на добрия бивш Биг Бос започни с плана си! Нямаш време за губене и не знам дали си го осъзнал все още.
-Виж малчо знам, че трябва час по-скоро да започна своята мисия, но така изведнъж….как? Ти ми кажи!
-Ох колкото си хубав толкова и глупав! Започни така както едно време започваше и мисиите ти! Направи им среща. Накарай ги да се срещнат уж случайно някъде и да бъдат сами. Накарай ме да се гордея с теб бе човек! /момченцето го опря в стената и се вгледа в очите му/
-Какво?
-Очите ти… започнали са се да се превръщат от кафяви на тъмни, Кю. /момченцето се надигна на пръсти и докосна лицето му, след което целуна лявата му буза/
-АЙШ! ПАРИ! ПАРИИИИИИ! ЗАЩО МЕ ЦЕЛУНА!? /Кю го отблъсна от себе си, но отблъсквайки го..той опари ръцете си/
-Маркирах те. /момченцето се изсмя и кръстоса ръчичките пред гърдите си/
-Моля?! Как така?! Какво имаш в предвид!?
-Ами маркирах те. Поставих целувка на лицето ти, което значи, че мога да си играя с тялото ти..мога да му причинявам болка…дори мога да го белязвам без да се замислям. Но ако усетиш болка независимо къде става страшно, Кю. Защото когато си избера набелязано място, но което да пратя болката, тази част ще започне да се разяжда отвътре и кой знае…може да доведе до кръвоизлив или дори до смърт. Предупредих те отдавна, но ти така и не го взе на сериозно…затова сега ще плащаш с тялото си докато не включиш плана си в действие. Но направи така, че плана ти да бъде успешен и всичко да завърши с хубав край. Чао. /малкото момченце отново се бе изпарило, оставяйки Кю сам в тоалетната. /
Кожата веднага се бе зачервила от допира му с малчо, оставяйки му розови петна по лицето и петна в дланите му. Той се бе свлякъл от болка до стената и опитвайки се да изправи „изцеденото” си тяло той сложи ръка на бравата, а щом я стисна, то тя се отвори. След разговора си той очакваше всичко да бъде наред и най-спокойно да излезе от това място, но уви… Си Ел седеше пред отворената врата със странно изражение на лицето..дори шокирано. Тя бе чула разговора му…поне неговите думи или целия?
-Какво става с теб, Кю? Да не си откачил? Или си?...
-Ох…нищо! /момчето не я поглеждаше в лицето, защото не искаше да види петното му/
-Не е нищо! Отговори ми! /момичето протегна ръката си към лицето му, но Кю я отблъсна/
-Не ме докосвай…
-Ама?!
Веднага щом Кю я бе отблъснал..той излезе с бързи крачки, не искаше да го вижда в това състояние. Но не разбираше, че с това негово текущо поведение бе разстроило Си Ел.
Ето, че сълзите й се запознаха с дървения под.


***
Сълзи, които Кю не искаше да причинява на половинката си.
Сълзи, за които ще получи заслуженото си..
***




avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Нед Фев 28, 2016 11:25 pm

Мале край...бракк?????браккк???
Ей тва ме тошира...ауууууу много съм щастливаааа.
Направо....Това с натискането на Хюки и Джонг ме натъжи, защото Кий ги видя, но по дяволите после дойде предложението и..ах...суперско


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пон Мар 14, 2016 12:23 am

~ 27ма глава ~

Няколко месеца по-късно.

-Скъпи! Ах…да! /Донгхе продължаваше да стене и да ръмжи от удоволствие в продължение на час, в който оргазма разцепваше стаята/
-Толкова много те исках! Цяла сутрин ме мъчеше като ме държеше на сухо, скъпи! /Хюки се бе притиснал максимално близо в тялото му, като движеше таза си с бясна скорост, целуващ врата му/
-Аахх!.. Знам любов моя, но все пак правих палачинки за женската аудитория!
-Че от кога им стана роб бе ей?! /Хюки все по- бясно започна да забива мъжеството си без да жали вече зачервената му дупка/
-Скъпи бъди мамка му по-нежен бе ох! /момчето заби ноктите си в одеялото, а тялото му непрекъснато се тресеше от възбуда/
-Няма!
-Ънхюк станал си груб, лош и голям инат, знаеш ли?/Донгхе го погледна, а оргазма му започваше да гасне и да се превръща в болка/
-Не съм! Мамка му ще свърша в теб! /момчето с все сила започваше да си го забива, а охканията на отсрещното лице започнаха да се усилват в резултат от ужасяващата болка, която вече изпитваше/
-СПРИ ЪНХЮК АХ! БОЛИ! ВЕЧЕ НЕ СИ НЕЖЕН МАМКА МУ СПРИ!
-Ама трябва да се изпразня, че започва да ме боли бе мило! /Хюки бе стиснал ръцете му, като ги опираше силно в леглото, а тялото му максимално бе прилепнало в неговото/
-ОХ ГОСПОДИ БОЛИ! …Ти..ти изнасилваш ли ме вече Ънхюк? Ах..казах, че ме боли! /някак си Донгхе успя да се измъкне от силния му захват и грабна члена му, като го изкара от себе си, ала това обаче не се хареса от половинката му/
-Какво ти става Лий Донгхе?! Защо го направи?...Мамка му! Когато ти го искаш аз ти давам, нали?! А днес…когато имах нужда да се облекча..да те напълня…да ти доставя удоволствие ти ме спря? За първи път го правиш това, но знаеш ли? Променил си се. През тези месеци не си същия както преди. Не си същия разбираш ли? Айш!
-Да ме напълниш? Та аз да не съм дупка за пълнене? Хюки…не аз а ти си промененият! Как може да ми доставяш удоволствие след като ме боли?.... Виж аз… /момчето се опита да стане от леглото, но веднага го бе последвала ужасяващата болка в разраненият му анус/ - Ох!
-Боляло го..да беше кротък когато ти казвах! Слушай…не искам да спорим! /Хюки въздъхна, но и изтръпна щом усети ръката на Донгхе върху рамото си. Момчето някак се опитваше да се прикрепи за него, но Хюки веднага игнорира този негов жест. Той излезе светкавично от стаята, оставяйки изцеденото си гадже само/
-ЪНХЮК! Върни….се.. /Донгхе не бе успял да пребори ужасяващата болка отзад и се свлече на пода, а разраненото място веднага бе започнало да кърви/- Защо си такъв..скъпи? Защо си станал студен и вманиачен в секса? Аз дупка ли съм?
Седящ все още гол, момчето като че ли започваше да се слива с тишината и да потъва бавно в стряскащо студения паркет. Той не усещаше студенина, а някакво друго чувство, което бе обсебило съзнанието му. Мисълта, че това може би беше първото им спречкване и първия им конфликт съсипваше и рушеше психиката му. Донгхе веднага се бе досетил за бившия и преодолян вече проблем между другата гей двойка, а при мисълта, че може би същия ад щеше да преживее с Хюки го сриваше емоционално. Нямаше да понесе това…да бъде на мястото на Кибум, а Ънхюк да бъде на мястото на Джонгхюн.


***
Докато при Донгхе се явяваха те първа облаци последвани от нещастие и тревоги, то при други дали слънцето се бе появило най-накрая от толкова дълго чакане?
***


-Не е ли хубаво.. но и странно/Дара лежеше в обятията на Лу, споделяща един и същи въздух с него/
-Кое мила? Какво имаш в предвид?
-Ами това, че сме заедно. Никога не съм и предполагала, че ще бъда с теб. Последните месеци не си и комуникирахме…страняхме един с друг, но как…как се получи така, че сега да съм в обятията ти? Да не би някой с вълшебна пръчица да е чукнал по главите ни, а? /момичето се засмя от собствената си мисъл, но може би щеше да бъде добре никога да не получава отговор на собствения си въпрос/
-Аз….не знам мила, но нека не мислим за миналото, а да мислим за настоящето. Виж…всички сме щастливи…Джонгхюн и Кей ще се венчаят след като приключим престоя си тук, Шиуон и Хичол станаха дори по-смахнато близки от преди..те са приятели. Сълги и Минхо…та те сияят от щастие, както Джой и Хичол. Всичко си се е наредило както трябва…затова не мисли повече за миналото.
-Добре, но не забрави ли още някой? Този някой, който ни събра и направи от нас голямо и истинско семейство за тези месеци? /Дара погледна с усмивка учуденото лице на Лу, който тотално бе изключил за един жизнено важен човек, който дори бе виновникът за неговото щастие сега/
-Ам..
-Ти сериозно ли? /момичето го погледна и изведнъж прекрасната усмивка от лицето й се скри/
-Кюхюн…да. Как ще го забравя току така? /Лу погали лицето й, поставяйки нежна целувка върху плътните й сочни устни/
-Ами…не знам. Като те гледам…вече не си общуваш с него както преди, както и той с теб. Пък и като се замисля през изминалите месеци бе започнал да страни от нас сякаш сме прокажници. Да не би да знаеш причината…или да не се е случило отново някой гаф между вашите взаимоотношения?
Самите въпроси накараха Лухан да се почувства като най-големият глупак на планетата. Думата „гаф” веднага бе възвърнала старите му спомени и споменът за интимността му с Кю..нещото, което не трябваше да се случва никога. Момчето преглътна и последната слюнка в устата си, а веднага след това се изправи. Не можеше да си лежи просто спокойно докато не се убеди, че приятелят му е също толкова щастлив както и всички други. Или думата „щастие” въобще не съществуваше за Кю?
-Скъпи? /Дара сложи ръката си върху рамото му, но като че ли този път тя не усещаше меката му плът, а някакъв студен камък/
-Трябва да стана…Трябва да го видя! /момчето въздъхна толкова безпомощно сякаш за част от секундата бе усетил нещо, което тежеше на приятелят му. Нещо, за което може би той самият бе виновен/
-Добре…
Веднага след краткия си размисъл, Лухан бе тръгнал да издирва „пропадналия” си приятел, който така и не придоби сили и смелост отново да се изправи пред него, след доброто което му дари. Момчето може би се бе досетило къде може да е и веднага тръгна да го издирва на въпросното място…може би там където, някога се раздаваха ужасяващите мисии?


***
Дали страхът бе причината, за която Кюхюн можеше да се крие дори от най-добрия си приятел? Или имаше и нещо друго, нещо което би довело до шок, тревога и ужас у Лухан?
***


-Ехо? Кю…тук ли си мамка му?! Ако си тук…се покажи! Стига си се крил от мен! /момчето се бе озовало отново в онази стаичка, където може би беше и убежището на „беглеца”/
Въпросите разбира се бяха чути, но така и не получиха своя отговор. Кюхюн най-спокойно лежеше на своя диван, покрит изцяло от одеялото си..сякаш се опитваше да се скрие от някого или просто да си изпари някъде в пространството. Или имаше и още нещо, което седеше зад тази мистерия около Кю и странното му държание към всички? Да.
В опитите си да събере две души, да направи така че всички да са в добри взаимоотношения, той бе жертвал..бе дал нещо в замяна за това. Бе жертвал тялото си в името на мира и щастието, което почти бе изчезнало в последните месеци в къщата. Но жертвайки тялото си, той най- накрая бе усетил покой в душата си, но заедно с това малкото момченце му „подари” и урок, който никога нямаше да забрави. Да бъде себе си. Да бъде примерен баща за нероденото.
Опитвайки се да се съсредоточи в това да остане спокоен с мисълта, че Лухан би напуснал помещението, някак си той бе докоснал все още прясната си рана и изведнъж усети силна срязваща го болка в гърдите.
-Ах!
-Кюхюн?
-Ах…айш! /момчето стисна силно гърдите си с едната си ръка, а с другата бе запушил устата си, опитвайки се да не издава нито стон повече/
-Стани Кю! /Лухан бе усетил болката, която той изпитваше и приближавайки се към дивана, той някак започваше да усеща и тежестта, с която Кю си поемаше въздух/
-Ах…б-боли!
-СТАВАЙ ЗА БОГА! /дърпайки рязко одеялото от него той бе шокиран от ужасяващата гледка под нещото, което до преди секунди го прикриваше/
-Не мога Лу…моля те излез! /в опит да направи малък жест с ръка, отново друга рана го прониза от болка, която бе най- ужасяващата/
-Ах Господи..Какво ти се е случило?! Защо приличаш на зомби….на мъртвец Кю? Кажи кой ти го е причинил!? Кажи ми за да му го върна тъпкано братле! /Лухан бе изпаднал в криза от гледката, която тотално го бе шокирала. Момчето бе хванало „зомбираният” за яката и го затръска с все сила. Сила, която можеше да изпотроши остатъка от костите му…да падне и остатъка от кожата му/
-НЕДЕЙ! БОЛИ! СПРИ ЛУХАН!..Аз….аз…
-Как да спра след като…погледни се само! Затова си се крил..отново си прикрил болката си без да ми я споделиш. Ах…аз съм виновен за всичко. За това, че..
-Шштт! Спри да говориш глупости. /момчето бе прекъснало Лухан, като постави показалеца си върху устните му, но дори и най-малкият допир до нещо го разкъсваше от болка/
-Той ти го причини нали?
-М-моля?
-Не се прави на луд. Познавам те като дясната си ръка…познавам те прекалено добре, че да ме лъжеш в очите Кю.
-Не е той! /момчето категорично бе излъгало, но заедно с лъжата го последва още по ужасяваща болка/ - АААХХХХ!
-КАКВО ИМА!? /с инстинктът да прегърне безпомощния си приятел, той му бе причинил двойна доза болка в ребрата и гърбът/
-СТИГА! НЕ МЕ ДОКОСВАЙ! БОЛИ ЛУХАН…БОЛИ! /от очите на Кюхюн вече започнаха да се стичат парещи сълзи, които капеха върху рамото на Лухан/
-Знаех си…че той ти го е причинил!
-П-пусни ме.. /сълзите скоро бяха превърнати в жалък рев..рев, който прониза сърцето на Лухан/
-Ах..
Веднага щом Кю се измъкна от захвата, той отново се бе върнал на дивана, преглъщайки паренето по кожата си. Той постави внимателно тялото си в легнала поза и въздъхна шумно.
-Виж Лу…не стой тук, а отивай при останалите. Не се тревожи за мен..аз съм добре!.. По-добре..
-Моля?!.....Не не! Този път няма да ме излъжеш! /момчето се надвеси над него, като спускаше ръцете си по тялото му, надигайки внимателно дрехите, с които се е екипирал за да прикрие ужаса/
-Какво правиш ах?!..
-ГОСПОДИ! Т-това…това… УЖАС! /гледайки тялото му..той виждаше само и единствено рани, разядена кожа, червенини, кървящи рани и само рани. Тази гледка бе смразила сърцето му/
-Стига! /момчето дръпна рязко блузата си за да прикрие всичко що можеше да разбие психиката на Лухан/
-Що за…демон е онзи тук?
-Не е Лу….ти не разбираш айш.
-Виж престани да говориш и ела!...Ела..да облекча някак болката ти. Ако и това не мога да сторя за теб, то тогава защо е нужно да живея след като те гледам да страдаш за минали грехове? /момчето го погледна със сериозният си поглед и без да се замисля той дръпна рязко ръката на приятеля си, причинявайки му поредната болка/
-Ах! /Кюхюн бе достатъчно изморен и може би болката, която отново бе изпитал не беше нищо ново за него. Той някак бе свикнал с нея…и вместо да се съпротивлява той послуша Лу, който искаше да му помогне ако това въобще бе възможно/
-Ще отидем в банята на втория етаж…там има аптечки.
-Добре, но…благодаря!
Удовлетворен от съгласието на приятеля си, Лухан бе решен да му помогне. Той не понасяше да гледа човекът, когото обича като брат да страда и да се дави в мъки….това го задушаваше и се чувстваше ужасно. Болката, която изпитваше Кюхюн не беше нищо в сравнение с неговата. Но може би и още една болка някой би получил?
Влизайки в банята на втория етаж, стряскащ писък се бе появил от нищото. Но този писък не беше на Кю, а на най-милото му..Си Ел. Да. Водите на момичето бяха изтекли, а писъкът се усилваше и преминаваше вече в тежки стонове от болка. Може би нямаше кой да й помогне или..?
-ЛУХАН! ТОВА Е СИ ЕЛ! НЕЩО СТАВА С НЕЯ! ТРЯБВА ДА Я ВИДЯ!
-Моля?..Чакай!
-Няма какво да чакам мамка му! /момчето хукна към изхода и тръгна надолу по стълбите, опитващ се да разбере от къде идваха писъците й/
-ПОЧАКАЙ КЮ!..Ох…ще я уплашиш от вида си! Айш..! /момчето изсъска и тръгна подир него, още по-объркан от случващото си/


***
За миг всичко отново се беше превърнало в ад.
Ад, в който главните герои бяха Кюхюн, Лухан и вече раждащата Си Ел.
Дали този ад би се превърнал в рай или раят беше само в приказките и легендите, дадени от хората?
Ад, който причиняваше едно и също на всички тях…неописуеми болки. Някои душевни, а други физически. Кога най-после всичко щеше да приключи и всички биха заживели щастливо? Това можеше ли да се случи?
***


-Скъпа какво има!? /момчето бе клекнало до раждащото момиче и докосна лицето й/
-Кю?...Господи какво ти се е случило?! Защо лицето ти има….белези от петна и тези червени торбички под очите ти Кю..Ахх! /болките, които получаваше бяха вече в следствие от ужасяващите контракции/
-Дълга история…сега ще се обадя на бърза помощ! /момчето бръкна в джоба си, ала от бързината си изпусна телефона, който моментално се бе пукнал, а нервите и паниката изразена по лицето му започнаха да плашат момичето/
-Кю…плаши ме…видът ти. Лицето ти Кю…то е някак странно.
-Успокой се мила..дишай и издишай!.. Не се плаши…аз не съм звяр! /момчето хвана китката й в опит да постави нежна целувка, то маниерите му някак стряскаха Си Ел. Сякаш за първи път виждаше някой, който приличаше на психо отколкото на любимия й/
-НЕ СПРИ! АХ БОЛИ!
-Кюхюн! Какво за бога…? /Лухан притича по стълбите, като веднага бе вдигнал Си Ел на ръце/
-Аз..нищо…телефонът ми се сцепи, дай си твоя за да звънна на бърза помощ! /момчето се изправи, но опитвайки се да направи поредния опит да я успокои като галеше лицето й, той отново бе отблъснат/
-ЛУХАН НЕ МУ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА МЕ ДОБЛИЖИ!..ТОЙ….АХ..СТРАШЕН Е! ПЛАШИ МЕ ВИДЪТ МУ!
-Ах Господи…Си Ел упокой се…не изпадай в нервна криза. Просто… /момчето се опитваше по някакъв начин да я успокои докато даде жест на Кю да бръкне в джоба му за да вземе мобилния му/
-Той…изглежда като че ли е участвал във филм на ужасите! /болките, които получаваше с всяка една контракция сякаш промиваха едновременно мозъка й, карайки я да мисли така/
-Спокойно мила..просто той…той… /Лухан не знаеше как да й обясни всичко това, но нещото, което можеше да стори в този момент бе да я накара да се успокои и да я накара да се съсредоточи в това да не напъва сега/
-Страх ме е Лу…аааааххххх! /писъците, които издаваше кънтяха в цялата къща, а следователно всички съквартиранти се бяха притекли на помощ/
-Звънна ли на бърза помощ Кю!?
-Да! След 5 минути ще са отвън…нека излезем! /момчето седеше като попарено отстрани и не смееше да се доближи до нея, в страх да не й причини по- голям шок и да не се случи нещо на бебето/
-Леле Кюхюн! Ти си тук?.. Какво се е случило с теб? Да не би от гроба да си излязъл? /Минзи тотално бе превъртяла от вида му, но и шокирана от гледката на Си Ел/
-Боже Си Ел! Нека ти помогна! Диша и издишай! /групичка от момичета се бяха насъбрали около нея и Лу и макар и да не бяха експертки, то те се опитваха да й помогнат с успокоителни думи да не изпада в криза/
-ХОРА НЕКА ИЗЛЕЗЕМ!.. /Лу тръгна навън заедно с момичето, а всички други просто ги последваха, оставяйки Кю сам./
-А ти Кю?...Няма ли все пак да дойдеш? Тя ражда! /Оню се бе върнал да го викне, но засичайки погледа си с неговия…той настръхна целия/
-После..сега…не искам да я стресирвам с вида си. /момчето се усмихна и въздъхна, сякаш нямаше какво друго да каже/
-Ти си знаеш…
Оставяйки отново сам, момчето се приближи към прозореца, гледащ как всички бяха като едно пълноценно семейство. Всички онези, от които целеше да направи хора и да им покаже истинския смисъл на живота чрез тогавашните си мисии..и може би бе успял? Да. Точно така. Макар и по странен начин..макар и чрез игра, в която беше Биг Бос, той успя да направи от нищо нещо, ала сега това „нещо” беше смисълът на живота му. Той се бе привързал към всички тях както и те към него. Тогава какво по дяволите чакаше още? Защо бе избрал да остане сам вместо да бъде там с тях и при любимата си, която раждаше? Докога щеше да продължава да бъде бъзливец и несигурен в действията си?
-Хей! /от нищото се бе чуло малко детско гласче, изпълнено с вълнение и емоции. Но гласче познато за Кю/
-Какво искаш…пак? /момчето продължаваше да гледа през прозореца без да се обръща назад за да види виновникът за неговият външен вид/
-Защо седиш тук? Отивай при тях…линейката всеки момент ще бъде тук..нали не искаш да пропуснеш раждането Кю? /малкото момченце се приближи до него като леко докосна гърба му/
-Защо седя тук ли?..За да не я плаша с вида си…за да не плаша и другите…а ти защо си тук? За нова рана ли си дошъл да ми „подариш”?
-Хмм…не съм дошъл за това Кю, а просто да те накарам да излезеш за да не съжаляваш после.
-За да съжалявам за какво?
-За това, че би изпуснал най-важният миг с любимата си…мигът на раждането….споменът след това…емоциите. Отивай глупако! /момченцето замлъкна след изказаното си изречение и се отдалечи от него/
-А ти?..
-Какво аз Кю? Аз не съм жив, че да бъда там..сред живите. Пък и мигът е само за двама ви..аз не съм нужен там!....Аз просто ще се порадвам отстрани…ще се порадвам още малко преди да си отида завинаги. /малкото момченце се усмихна, а думите накараха кожата му да настръхне/
-Да си отидеш!? /след рязкото обръщане той не го видя, нито чу още веднъж, а бе усетил въздухът някак по- чист и свеж от преди/
По-чист и свеж от преди?...Нещото, от което се нуждаеше от толкова дълго време.
Сякаш малчо му бе махнал нещото пречещо му да диша в гърлото.
***


Дали странното, но и приятно усещане бяха в следствие от облекчение или от илюзия, която малчо му бе причинил?
Илюзия или не, сън или реалност..Кю така и не успя да разгадае странното си чувство на лекота в дишането и някаква изведнъж придобита енергия и хъс към едно ново начало.
Една нова страница в живота му.
***

.....
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Мар 14, 2016 7:42 pm

Баси Ухьон беше ужасен. Мисли само за себе си. Горкото момче под него плачеше от болка, а той просто продължи да си чука.
Нямам думи.
Иска ми се да ти направя пак забележка за грешките...от всякакъв виж, ама тва ти го повтарям всеки път и вече честно казано имам чувството, че нямаш желание да ги поправяш.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Сря Апр 20, 2016 3:21 pm

До всички мои "инкогнито" читатели :)
~ Съжалявам, затова че не съм така активна този и миналия месец, но ми предстоят матури и изпит по професия през юни месец. Уча много и нямам време за писане, качване на глави и т.н., но ще се опитам ако не до края на този месец, то в началото на другия да кача някоя глава.. Надявам се да кача нещичко, защото съм почти на финал, който с нетърпение чакам някога да започна и така хД!! Но преди финала, мисля че още 2/3 глави ми остават и край! :) Благодаря за търпението ви и се надявам да не ме забравите до завръщането ми! хД ..Ще се постарая да е скоро..
~Wo Ai Ni!~ ^-^
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 4 Previous  1, 2, 3, 4

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите