A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

Игра-конкурс "AsianVivor"

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Нед Апр 05, 2015 10:22 pm

Така..реших да пусна конкурса въпреки малкото участници. Знаех си, че работата няма да стане, ама както и да е. Конкурсът няма да е много дълъг и задачите няма да са много. За всяка отделна, времето, в което трябва да я изпълните, ще е различно. Подбрала съм анонимното жури. Ще ми изпращате творбите си на лично съобщение (тук ; фейсбук *има го под аватара ми*-където пожелаете). След това аз ще ги кача, но няма да казвам коя творба на кого е и след което ще открия анкета, в която всеки потребител може да гласува, но не и самите участници (моля!). Всеки глас на потребител се смята с 1 точка, а на анонимното жури-участникът може да получи от 1 до 10. В края на играта-конкурс този с най-много точки печели. Всичко това е за забавление..Отказах се от материалната награда, поради факта, че има много малко участници. Ще измисля нещо друго :) Но не наградата е важна, а забавлението, нали ?
Та..стига съм увъртала.


Първата задача ще е малко по-различна от останалите, понеже ще представлява въведение. Участниците ще трябва да си направят лого на графична програма (Photoshop, Corel Draw, etc.) ИЛИ на ръка. Може да използвате и онлайн едитор ( цък ). Имате 72 часа (като старт) за изпълнение на задачата. Ако желаете, може да се представите на кратко и да отговорите защо решихте да се запишете в играта (няма да се оценява). Участници, които не са могли да се справят със задачата навреме, получават 0 точки.

Ако имате въпроси, може да ме попитате, но не тук.


Последната промяна е направена от -code name B- на Чет Май 14, 2015 12:56 am; мнението е било променяно общо 13 пъти
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Чет Апр 09, 2015 1:03 am

След леко закъснение идвам с творбите на четиримата предали.

Алфа:


Бета:


Гама:


Делта:


Анкетата ще бъде отворена всеки момент. Гласуването ще продължи 48 часа. Мненията на анонимното жури ще обява след края на гласуването от страна на потребителите. :) Сега ще създам отделно тема за коментари, където можете да изкажете впечатленията/разочарованията/критиките си от това, което се случва в конкурса. Лека вечер~
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Съб Апр 11, 2015 3:10 pm

Здравейте. Извинявам се за закъснението~
Директно казвам резултатите.

Гласуване от страна на потребителите:
Алфа (erebus_hansol)-3 точки
Бета (bananapillowx)-1 точка
Гама (Bling'sFOX)-3 точки
Делта (saddreamer)-3 точки

Анонимно жури:

Анонимен 1:
Алфа-Харесва ми. Не прилича толкова на лого, но предполагам представите на този, който го е изработил, са такива. Като че ли в цялата творба има скрит замисъл и точно това бе грабва. Давам 9 точки тук, защото има още какво да се прави.

Бета-Нищо особено според мен. Просто снимка и няколко (или може би една ? текстура)+текст. Може би създателят на това нещо просто не е добър в правенето на подобни задачи. Но спокойно. Конкурсът е точно за това-да разберете какво можете. Ако имате желание, ще се развивате все повече. Уважавам труда на всеки, затова давам 4 точки.

Гама-Хмм..Не е зле. Може би четката отзад трябваше да е различна, но и това е добре. Давам 8, защото както при първата творба-има още какво да се желае. Личи си, че изобретателят има потенциал.

Делта-Това изглежда някак семпло и приятно. Ефектът при буквите (не знам дали е от шрифтът) е много хубав. Не е кой знае какво, но това от всички останали ми прилича най-много на лого. Давам 9 отново поради същите последни причини изброени по-горе.
---
Като човек, който се занимава с изработката на такива работи, искам да кажа, че винаги, когато правите нещо, каквото и да е, то трябва да има смисъл. ВИНАГИ трябва да го има. Просто трябва. Само вие ще си знаете какъв е, но ако го има, той винаги се забелязва. Лично аз не забелязах кой знае какъв във всичките творби, особено във втората.

Анонимен 2:

Алфа-Аз ще дам 9 точки. Малко е гадно качеството (най-вероятно е от фейсбук хД), иначе ми харесва.

Бета-5 точки. Много ми е тъмна и не виждам много смисъл..предвид, че има само една черно бяла снимка и текстура.

Гама-7 точки. Не е зле диамантът ми харесва и текстурата/четката отзад също

Делта-7 и тук. Буквите, ако си ги правила сама, са ок и цветът не е зле.

------------

Това бяха мненията.
Разочарована съм от Mimarin~Chan и Leo_Flame за непредадената задача. Предполагам, че си имат причини, но се надявах поне да ми кажат, че няма да могат да предадат. Те получават по 0 точки.

Общо точкуване:
erebus_hansol-21 точки.
bananapillowx-10 точки.
Bling'sFOX-18 точки.
saddreamer-19 точки.

Следващата задача ще бъде обявена утре или в понеделник. Благодаря :)
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by sinfulxking on Пон Апр 13, 2015 9:57 pm

само аз ли проверявам през две минути за новия кръг


avatar
sinfulxking

Брой мнения : 74
Точки : 113
Join date : 27.09.2014
Местожителство : Daegu ~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Вто Апр 14, 2015 8:08 pm

Такам..Време за нова задача, юхуу :Д Този път ще е нещо, което всички вие *предполагам* ще можете да направите.

Задачата е следната:


Напишете уан шот с ИЗМИСЛЕНИ от вас герои. Обаче! Трябва във въпросната история да вкарате три жанра. Например: Hentai+action+comedy. Това е по ваш избор. Когато ми пратите шотовете, трябва кажете кои жанрове точно сте избрали. Обемът на историите е също по ваше желание. До 16 април, до 20:00 часа (е, не с точност, естествено), трябва да сте ми предали задачата. Въпросите-на лично съобщение.
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Чет Апр 16, 2015 7:05 pm

Понеже само двама човека са предали, удължавам срока с още 24 часа.
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by taestylipsx on Пет Апр 17, 2015 7:21 pm

надявам се всички да предадат т.т


No more second chance, a chain that can’t tie you down
For real though, this is just our misconception
An unstoppable coin, I seem to have seen somewhere ;
avatar
taestylipsx

Брой мнения : 100
Точки : 172
Join date : 10.02.2015
Местожителство : ~ Seoul

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Пет Апр 17, 2015 10:37 pm

Относно горния коментар-и аз се надявах, ама уви. За първи и последен път дадох екстра време.

Благодаря на предалите :з Ето и творбите им~

Омикрон:

Жанр: Romance, yaoi, drama.

---------------------------------------------

По принцип не беше нито добър, нито лош. Камо ли нежен или груб, но когато се стремеше към нещо…. Ставаше всичко това. Казваше на всички, че не иска да го вижда и се молеше да не го засече някъде. Но Jun много добре знаеше, че времето просто си играеше с него. Играта му не беше ли твърде жестока?
Но проблема не беше във времето а в самия него.
Държеше се за спомените,а не за хората. Обичаше човек, който отдавна, явно беше изтрил всичко за него и това го влудяваше. И точно в този момент попадаше на яростните мисли. Предпочиташе да е сам, вместо да си губи времето с някой, който не дава драго и мило за него. Но в едно беше сигурен. Не мразеше бъдещия си съперник.
Защо ли?
Той нямаше да има онези сладко – горчиви целувки. Нямаше да има онези негови прегръдки изпълнени с доза любов и капчица омраза. Нямаше да има нищо от това, което деляха един друг.
Jiwon го знаеше.
Youngjun също.
Беше се запътил към местното кафене. Мястото, където ходеха в дъждовните дни.
За да разпуснат, разбирате ли?
Държаха се по онзи романтично – носталгичен начин всеизвестен за неделящите се двойки. Но тук някой грешеше. Те не бяха от онзи неразделим тип. Имаше някаква грешка в чувствата, държанието. Малко или много, кой знае?
Стените все пак не говорят.
Камбанката иззвъня нежно посрещайки го за добре дошъл и притихна глухо чакайки следващия клиент. Всичко беше препълнено с изключение на ъглите. Явно не им се виждаха романтични.
Но кои бяха тези болни души, че да разбират толкова от вече изгубена романтика?
Наоколо се носеше лекия дим от две, три цигари, въпреки предупредителния знак, че пушенето е забранено. Собственикът беше твърде мил към клиентите си, това е.
Намести черният си шлифер, купен преди седмица в опит да се предпази от дъждовете, които упорито не напускаха Сеул и седна на стола скачайки от маса на маса с очи.
А ето го и него.
Седеше близко до прозореца в целия си блясък. Катранената му коса беше пораснала отново, но Won я беше подстригал още по – късо на инат. Носеше черно поло и сив панталон. Не искаше да се вписва в обстановката.
От къде на къде?
Все пак той беше този който я прави специална!
И тогава Jiwon обърна поглед към него. Погледнаха се отстрани, погледнаха се с по – зрели очи.. Но единият от тях не издържа. Youngjun искаше да поеме болката му , но го деляха около седем маси. Предаването на излишна енергия нямаше да издържи такова дълго разстояние разбирате ли?
Мамка му на разстянието, помисли той и стана настанявайки се на другата маса.
Неговата.
Won бе станал на двадесет и осем , но болката личеше в очите му. Беше все още наивен, но в очите му прозираше омраза. А той? Беше все така готов да го нарани и смаже, но и едновременно искаше да го накара да се почувства извън закана просто с няколко целувки, както преди.
- Какво те води тук? – попита той с леко треперещия си глас.
- Ти. Дъждът. Кафето. Главно три причини, не виждаш ли?
- Защо просто не ги извършваш вечерта. Винаги така си правил.
- Скъпи, двамата знаем, че вечерите са главно създадени за изричане на неща, които няма да можеш да изречеш на другата сутрин. А не познатите рутинни.
- Винаги си бил толкова настойчив да налагаш твоето мнение. – измърмори недоволно Jiwon настанявайки се по – удобно на стола.
- Не му ли е това майката? Бъди над другите, за да не бъдеш ти под тях. Мисля, че законът беше такъв и в леглото ни. – усмихна се приемайки глътка от почти изстиналото кафе.
Jiwon само му се усмихна без да се съгласява с него и продължи да гледа Jun в очите .
- Той.. той какъв е? – попита Youngjun отмествайки погледа си незабелязано.
- Кой?
- Новият ти.. Този, с който се опитваш да ме заместиш. - отвърна му, казвайки тихо последното изречение.
- В много отношения ще е по добър от теб.
Замълчаха за момент. Jiwon го попиваше с поглед . Мек и критичен. Всичко, което Won искаше да чуе беше едно простичко ‘‘ остани ‘‘ … И щеше да забрави, да остави всичко и всеки, заради него.
Но той замълча.
И тогава изведнъж се приближи опасно до него или поне стола.
- Искам отново да си спомня какво е да сме щастливи.. – можеше да долови кратка емоция в очите на Jun.
- Страх ме.
- От какво?
- Ще поискам пак да се върна, защото отново пак ще преглътна гордостта си.. Тази гордост, от която нищо не остана.
Jun въздъхна и отново се облегна назад, сърдито .
Вече беше тъмно.
Не съвсем, но небето вече беше смесица от синьо и дълбоко сиво. Дъждът се беше усилил огласявайки улиците. Напомняше му, че няма време. Трябваше да се прибира. А там беше толкова налудничаво самотно.
Погледна Won и посочи часовника си.
- Ще бъдеш ли утре тук? – попита Youngjun, a Jiwon само се усмихна.
- Стига да имам причини .
- А какви са те?
- Ти. Кафето и дъждът.

Ипсилон:
Жанр: Romance, hentai, drama.

---------------------------------------------

Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облегна се назад на дивана, но не го усети. Не усещаше и пода под краката си. Сякаш левитираше  на два сантиметра от повърхността. Но не беше страшно. Опитваше се да чуе музиката, която идваше от телевизора, но ума й  упорито въртеше някаква провлачена песен, чието заглавие не си спомняше в момента. Слушала я беше някога, някъде, в някой забутан нощен клуб, по времето, когато живеeше в Дегу. И вместо секцията до дивана, извeднъж там бавно се материализира бара с червените светлини, на който пият няколко самотника, а на мястото на телевизора се появява пилона, на който бавно танцува една японска стриптизьорка, останала дори без бельото си. И ето ги и тях, някъде в близост до нея. Танцуваха, или поне се опитваха. Поклащаха се в бавния ритъм на песента, той я целува по врата, минава към деколтето, тя бавно извиваше глава назад и затваряше очи. Толкова беше отпусната, че ако махне ръцете си от нея, ще се строполи на земята…
- Напуши ли се?
Отвори очи. Бара, пилона и стриптизьорката ги нямаше, а тя беше затворила очи, облегната на дивана му. Отвари уста да му отговори, но изведнъж сякаш падна – започна отново да усеща дивана и килима. Не, не й хареса да си връща толкова бързо сетивността. Запали цигара. Винаги, когато ефекта на тревата започне да заглъхва, пушенето на обикновен тютюн го връща обратно. Погълна дима и отново усети как леко се издига над мебелите. Погледна към него. Той се усмихна самодоволно. О, да, забрави да му отговоря на въпроса. Но нямаше и нужда.
- Казах ти, че е силна. – добави той.
- Аха…
Не, не можеше да каже повече думи. Приближи се към нея. Ръката му мина на кръста й… Боже, какво беше това… Някаква вълна я заля, беше ли толкова горещо в тази стая досега? От цигарата ли се задъхваше така? Наведе  се към нея… Само няколко сантиметра и щеше стигне до устните й. Усети , че диша толкова тежко, че се чува гласно как си поема дъх. Само няколко секунди и щеше да я целуне… Тогава той извъртя устните си към ухото й…
- Искаш ли ме?
Той започна да я целува по врата и от нея се чу стон. Не тих, не сподавен.
- Кажи ми какво искаш…
Искаше да се разпадне там накъде, на дивана, който не усещаше. Как може да не усеща дивана, а устните му на врата й да й докарват топлинен удар?
- Теб.
Изведнъж отново чу шумното си дишане. Не, не че беше спряла да диша така и за секунда, просто беше спряла да го чува. Беше над нея. Подпрян на ръце, а ръцете му  от двете страни на главата й. Погледа му се врязваше. Не усети кога сложи своите ръце на раменете му. Кожата му… Имаше ли нещо друго, чието докосване да кара рецепторите й да трептят в лудост? И усещането за стегнатите мускули… на ръцете, които го държаха над нея. В стаята нямаше таван, нямаше небе, само той беше над нея, и някъде в далечината беше космоса. И гледаше сякаш всичко нейно е негово. И единственото нещо на този свят, което искаше, беше да е негова. Не просто да я докосва. Да влезе в ума й и да изтрие всяка друга мисъл, с всеки дъх да я накара да забрави името си , и да повтаря само неговото. Ако въобще можеше да говори.
- Моя ли си?
Дъха й замръзна.
За момент се поколеба.
- Не.
Не трябваше да се самозалъгва. Той беше един от многото.

Сигма:


Жанр: shounen ai, drama, first love.

---------------------------------------------

紙の心
– Хартиени Цветя  –

(... и скритата целувка)

Аои следеше внимателно думите на господин Кимура, записвайки си всичко прилежно в тетрадката. Часът по история беше един от последните и момчето вече беше уморено, но не си позволи да се отпусне. Беше приет в това училище със стипендия и от оценките му зависеше дали ще може да го посещава до дипломирането.

За негов лош късмет обаче, точно зад него седеше Манами, която не беше лошо момиче, но не можеше да си държи устата затворена за повече от десет секунди. Ако бяха в обикновено училище, такова поведение вероятно нямаше да се толерира, но в академия ‘Кайсей’, нещата стояха по различен начин.

Звънеца удари и шумът от стържене на столове по пода и въодушевени разговори изпълни стаята. Аои въздъхна, надигайки горната част на чина, за да прибере тетрадката и молива си.

Следващия час имаше физическо.

– Исами!

Аои хвърли поглед към съседния чин, където стоеше Ито Исами, най-популярното момче в класа им, заобиколено от приятелите си. С висока фигура, чаровна усмивка и очи, които винаги  блестяха от едва сдържана дяволитост, Аои разбираше на какво се дължеше тази популярност.  Косата му бе боядисана в медено русо и няколко пиърсинга се виждаха на ушите му. Дори униформата не можеше да предаде спретнат вид на момчето, защото то носеше ризата си свободно, на панталоните закачена желязна верижка.

Не веднъж Аои се беше питал какво ли е чувството да си толкова популярен.

Но майка му го беше научила, че няма смисъл да се замисля много върху нещата, които не може да промени и той бързо отмяташе такива мисли.

Аои усети, че се е втренчил и бързо сведе погледа си надолу. Не обичаше да привлича вниманието към себе си. С годините се бе научил как да се вписва в обстановката така, че да остава незабележим. Недъгът не бе видим, но Аои имаше чувството, че всеки можеше да забележи, че нещо не му е наред.

– Кагоме.- извика името му учителят.

Аои се изправи от мястото си внимателно и се приближи до учителската катедра.

– Свикна ли вече? - попита го господин Кимура. Усмихваше му се, но Аои не видя тази усмивка, защото бе вперил погледа си в отворения учебник. Кимна плахо на въпроса на учителя. Кимура въздъхна. Толкова добре дете, но бе твърде затворено. - Искаш да знаеш, че винаги съм насреща, така че не се колебай да се обърнеш към мен, ако нещо те тревожи.

Аои кимна отново.

– Това е. Може да се приготвяш за следващия час.

Момчето се поклони уважително и се обърна, връщайки се до чина си, за да вземе сакато на униформата си. Погледа му веднага бе привлечен от синьото оригами цвете, което си стоеше в единия ъгъл. Можеше да се закълне, че преди малко го нямаше там. Огледа се, но освен него и господин Кимура стаята беше напълно празна. Взе внимателно цветето, възхищавайки се на техниката. Като по-малък майка му го беше записала на курс, но бързо бе разбрал, че сгъването на хартия не му се отдава. Но това не му пречеше да се възхищава на оригамито. Имаше някаква магия в това да създадеш нещо красиво от един лист хартия.

– Кагоме, ще закъснееш за следващият час. -  напомни му внезапно господин Кимура и Аои трепна, едва не изтървавайки  хартиено цвете на земята.

Обърна се към учителя и се поклони отново, притискайки оригамито към гърдите си. Излетя от стаята  и хукна по празните и някак самотни коридори на училището, държейки все така нежно неочаквания си подарък. Може би, не беше подарък за него и бе паднало случайно от нечии джоб. Може би, сега някой си го търсеше, чудейки се къде може да го е оставил.

Може би, но синьото оригами вече принадлежеше  на Аои.

***

– Как мина училището, миличък? - попита го майка му същата вечер, познатата му до болка уморена усмивка отново на лицето му.

Аои и се усмихна също.

Когато беше малък, майка му беше прочела ‘Питър Пан’ и там имаше част, където авторът казваше че в усмивката на някои хора се крият целувки, които само чакат да бъдат хванати. Аои беше очарован от тази мисъл и за един дълъг период след това се опитваше да хване целувката на майка му, следейки я зорко. Но колкото повече време я наблюдаваше, толкова повече в съзнанието му се прокрадваше ужасната мисъл, че единствената нещо, което имаше на устните на майка му бе тъга.

Отказа се да търси целувки.

Година по-късно, когато беше на девет, го блъсна кола. Аои оцеля, но загуби говора си.

Това преобърна съвсем светът на момчето и той престана да бъде мечтател. Вече не гледаше към звездите, а само към калните локви на земята.

– Мислех си, че тази събота можеш да отидеш да видиш баба си? Какво ще кажеш?

Аои кимна към майка си и тя го погали по бузата, напуканите и от работа пръсти, дращейки по нежната му кожа. След което седна срещу него на малката им кухненска масичка и започна да се храни мълчаливо.

Така минаваше всяка вечер в дома на семейство Кагоме. И въпреки че тази монотонност на мнозина можеше да се стори ужасна, тя напълно устройваше Аои. Не му градеше фалшиви надежди, че може би нещата някой ден щяха да се променят.

Същата вечер, остави хартиеното цвете на нощното си шкафче и дълго го гледа преди да заспи.

***

На другия ден, Аои намери още едно синьо оригами на чина си.

Беше в голямото междучасие и всички се бяха събрали на групички, сложили преди себе си кутиите за обяд. Аои беше отишъл до тоалетната и когато се върна цветето бе там, на същото място, на което намери и другото предишния ден. Аои се огледа дискретно, но никой не гледаше към него. Никой не му хвърляше втори поглед. ‘Това номер ли е’ учуди се момчето, но пръстите му сякаш имаха своя собствена воля, защото в следващия миг вече посягаха към оригамито, вземайки го с това внимание и нежност с което някои хора взимаха новородено. Беше по-прост модел от предишното, но не и по-малко красиво.

– Ти ли го направи? - попита някой до него и Аои се обърна, в изненадата си правейки нещо, което беше отвикнал. Очите му се срещнаха с тези на Исами и стомахът му се сви, буря от емоции, бушувайки в него. - Много е красиво. Но си объркал последното сгъване.

Аои поклати глава и наведе погледа си, бузите му започвайки да горят с издайническа топлина.

– Не си ли?

Аои плъзна тетрадката към себе си и я обърна към задната страна, вземайки и молива си.

‘Беше на чина ми.’

– О, значи си имаш тайна обожателка. - изкикоти се Исами и звукът се разля около Аои, богат и мелодичен. - Малко ти завиждам. Предпочитам оригами пред любовни писма.

Аои започна да клати  енергично глава, включвайки и ръцете си. Някак си, очите им пак се срещнаха и този път Аои не наведе главата си. Между тях припламна нещо и само за един миг, един ценен миг, който щеше да остане завинаги гравиран в паметта на Аои, социална стена, която ги разделяше изчезна. Очите на Аои се спуснаха надолу, следвайки извивката на носът на Исами към чувствените, пълни устни.

В които се криеше целувка.

– Исами! Хайде!

И просто така балона бе спукан.

Аои извърна глава.

Мицуро, най-добрият приятел на Исами стоеше на прага на стаята, тропайки нетърпеливо с крак.

– Идвам. - отговори Исами тихо, толкова тихо, че Аои бе сигурен, че само той е го чул. Не смееше да погледне нагоре, защото каквото и магия да бяха попаднали преди малко нея вече я нямаше във въздуха. - Ето ти цветето.

Исами сложи оригамито на чина на Аои и се отдалечи. Едва тогава нямото  момче се осмели да надигне глава, взирайки се с някакъв новороден копнеж в широкия гръб на Исами.

***

И хартиените цветя продължиха да се появяват сякаш от никъде на чина му. Винаги сини. Аои не искаше да знае, кой му го изпраща. Не искаше, защото в мечтите си това бе Исами. Глупавото сърце не искаше да чува доводите на разума му, колко е неразумно да си въобразява такива неща. ‘А и всичко е наред’ мислеше си момчето ‘Всичко е наред, защото знам, къде стоя.’

С Исами повече не си проговориха.

Беше сладко-горчива болка да гледа как се смее този, в който се бе влюбил само за един миг, и да знаеше, че никога няма да е причината, за този смях. Не само защото бе ням  и в дъното на социалната стълбица, а и защото неговата любов бе грешна. Любов, която щеше да отнесе в гроба, като увехнало цвето, захвърлено и стъпкано, нежелано от никой.

Понякога му се струваше, че усеща погледа на Исами върху себе си, но никога не събра достатъчно смелост, за да провери. А и предпочиташе да не знае. Заради малката надежда, че може би е истина.

***

Беше петък и за първи път в живота си, Аои избяга от час.

Вятърът рошеше черната му коса, докато гумите на колелото му се въртяха върху горещия цимент на улицата. Прелиташе покрай познати сгради, въртейки педалите толкова силно, колкото позволяваше слабото му тяло. Имаше чувството, че ако се обърне назад, ще види пътечка направена от парчетата на разбитото му сърце. Искаше да крещи, да вика, но не можеше. Вместо това от гърлото му излизаха заглушени звуци, уродливи и грозни, изпепелени сенки на думи, които никога нямаше да се родят. Но за сметка на това, сълзи имаше много. Аои ги раздаваше на вятъра и той ги грабваше алчно, скатавайки ги, защото не можеше да има свои.

Най-накрая стигна до плажа и захвърли колелото си на една страна, дори не трепвайки, когато метала срещна каменните заграждение с трясък. Продължи да бяга напред, училищните му пантофи, потъвайки в топлия пясък. Спря се едва, когато стигнаха до мократа ивица, гърдите му, повдигайки се тежко, докато дробовете му се опитваха да си поемат от така нужният въздух. Бръкна в джоба си и изкара синьото оригами, което се бе смачкало  и  бе загубило първоначалната си форма.

‘Изрод като мен’ помисли си Аои ‘Кой ще те хареса сега?’

Исами вече си имаше приятелка. Момиче с нежно лице и дълга коса, с усмивка, която можеше да заслепи слънцето и мелодичен глас.

Тя щеше да вземе целувката от устните на Исами и Аои опитваше да бъде щастлив за него, защото бе чел, че любовта никога не  трябва да бъде егоистична, но болеше толкова много.

Беше странно. Чувстваше, че е загубил нещо, което всъщност никога не бе било негово.

Той тупна на коленете си, вълните мокрейки панталоните му, точно както сълзите мокреха страните му. Дланта му се отпусна и малкото, синьо оригами падна във водата.  

***

То  остана там  три дни, докато едно малко момиченце не го откри и не го занесе на майка си.

– Какво е това, мамо? - попита то.

– Оригами. - усмихна се жената. Едната страна вече се бе развила напълно и жената, която носеше името Хана, забеляза подаващите се букви. Любопитството я загложди и тя го разгърна напълно.

Бяха две думи.

Прости ми.

Исами.

Ламда:
Жанр: yaoi, drama, fantasy.

---------------------------------------------

Картината на моя живот.

„Тя е жива. Тя блести, сякаш говорейки ми без думи.
А аз само гледам. Гледам и се наслаждавам на миговете, минутките, в които това ще продължи. После го няма. Плача, но мига не се връща.
Ако имахме шанс да променим миналото. Бихме ли го сторили?”

Какво е изкуството?
Начин да пресъздадеш мислите си?
Начин да изразиш емоциите си?
Начин да се откъснеш за миг от ежедневието и проблемите, които го съпровождат?
Да говориш без думи?
Да живееш?

Изкуството бе толкова много неща, толкова необятно небе от възможности, толкова дълбоко море от емоции, толкова далечен път от цветове. Като редовете на дъгата-сътворено сякаш за съвършенство, но оказало се просто едно бяло платно, покрито с няколко цвята. Превърнало се в картина.
Един ден тази картина прераства в нещо повече. Тя получава признание, тя получава заслугата и труда, които бе сложил художникът в нея.
А понякога просто стоеше скрита в стария скрин, прашясала, обвита в бял плат и чакаща някой ден да види бял свят и да разпръсне великолепните си цветове из някоя известна галерия, защо не лувър?
Джин отдавна бе загубил надежда за това…той се отказа да мисли, че картините му биха били оценени. И нямаше нужда.
Чувствата, които изпитваше към всяка една творба бяха необятни. И да искаше не можеше да хареса една. И да искаше не можеше да се раздели с някоя. Това бе неговия живот. Това бе неговото ежедневие.
Малкия апартамент бе тесен. Бе тъмен. Бе полу-празен, но това не беше от значение. Значение имаше само и единствено статива в средата на помещението.
На него както винаги стоеше бяло голямо запълнено платно. На пода поставени прилежно или не чак толкова - четки, моливи, графити, бои…разноцветни палитри. Ръцете на художника бяха пропити в жълтеникаво-зелени петна от скорошната му работа, а лицето му бе все още някак студено.
Бе свикнал до такава степен с обстановката и живота си, че не влагаше някакъв виж интерес към света, който го заобикаля. Отдавна бе забравил как да се интересува от нещо друго освен рисуването или от някого другиго освен Него.
Очите му бяха тъмно зелени, в средата им лежейки малки златисти топченца, отдавна почти заслепени от болката, но все още сякаш чакащи отново да бъдат запалени. Тялото-слабо и високо, ръцете-изящни. Ръце с който твореше красота.
Стъпките му отекнаха по празния паркет, босите му нозе, оставяйки отпечатъци навсякъде по него. Ризата, с която работеше, така наречената „Работна роба” бе увиснала, явно вече незапълнена от тялото му както преди. Дънките прокъсани около коленете, но все още ясно нови. Косата сресана някак прилично, но в същото време стърчаща около челото. Беше тих, но и стъпваше някак тежко.
Душата ли му тежеше или сърцето?
Джин бе момче което не обича светското присъствие, може би затова и бе домошарче… освен в миговете когато му се налагаше да излиза навън, за да се запаси с нови бои или платна. Силните му и някак изтъркани длани, вдигнаха изрисуваното платно, оставяйки го някак любящо до другите в единия край, стената сякаш създадена за да ги подпира.
„Някои ден тези картини ще бъдат видени Джин. И ще бъдат оценени, така както аз ги оценявам”-винаги му казваше Той. Винаги бе положителна личност. Така го помнеше..така и си остана.
Джин затвори за миг, очи, сядайки бавно върху малкото столче пред статива и навеждайки се съвсем леко само, за да вдигне ново бяло платно и да го постави на статива. Отпусна тялото си, очите му срещайки белия, празен лист и въздъхна, дъхът сякаш толкова тежък. Ръцете му се сглобиха около пръстите една на друга, пред бедрата му. Днес бе специален ден. Днес бе 15.04.2015. Днес се навършваха точно 5 години, от както Той не бе тук. Точно 5 години, в които Джин отказа да живее. Години, в които единствената утеха бяха картините, а единствената мисъл беше той, единствената „цапаница” бяха неща свързани с него. И така цяла колекция, нарисувани спомени…но до днес.
Днес той щеше да бъда тук. Днес той щеше да бъде с него.
Искаше той да е жив за миг..само за миг в който да му каже всичко онова което не можа преди. Всичко окова което притъпяваше в себе си. Всичко онова, което Той трябваше да знае.
Бум-пазителя на неговото сърце.
Молива сякаш сам се завъртя около пръстите му и той протегна ръка, взимайки си малка черна тубичка, отваряйки я. Потопи дългия молив и го измъкна, по ъгъла му капейки черна боя.
Въздъхна и затвори за миг очи, спомена за лицето му по-пресен от всеки друг.
Първа черта…той бе всичко това.
Втора черта..той щеше да бъде тук.
Трета черта…той заслужаваше да чуе.
Така мигове, след мигове, ръката му правейки бавни, отсечени, но прецизни движения, с които можеше да изрази всяка извивка, всеки детайл.
Малкото идеално носле, красивите големи очи, сякаш слънцето печеше в орбитите им, устните по-плътни от всички други с перфектна чупка в горната им част. Челото малко, но просто перфектно. Скулите изпъкнали, но сякаш просто създадени за неговото лице.
Остави бързо молива и спря за миг, в който огледа всичко което бе създал. Премига няколко пъти, образа му толкова някак реален. Устните му си забраниха усмивка и Джин отново се наведе, вдигайки си боя- телесен цвят.
Грациозно извая с тънка четна всяка част, на места потъмнявайки с по-тъмен нюанс на боята, на места изсветлявайки, сякаш  бе огрят от слънцето. Устните по-червени от кръвта, леко сякаш сухи, но и сочни, Очите сини и блестящи, косите руси като снега..
Когато си пое рязко дъх и се отдръпна, остави всичко настрана и изчака няколко минути, преди да си позволи първото докосване.
Ръката му бавно и несигурно направи първото си движение, повдигайки се от мястото, на което почиваше. Той преглътна, сърцето му биейки сякаш искайки да изскочи и да затанцува на пода. Джин си пое дъх в мига, в който пръстите му докоснаха челото. Бавно спусна ръката си надолу, правейки сякаш изследване на нослето и устните. Отдръпна пръстите си, усещайки сякаш как електрически ток го пробожда. Стисна очи, пожелавайки си едно, единствено нещо и щом ги отвори, видя желанието си изпълнено.
Миглите на русокосото момче се размърдаха в бавно мигане, сякаш бе първото движение в неговия личен живот. Очите му се задвижиха, а малко по-късно и устните, сякаш преглъщайки слюнката си. Отвориха се за миг, след това се затвориха.
Момчето се вгледа в Джин, напълно объркан и очите му показаха пълната радост която можеше да съществува за него.
Джин изхленчи, очите му просълзявайки се, когато картината направи опит да напусне рамките на платното, но това бе невъзможно. Възможностите на Джин бяха толкова ограничени. Русокосото момче направи още няколко безшумни опита, накрая оказвайки се наполовина извън платното, но достатъчно за да повдигне нарисуваната си ръка и дланта му да попадна върху бузата на Джин.
Кестенявото момче се разплака, стискайки очи и поставяйки треперещата си ръка върху тази на русокосото момче. Продължи да плаче с глас дълго след това, сякаш всички сълзи през годините бяха събрани в едно огромно стъклено шише и сега това шише бе счупено. Не искаше да вярва че това бе единствения шанс да го види и почувства отново.
Русокосото момче сви веждите си заплашително, готово и то да се разплаче, но очите му така й не отрониха сълза. Джин въздъхна, поемайки си дълбоко въздух и стисна по-силно дланта на половинката си. Открехна бавно клепачите си  заслепените орбити, срещайки сините на рисунката си.
- Бум/изстена едва, гърлото му пресъхнало/ - Бум… моя Бум/той стисна още по-силно ръката на половинката си, когато устните на другото момче се отвориха, но без  да издадат звук/
Джин поклати глава, протягайки своята ръка и докосвайки бузата на русокоското. Помилва я гальовно с палец и въздъхна.
- Не можеш да говориш, любими… Няма как да ти дам тази функция./Джин продължи да погалва бузата на нарисуваната си половинка/
- Не мога да повярвам Бум. Не мога да повярвам още че те няма./Джин отново заплака, този път опитвайки се да се контролира/ - Толкова неща не ти казах.
- За толкова неща трябваше да поговорим. За толкова неизказани чувства, за толкова недовършени задължения.
Русокосото момче се вгледа в Джин любящо, погледа му изразявайки както мъка, така и яд за неспособността си да отговори на половинката си. Те не се отдръпнаха един от друг и за миг. Джин можеше да остане така вечно, чувстващ само и единствено топлата длан на половинката си, отделно невероятно нежната кожа върху лицето му. Така сякаш не бе създадена от бои, а от плът. Сякаш вените под нея бушуваха в бурен обрат, така сякаш той бе все още плътно до него.
- Знам че не мога да върна времето назад, но ми дай шанс да говоря сега. Годините на мълчание и мъка ме превърнаха в това. .. Иска ми се да имах само ден, в който да се върна назад във времето и да ти кажа колко те обичам. Колко държа на теб. Колко собственически те чувствам и как никога няма да позволя нещо да ти се случи. Но това ще е лъжа, нали?/Джин стисна зъбите си силно, усещайки бодилите в сърцето си, които ежедневно му припомняха колко виновен е за сегашното положение. За всичко свързано с Бум/
Русокосото момче премига няколко пъти, отделяйки ръката си от бузата на половинката си и бавно навеждайки се от ръба на платното. Откри смачкан лист хартия и го взе и с пръст сякаш използвайки го като молив, написа нещо което Джин бе нетърпелив да прочете. Русокосия обърна листа стискайки го в двата му края.

„Ти.Защо.Плач?”

Джин се усмихна леко, поклащайки глава и поглеждайки отново половинката си.
- Защото се мразя, любов. Защото ако не бях аз..ти../Джин въздъхна снемайки отново глава….неспособността да гледа русокосия в очите, докато си спомня момента бе непоносима/
Той усети пръсти в косите си и бавно повдигна главата си, вглеждайки се отново в лицето на русокосия. Той отново държеше листа обърнат към него.

„Ти. Не. Аз. Виновен”

Джин поклати глава, притегляйки едната ръка на половинката си към сърцето си.
- Не говори така, любов моя..никога не го казвай повече… Аз съжалявам…толкова много съжалявам.
Русокосото момче се опита да се отдели повече от платното, но това беше невъзможно. Той се напрегна и едва успя да достигне главата на Джин, поставяйки едвам забележима целувка. Джин изстена, сълзите отново капейки от очите му. Той повдигна ръката на половинката си, поставяйки внимателна целувка, вкуса на боя оставяйки отпечатък върху устните му.
- Аз… липсваш ми толкова много. Толкова много Бум/русокосото момче се усмихна мило, заравяйки пръстите си в косите на кестенявкото и отваряйки уста сякаш опитвайки се отново да каже нещо, но не успявайки/
Той се отказа и просто отново се усмихна, не отделяйки очи от лицето на Джин.
Кестенявкото въздъхна, когато светлината на деня значително намаля и впери всичките си сили в това да запомни последните мигове с половинката си, преди русокосия отново да поеме към своя път назад, заключвайки се в бялото платно. Джин изтри сълзите си, макар това да не бе от полза, новите заемайки тяхното място.
Ръката му се повдигна докосвайки отново бузата на половинката си в неизказана нежност.
- Нямаме време любими. А не искам да те пускам.
Русокоското кимна бавно, очите натъжени.
- Обещай че ще ме чакаш и че ще ме пазиш там където си.
Русото момче отново кимна, затваряйки за миг клепачите си, когато усети топли, нежни устни върху своите в една доста детинска целувка.
Крайчеца на устните му се разтегна, меките цветове на боите, правейки ги по-живи.
Когато отново отвори клепачите си Джин вече бе на сантиметри от него, но топлината от устните му бе все така силна.
Бум повдигна отново парчето хартия, пишейки бавно нещо на него, докато последните лъчи на слънцето не започнаха да се скриват зад хоризонта.
Когато обърна листа Джин се усмихна, вадичките от очите му по-бързи от всякога.

„ Когато времето дойде, аз ще съм там за теб, Джин. Обичам те, художнико мой”

Джин се усмихна, кимайки в отговор и с нежелание очите му проследиха движенията, които направи русокосия, преди отново да се върне в картината и да замръзне така както той самия я бе нарисувал. Стаята потъмня драстично, а той не помръдна, листа хартия бавно летейки във въздуха и падайки в краката му. Джин изстена, рамената му треперейки в плач. Той отново почувства как го губи. Отново усети студа който го обгърна и реалността че е сам самичък го събори емоционално.
Но сърцето му още лекуваше и туптеше, сякаш бе живо.
Джин се изправи, повдигайки платното с такава лекота и внимание. Направи няколко крачки, прекосявайки разстоянието до другата стая, оказала се спалня и с лекота го закачи срещу леглото върху малкия телевизор.
Бе запазил това място за специална картина и той отдавна вече знаеше коя ще бъде тя. Ръката му плавно се повдигна и върха на пръстите му направиха деликатна пътечка по картината. Устните му се разпънаха в плаха усмивка.
- И аз те обичам Бум.

„Тя е жива. Тя блести, сякаш говорейки ми без думи.
А аз само гледам. Гледам и се наслаждавам на миговете, минутките, в които това ще продължи. После го няма. Плача, но мига не се връща.
Ако имахме шанс да променим миналото. Бихме ли го сторили?”

avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by Bling`sFOX~ on Съб Апр 18, 2015 7:53 pm

Значи ще пиша направо тук щото съм убедена че всички ще го прочетат, кат им светне лампичката че е ново, нали така..като светулки на крушка.
Имам въпрос? Вие нямате пръсти или просто сте толкова мързеливи че едно натискане на мишката не можете да направите поне да гласувате, а да не потъпквате труда на авторите. Правим го не защото нямаме кво да правим и ще спечелим нещо. Правим го да има някво разообразие в форума, но както винаги показахте всичките колко ви пука. И както си и мислех(а и ми казаха) ако няма секс в уаншот не го четете. Сериозно сте си повредили мозъчните клетки хлапета. Стегнете се и не бъдете такива сухари. Ако сте умни и сте осъзнали колко всъщност те обидили мен и останалите които се състезават с безразличието си, няма да коментирате и ще покажете че съществувате като дадете някои глас. Прочитането трае 3 мин. Не всичко е секс..запомнете го
.


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4187
Точки : 2647
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Нед Апр 19, 2015 10:14 pm

Резултатите ще бъдат обявени утре. Очаквайте за обновяване :3
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Пон Апр 20, 2015 10:00 pm

Добър вечер :3 Така..идвам с лоша новина. Единият от анонимното жури се отказа от поста си, затова остава само един..за съжаление. Затова, за да бъде поне малко по-справедливо, гласовете на потребителите ще се умножават вече по две. :) Извинявам се много.

Потребителите гласуваха така:


Омикрон (bananapillowx) - 2 точки, но х2=4 точки.
Ипсилон (erebus_hansol) - 2 точки, но х2=4 точки.
Сигма (saddreamer) - 2 точки, но х2=4 точки.
Ламда (Bling'sFOX) - 4 точки, но х2=8 точки.



Гласовете на анонимното жури:

Анонимен:

Омикрон- Хареса ми, наистина. Имаше нещо мистично и скрито в цялата история. Точно това ме грабна. Но има още какво да се допълни. Вижда се, че авторът има способности и качества за нещо още по-добро. Давам 9 точки тук.

Ипсилон- Страшно добре описано, браво. Замисълът е хубав. Хареса ми точно краят. Докато четеш някак си, знаеш, че най-вероятно фикът ще завърши, както почти всеки друг. Но-бам! Беше точно обратното. 9 точки и тук.

Сигма- Е..това беше любимото ми произведение от всички. Нямам какво да кажа друго, освен че с удоволствие ще дам пълни 10 точки. Едно голямо браво на автора!

Ламда- Прекрасно описано. Много ми хареса, но някак си можеше да бъде още мааааалко доизпипано. Хареса ми фантастиката в цялата работа.  НО! Давам 8 точки, въпреки че творбата е за около 10. Сега ще се питате защо, нали ? Правописни, пунктуационни и граматични грешки. Много. Толкова са, че направо ми ставаше неприятно на моменти да чета. В другите произведения също срещнах, но тук бяха наистина най-много. Не знам дали авторът е бързал, но определено е трябвало да прегледа наново нещата, ако не го е направил, разбира се. Точно затова ще дам 8. Защото правописът е нещо изключително, ама изключително важно нещо и един творец не би имал правото да допуска подобни грешки. Признавам, много красив уан-шот, но..просто..Надявам се, като създателят прочете това мнение да не се обиди, а да си вземе, именно, поука. Защото всяка критика е в плюс. :)


Мнение като цяло: Много ме грабна всичко. Лично аз бих се зарадвал да видя продължение на "Хартиени цветя". Нещо като мини фик (примерно 5 глави). Бих го следял с удоволствие, наистина. Но това, естествено, е решение на автора. И..като съвет: Моля ви, влезте в темата "Правопис" или отворете някой стар учебник по български, или някое помагало, или просто напишете в търсачката "Важни правописни/пунктуационни/граматични правила". Членуването беше доста срещан проблем (не само в последната творба). Запетаите пред съчинителни и подчинителни съюзи също. Вземете си всички по една бележка за това.


------------------------

Крайно точкуване за тази задача:
1. Bling'sFOX-16 точки
2. saddreamer-14 точки.
3. bananapillowx-13 точки.
4. erebus_hansol-13 точки.

Mimarin~Chan и Leo_Flame получават по 0 точки за непредадена задача.

Точкуване за всички задачи до момента:
1. erebus_hansol-34 точки.
2. Bling'sFOX-34 точки.
3. saddreamer-33 точки.
4. bananapillowx-23 точки.
5. Mimarin~Chan-0 точки.
6. Leo_Flame-0 точки.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЛЕДВАЩА ЗАДАЧА:

Нещо, което звучи обикновено, но може би за някои от вас не е толкова лесно. А именно-рисунка. И не каква да е, а именно: Нарисувайте момент от уан-шота си от предишната задача. Вие си избирате дали да е графична рисунка или рисунка в цвят. Всичко е по ваш избор. Имате на разположение време до петък вечерта. Мисля, че ще е достатъчно. Благодаря~
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by taestylipsx on Вто Апр 21, 2015 4:50 am

Исках да питам какво ще стане ако се откажем от този кръг? Защото и да искам не мога да рисувам толкова добре нито съм добра в графиките .-. ДОРИ да имам желанието да се науча на графичното или рисуването то няма да стане в рамките 4 дни. Ще се надявам най - накрая другата задача да е нещо, което всички може да правим....


No more second chance, a chain that can’t tie you down
For real though, this is just our misconception
An unstoppable coin, I seem to have seen somewhere ;
avatar
taestylipsx

Брой мнения : 100
Точки : 172
Join date : 10.02.2015
Местожителство : ~ Seoul

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Вто Апр 21, 2015 8:55 am

Ами аз още в първия си пост казах, че задачите ще бъдат най-различни. Нищо няма да стане, просто ще получиш 0 точки.
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by sinfulxking on Вто Апр 21, 2015 8:14 pm

и аз май няма да предам тоя кръг .-. дори да '' рисувам добре '' не мога да измисля образите за два, три дена а за графично дори нямам наум как става >..> наистина се надявам понеже само и без тва четири човека само се трудим да е по съобразен следващия кръг ако има такъв.-.


avatar
sinfulxking

Брой мнения : 74
Точки : 113
Join date : 27.09.2014
Местожителство : Daegu ~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Вто Апр 21, 2015 8:58 pm

Недейте така, де.. Ще има следващ, да. И май клони да е последен-предвид участието (като цяло). Крайно кофти ми е, че само 4-ма участват. Конкурсът е провал. Знаех, че ще и бъде. Както и да е. Няма да го оставя просто така.
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by sinfulxking on Вто Апр 21, 2015 9:17 pm

Искам да участвам, но просто кръга не ми е по силите. Но след като този конкурс свърши се надявам да има следващ и ако да пак ще си се запиша :D


avatar
sinfulxking

Брой мнения : 74
Точки : 113
Join date : 27.09.2014
Местожителство : Daegu ~

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Пет Апр 24, 2015 5:54 pm

И така..понеже никой няма да предаде, вече, отварям анкетата. Ще трае 48 часа, както обикновено.

Омега:


Вита:


Подразбира се на кого са творбите, но моля-гласувайте НАИСТИНА обективно :)
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Нед Апр 26, 2015 10:27 pm

Резултатите от гласуването:

Потребители:

Вита (Bling'sFOX)- 2 точки, но x2=4 точки.
Омега (saddreamer) - 6 точки, но х2=12 точки.

Анонимно жури:


Жалко, че се включиха толкова малко хора. Наистина съм разочарован, а какво ли остава за създателката на конкурса. Както и да е, ето мненията ми.

Омега-Личи си вложеният труд, браво. Първата фигура е много добре направена, но към втората (тази отдясно) имам забележка. Устата е прекалено нагоре. Самото лице е нагоре, а главата си е на място. Просто някак си не седи. Носовете и при двата индивида са се получили почти перфектно, това е нещото, което наистина ми хвана окото, колкото и странно да звучи. Давам 8 точки.

Вита-Красиво и то много. Може би единственото нещо, което мога да кажа като критика, са ноктите. Прекалено изострени. Леко като на вещица (с не обидна цел го казвам). Но това е малък детайл, който може да се поправи веднага. Иначе ми харесва, много. Браво. 10 точки.

Миналия път имаше недоволни от коментара ми, но мисля, че е крайно време да се научите да приемате истината, колкото и сурова може да бъде тя. Моите мнения са нещо за ваше добро и ви моля да го запомните. Щом го казвам, значи има защо да го правя, а не защото ми е хрумнало от изневиделица. Аз трябва да се обидя, а не въпросния потребител. Разбира се, това няма нищо общо с оценките, които съм дал в момента. Всяка задача е за себе си. Благодаря на тези, които предадоха.

Точките за тази задача:

1. saddreamer: 22 точки.
2. Bling'sFOX: 12 точки.
3. bananapillowx: 0 точки.
4. erebus_hansol: 0 точки.
5. Mimarin~chan: 0 точки.
6. Leo_Flame: 0 точки


Точките до момента:

1. saddreamer-55 точки.
2. Bling'sFOX-46 точки.
3. erebus_hansol-34 точки.
4. bananapillowx-23 точки.
5. Mimarin~Chan-0 точки.
6. Leo_Flame-0 точки.


----------------------------------------------------------------
ПОСЛЕДНА ЗАДАЧА:

Представете си, че сте известни писатели, които са на път да издадат последната си книга. Тя, разбира се, трябва да е красива и по двата си начина-и отвън и отвътре.  Задачата е следната: Напишете първа глава (желателно да не е прекалено къса ; да кажем от 2500 до 5000 думи) и направете корица за книгата си на програма. Срокът, в който трябва да изпълните задачата, е 5 дни (до петък). Героите отново трябва да са измислени. Разликата, обаче, е, че гласуването ще продължи не 48 часа, както обикновено, а 72. След това победителите ще бъдат обявени. ^^
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Пет Май 01, 2015 11:13 pm

Понеже постът става прекалено дълъг и форумът не позволява да пусна съобщението, ще отделя всяка творба в различен пост.


Sone:


Живота беше смотан, това реши Юбин в първия момент, в който видя Дже. След това премина през добре познатите за едно момиче няколко етапа: отричане, размисъл, влюбване, следене, разочарование.
И последния етап го заби както чук-пирон. Реши, че всичко е било напразно и се остави на еднодневната си мъка, седнал на дивана в хола, с огромна кутия сладолед и гледащ любовна сапунка, от която му се изплакаха очите.
Успя няколко пъти да спре съпротивата на сестра си, след което и тя сядаше до него, изкушена от сладоледа и плачеща на драмата.
Само, че очакванията му за един единствен ден на депресия се разруши, след като изминаха три дни, в които той не спря да тъжи и да лежи в тъмното.
Су Ин беше търпеливо момиче. Или поне си мислеше, че е. Не и докато не стана това с малкото й братче. Дългите й, мили и оптимистични речи бяха безполезни, а усмихнатия глупчо липсваше от ежедневието й и това я караше да се чувства безполезна и тъжна...
Знаете как хората казват, че момичетата преживяват болката си заедно. Странно ли ще е ако това се случваше, но вместо момиче сега съчувстваше на братчето си?
- Забрави го, ще си намериш някой по-сладък/успокояваше го, но винаги когато се опитваше Юбин започваше отново да дере гърлото си/
- Това да не ти е салфетка? Искам Дже...той е толкова перфектен. Су Ин, обичам го.
- О стига Юбин. Ти обичаше и учителя си по изкуство, но веднага след като завърши гимназия забрави за него.
- Това е различно/натърти обиден Юбин и се нацупи, обръщайки гръб на сестра си/
Су Ин беше стъпала в дълбокото. Юбин не трябваше да се нацупва, защото това му състояние бе подобно на момиче в цикъл. Тя преглътна и се опита да бъде спокойна, но физиономията на брат й бе умопомрачителна.
- Юбин..не ме гледай така..Знаеш, че се пошегувах нали?
Юбин изсъска насреща й и се тръшна съвсем безмълвно и безтегловно върху леглото си. Искаше да се скрие от света. Не беше така, както го описваше Су Ин. Той наистина го обичаше.
Всичко се случи преди два месеца. Той трябваше да чака сестра си, както винаги в най-голямата жега, докато тя изкупува всеки магазин пред очите си. Мислеше, че с нищо този ден няма да бъде по-различен, докато не се сблъска с Дже. Бе висок, с руса коса, големи очи, подобни на топче за тенис и дълги мигли, които можеха да направят вятър пред себе си.
„Имаше перфектните устни”-констатира тогава Юбин..и за Бога наистина бяха такива. Момчета като Дже бяха рядкост, а Юбин бе обеден, че иска тази рядкост в живота си. Може би наистина изглеждаше като поредното му хлътване, но чувствата и желанията му говореха много повече, от колкото той можеше да обясни.
Вечер заспиваше с мисълта за Дже, сутрин се събуждаше и първото нещо, за което се сещаше бе Дже. За това как разрошва косата си, за това колко добре му ходи дънкена риза или за това как перфектно се усмихва.
Два дни по-късно той получи една от тези усмивки и тогава разбра.
Бе влюбен.
Влюбен в пълния смисъл на думата.
Не бе просто хлътнал. Бе изключително заслепен. Дже бе момчето, което си заслужаваше и Юбин бе наясно, че някак ще го получи.
Докато не се случи нещото, което съсипа живота му.
Седмица след като получи сладката усмивка, Дже целуна момиче пред него.
Беше сладка. С дълга черна коса, с дълги крака и с прекрасна фигура. Беше всичко, за което едно нормално момче може да си мечтае.
И беше кошмарът за Юбин.
Мислеше, че никога през живота си няма да намрази някого...е беше се залъгвал.
Сега я мразеше.
Мразеше я толкова много.
Чувството на загуба го съсипа и той нямаше друг избор освен да отстъпи безмълвно, напълно прегърнал поражението си. Затвори се в стаята си. След това плака. И плака. И плака...поне докато съседите не решиха, че някой умира в тази къща и не повикаха полиция.
Беше засрамващо.

Сега като се замислеше....гласът му не беше чак толкова зле. Просто съседите бяха глухи или луди...беше спорно.
- Моля те Юбин, стани и се раздвижи.
- Не искам. Ще си остана тук вечно. Ще гледам как Елизабет убива зареди Круз и ще плача, защото нямам какво друго да сторя...така до старини, а ти ще ми сменяш памперсите.
- Иууллл..../Су Ин направи гнуслива физиономия и сръчка премалялото си братче. Когато той не реагира, тя бе принудена да действа грубо/
- Добре тогава, ти си, си виновен. Ще се обадя на Дже и ще му кажа, че го харесваш, и че трябва моментално да стане обратен, ако не иска да загуби поколението си.
- Не. Су Ин/Юбин стана моментално, тръгвайки след сестра си, която му изпрати забавен смях в отговор. Двамата паднаха безжизнени на пода на третия етаж, напълно уморени и дишащи в синхрон/
Мълчанието зае празнината между телата им, а тавана им се стори неописуемо интересен. Може би щеше да е добре, ако в къщата преобладаваха по-разнообразни цветове. Може би тогава нямаше всичко да е толкова скучно. Су Ин прехвърли ръка върху корема на брат си и се завъртя на една страна, очите й светейки в полумрака. Пълни с тъга, недоволство,съжаление и обич. Мразеше когато братчето й страдаше, макар да бе най-големия дразнител в живота й. Юбин вдиша и тънките му розови устни се разтрепериха. От ъгъла на дясното му око се търкулна сълза, която пое леката светлина от далечната лампа на стълбището. Су Ин си пое дъх и прекара ръка през тънкия ханш на момчето, придръпвайки го до себе си. Юбин беше толкова крехък, че едно по-силно стискане можеше да го счупи като стъклена ваза. Су Ин усети треперещото му тяло и плахите опити на устните му да останат неподвижни, но риданията ги разтрисаха като вълните на океан. Тя погали черните коси и издиша, издавайки тих звук.
- Шт...всичко е наред Юбин. Аз съм тук...никой друг не ти е нужен сега. Поплачи си.. Давай/Юбин изхлипа, ръцете му отпускайки се пред гърдите на сестра му. Сърцето му не спря да го стяга и макар да бе толкова малък, той бе наясно, че едно просто хлътване не можеше да причини тази болка, която изпитваше в момента. Искаше му се да вика, да тръшка, да намери Дже и да го целуне. Да му каже, колко много си пада по него, и че изгаря да получи същото в замяна. Но бе безсилен. Сякаш бе завързан с невидима нишка, пречеща на нуждите му да бъдат изявени.
- Су Ин... не ми вярваш нали?/по-голямото момиче издиша и потърка още няколко пъти косите на братчето си/
- Вярвам ти Юбин. Вярвам ти. Но какво можеш да сториш.? Той харесва момичета. Не харесва момчета, любовта ти ще остане едностранна. От това боли прекалено много.
- Су Ин/изхлипа момчето и повдигна глава, поглеждайки сестра си в очите/ - Дали ако бях момиче той щеше да ме погледне? Щях ли да бъда красив?
Су Ин се засмя мило и кимна, поставяйки малка целувка върху челото на брат си.
- Щеше да си изумително сладка./Юбин се усмихна и притисна още веднъж сестра си, преди да се изправят и да се върнат на дивана, до изяждайки шоколадовия сладолед./

На следващата сутрин Юбин се събуди със странната мисъл, че коремът му не е наред. Той постоя около тридесет минути над тоалетната чиния, очаквайки вчерашния сладолед да се върне и да му се изсмее. Знаеше си, че не трябва да яде толкова много сладко..винаги свършваше на пода пред тоалетната чиния. Су Ин беше права. Стомаха му не струваше.
Когато се отказа да очаква ненужните гости, той се изправи и изми лицето си, огледалото, отразявайки бледо лице и тънки сухи устни.
„Ще си прекрасен”-бе казала Су Ин.
Дали?
На Юбин не му се вярваше. Та той и сега си бе неприлично грозен.
Юбин въздъхна и напусна банята, слизайки бавно по стълбите и оглеждайки празното фоайе. Беше тихо и всичко подсказваше, че Су Ин не е вкъщи. Той извика няколко пъти, проверявайки и в кухнята. Погледна часовникът, окачен точно над стълбището и остана поразен от часа.
- 13:00. Господи спал съм толкова много?/Юбин почеса главата си и се върна на втория етаж, губейки времето си в елементарни и ненужни неща. Времето минаваше бавно, а мисълта за Дже ставаше все по-болезнена и по-болезнена. Ако преди няколко месеца му бяха казали, че ще страда от любов, би се изсмял. Само, че сега не му беше изобщо смешно/
Юбин не бе от момчетата, които биха се държали мъжки. Той бе по-скоро тихия и срамежлив, избухливко, който умее да бъде доста драматичен на момента.
Нещо, за което самата му сестра можеше да се учуди. Понякога Юбин си мислеше, че ако беше тръгнал по друг път нямаше да боли толкова много, но после променяше решението си и разбираше, че това е неговия път.
Сега, когато бе сам можеше да мисли много.
Можеше да съжалява и да се ядосва, но в крайна сметка заключението и реалността бяха едни и същи.
Дже беше женкар, който умее и знае какво иска. А онова момиче бе единственото, от което той имаше нужда. И Юбин бе засегнат от това.
Когато загуби всякаква връзка със света и остатъка от деня му се стори прекалено дълъг, Юбин си намери отдушник в стаята на сестра си. Тя винаги криеше шоколад под възглавницата си.
„За спешни случаи”-казваше му, но той знаеше, че е зависеща. Сладкото изкушение беше повече от примамващо и Юбин бе сигурен, че там ще намери своята утеха. Дори да бъде едно малко парче от огромния пъзел.
Щеше да си заслужава.
Юбин бавно повдигна възглавницата, езика му правейки лек замах над устните му в  очакване, когато попадна на едно огромно.....нищо. Едно празно място, заето само и единствено от едно светло шоколадово петно.
- Айшш.../Юбин хвърли недоволен възглавницата на пода и седна, скръствайки ръце пред гърдите си. Късмета му се надсмиваше отново/
Дори липсата на сладкото можеше да го разтрои. Той въздъхна и отпусна тялото си, главата му висяща от ръба на леглото. На обратно стаята изглеждаше дори по-подредена.
Нищо общо с неговата собствена. Имаше голяма тоалетка и най-различни гримове на нея. Сестра му винаги бе готината..онази, която всички харесваха и никой не смееше да заговори. Знаете..готиното маце, вип-а на университета. Може би затова никога не плачеше. Може би ако и той беше готин нямаше да има този проблем сега.
Та кой щеше да му устои. ?
Юбин се изправи отново, ставайки на крака и отивайки бавно, някак изморено към тоалетката. Тупна на столът пред нея и огледа всички неща, отваряйки едно след друго. Всяко следващо миришеше дори по-хубаво. Той измърка няколко пъти, ноздрите му пълнейки се с уханието на ванилия и люляк.
Обожаваше люляк. Нещо общо-отбеляза си на ум и грабна следваща кутийка.
- Може би../Юбин прехапа устна и си взе малко от крема, бавно нанасяйки го по ръцете си./- Толкова приятно/издиша успокоително и взе отново, слагайки на лицето си/ - И малко от това/намери малка кутийка, а щом я отвори видя тънка четчица и многоцветни сенки./ - Красиво/.възкликна след като съзря малката перличка, която играеше роля на украса над кутийката./
Взе внимателно тънката четка и си избра черното, полагайки го бавно над клепача си.
- Ауч/изсъска, когато отвори внезапно окото си и част от праха попадна в него./ - Проклето нещо. Как за Бога си го слагат момичетата. Щипе.
Юбин потърка добре окото си, малкото цвят над клепача му придобивайки форма на размазано петно. Щом отвори бавно очи, съзря отражението си и отвори уста. Беше гледал как сестра му се гримира и беше наясно, че това което виждаше се доближаваше доста до оригинала. Можеше да го стори. Какво толкова. Просто щеше да се забавлява и да убие скуката.
Не беше откачено. Нали?
Юбин повдигна пренебрежително рамене и си пое дъх, задържайки го докато бавно цапаше и другия си клепач. Остави настрана това и най-безпристрастно, потърка пръст върху поставените сенки, добивайки долу-горе същия ефект както по-рано. Огледа се и взе дълго шишенце, пръскайки малко количество върху ръцете си и разтривайки го. Потърка бавно лицето си и усети още по-меката кожа под пръстите си. Усмихна се и плесна с ръце, сещайки се за още няколко неща. Дръпна малко чекмедженце пред себе си и разкри огромен арсенал от най-различни червила. Избра си светло розово и бавно потърка устните си, стараейки се максимално да имитира движенията на сестра си.
- Идеално. Мисля./повдигна вежда и нацупи устни, завъртайки се и очите му намирайки на прицел големия гардероб. Устните му се разпънаха в собственическа и заговорническа усмивка/
Изправи се, тръгвайки бавно към гардероба,когато чу затръшване на входната врата. Очите му се разшириха и той изпадна в паника. Може би ако успееше да махне грима ,нямаше да бъде толкова очевидно, че е стъпвал тук и е мърсувал с всичко на сестра си.
Мърсувал не бе точната дума..по-скоро употребил без разрешение.
Малки сценки как бива изтезаван му преминаха през ума и той умело, успя да намери някаква дреха до леглото. Грабна я и замахна с ръка, на бегом отивайки до огледалото. Изтри едното око, когато вратата се отвори и движенията му замряха. Изтръпна....сякаш се намираше в филм и бе сгащен на местопрестъплението.
Боже защо нямаше някои герои, който да го измъкне от кашата.
За предпочитане с името Дже.
- Ти../Су Ин разви тик на дясното си око, докато оглеждаше всичко в стаята си и най-вече разпиляната си козметика./ - ЮБИН. Ти келешче такова.
- Су Ин...мога да обясня. Бъди мила с мен, моля те...преживях раздяла
- Ти дори не си ходил с него.
- Яяяя.... никаква съпричастност./Юбин тупна изморен на леглото и изпусна мръсната тениска на пода/
Су Ин въздъхна, опитвайки да овладее емоциите си, особено щом ставаше въпрос за марковите гримове, които сега поради вече ясна причина бяха заели място върху лицето на брат й.
- О Юбин. Разбирам/момчето повдигна глава, очите му срещайки тези на сестра му. Какво?/ - Ти искаш да приличаш на онова момиче за да се доближиш до Дже. ТОва е толкова нереално миличък. Дори да успееш да заприличаш на момиче, ти.
- Су Ин../Юбин се изправи, погледа му излъчвайки само адска решителност./
- Плашиш ме/констатира леко стресната Су Ин, правейки крачка назад./
- Ти си гениална.
- Аз съм какво?/Су Ин повдигна вежда, правейки странна чупка/ - Тоест..да..така е..естествено, знам го.
- Това е начина. Ще стана момиче, за да може Дже да си падне по мен. Тогава ще имам по-голям шанс.
- Уоо..чакай малко. Юбин, аз нямах предвид това. Не ме слушай какво говоря, ок?
- Не...това е просто брилянтно. Помисли Су Ин. Ще имам шанса да бъда до него, а ако той се влюби в мен още по-добре. Не...решено е. Су Ин. Ще стана момиче.
- О господи. Аз съм ужасна сестра.
***
Във всички възможни случай, в който успя да си представи как малкото й братче става за смях, Су Ин сметна, че това е много ама много лоша идея. Но това не успя да спре развълнуваното момче. Юбун беше обеден, напълно сигурен и адски инатлив. Дори Су Ин да бе успяла някак да го уговори да не го прави, той отново щеше да се върне към идеята си. Накратко Юбин искаше да стане момиче, за да може така желания от него Дже да го хареса.
Към всички критерии за най-лоша идея, тази се падаше на почетното място. Нямаше как да допусне малкото й братче да направи нещо толкова рисковано, да не говорим лудо.
- Юбин, не мисля, че това е добра идея. Помисли, какво ще си помислят другите ако разберат.?
- Су Ин./Юбин се завъртя, в ръцете си държейки дълга червена рокля, която някак бе успял да намери из купчината от най-различни дрехи на сестра си/ - Какво общо имат останалите? Дже е този, който трябва да разбере какво изпуска. Нали така?
- О и ще го разбере като се преструваш на друг?
- Реално погледнато е така, но ако се позамислиш аз съм си все още това, което съм сега.
- Да, без чорапогащник и пола/Су Ин извъртя очи и се завъртя…въздъхна и хвана червената рокля от ръцете на брат си/ - Червеното не ти ходи. Предлагам ти синята тениска и черните джинси.
- Су Ин..Благодаря ти/Юбин буквално се закачи на врата на сестра си, стискайки я почти до задушаване/
- Но да сме наясно Юбин. Ако нещо се случи. Ако дори стане въпрос за наклонностите си и някои се усъмни, ти веднага ще зарежеш всичко това и ще си върнеш здравия разум. Ок?/Юбин кимна оживено и се усмихна широко, дарявайки сестра си с изумително силна прегръдка/
Су Ин не беше добре. Вече бе убедена, че брат й я бе заразил. Защо иначе щеше да е толкова снизходителна и податлива на милувките му, камо ли на измишльотените му.
Искаше й се да го откаже от всичко това, но знаеше много добре, че няма как да го стори. Той толкова много приличаше на нея, както външно, така и вътрешно и това до някъде й даваше информация, колко искрено го желае. Но имаше едно на ум. Ако нещо се прецака, тя щеше да съжалява и естествено да измъкна братчето си от кашата.
Следващите няколко дни бе заета само и единствено с това да „обучава” брат си за всичко около момичетата. Как трябва да стои, как трябва да се държи, как да не бие прекалено много на очи, защото в състоянието, в което бе Юбин щеше да е чудо ако някой не заподозреше, че е момче.
Понякога самата Су Ин се изумяваше от това какъв може да е брат й. На вид, на държание и мислене бе тотален мачо, но на ориентация тотален хомо. Щеше да й е трудно. Затова пък винаги имаше кого да помоли за едно рамо помощ.
Когато на вратата се позвъни, Юбин настръхна. Той спря с  опита си да закопчае дадената му пола, докато Су Ин изчезна към входната врата. Юбин се огледа и изсъска, опитвайки се да не защипе тестисите си, и да не издава много от присъствието си. Нямаше си и на представа кой е, а и да имаше едва ли този човек би бил любопитен за това защо момче е облечено в женски дрехи.
- Юбин, няма нужда да се криеш/Извика Су Ин и момчето си отдъхна, тръшкайки се на дивана с тотално не закопчан цип. Или трябваше да отслабне, или трябваше да си купи нови дрехи. Женски дрехи.
- Уо. Не съм толкова потресена. Лилавото ти стои добре/Юбин цапардоса челото си, затваряйки за миг очи, докато не усети как момичето пред него заравя пръсти в косата му./ - Даа… беше права. Руса коса ще му стои добре.
- Яяя….Су Ин./Юбин се изправи, полата автоматично падайки до глезените му и оставяйки го по боксерки. Той не забеляза този факт и постави ръце на торса си, устните нацупени, а веждите свити/ - Каза, че няма да казваш на Ким Ри.
- Тя ми е приятелка, освен това ще направи чудеса с теб.
- Да..сестра ти е права. Стегни се и си вдигни полата. Виждам ти всичко, малчо.
- Малчо друг път./Юбин промърмори под носа си и вдигна полата, все още не закопчавайки ципа/ - Тъпата пола ми е малка.
- Да…забелязах/издиша Су Ин и размаха чифт панталони/ - Обуй ги, докато ти я разширя.
- Мисля, че имам по-добре идея/усмивката, която зае лицето на Ким Ри, стресира Юбин. Той се сви на мястото си, гърлото му издавайки звук на настъпано кученце. Очите му се срещнаха с тези на Су Ин, която му се извини безмълвно/
***

И имаше защо да го прави. Следващите четири часа Юбин се превърна буквално в тренирано мишле. Обиколи повече бутици, от колкото някога бе обикалял със сестра си и за първи път съжали, че бе обул новите си кецове. Сега пръстите му горяха, а малката пришка на единия стърчеше грозно и болезнено щипеше. Ако това се налагаше да търпи за да стане момиче, по-добре да се откажеше. Мислеше си го милион пъти, докато слушаше как Ким Ри „мърсува” с идеите за неговата мисия, след това бързо загърбваше всяка мисъл за отказ, когато пред очите му излизаше образа на Дже с онова момиче.
Не искаше много нали? Просто малко време с него. Време, в което да се почувства обичан. Време, в което да стори това, което би го направил поне малко щастлив. Юбин не бе глупак. Нямаше как да поддържа вечно тази лъжа, но за времето, в което можеше, би натрупал толкова много спомени с Дже. Като се замислеше сега и особено като си представяше как  лежи в прегръдката на бъдещето си гадже, определено се нахъсваше още повече.
Когато се върнаха в къщата, Юбин се тръшна изморено на дивана, торбите с покупки падайки в краката му. Стъпалата му туптяха сякаш имаха сърце, а лицето му бе плувнало в пот. Искаше душ, искаше сън и храна. Определено храна.
- Добре. Нека започнем с това./Ким Ри измъкна супер тесен черен панталон с шипове в краищата, очите й блестейки заплашително/
- Моля..нека поне се изкъпя. Мириша и мисля, че дрехите ще полепнат по мен.
- Той е прав Ким Ри. Да си направим кафе, докато той си взима душ.
Само и единствено кафето можеше да разсее Ким Ри от мисията й да направи от Юбин свястно и готино момиче. Момчето се почувства прекрасно, когато усети хладката вода по тялото си. Можеше да остане вечно тук, но за днес и изминалите тридесет минути бяха достатъчни. Той се издуши и облече тениска и шорти. Слезе на първия етаж, подготвен психически за предстоящото.
В хола завари сестра си, смееща се на „клоунът” Ким Ри.
Ким Ри бе дългогодишна приятелка на сестра му и като нейна приятелка и той се водеше привилегирован да дружи с нея. Не беше от онези хора, които където и да идат има с кого да си говорят и това, че момиче като Ким Ри му говореше значеше много за него.
Сега като се замислеше… щом му помага толкова много, това значеше, че е луда колкото него. Поне това каза по-рано Су Ин, напомняйки им колко ужасна е тази идея. Естествено Юбин и Ким Ри я игнорираха, влизайки в магазин за бельо. Най-големия срам, който можеше да преживее Юбин,. Да гледа женско бельо, а останалите да гледат него. Като изключи и досадната продавачка, която нонстоп го дебнеше, така сякаш щеше да пъхне сутиен под тениската си и да избяга. Бузите му още горяха от момента, в който Ким Ри пробва сутиен на неговите гърди и продавачката се  почувства некомфортно, след това бързо напускайки крилото където бяха те. За миг завидя на Су Ин, която стоеше навън, ядейки сладолед и подсмихвайки му се през витрината. Мислеше, че като негова сестра би трябвало да му съчувства. Нали така?
- Юбин побързай, имам и друга работа./Ким Ри смръщи вежди и издърпа момчето за ръката, Юбин залитайки, крака му спъвайки се в купищата обувки по земята/ - Виж. Започваме с урок номер 1. Забранявам ти да носиш по-къси поли от тези. Задължително да са до коляното. Все пак не искаме нещо да виси, нали така?/Ким Ри се изкиска, пращайки вълна от топлина по лицето на Юбин. Прииска му се да се зарови под дивана, само за да не вижда изражението на сестра си/ - Какво?/попита напълно забилите лица пред себе си/ - Ти си момче и се предполага, че имаш…
- Ние разбрахме/викът на Су Ин, накара Ким Ри да подскочи. Тя кимна в съгласие и грабна един чифт от обувките разпилени по пода./ - Ето тези/усмихна се лъчезарно и ги подаде на Юбин/ - Нека са ниски, за да не се пребиеш някъде.
Юбин извъртя очи, но някъде дълбоко в себе си бе благодарен за това. Определено не беше така добър в ходенето на токчета. Не, че преди бе ходил. Добре де..имаше малки случаи, в които използваше отсъствието на сестра, си за да ги пробва, но това не водеше до нищо не натъртено.
Последния път, когато използва червените, велурени токчета, счупи единия ток и се наложи да обяснява как ги е използвал за да убие паяк. Су Ин откачи и го гони няколко минути преди да се върне при обувките си, плачейки. Юбин съвсем неуместно предложи своите съболезнования, за което плати с крака си. Цяла седмица накуцваше.. трябваше да обясни, че си е навехнал крака докато е  тичал. Не, че беше спортна личност.
- Добре. Юбин аз наистина бързам, но ето някои неща, които трябва да спазваш. Не се панирай. Бъди смел. Дръж се естествено и определено не мъжки. Не се прецаквай сам, ок? Ще ти приготвя сега няколко тоалета, за да имаш в готовност, а Су Ин ще се погрижи за лицето ти утре сутрин.
- Благодаря Ким Ри/Юбин  се усмихна мило и тя въздъхна, прегръщайки го/
- Не знам колко си струва това момче, но това което правиш е лудост. Толкова съм горда/Су Ин извъртя очи и побутна приятелката си съвсем небрежно/ - Ок де тръгвам . О и не забравяй. Не прекалявай с чорапите в сутиена.
- Ким Ри/въздъхна Су Ин./ - Върви вече.
- Никаква благодарност/зъбите на Ким Ри изцъкаха, карайки Юбин да се изкиска тихо/
Когато останаха сами, Су Ин се огледа из купчината парцалки и бавно започна да ги сгъва прилежно. Юбин реши да й помогне, залавяйки се с купчинката на пода. Когато забеляза, че сестра му не се движи, той повдигна глава и я видя замислена. Юбин се изправи, поставяйки обувки с цял ток на дивана, преди да се приближи до сестра си.
- Су Ин?/момичето почти веднага обърна главата си, усмихвайки се мило. В ръцете си държеше кутийка с колие, а пръстите й си играха с прекрасната изработка./ - Какво има?
- Нищо. Всичко е наред.
Тя се опита да прикрие притеснението си, но Юбин я познаваше от както се помни. Как би могла да го заблуди? Нима си мислеше, че изобщо е възможно?
Юбин взе колието, оставяйки го на малката холна масичка и прегърна сестра си, усещайки почти веднага как тя се отпуска в ръцете му. Гърдите й се повдигнаха няколко пъти адски трудно и той реши че я задушава, но когато се отдръпна тя отново го стисна.
- Не искам да се натъжаваш повече. Знам, че си сигурен в решението си, но ако пострадаш няма да си простя, че го допуснах.
- Су Ин. Вече съм голям и колкото и да те обичам осъзнавам, че аз ще бъда виновен за случилото се. Ти нямаш вина. Ти просто си добра сестра. Съгласяваш се с глупостите ми и аз съм ти благодарен за това.
По-голямото момиче въздъхна във врата на братчето си и го стисна за последно, преди да се отдели и да изтрие малка сълза, висяща от ъгъла на окото й. Тя кимна и стисна устни в права черта, оглеждайки всичко около нея.
- Да си лягаме. Утре ще е важен ден за теб.
- Така е./Юбин се усмихна, показвайки два реда перфектни зъби./
Няколко минути по-късно той вече бе в леглото си, сгушил се под дебелото одеяло и затворил очи. Но не спеше. Мислеше и мислеше, и мислеше и нищо не измисляше. Как трябваше да се представи утре, как трябваше да се държи…. всеки съвет на Ким Ри, всяка дума на Су Ин и изведнъж разбра, че всъщност нищо не помни. Щеше да се издъни. Мисълта за това, как още в началото всичко се проваля го накара да отвори очи и да изтръпне от полъха страх, който го полази. Имаше чувството, че е затънал в черна дупка, от която няма измъкване и единственото, което може да направи е да се остави на съдбата.
Някъде към три, той заспа. Събуди се от алармата, на име Су Ин, която не спираше да ровичка в гардероба му и да вика, че е време за ставане. Беше се вмъкнала в стаята му, поставила дрехи на леглото му и голяма дамска чанта на бюрото му. Имаше нещо русо, доста приличащо на коса. Той разтри очи и седна в леглото, все още усещайки гадния вкус в устата си.
- Може ли поне да си измия зъбите..?/по-скоро настоя и стана, получавайки напълно одобрително кимване от страна на сестра си/
Забави се колкото можа и когато излезе от банята го очакваше един много ядосан поглед. Су Ин тропна с крак и кимна към дрехите.
- Това е днешния ти костюм, сега се облечи.
- Няма ли да излезеш?
- Не естествено, кой ще ти сложи сутиена/гласът на Су Ин се покачи с няколко октави и тя направи физиономия, тип „що за тъп въпрос”/
- Това ще е засрамващо./Юбин въздъхна и се постара колко се може по-бързо да се облече, преди сестра му да коментира боксерките му на слончета. Той взе с пръсти сутиена и погледна сестра си, бузите му изтръпвайки и обливайки се в червено./
- Тук съм аз/хищническата й усмивка, накара гърлото на момчето да се свие/
Последвалите минути на поставяне и наместване, придружени с още няколко за натъпкване на чорапи бяха най-унизителните в живота му. А мислеше, че купуването на бельо с Ким Ри беше върха на планината. Той покри лицето си с ръце, когато всичко по горната част на тялото му беше завършено. Облече набързо бяла риза и черно късо елече, изглаждайки го по дължината му.
- Добре, така изглеждаш добре. Сега седни тук/Су Ин издърпа стола, който стоеше до бюрото и Юбин примирено се настани на него, опитвайки се да скрие голите си колене. Гладкостта им беше толкова перфектна, за малко припомняйки му каква болка беше докато Ким Ри му правеше кола маска. Щеше да плаче вечно за отнетите косми по краката си.
Су Ин отвори дамската чанта, пълнейки повърхността на бюрото с гримове. Той се загледа заинтересовано и посегна към един от кремовете, получавайки плесница по ръката.
- Това защо беше?
- Защото пипаш, където не трябва Юбин. Последния път, когато докосна моята козметика, заварих един много интересен безпорядък/Су Ин явно още изглеждаше разтроена.. Юбин кимна и се извини с поглед преди сестра му да му нареди да затвори очи/
По-голямата част от процедурите на Су Ин преминаха бавно, а очите на Юбин останаха все така затворени. Усети как по главата му се спуска нещо меко и той любопитно оплете пръстите си в дългите кичури коса.
- Отвори си очите бавно./нареди Су Ин и взе някакво малко флаконче/ - Не ги затваряй, иначе ще ти изкарам окото.
- Какво?/Юбин извика веднага след това, спиралата попадайки в орбитите му/ - Боже, това щипе.
- Казах ти. Господи никога не ме слушаш.
- Напротив.
- Да бе, ако го правеше сега нямаше да правим това./Су Ин хвана брадичката на брат си, повдигайки лицето му и триейки навлажнените клепачи със кърпичка/ - Ще пробвам пак. Не мърдай/изрично натърти на последното и бавно постави спирала върху дългите черни мигли/ - Готово. Не беше трудно нали.?
Юбин изсумтя и погледна дългите кичури руси коси, падащи от раменете му. СУ Ин взе едно от огледалата на бюрото и му го подаде, Юбин отваряйки широко очи. Това той ли беше? Не можеше да повярва какво бе сторила сестра му с него. Той премига няколко пъти въртейки бавно лицето си наляво, след това надясно. Имаше лек руж, имаше очна линия, спирала и розов гланц. На главата му стоеше руса, дълга перука, която го променяше тотално.
- Леле/издиша той, все още гледайки образа си/
- Да..леле/добави Су Ин и взе огледалото/
Юбин се изправи, пръстите му заравяйки се в набраната пола. Погледна дългите шарени чорапи, които спираха точно до коляното му, жълтите кецове, черното елече и бялата риза. Имаше две изпъкнали повърхнини върху гърдите си и той бавно ги докосна, бузите му изчервявайки се. Беше се превърнал в момиче. Но…не знаеше какво да прави сега. Щеше да е лесно да се преструва у дома, но навън пред хората. Пред Дже.
Паниката отново го обзе и той си пое дъх, плъзгайки ръце по тялото си, сякаш подсигурявайки се че все още е момче…някъде там.
- Юбин/момчето измрънка/ - Изглеждаш прекрасно/допълни Су Ин и той я погледна, усмихвайки се мило/ - Ела тук/тя го прегърна силно/ - Стига, стига..ще развалим грима.
- Благодаря Су Ин.
- Не ми благодари, а покажи на този Дже какво изпуска. Вече не си Юбин. Сега си Су Ян.
- Су Ян?
- Да..измислих го снощи. Ще сме братовчедки. За протокола, дошла си от Америка, за да бъдеш в родината си. Родителите ти са бизнесмени и си единствено дете.
- Леле…. Това е странно.
- Говори ми/Су Ин въздъхна и хвана раменете на Брат си/ - Ще се справиш.
Да…може би беше права. Просто трябваше да се представя за човек, който не е, да поддържа лъжата достатъчно достоверна и да се преструва, че е момиче въпреки ясното доказателство в гащите му, което говореше съвсем друго.
Любовта какво ли не прави с хората. Сега Юбин вече разбираше какво са искали да кажат с това.
От днес имаше две самоличности. Две различни имена, две различни визии, но едно сърце, една душа, един човек. Сега Той, трябваше да бъде Тя.
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by -code name B- on Пет Май 01, 2015 11:17 pm

Shawol:




– Добро утро, госпожо Ким! - поздрави Ю Джин тичешком, разминавайки се с възрастната си съседка и малкият и пинчер на сантиметри.  Жената изцъка недоволно след нея, но Ю Джин имаше времето само да и изпрати извинителна усмивка, преди вратите на асансьора в който се бе пъхнала да се затворят, за голямо нейно облекчение. – Сякаш на нея не и се случвало да има проблеми гравитацията. - промърмори си момичето, стягайки ластика на опашката си.

Стараеше се да не поглежда към отражението в огледалото си, колкото и трудно да бе това, като се имаше предвид факта, че то я  заобикаляше от три страни. Общо взето, не бе голям фен на това човешко изобретение. Щеше да си живее преспокойно и без да знае, че лявата и ноздра е по-широка от дясната и че горнатата и устна има странна форма. Обикновените кафяви очи, акомпанирани с още по обикновена черна коса, която винаги подстригваше на черта, също не допринасяха много за това да се изпъква от околните. Не че Ю Джин искаше да прилича на Лейди Гага - особено на частта с роклите от месо, което предпочиташе повече в бургера си, премного благодаря - не. Стигаше и да бъде и като Риана.

А се чудеше защо желанията под падащи звезди - беше се абонирала за списание ‘Феномен’, само защото в него винаги публикуваха новини за престоящите звездопади и местата, от където можеха да се видят най-добре - никога не се сбъдват при нея.

Намести и дръжката на раницата  и поемайки си решително въздух, излезе през отворителите се врати на асансьора.

Днес Йонг Ю Джин отваряше нова страница в живота си.

В съзнанието и изплува образа на  жена амазонка, яхнала красив, бял кон  и Ю Джин се усмихна замечтано, крака и пропускайки последното стъпало.

– Добре ли сте? - попита я портиера няколко секунди по-късно и Ю Джин вдигна палеца си нагоре. Не защото държеше да направи някаква символика с последната сцена от ‘Терминатор’,  а защото бе сигурна, че това е единствената част по нея, която може да мръдне безболезнено.

***

– Здравей, съкровище. - изчурулика познат глас от говорителя на мобилния телефон на Ю Джин и момичето се обърна към стълба на който бе закачен номера на перона, започвайки да си удря челото в него, не обръщайки внимание на страния поглед, който и хвърли възрастният господин с вестника, седящ на пейката до нея. - Ако се чудиш кой е, аз съм. Майка ти. Болната ти от рак майка.

– Може ли да пропуснем всички увъртания и да стигнем до частта в която ти ми казваш какво искаш и аз ти оказвам? - предложи с плаха надежда Ю Джин, обръщайки се обратно.

– Не ставай глупава, миличка. Та ти дори не си чула какво имам да ти предложа.

– Еднопосочен билет до Хаваите?

– Не, но-

– Тогава съм сигурна, че не ме интересува. - заяви Ю Джин и въздъхна.

– Имам рак!

– Доброкачествен! - възкликна Ю Джин малко по-шумно от нужното и възрастният господин се изправи от мястото си, отивайки да седне някъде по-далеч. - Операцията не трае повече от час и имам 99 процента успеваемост.

– Именно. - каза майка й.  – Мисля, че пропускаш най-важното. 99 процента. Това означава, че има един процент шанс изобщо да не се събудя.

– Да, както има един процент шанс да се хвърля под влака. - промърмори Ю Джин, твърде късно, осъзнавайки грешката си.

– Влака ли? Какъв влак?

– Влака ли казах? Исках да кажа метрото.

– Ю Джин не ме лъжи. Къде си?

– Никъде! - изплака момичето. - Знаеш ли какво, ще ти се обадя по-късно. Обещавам.

– Не си и помисляй да ми затвориш, млада госпожице. Още дори не съм ти казала за-

Ю Джин не разбра за какво не и беше казала майка и, но не и трябваха гадателски умения, за да се досети и сама. Най-вероятно поредната уговорена среща, за която нямаше ни най-малко желание. Прибра телефона си в джоба и седна на вече свободната пейка, търкайки слепоочието си уморено.

Лудост ли бе това, което се готвеше да направи?

Кого ли залъгваше. Естествено, че бе лудост.

Влакът, който чакаше най-накрая се зададе надолу по железопътната линия и Ю Джин се изправи, опитвайки се да подтисне прозявката си. Лудост или не вече бе купила  билетите.

Нямаше да се върне в града без проклетият вишнев цвят.

***

Трудно можеше да се опише ранга от емоции през които минаваше в онзи миг Ю Джин, но най-точните думи вероятно щяха да бъдат…

– Мамка му! Та тук дори няма пътища!

Ю Джин се обърна към младият мъж, който бе единственият друг пътник, слязъл на същия перон като нейния. Тъмнокестенявата коса и строгото, почти твърде правилно лице  не бяха лоша гледка за окото, като се имаше предвид факта, че бе и висок, и имаше вкус що се отнася до мода, ако можеше да се съди по скъпите дънки, синята, с навити ръкави риза и модната прическа. Очите му бяха скрити зад слънчеви очила, но тънките устни свити в права черта издаваха настроението на собственика им перфектно.

– Проклети рекламни бюра!

Ю Джин се съгласи мислено.. На картинките, които бе разгледала в нета, мястото бе показано като земен рай, ‘...където всеки можеше да си почине сред природата и чистият въздух’.  Май само от последното имаше в изобилие. Както и от стари, занамерени къщи де. Но те трудно можеха да бъдат определени като земен рай.

– Извинити? - попита едно младо, симпатично момче, облечено с нещо, което можеше и да успее да мине за униформа.  - Вие ли ста за хотела?

Ю Джин кимна, опитвайки да не се засмее на странния акцент.

– Аз също. - включи се и псуващият мъж, пристъпяйки към тях. - Хотел ‘Зеленика’, нали?

– Точно тъй, драги ми го’подине.

Драгият господин стисна още по-силно устните си и Ю Джин направи крачка встрани, за всеки случай. Работата и като администраторка я беше научила, колко опасно е да стоиш близо до хора, които имаха проблеми с овладяването на гнева.

– Къде е колата? Както виждате, имам куфар.

– Колата? - повтори объркано след него момчето.

– Да, знаете. Онези неща на четири гуми, които ни пренасят от точка А до точка Б?

Нещо като разбиране проблесна в погледа на момчето.

– О, викаш за таркаляйника.

Мъжът си пое рязко въздух и Ю Джин направи още една стъпка встрани.

– Цопнахме едната гума и не моим я пуснем. Но нямаш яд, драги ми го’подине. Ей го тука. - момчето посочи сграда в далечината.

– И как да мина през цялата тази кал с куфара си?! - избухна най-накрая мъжът.

– И ‘ного лесно. Ще ползвате крачката. - заяви момчето, демонстрирайки какво има предвид с показалеца и средния си пръст, след което избухна в смях, който заглъхна бързо, когато видя, че никой друг не се смее. – К’во казах?

– Фантастичо. Просто фантастично. - промърмори мъжа и  слезе от платформата на малката гара, тръгвайки към хотела в далечината. Колелцата на куфара му затънаха в калта и това предизвика нова, много по-цветна от предишната, псувня.

– Тоя май има проблеми с ума… - каза замислено момчето и Ю Джин кимна. Надяваше се стаите им да не са на близко разстояние една от друга.

***

‘Зеленика’ се оказа нелошо местенце. И под това, Ю Джин реши мислено, имаше предвид, че двойното легло почти не скърцаше, телевизорът работеше  - дори и само с един канал - и отделна баня всъщност имаше. Без топла вода, но пък от малкото прозорче се откриваше идеална гледка към пасбището на кравите, обясни и собственичката гордо. Ю Джин хвърли един бърз, любопитен поглед през него, но единственото нещо, което успя да види бе една полуразрушена ограда и една крава, която гонеше лениво  мухите с опашката си.

Ю Джин се отпусна на леглото с въздишка, броейки разсеяно дупките по мазилката на тавана отгоре и. Вече бе много по склонна да признае, че е направила грешка, когато се реши на подобна щуротия. Но така или иначе бе тук и нищо не губеше да опита.

Освен някоя от обувките си, може би. За първи път в живота си виждаше толкова много кал, без да си плаща за нея. Чудеше се как на някой от местните не му беше хрумнала идеята за кални бани.

Решавайки, че ще си подремне малко преди вечерята, Ю Джин се сви на кълбо и задряма както си беше с дрехите. Беше пътувала почти шест часа с влака.

***

– Случайно да знаете къде наблизо има вишнево дърво, което да сбъдва желания? - попита небрежно Ю Джин, докато сърбаше от супата си.

Собственичката явно бе на различно мнение, защото спря да бърше съседната маса и я изгледа за един дълъг миг.

– ‘Начи си една от онези. - каза тя просто и продължи да бърше.

– Кои онези? - намръщи се Ю Джин и остави лъжицата си в изненадващо вкусната супа.

– Дето си мислят, че ще променят съдбата си, заради вишната на слепия Кю.

– Много хора ли са идвали тук заради нея? - попита Ю Джин.

Собственичката кимна и отвори уста да каже нещо, но в следващия момент се отказа и поклати глава, замятайки парцала през рамото си и изчезвайки на някъде през вратата.

– Грубо. - промърмори Ю Джин и се върна към супата.

Все щеше да намери някой, който да я упъти.  Например онова момче, което ги посрещна. Изглеждаше достатъчно мило, за да го направи.

– Мога ли да седна тук?

Ю Джин подскочи, не усетила, кога високият мъж се бе приближил до нея.

– Тук ли? - попита глупаво.

– Ако може?

– Да, предполагам. Не виждам защо не.

Всъщност виждаше всички други свободни маси, но реши да не изтъква това.

Мъжът очевидно се беше къпал, защото вместо нагоре, бретонът му падаше върху  широкото чело свободно. Очите му не бяха закрити от слънчеви очила и Ю Джин осъзна, че той беше много по-привлекателен за колкото го бе взела в началото, възхищавайки се не толкова дискретно на бадемовата форма на тъмносивите очи.

– Кога ли ще се върне жената? Умирам от глад. - проговори той отново и изпрати лека усмивка към Ю Джин, сякаш туко що бе казал шега, която и двамата трябваше да разберат. - Вкусна ли е супата?

– Да. -  каза Ю Джин, загребвайки внимателно, прекалено внимателно от купичката си, чувствайки се така сякаш бе на изпит за етикета по време на хранене. Именно поради тази причина мразеше да яде пред непознати.

– Името ми  е Майкъл Чо. Приятно ми е да се запознаем.

Добре, сериозно. Не можеше ли да избере по подходящ момент?

Ю Джин преглътна хапката си и се представи на свой ред, опитвайки се да избута раздразнението настрана.

– Ю Джин Йонг и на мен ми е приятно.

За една дълга, блажена секунда на масата настана тишина и Ю Джин повярва, че ще може да се нахрани на спокойствие и да се скрие в стаята си. Не знаеше как да се държи с хора, които бяха толкова болезнено далеч от нейното ниво. Хвърли един бърз поглед към Майкъл, който разглеждаше стените на които  бяха закачени някакви странни плетени килимчета. Гризеше я любопиството, какво прави мъж като него на подобно на място, но беше твърде свенлива, за да попита. А и не искаше да дава нови теми за разговор.

– Случайно чух  разговора ви със собственичката преди малко. - обади се изведнъж Маикъл, извръщайки главата си рязко и хващайки Ю Джин в действие отново. Момичето се задави и червенината и доби допълнителна плътност, когато мъжът се наведа през масата, за да я потупа нежно по гърба. - Май ми става навик да ви стряскам. Много съжалявам.

Ю Джин продължаваше да кашля, затова размаха ръце отрицателно.

Майкъл и се усмихна и сърцето забрави на Ю Джин заби лудо.

Имаше наистина красива усмивка.

– Какво за него? -попита, когато най-накрая овладя кашлицата си, надявайки се гласът и да не звучи прекалено пискливо.

– Стана ми интересно за каква вишна става въпрос. - обясни Маикъл.

– Ами то… - започна несигурна Ю Джин, чувствайки се глупаво да обяснява, че прекосила стотици километри с влака, само за да вземе цветче от вишна, за която е прочела, че сбъдва желания.

За неин късмет тогава се появи собственичката и вниманието на  Майкъл бе привлечено към нея.

– Съжалявам. - каза му и той се обърна обратно към нея, вдигайки въпросително вежди. - Много съм уморена и искам да си почина. Непременно опитайте от супата. Заслужава си. И лека нощ.

Без  да чака отговора му, Ю Джун стана от мястото си и се изниза от импровизираният ресторант, дърпайки се на една страна, за да направи път на собственичката, която се бе забързала към Майкъл. Продължи напреди,  мина по тясното коридорче и  се изкачи  по стълбите, държейки се за дървения парапет.  Стаята и бе на втория етаж и бе последна в редицата от еднакви врати. Едва когато се намери вътре, Ю Джин се отпусна, издавайки въздишка на облекчение.

Косата вече я болеше и тя изниза ластика от късата си опашка, отивайки до банята, където пусна бързовара в една кофа, специално поставена там за това. Имаше спешна нужда от душ и топло легло.

Все пак, утре я чакаше лов за вишневи дървета.

Последната творба е на следващата страница. :)


Последната промяна е направена от -code name B- на Съб Май 02, 2015 12:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
-code name B-

Брой мнения : 175
Точки : 28
Join date : 28.12.2013
Местожителство : Добрич

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Игра-конкурс "AsianVivor"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите