A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

~ К Ъ Щ А Т А ~

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Сеп 27, 2015 5:32 pm

~ 9та глава ~

***
след изминат половин час, съквартирантите бяха ухаещи на свежест, те се бяха изкъпали и те първа им предстоеше да пишат какво искат от Биг Бос, но за разлика от тях… „великата четворка” те първа се тъпчеше дори насила иначе, чак утре щеше да яде..така е.. след като не се стараят едното за сметка на другото. Кюхюн беше позволил на победителите да напишат желанието си в една кутия, чиято кутия ще отвори отново маскиран в черно мъж от екипа му и веднага ще се залавя за сбъдването на всяко едно листче, но пък друг човек щеше да заведе четиримата загубеняци в мазето, но все още имаха възможност да прекарат остатъка от деня си в къщата..
***

Хюки: *хмм пожелах си СЕКС в джакузи с всички екстри*- седна до гаджето си и го целуна
Хае: *аз пък си пожелах да няма за напред ужасяващи мисии въпреки, че незнам до колко е възможно*
Хюки: *е..нали спечелихме ще трябва да се съгласи!*
Итък: *аз пожелах да видя по- малката си сестра тук в къщата*- наля си сок и седна, докато и другите не постнаха молбите си в „божествената кутия”


***
докато съквартирантите пишеха и издаваха листчетата си Сълги и Минхо пак се срещнаха след изпитанието, но дали наистина щяха да станат повече от приятели или нещата щяха да са си както преди..
***

Сълги: *а ето те срамежливко!*- момичето го откри след голямото издирване, но лицето и беше усмихнато в готовност да изкаже и тя своите мисли
Минхо: *ох…т-ти тук..*- замръзна заедно с чашата в ръка
Сълги: *да, но не се тревожи ще я карам направо…виж аз мислих над думите ти и като се замисля и аз си те харесах, но не заради това, че ти си екзорсист а и, че си доста сладък…все пак съм сингъл и не мисля да оставям така завинаги*- прегърна го толкова силно, че от момчето се появи едно приятно стенене
Минхо: *ах….с-сигурна ли си….*
Сълги: *напълно!*- беше сигурна и искаше да опита за първи път, личеше си, че тя беше искрена макар, че за вече измината седмица и половина все пак се намираха сродни души и едните бяха те..
Минхо: *амм…ние такова…сме..гаджета..така ли?*- погледна я с щастливо сияещо лице
Сълги: *да разбира се!*- в знак на думата си момичето най искрено и нежно го целуна като постави едно ново начало както за нея така и за него, но както винаги и ушатото момче покрай тях се размечта
Темин: *ах…и мене да си ме хареса някой просто ей така..ах животе…*- гледаше ги, но тънкото му гласче се дочу в антенките (ушите) на Сълги
Сълги: *ох ей малкия стига си слухтял*- обърня се и го видя, а по лицето му веднага си отрази това, че е изчервен
Темин: *ам..аз..такова…отивах за чаша вода*- гледа да се изпари пред очите им
Сълги: *да де ти и твоята вода ха….*- засмя се, а това накара с бързи крачки момчето да се изпари като пара
Минхо: *той така слухтеше до стената за да чуе какво става в стаята на Джонг и Кей…свикнал съм*
Сълги: *ааа да бе ще го отучим от този навик*- изпука пръсти сякаш щеше да го набие, но и нечии други пръсти бяха изпукани…неговите…

***
Биг Бос….той седеше отново в големият се въртящ се стол…изпука пръсти дали от скука или заради прекалено многото енергия, която притежаваше не се знаеше, но след като той им бе чул личния разговор между Сълги и Минхо, той за миг си представи всичко в друг вариант… да беше на неговото място заедно с Си Ел и така сладко да си бяха говорили, че никой да не можеше да ги раздели, но явно тези мисли бяха плод на голямото му въображение, което може би никога нямаше да утоли или щеше..
потъвайки в това океанско въображение той дори не усети кога Лухан се беше мушнал в стаичката му за да му вземе тайно една блуза…да тя беше бяла и нежна, но ухаеща на онзи сладникав прекрасен аромат, който бе долавен от стаята на Си Ел и Пак Бом, този естествен аромат можеше само и единствено да бъде помирисан отново от тази бяла блуза, която Кю толкова си харесваше, но сега бе ред тя да изчезне, но защо и къде щеше да се озове тази копринена блуза….Лухан наистина беше намислил нещо ненормално, но дали само щеше да си навлече проблеми или напротив щеше да бъде доволен от резултата..времето щеше да си покаже.
Що за аромат беше това неговото…ангелски или просто нечовешки?...Той притежаваше аромат, който наистина беше естествен, но по сладък и от най- сладкия парфюм в света. Дали си беше това причината поради, която на времето беше изял целия този физически и психически тормоз или просто защото беше слаб и беззащитен какъвто е и днес, но маскиран с маска наречена „зъл”..абсурд. Но все пак се криеше един голям въпрос защо Лухан си позволи да му я вземе…той определено целеше нещо…нещо лудо. Той вече се беше прахосал от стаята.
***

Мъжът с маска: *така вие всичките вече изпратихте своето листче в кутията..сега остана само да ви сбъдна желанието*
Джой: *по бързо…искам да видя тате!*- момичето си беше скромно, както винаги наблюдавано от перверзните очи на Хичол
Хичол: *ха..ела  при мен де…..твоето татенце е тук*- изсъска гледащ задника й
Джой: *а, каза ли нещо?*- обърна се и се вгледа в очите му
Хичол: *мм нищо коте*- усмихна се толкова мазно, че щеше да изяде един удар от Итък,който му се чудеше кога най накрая ще спре да се държи като идиот и не вземе някой ден да се задоми
Итък: *идиотче мое..защо не спреш да се правиш на мъжкар и да спреш с идиотщините ти?*- дръпна го и се усмихна пред момичето
Хичол: *мамка му винаги разваляш свалките ми*- изсъска и отиде навън
Джой: *извинявай аз ли имам проблем някъде или…*- толкова красива колкото и простичка като теле
Итък: *не…просто не се върти покрай него….не е наред с акъла*- измисля си
Джой: *докато продължаваше да се чуди..мъжът се озова при Биг Бос*


***
Биг Бос..мислещият млад диктатор чиито акъл не беше онлайн за изпълняване на желания, но беше обещал. Още от самото влизане, маскираният мъж усети аромат, нежният му и завладяващ се аромат, който попиваше стаята от ухание както и пространството извън нея.. той се замисли дали младото момче е излизало или нещо още по странно се бе случило.
***

Мъжът: *Биг Бос ето ви кутията..прегледайте странните им желания, но първо искам да ви попитам защо ароматът ви е излязъл дори извън стаята?..да не сте излизали!?*
Кюхюн: *моля!?...*-момчето подскочи- не съм излизал какви са тия глупости
Мъжъ: *не се правете на луд…ароматът ви е плъзнал като атомна бомба дори и извън стаята ви…вие какво искате да ни накажат, че си позволявате неща, които не могат да се осъществят по време на играта ли?!!*- самата дума „наказание” мина като вятър в ушите му припомняйки му отнови онези черни дни в съзнанието му
Кюхюн: *престани да споменаваш тази дума и дай тази прословута кутия!*- взе я, но наистина усети собственият си пленяващ мъже и жени аромат
Мъжът: *малкия гледай да не излизаш от тази стая иначе сам ще осъмниш и ще се издъниш и трябва да прекратим играта!*- по възрастния мъж излезе и отново го остави сам с кутията, чието желание беше и на Си Ел вътре..


***
мислейки над думите на онзи мъж…той бе прав….заради самия себе си целият екип можеше да го отнесе само защото е лаком да види онова момиче…но странното е, че наистина се беше размирисало доста, но как като той не беше излизал от онази нощ повече…какво караше всичко да е попило аромата му..
Той отвори кутията и започна да чете всяко едно желание….дъхът му ахваше защото някои от тях дори не си бяха пожелали още по луксозни неща да им връче..те просто пожелаха да видят за миг близките си…други пък пожелаха както винаги СЕКС, а други пък да бъдат една седмица без мисии и наказания…но той бе стигнал и до желанието на Си Ел, то беше просто..тя си бе пожелала отново онази нощ. Беше си странно това желание, но тъй като той наистина им обеща, че ще сбъдне всяка тяхна дума, то трябваше да го направи, но как след като това не беше честно, не трябваше да се показва когато си поиска или напротив..той ще бъде този, който ще променя правилата на своя си глава?...Ето, че и желанието на Пак Бом беше прочел, то беше сходно с това на Си Ел. И двете искаха едно и също…едната да разбере кой е влизал и затоплил по странен начин стаята, а другата да види своя „принц на бял кон”…. Беше си абсурдно от тяхна страна, но как ли щяха да им се сбъднат желанията си беше наистина ненормално.
След прочетените им пожелания „дядо Коледа” бе решен да им ги изпълне за това той щеше да ги възнагради с това, което те искаха от него..
***

Кюхюн: *скъпи ми победители Биг Бос ще изпълни желанията ви…тези, които са си пожелали просто да видят родителите си и близки приятели, моля да излязат от къщата, отвън ще има мъж от екипа ми, който ще ви заведе на подходящото място за срещи, а тези които са си пожелали както винаги секс…добре…позволено ви е за 3 дена както и…Биг Бос ще изпълни желанието ви, тази седмица ще бъде без мисии и наказания…*- момчето нарочно пропусна специалните две желания на двете момичета, дали защото бяха неосъществими или, че просто нямаше куража, но веднага бе прекъснат
Пак Бом: *а ми желанието ми!?....искам да разбера, кой е влизал в стаята ни с Си Ел и кой…оф..*- беше объркана, но много силно искаше да разбере истината както и другото момиче
Си Ел: *Биг Бос искаме да разберем истината…имаш камери навсякъде..пусни ги и ние да видим….а и нежният аромат ох…завладява ума ми!*- момичето беше влюбено в човек, който дори и не познаваше камоли да го беше виждала
Биг Бос: *вашите желания са нереални и неосъществими, скъпи дами….затова те отпадат!*- момчето гледаше по бързо да разкара поредните ненужни въпроси, защото и сам той се мъчеше
Си Ел: *м-моля!?....виж ние ще разберем, но понеже аз се обзаложих, че ще намеря този човек първа, наистина ще го направя!*- каза го и пред всички, смелата Си Ел
Биг Бос: *Биг Бос нежелае да слуша ненужни коментари….Биг Бос е помислил и за наказаните, които още сега ще посетят прекрасното ми мазе, моля Оню, Хичол, Айрин и Шиуон да излезнат от къщата..извън нея мъж с маска ще ви пречака и ще ви отдеве долу за тази нощ, а и…приятно спане с бъдещото ви късметлийско влечуго!...лека вечер от мен*- момчето гледаше по бързо да се измъкне за да остане отново сам в мисли и в богатото си голямо въображение…


***
след като „дядо Коледа” сбъдна желанията на всички, все още не беше сбъднал и две от тях, които си бяха сходни….победителите естествено бяха доволни и щастливи от възнаграждението, но за наказаните…адът им те първа започваше. Айрин, Оню, Шиуон и Хичол бяха заведени в черното и страховито мазе, където бяха и техните „легълца”- ковчези.. те бяха съвсем истински, където щяха да прекарат нощта си.
Мазето наистина си беше страховито, тъмно, мрачно на вид, но едно единстевно нещо се усещаше.. МИРИС…отново онзи мирис из мазето, който беше долавен само и единствето от двете момичето, но сега и от другите наказани съквартиранти…те започнаха да се чудят що за прекрасно нещо вирееше тук долу, когато човешки крак не бе стъпвал все още там..може би Лухан отново бе замесен в това….заради открадната бяла блуза, която може би криеше тук или не…не се знаеше, но насладата нямаше как да не бъде помирисана и от други ноздри.
***

Айрин: *ааххх боже тук е рай за мен…рай за носа ми!*- започна да диша толкова бързо, лакома за да поеме всичко
Шиуон: *боже господи..пресвета майко божия благодарим ти за знака, който ни даде, амин!*- папата изказа мнението си както и остатъка
Мъжът: *и така вие наказаните ще спите в тях..в тези ковчези, но когато искате да заспите ще трябва да натиснете червения бутон на масата…..тогава аз ще дойда и ще ви изненадам с приятелче в „леглото” ви….*- излизайки, мъжът заключи от външната страна мазето, оставяйки ги сами в страховитото и ухаещо едновременно на „рай” мазе, но той не беше сигурен какво наистина става в тази къща…дали Биг Бос променяше правилата както той си искаше или друг бе замесен в това..


***
след наказанието и желанията Биг Бос лежеше на мини дивана си..беше прекалено топъл от нищото….дали беше от не изразходената енергия или не… той бе решен да се преоблече.
Веднага се досети за онази негова бяла и копринена блуза, която искаше да облече. Ставайки от диванчето си той започна да я търси…обръщаше всеки един ъгъл от стаичката си в опит да я намери, но напразно..тя беше изчезнала..дали изчезнала или открадната, той не знаеше, но единственото, което се наби в ума му беше „КЪДЕ Е ТЯ!?”…наистина къде ли я беше сложил крадецът на блузи Лухан?....досещате ли се?
Разбира се всичко се очакваше от Лухан, той беше обещал, че в името на щастието на Биг Бос, той бе готов и за най- голямата лудост, която вече бе извършил дори без да му каже…блузата се намираше в стая №1…стаята принадлежаща на Си Ел и Пак Бом. Тази копринено бяла блуза беше под леглото на Си Ел, стаята беше отново нападната в прекрасния и естествен негов аромат, който се носеше дори и извън стаята им…но наистина Биг Бос се ядоса от липсата на най любимата му дреха, той си я искаше както когато едно дете иска дадено нещо, такъв си беше той…едно дете, нежно дете. Младото момче веднага започна да тътне и ругае къде по дяволите му беше блузата..
***

Кюхюн: *мамка му къде ли е…оофф…не не..не може току така да изчезне..невъзможно!*- той беше решен…сам да я потърси, отново пленен от мислещата си част от мозъка да излезе от тайната стая и да я намери..тя му беше скъпа, но дали е заради нещо по специално или си беше просто такъв , което си беше негово, то не принадлежеше на никого..

***
Дългата и странна нощ започваше…
Биг Бос отваряше тайно вратата си без да издаде нито звук, че отново променяше правилата и правеше каквото му скимне.. той излизаше опитвайки се да долави уханието си се запътваше директно към втория етаж, където всички разбира се спяха, но без определени 2ма души- Си Ел и Пак Бом..те бяха будни и обладани отново към този аромат, но този път Си Ел си беше решена да намери източника й. Момичето се беше запътило към втория етаж, където тя ставаше все така силна и обладаваща, мамка му тя ставаше все по силна, караща тя да идва насам, а Биг Бос се луташе като крадец в собствената си къща търсещ само и единствено блузата си..
Щеше ли силното му желание да си прибери любимата блуза, която грозеше сериозна опастност, той да бъде наистина видян и заловен, попаднал в собствения си капан- къщата или мозъкът му беше все още силно функциониращ готов за заповед „ТРЪГВАЙ ПРЕДИ ДА СИ ВИДЯН!”..
***

~~~ До скоро мое писане! хД ~~~
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Вто Сеп 29, 2015 1:07 pm

О браво. Добре сериозно вложи повече описания и това може само да ме радва. Ей тва беше целта. Сега когато виждаш главата сформирана така, какво мислиш? Наистина ме интересува мнението ти


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Вто Сеп 29, 2015 4:35 pm

Ам.. ще се постарая... хД +_+ тъй като имам и намислена бонус сцена (след бъдещата ми 10та глава, която се надявам да кача тази вечер или утре вечер), то там определено ще има обяснения хД..
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Вто Сеп 29, 2015 8:41 pm

~ 10та глава ~

***
Играта все така продължаваше в повъртане, но скоро това повъртане трябваше да спре или Биг Бос наистина щеше да yсери работата. Само един поглед и щяха да се видят, но тъй като Си Ел гледаше на ляво, а Биг Бос на дясно..те не се видяха..но това не значеше, че момичето нямаше да се докатери напълно догоре. Мирисът стана неописуемо страхотен, докачвайки се инстинктивно Биг Бос я видя и се скри зад огромната колона, която беше вградена от тавана до самият втори етаж, той я огледа от горе до долу не сваляйки очи от нея, но още не осъзнаваше, че вече бе попаднал в капан в собствената си къща. Си Ел се опитваше да разбере наистина от къде идва това нещо, но тъй като за всичко бе виновен само и единствено Лухан, той ги видя, тъкмо идващ отдолу и очите му се облещиха…какво трябваше да направи след като Си Ел беше на втория етаж, а Кюхюн бе зад огромната греда, дали да ги остави или да му помогне в тази романтична „беда”..ех добре де и той имаше сърце, но не искаше тя да го открие тyкo така…затова той се разклопа за да съсредоточи погледа и другаде и тайно да се качи при Кю. Така и стана. Си Ел си помисли, че „принца й на бял кон” може би е долу и се криеше, но не беше така. Лухан пък веднага се качи при него и го замъкна в стаичката като заключи, а Си Ел отново остана разочарована, но и бясна..тя беше на косъм до това, което копнееше да намери… или не беше още късно да го стори.
***

Лухан: *пикльо!..така ли се крие един мъж от една жена…тя ли трябва да те намира или ти нея, а?*- засмя се подигравателно
Кюхюн: *какви ги дрънкаш бе ненормалник прости!...знаеш, че това е АБСУРД и че няма шанс да го направя….ти за какъв се мислиш, че си позволяваш така да ми говориш!?*- изсъска и се ядоса,…толкова ядосан или по точно вцепенен от неловката ситуация
Лухан: *не се прави на шут ами се стегни!....ти си този, който ще променя шибаните правила…ти си Биг Бос, а аз съм този, който ще пази гърба ти дори пред шефовете!*- момчето сложи двете си длани върху лицето му сякаш готов за целувка..или следващ смахнат съвет
Кюхюн: *какво правиш бе парлазацио!....не не това не ми се случва….приятелят ми от детство да ми дава свръх ненормални съвети…*- дръпна се рязко като си удари челото и въздъхна сядайки отново в стола
Лухан: *ей ти май отново не направи труда си да разбереш думите ми….ох боже ти започваш да се влювбаш..прекрати тази игра и си признай чувствата пред нея, а не мастурбирай и ходи по нощите като таласъм мамка му за твое добро го говоря!!*
Кюхюн: *абе ще ти откъртя ченето!*- хвана го за яката, но ръцете му трепереха
Лухан: *ха виж се дори ръцете ти треперят бе…ще ми къртел ченето…боже господи*момчето стисна Кю за яката и го блъсна в стената, а той естествено изохка
Кюхюн: *ахх мамка ти!*- опита да се измъкне от захвата, но Лухан беше с мускули и доста заяхнал от редовния фитнес
Лухан: *хах малчо ти никога няма да разбереш колко много значиш за мен…винаги ще бъдеш моята слабост..винаги ще се грижа за теб..но тъй като те гледам ти никога няма да го оцениш….ти си такъв какво да му мисля, но щом не искаш да чуеш думите ми добре прави каквото поискаш, но когато те удари съчмата и осъзнаеш що за момиче можеш да загубиш от нечии чужди ръце, то тогава ще проклиняш остатъка от живота си!*- момчето сякаш го прокле, но дали достатъчно, че по- малкия да проумее казаното или като кон с капаци ще продължи по същия дух
Кюхюн: *писна ми от твоята ненужна загриженост, писна ми от това да бъда вечно съжаляван!...това си е моят живот и аз ще решавам, а не другите!*- изрепчи се и повиши тон, тон който се наби в ушите на Лухан, отново оставяйки разочарован от неоценените му опити
Лухан: *жалък си!....ти си се метнал на баща си той е такъв опарничъв, но и мека мария, да!....винаги се инати и винаги си биеше главата в стената от ината, който винаги го довеждаше до провал след провал, такъв си!*- отдръпна се и се хвана за главата
Кюхюн: *какво знаеш ти бе умнико…какво знаеш бе*- кресна и се ядоса и удари с юмрук в стената, която се разтресе леко..

***
докато скандала им горе вирееше на свобода, горката Си Ел още се луташе в опит да намери източника на мириса, който вече беше на път да се изпари, но отново бе прекъсната от съперничката си Пак Бом
***

Си Ел: *офф…аромата пак си отиде мамка му….бях на косъм!*- тропна с крак
Пак Бом: *уоу уоу кой търсиш…принца ти или въображаемото ти приятелче*- започна да й се подиграва, но беше бясна, че си е наумила да го търси
Си Ел: *ей я не ми се прави на интересна!*- отиде другаде да го търси, но така и нямаше да се случи
Пак Бом: *аз първа ще го намеря и ще го изчукам! мухаххаах*- изсмя се толкова просташки, че другото момиче искаше да я линчува
Си Ел: *ха късмет!*- остави я сама и отиде да обикаля пак първия етаж, но каква ли глупост щеше да направи нейната съперничка, може би такава, че или ще бъде наказана или дисквалифицирана от играта..


***
Пак Бом тръгна на своя си глава в опит първа да го намери, но само щеше да намери своите първи проблеми. Наивното момиче се беше стрелнало директно към забранената зона- мазето, където бяха наказаните съквартиранти, никой нямаше право да отива там освен при позволението на Биг Бос, но ето, че думите му отново бяха пренебрегнати. Глупавото момиче беше сметнало, че „принца на бял кон” бил долу, но се оказало чиста илюзия, мъж маскиран с черно я видя и я стисна за ръката. Отведе я от там, но какво щеше да последва…може би чак на сутринта щеше да се разбере.
Си Ел се беше тотално отчаяна…тя наистина си беше наумила да го намери и за малко не го направи, но тя се сети от къде идваше миризмата и отново се запъти нагоре. Тя вече беше на втория етаж, но там нямаше никой. Наистина беше решена и този път отново да рискува отивайки и на третия забранен етаж- тавана..стаичката.
Момичето отново беше на път да се впусне в приключения, но ходейки бавно уж без да бъде незабелязана тя видя едно високо момче сякаш говорещ с друг, но не се виждаше понеже закриваше отатъшната страна- Кю.
Да, това беше наистина той… Биг Бос, който все още се „джавкаше” с приятеля си заради конския си инат, но тъй като той така добре го прикриваше в гръб, че момичето беше на 100 процента сигурна, че това или е наистина той- Лухан или е мъжът зад него.
Си Ел се приближи до него, но беше усетена..веднага момчето се обърна и подскочи сякаш езика си бе глътнал, но не..за миг забрави ума и дума, но ароматът…отново се разбушува дали от него или от „злото” момче Кю..
***

Си Ел: *т-това ти ли си?!..*- момичето загуби поглед в очите на Лухан, който не смееше да мръдне, че ако го беше направил, то Кю щеше да се покаже..ситуацията беше доста неловка
Лухан: *ам…аз съм..*- момчето не си беше отворило плювалника докато не беше отново нападнат от думите й
Си Ел: *ти си този с мирисът!...кажи ми, че си влизал в стаята ми!!!*-момичето го огледа и веднага този пленяващ сърцата аромат се показа, тя си помисли, че това е Лухан и тъкмо да го прегърне, момчето бутна Кю вътре и затвори, а Кю в опит да се покаже си удари носа във вратата и изръмжа
Кюхюн: *ааййшшш пумиар!*
Лухан: *ей ей аз не съм влизал!...объркала си се….а това на мен е парфюм!...Жадор!*- започна да си измисля уж разубеждавайки я
Си Ел: *какъв парфюм бе не ме лъжи защо се криеш мамка му…какво като си Биг Бос ти не си призрак..не и за сърцето ми!*- момичето бе казало точната дума- сърце..сърце копнеещо за любовта на Биг Бос, който чу това и може би вече разбра що за чувства има и какво е направила, че чак и думите му да пренебрегне и да дойде до третия етаж
Лухан: *ахх..за да разбереш, че ти казвам истината убеди се сама….отиди си в стаята и виж какво имаш под леглото…а мен вече няма да видиш..поне така се надявам..все пак съм външен!..*
Си Ел: *оофффф…ако се окажеш прав..не знам…но който и да е..ИСКАМ ДА ВИДЯ ТОЗИ ЧОВЕК!*- повиши тон и си отиде обратно в стаята, ядосана тя лопна вратата и веднага погледа й се засече под леглото, където се криеше отговора на всичко що ухаеше до пред малко….

***
Лухан и Кю яко бяха осрали нещата. Те обърнаха играта по свои собствени правила, това не беше за добре…и двамата щяха да бъдат лично наказани от „главните”. Главните, чиито наказания бяха съвсем различни от тези на Биг Бос, но надали екипа е разбрал що за простотия започнаха да въртят Лухан и Кюхюн….в екипа имаше и двуличник уж от екипа на Кю, но не беше така…той го следеше и пееше всичко на „главните”, а те са тези, които определяха правилата във всичко…дори и Биг Бос беше неспособен да ги надвие въпреки, че от опитите страдание, той отново беше слаб пред тях…
***

Кюхюн: *какво по дяволите си сложил под леглото й!?*- хвана го за връта и го блъсна в стената и затвори за да не събудят долния етаж
Лухан: *не ме стискай страхливецо!...криеше се зад проклетата врата защо не излезе, а!??*- дръпна се
Кюхюн: *за какъв се имаш бе идиот!...*- момчето наистина се разтресе от нерви и му призля
Лухан: *ох виж….знам, че вече сме се усрали, но иди при нея!....покажи се..накарай да те усети, покажи си онази скрита част от теб!..не бъди страхливец повече…достатъчно понесе, сега е твой ред да бъдеш щастлив!*- момчето му вдъхна кураж, след което излезе и се прахоса от къщата, оставяйки пак разчовъркания му акъл сам с мислите си

***
Кюхюн беше по объркан от всякога..мислеше..много мислеше, но опитвайки се да избяга за миг от „злото” му подсъзнание и сам на себе си да позволи още веднъж да послуша думите на приятеля си, той винаги мислеше доброто му както и сега…за това той проумя или просто искаше да опита какво ще последва ако един път се оттдаде истински на това, което все още „доброто” му подсъзнание го слушаше. Да, той наистина се бе запътил към стая №1, първи етаж, но той бе хванат от „двуличника” от екипа му както бе хванал и Лухан, той наистина нямаше място в къщата, но как се бе озовал вътре не се знаеше, но едно бе наясно…. миришеше на жестоко наказание не само към Лухан, но най вече към Кю. Те наистина бяха хванати в нещо, което въобще не беше одобрено от страна на „главните”. Щяха да ги накажат ако не сега то по- късно.
***

Кюхюн: *наистина е краят за мен ако го сторя, но въпреки и последното, което ще преживея, то нека ми бъде за последно..единствен и мой прекрасен момент..*- момчето знаеше, че след пренебрегнати думи следваше сурово наказание каквито и той даваше на провалени мисии както и на пренебрегнати негови думи, но сега бе настъпил кръговрат на нещата, той самият както и Лухан щяха да бъдат наказани…

***
Кюхюн беше пред вратата, а часът беше 00:02…нямаше време за губене.
Открехквайки леко вратата, той веднага долави Си Ел, четяща нещата от сандъчето, което беше само и единствено на Кю, но и то било открито и отмъкнато от Лухан ха. Той стоеше леко отстрани и я наблюдаваше, чудейки се защо изобщо е тук, но нека не забравяме, че „доброто” в него все още беше функциониращо и то бе причината той да бъде тук.
Си Ел си беше първа и единствена хубавица, която той беше срещал някога, но от това да я гледа само си беше истинско мъчение за него. Момичето беше толкова съсредоточено върху четивото си, че още не го беше видяла, но тя вече знаеше, че Лухан не е Биг Босът, а Чо Кюхюн.
Момичето, чиито дневник тя четеше беше на това проклето и изтормозено и зло момче Кю. В това нещо той бил записвал всеки един ден описан и до най- малката подробност в мъчения и ад. Имаше толкова красив и четлив почерг, че само с поглед се разбираше какво пишеше дори и да не беше докрай прочетено, но нейната задълбочимост беше много по- силна от всичко друго.
Не след дълго момичето разгръщаше страница след страница, а неговият аромат бе попил дори простите бели листове, некои бели, а други по тъмни…тъмни от сълзите му, които плачеха докато пишеха това нещо. Си Ел усети всичко до най- малката подробност, тя дори въздъхна и се разплака. Да, тя плачеше, но от това, което той бе преживял напук на всички истински грешници. Вече окончателно знаеше, що за ад той бе преживял, и че техните мисии бяха прости дори безразлични от истинските наказания сполетяли го на времето. Мисиите и провалите са вследствие на това, че макар и млад той искаше да им отвори само и единствено очите за суровата реалност. Това, че той ги караше на ужасяващи неща си беше нещо малко от което той наистина бе преживявал някога. Си Ел вече бе наясно какво е имал впредвит, знаеше всичко от извратени неща та чак до изнасилванията му, които бяха хит в училището…що момчета та чак до самите проклети учители дори директори. Всичко беше прекалено прекрасно написано, но така му олекваше..сега Кюхюн наистина съжали защо бе дошъл. Той си мислеше, че жена като нея никога не би приела изнасилван и малтретиран като животно в клетка мъж като него, но грешеше…
младото момиче се беше влюбила в това, което е той всъщност без значение миналото. Тя бе видяла и красивата му снимка, толкова красива, че я разплака още повече, що за прекрасно и красиво създание като него би претърпял всичко това…как?..защо?
„Както и да е” си бе рекъл наум момчето оттегляйки се назад за да излезе в опит да избяга, но тя естествено бе доловила уханието му, следователно знаеше, че той наистина е тук..затова тя разруши пълното мълчание в опит да го спре..
***

Си Ел: *СПРИ!....не можеш просто ей така да бягаш от всичко когато си поискаш!*- казъл притихналия и нежен като ангел глас, а това веднага се поби в главата на момчето, чието сърце щеше да се пръсне дали от срама, който тя беше прочела или от това, че вътрешно си беше онова страхливо и проклето момче, което и до ден днешен беше „скрито” в себе си и от околните..


***
Времето течеше, наказанието може би идваше или беше вече намислено от „главните”, а Кю просто беше в гръб. Беше облечен отново в копринен плат, но този път тъмно син, наистина беше божествен, очарователен както и замаян от това, че най сетне любимата му го видя макар и в гръб. Той въздъхна и реши да я послуша, не избяга, а седеше в гръб…срамежлив от факта, че щеше и от нея да бъде унизен с думи или от това, че щеше да бъде отново отхвърлен.. какво щеше да се случи…дали животът щеше да отвори врати за него или щеше да го премахне от вселената с просто едно „не можем да сме заедно”
***

~~~ До скоро! хД ~~~
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Вто Сеп 29, 2015 8:46 pm

Уоооо човек.Браво. Искрени поздравления. Освен, че е написано много по-добре от досегашните ти глави, но и е пълно с описания. Сериозно ми пълниш душата.
Просто адски се радвам, че някак ме послуша и виж.... виж какво правиш......


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Вто Сеп 29, 2015 8:51 pm

Охх щастлива съм, че пак съм уцелила окото ти тук, но този път и аз съм доволна от себе си! :) Ще има и бонус сценка, де! Дано все така те радвам, амин ха! :***
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пет Окт 02, 2015 5:50 pm

!БОНУС СЦЕНА! - НЕЖНОСТ..


Си Ел все още гледаше гърбът му и копринения плат отгоре му. Момичето го беше страх сякаш да го докосне, но тишината не можеше цяла нощ да продължава, тя най накрая сложи ръка на рамото му и усети топлината му…слаба топлина и трепет. Кю се беше разтреперил от допира й и не знаеше как да реагира, дали да се изпари или да остане на същото място. Кюхюн бе решен, сега или никога, обърна се и лицата им се пресрещнаха за първи път. Лицето му толкова прекрасно колкото и изстрадало..но тишината скоро бе развалена.
- защо се криеш от нас..от мен..защо постъпваш така..не ти ли стига всичко преживяно, а продължаваш.. ти вече отвори очите ни за всичко не се тревожи, аз не се сърдя камоли те… /момичето наистина казваше какво чувства отвътре и искаше да разбере повече и повече неща за него, но купищата въпроси за част от секундата сякаш започнаха да го плашат/
- да се крия?.аз?...това е шоу, просто игра, в която сгреших като послушах разхайтения си ум, който ме доведе тук… /той отново се обърна, но краката му го подкосиха и омекнаха/
- опит за поредното бягство ли правиш?..за какъв се имаш, аз не ям хора за бога, искам те! /момичето се беше притиснало в него обвивайки нежните си ръце около кръста му, но така още повече размекна младото диктаторче/
Момчето наистина омекна, усети най накрая онова за което копнееше, да това беше просто нежност, това го накара да въздъхне и да поеме отново дъх докосвайки косата й. Мигът на насладата, която усещаше най накрая беше настъпила сякаш той бе прероден.. младото момче беше жадно за това чувство сякаш гърлото му до сега беше стискано с цел никога да не усети как хората разменят нежност един към друг. Кюхюн винаги можеше да се задоволи само от най- малките и безполезни неща от типа: той обичаше ласки, нежност, която чак сега бе усетил за 25 години, обичаше желанията му да се сбъдват макар да бяха част от тях нереални…да той беше наистина един безполезен и нисш човек в обществото, но макар в обществото, хората бяха поне малко щастливи за разлика от него. Но сега факта, че най сетне усети това, което му липсваше в очите му се изрази просто една емоция…очите му бяха светнали и угрейнали точно като коледни лампички, които премигваха, но неговите премигваха колкото да скрият напиращите сълзи, които така или иначе се стекоха по нежното му лице. Момчето беше като хипнотизирано, но щастливо незнаещо какво да каже, а започваше да подсмърча..
- какво има /момичето поглеждайки лицето му видя капещите от щастие сълзи, тя докосна с меките си длани лицето му и ги изтри, а след това го целуна нежно по бузата/
- прекалено щастлив е Биг Бос, който за първи път бе усетил нежност от жена /момчето замълча и я погледна в очите/
- ти заслужаваш всичко що е нежност да ти се изсипе отгоре..както пръскаш прекрасния си аромат така и аз от тази нощ ще пръскам нежност за теб..защото те.. /Си Ел замълча от срам или от това, че той може би щеше да я отхвърли ако беше продължила/
- защото? /Кю за миг се отдръпна от нея като затвори и заключи отвътре вратата, така че да не могат да бъдат прекъснати, но от вътре нещо му подсказваше завършека на изречението й /
- з-ащото….т-те… /момчето не я изчака да се доизкаже, а направо я награби за лицето като постави онази страстна целувка от изминалата нощ, тя беше същата../
Целувката, която бе усетила тя си беше същата, пълна с наслада, топлина, удоволствие и нежност..макар и „жесток и коравосърдечен” той си беше онова момче, което се бе скрило и чак сега показа истинската си същност. Си Ел просто бе потънала в наслада и топлина, но по странното е че онзи аромат отново се разбушува, той се усилваше и цялата стая бе „парфюмирана” от него..същински ангелски мирис, който идваше от нищото…как?
Те наистина щяха да бъдат чудесна двойка ако съдбата не беше такава сурова към него, ако просто се бяха запознали преди може би сега нямаше да е така..но колкото по- късно толкова по- добре. Може би съдбата беше съгласна те да бъдат заедно, но не и при такива условия или просто си беше поредната измама..
- скъпа и аз те обичам…харесах те още преди да започне играта..знам ви всичките биографии както и твоята..в последствие на играта се влюбих в теб..да..не го заслужавам, но това нещо не ме слуша и заради това нещо аз ще понеса наказание..все пак е отново мой ред  да бъда наказан /посочи си сърцето, което само си беше виновно, че точно сега то бе размътило акъла на Биг Бос, който наистина щеше да бъде наказан за постъпката си заедно с приятелчето си Лухан/
- и аз ще го понеса бъди спокоен..все пак съм просто играч, който пренебрегна думите на Биг Бос да не се докачва до тук, но това сега не е от значение… люби ме! /настъпи момент, в който не й пукаше за наказания след като ума и повтаряше „искам го”/
- м-моля?! /момчето наистина беше изумено, че въпреки истината, която знаеше за него тя все пак го пожела..това наистина го изуми/
- да, люби ме..искам те! /момичето му се нахвърли на връта, а Кю инстинктивно я отведе право в леглото/
- п-правим грешка.. /Кю беше убеден, че щеше да получи наказание, че си позволява такива нещо по време на играта.. да спи със собствената си съквартирантка/
- на кой му пука сега скъпи, нека го направим! /беше твърдо решена, а и си го искаше/
Кюхюн беше върху нея, гледаха се в продължение на 3 минути докато и двамата осъзнаят, че това не е сън а просто НЕЖНОСТ, която произлизаше и от двамата..обстановката се беше разгорещила както и затоплила и ароматизирала. Момчето бавно и плахо започваше да спуска нежните си ръце по лицето, корема и бедрата й, той искаше да опознае всяко нейно място, а в процеса той се отпускаше все повече, сякаш е бил  с жена и преди.. Тъй като той беше все още над нея, а тя под него, Си Ел също се престраши да го докосне плахо, но първото, което докосна беше  издутинката му, която бе на показ. Малката издутинка, която отново се показа от възбуда. При допира на ръката  Кю се отдръпна, отново подсъзнанието му напомняше ужасяващо преживяване относно най- нежното му- члена му.
- ох..съжалявам /момичето се изчерви и се изправи /
- няма нищо..не съм бил с жена, а и…ще свикна ха все пак съм Биг Бос а не Биг Страхливец  /засмя се уж за да се отпусне, но така и стана…скоро двамата бяха в синхром с действията си/
Скоро телата им бяха разгорещени както и голи.. Кюхюн наистина се беше отпуснал и вече беше в действие. Момчето имаше куража и смелостта, и двамата бяха започнали половия си акт сякаш са вид официална двойка или младоженци…те забравиха къде се намират и в какви обстоятелства най вече…та ще се разбере що за обстоятелство щеше да намери отново „грешника” Биг Бос.
Очевидно е… след всяка мисия следваше наказание, а неговата мисия беше уж успешно да води ужасяващи мисии, а то какво стана?.. Не беше достатъчно готов за това дело и взе та че окъка нещата…само „главните” знаеха неговото сурово наказание. Все пак младите въобще не мислеха нито за наказания нито за мисии, а времето си течеше.. беше вече 07:30 само половин час докато всички съквартиранти трябваха да станат и да се приготвят за поредната мисия, но дали издадена от Биг Бос или от някой друг…наистина нямаше време, но от бързане и най- голямата грешка беше направена..грешка за която или щяха да съжаляват цял живот или може би не.
След дългата бурна нощ Кю беше направил нещо още по ненормално..той тотално бе забравил, че когато усети, че трябва да се изпразни то трябва веднага да си го изкара, но се усети поне сега да си го изкара и да си ги пусне другаде ала умникът вече си бе пуснал малко от „поколението” си в нея, но така нито тя нито той бяха усетили…окей за това щеше сурово да си плати..но от разгорещени и желаещи се тела надали някой би помислил за последиците, но нека се надяваме, че най- лошото няма да настъпи и то точно в такова обстоятелство. Просто не трябва за бога.
Ето, че времето изтече напълно сякаш като бърз и яростен секундарник.
- боже трябва да вървя.. /беше задъхан, изморен, но и вече напълно изтощен от екстаза, който бе получил след годините копнеж да бъде с жена/
- леле часът е 07:50..боже след малко ще ставам за мисията ти ха /момичето бе задъхано и едва се изправи, но посегна към светлината..искаше за последно да види нежното и красиво лице/
- скъпа трябва да се измитам, че съквартирантката ми все пак трябваше да се оправи /Кю стана леко и започна да се облича уж прибирайки всичките си улики, че е бил тук. Той я целуна за последно толкова страстно както тогава и излезе..нямаше време!/
- д-до скоро..любими мой!... /момичето също започна да се оправя, но единственото за спомен оставено от него бе онзи неповторим нежен и желан аромат виреещ се из стаята. Усмивката й бе на лице както и желанието да я вмирисва на всяка секунда…/
Стаята беше отново пуста, но не съвсем..ароматът сякаш го заместваше, но и нещо друго щеше да го замести или не….досещате се?

***
Водейки се по плана на Лухан, който наистина мислеше доброто му, Кюхюн отново изсра поредната глупост. Той не трябваше да се съгласява точно с това- да я види и то точно по време на приключението „оцеляване” в къщата. Къщата, която вече започваше да се изменя или по точно правилата в нея започнаха да се изменят, което не бе за добре относно Кю и Лу. И двамата щяха да претърпят последствията си както или пък не..кой знае.. може би нещата щяха да продължат в същия дух или Биг Бос трябваше окончателно да се стегне преди да е станало прекалено късно или вече е!
***

~ позволявам си да сложа снимка по образец на това как са мърсували хД ~ (+18)
[img][/img]


~~ ахх.. дано музата не ме напуска точно сега! хД ~~


Последната промяна е направена от КpopFan на Съб Окт 03, 2015 4:33 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Окт 02, 2015 6:15 pm

Е браво. Ей на тва му се вика глава вече.
Честно много се кефа как се развиваш и не мога да повярвам, че някой послуша думите ми..утф хд..
Както и да е.
Много яка глава, честно.
Не съм свикнала да чета хентай сцени, щото съм постоянно в яойто, но беше много добро


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пет Окт 02, 2015 6:54 pm

И аз не съм смятала да пиша Хентай обаче така се получиха нещата хД... първият ми "мини" Хентай в живота ха!
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Окт 04, 2015 5:48 pm

~ 11та глава ~

Вече беше 08:00 сутрин.
Всички съквартиранти бяха наредени в хола чакащи за мисия. Част от тях бяха гладни и виещи за сутрешен секс, а други чудещи се защо отново Биг Бос се бавеше, минаваше 08:03, а той винаги е бил по точен и от часовник, но сега нещо наистина ставаше или с него или с така наречени „нови правила”. За бога те вече бяха свикнали с неговите стари правила, а сега други…или просто в къщата настъпваха промени, които никой все още не знаеше.
Докато чакащите съквартиранти бяха психически и физически настроени, Биг Бос беше отново в стаичката си, а там и Лухан..
- как мина малчо?..изчука я нали, олекна ли ти?.. видя ли, че чувството да си задоволен и едновременно обсипан с нежност е нещо наистина хубаво /изсмя се най просташки и заключи вратата отвътре/
- т-ти от къде знаеш?! /за миг бе забравил, че във всяка стая има по една камера за да могат съквартирантите да бъдат наблюдавани тайно, наистина акъла по някога му играеше лоша шега/
- ха вече започваш да забравяш собствените ти правила и камери, които си поставил още преди играта..ах малчо наистина съм щастлив за теб!.. /Лу сякаш го поздравяваше младоженстки и както винаги се вживяваше в простотиите си/
- айде спри се!..не е време да слушам простотиите ти..и без това имам лошо предчувствие, но нека дам мисията
Щом още влизайки от вратата, Кю наистина беше доста раздърпан и чорлав, явно наистина се е превърнал в „ураган” миналата нощ..по всичко си личеше, че още бе надървен .. или просто отново си припомняше снощните бурни сцени или бързо се палеше дори и без да си въобразява отново някои неща. Стаичката бързо се затопляше от още пресните му бушуващи хормони и това беше първото впечатление, което Лу изпита
- доста си мърсувал..стаята веднага се затопли при присъствието ти ха
- оф /Биг Бос седна отново на големият си фотьойл и бе готов за новата мисия/

***
вече изнервени и готови, съквартирантите все пак бяха на „тръни” от това, което им предстоеше…дали по- лека или по- трудна мисия..не се знаеше, но едно бе наясно… от този ден нататък всичко щеше да се промени или поне към Биг Бос
***

-скъпи съквартиранти Биг Бос се извинява, че закъсня. Вашата днешна мисия няма да е противна, но ще трябва доста да се постараете за да победите, ето какви са правилата. Вие ще се разделите на 2 отбора в единия отбор по 5 момичета и 5 момчета както и при другия. За да започнете мисията си вие ще трябва да отидете отново в задния двор и единия отбор ще облекат червени тениски, а другите ще трябва да облекат сините тениски. Всеки един отбор ще трябва да се бори със съответния, всеки един от вас ще трябва да мине БОС през „пиронковия път” носейки по едно малко новоизлюпено пиле, което ще трябва да поставяте в своите кофи гледайки пилето да не пада на пироните иначе…то ще бъде прободено брутално.
Победителите ще бъдат щедро възнаградени, а загубилите ще понесат последствията си.
Биг Бос се надява всички вие да успеете /момчето се усмихна леко злобно, но Лу отново не бе съгласен със суровата мисия на пирони/
- м-моля!!..ще трябва да ходим боси по тези пирони ли!? /Джесика разбира се беше шашинг от пиронковия път пред нея, но изборът, който можеше да си позволи бе този в кой отбор да иде при червения или при синия/
- ааа Биг Бос това е ненормално…що за идиот ще си, че да ходиш бос и то при тези остри пирони /мистър „вселена” Чули не беше одобрил това, но изборът бе същия като на Джесика…те всички трябваха да се подчинят или се сещат какво може да ги сполети/
-отче наш благослови ни на тази абсурдна мисия и пази от кръв нежните ми пети, амин /отново всички погледи в поредната „мини” молитва се бяха насъбрали като рояк пчели, но дали най накрая молитвите му ще бъдат чути../
- тъй като Чули щеше да си изпочупи краката в онзи случай…попе вземи и ни прокълни та да спечелим! /Оню започна да се хили, но острият като шип поглед на Хичол щеше да го прониже на място/
- чапло стига си лаел да не ти направя пиерсинг на езика с един пирон!
-хора обличайте се, че заради вас отново ще изядем калая /Джой ги потупа доста здравичко по ръменете им, а това подкоси краката на курваря Чули/
-слушаме сър! /засмя се като показвайки част от лигавия си жабешки език/
Гледайки и слушайки им простотиите, Си Ел наистина беше объркана, тя първоначално си помисли, че след всичко случило се миналата нощ Биг Бос може би се беше променил до някаква степен, но това или си беше чиста заблуда или беше отново онзи, който бе властен и гаден спрямо всички. Но след случката тя бе осъзнала това, че Биг Бос си е такъв гадняр и че или тя трябва да го приеме такъв какъвто е или това беше една огромна грешка, която бяха извършили под въздействието на възбуда и желание.. всичко беше толкова объркано, че момичето хабер си нямаше що на човек се бе отдала..тя беше девствена, но вече беше маркирана от него, което значеше, че ако нещо е маркирано от Биг Бос, то това значеше, че е само и единствено на Биг Бос, а той никога не зарязва нещата си, камоли…може би вече новата си любов.
Лутайки в объркващи мисли състезанието бе започнало и тя трябваше да бъде в готовност, гледайки как червения отбор бе първия, който се зае с „пиронковата пътека”, а как част от пироните бяха в кръв, това наистина я беше ужасило и изнервило. Все пак състезанието си е състезание и всички те нямаха избор на откази освен сами да се натикат в устата на звяра.


***
Гледащ с изумено лице Лухан, който си мислеше, че дори след секса с Си Ел, Кю се беше променил може би отново се залъгваше. Той не знаеше какво вече да очаква от приятеля си..дали той беше на моменти или е отново под въздействието на „злия” си разсъдък
***


-ти…ти си просто откачен от мозъка до костите си…/Лу му беше от части ядосан и от части хипер объркан от поведението му/
- че какво ми е…това е игра, която игра е под моите правила и ако не ти харесват можеш да напуснеш територията ми или да се насладиш на гледката, избирай! /Кю се опитваше да се съсредоточи върху изпитанието, което им бе дал, но нещо определено не бе наред и май блафираше/
- не се прави на шут ей!
-какво да се правя бе това са моите правила и моята къща платена лично от джоба ми! /момчето наистина беше богато..след всички години тормоз поне една врата му беше отворена- да бъде богат, но едновременно и нещастен и самотен/
-малкия започваш да ме дразниш, но сега мина нещо в главата ми и е най желателно да кажеш истината /Лу се приближи до него и отново го опря в стената и се вгледа в очите му..очите, които издаваха това колко е самотен копнееш по скоро да заживее в собствения си свят с Си Ел от колкото да бъде Биг Бос/
- п-пусни ме!.. /веднага отмести погледа си само и само да не се среща с този на приятеля му/
- добре ще карам направо…тя беше ли девствена..и изпразни ли се в нея!? /момчето го погледна толкова сериозно сякаш ревнуваше/
- м-моля…не съм длъжен да се обяснявам! /дъхът му се учести, а краката отново му омекнаха, издаваше се сам/
- отговори ми Чо Кюхюн ИЗПРАЗНИ ЛИ СЕ В НЕЯ!? /момчето се надяваше на отрицателен отговор защото ако беше така беше окончателно, че главните щяха да ги „изтребат”../
-да! тя беше девствена, но…не съм се празнил..изпразних се на корема й…/Кю наистина така си мислеше, а и от една страна си беше вярно, но част от спермата му беше в нея и все още е в нея/
-ох..значи си я маркирал..ох боже..добре..добре, че е само това, че не се виждаме..ако../Лу замълча и се отдръпна от него, но той сам знаеше на какво са способни главните/
-офф и какво като съм я направил моя бе мамка му цял живот ли да плуя сам в богатство, което не заслужавам след като и един бял ден съм нямал!
- с този твой изменлив характер не знам що за семейство би създал, но вземи та се промени..пфф /Лу излезе от стаята оставяйки както винаги сам плуещ в собствените си мисли Биг Бос, който отново беше потънал в стола си наблюдаващ вече кървавите пирони/

***
Биг Бос отново се впусна към мислите си за онази нощ, в която и той не бе сигурен къде се бе изпразнил..или е на корема й или на половина в нея и извън нея…наистина тези негови мисли го побъркваха, но някак той се опита да избяга за миг от тях съсредоточавайки се върху мисията им…
поглеждайки на видеокамерите, пироните бяха доста окървавени, където милите стъпала на ходещите боси съквартиранти бяха стъпвали. Гледката беше ужасяваща, но най- ужасяващото е, че и Си Ел имаше окървавени ходила, странното е че Биг Бос първо нея огледа и нещо в него каза „спри се!” това бе вътрешен глас, който бе управляван чисто и съвестно от остатъка на „здравия си разум”…на него му стана доста тежко, но въпреки всичко играта си беше игра…
Биг Бос видя кой е губещият отбор и кой е победителя за деня. Сините спечелиха, което значеше, че са спасени, но и ги чакаше върховно възнаграждение, все пак когато ставаше дума за награди Биг Бос даваше всичко от себе си, но се превръщаше и в „демон” когато раздаваше наказания..по дяволите той беше „двуличен демон” …ту добър, ту зъл…кой ли знаеше какво ги чакаше червеният отбор
***


-болят ме..ох ходилата мамка му /Джесика беше толкова бясна, че от бързане си беше брутално надупчила нежните ходила/
-ами трябваше да си по бърза виждаш, че и без това загубихме заради теб, охлюв такъв! /от устата на Чули вечно се ръсеха ненужни бисери, които вбесяваха набожника, който също беше загубил/
- вместо да лаеш като адово куче другия път ти бързай айш ходилцата ми..ах майко божия /набожността му край нямаше та чак със светена вода си промиваше раните..стряскащо е що за маниери имаше/
-гледай си помията и не ме нервирай ей попче!
- хора вместо да се джавкате като кучета се молете какво ни чака от вашата некадърност! /Оню не се сдържа да не се разперчи, но горко и тежко ще им е/
Победителите естествено не бяха негативно настроени, напротив те не само се бяха отървали от наказание, но щяха да бъдат възнаградени за това, че в днешната мисия техните пилета бяха живи и пренесени на определеното им място. За първи път от както са тука техният отбор бе работил в синром докато при другите..те така и не намериха своята задружност един към друг. За свое щастие Си Ел не беше в загубилия отбор, но ходилата й бяха доста зле. Тя беше бясна на Кю, но и все още объркана защо тя трябваше да го срещне при такива обстоятелства, защо му беше бясна след като сама знае, че това е игра или влюбеното й „Аз” му беше гневно..

***
Докато някои загубеняци се караха, а други радваха Биг Бос въобще не им обръщаше внимание, той бе съсредоточен върху Си Ел и окървавените й ходила. Момчето наистина не искаше точно така да се случва, но мисиите са си мисии, не биваха да бъдат пренебрегнати, това си беше работата му, но за да направи нещо по въпроса, той бе замислил доста добро възнаграждение, или си беше Бога на сбъдване на желания или от нищо нещо можеше да направи.
***


-моля за тишина, Биг Бос вече знае кой отбор победи и кой загуби, затова Биг Бос ще каже първо наградата за победителите. Скъпи победители всички вие ще бъдете доста добре нагостени, вие ще се насладите на тайландската кухня. Специални готвачи специалисти ще ви посетят на обяд за да направят каквото вие им наредите, а също така вие ще получите специален масаж от тайландски екип на цялото тяло както и на ходилата ви, които също така ще бъдат намазани с индийски мехлеми за 24часово заздравяване. А за загубилите, то те аз ще ги почерпя с един зародиш в яйце от кокошка, като ще трябва да го изядът а и… ще трябва тази нощ да спят в кокошарника в двора ми. Лек ден.
Биг Бос стана от стола си и отиде да легне на мини дивана си отново мислещ за нея. Разбира се, че победителите бяха доволни, но за загубилите това си беше чист ужас да ядът зародиш.
Все пак никой не ги питаше..скоро двама мъже от екипа на Биг Бос бяха отвели съквартирантите, които куцаха, едните в задния двор където да посрещнат и своето наказание, а другите вътре за да бъдат масажирани и добре нагостени и нахранени. Техният ред бе дошъл и те трябваха да погълнат живият зародиш без да му мислят, 10те загубеняци вече се бяха озовали навън, пред всеки един имаше чаша, в която се намираше и не голямото яйце, в което имаше малък зародиш, който скоро щеше да се озове в нечие гърло. Скоро те бяха седнали и командата от мъжът с маска бе дадена…те трябваха да го счупят и да го погълнат цялото, а това въобще не беше толкова лесно..да знаеш, че ще изядеш нещо живо и да унищожиш живота му…набожника вече се беше просълзил и отвратил
-не…не това е невъзможно..ах майко богородице ще горя в ада някой ден!
- не говорете, а яжте преди Биг Босът ви да се е разгневил /намерил кой да го каже…мъжът, който го бе издал, а бе получил работа точно от него..какво лицемерие/
Загубилите едва започваха да дъвчат малкият зародиш, някои реваха, други пък едвам преглъщаха..гледката беше ужасяваща. Останалите съквартиранти, които бяха възнаградени вече се бяха изкъпали и готови за масаж, всеки един от тях беше отведен в специална стая също вградена със скрити камери, мъжкият състав масажисти се беше приготвил и при всяка една стая влизаше по един от тях. Ето, че и при Си Ел беше влязъл един нито млад нито стар, беше около 30/32, той изпука пръсти, а момичето си лежеше най спокойно на специалното легло с една бяла кърпа покриваща задните й части, това веднага се наби в очите му, може би или красивото й тяло се набиваше във всяко око или си беше перверзен, все пак екипа от Тайланд, а там също са доста перверзни. Той я огледа от глава до разранените й пети и се приближи до нея носещ средно по ръст пластмасово шише с прозрачна течност, течност за масажиране.
Мъжът застана до нея, тялото му беше добре оформено и веднага бе забелязано от нея… той отвори капачката на шишето като постави в ръка малко от течността, скоро той сложи ръката върху нежната кожа на гърба й.
Момичето изстена от полу топлата ръка на „възрастният” мъж..не беше свикнала на такива докосвания, които да бъдат от чужда ръка…тя бе свикнала онази ръка, която докосваше лицето й…неговата, но не и тази.
-ахх…
-извинете натиснах прекалено силно или ви е некомфортно /мъжът беше спокоен вършиш работата си/
-не..не…не съм свикнала..както и да е /отново замълча представяйки си Кю на неговото място и тя беше надарена с голямо въображение/
Мъжът се усмихна и продължи с масажа, скоро той започва да увърта така движенията си, че чак заприличваха на опипвания, а момичето веднага усети какво се случваше..съвсем скоро мъжът и даде „команда” да се обърне по гръб и леко да повдигне единият си крак за да масажира или да опипва и тях. Момичето започваше да се безпокои що за масажист би си позволил такива неща…но само мълчеше и дъхът й се запъхтяваше опитваше се да не си мисли разни неща…или бе изпаднала в беда?
Продължавайки с масажа, мъжът покачваше ръцете си по нагоре, дори и кърпата и се размести и това още повече смути момичето, тя си беше покрила с друга бяла кърпа гърдите и се опитваше да не мърда, но скоро отново се чу звук..
-ахх..н-недей нагоре…с-стига! /момичето вече бе на предела на страха си, да тя наистина беше попаднала на един от най- перверзните тайландски масажисти/
-защо не ви ли харесва..това се нарича НЕЖНОСТ…/мъжът вече беше достигнал до бедрата й, които опипваше така нахално/
-с-стига! /момичето повиши тон…а високият тон беше преминал и в ушите на отпочиващия се Биг Бос, който мигновено стана за да види какво става/
Що да види..Биг Бос беше втренчен от грозната гледка..мъжът наистина си позволяваше някои нередности..нередности и то на любимата му. Кюхюн наистина се вбеси до неузнаваемост като стисна юмрука удряйки го в стената, той не издържа да гледа това, което виждаха очите му, макар и за миг да му се беше появил нов спомен…спомен от изнасилване в класната му стая и то от учителят му по биология…той беше по същия „приклещен” начин..тогава нямаше изход, но за да предотврати това, той бе решен…решен сам да иде в тази стая и да го подреди така както само той си знаеше. Това или беше инстинкт за да защити любимата си от бъдеща насилствена сцена или поредния „зъл” инстинкт за да си отмъсти за него и за нея… Кю може би започваше да изкопава „доброто” в него, но откопавайки и нови бъдещи проблеми, но сега това не беше в главата му, а само това как да иде до долу без да го види никой от съквартирантите, които вече бяха почерпени със зародиш седящи в хола безмълвно…

***
готов за новата си собствена мисия „иди без да те види никой” той наистина бе готов. Кю вече бе изключил камерите си и тръгна да излиза, но кой да види..отново Лу се беше появил, но дали за добро или лошо…или ако беше останал при него нямаше да бъде прекалено късно за да предотврати бъдещото насилие на любимата му?...
***

~ перверзният тайландец хД (снимка-образец +18)

[img][/img]
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Окт 05, 2015 7:20 pm

Добре, честно много ми грееш сърцето.
Вече започна стабилно да пишеш повече описание, което много ме кефи.
На мене адски ми се иска малко Джонгкий моменти хд...не знам просто нуждна.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пон Окт 05, 2015 8:13 pm

Ем... занапред дано има...все пак народа ми не е малко, но скоро като започнат елиминации ще останат повече мъжкия състав ест. хД АРИГАТО!
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Чет Окт 08, 2015 8:59 pm

~ 12та глава ~

-къде бе ей тайфун! /момчето си изкара ангелите още щом вратата беше отворена, а Кю гледаше като разярен бик пред него/
-отивам в стаята при Си Ел! /момчето беше толкова сериозно, че Лу сметна думите му за шега и се изсмя в лицето му/
- ти ебаваш ли се?...виж връщай се и не прави глупости..ей онзи разгонен секс явно ти е промил акъла и почна да въртиш нещата на малкия си пръст, а ?! /момчето го блъсна вътре преди да ги е видял някой и затвори/
-какво правиш бе малоумнико..не виждаш ли, че бързам охх /Кю изпуфтя, но наистина нямаше време за губене..масажистът си позволяваше някои нередности и скоро наистина Си Ел щеше да бъде изнасилена/
-за къде бързаш за секс ли!?..за бога сега не му е времето нито мястото..оле ще ме побъркаш бе момченце! /Лу отново му се противопостави на думите и беше доста объркан от държанието му..дори не можеше да попита, защото само едно тътнене щеше да получи от „дяволчето”/
-виж Лу…сега не мога да ти обяснявам все едно да давам отчет на майка си!...имам своя мисия, която трябва да изпълня мамка му или Си Ел ще бъде изнасилена от идиотския екип, който е уж назначен за масажи, но не..виж прикривай ми гърба и нека всички врати бъдат заключени така, че съквартирантите да не ме видят, а ако това се случи считай, че половината ще елиминирам! /момчето забрави да съобщи, коя стая само да бъде оставена отключена и се шмугна като крадец в собствената си къща, Лу беше дошъл за друго, но от това, което го връхлетя той дори не обясни защо е дошъл, но истината е, че е дошъл поради лоши новини/
Лошите новини, за които бе дошъл Лу бяха съответно това, че някой от екипа им ги е издънил що за глупости правят когато настъпва 00:00, но тъй като на момчето не му бе дадено дори думата да съобщи защо е тук, той нямаше друг избор освен да натисне един малък бутон под самото бюро на Биг Бос, което значеше – „автоматично заключване на всички врати” без никой да бъде уведомен. Но момчето наистина бе заключило всички врати за съжаление както и тази където се намираше „изтормозената” Си Ел.
Звукът от автоматично заключване мина през ушите на съквартирантите, а те естествено бяха учудени какво стана, дали нещо лошо или някой чужд бе влязъл в къщата..да „чуждият” беше Биг Бос, който все още се луташе в къщата търсещ стаята, те всичките бяха еднакви и той започна да ги "отваря” една по една. Момчето бе стигнало скоро до пред последната, а тя също не се отвори..той беше доста шокиран, а в главата му веднага изби наум „Лухан ги беше заключил абсолютно всичките..ами сега!?”..за бога Кю това и искаше обаче как щеше да влезе..дали да разбие вратата или…
В къщата определено цареше „ужас” от една страна съквартирантите бяха объркани какво по дяволите става от друга момчето, което се беше озовало в мазето за да вземе някакъв инструмент за да я разбие без да вдига шум, но нямаше как да стане. Кюхюн се беше върнал отново към доста дългата пътека, където бяха вратите и започна да човърка пред последната…той усети, че тя е там дали по инстинкт или не той я беше уцелил.
Кю беше взел една бургия както и фибички за където може лесно да се отвори и най сигурния катинар…той издаваше ужасен шум докато разбиваше и правеше дупка във вратата, но отвътре се чу писък..бе нейният
-престанииии!!! /момичето изпищя, защото грубиянинът вече правеше истински опит за изнасилване/
-няма ще си моя! /нежните му тайландски ръце моментално се превърнаха в груби лапи, които опипваха плътта й опитвайки се да й махне бялата хавлия/
Този писък се наби тотално в ушите на Кю, който му напомни на неговите собствени писъци преди години…той бе по същия начин, но разликата, която бе в момента е, че дори и да беше чул навремето някой, то той никога не би му помогал..затова сега Кю искаше да я спаси от ужаса, който някога е изпитвал. Писъците се удвоиха и за да побърза Кю просто удари здраво вратата и влезе като вихрушка налитайки директно върху „масажиста-насилник”, който и беше вече разтворил краката, а тя беше гола..момчето наистина се появи в подходящия момент за да я спаси. Си Ел беше толкова изтощена от дърпане та чак се беше уморила тъй като имаше доста синявици по бедрата и ръцете…тя за миг си помисли, че щеше да изпита този ужас на такава ранна възраст, но за нейно щастие „принца” й се беше появил. На този етаж се разви голяма суматоха..дори другите съквартиранти го чуха и започнаха от типа „КОЙ Е!?”..разбира се Лухан уж беше заключил всичко или някой друг определено го беше видял и щеше да му почерни може би последните мигове като Биг Бос тук. Всички съквартиранти „драпаха” да излязът и да видят кой е, но само една врата беше отключена, но как мамка му!?...Вратата на Пак Бом.
- ама какви са тези звуци и писъци бе кой колят за бога!? /ето, че първата „макне” клюкарка искаше да разбере какво става в съседната стая както и доста други разбира се/
- ЙЕРИИИИИИ ВИЖДАШ ЛИ КОЙ ЕЕЕЕЕЕ!!!!???? /рапърският глас на Дара огласи цялата стая загушавайки ушите на масажиста си ха/
-незнаааамммм /момичето и отвърна, но клюкарките са си клюкарки/
Всеки викаше на другия за да бъде чут, но от тези надвикваници и суматоха, Биг Бос беше здраво натупал тайландския изнасилвач та чак и носът му беше разбит.
Си Ел все още трепереше и беше изпаднала в шок тъй като този ужас надали щеше да се забрави, но Кю се опита да я успокои.
-мила успокой се..тук съм..всичко е наред! /момчето я гушна и покри с бялата кърпа, а тя все още трепереше/
-н-не мога../Си Ел се беше сгушила като бебе в него, но това не можеше да продължава цял ден..все пак можеше да ги види някой ако вече не бе сторено/
Да, двуличника от екипа, който си беше позволил да издъни Лухан и Биг Бос пред главните наистина беше видял всичко, но за да направи още по- голям гаф той беше отключил със специален ключ стаята на Пак Бом. Той целеше само злото на Кюхюн затова пусна „лъвицата” от клетката.
Пак Бом беше излязла от стаята само тя..единствена, която отново бе помирисала онзи нежен аромат идващ от пред последната стая…да това беше..може би този път щеше да улучи мишената си. Момичето се отправяше директно към тази стая..тя не беше сигурна дали от там идва или просто този аромат се рееше из въздуха от нищото, беше объркващо, но достатъчно за да надникне. Гледката, която тя беше видяла беше потресаваща..Кю беше в гръб, прегърнал Си Ел, а момичето беше с лице към нея, а на земята лежеше и тайландеца..в ума й се появиха купища въпроси: „ама какво става тук!?”..”кои са тези двамата!?”..”кое е момчето в гръб!?”…тези въпроси веднага плениха подсъзнанието й и нямаше начин да не започне да ги задава.
- КОЕ Е МОМЧЕТО В ГРЪБ!? /момичето го огледа…според нея й си стори, че е нисичък и доста слаб, но искаше и лицето да му види/
Въпросът зададен автоматично беше заседнал и зациклил в главата на Биг Бос, който се скова и се чудеше какво да направи..или да се обърне и да се покаже и на нея или просто да седи така молейки се Лу или който и да е да го отърве.
Минаха се 2 минути от както въпросът беше зададен…Си Ел също мълчеше, но за да го прикрие тя си изправи с бялата си хавлия и застана пред Кю, а той беше клекнал все още седящ в гръб..
-теб какво те интересува кой е!?..гледай си работата момиче! /Си Ел също беше объркана защо след като всички врати бяха автоматично заключени, то нейната не беше..”как!?” се питаше тя/
- Си Ел, махни се искам да видя кой е!? /момичето повиши тон и а караницата им започваше, която бе наблюдавана по камерите/


***
Караниците започнаха, а Лухан гледаше и не знаеше какво да прави…но тъй като вече и главните знаеха що за простотии са направили той бе решен да иде до долу и да я спре преди да го е разкрила…все пак лежеше и в безсъзнание масажиста, който беше яката потупан от Кю.
Мисията на Лу беше да прикрие Кю по някакъв начин, но и да измъкне масажиста без никой да го види..а какво щеше да обяснява на главните ако бяха разбрали това..не се знаеше..
***

Докато все още се караха Лухан се беше появил в точния момент..тъй като вече търпението на Пак Бом беше изчерпано, тя тръгна да влиза, а Си Ел беше беззащитна освен да се притиска в гърба на Кю, който беше като скала-непомръдваш. Лухан хвана ръката на Бом и я спря..така или иначе нямаше какво да стори освен да защити приятеля си, той отново му отърва кожата
- ти къде малката!? /стисна я, а тя се обърна/
- т-ти..кой си!? Биг Бос или!?... /очите и се заслепиха..все пак и Лу си беше парче, но не беше очакваното парче ха/
- аз съм този, който ще те махне от тук!! /момчето я завлече навън, а Кю се шмугна под масата/
-ей ей чакай! Вътре имаше клекнало момче в гръб..искам да разбера за него и да го видя… /момичето продължи да се дърпа, но Лу я беше извел на двора и започнаха да спорят/
Докато двамата спореха, Кю и Си Ел отново бяха сами, но не съвсем…все още беше и лежащият мъж, който трябваше да се изпари час по скоро.
Кю си беше поел дълбоко въздух, но трябваше да се качва горе, но не му се искаше все пак миговете с любимата му бяха ценни. Той се изправи и затвори..огледа я и се усмихна толкова спокойно, че дори не беше гневен…щом зърнеше лицето й той забравяше дори кой е.
Постояха така близо 5 минути, но опитвайки се да кажи нещо, Си Ел го изпревари
- не знам как да ти се отблагодаря..но.. /момичето се опита да пристъпи към него, но ходилата отново я заболяха заради прободените малки рани/
Биг Бос веднага видя как момичето си пое дълбоко въздух и присви очи щом ходилата я заболяха отново, той знаеше, че тази мисия би и навредила..почувства се виновен, но такива са си правилата и дори и той не можеше да ги промени до толкова, че да спре да тероризирва всички. Кю си пое дъх и се обърна в гръб..беше тъжен и започна да се самообвинява, но Си Ел веднага беше усетила и за да предотврати това, тя докосна рамото му..
-знам, че това е работата ти, но не бива толкова да се обвиняваш…все пак грешката е моя, че може би това да сме заедно по време на игра…не е редно /замълча въздъхвайки/
-не си виновна…а аз…виновен съм, че се съгласих на този абсурд, затова че се влюбих в теб и то в неподходящо време, но любовта никой не я пита..тя сама си идва /момчето се обърна и я погледна, а погледът му беше сякаш безмълвен..самият той си знаеше, че не е подходящият човек за нея, но станалото станало/
Си Ел замълча при последното му изречение и се вгледа в погледа му, поглед който беше не само безмълвен, но и влюбен..тя се приближи още и го прегърна силно, толкова силно, че не искаше никога повече да се отдели от него. Кюхюн отново усети онова прекрасно чувство НЕЖНОСТ…той претръпна и я обгърна мигновено с двете си топли ръце, но Лу беше видял това.
Тъй като Лухан се беше справил някак с опарничавата Пак Бом той тръгвайки да влиза да изкара Биг Босът по бързо той беше щастлив затова, че отново са насаме макар и за кратко време.
Лухан просто въздъхна, но бе решен да ги прекъсне..скоро той влезе и тишината отново бе развалена..
-ей любовчии!!…малкия трябва да се прибираш горе, а ти малката…отивай да ядеш..ако довечера е възможно този тълъсъм отново ще те посети /момчето се усмихна и го дръпна/
-оф… /Кю се намръщи и излезе, а момичето мълчеше понеже и без това всички съквартиранти бяха разбрали, че определено ставаше нещо без тяхно знание/
Лухан вече беше отвел Кю от този етаж и го паркира горе в неговата си стаичка, а всичко беше толкова тихо, че и муха да прелети щеше да бъде чута. Кюхюн седна обратно в стола си и си беше същият мълчаливец до одеве, но причината поради, която Лу беше тук просто не можеше да не бъде казана..
- ей Биг Бос или по точно Биг Любовчио…тук съм заради лоши новини, които така и не можах да кажа по рано….дойдох да ти кажа, че някой от екипа ти ни е издънил пред онея главните…не знам кой е но днес бях в агенцията и дочух разговор между двамата началници…споменаха ни…но не за добро.. /Лу вече знаеше какво ще последва щом от устата им бяха лоши думи за некадърните Кю и Лу/
Думите сякаш пронизаха главата му..обръщайки се си осука жилата на врата ха.
- к-какво каза…повтори пак!? /хващайки си врата го погледна толкова глупаво сякаш отново беше онова невинно детеце…/
-да…те знаят какво сме сторили…ах бог да ни е на помощ../Лухан седна на диванчето и си кръстоса краката сякаш беше кокона/
-ей женичке защо си толкова спокоен…пфф ще ме заместиш ли за следобед…ще отскоча до фирмата за да се опитам да оправя нещата
- каква фирма бе!?...ти полудя ли!?..ще те линчуват сигурно ако стъпиш там….нека да ни извикат пък другото… /Лу замълча и се прекръсти/
-абеее…ще се опитам да сложа край на тази игра…Лухане, чувствата ми се усилват мамка му! /това определено не бяха онези „зли” чувства…бяха онези, които до преди бяха заровени…/
- да ще сложиш край, но ще отвориш вратата към един много по лош ад..не като твоя..сам ще се досетиш ако направиш тази глупост /момчето затвори очите си опитвайки да се концентрира върху друго, но нищо не можеше да промие страха му, който още повече се засилваше щом самия той им бе чул разговора…/
Отново устите им бяха затворени, а главите пълни с мисли, но и нечии други глави бяха пълни с най разнообразни мисли за тях. Това си бяха баш главните, които бяха по зле и от Хитлер на времето…за разлика от мисиите и наказанията на Биг Бос, то техните си бяха още по брутални, но и каращи отсрещното лице хем да се засрами хем да си „бие” главата в стената затова, че не беше изпълнил задачите им. Трагедия..


***
почивайки..отдъхвайки си за миг от реалността, Кю отново беше изпаднал в богатото си въображение, а Лухан уж беше спокоен на външен вид, но вътрешно беше като вулкан, който всеки момент щеше да изригне от нищото…гризяха го куп мисли, но това въобще не се отнасяше и до Биг Влюбен ха…може би щеше да им се размине ако Кю се престраши наистина да отиде при тях или щеше да го снесе още повече заедно с дружката си.
Докато при един търпението едва не се взриви, а другия се беше размечтал..двуличникът отново говореше по техен адрес пред  „висшите”…или им правеше двойно мръсно или им пееше днешния цирк на подземния етаж
***


-та..как се справиха нашите кученца Лухан и Кю… малкия пак ли си позволява неща извън нашите правила? /попита един не възрастен, но не и млад мъж в черен костюм седящ на бюрото си в офиса..той беше богат, строг, стриктен и…сеещ истинско зло..не беше добър човек, но затова получаваше огромна заплата/
-Кю ли?....влюбен е шефе и не мисля да го държите повече…скоро ще започне и със съквартирантите да общува по братски ха! /мъжът от екипа наистина знаеше как да разубеждава дори по „висшите” от него в играта/
-ха..аз сам ще реша какво да правя с това изчукано не веднъж хлапе…на мен акъл не ми давай Крис!..и все пак продължавай да го наблюдаваш както и онзи лисугер Лухан /мъжът въртеше златния си химикал мислещ какво да стори, направи знак другият да излезне и така и стана…не след малко той остана мислещ как да го накара да проумее, че с главните шега не бива/

***
Доста мозъци бяха „онлай” този обед. Едни плуващи в богатото си въображение, а други бяха на тръни от предстоящото..трети пък… „висшите” мозъци бяха в разцвета си относно наказания, които нямаха да сполетят само Кю, а и Лухан. Влюбения и Мистър мозък, който го накара на доста глупости затова и двамата трябваха да се подготвят..кой знае можеше всеки момент да ги изненадат с нещо.
Определено беше това… главните щяха да ги посетят когато най малко очакваха, но кога ли?..
***

~~ Дано музата не ме напусне! хД ~~
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Окт 09, 2015 5:47 pm

Уааа супер глава човек.
Истерии хд.. И опити за успокояване хд.
Дано да те напусне наистина. Справяш се много добре


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пет Окт 09, 2015 7:01 pm

АРИГАТО!
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Нед Окт 11, 2015 12:20 pm

~ 13та глава ~

Този път цереше тишина и „мир”.
Сякаш къщата бе посетена от ангел преди 2 часа. Кюхюн наистина влияеше доста странно на хората покрай него..той сякаш не беше обикновен за тях..мирисът, топлината, нежността, тези негови принадлежности наистина караха тези, които го познават лично да се разтапят в компанията му. Ето, че така се чувстваше и Лухан, който все още лежеше на диванчето кръстосал крака, мислещ за в бъдеще..това все още не направи такова голямо впечатление на Кю, но все пак тишината отново се разчупи.
- Кюхюне докога ще продължаваш този абсурд? /изведнъж Лу се обърна към него и го погледна също толкова объркващ колкото беше и самият Биг Бос/
- с кое? /не беше толкова съсредоточен върху въпроса, а върху съвсем различни неща не касаещи играта/
-с това да спреш проклетата игра!...аз ще ти помогна просто се замисли върху това и най вече към обърканите ти чувства, които те накараха да направят толкова много грешки, че не ми се мисли ако онези цъфнат от нищото /момчето се изправи отивайки към объркания млад „диктатор”/
-охххх де да беше толкова просто айш…започнал съм и трябва да я приключа АЗ!
-ха…при тези твои откачени действия за през нощите ще ме учудиш ако въобще останеш на поста си…не че и аз не съм „маркиран” за изгонване, но какво да те правя…от малък съм с теб и до гроб ще си идем заедно
-може би аз ще си ида първи, защото звяр като мен надали ще заслужи нещо хубаво.. /момчето въздъхна и се протяга/
-ох вместо да се самообвиняваш погледни и от добрата страна…спа с Си Ел….тя те обича както и ти нея, а и Минхо и Сълги са новата двойка..всеки е развил вече чувства, някои приятелски, а други повече от приятелски..докога ще ги мъчиш, а!?
-ооффф стига вече мамка му и без това съм объркан как така да приключа като още не съм елиминирал никой бе!?
-същия като баща си…инат кат’ кон! /Лу въздъхна и замълча отново обладян в мисли/
Изглеждаше, че всичко е спокойно без проблеми, но не баш така. Съквартирантите все още бяха тотално объркани какво изобщо се беше случило..дали имаше и други хора или това беше „крадец”.. Да „крадец”, който беше спасил достойнството на една от съквартирантките си заради което щеше да отнесе калая. Така е, когато човек прави добро, то той изяжда лошото накрая.
Момичето все още беше шокирано, което веднага бе забелязано от съквартирантите си…от дългия си престой те бяха свикнали един с друг макар Хичол и Шиуон да не бяха в перфектни взаимоотношения, те си бяха куче и котка ха.


***
Всички те се бяха събрали, но мъжете отделно от жените, защо ли?
Истината е, че са се разбирали така да се делят, но нека разкрием и гатанката.
Вече е ясно, че Минхо и Сълги са заедно, тъй като Чули си беше женкар и неговото сърце отдавна си беше пленено от едно специално за него момиче, това си е самата Джой. Знаете, че още в началото той си я беше харесал макар и в „ненормални” обстоятелства.
Момчетата нарочно са се разделили от момичетата, защото така те си бяха организирали „мъжки лагер”.. в него се състояха мъжки теми, съвети и някак странно разбирателство между всички…да речем, че не винаги, но понякога Хичол се държеше с мъжката си партия добре, за това този път всички бяха задружни и в готовност да му помогнат как той да постъпи със своето момиче..как да се разкрие…дали да постъпи глупаво както Минхо или да се изправи мъжки и да си признае всичко…ето сега ще видим що за съвети щяха да му дадът
***

-момчета, не мислите ли, че е време да подготвим Чулката за съда!? /естествено и както винаги Оню се лигавеше и си беше доста лигаво момче, но той имаше по-голям опит с жените..все пак беше жиголо и знаеше какво може да им хареса/
-моля? /Чули се обърна и го погледна толкова глупаво, че всички започнаха да му се присмиват/
-да пич време ти е да пораснеш знаем, че си луд по Джойчето така, че не се опитвай да ни заблудиш /Хюки беше седнал до него, а Хае от другата страна на Чули/
-хора вие ще ме линчувате още малко!....а и…не мисля, че се сега е времето за чувства
-ние ще ти дадем съвет как да постъпваш с жените, а не като Минхо да се крие 1 час в банята ха /Темин започна да се хили докато не изяде един юмрук в реброто/
-ей малкия да не ти избия предните два зъба, а? /Минхо се ядоста и изръмжа на ухото му/
-деца мои, нека не показваме злобата си един към друг, а да помогнем на този грешник и да отворим очите му в името на доброто, амин! /набожника се беше облякъл сякъш за кръщене отколкото за съвет/
-нека се заема аз- експертът! /Кей седна пред него заедно с една книга с името „какво харесват жените”..момчето си кръстоса нежните крака и започна да чете на глас/
Докато всички се изреждаха и започнаха да дават свети на вече объркания Чули, Кей до една степен се вживяваше в четивото си…той определено беше с погрешния пол..до такава степен се вживяваше, че лигите на Джонг веднага се показваха. Момчето си беше същинска „дама” само, че с „пишка” в гащите
-мило започват да ми играят хормоните като ти видя кръстосаните крачета айш /момчето така идиотски се облиза сякаш си беше подсмръкнал сопола/
-жените в днешно време обичат романтиката, обичат подаръците, някои лукса, а други това, което си..трети пък обичат странни неща, но ти сам трябва да разбереш каква е половинката ти /Кей продължаваше да чете, а относно романтиката..Чули наистина си беше чист некадърник в това камоли да покаже поне 1% романтика на жена..той наистина беше по прост и от селянин../
-скъпи айде спри се, че ми вдигаш хормоните на макс бе! /Джонг не издържа да гледа гаджето си в кръстосани позички/
-скъпи аз просто чета какво обичат жените, а това, че се палиш…
-айде спри се вече /Джонг му махна книгата и го награби настанявайки го в скута му/
-айш перверзник /момчето нарочно си отърка отвореното дупе за да го раздразни/
-ще те чукам на плота в името божие, амин! /Джонг започна да се хили като улигофрен, но мазните му думи нямаха как да не минат като булдозер в ушите набожния/
-боже господи тези мръсотии край нямат! /”отчето” седна по далеч от тях, но даващ и той по един скромен божии съвет на малоумника/
Главата на Хичол беше тотално бъгната от нечии тъпи и безмислени съвети, други пък по добри..момчето наистина се обърка още повече, главата започна да му „пуши”, но все пак и още по ненормален съвет му предстоеше от Итък
-така и тъй като всички ние „мъжкарите” знаем за проблема ти, то моят съвет е да й направиш изненада или нещо лично направено от теб..направи й шоколадов пръстен или нещо сладко! /и неговия съвет беше просто уникално тъп, но да видим дали Чулката ще го приеме/
-ооффф хора аре оставете ме /момчето стана и се измъкна от тълпата отиващ към кухнята където слухтеше Джесика/
-опс! /момичето срещна погледа му и моменталически се изпари, а момчето остана ококорен мислещ дали ги е чула от самото начало или е хванала края на разговора им/
Момчетата може би си имаха и един женски шпионин, но това не е от голямо значение за объркания Хичол, който от кухнята прелетя директно в стаята си. Тук може би се развиваха любовни историики или в скоро време и друга двойка щеше да се сформира


***
Мъжкото събрание беше приключило докато женското беше започнало, но Си Ел не участваше с тях..в разните му теми и безмислени разговори. Тя седеше сама в ъгъла на големият диван гледаща в една точка, но в главата й беше обсипана от куп мисли и тревоги относно Биг Бос и как ще се развие „тайнствената” им любовна връзка..това наистина я мъчеше, но нямаше на кой да сподели.
Според нея всички момичета бяха двуличнички и клюкарки, тя така и не се сприятели с някоя истински или може би имаше такъв човек, който й беше „сродна душа”?
До големия диван се беше приближила Дара, тя не беше особено висока, но беше спокойна на вид и никога не ругаеше макар да имаше тежък, но силен рапърски глас, тя си беше съвсем обикновено момиче, което също беше самотно сред тълпата хора.
Дара видя скучаещата или отчаяната Си Ел и реши да седне до нея. Тишината, която излъчваше Си Ел до накъде си беше стряскаща, сякаш двете бяха в една заключена стая със смразяваща тишина, Дара не понасяше тишината затова реши да си сложи ръката на рамото и, тя знаеше, че Си Ел дори не я беше забелязала по рано, но ефектът беше по стряскащ.
Си Ел се сепна и писна сякаш някой я душеше, но не тя все още беше уплашена от случката с масажиста и беше придобила някакъв вид страх от чужд допир..тя искаше само допирът на Кю да усеща, но за съжаление не беше той. Дара я погледна толкова объркано, че не се стърпя за да не я разпита какво й има..
***

-извинявай, но какво има, че пищиш от нищото, да не би да те стреснах? /погледът й беше доста учудващ колкото и объркан с този на Си Ел, който мигновено се бе засякъл с нейния/
-а-аз…с-съжалявам за неудобството, което създадох /момичето млъкна и се облегна/
-няма нищо….Си Ел забелязах те още от преди три часа, че нещо наистина става с теб..защо се делиш от нас /момичето наистина се притесни за нея….още от самото влизане тя не беше такава тиха, а беше една от топ говорещите и приятелски настроените, а сега се беше превърнала в абсолютен аутсайдер/
-нищо ми няма..просто съм изморена..да /веднага си измисли оправдание, но наистина..неочаквана умора я превзе както и отпадналост/
-сигурна ли си мила?...да не си болна!? /докосна й лицето, а то беше с нормална температура, но леко бледо/
-не не не съм..просто съм изморена цял ден..от състезанието е хехе /опита да се засмее фалшиво и то проработи/
-да сигурно..само такъв мазохист и ненормалник би измислил тази простотия пфф /Дара се ядоса и замълча/
Думите „мазохист” и „ненормалник” веднага се впиха в главата на Си Ел..мразеше да чува такива думи за него, та тя го обичаше за бога как ще позволи някой да му говори така, ето, че и тя се ядоса и се изправи
-не говори така!..той не е нито мазохист нито ненормалник!..защо го обиждаш след като не знаеш защо го прави и с каква цел, а!?..за каква се имаш?...никога не съди човека само с действията му, защото под тях се крие истинска причина! /момичето така се ядоса, че чак изгуби контрол върху думите си, които каза туко що..за миг се осъзна и разтресе главата си и тръгна да се качва в стаята си с бързи крачки/
След „малката” реч, която произнесе в изблик на гняв Дара остана напълно шокирана от думите й..защо по дяволите тя го беше защитила и как така произнесе думи, които са толкова истински колкото и мистериозни..сякаш Си Ел познаваше лично Биг Бос, което си е факт, но и пълна мистерия за Дара както и за слухтящата им разговора Джесика, която до преди малко слухтеше мъжкия отбор ха..тук наистина нещата не се свързваха. Но едно беше ясно още от сега.. Дара може би се замисли и разбра какво е имала впредвит и дали това, което си го мисли е истина или лъжа в ума й. Джесика също така беше изумена от разговора им и също се беше замислила над думите на влюбената Си Ел..
Двете момичета също бяха срещнали погледите си и мълчаха, докато едната от тях не се беше махнала и това беше Дара. Джесика отново остана сама и доста объркана за кое по напред да мисли..за последния разговор на Хичол и Итък или за изказаните мистериозни думи на Си Ел ха..

***
Си Ел беше оставила една огромна загадка от думите си към Дара и слухтялата Джесика.
Момичето си беше легнало на голямото легло с корем към калъфа си. Тя се беше досетила, че в нощния си шкав беше започнала да си води дневник, в който споделяше всяко едно приключение още от самото й влизане в къщата..тя отвори шкафа си и извади едно не голямо розово дневниче с японски шарки и отключи катинарчето му и го отгърна.
Самият мирис на дневника й беше свеж..не ухаеше на листове хартия, а на ароматизиран дневник със сладникав парфюм, той си беше специален затова не беше просто обикновена хартиена тетрадка. Си Ел разгръщаше страниците му и стигна до една нова..тя взе розовата си химикалка и реши да опише как прекара денят си..дали да напише какво лошо беше преживяла или хубавото с Биг Бос, то тя бе решена този път да пренебрегне лошия момент с тайландеца, а да опише истинските си чувства към Биг Бос. Отвътре много й се искаше и просто не можеше да не го направи. Замислена..не след дълго тя започна да пише..имаше четлив и красив почерг, беше съсредоточена, сякаш времето за миг беше спряло щом започна да пише.
***

~МИЛО ДНЕВНИЧЕ~
Мило дневниче,
днес искам да споделя не изпитаната болка, а болката от любов към човек, който обикнах изведнъж.
С помощта на мирисът му аз го открих макар и в такива обстоятелства, макар и при това положение. Аз го обичам такъв какъвто е…дори да бъде мазохист, инат, строг и силен пред мен..за мен той си е моето невинно и красиво момче, което опознах за около месец тук.
Обичта ми е наистина силно към него и никога не бих го оставила за в бъдеще.
Мило дневниче направих много грешки тук. Първата е, че инстинкта ми да го намеря аз пренебрегнах думите му, а после и спах с него..ох боже…сексът с него си беше като с тигър.
Той имаше перфектното тяло..перфектните устни и форми..боже той си беше Бог на секса.
Обичам начина по който ме докосваше и обсипваше с нежност и топлина..той беше неземно добър в това..знаеше какво ще ме накара да получа нужната наслада и удоволствие само с едно единствено докосване.
Биг Бос наистина ме накара да се почувствам истинска жена и то за един незабравим миг…неговите устни, очи, поглед, ръце ме накараха да го усетя и да разбера, че и той е човешко същество макар и да беше изстрадал много. Това още повече ме накара да го заобичам, защото ми позволи да го разбера и да го усетя като една сродна душа. Ахх..какъв ли щеше да и живота без него?...Просто безмислен..благодарна съм на Бог, че го срещнах искам и в бъдеще да сме двамата както и сега макар и скришом от всички. Влюбена съм до уши в неговата чаровна и нежна усмивка, която рядко се показваше, но и ме успокояваше, а топлината, която сам излъчваше и то от нищото ме успокояваше…тя беше ангелска, която беше излъчвана от не просто обикновено момче, а нещо повече. Ах колкото и да описвам любовта си, аз толкова и го желаех..исках сега да бъде до мен..исках и нещо още по ненормално..да исках да бъда с него и да създадем семейство..да се венчаем и да заживеем щастливо..дали това беше една илюзия или просто желание аз ще се бора докрай докато получа това което искам! Въпреки, че от малка винаги съм мечтаела някой ден да срещна принца си, то тази година успях. За мен той е едно съвършено същество, което има нужда от нежност и аз разбира се ще я дам. Ще го обичам дори в другия си живот и се надявам неговата любов да е толкова силна колкото моята..


***
Описвайки, наслаждавайки се на писането си, Си Ел наистина я беше обладала от нищото някаква странна умора и внезапно главоболие..дали беше признак на настинка не се знаеше, но затваряйки дневника си, тя се изправи за да го прибере и светна нощната си лампа. Тя стана, започвайки да се преоблича главоболието й нарасна и я замая до такава степен, че чак да се подпря в стената..това наистина си беше необичайно за нея..все пак тя имаше здрава и силна имунна система, а да се разболее така внезапно наистина си беше ненормално.
Си Ел се преоблече едвам едвам и седна на леглото си, тя се замисли какво беше яла последно и нищо не и се свързваше..храната си беше съвсем прясна, а няма как Биг Бос да им дава развалена храна. Истината може би бе друга..или тя си въображаваше, че е болна или вие читатели сами може да се досетите що за „вирус” е това ха.
В къщата всичко се разбираше дори и бельото не остава не забелязано, та камоли „вирусът” й. Очите на нечии орел бяха толкова силно способни, че нямаше нещо, което да не се забележи дори и на тъмно да е. Да, тези очи оглеждаха отново камерите и естествено той гледаше в нейната стая и бе забелязал това. Реакцията му беше нулева, но не и за ума му…той веднага се задейства и най различни въпроси му избиха. Лухан седеше до него сякаш и двамата бяха на погребение..те мълчаха 90% от деня, но мълчанието не траеше дълго. Лухан забеляза острия поглед на Кю и не се стърпя да го попита какво „нередно” е видял дали някоя от гей двойките се чукаха отново против правилата или беше съвсем ново и различно…
***

-какво има?..защо гледаш като вампир /Лу го стисна за рамото и застана зад него прав/
-н-нищо…просто трябва да стана и да ида до стая №1 /Кю изведнъж беше напрегнат и действаше инстинктивно/
-какво има бе ей кротни се! /Лу го стисна още по силно и усети лек стрес..той го усещаше и знаеше, че има нещо, което все още не е разбрал/
-виж Лу..ще отскоча просто до тази стая не ме спирай! /Кю стана и се обърна към него/
-добре разбрах, но кажи ми причината иначе ще изперкам бе човек! /момчето имаше странно чувство и то лошо/
-добре виж…видях през камерите, че Си Ел не се чувства добре..даже залитна и трябва да проверя какво става!..прекривай ми гърба
-ох пак ли…добре тръгвай, че вече ще откача с теб /Лу беше изнервен от два дена и наистина му идеше да избухне като вулкан/
-мерси брат! /Кю излезе тихо и се отправяше отново към тази стая, а приятелят му отново беше на тръни какво ли щеше да направи лудото от любов момче/


***
Нощта отново беше настъпила сякаш дните си вървяха в секунди.
Биг Бос влезе тихо в стаята на Си Ел и затвори бързо като заключи, той разбра, че тя е сама и се впусна към нея като я прегърна както си лежеше. Си Ел си пое дълбоко въздух и го разцелува сякаш щеше жива да го изяде. Момчето я погали и веднага започна с въпросите
***

-какво ти е какво има?..видях, че залитна и се притесних
-н-нищо скъпи..радвам се, че си тук отново /момичето не сваляше ръцете си от лицето му и само се усмихваше/
-сигурна ли си!?...да викна ли лекар без никой да забележи? /тази загриженост беше онази, която беше изчезнала, но в течение на времето отново се беше появила/
-ах скъпи добре съм..просто бях изморена и така се получиха нещата..не се тревожи /момичето така си мислеше, но истината беше друга/
-добре../момчето се успокои и я погали..бяха щастливи заедно/


***
Лухан ги гледаше от камерите и се усмихваше докато не се чу едно почукване….стряскащо и плашещо от нищото почукване на вратата…дали някой съквартирант се е домъкнал до тук или бяха те…?
Момчето спря камерите и стана да отключи. Отваряйки вратата сякаш беше полят с вряла кофа вода..от гледката пред него само една дума му беше в ума и това беше „край!”..
Това бяха неочакваните гости за вечерта- ГЛАВНИТЕ, от които Лухан беше развил параноя за 48 часа, а сега кушмарът му ставаше реалност..реалност, която или щеше да доведе до край на всичко или на нещо по лошо..
***

-как си Лухане?...дойдохме да направим бърза проверка на как вървят нещата с вас..дали изпълнявате или си правите каквото искате…а къде е негово величество Биг Бос..да не би да се скри ха!? /мъжът, който винаги се носеше в костюми огледа стаята и влезе в нея, а след него и друг по млад мъж влезе заедно както и двуличника Крис, който ги беше издънил за всичко досега/
-ам.. /Лухан просто онемя и не знаеше какво да отговори след като Кю го нямаше изобщо в стаята/
-добре ние сами ще видим какви ги вършите! /мъжът влезе заедно с партньора си и огледаха цялата стая..те видяха празен дивана както и бюрото му, а и стаята не беше прекалено голяма, че Биг Бос да може да се скрие, те разбраха, че момчето е някъде из къщата и това не беше на добре/
Лухан, който седеше като вцепенен веднага си отдъхна духом, че е спрял камерите, но разликата между спряна камера и изтрити записи определено имаше голямо значение. Той не ги беше изтрил, а нямаше как и тях да не проверят. Точно това и стана..мъжете бутнаха Лу настрани и ги включиха и що да видят…Кю седеше в леглото на Си Ел галейки косите й и сякаш си говореха, все пак нямаше звук а само вградени скрити камери. Мъжът стисна юмрука си и го удари в бюрото, което накара всички да подскочат и настръхнат, но неговият смразяващ говор беше нещо още по страшно..
-затова ли аз съм платил тази игра в бъдеще да се издаде по телевизиите!?..затова ли трябва да си затварям очите и да пръскам грешни пари за този идиот тук!?..боже с какъв акъл съм му бил позволил да бъде Биг Бос като и същински Биг тъпънар мамка му!..а не това няма да бъде повече така!... /мъжът беше толкова гневен, че само с един замах накара предателя Крис да излезе и да отиде да го върне тук/
-господине моля ви успокойте се всичко ще е наред просто ще изтрием ненужните записи и ще продължим играта без повече глупости! /Лу се опитваше по някакъв начин да го успокои, но той бе решен да си отмъсти за изгубените пари/
-малкия не ме нервирай допълнително, че да не си го изкарам на теб ясен ли съм!!..това, което ще го последва приятелят ти ще бъде най-големият му ужас, който аз ще реша какъв ще е! /мъжът още стискаше юмруци опитвайки се да утоли гнева си, но това не стана толкова бързо освен, че една мазна усмивка му се завъртя на лицето..може би беше готов за наказанието му..така си и беше/


***
Нещата наистина започваха да се покачват. Мъжът, който беше един от главните беше толкова бесен, че и наказанието му щеше да се отрази на това. Той бе решен да накаже наказаното от живота момче, с това което той решеше и щеше да извърши със собствените си ръце.
Може би един от старите и бивши кошмари на Кю щеше бързо да се завърне от това гладно за наказания животно – ГЛАВНИЯТ.
***


~ Музичке, моля да не ме напускаш и то точна сега, амин! хаха хД ~


avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Пон Окт 12, 2015 10:34 pm

Омг не мога
ще те чукам на плота в името божие, амин!-тая реплика ма размаза хахха
така да се смях.
Сериозно много са смях аххаха.Кибум е неповторим


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Пон Окт 12, 2015 10:42 pm

На мен ми е любимата реплика.. странно защото е плод на "болният ми мозък" хДДД но въпреки всичко ЩЕ ГО ЧУКА В ИМЕТО БОЖИЕ, АМИН!! хДДД
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Elizi on Съб Окт 17, 2015 3:52 pm

~ 14та глава ~

Вече беше 01:00. Измина се близо час докато главните не бяха дошли на една бърза проверка.
Те вече бяха решили какво ще бъде суровото му наказание затова, че обърна играта по свои си измислени нови правила. Жалко, че това момче бе претърпяло такива ужасии, че и сега да ги претърпява на ново, но какво ли щеше да е то?
Главните все още гледаха пред камерите как Кюхюн сияеше в обятията на момичето, но странното, е че „върховният главен” стискаше юмруци докато гледаше „сладката” гледка, защо?
Още от самото назначаване на Кюхюн като Биг Бос си беше доста трудно, то сега ще бъде още по трудно той да се задържи като такъв или с кариерата му беше отдавна свършено. Тайна си беше как младо хлапе като него бе заел тази позиция след като отборите на главните винаги бяха едни от най- добрите във всичко без значение какво би им коствало, но този път бяха улучили на все още неусъвършенствал се Биг Бос..странно как точно той, който се пишеше уж за „диктатор”, но тайната на грешката, която беше допуснал е, че беше позволил да стане роб на собственото си влюбено сърце. Код червен- мисия ПРОВАЛЕНА!
Крис, който беше изпратен само с миниатюрен жест от страна на главния да върне Кюхюн на мястото му, то той беше пред вратата подслушващ разговора им, който може би беше за последно..
- скъпа…аз имам лошо предчувствие, но каквото и да става от тук нататък..продължавайте да се борите със съквартирантите /процесът на сбогуване сякаш премина на последно сбогом/
-не говори така!...нищо няма да се случи…а и не мисля, че някой знае какви ги вършиш..за бога ти си Биг Босът /момичето го гушна толкова мило, че нямаше как момчето да не се разтопи в обиятията й и да забрави всичко за един миг/
Атмосферата в стаята отново стана приятна заедно с онзи нежен мирис, който бе покорил сърцето й. Гледката беше доста силна и от една страна емоционална, защото Кю знаеше, че рано или късно щеше да бъден наказан за постъпките си, а Си Ел..тя дори беше беззащитна да му помогне по какъвто и да било начин освен да му дава последните си мигове пълни с нежност, от които се нуждаеше, а всичко друго си беше в ръцете на Бог. Прегръдките, насладата, нежността не трая толкова дълго колкото си мислеха. В тишината се чу едно силно отваряне на вратата, а насреща й беше същински змейски поглед..Крис. Това беше човекът предал по най тъпънарския начин Кю.
Но да не забравяме, че цял живот хората са го ръгали с предателски ножове в гърба та този боклук ли?...не беше нито първия нито последния. Лошото е, че Биг Бос му беше дал работа и както винаги ръката, която го беше стиснала в онова време сега тя беше „отдрязана” с лъжа и измама.
- ехоо?..Биг Бос да не би да кисне тук, а? /нямаше по противна усмивка да пусне/
-олеле /момичето подскочи и развалиха уюта си от неочаквания гост/
-т-ти какво правиш тук Крис!? /Кю се изправи и го погледна в очите сякаш бе забравил, че хората винаги го предават рано или късно..да той беше забравил/
-дойдох да те заведа при шефовете и понеже нашия се криел тук, то нямаше как да не разберем /погледна го толкова „мило” че всичко излезе на яве..той беше предателя/
Докато Кю се свести от романтиката, която изпита до преди малко той осъзна едно..това беше поредният, който го бе предал. Момчето не стърпя гнева си и тръгна да го удари, докато по- тежката ръка не го беше спряла.
-кой се опитваш да удряш бе ей малкия я идвай! /Крис го помъкна и го завлича като парцал горе/
-ей пусни го веднага да не ти зашия един! /Си Ел го зашлеви толкова силно, че тишината беше разцепена от шамара/
-айшш лошо гадже си имал Биг Босът..ей малката не ме нервирай, а влизай вътре да не стане лошо и да изхвърчиш от тук! /мъжът повиши леко тон и я стресира още повече/
-мила влизай..аз ще се оправя.. /момчето така си мислеше, че ще се оправи, но не..той просто искаше да я предпази до колкото можеше/
-ама…ох /отново се замая и се подпря на вратата..отново онзи „вирус”/
-ха стига си се обяснявал, а тръгвай да не те пребия като плъх! /Крис го дръпна рязко и го замъкна горе, а Си Ел беше потресена от гледката/
Момичето беше тъжно, но и объркано..как по дяволите Крис го бе намерил тук или тя просто още не осъзнаваше какво става и на къде отиват нещата в къщата. Но от поредното й главоболие просто нямаше как да не си влезе обратно в стаята колкото и да не иска…явно „вирусът” й беше не обикновен. Докато Си Ел си легна, то Кю беше насилствено заведен горе при главните, където щяха да се раздаваха явно нови правила..


***
Нетърпелив..то единият от тях така му беше набрал, че не се знаеше дали Кю въобще щеше да изтърпи злото си наказание.
Наказание, което може би ще възвърне старите му спомени или нещо по лошо.
***

-ех Кюхюн добре дошъл от стая №1 етаж 1ви. харесали ти женската й компания или още не си се натавил, а лайнар такъв? /Такеши здраво беше стиснал юмруците си, готов да го удари, но не посмя…не искаше да наранява нежната като коприна кожа/
-вижте..аз просто реших да се отбия до долу понеже видях, че не й беше добре и реших, че може би е нещо сериозно /докато Кю се оправдаваше, а и до части си беше така, то главните не се стърпяха да чуват глупостите му, а да отведат Лу и Кю час по скоро от къщата/
-къде отиваме бе ей! /Лу се дърпа заедно с Кю сякаш бяха пленници/
-отиваме там където ще си изядете наказанията, а след това ще мислим какво да ви правим /Такеши беше хванал Кю за китката и го дърпаше сякаш беше животно, същото се отнасяше и за Лу, който пък беше мъкнат от другата дружка на Такеши/
След близо 20 минути къщата остана сякаш пуста…без Биг Бос..без Лухан, който все пак играеше роля и на „телохранител” на младият Биг Бос. Дали сега животът и оставащите ги месеци щяха да са прекалено леки за тях или напротив, щяха да изпитват липса..тъга без „дяволът”, с когото са свикнали вече?
Главните бяха завели двете „лоши” момчета…Кю в една стая, а Лу в друга..къде?


***
Фирмата управлявана от главните..там където бяха назначили Кю за Биг Бос и там където той щеше да отнесе поредното жестоко наказание от живота.
Той беше в една не голяма, но не и малка тъмна стаичка, разбира се бе заключена и единственият изход не беше просто един ключ, а думите „моля те пусни ме!” това беше единствения изход, който нямаше да бъде толкова лесно достъпен за него. Такеши така перфектно беше решил плана си, че надали щеше да го пожали преди да е приключил с наказанието, което си беше чисто бъдещо брутално изнасилване. За бога това ли се очакваше от човека, който му беше обещал, че уж всичко е щяло да бъде наред?..
Кюхюн наистина нямаше как да не бъде засегнат отново с това, което беше преживял в миналото, лентата изведнъж се превъртя и бе настъпил точно този момент, в който той отново беше сам и безпомощен..слаб. Такъв ад той не пожелаваше и на най- големият си враг, защото не беше такъв човек…имаше респект, но респектът му към този предател отново му беше изиграл лоша шега.
***


-така дойде редът ти за моето лично наказание малкия ми /по възрастният мъж се беше приближил до толкова, че обстановката си беше плашеща, а това уж не направи голямо впечатление на Кю, но след броени минути щеше да изпита чувството да бъдеш потъпкан отново след 25 години../
-ей старче искам да спрем с тези глупости и да кажеш какво ще ми е тъпото наказание и да се приключва /беше толкова спокоен, колкото шефът му беше толкова хищнически подивял да го има/
-на 43 съм..старец ли съм според теб? /мъжът си спусна ръцете около кръста му и го притисна до себе си, че чак дъхът на Биг Бос се беше забил в лицето му..а онзи аромат просто остави без ума и дума главния/
-господи изрод какво си мислиш, че правиш бе!!! /Кю се отдръпна и се задъха, а гласът му прегряхна заради отвратителното чувство в гърдите му и от спомените, които леко по леко се завръщат в съзнанието му/
-добре ще карам направо…ще те чукам малкия!...искам и аз да те маркирам отзад както всички твои бивши учители, съученици, директори..а и да съдя по знанията ти, то ти си бил единствения отличник, защо ли…защото хем са те чукали хем са ти пишели шестици до произвол..е сега е мой ред да ти напиша шестица, но сед като видя какво знаеш по урока! /мъжът отново го награби забивайки лицето си без позволение директно в гърдите му, които излъчваха още по силно онази омайваща и прекрасна нежност както и аромат/
-престани бе изрод такъв!! /момчето се ядоса и го удари, но ударът щеше да бъде щедро възнаграден и то по брутален начин/
-ах биеш ли се?..разпалваш ме мамка му и кретен! /мъжът натисна таен бутон така че вратата автоматично да бъде заключена отвън и от вътре и започна да се съблича, вадейки от чекмеджето си едно доста дебело и жилаво въже-канап, сякаш беше за животни/
Кюхюн наистина беше смаян..не знаеше как да реагира и какво да направи освен, че нямаше изход, то това, което му предстоеше си беше чист ад, който отново изживяваше. Атмосферата още повече топеше надеждите му за спасение…светлината беше сякаш мрачна за него, както и въздухът, който го задушаваше. Опитвайки се да разбие вратата, то Такеши вече беше чисто гол държащ дебелото въже и още две други неща- парцал за уста и лубрикант..той бавно се приближаваше до него докато не го опря силно до вратата и започна да го целува бясно, та чак го хапеше, обладан от аромата му. Момчето притиснато силно до студената врата изстена толкова неприятно и гласно, че човек би си помислил, че колят животно. Не му харесваше, а и мразеше това чувство, което беше изпитвал повече и от порно маниаци, то те поне го правиха с кеф.
- малкия още ще ми се дърпаш ли или ще си сваляш гащите по бързо за да приключвам…все пак и Лухан чакаше за дозата си хах /мъжът най нагло се изсмя в лицето му като си спускаше грубите ръце по тялото му/
-м-моля!?...животно такова да не си посмял иначе жив ще те пребия като куче! /щом чу тия отвратителни думи, то той го стисна за гърлото, все пак му беше единственият приятел за 25 години ад/
-чу ме! /мъжът му махна ръката като я стисна, а това още повече го подлуди/
-мразя те както и цялата компания изроди такива!..боклук! /момчето само ругаеше, но нищо не ще му помогне, защото главният беше вече във вихъра си на гняв, желание и наказание…всичко щеше да се излее на Кю, колкото и долно да си беше/
Думите произнесе от Кюхюн бяха като последния куршум, който се изтреля в съзнанието на проклетия главен. Той не се сдържа и го бутна върху пода и най гадно късаше и раздираше дрехите му, разголвайки прекрасното му тяло, както и мъжкото му достойнство. Той беше раздрал всичко толкова бързо и грубо, че по кожата все още личаха и пръстите му…пръстите, които се свличаха към члена му. Той го хвана и уви пръстите си около него искащ да чуе молене за пускане, но това нямаше да му стигне. Грубите и дебели пръсти го стискаха и го дразнеха..той наистина искаше да види ефекта от възбуда или по точно Кю щеше да показва само отврат към него.
-хайде малкия ми охкай и искай още /мъжът беше над него и гледаше само бледото и изстрадалото му от отвращение лице, което на външно показваше само една истинска и огромна омраза..той мразеше хората/
-мразя те копеле гадно! /извърна си главата и дишаше учестено, гледащ към тъмният прозорец/
-значи на интересен ще ми се правиш, а лайно такова? /Такеши се беше приготвил предварително за „специалният” си случай и взе една пластмасова тубичка/
Очите на момчето се уголемиха от вида на това което виждаше, а отвътре всичко му крещеше „не отново, господи!..имай милост над мен”. Възрастният мъж не го жалеше..не жалеше мигът, в който и той щеше да се наслади на това тяло…от всички то най накрая бе дошъл и негов ред и ред на Кю да преживее отново тази отврат. Мъжът отново хвана члена му като му слагаше отгоре от студената течност за да го навлажни до толкова, че по лесно да му биеше чекии.
Докосванията, движенията, ръцете..всичко отвращаваше момчето до толкова, че във всяка изминала минута той се проклиняше да не беше жив за да преживява отново това. Ръцете на възрастният мъж бяха навсякъде..нямаше място, което да не беше опипал, но само едно все още беше не омърсено от него – дупката на младото момче…той все още я пазеше или за по- големи гаври или за мъчения.
-харесваш ми малкия…тих, кротък..а готов ли си? /мъжът отново си играеше с члена му, а от време на време и със зърната му, които бяха твърди/
-НЕ!..МРАЗЯ ТЕ! /момчето се дърпаше, защото не искаше повече да му го докосва и то по нежелан отвратителен начин/
-не не ми се дърпай за да не полудея още повече..и без това ароматът ти ми влияе до неконтролируемост! /стисна го, а той най накрая изстена, но от болка…членът му беше червен, влажен издаващ звуци при бързите чекии/
-аах-хх-хх господи мразя се!...отвращаваш ме! /момчето се просълзи от гадното чувство и лека грубост от страна на хищника си/
- май не разбираш до колко ме подлуждаш, ще те чукам! /стисна го за гърлото заедно с ноздрите му искайки от Кю да си отвори устата за да я вкуси и от вътре/
Момчето скоро не издържа на силата, с която по точно го душеше само и само за да го опита, то той се беше предал..липсата на въздух веднага даде команда в главата му за да си отвори устата, която беше препълнена веднага с дългия му и противен език. Кюхюн не можа да си я затвори заради ненужния език в устата му, който вкусяваше всяко негово ъгълче, смучейки и езика му до толкава, че сякаш хищника поемаше и слюнките му, той се опитваше да пресуши устните му, но и това не му стигаше..за бога това си беше жив човек..до кога ще се гаври с него толкова долно?
-ахх малкия до такава степен си ме разгорещил, че ми иде да ти го набия първо в устата после в задника ха така и ще стане разбира се! /мъжът най накрая се реши да пусне устните му, които бяха вече изсъхнали, но това да го накара да стои на колене пред него си беше още по неприятно/
Кюхюн не пожела това и отново беше насилен..беше окован в дебелото въже..просто нямаше как да развърже ръцете и глезените си. Такеши го изправи насилствено на колене и доближи лицето му до вече надървения си и огромен член.
- духай! /с един замах той си го беше вкарал в не голямата уста на момчето, чиито очи виеха като вълк за свобода сякаш беше сложен в бодлива клетка, която нямаше изход../
Този ден не беше само кошмар, но и повече от ад за измъченото момче, нямаше човек, който можеше да бъде по нещастен на земята като него…той биеше топ класациите.
Ръцете на звяра толкова силно натискаха главата му, че дори в тях седяха оскубените светло кафяни кичори коса на Кю..той беше истински звяр, отдавна копнеещ за неговата плът.
Бързите движения давеха горкото момче, загорелият член беше твърде загорял та чак до сливиците му стигаше, което го караше да му се повдига още повече. Скоро момчето не издържа на поеманията и му се замая главата, защото той се давеше, но и от собствената си слюнка, затова мъжът си го изкара рязко и го бутна на дивана близо до бюрото си.
-п-проклет да е деня в к-който се р-родих… /дишането му беше прекалено учестено, сякаш сърцето му щеше всеки момент да се пръсне от натиска в гърлото и бързото му темно/
-сам си го изпроси да съм толкова груб..накарах те доброволно да си смъкнеш гащите, ти не иска…удари ме…хвана ме за гърлото…е любезността не ми трая дълго затова сега ще вкуся и отеснялото ти дупе от нередовен секс ха! /тъй като Кю беше с въжета, Такеши го беше обърнал по корем и леко му повдигна таза като разтвори рязко бузите на задника му и пъхна езика си..най отвратителното и то там..мястото което беше многократно изнасилвано и то пак/
-п-престани /гласът на Кю беше прегряхнал от болка и не можеше да се движи от прекалено стегнатите въжета, просто беше със забито лице в един малък калъф, а мъжът най нагло си пъхаше влажният език в тясното пространство/
-няма да престана искам да чуя, че се молиш Биг Бос /отново хвана члена му и го стисна, че това нямаше как да не накара прегряхналия Кю да изпищи..беше му слабото място и то най нежното/
-аааахххххх!!!!!! Заболя ме. Стигаааа!!! /направи опит да се измъкне, но и това не подейства..краката му отказаха..бяха сковани от тази неудобна поза/
-ох малкия се надърви или ти писна да чакаш да бъдеш изчукан /ароматът, който се разнесе из целият офис, то той бе подлудил Такеши до лудост..що за аромат би накарал някого да прави такива неща….истинска мистерия, както и това, че Биг Бос все още живееше с всичките си нещастия..не се знаеше до кога щеше да издържи/
- МРАЗЯ ТЕ! /сълзите му се стичаха по лицето му, а това накара мъжът да спре..защо?/
-искам те…искам и да те накажа затова, че по дяволите ти не спази думите и заръките си…плащах на алелуя пари..а знаеш ли от къде ги вада? От джоба си и то за пишлеме като теб…Лухан е виновен за всичко..той беше този, който настоя все пак да те направим Биг Бос по простата причина, че… /мъжът спря да говори, а започна да го наглася за яко чукане, но думите му не можаха да не се превърнат във въпрос за Кю/
-з-ащо Лу да е виновен? ГОВОРИ! /изръмжа, а в замяна получи силен шамар по задника, който беше маркиран от голямата му ръка/
-шшт!...не говори, а застани като куче и лапай този парцал /мъжът се опита да му набие парцала директно в устата, но той все се дърпаше докато не получи отговор макар и двойна болка да получаваше/
-и-искам да знам ах краката ми /коленете му бяха розови от натиск, а лактите червени и сини/
-инат си..също като баща си, който за съжаление беше сътворил момче да го чука целия Сеул..но да не сменям темата..щом толкова искаш да знаеш хубаво…причината поради, която те приехме насила беше в замяната на задника на Лухан..следователно ти беше приет..знаехме че и ти много искаше да се пробваш, но от твоите проби..те сами те докараха до тук! /мъжът се намести зад него и бе готов да проникне/
Думите пронизаха сърцето на Кю. Той наистина не очакваше да чуе това..та той не знаеше дори как беше приет след като е прекалено млад, а и в отборите искат хора на минимум 28/30 години….ето защо и този „миньон” беше приет, заради Лу.
Лухан беше най верният човек, с когото Кю някога споделяше и делеше неща, но никога не беше смятал, че ще му бъде толкова добър приятел, че чак да жертва най нежното си- мъжеството си..беше се отдал на същия звяр. Лухан беше дори повече от приятел за Кю..той винаги правеше това, от което младото момчето ще се почувства по добре дори и да жертваше нещо в замяна, но относно този случай Кюхюн се мразеше повече от всичко на света. Само ако знаеше какво е щял да пожертва, то той никога не би се престрашил да бъде Биг Бос, а просто да продължи да бъде един прост рибар в малкото си бившо магазинче в Сеул. Животът го беше прецакал и сега нямаше връщане назад дори и да искаше. Той заплака с глас.
-м-мразя се…за всич-чко /каза вече с приглушен глас, той плачеше жално/
-видя ли защо толкова време остана под въпрос твоето идване при нас…аз знаех, че така ще реагираш, но не ми пука особено..искам те от толкова много време, че члена ми е тотално загорял за дупката ти мамка му! /мъжът рязко го стисна намествайки се между сините му от насилие крака той се опита да проникне, но от вратата се чу едно силно почукване..сякаш това беше спасение или заблуда../
-ГОСПОДИН ТАКЕШИ-САМА, ИМАМЕ ПРОБЛЕМ В ПАРИЧНИТЕ ФИНАНСИ ОТНОСНО ФИРМАТА….ТРЯБВАТЕ НИ!! /едно нежно гласче на момче, може би на около 20-21 годишна възраст беше развалило тишината отвън/
-м-моля те..помогни ми! /веднага щом го чу Кю леко се изправи и тръгна да излиза гол, но отново по-силната ръка го беше стиснала на вече синята му китка и го беше дръпнала грубо/
-ИДВАМ СЛЕД МАЛКО МАЛКИЯ! /мъжът изгледа лошо Кю и го хвърли по корем на дивана, като му натика главата надолу, запушвайки я с парцал/
Младото момче се изпари и тишината отново настъпи, но бе лошо за Кю. Вече никой не можеше да му помогне.
-а на теб кой ти е казал, че си свободен, а малкия ми!? /мъжът разтвори бузите му и видя, че е сух и нарочно си го вкара толкова грубо, стискайки ръцете му силно/
Силното и бързо проникване накара момчето да изпищи толкова жално,че чак гласът да окънти офиса му, гледката беше жална…но живота го беше направил „секс роб” и такъв ще си умре сигурно.
-господиииии!!!!.ахххх.. /момчето не издържа на болката, но не от това, че не беше девствен, а от това, че с годините насилие, то дупката му беше раздразнена и подута дори беше лесно за разкървавяне../
-боже от кога чаках този ден да те чукам до полуда..сега си ми паднал!...исках те от самото зърване на прекрасното ти лице, но все ме възпираше едно- тъпият ти приятел, който все спасяваше кожата ти, но сега го няма…ха може би партньорът ми Хан го чука или някой друг! /мъжът грубо и брутално натискаше тялото му, което се гърчеше от неописуема болка докато безпощадно влизаше и излизаше от него/
-м-моля те спри! /момчето най накрая прояви кураж да се моли за милост, но и това нямаше да помогне/
-молиш ли се, а?...искам по силно! /докато гледаше как се мъчи в опити да се измъкне, то той получаваше отново онези шамари по дупето си..мъжът откачаше/
-МОЛЯ ТЕ ПУСНИ МЕ! УМОЛЯВАМ ТЕ АХ..
-ох сладкия ми така силно ме възбуждаш, че ми иде да ти го изям! /той не се вслуша в молещите го думи, а бе контролиран от желанието си/
Изнасилването продължи почти до сутринта. Вече беше 07:40. Кюхюн наистина не издържа.
Той беше повече от унизен..беше с насинено тяло, кървящо дупе, отекли сини глезени, бледо лице обляно със сълзи, цялата болка отново беше изпитана, той я прие..прие си наказанието, но никога нямаше да приеме факта от тази болка, която изпитваше дълбоко в гърдите си. Болката на думите произнесени за Лухан. Той не можеше да го понесе и повярва, не и докато не видеше и не поговореше с него, но в това състояние, той не трябваше да се появява пред никого.
Ако сега, точно в този момент Лухан го беше видял, то той можеше да достигне до крайна цел – да убие Такеши-Сама. Колкото красив и стриктен, Лу наистина превключваше когато ставаше дума за бедния Кю. Той му беше определено повече от приятел. Какъв по точно?


***
Минавайки един милион мисли в главата на Кю, мъжът вече беше приключил с мъченията и само го беше оставил да лежи все още вързан в грубият канап.
Той го огледа и видя все още кървящата му дупка. Реши да вземе мокри кърпички и да го избърше..от къде ли този жест?
***


-не съм чак такъв звяр, че да не се погрижа за теб…истината е че 99% бях загорял заради аромата ти, а другия 1% беше от много отдавна..за дето все ти се разминаваше! /мъжът „нежно” триеше наранената дупка, а от Кю отново се чуваха силни писъци/
-мамка му болиииииии!!!!
-малкия..тъй като и ти свърши на калъфа ми не отричай, че не ти беше харесало..ние мъжете лесно се възбуждаме, така че тук няма кого да заблуждаваш /изтри го и го беше развързал, знаеше, че нямаше къде да бяга освен да се преструва, че му нямаше нищо след като излезе, той му беше приготвил други чисти дрехи с негов размер/
Изминаха се 10 минути от както Кю беше свободен и жив след преживелия ужас, той се изправи леко и започва да се облича, искащ да си поеме въздух, че чак белите си дробове да промие с него. Момчето с бавни движения се облече бързащ да излиза, но от насилието краката му отказваха да бърза, той се свлече.
-ах..г-глезените ми..болят ме ужасно /леко измрънка като това остави доволен поглед в лицето на главния/
-сладък..друг път не нарушавай правилата си, за да не ти го откъсна следващия път.. ще ти го откъсна със зъби и ще го хвърля на кучетата, ясен ли съм!? /мъжът го погледна отново толкова строго, колкото и в началото, той хвана с длан лицето му и го стисна/
-п-пусни ме изрод! /дръпна си лицето, което отново беше маркирано с дългия му език..той го облиза мазно и отвратително/
-бих правил секс по 24 часа с теб, но за сега и това ми стига ха /мъжът го остави, оправяйки отново офиса си в онзи приличен и спрехнат вид, сякаш нищо не се бе случило/
Кюхюн най накрая се облече и скри всички маркирани синкави петна от насилие. Той побърза да излезе макар с изтръпнали крака, но той видя, че вратата беше автоматично заключена и начинът за отключването й беше главният.
-ако обичаш отключи ми! /говореше в гръб стиснал леко юмруци/
-искам да ми се молиш…/главният отново седеше на бюрото си и го оглеждаше за последно в гръб/
- МОЛЯ ТЕ ОТКЛЮЧИ МИ!!!!!!! /мразеше да се моли, но беше свикнал вече с унизенията и не губеше кой знае какво/
-а така скъпи! /мъжът натисна бутона, което автоматично отключи вратата, а Биг Бос тръгна да излиза/
Още щом отвори вратата пред нея имаше гост. Това беше и самият Лухан, който или им е дочул разговора или просто е минал до тук…погледите им се засякоха. Затваряйки вратата, Кю се вгледа в лицето му, а минута по късно въздъхна и погледна другаде. Главният естествено беше доволен от днешната си дажба, но все още беше обладан от нещото, което беше единственото останало след Биг Бос- мирисът.
Лухан забеляза нещо нередно в лицето му, то беше бледо и мокро, но от какво?..въпросите не устояха и започнаха да излизат един по един
-малчо какво има защо си бил тук!? Защо си с тези дрехи!?/Лухан веднага докосна нежно лицето му, но Кю моментално се отдръпна..мразеше това чувство да бъде докосван, но днешния ад може би беше заключил отново появявалите се предишни „нежни” чувства..това не остана не забелязано от Лу/
-нищо….просто разреших всичките си проблеми /опита се да го излъже с една единствена скована усмивка, но този номер явно винаги беше неуспешен/
-я ела! /Лу хвана китката му и я дръпна, но само едно силно ахкане се дочу плахо от изцедените му устни./
-ах..мамка му!
-трябва сериозно да си поговорим! /момчето усети, че нещо не беше наред и го помъкна в неговата стаичка където си почиваше, там той заключи и отново настъпи тишина/


***
Звукът на заключване накара краката на Биг Бос да се разтреперят, а погледът на Лу да се съсредоточи точно върху тях. Нещо го грезеше отвътре и прегърна силно Кю.
***


-какво се е случило в онази стая!? /беше директен и задаваше направо купищата въпроси в главата му/
-н-нищо…изморен съм..може ли да седна /болката беше неописуема в глезените и не издържа…той едва стоеше/
-ЗАЩО ТРЕПЕРИШ КЮХЮНЕ!? ОТГОВОРИ МИ!? /погледна го, а в лицето на Кю просто и ясно се четеше едно „моля те, пусни ме”/
-изморен съм.. /момчето се свлече на пода, а Лу остана напълно шашнат от ужасния му блед вид/


***
Ужасен вид или не…то по ужасното, което предстоеше да чуе Лухан можеше да го забие в земята от шок..
Лухан наистина се беше притеснил до толкова, че купищата въпроси можеха да продължат докато отново се мръкнеше, но по страшното си беше, ако Лухан просто знаеше истината, то той щеше да направи това, което би изумило всички и отново Кю, който му беше и бесен за това, което бе направил за самия него.
До къде щеше да доведе целият този абсурд и игра, която тотално се беше превърнала в ужас и за самият Биг Бос? ***


~~ Съжалявам, но мързелът ме беше пленил за седмица хД (съжалявам за ужасяващата част т.т) ~~

~ Позволявам си отново да пусна един образец хД (+18) ~
[img][/img]
avatar
Elizi

Capricorn
Брой мнения : 75
Точки : 168
Join date : 22.07.2015
Години : 20
Местожителство : Страната на изгряващото слънце. : 3

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Bling`sFOX~ on Съб Окт 17, 2015 11:00 pm

Ох не мога....мразя изнасилвания човек. Просто толкова много съм чела, а тоя беше бати бруталния
Не ме разбирай грешно. Просто съм много чувствителна към тоя вид секс хд.
Иначе главата беше доста завладяваща. Баси чак четох с разширени очи хд


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4127
Точки : 2520
Join date : 06.05.2013
Години : 23
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ~ К Ъ Щ А Т А ~

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите