A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

~ К Ъ Щ А Т А ~

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Съб Окт 17, 2015 11:08 pm

Аз лично не исках да става така, но "болният" ми мозък ме контролираше докато го пишех.. хД да се надявам, че няма да съм под такъв контрол и занапред хДД .... /скрита лимонка/
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Сря Окт 21, 2015 8:59 pm

~ 15та глава ~

***
Не голямата стая, в която се намираха, Лухан все още беше шашнат от вида му..та той не го беше виждал чак толкова смъртно блед с червени очи и леки синявици под тях.
Видът на проклетото момче беше сякаш болен от най заразната и неличима болест, която можеше да съществува. По-високото момче се свлече близо до него и докосна лицето му..той искаше да узнае шибаната истина, която го мъчеше отвътре толкова силно, че сам не можеше да се контролира. Той повдигна лицето му, което гледаше в една празна точка към пода и го обърна към себе си за да „прочете” какво му е.
В празния му поглед той разбра едно…Кю беше преживял ад, но точно какъв трябваше той да сподели..
***

-не разбираш ли, че не понасям да те гледам така мамка му /Лу гледаше в лицето му, а в ръцете си той усещаше, че момчето трепереше..отново беше развил страх от чужди докосвания/
-престани! /Кю си дръпна лицето..все още бесен от постъпката му, но и изплашен/
-какво ти става по дяволите!? /Лу го стисна за раменете и го изправи насила, а това още повече накара дъхът на Кю да се учести..не е виждал до сега приятелят си такъв опърничав/
-на теб какво ти става, че се държиш така!?..щом не искам да говоря значи не искам ох /болката в глезените отново се появи/
-какво „ох”!?...виж Кюхюне ако не кажеш какво е станало в онази стая аз лично ще ида и ще разбера..нали знаеш какъв съм? /момчето го погледна сериозно, но чак сега видя дрехите му..те не бяха същите като онези, с които беше/
-що за инат може да си? /момчето смени темата отправяйки поглед към другия край на стаята, той бе разбрал, че Лу така добре го бе огледал, че и дрехите му най накрая забеляза/
-какво е това?...какви са тия пуловери, анцузи, черни кецове и… /Лу се вгледа в полу оголеният му врат където имаше едно розово петно и то доста голямо – смучка../
Кюхюн го погледна толкова объркано, че беше забравил за почти цялото си маркирано тяло от смучки и то нежелани. В ляво, по нагоре се виждаше и леко оголеният му врат, където беше смучката, тя така добре се виждаше, че колкото и да дърпаше да се скрие, то опитите му щяха да бъдат нулеви. Очите на Лухан за съжаление бяха точно там..те бяха видели това петно, погледът му стана някак страшен, но може би вече сам се беше досетил какво крие момчето на среща му.
Чу се едно разярено дълбоко вдишване и издишване като бик, който беше готов за атака. Блеещият се поглед на Кю все още беше към другия край, той усети, че напрежението се покачваше и за да го предотврати, то той си отвори устата в опит за да каже нещо различно, но моментално беше спрян.
-Лу искам да… /Кю млъкна щом показалеца на Лу беше поставен върху устните му/
Времето сякаш беше спряло, а очите на Кю станаха двойно големи.
Лухан толкова лошо го гледаше сякаш беше готов да му скочи, но не на него, а на този, който се беше осмелил на това. Двамата дълго се гледаха в очите, докато Кю отново не отмести погледа си другаде, отдръпвайки се леко назад..това още повече осъмни приятелят му за странните му действия. Отдръпвайки се назад, Лу веднага се приближи до него и сложи ръката си на оголеното място и отгърна остатъка от плата за да види по добре.
Видът беше ужасяващ…розовото петно беше наистина голямо беше като, че ли е опит за откъсване на тъканта, но уви беше си просто една противна и огромна смучка, която все още Кю я усещаше сякаш Такеши още го смучеше. Момчето усети как погледът на Лухан стана зловещо страшен и само как се чуваше в тишината скърцането със зъби и стискането на юмрук.
В този момент Биг Бос наистина разбра едно..неговият приятел беше повече от такъв..той знаеше, че винаги Лухан щеше да се притече на помощ, но за толкова много изминати години заедно той никога не беше разбирал едно – Лухан лесно побесняваше заради него и вършеше неща скришом зад гърба му, защото прекалено много ли държеше на него или имаше и още нещо?... Кюхюн беше толкова объркан колкото и прост за да не разбере това..малко бяха хората като него, притежаващи истински и верни половинки точно като самият Лу. Кюхюн отново го погледна и докосна ръката му като се опита да я махне без да прекъсва тишината..кой знаеше Лухан можеше да избухне в крясъци..
Ръката беше толкова скована и силна, че момчето усети вените по нея и едвам я махна, но махайки я той отново се вцепени в болка и се свлече пред краката му. Онази отвратителна и коварна болка долу го беше пленила и сякаш той бе роб на нея. Картината не беше розова…Лухан беше прав, гледащ в една точка и толкова бесен, че не можеше да сформира думи в едно нормално и кратко изречение, а Кю сякаш беше по мюсюлманска поза „молещ се” в краката му. Точно тогава Лухан се свести от шокиращата гледка и реши да произнесе уж спокойна реч , а до колко спокойна…не беше съвсем такава, той се опита да се овладее.
-КЮХЮНЕ..ОТ КОГА Е ТАКА?..КАКВО ТОЧНО ТИ Е НАПРАВИЛ ОНОВА ЖИВОТНО АДОВО!? /Лухан беше като камък, който го гледаше от „високо” и едва се сдържаше да не се развилнее/
-аз…а-аз… /момчето едва започваше изречението, докато Лу не избухна/
-КЮХЮНЕ ГОВОРИ ИЛИ ЩЕ БРОЯ ДО 3 И СЛЕД ТОВА САМ ЩЕ РАЗБЕРА ОТГОВОРА,  А АКО ТО Е ТОВА, КОЕТО НАИСТИНА СИ МИСЛЯ ЗНАЙ, ЧЕ ЩЕ ГИ РАЗФАСОВАМ ВСИЧКИТЕ!!!
Кюхюн наистина не го беше виждал в такава яростна светлина..той премигна няколко пъти и те първа мислеше изречения, докато Лухан започна да брои и стигна на 3.
Точно когато Лу превърши броенето, момчето тогава отвори устата си в опит да каже нещо, но гневът беше напълно обвзел приятеля му и самият той клекна до него и започна да го съблича.
Това събличане потресе Кю отново, но той знаеше, че беше безпомощен, но и че Лу никога нямаше да го нападне. По-голямото момче оголи гърба, а после и врата му, както и корема и ги огледа, а гледката беше от ужасна, то до гнусна…той беше целият в розови големи петна и тук там по някоя синина, а те най вече бяха малко под корема му.
-СПРИ!..НЕ ИСКАМ! /момчето изпищя като на умряло, а в това вече нямаше грешка..Лу знаеше отговора на тези противни неща/
-ТАКЕШИ ЛИ ТИ ГО Е ПРИЧИНИЛ!?..ГОВОРИ!! /Лу се издъни и веднага позна начина, по който Кю беше белязан..да това си беше и самият главен, който също така беше изчукал в началото Лу без знанието на никой/
- а ти как позна, че е той, а!?...и теб те е чукал без да ми кажеш мамка му! /Кю му се нахвърли и го срина на пода и лежеше върху него задъхан и бесен/
И двамата се бяха издънили в този момент. Лухан много добре познаваше такта на Такеши, а Кю знаеше, че и Лу му беше примамка само за да влезе и да бъде управител на първото „шоу” в Сеул, което след приключването му ще бъде пуснато по националните телевизии и програми. Кюхюн дишаше тежко върху него, но нараненото и изтезавано тяло не можеше да мръдне, освен ако Лу не му беше помогнал. Момчето под него го гледаше и не знаеше как да започне разговор, но забеляза отново онази болка в очите му..болка на изтезание и мъчение. Опитвайки се да го изправи леко, Кю му плесна ръката и сам се изправи някак..беше студен с него или по точно бесен.
-ела..дай да ти помогна, че…./момчето се изнерви още повече от вида му и замълча../
-вместо да ми помагаш излишно по добре започни да ми обясняваш как така аз бях приет във фирмата скъпи ми приятелю! /погледна го толкова злобно, но отново и така беше сладък и красив, когато беше намръщен и гневен/
-какво да ти обяснявам бе /веднага се направи на луд и гледаше да отбие номера/
-стига! /Кю го изправи, а Лу го погледна..погледите отново им се засичаха/
Лухан се усети, че се беше издънил с това, което каза, а Кю знаеше истината макар и по такъв отвратителен начин. Двамата дълго се спогледаха докато измислят речите си, то други речи вече се витаеха в онази проклета стая. Стаята на Такеши.


***
Стаята все още беше обладана от мириса на младият Биг Бос, а в нея все още стоеше на бюрото си Такеши-Сама, подписващ документи..преструвайки се, че сякаш нищо не се беше случило. Не след дълго на вратата му се почука, това беше и колегата му Аяка-Чо, който беше доста любопитен как го беше наказал и също така да планират бъдещето за онези съквартиранти, чиито месеци си течаха бавно и мъчително.
***

-влез! /Такеши се усмихна докато подписваше, доволен от полученото..определено му беше ден и настроението му нямаше да се развали/
-уу що за усмивка е това…от доста отдавна не съм те виждал такъв засмян ха! /мъжът влезе вътре и заключи, беше готов да проведе по късният си важен разговор с него/
-ами доволен…доста доволен, но гладен за още /мъжът стана и отиде да ме налее уиски както и на самия себе си/
-личи ти..аз все пак дойдох да проведа разговор с теб, но преди това разказвай как мина наказанието..малкия добре ли се справи /мъжът взе чашата си и седна удобно на широкото кресло срещу Такеши/
-ахх не знам от къде да започна..освен, че малкият е истински бонбон..няма по прекрасно тяло в цялата компания
-аз знам..все пак мирисът е още тук..пресен както винаги…късметлия си знаеш ли /засмя се мръсно, отпивайки от чашата си/
-да такъв съм..все пак беше мой ред да го изчукам…щом цялото училище го беше минавало всеки ден, то и моят ред беше дошъл ха…с това момче мога да го правя 24 часа без спиране… /пиеше, а в едната си ръка държеше раздраната му бяла тениска, която си беше забил в лицето, отново искащ да поеме целият този аромат…същинско животно/
-е ба..що за мирис бе..дави ме /мъжът се закашля, но все още нямаха отговори от къде произлиза това чудо на природата/
-дави те защото е естествен и приказно прекрасен хмх../отново вдиша от тениската, което потресе мъжът срещу него/
-боже обсебен си яко! /засмя се и пиеше като смок питието си/
-да…та ти за какво искаше да говорим /не пускаше  и за миг тениската/
-за това как ще продължи играта от тук нататък….ще върнем ли малкия на работа или ще го махнем чисто и просто?
-хмм..за сега няма да го връщаме нито да го гоним..ще седи тук докато не измисля какво да го правя..ще му дадем стая както и на онзи идиот Лухан..че казах Лухан как мина с него, чука лу го? /засмя се толкова противно, че веднага стисна тениската/
-не баш чукане…мина само със свирка, но свирка ли беше..просто върха айш /мъжът се засмя, но и това му стигаше/
-ех…ти си знаеш, но все пак ме учудваш..преди беше по злобен..да не би да си омекнал бе /засмя се и изпи уискито си, а тишината отново настъпи/
Мъжът беше доста разсеян, но и мислещ по въпроса кой от тук нататък ще дава мисиите щом Кю няма да бъде начело с това. Той мислеше и гледаше в една точка, но отговорът беше изписан отдавна на лицето на Такеши.
-та..кой ще бъде заместващ от тук нататък
-е как кой….ще назнача Крис пък после ще му мисля… /Такеши все още мислеше какво зло да посее сякаш сегашното не му стигаше/
След като мъжът получи отговор на въпроса си, то настъпи отново тишина, но нечии змейски поглед отново беше наблегнат в камерите.
Дали и той забелязваше това, което и Кю? Тъй като вече е официално 08:02 отново съквартирантите бяха долу готови за мисия, но все още Си Ел тъкмо ставаше от леглото това нямаше как да не бъде забелязано от злият Такеши. Той така се загледа в нея, чак и презрамките и забеляза, но и завалената й походка…болна ли беше тя,беше единственото, което му бе хрумнало. Не успя да не поразмисли на глас.
-виж…май си имаме болен съквартирант
-е..на всеки му се случва /мъжът не се беше съсредоточил на това как изглежда за разлика от Такеши…той дори огледа къде и как се докосва/
-виж..тя се докосва по корема /даже се изправи и увеличи кадрите за да се опита да разбере какво става/
-ееее чудо голямо! /Аяка сякаш беше духом някъде другаде…истината е, че не знаеше след всичките глупости как да преработва бъдещите кадри след като приключи играта..но наистина това не вълнуваше толкова силно другият мъж/
На увеличените камери се вижда как момичето се обличаше бавно, но и галейки корема си, та що за болест ще бъде това, че чак толкова много „грижа” да полагаше за нея? Естествено това не беше болест..беше много по различно, може би хубаво или лошо..момичето сякаш усещаше нещо различно в тялото си..да тя имаше инстинкт, който никога не я беше лъгал..усещаше, но и тя не знаеше какво е то точно.
Дали да поиска лекар или просто помощта на Лухан…но това, което трябваше да предприеме нямаше време за губене. Такеши наистина остана изненадан що за болест ще е това, че чак Си Ел да галеше корема си, но като се замисли той май имаше едно на ум…или имаше нещо общо с Кю или мирисът му беше виновен….
-това не е нормално…на мен мирисът му ми влияеше доста бурно докато го чуках, но при нея…хмх..
-щом момчето е ненормално то не се учудвам ако е прихванала нещо от него хахаха /ситуацията се сметна доста смешна за Аяка, но не и за него/
-днес няма да имат мисии..мисията ми е да проуча едно нещо…/мъжът стана и отиде до прозореца да мисли „трезво”/
-щом казваш…


***
В началото всичко беше наред…но за разлика от тогавошното време и сегашното, то къщата наистина започваше да се изменя и дали тази игра си беше игра или просто безмисленица, която трябваше да приключи колкото се може по скоро.
На времето се раздаваха мисии и наказания ала сега мисиите бяха съвсем други и то не логични за разлика от истинските. Дори главният имаше своя не логична мисия – да разбере какво става в тази ненормална къща и какво точно се случваше с Си Ел та беше толкова слаба и отпаднала по 24 часа. Наистина нещата не вървяха нито на добре нито на зле…просто периода, който бе настъпил беше един бавен и мъчителен за всички.
Дори беше трудно и за Лухан, който и той имаше собствена мисия, която по никакъв начин не беше за изпускане. Той както и Такеши бяха в свои води в своите мисли и планове за действия. Единият за отмъщения в името на заклетото приятелство, а другия в името на играта и купищата пари, които можеше да получи след всичко това.
Кое от двете щеше да доведе до краен резултат?
***


Беше отново сутрин. Сутрин, която беше и спокойна и тревожна за някои.
Спокойна беше за тези, които не вършеха нищо, но все пак готови за новата си мисия, а тревожните бяха от типа Си Ел..Дара…Пак Бом..Джесика. Си Ел си имаше оправдание за да бъде тревожна..все пак Кю беше отведен по груб начин и то пред очите й, но за другите..не се знаеше. Знаеше се само че Джесика е вид „сателит” в къщата, чиито уши бяха винаги в готовност да подслушат или чуят нещо също като Темин ха.
Напрежението беше твърде покачено за тях 4тирите и това не остана не забелязано.
-оофффф този нямали да ни дава мисия бе мамка му! /Дара не издържа на мълчанието в хола и реши да го развали с поредната „мини” ругатня/
-за къде бързаш!?..и без това всичко е прекалено спокойно..надявам се да не викнеш дявола с твоето бързане /Уенди се намеси все още ядяща сутришната си закуска/
-хаха…нали си му свикнала да му ходиш по свирката и все да бъдеш добрата в мисиите! /незнайно как разговорът се преобърна на спор, който мина през нечии чужди уши/
-ЩО ЗА ГЛУПОСТИ ГОВОРИТЕ ЗА БОГА!? ТАКАВА СВИРКА ЩЕ ВИ ВРЪТНА ЗАЕДНО С ГЛАВИТЕ ТА ЩЕ СИ ВИДИТЕ ЗАДНИЦИТЕ! ДА НЕ СЪМ ЧУЛА ДА ГОВОРИТЕ ТАКА ЗА НЕГО! /ето, че отново гневното момиче се развихри…сякаш не беше в настроение за нищо и никой, но отново държаща корема си/
Женските погледи се насъбраха като мухи на нея, гледащия толкова странно, колкото си беше отново странно за Дара да чуе подобни думи като онези…те бяха защитаващи също като тукашните. Какво за бога се случваше с това момиче? Беше ли влюбено в Биг Бос или просто се вживяваше в ролята си на „защитник”? Това бяха единствените въпроси обкращаващи съзнанието на Дара, но вече и останалите. Мина се около минутка от изговорените думи, докато Дара не се приближи отново към нея, спокойно и плахо..
-пак ли?..пак ли този гняв от нищото?...до кога Си Ел?!..какво става с теб!? /Дара сложи ръцете си на раменете й и я погледна в очите…в тях нищо не се разбираше освен тревожността, която те излъчваха/
-нищо…не ме разпитвай не съм на кеф особено! /настроението й се менеше бързо така, че беше трудно някой да отгатне..освен един човек/
-я ела! /Дара я помъкна в една от тоалетните на етажа и заключи отвътре/
-какво ти става по дяволите! /не беше ругатливо момиче, но уви..нещата се променяха или времето променяше нея/
-много добре ще си поговорим..и докато не кажеш истината, то ти от тук няма да излезеш както и аз без значение какво ще става! /момичето леко повиши тон като остави Си Ел шокирана от държанието й/
Ситуацията се беше нажежила в тоалетната, но за разлика от техният разговор, то същото се отнасяше и при мъжката партия. То там разговорите, споровете, заядливостта край нямаха още от самото им влизане..ако не беше тоя виновен, то онзи е бил или обратното.
Всеки би ги сметнал като банда идиоти, но някак те се разбираха дори Чули да беше все още в процес на „опитомяване”, то другите нямаха сериозни проблеми, но днес техните уроци щяха да покажат крайния резултат или не?
-ромео хайде бе!...виж, че Джойчето те чака с отворени обятия /Хае се хилише както винаги като надрусан циганин/
-такъв ромео ще ти дам, че ще си видиш наклецания задник с един удар! /ти да видиш…бяха наконтили Чулката не като за нормален ден, а като за сватба..за бога какво си мислеха, че правят или щяха да го отнесат по късно?/
-айде бе тръгвай…и помни…на Джой може да й хареса това да си романтичен! /Кей му беше частния даскал относно култура и романтика..та той самият беше с грешния пол ха/
-а ти от къде знаеш на Джой какво ще й харесва, а маймунке палава! /Джонг му стисна задника опитвайки да си вкара лапата директно през дънките/
-ахх бе ей! на сухо ли искаш да си докато този некадърник не си свърши работата!? /Кей наистина беше като жените..вечно не можеш да му угодиш…/
-кой наричаш некадърник бе ей пишле малко недоклатено! /Хичол се ядоса и го хвана за яката/
-ейй да ми пуснеш гаджето че а съм те разглобил на части! /Джонг веднага си дръпна момчето и го стисна за ръката/
-а бе ей да не съм ви играчка!...ти отивай да й се разправяш в любов, че не знам дали ме усещаш /Кей се агресира и единственото, което получаваше, то бе ръката плаваща му отзад в дупето/
-предложих ти да те чукна за добро утро, а ти ми отказа..ето защо си агресиран скъпи…ела да ти опъна гръбчето на плота в името свято!
-какво.. ох да! /Кей му я усещаше още по игрива, отново някои си позволяваха да рушат правилата или те вече си бяха разрушени/
-ела де котенце!..ела да ми подскачаш отгоре като животно! /стисна му дупето, вкарвайки си средния пръст без питане/
-ааааахххххх божеееее!!!! /момчето разви прав оргазъм в ухото на набожника, който както винаги се разминаваше с бандата идиоти/
-боже господи заведи тези разгонени грешници в царството ти и им дай разум боже! /подмина ги и седна на едно кресло, четящ сутришните си четива/
-ах малкия ела да те чукна в ИМЕТО БОЖИЕ НА ПЛОТА! /нарочно повиши тон, и вкара изцяло пръста си в него, като го „чукаше” прав/
-м-мило стига бе….развивам оргазъм с пръста ти ох /момчето се прегъна и се опря във фотьойла на набожника и му щтръкнаха на главата да те натискат/
-ТУКА ЩЕ ТЕ КЛЕЦАМ МИЛО! /Джонг сабу гащите на момчето и му олъщи дупето като му повдигна му повдигна единия крак/
-боже не бе ей мале /беше се изчервил целия до сега не бяха правили онлайн порно/
-да маймунке тук казах! /момчето също развихри прелестите си и му огъна гръбнака на макс за да му е по удобен, но разбира се набожника щеше да получи сърдечен удар на млади години от бруталната гледка пред очите си/
-що за развратници сте това, че нямаме може би мисия не значи, че ще се…. /момчето запецна на думата „чукане” и стана от мястото си/
-хах не ми пука общо взето нали бонбон! /шлепна му дупето и все още го огъваше като струна до лудост създавайки възбуда у него/
Докато някои вече бяха разгонени, други напрегнати, трети нервни, то Хичол най накрая се реши сам да отиде при Джой и да започне с назубрената си реч. Той наистина я харесваше и искаше да си признае всичко, но след този тренинг до сега, то той вече бе готов да опита на ново…дали щеше да се сформира нова двойка или нов пореден провал?


***
Всичко сякаш мина гладко от части при мъжката партия, но все още едно нещо не беше съвсем наред….разговорът, който се проточи беше доста дълъг.
Си Ел беше отказала да говори, но изведнъж и призля и започна да повръща..дали вирусът беше сериозен или нещо необичайно й се случваше. Един гинеколог или лекар нямаше да навреди, но това беше невъзможно и то при тези усложнения при Биг Бос и цялата обстановка.
Дара отново не се сдържа с въпросите си, но това наистина я беше шокирало..да я види толкова зле…картината не беше розова
***


-боже какво ти е!? /Дара се вцепени като я вижда що за гледка беше пред очите й/
-н-нищо…изморена съм инспекторе! /стана леко като се оправи и отключи/
-ама…аз..съжа…./без да се доизкаже, то Си Ел вече беше излязла и отново се хвана за корема, в който се криеше цялата истина/
-съжалявам…./каза го с притихнал глас и се хвана за челото…какво да си помисли, дали тя беше виновна за тукашния случай или просто нямаше връщане назад/
Си Ел така и не чу думите й след като тя вече беше в кухнята, то Дара беше останала все още сама в тоалетната мислеща над случилото се и как да я накара да повярва, че може да й се довери. Това си беше доста трудно след като Си Ел си беше недоверчива от малка, то никой не можеше да я накара да направи нещо насила камоли да се довери туко така.
Времето си показваше така, че сега тя се беше отдала в него, но и нейната душа и съвест я гризяха затова, че не успя да спре Крис онази нощ. Единственото от което имаше нужда беше да разбере по някакъв начин какво се беше случило с Кю и неговият приятел..къде бяха те и дали изобщо имаше начин да се срещне поне с един от двамата?
Все пак надеждата умираше последна. Момичето се върна обратно горе и влезе в стаята си..стаята споделена с нея и Кюхюн. Не беше кой знае какво, но споменът с него и случилото се нямаше как да бъдат забравени. Искайки за миг да се отпусне в собствените си мисли за него, то тя се приближи и легна на леглото си като се обърна по корем, заравяйки ръцете под калъфа си.
Под калъфа си тя усети нещо на допир..то беше вид плик, в който определено имаше нещо.
Изведнъж махна калъфа си и що да види…беше бледо жълт плик, в който като го отвори видя едно писмо и един тест за бременност не разопакован. Как за бога се бяха озовали там и кога след като само съквартирантите бяха там..без Биг Бос и Лухан.
Си Ел остана шокирана от видяното, но бързо се съвзе и започна да чете…скри остатъка и се нахвърли на четивото си.


***
Наистина си беше мистерия как този плик ще бъде озован в тази стая и то от кой след като Лухан и Биг Бос ги нямаха. Дали и някой друг беше замесен в това или просто лисицата Лу както винаги правеше от невъзможното възможно?
***


Стаята, в която бяха беше останал само и единствено Кюхюн. Лухан както винаги се вееше из коридорите, но този път не идваше от там, а от някъде другаде..било то при шефовете или..?
Да, момчето побърза да се прибере скришом от тези, които можеха да го видят и влезе като булдозер в стаята където лежеше или по точно спеше отпадналото момче.
-КЮХЮНЕ! /Лу явно избърза с високия си тембър и щом го погледна той осъзна, че момчето наистина спеше…той искаше да му каже нещо важно, но свързано с какво?/


***
Виждайки как спеше спокойно, то той беше доста нетърпелив да сподели нещо, но за да не го събуди тъкмо когато най накрая е заспал, то Лухан отново излезе.
Момчето пое дъх и беше шашнат от това, което знаеше или на което му помирисваше, какво бе то и как щеше да намери спокойствието за да го сподели с Кю?
***

~ Бавно пиша. Бавно качвам, но все пак на последно време обръщам повече внимание на един спец. мой биас и така...
за радост на някои и тъга за други, то следващото, което ще следва е Бонус Сцена. Все пак гледам да въртя нещата хД тралалала..
До скоро, мой болен мозъчко! хД ~
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Окт 23, 2015 4:16 pm

"предложих ти да те чукна за добро утро, а ти ми отказа..ето защо си агресиран скъпи…ела да ти опъна гръбчето на плота в името свято! "
Човек знаеш ли колко ма размазваш с тия ДжонгКий части хд. Не мога..не знам просто Джонг е брутален..сериозно обожавам го.
Смях се толкова искрено.
Направо нямам думи


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Окт 25, 2015 4:28 pm

!БОНУС СЦЕНА! - СКЛЮЧВАНЕТО НА СДЕЛКА


Сън?
Кюхюн беше в пълен покой, който само един мъртвец или човек в кома можеше да изпита това чувство.
Никой не спеше толкова стряскащо спокойно-дори и когато вдишваше, то не се усещаше.
Момчето си беше чист талант и дар от Бога на земята. Нямаше друг като него – изстрадал и неземно красив и нежен. Лекото му и спокойно спане беше незаменимо, този път беше по ненормално от когато и да е било. Кюхюн се беше отдал напълно в един дълъг и непокътен сън, никой не можеше да го събуди освен ако от изневиделица той отвори очи..винаги си е бил такъв странник и проклетник.
Проклет го беше направил живота, а странен, хората които така и не искаха да опознаят нежната и добрата му страна. Те всички го правеха на отрепка и нищожество.
Ето, че не само той е странен, но и сънят му..луд ли можеше да бъде човек, ако разговаряше със собственият си „Аз”? Той луд ли беше?
Сънувайки не кошмар, а нещо още по нереалистично, то в отвъд съня на момчето, той се беше озовал някъде, било то поляна или поле това не беше важно или беше?...Защо точно това?
Гледката си беше като истинска…много повече от 3D.. дори типично за един фантазьор.
Наистина е не обикновена поляна, която всеки би си представил. Тя единствено беше покрита в черни лалета, но от цялата обвзета от черни лалета  поляна, то само и единствено в центъра й имаше едно бяло, толкова бяло и искрящо лале, че човек може би беше срещнал духа на ангел в него. То излъчваше приятна нежна и бяла светлина сякаш беше светеща лампичка.
Що за ненормално е това мъж на 25 да сънува и то точно такава гледка?
Описанието не приключва туко така..защото това е повече от един обикновен сън, но за разлика от обикновените сънища, то този надали би бил забравим.
Денят там си беше слънчев, но тук таме си имаше и по един чисто черен облак на небето.
Добре, те бяха около 5/6 сред светлосиньото и огряло от слънцето небе, които в течението се появяваха, но дали за буря или това си беше нещо обичайно като при реалността? Буря + дъжд например? Не.
Сред безбройните черни лалета и едно бяло като ангелско перо беше и едно момче на около 8/10 годишна възраст, не беше все още тинейджър, но някакво не обикновено момченце, което беше седнало по турски начин сред цветята гледащо с безмълвно изражение само и единствено бялото като сняг лале.
Момчето беше доста спокойно, но и напрегнато защото настъпи сънят, в който той най накрая ще се срещне със своето реално и пораснало с годините си „Аз” образ. Момчето бе облечено цялото в черно, но само едно го отличаваше в чернотата- бялата му и мека като памук тениска. Лицето му беше бледо-бяло с розови пухкави устни, които при допир човек може да усети нещо женско в тях..косата му беше закрила част от лицето му..това бе обичайното за него. Той никога не обичаше да си показва изцяло лицето, но в този момент- в този сън, то това момче трябваше лице в лице да се види със Кюхюн. Защо?
Кюхюн беше на малко разстояние далеч от него. Той огледа обладаната от черни лалета поляна и остана шокиран..дори в собственият си сън той си повтаряше „Що за ужас е това..къде съм!?”. Истината е, че той се намираше в собствената си долина на омраза-сърцето си. Там където беше цялата злина и омраза към всички, но тъй като от малък той беше тормозен психически и физически, то това малко момченце всъщност беше той. Този детски образ на изтормозен и блед вид се беше запечатал до такава степен, че в този момент той можеше да се види отново след толкова много години. Да види какъв е бил и как винаги е криел лицето си било то от срам или от отвращение.
Вече порасналото момче доста старателно и мълчаливо бе огледало цялата поляна, дори и небето, което от слънчево стана смъртно бяло, а малкото лъчи светлина бяха вече изчезнали…беше останал само той и старият „той”.
Сам със себе си.
Тишината беше обладала поляната на черните като смърт лалета- долината на сърцето му.
Там където се сееше разруха и само разруха. Кюхюн наистина започна да се плаши..къде по дяволите се намираше и защо точно тук и то с това момче, той не осъзнаваше, че тази чернота произлизаше само и единствено от него както и малкото момченце, което беше плен от всичко това. Той беше пленник на собственото си вече зряло подсъзнание и омраза, която край нямаше. Дали това можеше да се промени след като поговори със старото си собствено „Аз”? Не след дълго тишината беше развалена от Кю. Той не сдържа въпросите си и започна един по един да ги задава пред това мълчаливо и все още гледащо в една точка дете- единственото бяло лале сред този черен и ужасяващ хаос.
-къде по дяволите съм!?..защо всичко е толкова зловещо, мрачно и ч-черно!? ..и толкова реалистично!?/отново ругатни произлизаха от устата му, на къде повече отиваха те?..освен, че след всяка ругатня и зла дума, то поляната още повече се променяше към черна както и безбройните черни вече смъртни лалета/
Малкото момченце моментално измести погледа си към него. Той беше толкова спокоен, че сякаш беше глух, не разбиращ какво му говори. Гледайки го в очите, детето стана свидетел  що за демон се бе превърнал той и че и малкото добро, което притежаваше, то вече е изчезнало или все още не? Малкият Кю стана и се приближи до него, като постави малката и белязана от белези длан върху онази зона, в която се намираше сърцето му или по точно долината на злото. Той притисна малката си ръчичка и затвори очи, но не след дълго голямото момче пред него се отдръпна с толкова мощ и сила, че това малко дете остана в шок. Защо бягаше от собственото си „Аз” след като това е самият той, но в образ на момчето, което бе тормозено всеки ден, цяла година, цял живот? Малкият Кю също се отдалечи от него и се обърна в гръб, разваляйки отново задгробната тишина.
-що за демон си?...това не съм аз..не и аз….не съм пораснал и станал такъв. Боже не съм такъв! /момченцето се хвана за главата и я стискаше, сякаш искаше да се самоубие пред него и всичко да се свърши/
-престани да говориш глупости и кажи кой си ти! /Кюхюн наистина беше демон, дори повече от такъв. той отново се приближи до малкото дете и докосна гърба му, но този път не топлина, а студенина се излъчваше от ръката му/
-дори и топлината ти е изчезнала..що за чудовище си? /момчето мърмореше в гръб и беше свело главата си долу/
-какви ги дрънкаш бе малкия!? /Кюхюн го стисна за рамото и го обърна срещу себе си..той дори не може да познае самия себе си, странно./
Лекото стискане бе превърнато в ужас за малкото момченце. То изпита такава болка, че чак очите му заплакаха..то си беше духче, но все пак с някакви минимални чувства. Той затвори и стисна очичките си и само въздъхна отваряйки малките си устни в опит да каже нещо, прикривайки болката, която я причинява вече порасналият „той”.
-аз…аз съм твоят детски образ, демоне! /малкото момче хвана рамото си и го търкаше за да отмине болката/
-м-моля!? /така странно го изгледа, че малкото момче потъна в погледа му, смразяващ поглед/
Момчето не устоя на това да не му каже точно къде се намира и беше решено сам да му разясни хаоса от черни като смъртта лалета защо бяха пленили цялата поляна. Детският му образ отново се върна там където по рано седеше и отново седна, гледащ онова отличаващо се бяло лале, което беше непокътнато и някак беше ключът към целият този абсурден отговор.
-така явно с теб не мога да комуникирам от близо, затова ще седя тук, а ти стой далеч от мен. Ти искаше отговор, тогава ще слушаш без да ме прекъсваш става ли?! /момченцето, кръстоса краката си и седна по начин сякаш щеше да започне своята йога сред целият този черен ужас/
-добре! /Кюхюн запази мълчание и въздъхна, оглеждайки отново зоната, в която се намираше/
Малкото момче отново въздъхна виждайки, че на големият явно не му се слушат обяснения, но вече нямаше време за губене. Той сложи ръцете си в джобовете и го погледна.
-аз знам, че ти дори не ме и познаваш…не познаваш собствения си „Аз” образ, но Кюхюне ти в момента се намираш в долината на черното ти като катран сърце..тази чернота и този мрак са в следствие на цялата омраза, която таиш към хората, ти си пленник на нея, но най лошото е, че и аз- твоят детски образ също е пленен в този мрак. Цветята, които на времето бяха всичките бели, то сега всичките са черни, но само едно явно е оцеляло след всичко това. Тези лалета са черни благодарение на омразата ти и това, което си сторил дори и на съквартирантите си…тези цветя, когато беше малък, то те бяха любимите ти..помня, че мама всяка сутрин даваше по едно за късмет през деня ти. Ти беше щастлив, докато късмета ти не изчезваше щом кракът ти беше стъпил в онзи ад. Кюхюне, ти наистина ли не помниш кой съм аз?...погледни ме!...аз съм ти!.../момченцето го гледаше отново толкова спокойно, но погледът му беше тъжен, това духче беше изстрадало и нещастно също като типичният и жив Кю, който така откачено продължи да го гледа след всичко изказано до сега/
-аз…а-аз не знам какво да кажа…това е абсурд..ха /Кю се изсмя в очите му, а веднага след това усмивката му се превърна в смразяваща/
-значи не помпиш, а поне вярваш ли в думите ми..погледни цветята си и се опитай да си спомниш!..аз не случайно съм те повикал тук за да налея малкото, което е останало от мен в теб! /детето замълча гледайки как Кю се луташе в мисли..объркващи мисли, които му причиняваха ужасно главоболие/
-аайшш!...не мога да си спомня мамка му! /Кюхюн тропна с крак подведен от собственото си главоболие, а това накара мрачнотата и тъмнината да станат още по страшни…дори гръм от нищото се чу, да това беше гръм произлизащ отново от ярост и страст за разруха/
-ПРЕСТАНИИИ! /момченцето се хвана за главата и отново в очите му се появиха сълзи, но този път кървави…той не издържаше повече на това- да бъде окован в собственото си пораснало тяло/
Силните произнесени думи от страна на слабото и облечено в черно момче пронизаха като гръмотевица подсъзнанието на Кюхюн. Тази дума „престани!” изведнъж проблясна в главата му осъзнавайки едно- тази дума я изричаше всеки божи ден, когато беше нападнат. Той усети силна болка в гърдите си сякаш нещо го задушаваше, той се свлече из „блатото” от черни лалета и се сгъна в поза „топка”. Кюхюн едва си поемаше дъх от ужасната болка и не намираше дума, с която да я обясни. Тази болка така силно го болеше, че чак самият той изказа тази дума…той беше безсилен..отново безсилен и нищожен пред собственото си „Аз”.
-п-престани…ти ми причиняваш тази болка нали..ти си този, който ме мори!? /Кю едва си обърна лицето за да го погледне, но що да види..малкото момченце се беше изправило и го гледаше чудно/
-защо аз да те моря след като ти сам си се въвлякъл в това положение, сам морещ се в собствената си отрова/момчето клекна пред него гледащ едно черно лале, което явно му се беше набило в окото/
-кажи ми едно…защо точно с теб трябваше да се срещна?...възможно ли е да полудявам или../замълча  и се изправи леко щом болката отмина/
-защо с мен ли?...ах..истината е че вече не издържах да търпя болката, която се влива в това пространство..тя започна някак да ме трови и затова ти се озова тук, но тъй като не ми вярваш, че ме тровиш със собствената си отрова, то нека ти го докажа.
Кюхюн все още беше объркан от самото начало. Той все така гледаше и не разбираше думите на малкия, но съвсем скоро щеше да разбере що за отрова пръскаше по хората и съквартирантите си. Малкото момченце отново се изправи и тръгна из черната поляна. Погледът отново улови едно недалечно черно лале и клекна до него. Протягайки ръката си, детето се осмели да я отскубне заедно с коренът, а реакцията на Кюхюн беше наистина откачена и ужасяваща.
Кюхюн сякаш бе прорязан в коленете от толкова силна и сковаваща болка, че разтресе тялото си, не можейки да се овладее от нея. Той издаде толкова ужасяващо гръмогласен глас, че накара дори малкото момче моментално да падне в черните лалета, които като обвивка обвиха малкото му телце. Болката си беше смайващо ужасяваща, че чак накара самият Биг Бос да се разплаче, молещ се за милост.
-МОЛЯ ТЕ СПРИ ДА МИ ГО ПРИЧИНЯВАШ!....БОЛИ МЕ!...РАЗРЯЗВА МЕ КАТО ОСТРИЕ, ЗАЩО!?..ТОЛКОВА ЛИ СЪМ ЧЕРЕН В ОЧИТЕ ТИ, А МАЛЧО!? /Кюхюн вече не издържа..вече си мислеше, че вместо в поляната на черните лалета, то той бе попаднал право в казана на дявола, но уви това не беше дявол, а цялата болка и омраза причинена от самия него/
-ах..мен ме боли повече от колкото си мислиш!..всеки ден е така при мен..докато ти се ядосваш и раздаваш правосъдия, то тия простотии се трупат на мен..виж ме..аз съм твоето старо „Аз”-негоден и проклет още от самото раждане. /момчето отново замълча, но отново държеше оскубаното черно лале, чиито корени бяха като паежени, оплитащите се в малката му ръчичка/
Тези думи накараха Кюхюн да потръпне от ужас, той наистина до сега не беше осъзнал що за злини пускаше и всяваше у хората, дори и на тия, които не познаваше. Той дори нараняваше това момченце, което всъщност беше самият той като малък..той му причиняваше болка толкова много години, че чак сега се беше замислил. Той започна да съжалява за това, че се е родил, но не съжалението би го поправило, а само и единствено едно ново и различно от „омраза” начало.
Да, той имаше огромната нужда да преодолее всичко и да започне на чисто, но как след като едни прости думи не можеха да променят нещата за 24 часа..това си беше чист етап, който той трябваше те първа да премине и напълно да се промени. Истината беше в малкото момченце, което го гледаше и леко му се усмихна. Кюхюн отново го погледна и се опита да стане..след като отново се изправи на крака, то той протегна ръката си към малкото дете, защо?
-искам помощта ти!....и аз искам да се отърва от всичко това, но ако не получа помощ  дори и от собственото си „Аз” то ти и аз цял живот ще бъдем обречени на този ужас, разбираш ли? помогни ми! /все още държеше протегната си длан, но момченцето беше шокирано от гледката, той не проумяваше, че Кюхюн изведнъж ще осъзнае своя недъг/
-хмм…учудваш ме Кюхюне. Как така се вразоми, че и аз страдам заедно с теб макар телата да са ни толкова различни../детето не смееше да му докосне ръката..кой знае Кю можеше отново да му причини болка/
-няма да те изям…подай ми ръката си! /Кюхюн отново се приближаваше до него и телата им бяха на сантиметри…той докосна плахо малката му ръчичка и я постави бавно и внимателно в неговата/
Малкият Кю го беше страх от изпитването на това чувство..той все си мислеше, че той отново би му причинил тази силна болка, но уви..Кюхюн отново излъчваше онази нежна топлина, която и в реалност все още притежаваше..дали тя беше защото той е искрен или е все още добър на моменти?..дали този път щеше да получи нужната помощ за да се промени в очите на хората и да придобие своето добро и ново „Аз” образ в живота сред живите? Малкото момченце наистина беше изумено от постъпката му, но не отричаше, че не харесваше този Кю, който бе пред него. Този Кю, който притежаваше единствен на земята тази нежна топлина и този аромат, който отново се развея из въздуха. Кюхюн все още държеше малката ръчичка и се усмихна толкова топло, че чак бе просълзило отново малкото си „Аз” образ пред него. Този път не от болка, а от желание се беше просълзило…беше му загоряла душичката за това чувство, най- накрая да беше усетил и той малко нежност от собственото си пораснало тяло. Малките капки сълзи бяха паднали от бледото му личице и се стекоха по голямата длан на отсрещника. Тези сълзи бяха толкова прозрачни, че дори дланта му се виждаше ясно под тях, те не бяха човешки, все пак този детски образ не беше преминал в отвъдния свят- светът на малките дечица, защото той все още бе пленен от злобата на порасналия Кюхюн, който трябваше вече да я погребе и да пусне малкото създание на свобода.
Момченцето беше щастливо да усети това от толкова много години. През тези години то все търпеше гневът на своето пораснало „Аз”  и беше напълно забравило за чувството топлина и нежност. Очите на Кюхюн бяха толкова спокойни и в тях отлично се четеше „имам нужда от теб”, че това нямаше как да не се забележи от момченцето. Виждайки това, детето се престраши отново да се опита да го прегърне и докосне онази сърцева зона, не замислящ се и напълно изключил за шанса Кюхюн да му причини болка дори и от най нелепия си жест. Невинният и детски образ въздъхна и се слепи в тялото на Кюхюн.. толкова копнеещо да усети повече от тази топлина и нежност, че забрави за държащото черно лале в едната си ръка. Той без да осъзнава го бе притиснал в гърдите на голямото момче и отново изпита онази неописуема стягаща болка в гърдите си, тя беше пронизваща до толкова, че сякаш с меч това създание туко що го беше пронизало право в белите дробове. Кюхюн изтръпна, но се опита да овладее „мечешкия” си тон и стенене само за да не прекъсне красивата гледка. Той затвори и притисна силно очите си, опитвайки се напълно да игнорира болката и отново се усмихна, но момченцето и то донякъде беше усетило неговата болка..все пак телата бяха едни и същи, едното малко, а другото голямо.
-аз..аз съжалявам!...не исках да ти причинявам болка като измачках черното лале, прости ми! /момченцето беше толкова невинно, че започна да се самообвинява за дето е причинило неволно болка на Кю…истината е че не това дете трябваше да се извинява и да иска прошка, а отсрещника му../
-няма нищо малчо…ти ни си виновен, а аз..за дето те държа пленен в цялата тая чернота и мрак пълен с хаос. /Кюхюн замълча поемайки от отровния си въздух, който все още се витаеше тук/
Малкото момченце замълча, не знаеше какво да отговори, но поглеждайки ръката си, той пусна черното лале на земята и огледа ръчичката си, а тя беше белязана от туко що увитите корени на това мръсно лале. Кюхюн веднага я погледна и я докосна нежно, той искаше да му помогне, поне това да не го болеше но не знаеше как. Кое по точно би излекувало това създание пред него?
Дълго и двете лица се спогледаха, не знаещи как да реагират един с друг, но Кю поемайки отново от отровния си въздух, то той беше поставил ръката си на личицето му. Той отново разпръска малки частици топлина в бледата му кожа, които моментално бяха попити и веднага розовата от прежилване ръка възвърна старият си блед цвят. Момченцето го спогледа отново и въздъхна, гласът му трепереше, но беше време да го отпрати от тук..той не беше свикнал да споделя тази мрачност дори и със собственото си „Аз”, дори и той да го заслужаваше.
Дори в този момент той беше щастлив макар и за кратък момент, но нещото, което искаше да му каже за последно в това място то беше важно, дори решаващо живота на Кюхюн.
-виж Кю трябва да ти кажа нещо…макар и да не искам да спирам да се наслаждавам на топлината ти..виждаш ли онова бяло като ангелче лале?..това е цялата ти доброта и нежност, които са в него..то трябва да се пази иначе ако това цвете почернее като останалите, то ти ще умреш и всички тези лалета ще поемат тялото ти и ти завинаги ще си в този мрак заедно с мен. Но преди да сключим сделка, то трябва сам да поискаш да се промениш коренно към всички и всичко, че да помогна за грижите си към това бяло нещо. /малкото момченце се отскубна от обятията му и го погледна сериозно, но от време на време наблюдаваше и единственото отличаващо се лале в центъра на всички те/
-м-моля?...сделка?...какво трябва да направя!? /Кюхюн щом чу, че има възможност да умре, той веднага се досети за Си Ел..той не искаше да я изоставя за нищо на света, затова нямаше избор освен да не направи това, което детето му казваше/
-така…първо искам да ми обещаеш, че щом като се събудиш, то ти ще започнеш промяната си от към добро и ще се опиташ да прекратиш играта си, но не се тревожи Лухан е с теб, той винаги ще бди над теб както и аз макар и с това нищожно тяло!...всичко би се наредило без проблеми само ако ти си съгласен тук и сега…не забравяй за своята Си Ел, която е бременна от теб! /момченцето всичко знаеше сякаш беше отворена книга пред него, но думите наистина сразиха Кюхюн….той гледаше неописуемо сразен и объркан/
-БРЕМЕННА ЛИ!?..ОТ КЪДЕ ЗНАЕШ!? /Кюхюн посегна да го хване, но момченцето изведнъж се отдръпна рязко, сякаш отново го беше страх да бъде докоснат от него, сякаш ръцете му щяха да го стопят от прекалено силната топлина, която в момента излъчваха/
-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ! В момента не мога да се доближа да теб, първо се успокой, а след това ще сключим сделката…нямаш време, трябва да се връщаш или си забравил хихи? /момченцето се засмя, но отново стана сериозно/
Кюхюн наистина беше пленен от мисли в този момент, сякаш сънят беше дори повече от реален, та той усещаше абсолютно всичко от болка та до нежност и топлина. Да, той нямаше повече време за да остане в това място, затова мигът на сключването на сделката беше настъпил. Малкият Кю отново се беше приближил към него, този път детето запретна ръкавите си, а от тях се показаха нежните и малки омърсени ръце от злото, което сееше Кюхюн…той ги протегна към сърцето му и сякаш прониза голямото момче с тях. Ръцете на малкото момченце наистина бяха там..някъде вътре докато не вземат едно специално нещо. Щом веднага го намери, то момченцето веднага извади по най финият начин ръчичките си и нещото, което държеше в тях беше една бяла ангелска светлина, да това беше самият ЖИВОТ и ДУША на Кюхюн. Детето се усмихна широко и щом сви отново малките си ръце, то тази светлина, която беше най силното нещо, което светеше, тя се прибра в гърдите на малкото момче, то усети енергията, която той притежаваше, знаеше всичко за него и го погледна. Щом погледът падна върху голямото момче, той беше свлечен на пода, отново в поза „топка”..болеше го, сякаш сърцето му беше изтръгнато, но сделката си беше сделка. Тази сделка беше направена успешно, а от тук насетне животът и душата ги притежаваше само и единствено детският му образ, който щеше да го пази или щеше да го убие!
Всичко зависеше от самият Биг Бос.
-з-ащо…ах..ме боли толкова много, малчо ти убиваш ли ме или ми помагаш? /Кюхюн все още беше в тази поза гледащ черните лалета/
-не те убивам, помагам ти. Взех душата и животът ти…сега те са на сигурно място, но за да ги получиш отново, то ти ще трябва да преминеш през нов етап от живота си, аз отново ще те повикам тук и ще ти ги дам!...АЗ САМ ЩЕ ТЕ ВИКНА ТУК!...но ще ти повторя едно важно нещо Кюхюне или по точно Биг Босе…ОТ ТОЗИ ДЕН НАТАТЪК ЖИВОТЪТ ТИ ЗАВИСИ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ МЕН…НЕ ПРАВИ ГРЕШКИ ИЛИ АЗ САМ ЩЕ ТЕ УНИЩОЖА В ИМЕТО НА МИРА, ОТ КОЙТО ИМАМ НУЖДА! /момчето изведнъж от добро сякаш стана злобно…дали Кю постъпи добре като се съгласи на тази промяна или сам изкопа гроба си?/
Думите „животът ти зависи само и единствено от мен” бяха отново пленили съзнанието му..той сякаш бе отново безпомощен от този негов детски образ. До преди Биг Бос сам се справяше с живота си, сам си го живееше, но сега трябваше да го дели с нещо, което дори и не съществува.
Но сделката си беше сделка, при един негов провал всичко щеше да се свърши и той да умре като куче- убит от собственият си „Аз”.
-да очаквам ли помощта ти след всичко това? /Кюхюн отново гледаше безмълвно, все още лежащ сред черните лалета/
-дам..всеки момент ще се събудиш, приготви се и започвай да работиш по новата ти мисия „Не греши, ако искаш да живееш”..до скоро виждане Кю хихи /малкото момченце беше клекнало до него, усмихнато както винаги, но изправяйки се, той отново отиде да седне при своето бяло лале…и той имаше мисия и дълг да го пази, както и нещото, което живееше в него от тук нататък/
Момченцето отново го погледна с последна усмивка и щракна с пръсти. Това беше.
Всичко приключи успешно както и сделката…сделка или не, това си беше решаващо от тук нататък за Биг Бос.


***
Кюхюн мигновено се събуди в позата, с която си беше за последно в съня си, поза „свит на топка”.
Още щом отвори очите си, то болката отново се беше появила там където бяха проникнали ръчичките на малкото момче. Биг Бос изписка на глас и се хвана там където беше необичайно здрав човек да го боли от нищото.
Той осъзна едно- сам трябваше да стъпи на краката си и да подобри остатъка от живота си в по добър от сегашния, но не трябваше да греши, защото при най- малката грешка то с живота му бе свършено.
Той трябваше да живее за Си Ел както и за бъдещото им дете, а помощта, която винаги е получавал и получава беше единствено от Лухан, той трябваше да го слуша.
Да бъде отново послушно кученце макар и необичайно за 25-годишен млад мъж.
***

~ Ето го и моето богато въображение-снимчици хД .. съжалявам ако за някои е неразбираемо! ~ (:

[img][/img]
[img][/img]
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Окт 26, 2015 6:22 pm

оле тия болезнени сцени ми идват толкова зле хд.... Като цяло не съм човек на насилието(нищо че тормоза героите на моите фикове хд), но да хд... доста хард го дават обаче хд.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пон Окт 26, 2015 6:38 pm

Старах се доста и мисля, че има ефект за теб Лол!
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Съб Окт 31, 2015 5:43 pm

~ 16та глава ~

Кюхюн все още лежеше в необичайната си поза, но бе решен да стане и да се вземе в ръце и да планира как така да обърне играта отново в неговите си правила, че и тези подли кучета „главните” да накаже затова което му бяха причинили по рано. Момчето се протегна и изпука пръсти, той отви одеалото и се изправи, а такова главоболие го обвзе, че сякаш с бургия ръчкаха мозъка му. В този момент той отново си беше помислил за думата „наказание”, дали тя беше чута от онова момченце, в чиито ръце държеше живота му и че можеше всеки момент да го убие или направи нещо с него? Може би не беше това, детето наистина присъстваше в съзнанието му, но то някак разбра какво е имал предвид от думата „наказание”…тя нямаше да има нищо общо с неговите си „бивши” наказания както при съквартирантите, този път Кюхюн щеше да я използва за добра цел. Добра?
Определено Кюхюн искаше да си отмъсти, но нямаше да стори нищо, с което би наранило човек, а нещо друго..дали Лухан можеше да му помогне ако просто сподели и обсъди това с него или пък Лухан както винаги се беше заел с тази цел без да му каже намеренията си? Да не забравяме, че Лу си беше и единак и лисица в някои отношения. Момчето не издържаше на това да бъде сам между тези четири стени и реши да стане. Ставайки, той се оправи и среса косата и що да види….от огледалното отражение се виждаше на белият му калъф едно от безбройните черни лалета.
То се беше появило от нищото, но дали беше знак, че малкото дете витаеше някъде из стаята или то просто го наблюдаваше от дадено място, не се знаеше. Кюхюн се обърна рязко и да, черното лале все още беше там. Той се вцепени от ужас, но дали това беше знак, припомнящ му да не прави грешки или беше там за да докаже, че сънят наистина му е бил истински?... Определено беше такъв, но все пак Кю не трябваше да забравя сделката си.
Отивайки отново към леглото си той направи опит като протегна ръката си да улови черното лале и да го докосне, но щом ръката му бе протегната, това малко черно нещо мигновено се изпари и от нищото сякаш се чу един студен полъх, но прозорците бяха затворени и стаята беше топла..от къде бе дошло това? Кюхюн поседя малко така, премигващ като светофар в една точка и мислещ за Си Ел, за малкото момченце и всичко що се беше случило тази седмица. Мислите му отново се развалиха щом вратата не се отвори, а от нея не се появи веднага намръщеното изражение на Лухан, който сякаш беше бесен и напрегнат от това, което трябваше да му сподели днес. Той не издържаше и този път връхлетя като танк в стаята като затвори и заключи след себе си. Той бе решен да проведе един дълъг и сериозен разговор, но за какво?
Кюхюн все още седеше като попарен от внезапното му влизане и остана прав, не мърдащ сякаш го беше страх, че от всяко негово действие било то глупаво или необмислено, малкото момченце можеше да го убие всеки момент. Хората казват, че не винаги сънищата влияят, но определено този незабравим „реалити” сън не можеше да бъде забравен. Той се бе стресирал и не знаеше как да реагира и какво да каже, но при отварянето на уста, то Лухан започна явно първи.
-КЮХЮНЕ!...ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Й Е НА СИ ЕЛ, ЧЕ Е „БОЛНА” ОТ ТОЛКОВА ВРЕМЕ!? /Лухан друго подозираше, но нека първо да изкаже купищата си въпроси/
-м-моля!? /щом чу думата „болна”, то той веднага се сети какво му беше казал образът му и че тя е по точно бременна..тази дума беше явно фалшива, колкото и разбиранията за Лухан/
-добре нека карам направо..тя болна ли е или е нещо друго, което се правиш, че не знаеш? /погледна го и още повече се доближи до него, а Кю мигновено се стъписа щом отново се сети за онова, което малкото момченце му беше казало/
Кюхюн дълго мълчеше, но изведнъж в главата му се чу друг глас казващ му „кажи му истината, че знаеш за случилото се с Си Ел..но ако искаш кажи му кой ти го е казъл”..тези думи стъписаха и накараха очите му да се разширят. Лухан забеляза ненормалното му поведение и докосна леко рамото му, при което усети леко треперене, дали от ужас или от уплаха, то той трябваше да разбере за да се види какви мерки да възприема.
-аз….аз знам истината! /Кю изведнъж млъкна, а това още повече обърка приятеля му/
-какво знаеш!?..ГОВОРИ!?
-виж Лухан..аз….знам, че ще ме сметнеш за луд, но днес следобед сънувах сън, който толкова беше истински, че бях там..говорих с моето детско „Аз” образ и то ми каза, че тя е бременна от мен…аз явно съм си мислил, че не съм се празнил в нея, но съм грешал..наистина не знаех! /е това беше върха на черешката за Лухан..той беше откачено смаян от чутото и дали да вярва, то това си беше чист абсурд, но истината си бе истина все пак/
-М-МОЛЯ!?...Я ПАК!?.../Лухан го огледа и му се стори, че сега той сънува и чува глупостите, които му дрънкаше…момчето хвана лицето му и потърка бузите му, а те мигновено станаха розови и топли/
-виж аз..по добре е да седнеш и да ти разкажа всичко, ок?! /Кю се отдръпна от него като го бутна да седне на леглото, а той започна да вади речите си/
Лухан наистина не осъзнаваше какво става с приятеля му и донякъде и той започваше да мисли, че или той откача или сънува това. Никога не бе очаквал такива думи да чуе и то толкова странно описани, че чак тръпки го побиваха. Лухан си мислеше, че този сън е в следствие на цялата му насъбрала се омраза към хората, че да започне да сънува такива ужасии, да този сън бе в следствие на това. Кюхюн така старателно му разясняваше, че Лухан сякаш се превърна в част от този сън, но като се бе замислил, то имаше логика с това да му бъде казано, че ще чака бебе в съня си, Си Ел имаше типичните за бременна жена симптоми и това не затрудни Лу толкова много в мислите и логиките си, да той бе прав за себе си..Кю беше направил най голямата грешка в тази игра- да преспи със собствената си съквартирантка. Така ли трябваше да разберат и двамата, по този свръх ненормален начин? Грешка ли беше или още по големи грешки следваха?
Кюхюн тъкмо приключваше, но беше прекъснат от Лухан, та той щеше също така да му съобщи толкова странно и страшно нещо, че всеки би го сметнал за пълен откачалник, но откачалник ли беше за да стигне чак до тук ми пък и дете да чакаше, ха?
-КЮ СПРИ!...ЧУХ ДОСТАТЪЧНО!.../Лу гледаше в една точка докато се опитваше да сформулира нормално и пълно изречение, но момчето все още не беше свършило/
-Лу аз не съм свършил!...аз..аз…СКЛЮЧИХ СДЕЛКА!..ДАДОХ ЖИВОТА СИ, НО В ЗАМЯНА НА ПОМОЩ ОТ НЕГО. АКО СГРЕША НЯКЪДЕ, ТО АЗ ЩЕ УМРА…ИМАМ НУЖДА И ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ, НЕ БИВА ДА ГРЕША ЛУХАНЕ! НУЖНА МИ Е ЗА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМ И ДА БЪДА ДОБЪР ЧОВЕК ОТ ТУК НАТАТЪК!!!! /Кю беше толкова сериозен сякаш всеки момент щеше да настъпи нещо лошо, но уви..приятеля му беше още по сериозен в мислите си и погледа си, който отправи към него, сякаш беше бръкнал в контакта/
-М-МОЛЯ!?....ГОСПОДИ, КАКВО СИ НАПРАВИЛ БЕ МОМЧЕ!!! /стана моментално от леглото и му стисна раменете, той не знаеше що за ситуация бе попаднал той, но усещаше, че нещата или бяха за добре или не/
-дам….нямах друг избор, а и ми е време да обърна листа..айш! /освободи се от ръцете му и седна до него, отново потънал в мълчание, а Лухан в „будна кома”/
-Кюхюне…плашиш ме, но….аз..не мога да те изоставя въпреки всичко дори и Си Ел да е бременна, дори и тази глупост да си направил..аз съм с теб, но сега ще изляза за да събера отново мислите си и ще се върна до вечерта, все пак трябва да свърша едно нещо.. /момчето пое дълбоко въздух и стана/
-знам, смяташ ме за луд, но те разбирам…събери мислите си, а а ще остана тук…не съм добре /Кю легна отново и въздъхна/
-не съм казал че си луд, а просто ми трябва въздух все пак трябва и да се уверя в едно нещо…до довечера! /Лу го потупа по коляното и излезе/
Веднага на лицето на отново лежащото момче се образува една малка усмивка изразяваща много емоции. Той знаеше, че Лу не би го предал, но все пак и той бе объркан от всичко и разбираше в какво положение въвлече и него. Лежеейки така вече 10 минути, то отново се усети един хладен полъх от към краката му. Той подскочи и погледна към ходилата си и що да види, до тях беше седнало и онова малко момченце, което по рано беше срещнал в съня си. Защо и как беше там след като това е не обичайно за живите? Кюхюн наистина се вцепени и пребледня още повече..дали само той можеше да го види или и другите. Безбройните му въпроси отново плениха подсъзнанието му и го оставиха безмълвен, но и изплашен…що за живот беше това неговото?
Момченцето му се усмихна толкова топло, че накара хладния въздух сам от нищото да се изпари и да остане отново напълно сам с неговото си „Аз”. Детето започна да масажира ходилата му, които все още бяха насинени от случилото му се нещастие с Такеши и не сваляше усмивката от лицето си.
Кюхюн усети лека болка, но и трепереше…той не знаеше защо точно сега от нищото малчо му се беше явил пак. Продължавайки да го масажира, детето не устоя да му благодари, но защо?
-благодаря ти! /той най спокойно продължи масажчето си, но поглеждайки към бюрото му за миг/
-за какво ми благодариш, защо въобще си тук и как след като ти не съществуваш!? /Кю се вцепени, мислейки, че беше направил нещо нередно или пък момченцето щеше да го отведе отново в онази страшна поляна/
-за какво ти благодаря ли хихихи?....затова, че усещам лека промяна в теб, ти поиска помощта от Лухан, ти послуша и вътрешния си глас да кажеш истината, ето защо ти благодаря, ти днес ме направи малко щастлив..продължавай все така, но не забравяй, че ти имаш изцяло моята помощ и подкрепа…все пак притежавам живота ти както и душата ти, а ти моето доверие. Мога да се появявам след като казах какво от теб притежавам, но не се плаши толкова много, само ти можеш да ме виждаш и никой друг! /детето се усмихна, но видя, че на бюрото в стаята където беше имаше отново снимка на любимата му/
-хм…и кога ще се появяваш за да знам?! /погледна го и се засмя, а отстрани ще кажеш, че си говори сам като лудите/
-появявам се само когато съм доволен от теб, но се надявам ти да не се появиш там където по рано беше!..Кюхюне радвам се за снимката на бъдещата ти жена..все пак се надявам и семейна снимка с детето ви да си имате след като се промениш, но за съжаление аз няма да съществувам../момчето се усмихна като пусна ходилата му и отиде до бюрото му като докосна снимката/
-ЗАЩО!? /момчето се изправи и стана, но в опит да иде до него, малкото момченце се изпари и отново настъпи надгробна тишина/
Кюхюн веднага ококори очите си, не можещ все още да повярва, че това му се случва на него…от 7те билиона хора на планетата, то точно на него ли трябваше да му се случи? Какъв бе този негов живот след като и ден бял не е видял от всичките си нещастия и провали. Но за да прегърби провалите си и всичко лошо той ето, че най накрая спря с въпросите си и се взе в ръце. Той започна да мисли как да се възвърне в къщата и как да накаже онея, които отново се изгавриха с него.


***
Сутрин. Обед. Следобед..ето че и привечер беше настъпила.
Кюхюн и Лухан все още се намираха във фирмата на главните, които ги бяха и наказали, но и отстранили временно. Какво ще рече временно?
Временно и двамата бяха отстранени в каквото и да е било. Никой от тях нямаше право нито в къщата да се появява, нито пък да се намесва в правилата и да даде мнението си в деловите и финансовите им неща, въпреки че от грешките и глупостите, то фирмата доста пари изпусна и изгуби заради Кю. Точно по този повод Такеши все още мислеше как да продължи наказанието си…разбира се, че отново му идеше да го изнасили, но това явно нямаше да го задоволи, ето защо все още го държаха както и дружката му. И двамата бяха яко закъсали и как по точно Кю се надяваше на помощ от същество, което е невидимо за всичко? Как да му повярва и да усети подкрепата му, след като нито можеше да общува нито да се появи дори пред Лухан? Тук нещата явно бяха доста откачени, но все пак щеше да се намери решение и в този проблем.
Отсъствието на Биг Бос в къщата очевидно бе забелязано от всички съквартиранти и това накара някои пак да забравят за миг правилата в къщата и да вършат всичко на своя си глава.
Правила, които бяха отдавна забравени или някои от тях щяха да се възвърнат пак с течение на времето?
***

-а бе хора след като цял ден чакаме на тоя дето духа..защо не си направим парти или купон, а ?! /Оню тъкмо си беше облякъл новата риза, която така и не беше обличал още от самото му идване/
-какъв купон бе!?...ти забрави ли, че днес трябва да имаме мисия, но…/Минзи все още си мислеше, че той ще се появи, но уви..там горе беше чист пустиняк /
-бас ловя, че там някъде онзи демон го няма или просто ни пробва и гледа кой ще накаже ако усерим работата /все пак Джесика беше права донякъде…кой знае, може пък и да е там, но определено не беше така и за един от съквартирантите, който знаеше истината за тази плашлива тишина/
-каква ти мисия след като е привечер!?...пичове хайде да купонясваме до дупка! /ето и главния на отряд „идиоти” се появи..негово височество Хичол шматката..той определено бе роден за простотии и тъпизми, що за безодговорник би тръгнал с някое момиче…дали Джой си беше още от сега обречена?/
-КУПОН ЛИ ЧУХ АЗ!?.../Джонг се ухили до уши и слезе като тайфун през стъпалата, мъкнещ и гаджето си като кученце дори и в тоалетната за всеки случай/
-ще ми счупиш ръката бе човеко тцтцтцтцт!! /цъкаше като часовник, оправяйки си размъкнатите блузи сякаш бе типичния селски мангал/
-ОТИВАМЕ НА „КОПОООН” скъпи!..в кухнята до зории!!! /Джонг дори се беше разпял сякаш си беше у тях, толкова спокоен и щастлив, че отново повлече като парцал нежният пол Кей право в кухнята/
-животноооо!! /момчето се преби пред краката му от тичане сякаш беше на конно състезание/
-скъпи сваляй гащите, че ще ги разпоря с един божии замах в името на отца, сина и светия пенис, амин! /звярът се разпърчи и се развихри без да се съобразява с никой/
-боже луд ли си бе!? няма да ме чукаш тук! /категорично бе отказал или по точно беше категорично ясно, че или доброволно или на изнасилване щяха да преминат нещата/
-котенце не ми отказвай, че ще е разфасовам като филийка намацана с пастет/момчето се усмихна мазно, но преди това целуна устните му/
-мамка му ти сериозно ли? /Кей все още гледаше като яребица пред полудялото и разгонено момче/
-АКО НЯКОЙ СТЪПИ В КУХНЯТА, ТО КРАКАТА МУ ЩЕ БЪДАТ МИГНОВЕНО ПРЕКЪРШЕНИ КАКТО И РЪЦЕТЕ! /Джонг огря цялото пространство в дълбок и стряскаш глас, обливащ кухнята и мястото, в което те се намираха/
-ушите ми бе животно такова! /Кей му запуши плювалника н страстна и дълга целувка, сякаш щеше да го изяде или по точно беше обратното/
-ехее вихъреее ти си! /Хичол се изсмя като олигофрен в ухото на жиголото отсреща/
-е ба…ушаците ми ще пръснеш бе вихърчо хахаха! /Оню му шлепна един зад врата, който издрънча като селска каруца/
-ей пумио кой ще удряш бе!? /веднага започни да се репчи и пърчи щом премина и неговата жулиета/
-ми и кух си бил хахаххахахаха ох не мога!
-сега ще те премажа! /момчето явно бързо се палило, но щом се чу едно съскане и то от Джой то от цялата цигания ето че настъпи и тишина, всички погледи бяха вперени в нея/
Времето сякаш за миг спря и бурния скандал се превърна в романтична тишина обладяваща изцяло Чули. Той бе толкова влюбен в нея, но и толкова некадърен за нея същевременно, че изборът беше само един- той да се промени и да стане достоен за нея или тя вече го е приела такъв какъвто е- типичния идиот.
-ела! /Джой го дръпна за ръка, а той като парцал се повлече след нея/
-къде отиваме, коте? /Чулката и пусна едно око от главата чак в пазвата й/
-шт! Ще разбереш! /момичето така се изказа сякаш мозъкът на момчето му подсказваше нещо друго, но няма да бъде това, а нещо съвсем различно/
Хичол наистина се надяваше да се усамоти с нея, но това нямаше да е точно така след като щяха да бъдат и с другата половина „приятели” в другия хол. Ясно се виждаше, че наистина всички по някакъв странен и необясним начин се бяха сприятелили, някои просто приятели, други дори повече от това, дори и Хичол не спадаше вече само като приятел за нея.


***
Докато едни се събираха на приятелска сбирка със своите гаджета, то други вече друсаха масата в кухнята странно защо, но само набожника липсваше, къде беше той и дали въобще бе чул смразяващите думи не Джонг и забраната към влизането в кухнята?
***

-ахх скъпи по навътре, да! /нежното момче се гърчеше като градински червей, докато бе опитомяван от „Секс Бога”/
-не мърдай, че се съсредоточавам да ти оцеля мъжката G точка ах! /Джонг така го беше опънал с дупето назад, а тялото му изпънато като струна от цигулка, че някой би сметнал това за лудост..как мъж би се „разтеглил” толкова много/
-божеее гръбначния ми стълб мамка му! защо се навих пак на болния ти мозък мило айш..
-не говори, че ще изям тези малки устни от целувки! /момчето целуваше гърба му, оставяйки му малки розови татусчета по него/
-ох боже мой ДАААА! /малкият педерастки глас се издигна чак до тавана, карайки „секс машината” да забърза движенията си на макс/
-виканиците ти винаги са удряли хормоните ми на 100тна степен, кукличке! /Джонг беше едно хищно и безмилостно животно, което гледаше винаги да го изчука толкова много пъти, че чак краката да му откажат да се движи и да го „изяжда” винаги от страстни и дълги целувки/
-боже простата ми! /момчето така изписка и даде още повече дупето си на задна, че сам се прониза в макс/
-даааа котеееее….дупчицата ми разпрана! /такива мощни гласове се вирееха, че нямаше как да не се доберат и до нечии ушаци/
Дългият им оргазъм вече ясно и високо се чуваше в другия край, от където бе слязъл и дошъл Шиуон за една проста чаша вода. Чаша вода, която може би щеше да го задави от неописуемо бруталната кухненска сцена. Момчето най спокойно бе приключил християнската си молитвичка и слезе долу в настроение, което мигновено се развали от това, което видяха набожните му очи- то освен библии друго явно не беше виждал. Джонг беше брутално разчекнал момчето на масата, чукащ го яко, сякаш щеше жив да го изяде. Милия така пищеше от оргазъм, че сирените не бяха нищо за разлика от гласните му децибели. Шиуон беше „шашинг”.
-КАКВО ПРАВИТЕ БОГОХУЛНИЦИ ТАКИВА!? /уж не гледащ, наби му се на очи точно машинката на Джонг, която беше онлайн, чукаща к’вот и падне/
-ОПЛОЖДАМ ЖЕНА СИ! /Джонг така яката го шляпаше, че се чуваха асъл животински звуци и ледени писъци/
-м-моля!? /набожника наистина щеше да го отнесе ако до секундата не беше изчезнал/
-ЧУКАМ ЖЕНА СИ БЕ ТЪПУНГЕР ТАКЪВ! /скръцна със зъби в знак да е махне и да не ги безпокои/
-пресвета богородице../набожника се оттегли назад и надали щеше да стъпи в опетнената кухня и най вече маса/
-м-мило…!/Кей до такава степен се скова, че и пишлето му замръзна от това че бе видян гол/
-бонбон не ми мърдай, че ми развали скоростта и пак ще те шибам мамка му! /ако някой така ги прекъсваше, то наистина Джонг се сковаваше и всичко пак на ново започваше…/
-ааа не задника ме боли!..казах ти, че тук не е чукалня! /Кей се изправи, хващайки си дупето, а то беше цялото червено и подуто/
-оооффффф а аз с надървен х*й ли да седя бе!? /развика се сякаш беше той виновен/
-ало я не ми пищи, че да не те оставя на сухо!!!! /Кей и той си падаше съскаща змия, която можеше да те ухапе по всяко едно време, за бога заради секс ли се караха или заради набожника, който ги прекъсна/
-кой заплашваш бе пикльо!? /Джонг беше бесен и удари ръба на масата с юмрук, това беше може би първият им скандал и то заради такава глупост/
-Джонгхюн?...не ми харесва държанието ти! /Кей се отдръпна от него като започна да се облича/
- и на мен това, че ми отказваш!..преди не си бил такъв мамка му! възбуден съм! /стисна рамото му/
-ох бе!..казах, че не искам!..мене ме боли задника по дяволите винаги си груб, никога не разбираш, че искам да си нежен!..днес прекали и това ти беше за последно! Край! /Кей се отскубна от него, а момчето остана шокирано, никога не го беше виждал такъв/
-ама!
-не ми харесва държанието ти и ако продължаваш да говориш ще се скараме сериозно!..не че това нащо не е скандал..все тая! /Кей отиде в двора, а Джонг хем надървен, хем бесен на самия себе си и на набожника, който явно беше дошъл на грешното място/


***
За първи път в къщата се развихриха и скандали между съквартиранти или по точно глупав скандал за нищо между една от най красивите и задружните гей двойки тук.
Просто заради това, че на Шиуон му се допи вода ли стана всичко това или причината е в това, че когато Джонг осъществява полов контакт с партньора си, то никой не трябва да ги прекъсва, защото той става истински звяр? Все пак наистина е тъпо някой да прекъсне взаимоотношенията на двама души и то по такъв нелеп начин, но Шиуон може би не беше толкова виновен, колкото бе Джонг. Истината е, че той е по виновен за държанието си към Кей…не трябваше така да постъпва.
Живота не може да бъде цвете за всичко или за някои беше дори и повече от такъв?
***

Живота наистина не беше лесен или просто беше, но за да бъде такъв то човек трябва доста да се постарае или просто да премине в друго измерение- мечтите.
В такъв го бяха превърнали скъпите ни Сълги, Хичол, Джой и Минхо. Те се бяха събрали сякаш на седянка в един от холовете и така сладко си говореха и мечтаеха, че рано или късно крилцата им все пак трябваха да се отдрежат.
Вече бе ясно, че Джой и Хичол бяха новата двойка, Джой може би се беше обречила да търпи такъв тъпизъм, но любовта бе сляпа или тя го бе разбрала и приела без значение какъв е и какво ще става занапред….
-ахх много искам къща като тази….с 3 огромни хола, с по 1 огромна кухня на всеки етаж, по един голям двор с басейн и всичката прелест и охолство да са в нея /някой първи беше престъпил към света на мечтите, негова милост Минхо/
-ех много искаш…или просто дай пари за такава и ни покани да живеем в нея /Джой се изсмя, но беше голяма мераклийка за такъв палат като този/
-а бе хора аз мисля, че тази къща или е купена специално от някой или е просто за по време на играта…не мисля, че някой би си позволил такова нещо../Сълги беше права..все пак бяха на пръсти тия, които купуваха палати подобни на този в днешно време/
-завиждам на този, който я е взел!/змийчето Хичол веднага изсъска искащ най вече той да я притежава, но уви..тя си имаше един единствен оунер/
-ми купи ми бе сладур!/Джой се засмя и сложи ръката си на коляното му, като го стиска и го предизвиква/
-мм ще ти купя тази!
-да в някой друг живот хахахахах! /Минхо се изхили като идиот/
-ей ще ти пръсна кофата! /момчето изсъска и се надигна, но бе отново опитомен от „строгото” си гадже/
-на тоя много му знай устата бе!
-еее човека се шегува..все пак нека си мечтаем…няма толкова богат сред нас, че да я купи или да купи подобна на тази!/момичето бе права и единственото на което можеха да се радват е да си я представят като тяхна/
Хичол запази мълчание и отново се кротна в позата си. Явно желанието да купят подобен палат бе невъзможен, но нещото, което можеха да направят е или да спечелят от лотарията или да продължат своите си мечти. Второто определено беше по добро. Те всички продължиха да обсъждат тази невероятно красива къща, която макар и за не дълъг период, то тя бе оставила дълбока следа и спомен в душата на всеки един от съквартирантите. Макар лоши и не толкова лоши тукашни спомени, то надали щяха да забравят какво е да живееш в красивия ад на Биг Бос.


***
Времето адски бързо минаваше.
От сутрин вече бе станало 22:40. Толкова бързо минаваше както и техните дни и месеци.
Всички съквартиранти все още бяха будни и някъде лутаещи се в огромната къща…някои бяха сякаш на кафе, а други те първа бяха изпокарани. За щастие нито едно от двете не се беше случило на Си Ел, която те първа си беше направила теста, който от нищото се беше озовал там.
Времето за нея бе ценно сякаш държеше живота си в една ръка. Тя дълго чакаше за резултата, от една страна се питаше как бе станало това след като уж Кю беше свършил другаде. Дали Господ така бе решил да се сформират нещата не се знаеше, но едно бе ясно. Ако резултата покаже истината, то това до толкова би зарадвало самата нея, че нищо на света нямаше да я трогне толкова от колкото това, което все още чакаше да види.
И така да бъде Си Ел самотна майка ли щеше да бъде!?
***


Дългоочакваният резултат на годината беше вече готов. Си Ел не спираше да трепери не от това, че е болна, а от това, че и положителен да беше то споделената радост щеше да бъде непълна.
Хубаво е след като се прави такова нещо съответно и партньора да присъства, но уви..тя беше съвсем сама..дори и Лухан го нямаше да я подкрепи или просто да й вдъхне някакъв кураж занапред. Да, това наистина шокира и стъписа от радост момичето…теста й беше положителен, хубаво, но от тук нататък как щяха да се процедират нещата?...Ако тя кажеше на някой, то той/тя щеше да я изнуди да каже и кой е бащата дали той е един от съквартирантите или просто този, който на времето им даваше мисиите? Как щеше да бъде някой от тях след като 4тирима от тях бяха гейове, едно жиголо, двама вече обвързани, един набожник, един актьор, който все още не беше срещнал любимата си и един недостъпник и тиха водица?...Определено беше втория вариант, бащата си беше чисто и просто Кюхюн. След всичко случило се така ли трябваше да започне своето ново начало или трябваше да извърви дълъг път докато стигне напълно до щастието?
Си Ел постоя около 15 минути права, стискаща теста и все още неосъзнаваща едва началото на трудностите им с Кю. Трудности, които нямаха лесно да се преминат ако и Кю не положи старанието си в това да стане и бъде по- добър от сегашното си „Аз”. Така или иначе той нямаше изобщо избор да бъде същия като по старо му, сделката си беше сериозно нещо, но в замяна на нея той щеше да получи голямо бъдещо възнаграждение. Той очакваше помощта на старото си „Аз”, както и тази от Лухан, който винаги е бдял над него..той нямаше за какво да се страхува след като имаше на кой да се довери за разлика от бременното момиче. Си Ел си нямаше абсолютно никого, освен Лухан, който все пак би се притекъл на помощ и за нея. Той играеше ролята на ангел, който винаги пазеше и закриляше Кю, но вече щеше да закриля двама души, както и третото същество, което те първа започваше да се развива в тялото й.
Момичето не издържа все така права да седи…тя не издържаше да не опише случилото й се в нейното „тайно” дневниче.Тя легна отново по корем на леглото си и извади онова дневниче, където доста тайнственост бе побрало от началото на идването й. То бе станало свидетел на много неща, които е крила и никой си нямаше на представа какви ги е вършила с Биг Бос, който бе истински описан там вътре. И стените си имаха уши, всеки момент все някога някой би разбрал за всичко, но да се надяваме, че тя все така старателно ще го пази и крие от всички. Си Ел започна отново да пише, на нова страница-нейният нов живот и за новото начало. Тя все така старателно и четливо пишеше, сякаш се беше отдала напълно на тишината и мислите в главата си, рядко можеше някой да я прекъсне докато си беше и нейния си дом с родителите си. Дори те не знаеха за съществуването на това дневниче. Явно от тук нататък това малко нещо трябваше да побере нова информация-ново преживяване от това момиче. Тя започна да описва последната си прекарана емоция с малкото същество вътре в нея, но беше стигнала едва до половината страница след като в стаята връхлетя Пак Бом, която нищо не подозираше.
Момичето веднага се бе сепнало и изпадна в шок „какво да правя!?”. По бързата процедура на криенето на дневника й, то тя го затвори и заключи с малкото си катинарче и го пъхна под матрака на леглото, скривайки малките си ключета в джоба на дънките си. Тя бързо се обърна и се изправи като вихрушка пред нея, но в другият джоб тя явно беше скрила теста си, който така добре се отличаваше в тесните и тънки, че добре го бяха оформили под плата. Пак Бом веднага забеляза невинното и спокойно изражение сякаш нищо не се бе случило, но от попадналия й поглед върху дънките й я накара да се осъмни и веднага да я нападне с поредните си въпроси.
-какво правиш?..защо изглеждаш толкова напрегната ха? /момичето беше едно от най любопитните и заинтересовани в чуждите проблеми на другите, но тя никога нямаше да се откаже да спре да я дразни още в деня, в който се започна и техния спор за Биг Бос/
-теб какво те интересува?...просто станах и тръгвах към двора..имам нужда от чист въздух!/Си Ел категорично бе отказала да спори с нея, но надеждата да се срещне поне с Лухан в момента то това побъркваше ума й/
-хах добре де не се пали просто питам тцтцтцт…
-ами не питай повече! /личеше си, че беше изнервена, затова побърза да се махне от стаята мислеща, че е скрила добре дневника си или не…/
Пак Бом отново остана с един единствен въпрос в главата си „защо тя беше толкова напрегната и какво е нещото, което беше в джоба й!?”. Тя остана сама в стаята, която споделяше с Си Ел, но за черешка на въпроса й, то тя беше забелязала неоправения добре матрак…тя се загледа в него, приближи се и реши да го отгърне за да види какво се криеше под него. Що да види, самият дневник на Си Ел беше това, малко сладко розово нещо с катинарче от сърце се беше спотайвало там. Тя ококори очите си и го огледа, сякаш беше непокътнат, толкова добре запазен сякаш беше нов, но не беше така. В него се криеха доста истини, в които някои дори бяха за Биг Бос.
Силното й любопитство започна да я гризе…тя искаше да го прочете, мислеше си дали някои неща се криеха и в странните случки в къщата…права си беше, там определено се криеха доста интересни неща, но нещото, което притесняваше любопитната хиена е как да го отвори и с какво.
Дали щеше тук и сега да се разберат нечии тайни или Си Ел уж го е била заключила правилно?


***
Мислещата дали дневничето й беше добре заключено или бе направила грешка като го бе оставила там, то тя беше седнала на градинската люлка в задния двор на къщата.
Момичето съща така отчаяно искаше да се срещне поне с Лу за да му сподели и да предаде по този начин на Кю новината, но как като двора беше пуст или не? Молитвите й бяха чути или не?
***


Някъде из далечните храсти се чу леко шумолене, сякаш беше котка или просто дългоочакваното желание на Си Ел. Да, това беше и Лухан, който както винаги се промъкваше като крадец, но този път целта му беше да й вземе теста и да го донесе при бъдещият татко. Лухан беше целият в листенца и ходещ тихо и бавно към нея като и съскаше за да се обърне.
-ппссс! пссстт!!
-а!? /тя мигновено се обърна и го видя, а от устата и произлезе една огромна и широка усмивка, а очите й бяха влажни/
-хей тук съм, но за минутки! /Лухан е прегърна, ала той вече знаеше за нея/
-ЛУХАНИИ!!! Аз..аз../момичето заплака от щастие или мъка, но наистина й се беше насъбрало много през последните дни/
-шштт!...спокойно!..виж аз дойдох за..
-бременна съм! /момичето веднага го прекъсна, но тъй като се знаеше, момчето просто въздъхна/
-хм..знам затова съм тук за да взема теста, който онзи път ти оставих!...трябва да го занеса на татенцето /Лухан бързаше за да не го види никой, но Си Ел беше смаяна от думите му/
-м-моля!?...как така знаеш от къде!?..ти си ми дал теста!? /въпросите веднага го обсипаха, но момчето започна да се оглежда от притеснение/
-виж нямам време за обяснения, но ако си носиш теста с теб, дай ми го…аз обещавам, че ще го дам на Кю, а той ще напише писмо обяснявайки ти всичко и начина по който е разбрал!/Лухан толкова сериозно я погледна, но в очите му само истината и честта се четяха/
-добре, но искам да знам той как е!!! /момичето беше опарничаво и искаше да разбере как е и какво се случи след като го махнаха насила от къщата/
-амм..добре е, липсваш му, бъди спокойна! /Лу не смееше да й каже какво бе преживял, но Кю наистина беше по добре след като получи съвет от малкото момченце/
-радвам се! /момичето подаде теста и се усмихна, а в замяна тя получи топла и нежна прегръдка/
-да се пазиш чу ли!...аз ще направя така, че той да се завърне с някои леки промени хиххи!! /лисица си бе той/
-ще чакам…но се чудя как ще го пазя това в тайна…да кажа ли истината на тях ако ме питат или да мълча..?/тя не знаеше какво би било добре..да изпее всичко и някак всички да се обединят в това да си го върнат или всичко беше в ръцете на Лухан/
-ахх…точно сега трябва да се пазиш и да не се нервираш и настиваш…но пък ако те тормозят да им кажеш го направи…така или иначе тази игра не е вече същата както преди, а и като се върне Кю, то нищо няма да е същото. Аз ще тръгвам, че имам работа! /Лухан взе теста/
-ох добре…чао!...кажи, че го обичам и го чакам! /Си Ел му помаха и се усмихна, но усмивката й нямаше да трае вечно/
-знам! /Лу се засмя и отново потъна в храстите../
Си Ел отново остана сама, права и мислеща от тук нататък как да постъпва и какво да прави.
Времето застудя, беше си вечер и тя реши да влиза, но обръщайки се що да види…Пак Бом ги бе видяла и чула от части разговора им. Лошо за Си Ел, защото от тук нататък следваха разправии, главоболия и напрежение. Още от сега лицето на Пак Бом беше зашеметено какво по дяволите прави тайно от всички и защо говори с извън къщни лица.
Гледайки се в очите, и двете бяха безмълвни една с друга, но за да я избегне, то Си Ел забърза крачката си, докато не бе спряна и дръпната от нея..
-ти къде, а малка палавнице!? /момичето й стисна китката, а тя усети болка/
-не ме докосвай! /дръпна се и се разтреперя, а по изражението й ясно личеше, че беше станало нещо туко що/
-ТУК ЩЕ СЕДИШ ДОКАТО НЕ КАЖЕШ ИСТИНАТА ИЛИ КАТО ПАРЦАЛ ЩЕ ТЕ ЗАВЕДА ВЪТРЕ! /момичето беше толкова ядосано вече, че не издържаше да бъде лъгана/
Очите на Си Ел се уголемиха и не знаеше как да реагира…дали да каже тук и сега или пред всички.
Тя нямаше голям избор, но нещото, за което я беше грижа в момента беше нейното бебе..


***
Си Ел в такава шибана ситуация беше попаднала, че и тя не знаеше дали изобщо щеше да я преодолее. Едно беше ясно….този път нямаше да й се размине затова, че продължава да мълчи.
Все пак имаше и нова отговорност- да се грижи за малкото създание от тук насетне и затова най- добрият начин за нея сега беше да каже цялата истина на всички както и на проклетата хиена Пак Бом. До къде щеше да стигне целият този цирк?
Една игра превърната в нещо, което не трябваше да се случва..
***

~музо, плийс не ме напускай! хД ~





avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Ное 02, 2015 10:26 pm

Абе аз като ти казах, че тряа пускаш по описателни глави, ти кво напраи ве?
Ти се пръсна. Хд..ТВА БЕШЕ наистина голяма глава
"ОПЛОЖДАМ ЖЕНА СИ"-тва ме размаза
Много ми е интересно как използваш някои думи, които по принцип се избягват, но разбрах през вс тези глави, че това ти е начина на писане и ок.
А тва между Джонг и Кий ми хареса. Най-накрая нещо съществено освен секса. Искам сериозно Кий да му го върне, като поговорят сериозно и Джонг разбере, че Кий не е просто момчето с дупката, където Джонг да си навре кура, а е човек който иска да ее обичан и милван и бого обожаван.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Чет Ное 05, 2015 4:57 pm

~ 17та глава ~

Времето от нищото беше застудяло, а това веднага се отрази върху тялото на слабото момиче.
Си Ел трепереше и увиваше ръцете си около нея, опитвайки да се затопли. Парк Бом не сваляше очи от нея, но реши повече да не я мъчи на тоя студ като не и позволява да влезе. Тя я погледна с острия си като бръснач поглед и стисна ръката й като я повлече вътре, сякаш по същия начин, както Кю беше издърпан и премахнат насила.
-така тук днес всички ще разберат истината, която криеш може би от самото ти идване, страннице! /момичето така се развика, че можеше да изпадне в нервна криза, ето че нечии погледи се бяха впили в тях двете, в центъра на всекидневната/
Съквартирантите се зачудиха какво става в 23:30 вечерта и всички като мухи се налепиха покрай двете мацки.
-какво сте се развикали грешници такива!? /набожника пръв изказа въпроса си, а след него и другите/
-викам, защото тази тук се среща с извън къщни лица! и сега тук тя ще ни разкаже всичко! Стига лъжи!..и вие всички си спомняте онзи случай на една мисия когато бяхме долу при масажистите и когато от изневиделица всички врати бяха заключени и т.н..нека скъпата ни Си Ел продължи! /Бом наистина искаше да я изцеди, но и беше права..всички бяха заблуждавани, а уж всички са вид семейство и нямаше тайни/
Си Ел този път нямаше да се отърве толкова лесно..или сега или никога. Момичето пое дълбоко въздух и погледна всички, а те като рояк пчели я бяха обградили, сякаш щяха да я жилят. Тя бе решена да им каже дори ако това костваше някой бъдещ бурен скандал.
-добре хора чуйте..аз..п-познавам Биг Бос лично! /така го изтреля като стрела, пронизваща главите на всички/
-Я ПАК!? /Джесика се доближи до нея, но мак сега осъзна онова нейно поведение, чак сега разбра намеците й за него/
-не я прекъсвай!..нека я изслушаме, семейство мое! /Бом дори приближи стол до нея карайки я да седне и да започне „приказката” си/
Си Ел беше изумена що за интерес всички изпитваха да узнаят кой е Биг Бос, тя все още си мислеше, че щеше да бъде нападната ако им каже абсолютно всичко, дори и за бременността си, но уви..една ръка беше допряна на рамото й. Ръката може би приятелски настроена я беше леко стиснала, а човекът зад нея беше Дара. Тя наистина се интересуваше и искаше да се сближи с нея, но момичето твърдо и убедено беше, че не на всеки трябва да се доверява и до ден днешен тя така и не прояви това желание, но дали тази ръка наистина я искаше и нямаше да я предаде въпреки това или не?...Съществуваха ли истинските приятели макар и при такива обстоятелства?
Си Ел започна да разказва всичко случило й се досега, как е видяла Кю и какви взаимоотношения са придобили до сега. Да, тя разказваше сякаш отново преживяваше същите спомени с човека, който обича. Думите й бяха толкова изпълнени с емоции, че се спря на момента, в който се сети как изведоха Кю от къщата когато се бяха усамотили сами в стаята й.
-защо спря на най- интересното, красавице? /Оню седна до нея, сякаш слушаше приказка, а не осъзнаваше, че нещата не се развиват точно така както тя би искала/
-ЗАЩОТО СПИРАМ ДА ГОВОРЯ!..КАТО ТИ Е ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНО ОТИВАЙ ДА СЪРФИРАШ В ИНТЕРНЕТА И СИ ЧЕТИ ПОДОБНИ НА МОЯТА ИСТОРИЯ!
-пухче, не се нерви де..аз само слушах тцтцт! /Оню си беше курварче, но понякога и отвратителен дразнител, който би те изкарал извън нерви/
-ей престани!..не я дразни..скъпа продължи! /Тъки прояви респект и даже започна да я разбира до някъде, но ясно си личеше, че по изражението й тя нямаше желание да говори повече…беше тъжна/
-щом не й се говори..добре ние чухме достатъчно, но един въпрос ще ти задам скъпа моя!....спала ли си с Биг Бос или не!? /Бом такъм поглед извади, че сякаш щеше да я прониже право в сърцето/
-МОЛЯ!? /щом чу този въпрос, момичето тотално откачи и всеки момент можеше да се разкрещи било от мъка или гняв, а може би и двете/
-чу ме!..щом сте били способни през цялото това време да се виждате тайно, то какво да се очаква, освен да не ти го е начукал едно яко /Бом прекали…тя не се контролираше..хем й беше гневна хем хиена/
-ПРЕСТАНЕТЕ ВСИЧКИ!!!!...ПРОТИВНИ СТЕ МИ МАМКА МУ!!! ПАК БОМ НЯМА ДА ТИ ГО ПРОСТЯ НИКОГА, КЪЛНА СЕ!..ТОЗИ ТВОЙ ВЪПРОС МЕ ВБЕСИ И ИЗКАРА ИЗВЪН КОНТРОЛ!!!.ааххх!!!/момичето се хвана за главата и седна рязко на стола, но осъзнавайки се, тя отново стана и отиде с бързи крачки към стаята си, където само и единствено и припомняше последното случило се с нея и Кю/
Всички бяха изумени от гневните й думи, все пак тя беше права..с какво право Бом ще й говори по този начин?..Съквартирантите се разотиваха, но само една остана, тази, която по рано беше сложила ръката си върху рамото на Си Ел- Дара..
-ти наистина си ужасна….що за човек си?! /Дара веднага искаше да я защити, тя знаеше, че Си Ел е особена персона, но и някак различна от всички индивиди тук/
-ха..намерила на кого да каже….виж се ти..като кърлеж си се вкопчила за нея!
-мен не ме гледай..аз си имам цел и смятам да я постигна накрая, аз не се унижавам като теб с безсмислени и несвързани въпроси! /Дара беше права, тя определено целеше нещо..добро/
Двете се спогледаха около 5 минути и нервите на Дара не издържаха, тя излезе навън оставяйки я съвсем сама, отново мислеща как да й отвори очите и да я накара да разбере, че само и единствено на нея може да й се има доверие и за да не й тежи тя да може да споделя всичко на нея. Дали беше това възможно?


***
Нещата може би се усложняваха за някои от тях.
Истината е, че от както в къщата цери надгробна тишина от страна на този, който липсва и отсъства – Биг Бос, то всичко започваше да се обръща с главата надолу.
От една страна първият и неочакван тъп скандал между най- бурната и сексапилна гей двойка Джонг и Кей, които се бяха скарали просто заради един шибан секс и уж по вина на набожника и неговата чашка вода и от друга страна и това с Си Ел. Всички бяха тотално изкрейзнали или по точно е, че контролът и моралните принципи, под които всички на времето бяха, то сега без тях беше същински миш-маш. Къщата или се превръщаше в обезумял цирк, в който всеки е започнал да си прави каквото иска или всичко водеше до провал. Определено им трябваше здрав контрол и отново онези правила, които само и единствено Кю даваше..само те бяха чути и разбрани.
Дано докато Кю се върне, къщата да бъде все така „цяла” и да няма отрепили се съквартиранти.
***

След скандалите всичко беше потънало в тишина, бе потънал и Джонг, който така и не осъзнаваше на къде отиваше и как се изменяше и ставаше все по- голям инат и секс маниак. Той никога не беше повишавал грам тон на човека, когото обича. Що за маниак се беше превърнал, че така да го малтретираше всеки път? Не беше човешко от негова страна. Още от самото начало Кей много добре знаеше какво представлява и че е с особен характер, но Джонг не беше чак такъв откачалник като сега. С течение на времето Джонг се бе изменил до такава степен, че Кей не беше човека, когото толкова обичаше, сякаш сега обичаше секса, а не човека, с който го правеше било по принуда или доброволно. Но грешката донякъде беше и в гаджето му, той трябваше да си го опитоми още в началото, а не всеки път да му пуска и пуска и да си затваря очите за грубите му постъпки и действия. Очите на Кей или бяха затворени или това просто се наричаше сляпа любов..да това си беше самата истина. Кей беше лудо влюбен в него и толкова мекушав, че всеки път би се жертвал само заради Джонг и неговите сексуални капризи. Всеки път той жертваше тялото си за да го задоволи, така и той се радваше щом виждаше Джонг сияещ от желание и радост, но всеки път щом момчето жертваше тялото си, Джонг така и не разбираше колко много го нараняваше. Винаги го подценяваше в някои неща и винаги го е смятал за прекалено „мека китка” дори понякога и за женичка. Джонгхюн осъзна всичките си лоши постъпки от началото на връзката им и този път той бе решен сам да иде в стаята им и да излее греховете си, защото натрупвайки се, то те са започнали да го тровят и задушават. Само него ли го задушаваха, а какво оставаше за момчето горе?...
Джонг преглътна и си пое дъх, правейки бавни крачки по стълбите нагоре отивайки право в стаята им. Пред вратата той отново преглътна тежко и отвори толкова леко, че дори не беше забелязан от момчето и си влезе като заключи след себе си. Джонг го огледа и не смея да каже дори дума след случилото се, беше го срам или страх от това, което може би щеше да чуе от отсрещното лице. Момчето старателно оправяше косата си, но не след дълго той видя отражението на Джонг в огледалото и веднага отмести погледа си, съсредоточавайки се върху прическата си. Той не искаше нито да го вижда, нито да чува гласа, който го пленяваше всеки път щом се стигаше до някоя „нежна” или груба дума. Джонг пак въздъхна и се приближи зад него и отново му пусна очи, но този път тези очи искаха истинска прошка или тази прошка бе недостъпна за един грешник.
Мълчанието започна да го изнервя още повече, затова той пръв взе риска в ръцете си и прегърна силно и топло момчето пред себе си. И двамата не издържаха един без друг, но сега е мигът на разрешаването и преминаването към ново начало или за Джонг новото начало и държание бяха абсолютна заблуда и изпусната възможност.
-п-прости ми, любов моя!..прости ми за всичко въпреки, че не заслужавам прошката ти и търпимостта ти през всичките тези години аз винаги ще те обичам по моя си странен и ненормален начин и по дяволите ти си ми всичко от което имам нужда!..Ти си ми кислорода, който вдишвам, любовта, която изгаря сърцето ми при всеки твой съблазнителен поглед, душевната храна, с която се храня през тези години! Ти си ми всичко Кибум!! /Джонг не издържа да бъде в такава ситуация, но думите бяха стъписали от изуменост момчето пред него, той бе скован и някак студен, но и много тъжен и както винаги Джонг не виждаше лицето, което плачеше от нетърпимата болка/
Кибум беше прав и все още обладан в спокойствие и мълчание, което сякаш разяждаше плътта на Джонг, момчето прокара ръцете си по корема му и целуна врата му..той искаше и този път да го накара по някакъв начин да му повярва и да го кандариса.
Кибум започна да трепери, защото отново усети онези ръце, които до днес го натискаха и му причиняваха болка..той не бе сигурен от това, което усеща дали било от любов или от ново сексуално желание, затова момчето просто се отскубна от ръцете му като се обърна и се отдалечи от него. Джонг остана шашнат и напълно стъписан от бъдещите думи, които както се виждаше може би щяха да бъдат студени и груби.
-Джонгхюн кое нормално същество би те търпяло още от колежа, а?.. кой би се впуснал в такива приключения, страдания, болки, инатост и опарничество като мен?...наистина аз те приех, заех що за човек си, но вътрешно все пак се надявах през тези години ти да се промениш, но не..отново съм грешал в преценката си. Но за да те накарам да усетиш и моята болка поне част от нея, то от днес ние с теб…./Кей беше отново прекъснат от бързата и бурна прегръдка, която можеше да го изгори..Джонг не беше от типа хора, които се отказват лесно и пускат кокала си/
-НИЕ С ТЕБ ЗАПОЧВАМЕ ОТНАЧАЛО С НОВОТО СИ И ПРОМЕНЕНО „АЗ”! /поне така си мислеше или вече всичко беше свършено/
Кибум отново замълча, разтопен както винаги в тези две ръце причиняващи му болка, ако можеше той искаше да си умре завинаги в тях, но начинът не беше отново да си затвори очите, а да го накаже и да го накара да проумее какво е търпял заради него. Какво ли щеше да го накаже и как след като сърце не му позволяваше, но този път явно и мозъкът трябваше да се намеша след като сърцето не върши никаква работа в тази област. Той бе решен да постъпи така както бе ръководен от мозъка си, но не и от сърцето си.
-НИЕ С ТЕБ КЪСАМЕ ДЖОНГ! КРАЙ!/Кибум едва се сдържаше да не се разплаче и да не го удари право в челюстите, но мозъкът напълно контролираше съзнанието му и желанието му за едно огромно наказание/
Думата „късаме” прободе като копие сърцето и съзнанието на Джонг, който гледаше като попарено теле в тенджера под налягане, но дали тази тенджера нямаше да го превари или би направила живота му ад от тук нататък. Момчето ококори очите си и изкриви врата си наляво, отново гледащ в това страдащо от любов лице, което все още някак се сдържаше да не го посини било от обич или мъка. Кибум беше ясен и нямаше какво да допълни освен да премахне нещата на Джонг от стаята, която деляха толкова време и отново да започне да се занимава с нещо преди сърцето му да се е пробудило отново. При опит Кибум да се махне и да избегне „покър фейса” на Джонг, то ръката му беше стегната от менгеме от отсрещната, която до преди малко пръскаше любов, а сега сякаш отрова, която проникваше и отново убиваше в мъки по-малкото момче. Джонг все така и седеше прав с изкривен врат, хипнотизиращ от думите му, но действията му бяха ясни, те сами издаваха власт и грубост..сякаш ръката му сама си казваше „мой си и на никой друг, разбра ли? Няма да те пусна дори и в задгробния живот, ясен ли съм малък!?”. Кей усети отново онази болка, но този път чашата отново преля и Джонг пак се озлоби.
-какви ги дрънкаш бе?!...ти въобще чу ли се какво каза туко що или искаш да разрежа черепа ти и да изкарам мозъка ти като го потопа в белина и не го промия до толкова, че да се самоосъзнаеш, а!? /захвата му се усили, а това накара младото момче да изпищи от болка, която не се отразяваше толкова на костта му от колкото биеше право в сърцето му/
-ааааххххх причиняваш ми болка!!! ПУСНИ МЕ!!! /очите му се навлажниха и се откъсна от това болезнено менгеме, което в момента можеше да прекърши и най дебелото и плътно желязо на секундата/
Джонг премигна около пет пъти в секунда и разбра отново какво туко що му беше причинил от проклетите си заповеди изпратени от болният му и обвсебен от ярост мозък. Той го погледна отново в очите, а това ужаси още повече вече свлеченото на земята момче. Джонг отново се доближи до него, но този път Буми се отдалечи от него като беше с обърнато лице към вратата, която беше затворена и заключена каквото всъщност му беше и сърцето…той го предпазваше и се беше отдал напълно на съзнанието си. Мълчанието отново облада като зъл демон, но Джонг отново се устоя да не я наруши..та той всички правила нарушаваше по принцип.
-аз съм грешник и насилник..грешник, който се осмели и най милото си да нарани от ярост и капризност…боже аз заслужавам само наказанието ти../момчето замълча и сам се отдръпна с крачка назад, но отново беше с онова си „покър фейс”/
-ето..виждаш ли..ти си звяр, животно лакомо само и единствено за своето си, ти не притежаваш нормалните чувства, които един нормален и обвързан мъж във връзка трябва да притежава!..Ти си се захванал за мен като с кучешки кокал, но този кокал от днес ще остане без стопанина си, а стопанинът му нека си намери друг, който да гризе до края на живота си! ДЖОНГХЮН ТИ СИ ЕДНО БЕЗСЪРДЕЧНО ЖИВОТНО СЕЕЩО САМО РАЗРУХА СРЕД ОКОЛНИТЕ И НАЙ ВЕЧЕ МЕН-ТВОЯТА ЖЕРТВА ЗА 15 ГОДИНИ!!!/Буми стана с триста зора като се добра до леглото и седна на него безпомощно, но всеки момент би се заклел, че отново би му паднал в краката, той му беше слабост, която и до днес го мореше и давеше в мъки и болки/
Тези думи просто закопаха на място Джонг.Той отново погледна с онова безмълвно изражение и разбра едно- той бе грешник и сам трябваше да прекрати това и този цирк, въпросът беше как..
-прав е онзи, който нарича всичките ни на грешници…и най-големият от тях явно съм аз. /Джонг се обърна рязко и излезе като тръшна вратата след себе си оставяйки прекалено нараненото момче само/
-с-съжалявам…трябваше да те накажа по някакъм начин…искам и ти да усетиш болката ми, скъпи! /момчето въздъхна, ала този който трябваше да съжалява не беше той, а онзи звяр/


***
Разбити сърца или не, човек не може да избяга от съдбата си и начертаното в нея.
Джонг беше точно в тази ситуация, че и да искаше просто не можеше ако той не вложи и грам усилие. За разлика от този вид болка, друга болка от мъст се беше вселила в друго тяло-Лухан.
Това момче също толкова си беше патило с Кю, че може би ако ги сложим на кантар по този въпрос, то и двамата ще бъдат наравно. Лухан, който си беше скрита лимонка в действията и плановете си винаги е бил първенец в това, нямаше просто друг като него…
Отивайки обратно към стаята, където Биг Бос все още се възстановяваше от травмите, то той случайно бе минал до тази на главните. Зачуди се дали да я подмине или не, той избра да остане и да се опита да дочуе за какво двата дявола обменят думи. Но нещото, което можеби щеше да чуе надали щеше да бъде добро..
***

-ох какво съм намислил за онези две дупки не е истина, честно!/Такеши както винаги се наливаше с уискито си, а с другата ръка масажиращ члена си щом в главата му се забие името „Кюхюн”/
-и какво е намислил шантавия ти мозък? /Аяка както винаги беше спокоен дори не подозиращ от това какво ще чуе/
-нали знаеш, че онези оттатък са временно отстранени..е планът ми е да предложа на онази отрепка Кю да се завърне, но сам да се съгласи на условието ми хах /мъжът явно искаше реплей на едно нещо, все пак другият срещу него с нищо нямаше да му се учуди/
-е слушам плана ти и да видя аз какъв да измисля за моята курвичка Лулу
-така….след като го викна тук, то ще му предложа сам да се върне в играта, но за да ми се угоди на сделката, то той ще трябва доброволно да спи с мен или пък ако не иска аз сам ще направя така, че половината му дружки от къщата да изхвърля без значение при какви обстоятелства, но със сигурност ще оскърбя неговата любимка, а въпреки всичко така или иначе ще се съгласи, чаткаш? /такова изчадие и по филмите не се намираше/
-пич…винаги съм се чудил на болестното ти състояние, но така и не разбрах що за мозък имаш /мъжът се засмя толкова просташки, че смеха радваше ушите на другия „болен”/
-години опит,знаеш…/продължи пиенето си, но тези думи не бяха сваяли толкова Аяка от колкото Лу../


***
Разговорът естествено продължи, но толкова отвратен нямаше както беше Лухан, той проклиняше деня, в който се беше записал като доброволец в тази игра. Категорично бе отказал да слуша и остатъка от разговора им. Стиснал юмруци Лу беше бесен искащ само и единствено да влезе и да ги избие и двамата, но за да не обръща листа на „злият Лухан”, то планът, който като светкавицата на митологичният Зевс се нанесе в мозъка му, то той беше по хитър и от най хитрия.
От лисица какво очаквате ха?
Връщайки се отново при приятеля си, то той се опита да скрие емоциите си и влезе толкова „спокойно” сякаш нищо не бе чул или видял..
***

-ей! /Лу видя как Кю бездейства и как му личи, че е тъжен и че по някакъв начин съквартирантите му липсваха както и любимата му/
-какво?
-защо си унил…да не би да е заради твоите там, а!? въпреки това ето виж си творението и честито малчо! /Лу седна на леглото до него и му подаде теста й, а лицето на Кю веднага грейна, дори по ярко и от слънце/
Още щом погледна двете чертички, очите му се насълзиха от всички видове емоции, които го връхлетяха като валяг и не сваляше усмивката си. В момента се чувстваше като най-големият късметлия и щастливец на галактиката, защото това, което Си Ел притежаваше беше колкото нейно толкова и негово. Изведнъж се натъжи от факта, че не е бил там когато тя е разбрала за да сподели радостта й и да го отпразнуват, но при тези обстоятелства това нямаше как да се случи. Лухан забеляза леката промяна в настроението му и веднага сложи ръката на рамото му, но той нямаше желанието да каже какво е чул по време на идването му, затова просто си мълчеше докато сформираше официално плана си за да помогне завръщането на Кю в къщата.
Двамата поседяха така мълчеейки, но от щастие Кю забрави за речника си, а и беше късно.
Вече беше късно за разговори, беше време за сън, определено здрав сън за някои. Лухан го потупа и стана, а Кю все още не говореше, сякаш езика си бе глътнал, но все пак трябваше да проговори.
-ти къде бе?
-а ми ще се спи вече минава 01:00, а и трябва да си почиваш!..аз утре може би няма да дойда веднага..имам една малка работа за вършене и може да позакаснея.. /Лу не искаше да се издава плана си и само се усмихваше/
-оф добре..вземи ми закуска…нямам пари /стана му неудобно, но парите, които докато водеше „играта” получаваше бяха спрени точно заради Такеши, който все още целеше да хвърля тормоза си на него/
-не се тревожи ей!..ще ти купя каквото поискаш сега заспивай! /прегърна го, а този вид прегръдки той ги усещаше като повече от обикновен приятел..дори играеше роля и на баща/
Кюхюн се чувстваше спокоен дори прекалено спокоен и щастлив за първи път от толкова години ад. Може би и малкото момченце му помагаше духом, дали това беше помощта му или е част от нея? Лухан отново се усмихна и го пусна като му помаха и излезе тихо, сякаш като призрак се беше изпарил от стаята. Момчето остана само със себе си и легна като се опита да заспи, но от щастие и прекалено надскокнала енергия това беше невъзможно. Правейки кръгови движения в леглото си момчето най сетне кротна енергията си и се посвети в страната на сънищата.


***
Всички се бяха „паркирали” в стараната на сънищата, но само двама от нашите герои бяха в страната на размислите и дълбоките и задълбочени мисли.Тяхна милост Джонгхюн и Лухан.
Единият си мислеше как да върне „изгубената” си половинка, а другият все още премисляше и обмисляше плана си така, че да няма гафове накрая.
И двата плана бяха на 100 процента добри и осъществими.
***


Настъпи скъпата и ведра сутрин за всички, най вече за Лухан и Джонг. И двамата имаха мисии за вършене, зависеше кой по напред ще почне, но определено беше Джонг. Момчето цяла нощ се самообвиняваше за това, което причини на гаджето си, а на всичко отгоре той бе изпратил Джонг да спи в дневната, далеч от него след толкова много години. Това наистина накара момчето да се проклиня за действията и думите си, но Буми надали щеше да ги приеме туко така..все пак си имаше достойнство и беше човешко същество. Джонг лесно можеше да го накара да омекне отново, но този път той бе намислил нещо, което би изумило както себе си така и него..
В края на месеца щяха да направят 16тата си годишнина, но каква годишнина би била след като са скарани? Тук и сега планът на Джонг щеше да влезе в процес на осъществяване, но той предположи, че ще му е нужна и друга помощ в това..трябваше му човек почти с еднакви чувства и мисли, но кой да бъде той? Единствените „оприличаващи” се на него персони бяха единствено Донгхае и Ънхюк. Определено такъв човек искаше до себе си за да осъществи планирането си, но кой от двамата би бил по-добър? Джонгхюн дълго плуваше в мисли, седящ в кухнята като пиеше топло и сутрешно мляко, което отново му припомни от части за извратените му мисли за Кибум, но ето че в очите му се заби и Хюки. Хюки както всяка сутрин слизаше и отиваше към кухнята за да си направи поредното кафе, но този път не беше придружен с партньора си, а беше сам както и Джонг..в кухнята нямаше абсолютно никого освен тях двамата. Дали това беше човекът, който можеше да му помогне?
Джонг не издържа да не го заговори, но какво след като дори и реч не си бе подготви и това как да подходи. Той стисна юмруците си и отмести погледа си другаде, но това не остана незабелязано от Хае. Момчето бавно се приближи до него като го погледна и веднага усети какво му е или в каква криза бе изпаднал.
-ей!..какво ти е защо си сам..другите сега стават и отиват да си взимат душове, а ти ъгх!?
-нищо.. /с този безразличен тон и шибано държане отново щеше да го отведе до провал/
-пха нали си наясно, че от тези месеци прекарани заедно все пак съм те опознал както и гаджето ти…впрочем къде е Буми? /Хюки и на представа си нямаше какво е изпуснал да узнае миналата нощ/
-Кибум ли?!....сигурно спи не знам.. /Джонг извъртя отново поглед чудещ се как да не се издъне, а просто да се опита да се съсредоточи върху намисленото, но уви това не стана така/
-я ми кажи какво е станало между вас…ти никога не си проявявал това държане..да не сте се скарали, а?!
-н-нищо подобно!! /Джонг се опита да го излъже, но от начина му на говорене и тъпото му държане по всичко си личеше, че „секс бога” в къщата бе самотен и нещастен/
-спри да ме лъжеш и си признай..ще ти олекне бе човек!...как така се скарахте, защо!? /момчето стисна ръката му и се опита да подходи като психолог/
-ах дълга история…виж искам помощта ти! /Джонг кара направо/
-как да ти помогна след като не знам причината…. /Хюки стоеше пред него, а Джонг седеше на стола и се гледаха като котаци, сякаш всеки момент единия щеше да духа на другия/
-та слушам обяснението ти и плата..
Джонг осъзна, че няма да се отърве туко така и реши да каже поне част от истината. Момчето стана от стола си и застана пред масата като беше леко допрял се на нея и въздъхна. Той се разкрачи леко като седна на нея срещу Хюк и започна да говори. Хюки естествено беше изумен от думите му, но той бе решен да му помогне с каквото може. Малко след като приключи, Кибум тъкмо слизаше и той към кухнята, но моментално се спря като ги видя тях двамата, говорещи си „сладко” насаме. Очите му моментално се напълниха в сълзи, сякаш според него Джонг това и чакаше да скъсат и веднага да иде при друг. Що за човек е за да бъде такъв грубиян и разбивач на сърца беше Джонг, че да кара отново момчето да страда подир него…това наистина започва да се превръща в една голяма драма или един „любовен триъгълник”. През ума на Кибум преминаваха стотици мисли, които бяха грешни или верни. Той гледаше все още говорещите Хюки и Джонг, а действието което Хюк направи на другото момче наистина го изуми. Гледката не изглеждаше по различна от приятелска , но в очите на Буми беше същински ад и омраза..той го ревнуваше по битер от жена, искаше го само за него си но след като е казал, че е „скъсал” с него, то единственото, което му оставаше е да гледаше как друг комуникира с него.
Хюки разбра каква е истината и просто сложи ръцете около тялото на Джонг като се подпря на масата, сякаш искаше да го целуне. Момчето отсреща му дишаше тежко чудейки се какво става, че прави тези стойки..той още повече се отчая искайки на неговото място да бъде само и единствено мъжленцето му, че чак му се ревеше вече.
-не се натъжавай аз ще те утеша и ще ти помогна! /Хюки погледна лицето му като го обхвана с ръцете си, просто искайки да го успокои..а отчаяното момче пред него отново въздъхна и сложи главата си на рамото му като затвори очи/
Думите „утеша” и „помогна” бяха забили Кибум в земята. Черното му и голямо въображение беше до толкова включено на макс, че всичко що чуеше го обръщаше в другия смисъл. Той се опря на парапета и се свлече, краката му не издържаха на напрежението, а единственото, което му се въртеше и го убиваше бавно беше „любимият ми, ми изневерява!”. Любим или „бивш” любим не беше точно разяснено, а това, че скоро простия и обикновен живот на Хюки щеше да се превърне в ад поради простата причина, че Кибум гледаше нещата от друга гледна точка. Всичко беше една нереална ситуация, която Буми превръщаше в истинска. Ревността караше хората да откачат, а тази негова ревност го караше да обърне рязко листа, до толкова, че дори и Джонг надали щеше да го познае. Горкият Хюки, той бе замесен в нещо, което не изглеждаше така от страна на Кибум.
Всичко за миг се преобърна в главата на Буми и едно нещо го беше тотално обладяло- „Елиминирай Хюк и си върни незабавно Джонг!”


***
Дали липсата на Биг Бос влияеше на всички или всички тотално се бяха побъркали поради собствени причини и мисии?
Определено в къщата се проявяваха вече собствени мисии. Едната бе на Лухан, който план щеше да се види докъде щеше да я доката, а другият вече бе общ между Джонг и Хюки, а последният може би беше най опасен. Ставаше дума за „премахни Ънхюки си върни незабавно идиота Джонг!”.
***

~Фиуу..




avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Чет Ное 05, 2015 6:57 pm

Ох тия и те как се мъчат. Направо са невъзможни.
Ся човек..хвалихте, хвалихте и идва момента когато тряа ти се скарам
Страшно много грешки видях. Сериозно. Много грешки имаше, да не кажа, че на места на по едно изречени, по 8 грешки сигурно фокусираха очите ми.
Гледай да не използваш думи като "хептен, бетер". Избягвай тия дето ползваме в ежедневието си. Старай се да не правиш проход и от едно време в друго. В един момент пишеш в сегашно време, в друг момент пишеш в минало или настояще.
Знам, че си малка и сега сиг се учиш да се справяш, но това е истината, която виждам и която трябва да знаеш.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Чет Ное 05, 2015 7:04 pm

1. Аз винаги съм скачала от едно време в друго хД
2. ако имам "правописни" грешки, то е заради полу изтритото ми клави
3. приемам критики и ще се старая да пиша "нормално"
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Чет Ное 05, 2015 9:05 pm

Значи, честно казано може и да ми кажеш това. Но аз знам, че си се обидила. Отговора показва много, човек. Отново казвам....Не го казвам за да се обидиш, а за да ти помогна. Казвам къде са ти грешките и знам, че си сериозна и ще ги опр.
Тва с клавишите не го приемам. Има лепенки, които продават с написани букви и можеш да си лепнеш, другото което е, вместо да правиш това. След като напишеш главата си правиш редакцията и виждаш къде са ти грешките и просто ги поправяш.
Така.
Не мисли че нещо свършва сега. Така, че давай напред и ще видеме как ще продължиме


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Сря Ное 11, 2015 11:10 am

~ 18та глава ~

Сутринта все така шантаво продължи, докато не дойде и другата част от мисията, която беше пък собственост на лисицата Лухан. Ето, че и неговият план щеше да се види до къде щеше да я докара или до какъв провал. Той никога не грешеше в преценките и способностите си, затова се беше отдал и съсредоточил върху това как да обърне нещата и да вземе властта под своите ръце в името на приятелството си с Кю. Той се беше облякъл, сякаш екипирал за планина, беше си сложил дори ръкавици за да не оставя отпечатъци при докосване и взимане на чужда собственост.
Момчето излезе като призрак от стаята си и се отправи из дългите коридори докато не откри врата №113. Тази врата с крайното фатално число наистина си беше такава. В нея доста ужасии са се случвали както и ужаса, който бе изпитал Кю преди време. Доста от предишните Биг Босове както и млади „чираци” си бяха патили от главните, но техните наказания не бяха толкова долни колкото бе неговото. Дори и Лухан беше наказван там както и когато сам се беше дал само и само да назначат Кю за Биг Бос. След като Лу си припомни толкова много неща за миналото той не беше ядосан от това, че беше част от него, а заради това, че плана му толкова бавно действаше и че чак сега щеше да се добере до едни неща..това го нервираше още повече. Момчето въздъхна и преди да влезе се увери, че вътре е празно, но пък и заключено. Какво следва в такъв момент?
Лухан се беше екипирал в дрехи както и бе взел маска, но беше взел и някои неща, които щяха да му потрябват.Тъй като той нямаше катинар за да отключи, то единственото, което можеше да му помогне сега беше една проста женска фибичка. Гледайки в ютюб доста клипове с начини на отваряне на врати с фиби, то той се бе научил и щеше да изпробва трика си. Да, той го направи успешно без запъванки без проблеми и ненужни ядове. Момчето влезе тихо и плахо в празната стая и веднага по същия начин заключи вратата отвътре. Той огледа стаята както и бюрото, в което се криеше нещото, което му е нужно. Приближавайки към определеното място той се бе насочил към чекмеджетата. Момчето добре помисли къде може да е скрил официалните молби за напускане и осъзна, че последния път те бяха преместени, но не си спомняше къде точно. Затова той отново извади новото си съоръжение да разбива ключалки и се беше съсредоточил точно върху средното чекмедже с надеждата търсеното от него нещо да бъде вътре.
Тъкмо когато започна процеса на отключване от вратата се чу едно силно и мощно отключване.
За миг всичко утихна и в стаята се озоваха като ураган Аяка Чо и Такеши- Сама. За какво по дяволите бяха тук точно сега? Двамата явно изглеждаха нервни и отново готови в действие да прилагат плановете си.
Лухан веднага се беше скрил под бюрото, което разбира се беше доста голямо и започна да слухти. Тишината скоро бе изчезнала и разни думи и планове отново „хвърчаха” в атмосферата.
-ооффф!!!
-та за какво ме домъкна до тук?! На мен ли ще си изкарваш проблемите след като и сам не можеш да се оправиш? /Аяка се беше вбесил защото винаги той замазваше положението, но в последно време беше доста зает с оформянето на бъдещата ТВ игра „Къщата”/
-не ми викай!...и без това плана ми за днес замина заради онзи идиот Крис!...днес няма да се срещна с Кюхюн и да му предложа сделката, която съм ти споделил, но за сметка на това ако ти си свободен се заеми с онзи идиот Лухан и гледай да го отстраниш, защото докато е тук ще си имаме проблеми/Такеши се приближи до бюрото си и взе само палтото си/
-пф тоя е лесен…/мъжът явно го подценяваше..не знаеше с кой се занимава/
- дрогирай го и го изчукай, а след това фалшифицирай подписа му и на следващия ден ще му съобщим, че сам е подписал за официално напускане и така /Такеши също мислеше едни бисери, които можеха да се окажат и грешни за преценката към Лу/
-лесно е споко..ще се справя, а сега взимай ключовете си и нека изчезваме за заседанието/мъжът го чакаше пред вратата/
-идвам бе човек!/мъжът излезе и отново заключиха вратата/
Думите изумиха Лу, който мълчеше и тайно подслушваше под бюрото. Той знаеше що за гадини бяха, но не знаеше до какво пропаднало ниво можеше да стигне Такеши просто заради един секс с Кю. Момчето отново се заигра с това да търси нужното и воала, откри официалния документ, чрез който само главните можеха да напускат. Техният документ минаваше през друга фирма за одобрение и чак тогава можеха да напускат..според плана на Лу това трябваше да последва и тях двамата. Той определено беше умният сред тях и след като отново преосмисли плана си, той взе един документ, точно такъв какъвто му трябваше но изглежда, че бе последният.
Момчето трябваше бързо да го върне, но за да не оставя улики, че е бил тук, то той трябва да оправи всичко по старому и да заключи някак. Преодолявайки успешно и тази мисия той беше по подготвен от всякога. След като всичко беше отново непокътнато, той отключи отново вратата и излезе като крадец, да определено в такъв се превърна, но само заради един човек. Лухан вече беше готов с това, което трябваше за сега да направи и се втурна да излиза колкото се може по-бързо, а и да се отбие да вземе закуска на Кю. Той бе взел със себе си и още едно нещо, но каквото и да е то наистина щеше да проличи в края на играта му.


***
Всичко мина гладко така както искаше той.
Сега оставаха само две стъпки. Едната бе да преснима документа, но да вземе оригинала за по-късния си етап от плана, а другия просто да върне на мястото му, сякаш е бил непокътнат.
Дано планът му премине успешно до самия му край..все пак това беше целта за завръщането на „бившия” Биг Бос.
***

Докато при някои се осъществяваха мисии, то при други се осъществяваха планове за нечие завръщане. Съквартирантите се бяха побъркали по това да видят най накрая Биг Бос, ако въобще той се върне толкова лесно. Сякаш щяха да си го върнат с едно щракане на пръсти, но не…нещата се бяха усложнили до такива заплетени възли, че Лухан единствено се бе заел с разплитането им. Той бе единствения вътрешен, който можеше да си позволи това макар при една издънка директно да изхвърчи.
Липсата на младото момче явно наистина беше оставила следа след себе си. Дали всички го искаха чисто и просто заради едно любопитство или заради това, че им липсва. Може би и двете, но нещото, което искаха да направят в момента беше парти за завръщането му. Какво завръщане ги гонеше като дори и Лухан не знаеше кога ще може да го върне? Тука определено миришеше на липса…липса, която макар и странна те всички изпитваха към него.
-ей народе възродени елате на събранието ми в хола! /идеята за всичко беше на Оню/
-какво събрание бе?..да не си висше стоящ, че да ти ходим по свирката?! /тези думи бяха произнесени от устата на този, който винаги е бил мил с всички, но от последните му дни всичко му беше черно и безразлично/
-Кибум какви ги дрънкаш бе!?..я стига си лаел и идвай!/Оню го дръпна рязко и го завлече насила в хола където бяха и останалите включително Хюки и Джонг както и Хае/
Още щом видя отново толкова близко Хюки до Джонг, то на него моментално му причерня и изсъска леко. Той видя как другото момче беше седнало плътно до Джонг и как дори си беше сложил ръката на рамото му. Буми побесня и тъкмо да се издъни, че го ревнува, то Хае го дръпна да седне до него.
-сядай бе! /Хае също седеше сам без Хюки сякаш онези двамката се бяха наговорили/
-офф! /момчето седна намръщено, но не спираше да гледа жестовете на Ънхюк/
Докато Оню разказваше парти плана си, то Кей наистина не спря да гледа само тях двамата. За миг отново си помисли, че могат да имат тайна връзка и че я крият от всички дори и от Хае.
Наистина действията на двете момчета бяха странни..дали се бяха наговорили или не то на момчето тотално му кипна, но колкото повече ги гледаше толкова повече побесняваше. Той погледна и Хае, който пък никакво впечатление не си направи от тях. Буми му се почуди, но от хилядите въпроси, които бяха затрупали съзнанието му, той щеше да се издъни ако не се махнеше по-бързо.
Разговорите и общите мисли и идеи продължиха около час, час смъртоносен за Кей, който тъкмо да става бе прекъснат от тоpи, който седеше срещу него.
-скъпи кажи си и твоето предложение! Не бягай! /този глас заби момчето в земята, обръщайки се той видя мазната усмивка на Джонг, който явно нарочно го печеше на шиш пред всички/
Кей беше толкова объркан от мислите си, че беше наясно за „връзката” между него и Хюки. Той реши, че най-накрая е намерил правилната половинка и колкото и да го боли той не трябваше да се издънва, а да продължи да се самонаказва. Той постоя около 2 минути в мълчание и реши да каже най сетне нещо.
-аз..няма какво да кажа по въпроса с това парти..идеята беше на Оню нека той да му мисли! /Кей замълча отново, но чрез този тон Джонг разбра едно..момчето адски много го ревнуваше и уви Джонг реши да промени играта си/
-идеята може да е негова, но като член в тази къща и ти имаш думата Кибум! /Джонг спусна ръката си по гърба на Хюки и се усмихна сякаш нищо не правеше../
Кей веднага погледна действието му, а в очите му се четеше болка и само болка. Момчето реши да се изпари от това място, но тъкмо тогава се чу едно тежко и лошо цъкане. Това беше Си Ел..тя бе чула разговора им и ненормалния им план.
-КАКВО ЗА БОГА ПРАВИТЕ!?..ВИЕ ЧУВАТЕ ЛИ СЕ КАКВИ ГИ ДРЪНКАТЕ!?..КОЙ БОЛЕН МОЗЪК ВИ Е КАЗАЛ, ЧЕ ТОЙ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ!?/момичето се ядоса заради такова безполезно нещо, но настроението и рязко се изменяше заради бременността, която така и не сподели все още/
-ти какво си се развикала бе жено?..правим бъдещ план за завръщането на пича /Айрин се усмихна и стана/
-а бе вие въобще чувате ли се…никой не ви е казал, че ще идва..аз не знам та вие ли?!
-ее спокойно де нека поне съберем средства, а ти когато узнаеш ще ни кажеш и ще го направим ден преди идването му какво те бърка? /Минзи също беше съгласна с плана на Оню, но проблема беше как щяха да се доберат до парти неща щом в къщата няма такива неща/
-ооффф ама и вие сте едни…./момичето въздъхна и излезе на въздух/
Отново всички бяха шашнати от бързо изменящото й се настроение, но по стълбите се чуха тропания и това беше самата непослушница Йери. Макнето в къщата беше дочуло разговора в стаята й и разбра горе долу с кой си е говорила.
-ХОРААААА!!! /тя слезе при останалите и беше доста запъхтяна/
Всички я огледаха, но въпросите явно не издържаха да не бъдат зададени.
-че ти не беше ли тук долу бе? /Уенди я погледна и разбра, че е дошла от някъде или явно като Темин и тя обичаше да подслушва/
-не..аз бях в тоалетната, но после чух шик новината на века!/малката се огледа случайно да не бъде чута от Си Ел/
-та от къде идваш красавице..давай направо! /момичетата започнаха да я изяждат жива с информацията й/
-бях чула плана на Си Ел докато минах покрай вратата й…тя разговаряше с мъж на име..мм Л-Лухан да!
Щом всички чуха името „Лухан” бяха наясно, че са говорили за Биг Бос. Всички като рояк стършели я бяха обградили и не й даваха дори да диша преди да им е изпяла всичко. Що за интерес проявяваха към това…явно наистина е така, че на всички им липсваше диктатора горе.
Момичето се стресира, но тъй като нямаше избор да се откаже да говори, то те с поглед щяха да я линчуват….затова не след дълго доносника в къщата разбули тайната. Тя започна да разправя всичко от до и така горе долу всички най-накрая бяха наясно какви ги вършеше Си Ел- скритата лимонка.
-ето какви ги вършила нашата горе..брей! /Джесика изцъка като часовник след чутото, но това не остави нейното любопитство настрана/
-хора!...все пак ние ще се организираме и ще планираме изненадата за нашия тайнствен диктатор!...и всички вие ще се заемете с това докато аз „Великият Оню 1ви” си почива мухахахха!!/идиотщината му край нямаше/
-да бе нашия да си вей байряка, а ние да мислим от къде те първа ще намерим такива неща няма да стане! /Хичол веднага изсъска като змия и го ръчна/
-е какво толкова все пак вие всички искате да го видите, а и да се завърне..какъв ви е проблема?
-хора нека не се караме, а да се залавяме за работа, но да се стараем тя да не научи! /до колко щяха да крият това не се знаеше, но някои дори и думата не взеха в извънредното събрание/


***
Тъй като бяха близки и приятели за тези изминали месеци, то нямаше проблем в това да направят изненада на Биг Бос. Всички послушно и кротко се заеха със задачата без знанието на Си Ел.
Но пък само един все още не се беше кротнал и сам щеше да направи някоя глупост от изгаряща ревност..
***

Кибум отново остана сам с мислите и действията си..какво да направи беше единственото, което мислеше в момента. Той така и не осъзна, че Джонг иска да го накара сам да признае дълбоката си ревност и че се нуждае от него, но явно момчето щеше да продължи да се мъчи. До къде ще стигне с ината си?
Буми отново видя Хае, който пък идваше от стаята си, сам без Хюк. Това отново не остана незабелязано, но този път не успя да не прикрие ревността си. Младото момче отиде при него и го дръпна рязко та с подскок Хае премина успешно последното стъпало без да си разбие плювалника.
-ей ти!...трябва да поговорим! /момчето беше сериозно, а Хае го гледаше като гъска в тиган/
-какво ти става бе малкия?..пак ли си сам къде е Джонг? /момчето пред него наистина не знаеше какво става между тях, но този негов въпрос вбеси по-ниското момче/
-все Джонг ви е в устата на теб и Ънхюк нали?!..защо не го оставите намира, а постоянно пращаш гаджето си при него мамка му!
-ама какви ги дрънкаш бе ей! /Хае си сложи ръката на рамото му, а той изсъска и с поглед щеше да го убие/
-не ме пипай!..пипай си мъжлето неубоздано, което се върти покрай моя! /плесна му ръката и се отдръпна/
-това, че имате проблем не значи да си го изкарваш на мен!
-ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ ТИ КАЗВАМ…ДРЪЖ СИ ГАДЖЕТО ДАЛЕЧ ОТ МОЕТО ИНАЧЕ ЩЕ ГО НАКЪЛЦАМ!..И НЕ МУ КАЗВАЙ ЗАПЛАХАТА МИ, ЗАЩОТО…./момчето тъкмо да продължи беше видян как спореше отстрани от негово величество „сателита” в къщата-Темин/
Темин или беше чул и видял целият им конфликт или просто беше чул финалните му думи. Още от самото начало това безобидно дете подслушваше или просто се появяваше в неподходящи моменти. Както и да е. Темин кротко седеше в ъгъла и все още ги гледаше, но бързо се изпари пред очите им. Той отиде обратно от там където идваше, но надали щеше да забрави чутото или някой по-късно щеше да го принуди да изпее всичко.
Измина се минута докато Кей осъзна, че беше видян да спори за Джонг и то точно от този, който всеки изнудваше за нещо. Тръгвайки да го търси и да се убеди, че няма да издъни чутото на никого или на Джонг, то той не го намери и реши, че е някъде из двора. Да не бъде заподозрян от някой момчето се отказа в това да го търси и отново се престори, че уж нищо не се е случвало.
Всичко отново затихна, а Хае все още беше изумен от всичко случило му се досега. Какво ставаше..той така и не разбираше..дори и с гаджето си напоследък не комуникираше толкова колкото преди. Той се бе замислил над думите на нараненото момче и осъзна, че трябва да открие истината от Джонг или от Хюк. Той бе объркан и замесен в нещо, което само и единствено засягаше Джонг и Кей. Изглеждаха, че нещата не се подобряваха, а още повече се усложняваха както и акъла на момчето.


***
Мислейки си, че се е отървал от това да бъде преследван от ревнивия Буми, то Темин щеше да попадне на по „зли” ръце. Не скоро, момчето люлеещо се в една ог градинските люлки, той бе попаднал в зеницата на Джонг.
Другото момче веднага забеляза блеещия в една точка Темин и реши да полюбопитства малко. Въпреки това, че не го понася, нещо наистина гризеше съвестта му ако го подминеше туко така..той се реши да преглътне гордостта си и сам да разбере какво крие или каква клюка е хванал от някого. Джонгхюн издаде небрежен звук за „ехо!” и отиде право при него като стрела, която бе изстреляна сякаш от купидон.
***

-пст!
-а?! /момчето се стресна от звука и още повече, че след звука в окото му се наби и самият Джонгхюн/
-малкия какво си чул или видял…по изражението ти се вижда, че отново си чул нещо, което ще ми споделиш нали?! /по-голямото момче се беше облякло в газарски дрехи от типа мъжки шалвари и тясна тениска, която както винаги очертаваше мускулите му и извивките/
-н-нищо…махай се дърта клюкарке! /малкото момче изсъска като змия и тъкмо да стане бе приклещено обратно към люлката/
-ей я не ми ги върти тия, че а съм те разпрал на място! /момчето нарочно се притисна в гърдите му, карайки го да му усеща топлия дъх и нежен аромат/- все още съм млад да те чукна първо в устата после в дупето пха..
-в-виж Джонгхюн..още от самото начало не се понасяме, но това не ти дава право да ме тероризирваш така мамка му! ОТИВАЙ ПРИ ГАДЖЕТО СИ, КОЕТО ТЕ РЕВНУВА И МЕ ОСТАВИ НАМИРА!..ОПС! /Темин отново изсра лайното..той отново издъни нещото, което би трябвало да не се казва по такъв неочакван начин и то пред негово величество Джонг..рано или късно трябваше да се научи/
-Я ПАК! /Джонг още повече се притисна в него гледайки го мило и сякаш неразбиращ, но отвътре го гризеше да разбере какво точно е чул от устата на Буми/
-нищо…аз..не съм чул../момчето още повече се обърка та дори и нормално изречение не можеше да направи от страх сякаш Джонг щеше да го пребие/
-ПЕЙ БЕ СЛАВЕЙ МОЙ! /Джонг докосна с ръка лицето на младото момче и нарочно я провлачи надолу/
-ГОСПОДИ МОЙ, ЗАКРИЛЯЙ МЕ! /момчето тотално се бе парализирало от страх..кой знаеше дали наистина можеше да му направи нещо или просто искаше да го види как се напикава от страх/
-стига и ти си бърборил за Господ сякаш не ми е достатъчен онзи поп вътре, който искам да..айш /отново се ядоса, но в гнева си той бе стиснал суичера на Темин/
-к-какво правиш бе кретен!
-НЕ МИ ВИКАЙ, ЧЕ СЕГА СИ МИ ПАДНАЛ ПОД ЛАПИТЕ!...ПОЧВАЙ ДА ПЕЕШЕ, ЧЕ НЕ ЗНАМ ДАЛИ МЕ УСЕЩАШ МАЛКИЯ!..славейче мое /Джонг си пъхна най нахално ръката под суичера му като усети напрегнатия му и твърд корем/
-БОЖЕЕЕЕЕ БЛАГОСЛОВИ МЕЕЕЕ!!! /Темин отново каза това, което лесно би ”запалило” Джонг като факел, но факел който всеки момент можеше да се взриви от нерви/
Джонгхюн още повече се нервира и вбеси. Дните му на сухо бяха твърде повечко и това можеше да обясни странните му действия. Той провлачи още повече ръката си под корема му като я постави точно върху „кренвиршчето” на Темин. Това наистина изуми по-малкото момче, което гледаше като смазана хлебарка ръката му. Но незнайно защо момчето беше с подути дънки. То усети, че нещата не отиват на добре, а на по зле..за миг той въздъхна и не мърдаше, а Джонг още повече го стисна и всеки момент щеше да му го откърти.
-до кога ще те чакам да проговориш набожнико, а? /Джонг откачаше може би от възбуда, а и затова, че беше на сухо толкова много дни..той започваше да се самозабравя и можеше да стори нещо, за което не би си простил никога/
-ахх..Джонг спри!...не съм гей!! /момчето едва се сдържаше, но колкото и да се преструваше на спокоен, то той толкова повече се надървяше докато той му масажираше члена само и само да проговори/
-аз чакам…или искаш да ми духаш?! /Джонг стана сериозен, отново контролиран от сексуалното си желание/
Темин пълнеше дънките все повече и повече и реши да проговори. Момчето беше в капан от собствената си възбуда, но лошото е че той беше все още девствен и нещата наистина ставаха „страшни” за него. Той побърза да изпее каквото е чул само за да се отърве..все пак не искаше по такъв начин да си хвърли първото семето. Беше рано.
Дори и говорещ, Джонг не престана да му го мачка и да го тормози..Джонг си беше скрит дявол, който само и единствено беше разбиран от половинката си. Темин вече не издържа и клекна на колене..болеше го, но беше и адски възбуден от докосванията на „насилника”. Той изрева.
-ДЖОНГХЮН, ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО, КОЕТО ЧУХ..ОСТАВИ МЕ..УМОЛЯВАМ ТЕ../момчето се просълзи и си хвана мъжеството, искащ да го опази все още ”девствено” и едвам се сдържаше да не свърши в гащите/
-добре синигерче…и друг път като се опитваш да лъжеш по добре недей, защото следващия път ще ти бия чекии до полуда, докато не се изпразниш 100 пъти пред мен! /думите му сякаш бяха заплашителни, но Темин вече беше убеден що за животно е той/
Темин го погледна и поклати глава от уплах, все още клекнал пред него на колене, а отстрани гледката изглеждаше, че сякаш Темин му правеше свирки.
Точно когато най- малко очаква човек, тогава му се случва и най странното и понякога и най гадното. Това бе настъпило и при Кибум, който неочаквано беше видял тази гледка, която накара краката му да се подкосят и да изпадне в ужас и гняв. Момчето видя нещо, което отново се обърна в другия смисъл за него…той сметна това за порно сцена, при която Темин коленичеше след свършен полов акт с „бившия” му. Буми не издържа на гледката, но това още повече го срази след като видя малкото момче да се изплю отстрани, това вече накара мозъка му да даде команда „махни се!..пречиш им!”. Момчето избърса сълзите си и бързо се прибра вътре, отново разочарован от живота и съдбата си, а Джонг така и не бе забелязал неговото присъствие и как отново нарани своята половинка.
Тази седмица беше най- големият ад, за него..той не понасяше разстоянието между него и любимия да продължава, но след тази гледка той вече не знаеше какво да мисли и що за животно се е превърнал Джонг. Сметна, че откача и че не трябва повече да мисли за него, но истината далеч бе съвсем различна от реалността.
Той винаги се появяваше в неподходящи моменти.
Понякога видяното от очите лъжеше и определено той бе попаднал в този капан на заблудата.


***
Капан на заблудата или не, то нещото което го изяждаше жив в момента, е да изтръгне Джонгхюн веднъж завинаги от сърцето си. Въпреки всичко той трябваше да укроти демоните в себе си и след това да обръща листа като чисто и просто придобие нужната смелост и кураж да се изправи пред своята слабост- Джонг.
***

~ До скоро! ..




avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Нед Ное 15, 2015 9:26 pm

Ох...от къде да започна. Сериозно тряа поработиш на писането човек. Не помня другите глави да са били такива. Не знам. Просто.Препрочети си го. И ако ми излезеш с номера "каша е ама.."..няма ама..или се поправя или не. това е за сега.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Съб Ное 21, 2015 6:04 pm

~ 19та глава ~

Джонгхюн явно отново беше преобладан от сексуалните си желания. За да стане отново онова халчно животно, което за малко щеше да нарани и оскърби друго мъжко достойнство… значеше, че работата не отива на добре. Той отново хвърли поглед върху все още коленичещото момче и замълча, но погледа му тутакси се промени в „нормален”..сякаш нещото, което го бе обладало изчезна и отново го остави със здравия си разум. Този път преодоля жаждата си, но това не значеше, че тя няма отново да се появи от изневиделица и то в ковти момент като този.
Мястото отново бе обладано от мълчанието на двамата, но не трябваше да продължава, защото за някои то бе мъчително и разяждащо. Темин все още дишаше тежко, но не го обвиняваше, затова което той за малко не му причини, а искаше по някакъв начин да му обясни, че с този негов начин до никъде нямаше да го отведе. Момчето реши първо да проговори, знаещ че след случилото се той нямаше и бъкел да проговори.
-виждаш ли до къде стигна…за малко не ме орезили. Виж, по добре си укроти вътрешните демони и сексуални желания, защото Кибум надали ще ти прости…я си представи да те беше видял..не ми се мисли /момчето имаше съвест, но не знаеше че Джонг отново се бе провалил пред очите на любимия си/
-ооффффф….ти друг път не ми се мяркай, че… /Джонг отново не показа слабостта си и реши да го остави сам на земята/
Темин отново остана шашнат от думите му…въпреки желанието да му помогне чрез прости думи, той явно и тях не приемаше или просто не искаше акъл от прекалено младо момче.
Измина се минута от последното им срещане. Джонг тъкмо влизаше в къщата, но тъй като имаше навика да си гледа скъпите обувки той се блъсна в гърба на Буми. Веднага усети нежния аромат от дрехите и кожата му и разбра, че може би е излизал или се е прибирал…или вече бе видял каквото трябваше. Не устоя от това да не го докосне и прегърне силно и това и последва. Джонг спусна ръцете по гърдите му и до прегърна силно искащ да го изяде. Имаше огромна нужда от него. Той не знаеше, че гаджето му е видяло грозната гледка, но пък не устоя на желанието си да го стисне. Буми усети тялото прилепнало до неговото и не издържа…отново се размекна и краката му поддадоха. Наистина си беше мека Мария, но по-голям инат и от всички тук..затова отново той преодоля мекотата си и стана сериозен и колкото и да му си искаше да не се освободи от тези ръце той го направи. Момчето се дръпна рязко, но явно не беше прикрил своята нужда от Джонг и може би това беше забелязано от него.
-не ме докосвай!
-какво ти става?!..до кога ще ми се сопаш?? /Джонг все още си мислеше, че това е игра от негова страна, която нямаше край/
-махни се Джонгхюн!....отивай при новите си гаджета или там каквито са! /момчето отново издъни ревността си чрез думи/
-гаджета значи…моето единствено гадже си ти! престани да се правиш на луд и нека забравим онзи наш спор! /Джонг отново придърпа тялото му към себе си, но члена му отново се издаваше-беше възбуден/
-ах..дори и при нормален разговор си с твърд член боже…що за маниак си сякаш не ти стигна Темин отвън,а!? /момчето се развика и отново се просълзи/
-м-моля?! /момчето осъзна едно-той наистина бе видян, но отново беше с едно наум-Кибум отново обърна видяното в другия смисъл/
-НЕ МИ ВИКАЙ МОЛЯ, А СЕ ОСЪЗНАЙ ЩО ЗА СЕКС МАНИАК СИ СЕ ПРЕВЪРНАЛ!!!! ВЕЧНО СЕКС!...ТОВА ЛИ СЪМ АЗ ТЕБ БЕ?..ЧЕРЕН СИ МИ ПРЕД ОЧИТЕ!
Всяка една дума нараняваше Джонг, но той като скала винаги не допускаше да покаже ранимостта си. Думите като мощни стрели се забиха в сърцето му, а в погледът му се четеше, че всичко което е видял Кибум бе една огромна лъжа в очите му, но как да му повярва след като той самия не можеше да се избави от кашата, която е надробил. Постояха те един срещу друг, но нито от единия нито от другия се чу дума. Кибум му беше толкова много ядосан,че не можеше да го изрази дори и в ругатни и псувни…просто действаше с мълчанието си, което отново разяждаше Джонг.
Изминаха се три минути, които бяха мъчителни за Джонг да гледа гаджето си толкова студен с него. Тъкмо да прекъсне тишината, то Кибум отново го остави сам.
Нямаше толкова пропаднал човек като Джонг. Проблемите още повече се увеличаваха вместо да намаляват.


***
Всеки човек има проблеми, но не всички проблеми бяха толкова болезнени както неговите.
Джонг не знаеше с кое да се заеме по напред..или с изненадата за годишнината им или просто да залови Кибум и да започне отначало с обясненията си.
За разлика от неговите проблеми, Лухан сам отиваше с устата на звяра. Това не беше толкова голям проблем, а чисто приключение за него..той обичаше да се впуска в такива рискове и е свикнал, но този риск или щеше да му коства окончателното му елиминирване или елиминирването на него и Кю.
***


Лухан вече бе готов за тръгване. Беше обул впити дънки, прилепнала тениска с голямо деколте и кецове…решен да действа на своя глава. Въпреки, че спеше в отделена стая от тази на Кю, той все пак беше при него, уж да му прави компания, но отново беше намислил нещо.
Кюхюн все още не беше свикнал да го гледа в такъв неприличен за Лухан стил, но въпросите не отминаха, а сами започнаха да се излизат.
-та…ти за къде си се…ъм.. /момчето все още го оглеждаше дори забеляза прическата и силният му мъжки парфюм/
-за никъде..просто променям стила си! /Лухан се издаваше сам с небрежното си и глупаво поведение/
-да виждам..ама така рязко…може би за изгонването ни…и аз ще се преоблека тогава! /Кю дори и не подозираше целият този цирк, но скоро всичко щеше да се разбере/
-Кюхюн…не мърдай! /Лухан застана зад него като му завъртя главата така, че да не поглежда какво щеше да направи с него/
Лухан си извади телефона като го направи беззвучен и пусна камерата да снима. Той разголи с едната си ръка гърба на Кю, който моментално изтена от уплаха с онова гадно чувство, но нещото, което трябваше да направи е просто да седи и мълчи. Лухан му направи няколко снимки за доказателство, което беше планирано малко по-късно. Момчето се почувства неудобно да „опипва” така приятеля си, но за да няма гафове у плана си, той трябваше да направи дори това. Кюхюн се чувстваше точно като онзи път, който все още витае пред очите му, но вътрешно знаеше, че Лухан винаги му е мислил доброто. Момчето въздъхна зад него, но позата съвсем се промени…Лухан обърна Кю пред себе си като си пъхна ръката под дрехите му и разголи гърдите му. Дори на самия него не му харесваше, но не трябваше да се издънва за действията си.
Кюхюн беше изпаднал в шок от това, което той правеше с него и така смахнато го гледаше сякаш пред него стоеше нещо страшно, а всъщност всичко беше за негово добро. Лухан усети, че на него не му харесва и че трябва да спре..снимките, които бе направил щяха да му стигнат и нямаше нужда от повече. Той го остави като оправи дрехите му и прибра отново телефона си.
-К-КАКВО НАПРАВИ?!.../Кю все още беше смаян/
-нищо..това е за твое добро, а сега трябва да тръгвам! /Лухан изстреля краткото си изречение като остави един милион въпроси в главата на момчето/
-ама!!!!!
Лухан излезе като стрела без дори да допълва защо са му тези снимки и къде по дяволите отива с тях. Кюхюн въздъхна и седна обратно на леглото си…тези четири стени го поглъщаха бавно или той се сливаше с тях.


***
Лухан директно отиваше в „устата на звяра”…там където щеше да осъществи плана си напълно…или не?
***

Сексапилно облеченото момче тайно беше взел документи както и нещо друго, което за първи път щеше да му се наложи да използва. Тъй като сградата беше огромна, а и беше наказан, той реши да посети единия от главните. Той неотлъчно следваше всяка стъпка от плана си без да прави грешки, защото макар и една всичко отиваше на алелуя. От мисли и вълнения момчето бързо пристигна към определената зона- стаята на Аяка Чо. Той застана пред вратата и пое въздух, сякаш беше за последно. Той почука.
Този шум бе чут. Мъжът в стаята тъкмо работеше по даден проект, но реши да прекъсне за миг занаятието си като стана и тръгна да отваря. Щом отвори що да види…самият Лухан. Аяка доста се учуди какво го е довело насам, но реши да не пита, а просто да се отдръпне като го остави да влезе дори не осъзнаващ какво щеше да става. Лухан наистина се беше наконтил сякаш за парти, но партито щеше да се проведе явно тук.
-здравей!... /Лухан не изглеждаше нервен, напротив толкова спокоен сякаш му беше близък и затвори рязко вратата/
-заповядай! /мъжът го огледа и остана изумен от сексапилния му вид, който моментално му се беше набил на очи..след като изчака момчето да влезе той тайно заключи вратата/
-аз дойдох тук да поговорим..а и искам нещо…/Лухан усети, че той се хвана като шаран и се отпусна готов да даде всичко от себе си/
-кажи защо си тук сладур такъв..и аз имам да ти казвам нещо!
-аз дойдох поради простата причина, че съм възбуден..ти знаеш, че последната свирка ти я правих с кеф макар и да не си го бях признал това ме възбуждаше и реших, че днес ще се позабавлявам отново! /Лухан си беше скрит талант, а може би и актьор..той знаеше слабото му място и все там го улучваше..той седна на бюрото като леко разтвори краката си, опирайки ръцете на плота отгоре/
Аяка тотално се бъгна в шок от чутото или от позата, която момчето беше заел. Лигите му не се сдържаха и сами започнаха да му избиват, но езика му веднага ги прибра обратно. Той се облиза мазно и се приближи като застана пред него. Той се сети за плана на Такеши, но тъй като Лу е дошъл за доброволно „чукане” нямаше нужда да го дрогирва и тем подобни. Той си мислеше, че сега му е паднал и реши да се възползва да опита отново това тяло.
-знаеш ли, че ме подлуждаш в тази поза бонбон?! /мъжът го погледна в лицето, но ръката му веднага се нанесе в косата на младото момче/
-така ли било..аз не знаех ха! /Лухан нарочно си разтвори още краката, а дънките му още повече очертаваха интимното му място/
-ДА! /мъжът стисна в юмрук косите му като му дръпна рязко главата назад и започна да целува връта му като истински хищник/
-ахх..н-не така..позволи ми да покажа на какво съм способен! /Лухан не очакваше толкова бърза реакция от него и изтръпна от силата му..той се притесни да не му открие документите, които всъщност криеше в дрехите си/
-какво ще ми покажеш?..знаеш ли от кога чакам този момент да те видя толкова загорял, че сам да го искаш…давай! /мъжът се отдели от връта му, но бързо бе спуснал ръката си върху члена му/
Лухан усети, че седенето му явно наистина щеше да го отведе до сексуален контакт с врага си ако не направеше нещо по въпроса. Той бързо се изправи и се отдалечи, но се държеше мъжки..без да позволи негативното да го обладее. Лухан пазеше гърба си, защото там се намираше нещото, което не трябва да бъде забелязвано от звяра. Той отново се доближи плахо до него като доближи устни до ухото му.
-сега ще ти покажа истинското си аз…ти се настани в стола си и гледай! /момчето имаше дарбата да подлужда и да възбужда…точно това правеше и с него, но купона те първа щеше да започва/
Аяка веднага послуша момчето дори без да се замисли за бъдещите последствия, които със сигурност нямаха да бъдат цветни за него, а може би и за цялата фирма. Той се нанесе мигновено на стола си като остави Лу..искащ да види на какво е способен. Лухан това и чакаше..той бе напълно готов да преобърне листа и да се вживее в актьорската си роля. След като изчака животното да се кротне, той пригаси светлините и в стаята се възцери тъмнина и тишина. Времето бързо си течеше и дори дните си бяха мисия за оцеляване.
Изненадващото действие, което направи Лу тотално беше изумило и шокирало седналия Аяка..кой знаел, че Лухан бил такъв опитен „стриптизьор”. Момчето бавно и плавно започваше да си сваля дрехите в някакъв вид танц без музика, но гледаше да не бъде забелязан като тайно махаше от гърба си плика с документите. Тъй като стигна уж до обувките си, той взе че плъзна плика под бюрото му и се надигна сякаш нищо не се беше случило. Беше останал само по боксерки, които така хубаво очертаваха прелестите му, че лигите на отсрещника отново излизаха. До тук беше с тази стъпка…сега следваше друга, която също трябваше да бъде успешна.
-продължавай!...разпалваш ме! /мъжът определено беше надървен и само стискаше юмруци в знак да догледа момчето/
-мхм не така де!..позволи ми да те дразня още малко докато не стигнем до съществената част! /Лухан се приближи пред него, но бързо отмести погледа си върху уискито и чашите, стъпка три/
-ще те чукам така както и първия път не успях! /мъжът не спираше да гледа мъжеството му, което си беше голямо/
-шштт!
Лухан го заобиколи като му обърна гръб докато наливаше в чашките, но в едната тайно сипа силно приспивателно, което да го накара да се почувства като дрогиран, но силно пиян. Бюрото беше близо до мястото с питиетата и за Аяка нямаше проблем просто да протегне ръката си и да опипа дупето му. Момчето усети топлата му ръка, но за да не се издъни какво прави той реши да се преструва, че уж това го възбужда. Той започна да издава някакви ненормални „възбуждащи” звуци само за да довърши процеса си. Изчака напълно прахчето да се разтвори, но обръщайки се гърба му се опря в гърдите на Аяка, който вече се беше съблякъл и тотално беше откачил и зажаднял за тялото му.
-аххх не издържам на стегнатия ти задник! /мъжът най нагло си пъхна ръката в боксерките му, като бе напълно способен да опипва плътта под тях/
-НЕ!...ахх имам предвид…избързваш скъпи! /Лухан се обърна и му мигна като пу подаде чашата от лявата си ръка, в която беше разтвора/
-искаш да се позабавляваме с алкохол, а?..добре приемам! /мъжът нищо не забеляза, той надигна чашата си и изпи на екс съдържанието без да се замисли, но това разбира се беше зарадвало лисицата/
-да! /за да не пробуди съмнение и той взе та че изпи питието си..не беше свикнал, но се налагаше/
-а сега нека те разкъсам! /мъжът рязко го бутна на бюрото и започна да го целува сякаш искащ да изяде кожата му/
Единственото, което оставаше сега беше моленето. Лухан трябваше да се моли прахчето по бързо да подейства преди да бъде „изнасилен”..плана не трябваше да се проваля точно сега.
Аяка беше хищник..дори по лош..той се осмеляваше най грубо да стиска и засмуква кожата на младото момче. Без питане той мина с езика си 90% от тялото му като не спираше да го увърта ту на корема му ту на бедрата му…дори по лошо..той се беше прицелил на още по интимно място.
Лухан го снесе. Сега наистина не знаеше какво да направи..или да го отблъсне или да измисли начин за измъкване и преминаване към следващата стъпка. Тази стъпка бе решаваща за него и целият му план до сега…не трябваше да допуска нито една грешка. Лухан силно се молеше да му подейства колкото се може по бързо и да атакува..това и стана. Главата на мъжът „насилник” започна рязко да се замайва и погледа му да се промени към пиян- надрусан. Тъкмо бе разтворил краката на Лу и се бе заел с интимното му място, но главоболието и бързото изменение на настроение, поглед и леко мърморене се усилваха, което значеше- това е!
Лухан и този път отърва кожата си, но дали щеше да отърве и нечия друга с последната си стъпка?
Момчето усети, че прахчето подейства за няма и 10 минути затова побърза да се измъкне от него за да се добере до документите, преди онзи окончателно да беше заспал. Момчето леко го блъсна като уж му се усмихна с подла усмивка и се наведе долу.
-шштт скъпи…седни на стола, а аз на теб отгоре! /Лу гледаше да го разсейва докато вадеше един по един документите без да пробуди съмнение у него/
-дообрее захарен памук…седни ми на кура по бързо..дааа../мъжът наистина гледаше като наркоман от силното прахче, но погледът му беше толкова замъглен, че надали би видял какво прави другото момче..той седна/
-идвам скъпи мой…само почакай да се събуя! /той бе готов с подредбата на документацията и пристъпи към него, държащ листите зад гърба си/
-мхм сядай! /мъжът дръпна рязко момчето като го настани отгоре си/
-боже даа!! /момчето отново пристъпи към онези звуци докато вадеше химикалка от чекмеджето..всичко беше готово/
-сладур…движи се..искам да ми свикнеш..защото от днес нататък аз ще те чукам за ставане и лягане!! /мъжът едва говореше, незабелязващ, че Лу все още беше с бельото си/
-знам скъпи..а сега ме слушай! /Лу взе дясната му ръка като в нея постави химикалката и я стисна, поставяйки я на листа/
-кажи любов моя анална
-подпиши се на местата, на които слагам ръката ти..това е договор относно това, че от днес нататък ти ще си моя притежател, разбра ли? /такива бисери мислеше, че със сигурност щяха да закопаят Кю на място ако просто видеше гледката/
-щом ще съм твоя господар..бих дал и душата си за теб! /едва говореше и вече го унасяше на сън затова Лу трябваше да побърза с приказките и да премине към действия/
Лухан се усмихна дяволски след чутото от него. Това и чакаше.. просто да подпише където сложи ръката му, а това което подписваше щеше да им излезе солено на него и цялата фирма.
Аяка туко що бе подписал окончателното им отхвърляне като главни на фирмата, като висше стоящи на нея и всичко останало. Той чисто и просто провали всичките им сключени договори досега с когото и да е било. Те нямаха право да стоят повече на този пост както и в тази града, където през всичките тези години се целеше ужас и насилие към по- младите. Край на всичко.
Момчето беше щастливо и доволно от плана си..сега единствено му оставаше да оправи разхвърляното и да оправи вече „бившия” главен и да се изпари по – бързо.


***
Лухан приключи с всичко. Финалната стъпка беше да отиде в друга фирма..там където ТЕ одобряват, приемат и премахват събеседниците си. Тази фирма не беше обикновена, тя беше централна в цял Сеул, която провежда един път годишно игри било от типа „Биг Бос и Къщата” или подобна на нея. Над всеки главен си имаше истински Бос и това бяха ТЕ.
***


Прикован към тези четири стени, Кюхюн се чувстваше, че сякаш щеше да се слее с тях. Той почти не излизаше от тази стая, защото имаше хора, които да го следят какво прави дори и в тоалетната те бяха след него- кучетата на Такеши. Със сигурност никой не живееше живота, който той живееше.
Единственото разнообразие беше малкият му „Аз образ”, който от време на време се появяваше както и сега. Кюхюн отново бе размечтан и мислещ какво ли би било ако просто сега можеше да се върне в къщата…дали те щяха да го приемат въпреки лошите мисии, които им даваше. Дали за един грешник имаше още един шанс..
Малкият „Аз” отново се появи пред Кю, като беше облечено в бели дрехи, сякаш приличаше на малко ангелче. Защо?
-хей! /момченцето седна на леглото му и го гледаше с лека усмивка/
-пак ли ти айш…/дори не го беше погледнал, а просто си лежеше/
-да!..имам да ти казвам нещо или вече съм ти омръзнал, а?!..ех..ще ме търпиш още малко…/момченцето се усмихна, но след време тази усмивка щеше да изчезне завинаги/
-какво имаш предвид, защо още малко?! ЩЕ УМРА ЛИ?! /Кю се обърна рязко, вече обвзет от мания, че може да умре/
-няма, но ако искаш да умреш ти лесно можеш да преминеш залога ни следователно аз лично ще те унищожа..знаеш го! /детето се засмя и докосна коляното му/
-все още не знам защо съм жив..след като знаеш що за изрод съм се превърнал, а и злото причинено на съквартирантите
-ти не си изрод, а и трябва да живееш заради детето си и бъдещата ти жена, толкова ли си глупав бе тцтцтцт…виж аз харесвам промяната ти засега пък другото те първа ще се променя в теб
-ти обеща, че ще ми помагаш!
-да, но като те гледам сам се справяш с промяната си, а и съобщих, че ще ти казвам нещо! /момченцето го погледна сериозно/
Кюхюн млъкна готов да чуе нещото, което е накарало дори изражението на малкия да се промени…изражение, каращо го да настръхне
-така слушай!..трябва да ти кажа, че много скоро ти ще бъдеш приет отново в къщата..не знам кога, но усещам, че до ден ти ще бъдеш там затова сега лягай и заспивай!..утре ще имаш важна мисия! /Аз-образът беше ясен и точен, но остави хиляди въпроси и мисли отново в главата му..той изчезна/
-М-МОЛЯ!?..ТИ СЕРИОЗНО ЛИ!? ШЕГУВАШ ЛИ СЕ!? ЕЙ!!!!! /Кюхюн скочи от леглото като се преспъна и падна на студения под/
В този момент той за миг си помисли, че това бе един сън, който отново накара сърцето му да забие лудо, кръвта по вените му да забушува и да учести дъха му, сякаш получаваше пристъп на болен. Болен определено не беше точното описание, но усещането вътре в него караше тялото му да затанцува бурно. Нещото, което го накара да се почувства за миг истински щастлив.


***
момченцето може би знаеше още нещо, но нарочно го остави в напрежение до утре..той знаеше, че зад всичко това седеше Лухан- човекът, който го обичаше дори повече от приятел.
***


~ А аз ви оставям с напрежението до..

avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Нед Ное 22, 2015 10:27 am

Е да ти кажа сега е много по-добре. Пак си имаше грешни, но къде ги няма..поне не бяха толкова остри че да ми бодят в очите. Остана само да разменяш думите като "резил, сопкаш, мека Мария" с някакви други и всичко ще е една идея по ОК.
Давай нескта..
Джонг пък и той не спря да се прецаква


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пет Ное 27, 2015 8:11 pm

~ 20та глава ~

Настъпи 08:00 сутринта. Часът, който всички трябваха да спазват когато Кюхюн беше Биг Бос в къщата, но сега бе негов ред да спази този час.
От вълнение, дълбоки мисли и заключения момчето цяла нощ не можа да се наспи…постоянно се въртеше сънувайки странни сънища. Беше заспал едва към 06:40, но ето че отново нещо го събуди…този път не беше сън, а телефонът му. Прекъснат от дългото звънене момчето ококори очите си, които бяха кървави от липсата на сън, той надигна ръката си като посегна да вземе проклетото нещо, което непрестанно звънеше и цепеше стените от шума. Той не успя да види добре номера и директно вдигна, а това което беше на път да чуе щеше да го изстреля право в небесата. Това обаждане щеше да промени живота му от тук нататък…това бяха ТЕ.
-добро утро Биг Бос, ела в „Сейсен къмпани” , трябва да се видим спешно с теб! Очакваме те в зала №201, етаж втори /тежък мъжки глас подхвърли надежда, която можеше да промени окончателно живота му/
-но аз…вижте проблема, е че../момчето дори не продължи изречението си щом отново чу този глас/
-няма НО…бъди спокоен Аяка Чо и Такеши Сама ги няма..като дойдеш ще разбереш повече от това, което имам да ти казвам
-добре…/момчето замълча..нямаше какво да каже от шока/
Телефонната връзка бързо приключи за него. Единственото, което остана в главата му бяха отново купищата въпроси. Момченцето явно беше право, че тази сутрин той имаше мисия, но съвсем различна от очакваното от него. Той си мислеше, че отново можеше да бъде наказан или просто да си събере багажа и да напусне завинаги. Кюхюн все още лежеше в леглото си гледащ в една точка неосъзнаващ, че нямаше време да седи така цял ден. За да прекъсне лежанката на Кю, малкият му Аз-образ отново се появи за да го разсее от мисли и да го окуражи.
-ей ставай Биг Бос!
-а?!..пак ли ти?!..ЗАЩО НЕ МИ КАЗА, ЧЕ ШЕФОВЕ ОТ КОМПАНИЯТА ЩЕ СЕ ОБАДЯТ, А МЕ ОСТАВИ В НАПРЕЖЕНИЕ СНОЩИ??? /Кю скочи в опит да го улови, но не беше ядосан, напротив беше щастлив и енергичен, искащ да излее емоциите си върху малкото дете/
-хихихихи исках да те накарам да чакаш какво лошо има в това, виж се дори грееш от щастие…за първи път те виждам такъв /момченцето се измести другаде и се смееше на изражението му/
-пха нищо ми няма! /не беше свикнал да изразява напълно емоциите си и се опита и сега да ги скрие, но напразно/
-да бе…все тая оправяй се, че нямаш много време..не забравяй, че аз ще бъда там където си и ти! /момченцето се усмихна и отново изчезна/
Кюхюн остана спокоен щом чу, че той ще бъде с него. Младото момче бе решено да премини дрехите си в други и бързо да тръгне, нещо отвътре не го оставяше намира докато не чуе какво щяха да му съобщят.


***
Минаваше 08:00, а Кю все още беше из път. Той дори не се беше срещнал с Лухан, мислеше си, че е някъде навън..дори не подозираше що за изненада самия той му беше направил.
Момчето пристигна на място и тръгна да влиза, но усещаше със себе си детския полъх, който бдеше непрекъснато над него.
***


Момчето влезе в огромната сграда оглеждайки стените, мислейки си че това е отново вид сън. Той не осъзнаваше, че нещата се подобряваха и че всичко ще се нареди за няма и 24 часа.
Влизайки в асансьора бе видял група костюмирани мъже, които сякаш отиваха с него на същия етаж…така си и беше. Това беше комисия за прием.
Кюхюн се обърна, огледа ги, но погледът му беше забелязан от единия. Мъж около 30/40 годишна възраст му се усмихна и не задържа любопитството си
-момче…ти ли си Чо Кюхюн?..
-м-моля? /момчето настръхна само от въпроса, а какво ли оставаше за накрая../
-попитах елементарен въпрос, защото мисля, че и преди съм те виждал или се залъгвам, но всеки момент ние очакваме гост /мъжът отново се усмихна топло, но въпросът определено беше към точния човек/
-ДА АЗ СЪМ! /момчето се обърна напълно към него като разшири устните си в голяма усмивка, която до преди беше погълната от злоба/
-значи ти си…/тъкмо да довърши изречението си, асансьорът спря на етажа/
-вижте, бързам за зала №201..
-ох значи, сме се пресрещнали..това си ти! Заповядай Биг Бос /мъжът потупа рамото му като отвори вратата за „добре дошъл у дома”/
-боже, благодаря нямаше нужда наистина…аз /момчето взе че се поклони в знак на уважение/
-няма нищо..не се притеснявай, а се успокой и се настани /мъжът влезе заедно с другите пет члена от комисията/
Кю се чувстваше неудобно пред тези, които сееха добро дори без причина. Двете неща, които искаше да разбере е как от изневиделица го викнаха чак тук и кой седеше зад всичко това.
Момчето седеше право като стълб, но се чу едно съскане отстрани до вратата..както беше обещал, малкият Аз го следеше и непрекъснато наблюдаваше всяко едно негово движение и такта на подходите му.
-ей пуйко!..влизай!..да не си принц, че да те чакат! /малкия се изсмя и леко го побутна вътре..това отново не остана незабелязано от тях/
-добре бе ей че си! /отстрани изглеждаше, че сякаш Кю си говореше със себе си или с някой дух а може би въображаем приятел/
-Чо Кюхюн с кой разговаряш?..да не би да има някой или? /мъжът се надигна за да види по-добре, но нищо не виждаше освен полу отворената врата и самия него/
-не не няма никой!!!...аз тъкмо влизах и../съвсем се обърка, но реши да влезе като рязко затвори вратата и пристъпи напред, оглеждайки за свободно място/
-добре..седни отпред пред нас..ще проведем кратък разговор и след половин час ще съобщим решението си към теб
Кюхюн просто кимна в знак за съгласие, но си нямаше на идея какво щеше да чуе малко по късно. Той седна на едно от удобните кресла и бе готов да чуе дори и най лошото, отново този негативизъм или излъчващ се страх се всели в него. Момчето въздъхна, но отново се чу съскане.
Малкото момченце отново се появи за талисман на разговора им и само му се усмихваше, искащо да каже всичко що мисли и чувства, но бе съвсем далеч от реалността и живите. В тази усмивка се криеше истината защо Кю е тук и какво щеше да следва от тук нататък, но обичаше да го измъчва и това и правеше сега, като просто седеше на пода седнало в поза „медитиране”.
Кюхюн непрекъснато гледаше пода, който беше празен за очите на тези, които не виждаха въпросното нещо..тишината бе прекъсната.
-виждаме, че си притеснен, но ако имаш нужда от нещо просто сподели, става ли? /мъжът го погледна отново учудващо, не знаеше какво става в главата му и къде се вее разсъдъка му/
-не не всичко е наред…нека започнем разговора..все пак съм любопитен защо съм тук!
-ах да..нека прибегнем към съществената част. За сега няма да казваме как сме те повикали, ти сам ще разбереш, но другата причина е заради твоето завръщане! /мъжът нарочно не издаде помощника..разговора бе започнат/
Кюхюн разбра, че тук правилата са съвсем различни от тези в бившата фирма, където преживя целият този ад в близкия месец и половина. Той усети, че правилата са си правила и само тези, които седят отсреща му можеха и имаха пълното право и сила да ги приложат към грешните. Момчето мълчеше докато висше стоящите обясняваха и тълкуваха някои неща, но ето, че се бе стигнало и до неговата болезнена тема.
-Кю, ние знаем всичко що си преживял..знаем при какви обстоятелства беше премахнат от онези негодници…знаем и за наказанието, което си преживял насилствено. Но не се тревожи тези хора са отстранени и подложени на съд. Измамници не са ни нужни тук, и насилвачи също! Компанията ни иска твоята прошка! /друг мъж се изправи и го изгледа сериозно/
Думите поразиха момчето от срам, неудобство и някакъв вид страх. Беше потресен, че дори и те знаеха за злочестата му съдба, но нещото, което го притесняваше беше това, че ще става баща, а дори и момичето, което обичаше не можеше да види все още. Той се изправи за да каже нещо, но отново видя малкото момченце близо до него.
-не се тревожи всичко ще бъде наред, а и относно нея..не се тревожи довечера ще я видиш хихихи! /малкия явно се издъни като му пусна бръмбара в главата/
-М-МОЛЯ!? ДОВЕЧЕРА ЛИ! ЩЕ Я ВИДЯ ДОВЕЧЕРА!!! ГОВОРИ МИ!!! /Кюхюн се самозабрави като говореше и гледаше отсрещното кресло…отново нямаше никой, а това негово поведение отново изуми и учуди комисията/
-Чо Кюхюн разбираме превъзбудата ви, но не разбираме с кого говорите!.../мъж със сив костюм стана от мястото си и отиде до него/
-не не аз не говоря..просто мисля думите си на глас..вижте аз /момчето се вцепени от това дали вече са го сметнали за луд/
-хмм..добре мислите, а вече готов ли сте психически да подпишете вашето завръщане сега тук пред нас? /мъжът бе директен, не искаше да го измъчва повече в любопитство/
Този въпрос го шокира и зарадва едновременно. Той дори не очакваше, че след всичко случило се би имал шанса отново да се върне на поста си в къщата, която е лично негова. Купена специално за това…да се въвежда ред и строга дисциплина. Но точно тази негова тактика да въвежда и показва невиждано го бе отвела на това положение..да премине пълен етап и да открие истинското си Аз след толкова много болка и тежест. Все още седеше с отворена уста в готовност да каже нещо, но от вълнение и това не успя. Малкото момченце беше неотлъчно до него….то не се стърпя и започна да го ръчка да тръгне.
-псст! псст! тръгвай бе!...отивай да подписваш бързо!
-аз…АЗ СЪМ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРЕН НА ВАС И НА ЦЯЛАТА ВИ КОМПАНИЯ!....БЛАГОДАРЯ ЗА ВТОРИЯТ ВИ ШАНС! БЛАГОДАРЯ!
-не благодари на нас, а на Лухан..той отвори очите ни за онези, които се пишеха честни! /главният от комисията се изправи както и останалите и се усмихна, но вътрешно съвестта не спираше да го гризе/
-моля?..Лухан?.. /Кю се ококори и не вярваше на ушите си/
-да, той е виновникът за завръщането ти, а ние глупаците, които не разбраха що за прекрасен човек си бил..ти си късметлия да имаш такъв приятел!
-ох…ето защо той се държеше странно /момчето си спомни странните му действия и ненормален стил, но това го трогна..наистина не знаеше колко много някой е държал на него/
-дълго е за обяснение това което трябва да ти казвам, просто ела и подпиши../мъжът подреди документацията и новият договор с някои леки промени/
-добре!.../Кю се съгласи да подпише договор, този път не с мушенници, а с истински професионалисти…сега единствено трябваше да разбере какво бе направил приятелят му/
Кюхюн сключи успешно нов дълготраен договор. Този договор бе съвсем различен от предишния.
В него играта щеше да протече по съвсем различен начин…Кю нямаше да бъде „злият диктатор” напротив, „приятеля” на всички. Комисията реши да му даде шанс за промяна и да види как ще протече остатъка от месеците в новата промяна. Можеше да се каже, че Кю наистина беше най- щастливото момче..той излетя като куршум от залата и тръгна да тича по стълбите навън за да поеме чист въздух и да обърне нова страница за новия си живот, с хората които му липсваха.
Стигайки пред входната врата той се задъха и стисна гърдите си, поемайки дълбоко въздух. Той дори не беше излязъл докато не се отвори вратата и това отвлече вниманието му да се измести дори без да погледне. Самият Лухан идваше на проверка, но ето че срещна превъзбудения си приятел.
-ей Кю!..добре ли си! /момчето изтръпна от вида му и си помисли, че му е станало нещо/
-докога ще продължаваш да действаш зад гърба ми…докога ще ме засрамваш….аз дори…никога не съм ти благодарил и отплащал! /Кю се разчуства и се засегна…чувстваше се не на място…за първи път показа онази слабост, която бе криел от него-онзи Кю/
-Кюхюн…не разбирам за какво ми говориш!
-ЕЛА И ЩЕ ТИ ОБЯСНЯ С ПО ПОДРОБНИ ДУМИ! /момчето го дръпна за ръката и го изкара отвън където всички тайни или чувства щяха да се излеят/


***
Кюхюн бе решен да разбере от къде е тази силна привързаност от Лухан, който винаги действаше зад гърба му за негово добро и винаги правеше и най- малките му мечти в сбъднати.
От толкова добрини и нито една отплата това отдавна е започнало да задушава момчето…той дори не знаеше що за чувства са това. Дали бяха повече от приятелски или просто играеше роля на втори за него баща. Ситуацията нямаше да се разясни ако тези четири очи не си бяха споделили всичко до най- малката подробност.
***

-защо си се агресирал и превъзбудил така бе!...аз просто идвах до тук за да…/момчето забрави изречението си….донякъде беше несмислено и несвързано/
-Лухан спри да се преструваш….с какво съм заслужил такъв приятел, който винаги е мислил доброто ми, но и ме лъже пред очите..защо никога не си призна поне едно твое дело както когато бях приет и, че си се жертвал затова както и сега…. Ти отново го направи без знанието ми..
-аз винаги ще ти помагам..знаеш, че клетвата ни от малки е вечна бих казал и задгробна.. /Лухан както винаги беше спокоен и си сложи ръката на рамото му/
-виж разбирам, че сме си обещали много неща, но нещото което ти така и не обясни са чувствата ти към мен!...що за чувства са, а?...
-повече от приятелски..братски, а може и родителски хахаха! /Лухан се засмя, но дори и той не бе сигурен в това което каза/
-аз бях толкова несправедлив, арогантен, егоистичен, циничен дори жалък пред околните, а ти както винаги бдеше като орел над мен…аз не знам какво да кажа, но нещото от което душата ми се нуждае и плаче е за твоята прошка, моля те../Кю наистина се разкайваше за абсолютно всичко..той се свлече на колене пред човека, който го обичаше като нещо повече от всичко взето на куп/
Гледката изуми по-голямото момче. Той не вярваше, че Кю би стигнал до това тук, че да се влачи в нечии крака било за прошка или милост. Той се почувства зле от гледката и се свлече до него.
-какви ги говориш защо ще ми искаш прошка след като нищо не си сторил..не си сериен убиец нито крадец..успокой се и се изправи..чувствам се неудобно! /момчето го прегърна силно усещайки напрежение в неговото тяло, но и в своето/
-срам ме е…имам ужасна нужда от прошката ти за всичко за да мога да продължа напред разбираш ли?! /момчето се притисна в гърдите му, а ритъмът на сърцето още повече се усилваше/
-значи ще ти олекне така ли…тогава ти прощавам въпреки, че за мен ти никога не си бил грешник, но за да те видя щастлив бих направил всичко дори и../Лу замълча…нещото отвътре го караше да изказва прекалено много чувства затова той реши просто да ги прикрие/
Щом чу прощалните му думи Кю изпита истинско облекчение и вътрешен покой. Дори самият той не е очаквал да усети това изгубено чувство, но все още не знаеше как да се отплати за всичко.
Възможно ли е една проста отплата да утоли нечии по силни чувства?
-Кю..не забравяй, че привечер ще дойда да те взема и да те заведа там където ти е мястото../момчето носеше една чанта, но не смееше да прекъсне дълготрайната прегръдка, защото се страхуваше, че може би е и последната/
-знам!..просто замълчи..искам да се нарадвам на този миг!


***
Проблемите на Кюхюн бавно избледняваха..той започваше новото си начало, но от всичко това той бе отключил едно дълбоко скрито ковчеже с чувства.
Лухан те първа започваше да се бори със собствените си чувства.
Преди те бяха по слаби, но с течение на годините тези чувства все се трупаха докато днес бяха окончателно освободени. Болеше го.
Беше пленник на собственото си желание този човек да бъде напълно негов…ничии друг.
***


След разговора си с Кю, Лухан отиваше директно в къщата. Щастливото момче отиде временно в компанията където щеше да дочака вечерта…тъй като нямаше къде да отседне, то компанията му бе предложила да остане временно при тях.
Из пътя Лухан се чувстваше странно дори някак тъпо, но не трябваше да разкрива това пред никого, дори и на глас не трябваше да го произнася. Той знаеше, че живота на приятеля му те първа се нарежда..нямаше нужда от промени и разбулени тайни..той бе готов да се примири със съдбата си колкото и болезнена да беше. Той застана пред вратата и отвори. Виждайки как всички погледи моментално се вгледаха в него той влезе сякаш бе вътрешен човек и затвори най спокойно.
Не съквартиранти, а вече приятели….те всички го обкръжиха като конски мухи и започнаха с обичайните си въпроси.
-ей сладур знаеш ли нещо за Биг Бос?!..умряхме си през тези почти 2 месеца без шерифа /Джесика се опитваше да го сваля, но момчето психически се рушеше..нямаше нужда от ласки и свалки/
-как си пич! /женското внимание веднага се бе лепнало за него, но той беше също щастлив да им каже новината, но и някак нещастен…/
-хора ще ме оставите ли да говоря най накрая? Имам новина за вас /момчето се изсмя, но не толкова искрено/
-нека говорим насаме,бонбон! /някои момичета бяха хлътнали по него още от първото му идване..бандата на Айрин/
-без такива..тук ще говорим..така аз имам страхотна новина за вас….Биг Бос се завръща още тази вечер!
-М-МОЛЯ!? /сякаш нещо отгоре им връхлетя..те не очакваха толкова рязко да им го съобщи, но вълнението и радостта отново ги връхлетя бурно/
-да…дойдох да ви го кажа, няма да е зле да му направите мини изненада или малко парти по повод завръщането му..знам, че си го обичкате хахаха! /Лухан се опита да не мисли за друго освен по щастливия повод/
-ПРАВ БЯХ ДА ПРАВИМ ПАРТИ АМА НА!..СЕГА ОТ КЪДЕ ЩЕ НАМЕРИМ НЕЩА, А!? /Оню се ядоса..имаше предчувствие, че това щеше да стане/
-спокойно..аз ще ви покажа къде се крие нужното ха! /този човек явно за всичко се беше организирал дори и за нещо, което би трябвало да е тяхно задължение/
-ТАКА ЛИ!! ПОКАЖИ НИ!!!!...НЯМАМЕ ВРЕМЕ! /Йери наистина проявяваше интерес както и другите, които за първи път щяха да го видят/
Лухан се смееше на начина по който го гледаха сякаш бяха хлапета, които чакаха за лакомства, но най- голямото лакомство скоро щяха да го получат от толкова чакане. Месеци щастие за Лухан, който бе единствения близък с него. Сега бе принуден да дели отново любимия си човек с тях..полудяваше ли или започваше да ревнува малко?
Лухан ги заведе в подземния тайнствен етаж..там се криеха много заключени врати, но само една бе отключена. Той отвори вратата и се отдръпна.
-вътре ще намерите нужното…ще ви изчакам отстрани. Тук не бива да стоите /момчето се отдръпна сякаш се опитваше да се отчужди и да остане насаме с мислите си, които не спираха да се трупат и да го тормозят/
-ПОПАДНАХМЕ НА ЗЛАТНА МИНА ХОРА!.../групата влезе да избира и взима парти неща, които Лу бе складирал предварително, знаещ че този момент щеше да настъпи/
Отстрани Лухан изглеждаше спокоен, но истината бе съвсем различна и само един човек явно я беше разбрал. Си Ел познаваше по добре момчето от останалите, тъй като тя е имала повече контакти с него..тя можеше да разбере липсата му на нещо може би заради майчинския си инстинкт или просто заради същата любов, която споделяха и двамата към един и същи човек.
Момичето се приближи към него и сложи ръката си на рамото му, усещайки лекият трепет в тялото му разбра, че нещо не е наред..това не беше той.
-какво ти е?
-нищо…щастлив съм, а ти? /момчето дори не пожела да се обърне сякаш тя щеше да прочете тайната, която се криеше в очите му/
-Лухан..познаваме се чрез Кю следователно не можеш да ме излъжеш..не мисля, че си щастлив..не знам причината ти, но те усещам и ако проблема е…/момичето замълча..може би усещаше, че грешката е някъде в нея и не пожела да продължи/
-виж аз наистина съм щастлив за теб и него…щастлив съм, че и той е щастлив..това е нещото от което се нуждая, да го видя щастлив с човека когото обича! /Лухан се обърна с фалшива усмивка, но веднага забеляза вече леко изпъкналото й коремче..не беше голямо, но определено беше като шамар от живота/
Си Ел се бе вгледала в очите му опитваща се да открие истинския му и пълен отговор, но в тях само едно единствено се четеше- болка, дълбока и тежка празнина.
Той беше едно доста самотно и безцелево момче, което както винаги пременяше маските си, но ето че днешната не беше явно точната. Въпреки радостните си тръпки и жестове никой до сега не беше разбрал истинското му Аз дори и най- добрият му приятел. Кюхюн колкото и време да прекарваше с него така и не беше стигнал до заключение..никога не бе положил усилия да разбере приятеля си който е влюбен в него с течение на всичките тези години. Си Ел все още мълчеше, а времето отново си течеше, а всяка преминала секунда бе знак, че съвсем скоро щеше да види любимия си.
Лухан изчака да приключат с изнасянето на нужните неща и отиде да заключи отново. Той подмина момичето, но с това негово поведение най- много щеше да покаже слабостта си.
След като всички бяха „ограбили” стаята, ги бяха оставили отново сами- обремененият Лухан и бъдещата майка Си Ел. Отново засякоха погледите си, а безразличието отново се прояви.
-аз тръгвам и ще дойда до довечера с гаджето ти, бъди спокойна и се пази! /обръщайки се и закопчавайки якето си, то ръката й отново попадна върху някак безчувственото му рамо/
-винаги можеш да ми споделиш каквото и да е без значение дали ще ме заболи, разбираш ме нали? /момичето го прегърна в гръб, предавайки и най милото си-топлината и истинската обич, която притежаваше към Кю/
Усещайки всичките й чувства, това още повече го закопаваше, но тъй като бе мъж не трябваше да показва слабостта си и нуждата от това да бъде чут и разбран. Той просто кимна и докосна ръката й като я присви в своята и тръгна към изхода.
-нека излезем. Студено е, а и ти трябва да си на топло.
Излизайки от подземния етаж отново пресрещнаха очите си. Този път момчето беше с широко поставената усмивка на устата си и погали лицето й.
-ммхм..
-аз наистина трябва да тръгвам….вие се пригответе и после отново ще се видим! /Лу прибра ръцете в джобовете си и се обърна, излизайки от големите порти/
Си Ел все още мълчеше, чувстваше се виновна за нещо, за което нямаше вина, но искаща да разбере някак и неговото сърце. Тя се прибра обратно вътре с надеждата някога всичките проблеми да се разяснят.


***
Нещото, което впечатли Лухан бе изпъкналия корем на момичето. Но с развитието му, любовта му към Кю се превръщаше във все по- голяма и убийствена, която непременно трябваше да бъде заличена. Кой можеше да му помогне и как?
Що за съдба имаше пред себе си?
Съдба на една несподелена и болезнена любов..
***

~ Ех..не исках да става така ама...
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Ное 27, 2015 11:41 pm

"/Лухан се обърна с фалшива усмивка, но веднага забеляза вече леко изпъкналото й коремче..не беше голямо, но определено беше като шамар от живота/
Си Ел се бе вгледала в очите му опитваща се да открие истинския му и пълен отговор, но в тях само едно единствено се четеше- болка, дълбока и тежка празнина.
Той беше едно доста самотно и безцелево момче, което както винаги пременяше маските си, но ето че днешната не беше явно точната. Въпреки радостните си тръпки и жестове никой до сега не беше разбрал истинското му Аз дори и най- добрият му приятел. Кюхюн колкото и време да прекарваше с него така и не беше стигнал до заключение..никога не бе положил усилия да разбере приятеля си който е влюбен в него с течение на всичките тези години. Си Ел все още мълчеше, а времето отново си течеше, а всяка преминала секунда бе знак, че съвсем скоро щеше да види любимия си."
- Кой се е вселил в твоето тяло и кога? хд.Сериозно адски ме изненада и то адски, ама адски приятно. Човек осъзнаваш ли че има части, които наистина все едно не са написани от теб.
Много добре си се справила. Браво. Искрено браво.
Много ми е тъжно за Лухан... Той толкова обича Кю.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4189
Точки : 2651
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пет Ное 27, 2015 11:46 pm

~ Драмите са ми слабост..винаги давам всичко от себе си може би защото.. не знам, но обичам тоя жанр. .. и не исках така да става с Луханчо, но... такъв е живота!
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Чет Дек 03, 2015 6:00 pm

~ 21ва глава ~

Все още мислеща, Си Ел вече бе влязла в къщата. Още с влизането тя усети, че тази атмосфера и този въздух бяха променени. Въздухът, който вдишваше беше някак по свеж, лек и приятен за ноздрите й. Но с всяко нейно поемане на нова доза кислород, нещо отвътре я задушаваше…тя наистина бе станала доста чувствителна през последните месеци, дори още от бруталното изритване на бивш член от тази къща. Нещата явно й се бяха отразили на психиката както и сега…нещото което отново и се въртеше в главата бе Лухан. Въпреки изминалото време тя го познаваше ако не на 100 то на 50 процента добре. Знаеше, а и видяното в очите му си личеше, че той страдаше, но някак бе безпомощна да му помогне. Дори не се замисли за подобните чувства, които изпитваха към един и същи човек..това бе ключът към всичките й въпроси.
Момичето изглеждаше като хипнотизирано от мисли гледащо в една точка, това не продължи дълго докато една ръка не докосна рамото й.
-за какво си се замислила така?..ела при нас! /Дара не преставаше да я наблюдава, но колкото и да го правеше сякаш никога нямаше да се откаже/
-ах…за нищо…просто се изморих. След малко идвам /погледна лицето й, в което се криеше любопитство, но не можеше да сподели нещо, за което не беше сигурна/
-знаеш, че можеш да разчиташ на мен въпреки, че надали щеше да го направиш
-виж знам, че си загрижена за мен още от самото ни идване, но се чувствам неудобно. За разлика от мен друг човек дори няма на кого да сподели! /момичето я подмина и отиде в кухнята където беше лудница/
-защо се държиш така с мен…не съм ли ти симпатична? /Дара се почувства тъжна, но и някак наранена без причина/


***
С влизането си в кухнята, момичето видя 18 щастливи лица, които работеха доста здраво за това парти. Всеки даваше всичко от себе си, за човека който бе мистерия, но чувствата не можаха да се крият прекалено дълго. Всеки един знаеше, че му липсваше онова чудато и стряскащо присъствие някъде в къщата. Трудът съвсем скоро щеше да им бъде възнаграден.
***

-слагай пласта по внимателно бе човек! /Оню беше лидера в кухнята…наблюдаваше всичко до най-малката подробност и при една грешка избухваше/
-чакай бе не съм машина! /Тъки внимателно слагаше пластовете, опитваше се да не засича погледа на момчето до него/
-внимавай, че тази торта е от името на всички ни!
-добре де офф!..виж момичетата какво правят, не ми дишай във врата! /Тъки много искаше да си опита от сладкия крем, но не можеше, защото беше под лупа/
-отивам и до минута се връщам!...и долу лапите! /Оню му подхвърли знак, че го наблюдава какво прави с паницата и лопатката/
-напаст! /Тъки продължи да реди, а с всеки пласт гребваше и пълнеше устата си/
Едни се занимаваха в приготвянето на кексчета, други се занимаваха с украсата, а останалите с подреждането на масата. Това очакваше да види Оню от мъжката част..той им бе лидер за деня.
За да бъде всичко точно и съвършено той отиде да провери работата на женската половина..що да види. Темин беше при тях, а работата му беше да помага при приготвянето на кексчетата и тяхното украсяване.
-И ТЕМИН! ЗАЩО СИ ТУК! МЯСТОТО ТИ Е ПРИ КЕКСЧЕТАТА! ЖЕНА ЛИ СИ, ЧЕ ИМ ПОМАГАШ!? МАРШ В КУХНЯТА! /Оню наистина беше доста напрегнат, но това още повече го караше да се вживява тъй като целеше наистина всичко да бъде изрядно/
-ех помагах им в опаковането на подаръците какво толкова….
-те са достатъчно, че да се справят с това…а и нямаме много време! Отивай там казах! /Оню повиши тон сякаш щеше да го разкъса ако продължаваше да се инати/
-боже с теб човек един разговор не може да проведе! /момчето се ядоса и се върна в кухнята/
-та с вас как върви дами? /Оню се впечатли от опакованите подаръци, те бяха толкова красиво приготвени сякаш бяха купени/
-супер почти сме готови!
-браво поне от вас съм доволен докато онези…ах божичко! /Оню се засмя, но само като се обърна да види какви ги вършат му причерня/
-ТЪКИСЛАВЕ ДАЙ МИ ОТ ТУЙ БЯЛОТОООО!!!! /Темин крещеше като истеричен/
-НЯМААААА!!!..ПИТАЙ ХАЕ ЗА БЯЛО! /Тъки се смееше като луд, а гледката беше шокираща..всичко беше изцапано и измърсено от пръсти и лепкав пълнеж/
-ЕЙ СЕГА ВИ РАЗМАЗАХ!.../Оню изпука пръсти и отиваше с мазна и дяволска усмивка при тях, а момичетата щяха да станат свидетелки на целият този цирк/
Гледайки отстрани как всички по някакъв откачен начин се забавляват й се прииска и на нея, но не можеше. Си Ел леко се усмихваше отстрани и пъхна ръцете в джобовете си като се качваше към стаята си. Тя не предполагаше, че всичко би се наредило толкова неочаквано сякаш самата тя не беше готова да направи следващата крачка, но предпочиташе да направи крачка към пътя и сърцето на Лухан. Тя бе готова да му помогне дори ако това можеше да й отнеме доста време..усещаше, че той имаше огромна нужда от изслушване и подкрепа.


***
Времето минаваше бързо сякаш стрелките се въртяха с бърза скорост.
Настъпи 21:00. Лухан тъкмо влизаше в компанията където беше приятелят му. С усмивка на лице той отново пренебрегна нуждите и проблемите си и отиваше право в стаята където бе отседнал. Той почука, а в ръката си носеше отново изненада за него. Не го ли болеше след като вече знаеше що за чувства притежава към него? Колко силен можеше да бъде за да играе роля на „просто приятел”?
***

Кюхюн с нетърпение чакаше този ден, час и момент. Момент в който бе готов да се покаже пред тези, които на времето бяха просто съквартиранти за него, а сега тези съквартиранти бяха новото му семейство. Момчето си бе взело бърз душ, но неочакваното почукване на вратата го изненада..той беше просто по хавлия. Нямаше време да се облече и реши да отвори без да се срамува. При отварянето на вратата лице с грейнала усмивка го посрещна- Лухан с чанта в ръка.
-добър вечер приятелю! /момчето веднага забеляза гледката пред себе си, но се опита да се концентрира върху лицето му/
-влизай! /Кю хвана ръката му и го завлече вътре като бързо затвори, тялото му трепереше на студ, а той тъкмо бе излязъл от банята/
-ох явно те прекъсвам или съм подранил..съжалявам!
-спокойно аз тъкмо излязох от банята, а и си търся дрехи, но нищо не си харесах!
-дрехите ли не си харесваш, знаех си! Ето виж какво съм ти купил! Ще ти стои добре! /момчето се засмя и подаде чантата..беше нетърпелив да го види в това, което той му е избрал/
-ох не не!...нямаше нужда наистина…аз имам дрехи, но просто от вълнение аз…/Кю замълча щом показалеца на Лу попадна върху устните му/
-не говори, а се обличай!...искам да си щастлив! /момчето усети меките устни, но бързо свали пръста си, защото след това можеше да последва нещо грешно, поведено от инстинкта му/
-аз наистина не знам какво да кажа..не знам как да ти се отблагодаря. Толкова си добър. Как да не те обичам приятелю!
-няма проблем…аз съм щастлив когато и ти си щастлив, знаеш!/момчето седна на леглото, но отново го връхлетя болката от думите на Кю..само думата „приятелю” го смазваше психически/
-ей сега идвам! /момчето отиде да се преоблича в съседната стая, но тъй като в тази имаше около 3 огледала, то тялото му лесно се виждаше в отраженията им, най вече на огледалото срещу седящия Лу/
Лухан оглеждаше предметите в стаята, но изведнъж се обърна в готовност да го види и нещото което видя бе голото му тяло. Той се изуми от гледката, която никога не беше виждал. Не знаеше дали е сън или вече богатото му въображение му правеше номера..той премигна няколко пъти и потърка очите си. Не биваше да гледа тяло, което за него бе чуждо макар и да го познаваше толкова години. Той знаеше, че Кю е красиво момче, но до сега не беше виждал истинската красота под дрехите му. Момчето отвори устните си, а слюнката се показваше, той бързо се осъзна и изтри доказателството от нуждата да го докосне и целуне поне веднъж в живота си.
Кюхюн тъкмо излизаше с новия си променен стил и срещна онова лице, което не беше срещал преди.
-какво има?...защо си../момчето забеляза тъжните му очи и направи крачка пред него/
-тъжен ли щеше да кажеш?..не съм…просто съм развълнуван и прекалено щастлив, може би това обяснява погледа ми ха!..ела! /Лу стана и се приближи до него..той го прегърна силно искащ това тяло само за него си/
-не ми харесва погледа ти. Искам те усмихнат. /момчето усети топлата прегръдка и не искаше да го пуска…вътрешно усещаше нуждата от ласки и обич/
-за теб винаги ще бъда усмихнат! /Лухан не смееше да го пусне, вътрешно знаеше че повече няма да има шанса да го докосне от толкова близо/
Моментът да го заведе обратно в къщата беше най болезненото, което сърцето и душата му изпитваха. Той не подозираше, че несподелената любов би могла да бъде толкова болезнена и едновременно убийствена. Той пусна момчето и погали лицето му…любовта му ясно личеше, но в очите на другия тя бе просто „приятелска”. Кюхюн се усмихна и отново погледна лицето му.
-какво има?...не съм ли красив ха!
-красив си просто трябва да тръгваме…чака те цяла воиска там! /момчето се засмя, опитваше да разсее съзнанието си и да приеме болезнената истина, колкото и да не искаше/
-вярно…ах това време колко бързо минава, но преди да тръгнем ми обещай едно! /Кю го погледна и въздъхна/
-какво?
-искам да живееш с нас! /думите му сякаш забиха поредния студен и железен пирон в сърцето му…как щеше да се справи той след като само присъствието му го нараняваше дълбоко/
-м-моля?!
-моля те!....длъжник съм ти! Без теб все още да бях там, а може би да не бях и жив.. /Кю се чувстваше длъжен за всичките му добрини и някак искаше да се отплати, но не знаеше, че така още повече го обричаше в мъки/
-щом това е желанието ти..така да бъде! /знаейки на какво се подлага въпреки всичко той бе готов да поеме риска и да продължи тайно от всички да прикрива болката си само заради любимия си човек/
Думите изглеждаха, че бяха зарадвали Кю. Той се усмихна и хвана ръката му…новият му живот предстоеше и не искаше да седи повече тук прикован към тези четири стени.
Двамата отиваха към къщата, където всички вече ги чакаха с нетърпение, а дори някои брояха и секундите, в които предстояха да го видят.
Със започването на един нов живот, то друг започваше да се руши.


***
Цялата къща беше украсена празнично. Всички чакаха с нетърпение онзи, чиито сърце бе пленено само от един единствен човек…бъдещата му жена и майка на първото му дете.
Тя също го чакаше с нетърпение както чакаше и появата на Лухан. Тя бе решена да даде всичко от себе си само за да разбере чувствата му и да подаде ръка към нещастното момче.
Дали тази ръка можеше да помогне или би вгорчила още повече живота му? Колко силен бе той психически за да я приеме и да преглътне нуждата му от Кю?
***


-всеки момент трябва да пристигнат за това се пригответе и нека го изненадаме с пускането на балоните!...ШИУОН РАЗЧИТАМ НА ТЕБ! /Оню тотално беше откачил и още повече енергия се съдържаше в тялото му/
-знам бе човек, спокойно!
Всеки бе заел мястото си и чакаше вратата да се отвори. От вълнение Шиуон бе пуснал балоните прекалено рано, но точно тогава вратата се отвори.
Всички онемяха след като от тази врата се появи Лухан, който държеше ръката на момчето. От безбройните балони те не можаха да го видят, но това не им попречи да го посрещнат подобаващо.
-ИЗНЕНАДААААААААА!! ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА!!
-леле какво посрещане…браво народе! /Лухан едва ги виждаше от балоните, но за да видят почетния гост и нов член, той дръпна ръката му и най накрая го показа пред всички/
Може би всички очакваха да видят някакъв набит с мускули, с високо самочувствие, но гледката наистина ги шокира. Всички ахнаха от слабия му вид и красивата му структура…не можеха да осъзнаят, че това е човека, който им даваше тежките мисии. Те си мислеха, че колкото и мощен и решителен да беше той…всъщност не разбираха, че той бе едно изстрадало момче, което сега щеше да поиска прошка от всички.
Той бе решен да се изправи и да се покаже пред всички след толкова много време. Момчето въздъхна като пое голяма доза кислород и се поклони пред тях..
-аз…аз ви моля за прошка! Не заслужавам това след като ви причиних само страдания в мисиите ми, но тогава целях да ви отворя очите и да погледнете на живота сериозно. Истината, е че мисиите които ви давах са в следствие на изживяното от мен докато всички вие сте спали, яли и пили. Знам, че сега това не е от значение щом съм тук, но за да ви погледна в очите ми е нужна прошката ви. Вече поисках прошка от човека, който ме доведе и ми помогна..аз съм страшно благодарен, че той винаги е бил до мен. Искам да започна на чисто..ако това е възможно../думите трогнаха присъствието на всички…те усещаха, че той наистина има нужда от душевен покой и без проблем щяха да му простят въпреки, че отдавна го бяха сторили/
-ние отдавна сме ти простили…разбрахме чрез мисиите ти…дългото тълкуване бе дало резултат. /Тъки се приближи към него като постави ръката върху рамото му/
-благодаря! /Кю се изправи с усмивка на лице и отново пое въздух/
-НЕКА ПРАЗНУВАМЕ БЕ ХОРА!!! /Хичол нямаше търпение да опознае новия гост/
-преди празнуването искам да ви съобщя нещо! /Кю настоя да разясни правилата преди партито/
Всички погледи отново бяха в него. Дори не подозираха какво щяха да узнаят. Лухан отстрани изглеждаше спокоен, но беше на малка дистанция от него, може би заради все още прясната сцена от красивото му тяло. Той не смееше да се приближи до него щом видя как момичето с леко изпъкналия корем се доближи него…сърцето отново заби, а пулсът се ускори. До къде щеше да стигне това? Как щеше да живее с него под един покрив заедно с нея, а и болката в себе си? На каква лудост го подлагаше Кю?
-от този ден нататък всички ние ще живеем от период на 9 месеца в тази къща. Знам, че 9 месеца са нищо за да ме опознаете, но съм се съобразил с това докато се роди детето. Аз искрено се надявам до тогава да не ви омръзна, но ще се наложи да ме търпите ха!...ще прекараме Коледа заедно и менящите се сезони, но след това аз лично съм обещал на себе си да изпълня всяко едно ваше желание без значение какво ще е то! Ще ви направя и изненада когато настъпи края!..колкото и да не ми се иска все пак вие си имате семейства, не мога да ви задържам цял живот тук! /Кюхюн се усмихна, гласът му трептеше докато разясняваше новото правило, но беше решен да постъпи така както трябваше колкото и да не му се искаше/
-М-МОЛЯ!? само 9 месеца!?
-да, но не се тревожете ще се опитам да наваксвам изгубеното, а и още нещо. Тъй като вече тази игра е безсмислена аз предлагам да бъдем едно цяло, едно семейство, което ще натрупа много спомени тук…аз не искам да помните това място като „ад”! А и относно старите ми правила…спането, часът за ставане, забраненият секс, строгите вътрешни правила, то те не важат вече..всичко ви е позволено стига да не трошите мебели ха! /момчето отново покори всички с топлата си усмивка, карайки дори сърцето на Лухан да забие силно от нищото/
-ах..благодарим ти!..ние знаем,че ти си човек с огромно сърце..ще се постараем последните ни месеци заедно да се превърнат само и единствено в спомени /макнето в къщата се изправи пред него и докосна ръката му като я стисна в дланите си/
-Иери искам и аз да го докосна! /Айрин се намести до нея и започна да го пипа, но веднага се усещаше онзи аромат, той бе същия който обсипа цялата къща в свежест и чистота/
-с какъв парфюм си!!
-с телесен! /момчето се засмя, но дори и той не знаеше от къде идва този аромат..може би беше нечовешки/
След безбройните въпроси, дойде ред и на партито, което всички с голямо нетърпение и любов бяха сътворили.
Парти, в което Лухан се чувстваше някак чужд и непоканен. Той беше просто наблюдател..дори не се осмеляваше да каже или направи нещо. Той наблюдаваше как всички възприемаха Кю като равен и се запитваше какво по дяволите прави тук и сега след като и жена и бъдещо дете го очакваше. Лухан не предполагаше, че точно сега чувствата му трябваха да направят такъв проблем…той толкова се стараеше да ги прикрие и дори премахне, но любовта не се заличаваше толкова лесно . Тя бе трудно заличима след като тези чувства бяха в следствие от години.
Момчето бе седнало до Кю, Дара пък беше до Си Ел. От пръв поглед не беше толкова особена подредбата им, но всеки си целеше по нещо за другия.
Празненството продължи близо до 3 часа, всеки приемаше емоцията както я усещаше, но за някои то бе приключило сега. Джонгюх нямаше време да си изразходва времето без да прави нещо, което да зарадва Кей. Сега той бе решен да покаже на какво е способен само за да си върне „избягалото”. Момчето си погледна календара от телефона и скръчка Ънхюк в ребрата, правейки му очен контакт, целящ да го разбере без да продумва дума. Хюки веднага измести погледа си върху напиращото от нерви момче и не усети намека му. Тъй като всички все още се забавляваха, Джонг реши да го измъкне за миг от „семейния” кръг и да му обясни плана си..той хвана ръката му и го издърпа от масата, но веднага се забеляза от нечии очи. Кей както винаги все виждаше и чуваше неща, които нямаха нищо общо с това как изглеждаха, но богатото му въображение беше отново включено. Той погледна двете ръце, които бяха сключени една в друга и това още повече го бе изумило. Момчето стана рязко от масата и се отправи право в стаята си, която я делеше с Темин…там той се опитваше да прикрие болката си, но без ефект. Крайният ефект може би щеше да проличи съвсем скоро, но дали това нямаше да го убие психически? Чакането и криенето на болка бяха двете ужасяващи неща от деня, в който бе скъсал с Джонг. Дали това глупаво момче най накрая щеше да покаже любовта си или вече нямаше връщане назад?


***
Щом партито бе приключило дойде време за сън. Сън, за който всички бяха забравили още от появата на Кю. Те бяха съвсем изключили, че времето, дните и месеците си течаха с всяка секунда и колко бързо отново бе настъпила нощта. Всички бяха пияни и неосъзнаващи, че само с една точна дума можеха да изкажат куп чувства. Пиянството водеше до истини, а дали тези истини биха могли да излязат сега?
***


-хорааа лягам!..труп съм../Оню така провлачено мърмореше, че може би звучеше като някоя бабка без чене/
-библията ми!
-напихме отчето народе хахахаха../Оню се изхили в лицето на момчето, което до преди не пиеше/
-НЕ СЪМ ПИЯН! /за да докаже обратното Шиуон се изправи и се надвеси над масата в поза „мост”, а не беше „пиян”/
-седни си на задника, окей?
-хора нека всички си починем…и утре е ден за развлечение…ще се опитам да измисля някаква обща игра! /Кюхюн стана от стола си и залитна мигновено на тъкмо ставащия Лу/
-ей! ей! по спокойно! Ела! /Лу хвана ръката му, но бе изненадан от видяното/
-аз..виждам. Просто съм леко замаян или пиян не знам… не ме пипай!/момчето дръзко се откъсна от ръката му като хвана тази на Си Ел и двамата тръгнаха като се крепеха един в друг за да не паднат, а гледката не беше хубава за туко що пренебрегнатото момче/
-аз…лека ви нощ! /усещането на болка чисто и просто се беше появила в очите му, а в гърлото си усещаше отново онзи заседнал камък/
-такъв е живота..или те събира или разделя с любимия човек, Лухан../Дара се усмихна, но думите й останаха запечатани в неговото съзнание..те нацелиха отново болното му място/
Останал сам, Лухан беше напълно отчаян от живота и съдбата си. Чудеше се защо точно на него, този който се бе зарекал никога да не позволява на приятелските чувства да израстнат в нещо по- голямо, но ето че се бе случило. Обмисляйки добре думите на момичето, той бе стигнал до анализ- да събере смелост и да се изправи пред собствения си страх като разкрие това което истински чувства към забранената си любов.
Думите не бяха само запечатани в съзнанието му, а и бяха загадка, която Дара бе оставила след себе си.


***
Цялата къща бе изпаднала в дълбока тишина..всички се наслаждаваха на сладкото спане след бурният купон, който се състоя. Само в две стаи определени хора все още бяха будни или се мъчеха да заспят. Кюхюн тъкмо си беше легнал, а Си Ел бе напълно заспала. Тишината отново стана някак подтискваща за него и той не спираше да се върти в леглото.
След нощна изненада се бе появила на леглото му, може би за добро или не?
***

-добър вечер Кю! /малкият „Аз-образ” отново закъсня в появата си, но чакаше определения момент за да вгорчи малко живота му/
-ох малчо бе..какво искаш? Не спиш ли?
-не спя..просто съм изненадан от глупавото ти и игнорирващо държане!.. започваш да ме разочароваш! /малкото момченце бе седнало до спящата Си Ел и наблюдаваше спокойния й сън/
-МОЛЯ!? КАК ТАКА!? КАКВО ИМАШ В ПРЕДВИД!?
-не ми хареса поведението ти към един човек, който прекалено много те обича и се грижи за теб Кю. Осъзнаваш ли кой може да е? /момченцето говореше с такъв студен тон, че сякаш можеше да го прониже с него когато си пожелаеше/
-добре спри да се шегуваш!... Сериозно за кого говориш?! /Кю се изправи и се опита да го докосне, но моментално малкото духче се премести другаде/
-значи си бил сляп така ли да го разбирам?..или не искаш да видиш истината ах знаеш, че мога да те…/момченцето замълча и просто въздъхна/
-да ме убиеш за нещо, което не знам или просто не се сещам така ли!?
-бременното момиче спи така сладко, погледни я!... Внимавай и ти да не заспиш така като нея, защото може и да не се събудиш Кю! Осъзнай грешката си и я поправи преди да прекрачиш границата на договора ни!
-КАКВА ГРЕШКА!!! КАКВО СЪМ НАПРАВИЛ ДОРИ ДА Е БИЛО ПО НЕВОЛЯ!! МАЛЧО!
-не наранявай човека който те обича, той може да се намира близо до теб, но е далеч от сляпото ти сърцето! Лека нощ тъпчо! /момченцето се изпари в пространството и отново настъпваше ужасяващата тишина, която обвзе съзнанието му/
Кюхюн се беше стресирал от това, което чу но и мислещ какво точно е искал да каже образът му. Той отново не намираше покой за да заспи и беше облян в мисли и свои заключения, но определено нямаше да усети онова, което Лухан усещаше и чувстваше вътре в себе си. Тази болка никога нямаше да бъде достъпна за Кю, защото чувствата му бяха просто приятелски за разлика от неговите. Тези негови чувства нараняваха безпределно момчето, което го обожаваше и някой ден можеше неволно да го изгуби. Кюхюн се чувстваше негоден и някак тъп за това, че беше направил такава малка грешка, която остана незабелязана за очите му. Той все още беше буден..опитваше се да преосмисли в кое беше сгрешил и как.


***
Лухан редом с него мислеше къде бе сгрешил, че да се постави сам в такава ненормална ситуация.
Той се опитваше да върне времето назад в главата си и да разбере какво е накарало чувствата му да се превърнат в такива, но не можеше да се съсредоточи, защото и друго нещо не му даваше покой. Думите на Дара. Той отново мислеше за тях и как така произлязоха от нейната уста след като тя не знаеше какво чувства той…
Лу започна да си мисли дали чутото не е в следствие от вътрешното, което изгаряше да бъде чуто и разбрано и тъй като беше трезвен той реши да разбере отговора.
***


-будна ли си?... Ако си, бих те попитал що за думи бяха твоите? Какво имаше в предвид?
-будна съм и леко трезва….защо ти е да знаеш след като още повече ще те нараня, а? /момичето се обърна и го погледна в лицето, но наистина шестото й чувство никога не й правеше номера/
-искам да знам онези думи, които по рано ми ги каза!
-ах онези думи..просто е. Влюбен си в погрешния човек…човек, който е забранен за теб а любовта, която притежаваш към него е започнала бавно да те убива. Същото може би се отнася и за мен ах…/момичето така се изрази сякаш и тя беше влюбена в Кю, но нещата съвсем започваха да се объркват за него/
-МОЛЯ!?..КАКВО ГОВОРИШ ЕЙ! /момчето стана от леглото и се приближи до нея, като я гледаше в очите сякаш се опитваше да види нещото, което и той чувстваше..но това което виждаше беше същото, но по различен начин/
-виж не ми се говори, ще спя! /тя просто се опитваше да игнорира въпросите му, защото колкото повече говореше толкова я болеше така както и него/
-ЩО ЗА ГЛУПОСТИ МИ ГОВОРИШ! АЗ НА ГЕЙ ЛИ ТИ ПРИЛИЧАМ?
-виж за последен път ти казвам…не ме разпитвай, а лягай да спиш и без това всички в къщата отдавна са заспали, а само ние сме будните! А и да гей си! Не знам защо го криеш, но може би те разбирам..и аз крия едно нещо, което също като твоето би ме убило..тази несподелена любов. /момичето спря да говори като се зави и се сви на топка..опитваше се за миг да спре с мисленето, което й завръщаше онази тягосна болка/
Отново думите й накараха тялото му да се вдърви, погледът му да се вгледа в една точка, пулсът му да се ускори, а сърцето да го заболи.
В този момент той се запитваше защо прикрива, това което е и защо след като никой нямаше да го убие или линчува. Никога не се бе чувствал толкова пропаднал и нещастен в един миг.
Съзнанието му бавно се превръщаше в тъмен и безкраен тунел от криенето на чувствата си и душевната си болката.


***
Всеки човек страдаше от някаква вид болка, но неговата не беше просто болка за един ден…тя се бе превърнала в най- големият му кошмар, а помощ все още от никой не бе видял.
Така ли трябваше живота да му се отплати за грижите му към Кю или това беше началото му към истинския ад? Изход можеше ли да съществува за него или това беше божията воля?
***

~ Ех, не исках да става отново така >.<
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 22
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите