A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

[B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

[B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Сря Мар 11, 2015 9:12 pm

Жанр: комедия, yaoi
Главни герои: Yoo YoungJae (B.A.P), Choi YoungJae (GOT7)
Поддържащи герои: Kim Taehyung (BTS), Yoo YoungDoo (ОС; брат на Yoo YoungJae)
Резюме: Една случайна среща между две момчета с еднакви имена, която променя целите им светове. Единият - беден студент, другия - богат разглезен ученик, който търси забавления.
Дата на публикуване на първа глава: 11 март, 2015 г.
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва): -
------
Две думи и от мен :D Имам идея за серия от минификове, в които главните герои ще са идоли с еднакви имена. Идеята ми дойде от една книга, която прочетох приди няколко месеца и много харесах. Надявам се този фик (и евентуалните бъдещи) да ви се харесат. От сега да кажа - никога не ме е бивало в писането, не очаквайте много. Ще се постарая поне правописни грешки да нямам, но пак нищо не обещавам. :D
Също така, четните глави ще са от името на ЙонгДже от GOT7, а нечетните - ЙонгДже B.A.P. ^,^

1 част

    Ами, какво да ви кажа... Здравейте! Казвам се Ю ЙонгДже, студент втора година в Сеулския университет. Какво следвам ли? Право. Мечтата ми е да стана адвокат. Защо ли? Защото през целия ми не-много-дълъг и не-много-приятен живот до тук съм се сблъсквал с твърде много несправедливости и ми писна да си затварям очите, защото не мога да направя нищо. А защо живота ми е не-много-приятен ли? Сега ще ви разкажа, но се пригответе - това ще е една дълга, наистина дълга история...
    Беше приятен пролетен, дори по-скоро летен... абе налачото на Май, ден. Както винаги - печеше. Толкова печеше и така ми печеше в очите, че ми се наложи да стана от леглото. И естествено беше събота, естествено нямаше и 7:00 часа и аз естествено бях недоспал. Защо прокретия прозорец на проклетата ми таванска стаичка беше обънат точно към слънцето? А, кажете ми? Където и да отида - пече. Навсякъде. Дори и в банята. Само в тоалетната не, но кой би спал в тоалетна? Не и аз.
    След успешното ми приемане на обичайната сутрешна доза кафе и никотин под формата на цигари, най-накрая бях наистина буден. Не изпия ли поне една чаша чисто кафе и не изпуша ли поне 3 цигари сутринт, съм зомби цял ден. Съблякох си "пижамата", състояща се от една малко по-голяма от нужното бяла тениска с надпис "Niggas love coca, bitches love sosa". Защо спях точно с тази тениска ли? Беше ми подарък от брат ми, който лично според мен има ужасен вкус за дрехи, и за да не го обидя, я ползвам като пижама през лятото. Той и без това през по-голямата част от времето е при мен нощем или рано сутрин и се радва като ме вижда да я нося. А защо брат ми е тук нощем или рано сутрин, а не удома при родителите ни ли? Ще го кажа направо - той е мъжка курва. Плащат му да прави секс иначе казано. А как разбрах и защо знам ли? Мой колега от университета и приятел от детство му е платил да се забавляват, но след като разбрал кой е го доведе при мен. И така, аз вече 5 месеца гледам как брат ми се продава и нищо не мога да направя. Хубав е, глупав е, какво друго му остава. Не ми харесва това, което прави, но в името на тяхно величество парите си затварям очите и го приютявам след поредния му "клиент". Освен това е непълнолетен и не може да си намери друга "работа", от която да изкарва толкова пари. Семейството ни е наистина много бедно и се налага сами да се издържаме. Аз имах щастието да бъда приет на пълна стипендия в университета, но подобно нещо няма в гимназиите и мисля, че той затова прибегна към  проституцията. Сега ще си кажете как може да оставям собствения си брат да се продава и да не правя нищо. Истината е, че и аз се занимавам със същото, но доста по-рядко от него и само със жени. И започнах след като влязох в университета и разни богати какички с цици, по-голими от главите им, започнаха да ме обикалят. Но стига сме говорили за това. Има време за всичко, някой ден ще ви разкажа повече за "работата" ни.
    Сгънах си тениската и я метнах върху импровизираното ми легло, което представляваше едно голямо одеяло, сгънато на две. Събух си и боксерките и ги метнах в коша с дрехи за пране, който преливаше. Май беше време да ходя до пералното. Влязох гол в банята и пуснах водата. Студена, естествено. От къде пари за топла вода? Леко настръхнах, но бях свикнал като цяло, и продължих да се къпя. Както си влязох гол, така и излязох. И за мое огромно нещастие, малкия седеше на прозореца и пушеше. От моите цигари. МОИТЕ! Абе момче, пари струват - купи си, изкарваш повече от мен дори.
- Не си ли малко малък да пушиш, а, ЙонгДу?
- Каза баткото, който ми дава страхотен пример за подръжание от... нека помисля... 4 години?
- В началото пушех само по една-две цигари на ден! - измърморих му, все така гол, както майка ме е родила.
- И все пак - започнал си доста по-рано, отколкото аз. Така че мълчи. - подсмихна ми се леко и дръпна за последно, преди да изгаси фаса. - А на теб няма ли кой да ти купи една хавлия, бе?
- Мамка му! - изсъсках през зъби, когато се осъзнах, и веднага си обух чифт чисти боксерки, които естествено се намокриха, тъй като моя милост нямаше къпра. Но защо нямах ще ви разкажа следващия път - твърде дълга история е. - Дребен, ще дойдеш ли с мен до пералното днес? - попитах, докато си търсех чисти неизмачкани дрехи.
- Добре,  няма проблем.
- Супер. Обличам се и тръгваме.
    Събрах всички мръсни дрехи от преливащия кош и ги натиках в един сак. Сложих го на рамото си и подканих брат ми с ръка да тръгваме. Слава Богу, обществената пералня, или просто пералтото, беше близо до блока ми. Мисля, че по-изморителната част беше да слезем 10 етажа по стълбите. А като се сетя, че след това ще трябва и да ги изкачвам, направо ми се доплаква.
    И ето ни - седнали на една дървена пейка в средата на едня стая, пълна с перални. Очудващо само ние бяхме тук.
- Не е ли малко странно, когато няма никой друг? - попитах малкия, който беше забил празния си поглед във въртящия се барабан на пералнята. - ЙонгДу? Ехо?
- А? А, да, да, така е.
- Чу ли какво ти казах изобщо?
- Пита дали не е странно, че сме сами?
   И в същия момент някой отвори вратата и влезе. Бяха други две момчета, привидно на възрастта на брат ми - гимназисти.

...
Всичко, което той ще разказва първите няколко глави, ще бъде защо живота му е не-много-приятен и как се е запознал и другия ЙонгДже. Той от своя страна ще разказва нещо подобно. В един момент ще се върна към настоящия момент и тогава ще започне интересното :3 хихи


Последната промяна е направена от LeeSangHye на Нед Май 17, 2015 7:40 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by Asami on Сря Мар 11, 2015 9:47 pm

Ааааа супер
И с тия две еднакви имена и на мен ми хрумват такива идеи хд
Ще следяяяя


avatar
Asami
VIP

Sagittarius
Брой мнения : 638
Точки : 1375
Join date : 15.01.2015
Години : 14
Местожителство : - някъде там -

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Сря Мар 11, 2015 11:28 pm

Какво? Какво стана? Какви момчета? Защо? Защо го спря? Кога? Кога ще има некст? Скоро? Скоро ли ще е? Чакай увлякох се с въпросите. Мнооо яко човек. Искам некст. Сега.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Чет Мар 12, 2015 11:22 am

2 част

    Скапано слънце. Мразя го. Искам да го няма. Съвсем сериозно. Защо се съгласих да спя в стаята на този глупак!? И то до терасата. Надигнах се в седнало положение и разтърках очи. Имах УЖАСНО главоболие. Какво бяхме правили снощи ли? Събрахме се, напихме се, напушихме се и заспахме като заклани. Защо ли? Защото сме богати, защото сме последна година в гимназията и защото Техюнг беше сам. Благородно му завиждам. След като баща ми разбра, че съм гей, ми забрани да стоя сам удома, камо ли с друго момче. Слава Богу беше само това. Можеше наказанието ми да е далеч по-лошо.
    О, забравих да ви се представя - Чой ЙонгДже, на 19 години, син на Чой СангДонг, президент на Чой Индъстрис (той е президента, не аз). Падам си по забавленията - алкохол, наркотици иии... секс. С други момчета. ТеХюнг ми е приятел от детство, защото баща му е приятел и съдружник на моя баща, и е единственото момче, с което ми е позволено да излизам. Сгодиха го преди няколко години за дъщерята на някакъв друг съдружник на бащите ни.
    И така, да се върна - в дома му съм, защото е петък... Грешка, вече е събота сутринта. Родителите му ги няма и аз трябва да спя при него няколко дни, за да "не му е скучно сам". Баща му беше пръснал хора да ни следят из целия град, затова решихме за се забавляваме само двамата в дома му. В целия му дом. Буквално. Имаше фасове, капачки от бутилки и кенчета от бира във всяка една проклета стая в това имение. А остатъците от бели линии по всички маси... Няма да коментирам. Учудвам се как помня всичко това след тези нечовешки дози. Станах прав, леко залитайки, и тръгнах към банята. Междувременно се оглеждах за Техюнг, но не го видях. Къде ли бе заспал? И тъкмо когато си зададох този въпрос и отворих вратата на банята го видях вътре. Легнал във ваната. А тя пълна със водка. Миризмата на спирт моментално накара очите ми да се насълзят. Влязох и започнах да го бутам, за да се събуди.
- Техюнг, жив ли си? ... Техюнг? ... Копеле, виждам, че дишаш.  СТАВАЙ ВЕДНАГА!
- *нечленоразделен звук* Къде съм?
- В собствената ти вана, пълна с водка. И май не е само водка. Бързо излизай, иначе ще пикая върху теб!
- Още 5 минути, ЙонгДже. Само 5... - и пак започна да се унася да заспива, но го хванах и издърпах от ваната. Боже, тежеше поне 10 кила повече с мокри дрехи.
- ЙонгДжеее... Главата ми ще се пръсне.
- Виж, и аз имам главоболие, но станах и дори вече мога да мисля. Сега е твой ред.
    Техюнг стана едва-едва и излезе да си търси хапче за глава, като междувременно не пропусна да изпсува за всяка една глупост, която си спомни, че сме направили снощи. Аз от своя страна си свърших работата в тоалетната и изпразних ваната.
    Захванахме се да чистим. Ако знаехме, че ще отнеме толкова време и ще е толкова изморително, щяхме да си стоим кротко снощи и да гледаме порно. Но не, ние трябваше да издивеем и да обърнем всичко с краката нагоре. Сърцето ме болеше, когато бършех масите и плотовете, но днес си бях казал, че ще съм "чист". Трябваше да излеем всичкия останал алкохол, за да изхвърлим бутилките, от което чак ми се доплака. Но след това си спомних, че съм богат, и се успокоих.
    Оказа се, че сме извадили по-голямата част от дрехите му и сме ги хвърляли навсякъде. Това определено не си го спомнях. И така се озовахме пред пералнята му, гледащи като индианци - запалка.
- Знаеш ли как се работи с това чудовище?
- Не, но едва ли е толкова трудно. Това е една глупава пералня, за Бога! Хайде, пъхай дрехите вътре. - отвърнах му аз.
    Изсипах една шепа прах в чекмеджето и налях малко омекотител. Реших да налея и в самата пералня, както правеха по рекламите. Затворихме капака със сетни сили и натиснахме няколко случайни копчета. И пералнята взе че тръгна. Тъкмо си отдъхнах и се обърнах, когато Техюнг изкрещя:
- Копеле, какво направи!
    Обърнах се и очите ми щяха да паднат. Имаше пяна навсякъде по пералнята и тя се клатеше, издавайки странни звуци. Докато си събера мислите и измисля какво да кажа, чудовището спря и тънка струйка дим излизаше иззад нея.
- Мисля, че имаме проблем...
- Проблем?  ПРОБЛЕМ? Та ти току що изгори чисто новата пералня на мама! Ще те убия!
- Спокойно, спокойно! Сега ще измислим нещо. Хмм... Чакай, за теб кое е по-важно - да ти изперем дрехите или пералнята?
- Ох, прав си. Ела да ги извадим и да отидем до някое химическо.
    Извадихме подгизналите дрехи и ги натикахме и един черен чувал за боклук. Не че нещо, просто не намерихме друго подходящо достатъчно голямо нещо, което да ги събере. Облякохме последните останали чисти дрехи и излязохме от блока. Честно да си призная, изглеждахме ужасно в момента - бледи, с черни кръгове под очите, облечени в стари избелели, но все пак чисти тениски и къси шорти. Тръгнахме по улицата и аз забелязах обществената пералня близо до нас.
- Техюнг, искаш ли да изперем дрехите там? Бас хващам, че никога не си влизал в обществена пералня.
- Признай си просто, че ти е интересно и искаш да влезеш да видиш какво е.
- На теб също. - усмихнах се и му намигнах, тръгвайки напред.
    Влязохме вътре и първото, което видях беше едно високо красиво момче, леко прегърбено. Беше много МНОГО красив. До него седеше друго хубаво момче, което доста приличаше на него. Май му беше по-малък брат. Пристъпихме навътре и момчетата ни погледнаха, усмихвайки се.
- Извинете, можете ли да ни помогнете с пералните? За пръв път идваме и не знаем какво да правим. - заговорих ги, надявайки се да успея да осъществя някакъв диалог.
- Да, разбира се. - надигна се по-големия и се усмихна. Леле, тази усмивки ми подкоси краката.
    Застана до едната пералня, отвори вратичката и ни подкани да сложим дрехите вътре. В същия момент чух някой да ме заговоря:
- Ъъ, ЙонгДже...
- Да?
- Да? - отвърнах аз и погледнах объркано момчето до мен..
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by ^Kim Mimi^ on Чет Мар 12, 2015 7:23 pm

Финала... Как само и двамата отговарят?
Интересно начало. Ще следя фика с голям интерес.




avatar
^Kim Mimi^
FanFic Writers

Aries
Брой мнения : 1617
Точки : 295
Join date : 12.12.2012
Години : 22
Местожителство : Родом: Враца; В момента: Пловдив

Вижте профила на потребителя http://a-fanfiction.bulgarianforum.net/t356p45-topic#14387

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Чет Мар 12, 2015 9:45 pm

Така. Днешният въпрос е: Дишам ли? Не?! И аз това си помислих. Искам некст по-бързо, защото вика кърти. Пиши! ДАВАЙ?!


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Пет Мар 13, 2015 7:37 pm


3 част

Отворих вратичката на пералнята и подканих момчето до мен да сложи дрехите вътре, за да продължа с обясненията как да я пуснат. В същия момент чувам брат ми да ме заговаря:
- ЙонгДже...
- Да?
- Да? - отвърнах му аз и погледнах момчето, което от своя страна ме гледаше още по-объркано.
- Дай ми цигара, пуши ми се. - отсече малкия и замига мило.
- Добре.
- Добре. - казах в един глас с момчето с дрехите и двамата едновременно извадихме кутиите си от джобовете и ги подадохме към брат ми. Последваха още по-недоумяващи погледи, а брат ми си взе по една цигара от кутия и стана.
- Благодаря и на двама ви, хаха. - засмя се и сложи едната зад ухото си, излизайки през вратата.
- Мммай и аз ще изляза да пуша. - каза приятеля на момчето и изхвърча след брат ми.
- Не че нещо, но малкия говореше на мен. Той ми е брат. - опитах да обясня странната ситуация някак.
- Мхм, предположих. ... Чой ЙонгДже между другото, приятно ми е.
Ченето ми увисна. Правилно ли чух? ЙонгДже номер 2? Затова ли беше целия този цирк? Никога не бих предположил, че и той се казва ЙонгДже, и за това е направил всичко, което малкия каза.
- Ю ЙонгДже, и на мен ми е много приятно. - засмях се, подавайки ръка. Положението беше наистина неловко. - Хайде, слагай дрехите вътре. Веднага ще не науча как да работиш с тези чудовища тук. От две години ги ползвам и знам всяка една тънкост в прането, хаха.
- С теб имаме много общо. Освен имената. Не очаквах, че някой друг ще нарече пералнята чудовище освен аз.
- Наистина ли? - сега вече се смях с глас.
- Да. - отвърна той и се усмихна. Изглеждаше млад и красив, но и доста изморен. Чудех се какво ли го мъчи. Но по-нататък щях да го питам.
- Така, сега тук се слага праха за пране. Гледам, че не носиш, затова ще ти дам. Но другия път си ти наред. - погледнах го за миг е му се усмихнах - След това затваряш внимателно и пускаш парите. Когато ти ги отчете, тя сама ще тръгне. ... Видя ли, не е сложно.
- Да, прав си. Сега колко време ще чакаме?
- Един час. После ще трябва да ги изчакаш и да изсъхнат. Може и да ги изгладиш, ако искаш.
- Аа, те дори не са мои. На Техюнг са. Направихме голяма глупост и затова сега сме тук.
- Искаш ли да излезем навън при тях? Хем да се запозная съъъс... Техйонг ли беше?
- Техюнг. - засмя се леко той - Добре, да излезем.
Станахме и излязохме пред пералното. Очите ми щяха да паднат, когато видях брат ми да се натиска на тоя Техюнг. Вярно, и той си беше хубав, но малкия нямаше нужда да се тика в него така. Изкашлях се леко и той ме погледна с поглед тип "Не виждаш ли, че съм с бъдещ клиент?".
- Явно сте се запознали вече. - усмихна се другия ЙонгДже и тръгна към тях. Щом стигна до брат ми продължи - Аз съм Чой ЙонгДже, приятно ми е.
Малкия се оцъкли и едва не се задави с цигарата си. Чудя се дали и аз изглеждах така преди малко. Сигурно другия ЙонгДже се е спукал от смях вътрешно.
- Ю ЙонгДу... И на мен ми е приятно - миличкия щеше да получи удар. Но мисля, че бързо се осъзна, защото веднага след това се засмя с глас.
- Ким Техюнг, радвам се да се запознаем, ЙонгДже! - каза приятеля му и ми подаде ръка.
- За мен е удоволствие. - отвърнах и стиснах ръката му.
- Хьонг, Техюнг тъкмо ми предложи довечера да отидем в дома му. Бил сам с ЙонгДже и му била скучно. - дребния замига с мили очички и нямах голям избор.
- Стига да е така наистина - ще дойдем с най-голямо удоволствие. - примирих се най-накрая.
- Явно доста сте се опознали за тези 10 минути. - каза другия ЙонгДже.
- Така е. - отвърна Техюнг и разроши косата на брат ми. Това никак не ми хареса...
* * *
- Мисля, че това е мястото. - погледнах листчето с адреса, след това голямата сграда срещу нас, после пак листчето, после пак сградата. Как да ви кажа... Беше огромна и супер луксозна. Ама като казвам супер луксозна, имам предвид СУПЕР-МЕГА-УЛТРА луксозна. Най-малкото - имаше асансьор.
- И аз така мисля. А и те казаха, че е близо до пералното.
Влязохме във входа и огледахме звънците. За всички етажи имаше поне по 2 но за последния беше един и на него с големи букви пишеше "Семейство Ким". Натиснах го веднъж и от там ни казаха да се качваме и че ни очакват.
* * *
- Лесно ли намерихте адреса? - попита Техюнг и ни покани да влезем. Апартаментът му всъщност бе... 3 апартамента, съединени в едно. Иначе казано - ДОСТА голям.
- Да, нямахме никакви проблеми! - побърза да каже брат ми и да се лепне за него отново. Този малкия ще си изпроси боя някой ден!
Влязох навътре и започвах да разглеждам. Това жилище крещеше "Собственикът ми е много богат!!!". Забелязах другия ЙонгДже да стои на терасата. Изглеждаше все така умислен и излязох при него, взимайки една бутилка уиски с мен.
- Как е? - опитах да завържа някакъв разговор.
Той ме погледна, повдигна рамене и не каза нищо. Седеше си седнал на люлката гледаше в нищото. Седнах до него и отворих бутилката. Не бях пил уиски от страшно много време и надигнах бутилката. Не знам жаден ли бях, или просто така се случи, но когато смъкнах бутилката - тя беше почти празна... от 700 мл съм изпил... 650 на екс. УАУ. За сега положението беше добре, но хванеше ли ме алкохола - ставаше лошо. Последва и едно звучно "УАУ" и от него и доизпиване на последната глътка уиски.
И така, стоях си аз до него и гледах в нищото. Беше приятно. Не мислех за това дали утре ще имам пари да си платя мизерния наем и сметките. Или дали майка и татко не са гладни в момента. Или дали се тревожат за нас. Или дали брат ми се друса в момента или духа на момче, с което се запозна преди няколко часа. Не мислех за нищо. Съзнанието ми се изпразни. Май това беше действието на алкохола. И както си стоях спокойно с примрежен поглед просто казах:
- ЙонгДже, на колко си години?
- на 19, а ти?
- 21. ... Казвали ли са ти, че за 19-годишен изглеждаш много добре?
- Мхм...
- А други момчета казвали ли са ти, че искат да те целунат? - недочаках отговор, а просто действах...

Извинете ме, ако има грешки. Пиша от телефон ииии да :/
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Пет Мар 13, 2015 8:58 pm

ААА НЕ!!! ТАКА НЯМА ДА Я БЪДЕ!!! ДАВАЙ НЕКСТА ПО-БЪРЗО, ЧЕ ЩЕ СТАНЕ ЛОШО!!!


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Съб Мар 14, 2015 10:46 pm

Да си призная честно, малко се обезсърчих :( Преливах от желание да пиша, но явно наистина писането на фикове не е сред "талантите" ми. Ще го приключа съвсем скоро поне да си знам, че е завършен. След това може и да завърша останалите ми фикове (те са 2 + 1 общ = 3) и да приключа окончателно с писането. :D Дано поне идеите като цяло да са ви харесали. Аз лично взех идеята за bad boys (т.е. да пушат и да се друсат) от "Алергия" на nlz_JK (мега як фик, който не го е чел - ВЕДНАГА да започва :D) и идеята за еднаквите имена - "Уил Грейсън, Уил Грейсън" на Джон Грийн (същото се отнася и за книгата).
Благодаря на vv :3
Приятно четене XD

4 част

    Днешното запознанство определено дойде в много подходящ момент в живота ми. Почти се бях отчаял, че никога няма да мога да си намеря нормални приятели, когато се появиха братята Ю. Бог да благослови гените на родителите им. Тези двамата са идеалния пример за К-Р-А-С-О-Т-А. Особено големия ЙонгДже. Много ме възбужда. Всеки път щом го погледна ми се иска да го усетя в мен. До сега не бях хлътвал толкова от пръв поглед. Ще ми се да се опознаем повече, може пък да излезе нещо. И тогава сякаш Техюнг ми прочете мислите и ги покани в дома му. Дано само никой да не ги види, когато идват, иначе ще загазим и двамата след това.
    И така, стоях си аз на люлката на терасата му, забил поглед в нищото. Бях едновременно много изморен и пълен с енергия за идващата нощ. Бях доста замислен, защото Техюнг цял следобед ми обясняваше колко сладък бил ЙонгДу, колко мил бил и т.н. Сякаш съдбата изпрати по едно съкровище за мен и него. При това братя!
     Дори не усетих кога ЙонгДже беше излязъл на терасата. Видях го едва когато подвикна "Как е?" колкото да каже нещо. Или поне така изглеждаше. Беше повече от очевидно "как е", затова просто вдигнах рамене и пак забих поглед в нищото. Не че не ми се говореше с него, дори обратното - исках да му говоря цяла нощ, цяла седмица, дяла година, цял живот. Май наистина бях яко хлътнал. Той седна до мен, отваряйки една бутилка уиски. Не знаех, че пие. Но сега, след като знам, той автоматично е 2484738848 пъти по-секси в очите ми. Имам доста странни разбирания за сексапил, красота и романтика. Но за тях ще ви говоря друг път. Надигна бутилката и адамовата му ябълка започна да се движи нагоре надолу, което породи у мен прекалено мръсни мисли. В следващия миг видях бутилката почти празна в ръцете му, а той я гледаше все едно е направил най-голямата грешка в живота си.
- Уау... - просто се измъкна от устата ми и дръпнах шишето от него. Колкото и да може да издържа човек на алкохол, това си беше нечовешко.
    Доизпих съдържанието и оставих бутилката настрани. Облегнах се пак на люлката, ЙонгДже също, и леко я залюлях. И двамата гледахме в нищото и мислихме. Или поне аз, той май обработваше алкохола.
    Изведнъж той наруши тишината:
- ЙонгДже, на колко си години?
- на 19, а ти? - отвърнах просто.
- 21. ... Казвали ли са ти, че за 19-годишен изглеждаш много добре?
- Мхм... - що за въпрос!?
- А други момчета казвали ли са ти, че искат да те целунат?
    Ахнах и в следващия миг устните му бяха върху моите. Беше съвсем лека детска целува, но на мен ми беше достатъчно, за да осъзная какво искам. Тук и сега. Той тъкмо отдели устните си от моите, когато аз се надигнах и го целунах отново, но по-страстно. Лека полека се озовах в скута му, а ръцете му бяха върху дупето ми. Това момче жадуваше да бъде целуван като крал, перфектните му устни го заслужаваха. Не знам гей ли беше, пиян ли беше, или и двете, не ме интересуваше - исках го. Не се знае дали ще имам възможност друг път. Не са ме чукали от няколко месеца, след като баща ми ми забрани да излизам с други момчета, освен Техюнг, защото беше сгоден. Исках поне тази нощ да се позабавлявам с някого. В легло по възможност, но и на люлка на тераса не е толкова зле.
    Спуснах ръцете си надолу и надигнах блузата му. Той отлепи гърба си от облегалката и аз я извадих и метнах някъде край вече празната бутилка от уиски. Отново обвих ръце около врата му и го целунах. После минах на врата му, в следствие на което един силен стон се разнесе из квартала. Това още повече ме мотивира да продължа да му доставям удоволствие. Слязох от скута му и застанах по колене между краката му. Започнах леко да целувам гърдите му, откопчавайки панталона му, след което слязох надолу, докато не стигнах ръба на боксерките му. Той не казваше нищо, само пъшкаше и от време на време слагаше ръка на главата ми. Бръкнах под бельото му и хванах члена му. Беше си голям, определено. Извадих го и леко облизах главичката. ЙонгДже потръпна целия и отново мощен стон се отдели от гърлото му. Продължих да я ближа, като движех ръката си същевременно. На него явно наистина му харесваше и реших да поема цялата му дължина в устата си. Вярно, голям си беше, но и мен си ме биваше в свирките. Започнах да движа главата си бавно, но после позабързах темпото без да се усетя и той свърши в устата ми. Е, явно тази вечер няма да ме огрее. Глътнах всичко и отново прибрах члена му в боксерките, закопчавайки панталона му след това. Надигнах се отново и седнах до него. Всичко беше както преди 10 минути - седяхме един до друг, безмълвни, забили поглед в нищото. С малката разлика, че той сега беше без тениска.
    По едно време чух само "Какво направих току що..." и го погледнах объркано...
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Съб Мар 14, 2015 11:11 pm

Разплака ме. Наистина не искам да бързаш да приключваш с фика. Аз чета и коментирам неща които наистина ми харесват. Ти си супер с писането. Виж мен аз се изложих тотално с ,,Какво е любовта", ,,Животът" и ,,Сладка изненада", но не се отказвам и продължавам дори да имам един фен. Моля те заради мен продължавай и не се отказвай и ако нещо не си сигурна с фиковете довери се поне на един човек който ги чете. В случея аз съм ти голям фен и искам още от творбите ти. Не се заблуждавай, защото твоето мнение към себеси понякога лъже.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Вто Мар 17, 2015 7:01 pm

Благодаря за милите думи, vv! ^.^ Дано ти хареса и тази част. :)

5 част

- Какво направих току що… - измънках си под носа, все още не осъзнаващ напълно какво се случва. Явно другия ЙонгДже ме чу, защото ме погледна доста объркано.
- Не ти ли хареса? – попита ме той с една такава миловидна физиономийка, която едва фокусирах.
- Не, не, аз просто…  - не можах да си довърша мисълта. Очите ми се затваряха малко по малко, докато накрая просто не паднах заспал върху краката му.
* * * * *
Събудих се на следващия ден така, както заспах. Е, почти. Всъщност истината беше, че не помнех как съм заспал, но се събудих легнал на люлката на терасата на Техюгн, полугол, завит прилежно с одеяло. От тук следват няколко въпроса:
1) Защо изобщо бях в дома Техюнг?
2) Защо бях на терасата на дома на Техюнг?
3) Защо бях полугол на терасата на дома на Техюнг?
Станах, поогледах се и видях тениската ми намачкана до една празна бутилка уиски. Не че си спомних нещо, но като че ли взе да ми се изяснява. Въздъхнах тежко и я вдигнах. Горката ми тениска… Едва ли щях да мога да я облека някога пак… Вдигнах я както беше на топка и влязох вътре в апартамента. Алкохола си каза думата, от 2 минути бях прав и започна да ме боли главата. Със сетни сили се фокусирах и започнах да се оглеждам. Привидно всичко си беше нормално с изключение на факта, че май бях сам. Или просто така си мислех, защото тук има около 10 стаи, а аз съм проверил… една. Тръгнах напред и реших да проверя в първата спалня. Вратата беше леко открехната, затова просто я бутнах и погледнах вътре. И съжалих, че го направих. Брат ми и тоя недодялан перверзник Техюнг лежаха голи на леглото. Имаше дрехи НАВСЯКЪДЕ – от чифт боксерки, висящи от бравата на вратата (как изобщо са се озовали тук?!) до чорапи, висящи от картините на стените. Идеше ми да се разкрещя и просто да изляза с малкия и никога повече да не се върна, но явно-все-още-неизтрезнялото ми съзнание ме спра. Затворих тихо вратата, въздишайки отново. В същия момент ЙонгДже някак си се оказа в коридора и ме заговори:
- Я, спящия красавец се е събудил? – попита той, подхилквайки се и тръгна към мен.
- Мм да, добро утро и на теб. – чудех се дали да го попитам защо съм, какво се е случило и от кога съм „спящия красавец”, но естествено не го направих.
- Съжалявам за това, което видя. Техюнг доста е хлътнал по брат ти, ама и той не си поплюва. Снощи беше див купон в стаята им, едва заспах! – след тези думи се изчервих. Не знам от кое ме беше срам повече – от това, че брат ми е малка мъжка курва, или от това, че другия ЙонгДже си позволява да ми говори толкова свободно, все едно се познаваме от години.
- Няма проблем… - казах тихо и тръгнах обратно към кухнята.
Май повече ме беше срам от това, че малкия прави секс със всеки срещнат. Всъщност не ми пукаше с кого се чукаше, дразнех се и ме беше срам от факта, че нищо не мога да направя. Та аз съм му батко, трябва да му давам пример. А то какво стана – аз взех пример от него и почнах да лижа путките на богаташките от университета. Безпаричието води до ужасни неща. Само ако не бяхме в толкова тежко финансово положение… Всичко щеше да си е нормално. Щях да си имам страхотно малко братче, с което да говоря за спорт, музика, политика дори ако щете. А не за… секс. Момчета. Пари (в лошия смисъл). Пак за секс. После пак за момчета. После пак за пари. От време на време и за цигари. Това не е нормално за едно 17-годишно момче. Ох, да, знам, говоря твърде много за него. Но просто го обичам прекалено много и искам най-доброто за него и се ядосвам, че не мога да му го дам, и съм пълен глупак и съм най-ужасния батко, който някой някога може да има. Но все пак съм му батко и той го знае. Ако не друго, то поне доверие ми има. Но да се върна на разказа за сутринта в дома на Техюнг.  
Седнах на единия стол и забих глава в масата, като преди това си сложих смачканата тениска като възглавничка. Не можех да си събера мислите, главата ми щеше да се пръсне. Лека полека започнах да си спомням защо всъщност бяхме дошли тук с малкия, но все още бяха мътни спомени.
- Махмурлук, а? – каза го толкова подигравателно, че ми идеше ударя съвършеното му лице.
- Мхм… - дори не си направих труда да си надигна главата от тениската.
- Ами кой да изпие половин литър уиски на екс, ей така, за спорта!
- Половин литър?! – вдигнах глава и ококорих очи. ПОЛОВИН ЛИТЪР НА ЕКС?! Само по себе си половин литър не е никак много като количество. Но половин литър на екс, при това на празен стомах си е смъртоносна доза.
- Дам… Не видя ли празната бутилка на терасата? Ти я пресуши…
- Майко мила… - това го казах по-скоро на себе си, от колкто на него, но той все пак чу.
- Имаш късмет, че носиш на алкохол. В противен случай и майка ти нямаше да може да ти помогне. – отново този подигравателен тон. Ах, този малкия ще го убия. Не, няма. Прекалено е красив. Но все пак – да спре да ме дразни, че лошо му се пише.
- Стига ми се подиграва, а ми дай нещо за главата. И една тениска ако ми намериш – ще те обичам вечно! – коронната ми шега: изпълни ми молбата и „ще те обичам вечно”.
- Ще ме обичаш вечно, така ли? – сега вече звучеше мръснишки. Или аз чувам изкривено от алкохола в кръвта си, или той току що ми се закани. По палавия начин. – В името на твоята любов бих направил всичко, миличък. – намигна ми и тръгна към спалните. А аз стоях и гледах като ударен с мокър парцал. „В името на твоята любов бих направил всичко, миличък.” – това определено ще остане в съзнанието ми още дълго време.
* * * * *
- Благодаря за тениската, ЙонгДже.
- За нищо, ЙонгДже. – сякаш нарочно го каза. Но все пак се засмях. Ако ни чуе някой отстрани, ще си помисли, че някой от нас двамата си говори сам.
Облякох я. Малко ми беше тясна, но все пак ми ставаше. Не ми се искаше да я вземам, защото това значеше, че ще трябва да се видя с него отново. Не че не исках. Всъщност исках ли… или не исках?
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Вто Мар 17, 2015 7:51 pm

Ако продължаваш така (това е и моя реплика) ще те обичам вечно!!! Надявам се не си решила да се отказваш, защото аз лично ще дойда у вас и ще те накарам да пишеш. НО не знам къде живееш. Това ще се окаже проблем. Е все тая, важното е да не си се отказала. Благодаря за страхотната глава. Продължавай все така!!! :20: :22: :35: :43: :44: :46: :47: :49:
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Пет Мар 20, 2015 5:23 pm

vv, много благодаря! ОТНОВО! ^.^ Искам само да кажа, че скоро ще получа раздвоение на личността, ако продължавам с този фик. Хем е интересно да пиша от две гледни точки, хем е трудно иии не знам какви ще ги наредя за напред. Дано да ти е интересно все още (а и на другите (ако има такива), които четата :3)

6 част:

- Благодаря за тениската, ЙонгДже – каза ми той и се усмихна.
- За нищо, ЙонгДже – отвърнах му аз и се засмяхме силно след това.
Той облече тениската, а аз бях просто... Леле, какво тяло имаше това момче, сякаш беше изваден от корица на списание! Останах без ума и дума. Нарочно му избрах по-тясна и прозираща, за да мога скрито да го гледам и да му се радвам вътрешно. Чудех се дали помни нещо от снощи. Така като го гледам – едва ли. А какво ли ще направи, когато си спомни? Силно се надявам да ме потърси пак. И по възможност да не е, за да ми иска обяснение или нещо от сорта. И аз съм човек, имам си нужди. А дори и не ги задоволих, само на него му беше хубаво! Добре, излъгах. И на мен ми хареса, макар че можеше и по-приятно да ми бъде, сещате се.
ЙонгДже седна отново на стола и заби поглед в тавана. Аз от своя страна седнах срещу него и го изучавах с поглед. Какво знам за него до тук:
1. Намирам го за невероятно красив и сексапилен.
2. Само 2 години по-голям от мен – това го прави 20% по-сексапилен в очите ми.
3. Пуши и пие – вече е 20000% по-сексапилен и съвършен.
4. Не говори много.
5. Има брат, по който пък най-добрият ми приятел е хлътнал.
6. Учи, студен е - умен е (предполагам).
7. От бедно семейство е.
8. Живее сам.
9. Пере си дрехите в обществена пералня.
10. Споменах ли колко е красив? И висок? И слаб? И красив? И сексапилен?
Мога да говоря за него още доста, а го познавам едва от… ден? Май съм хлътнал и аз наистина здраво. Е, какво пък – един път се живее! Мисля, че трябва някак да направя първата крачка.
- За какво си се замислил толкова, хубавецо?
- Хубавец? – повтори и се обърна към мен с широко отворени очи.
- Е, хубав си, спор няма. Я се виж – на 21 години си с перфектно тяло, красиво лице. Освен това си и висок.
- Хах, благодаря ти, ЙонгДже, и ти не ми отстъпваш – засмя се той и ме погледна право в очите. А погледът му… Ах, изгаряше ме отвътре. Идва ми да му скоча, да го съборя на земята и да го целувам ли целувам. А след това и други неща, разбира се.
- Щом си казал. – отвърнах и въздъхнах тежко – Мина ли ти махмурлука? Някакви спомени какво прави снощи? – попитах с леко закачлива усмивка (https://31.media.tumblr.com/f6f9cf5abc8b86ebd316584f81cf01b3/tumblr_inline_nazikgoKGS1s6y589.gif)
- Още не е напълно, все още имам леко главоболие. А какво съм правил снощи? Моля те, не ми казвай, че пак съм ревал за нещо. Когато се напия или плача или заспивам. Или и двете. – отвърна той и видях как изражението му се промени в леко уплашено.
11. Плаче, когато е пиян, и заспива след това. Понякога директно заспива.
- Да кажем, че заспа, без да кажеш и дума.
- Слава Богу… Последния път, когато се напих, плаках на рамото на брат ми и му обяснявах колко много го обичам и как не искам той да се занимава с глупости, не искам да се тревожи за неща, за който аз трябва да се тревожа само иии така…
- Ооо, и аз те обичам, батеее! – малкия се затича към него и го целуна по блузата. След него и вървеше и Техюнг с полуотворени очи.
- Явно и другите две спящи красавици са будни! – пошегувах се и потупах стола до мен, надявайки се полузаспалия Техюнг да види и да седне.
- Е, за какво си говорите? – малкия впери големите си очи в мен. Като се замисля, наистина много си приличат с ЙонгДже. Но той е малка и сладка негова версия. Явно за това Техюнг си го хареса – той си пада по по-сладки, докато аз ги предпочитам по… възмъжали? Да кажем просто по-големи от мен.
- За това как батко ти се напи снощи и не помни какво е правил и за това колко много те обича. – усмихнах се и подпрях главата си с ръце върху масата. Двете момчета пред мен бяха наистина сладки. И определено имаха наистина силна връзка по между си.  
- Оооо – ЙонгДу не се сдържа и пак целуна брат си по бузата и се сгуши в него. Той от своя страна се усмихна широко и го придърпа по силно към себе си, милвайки го нежно по главата. Как ми се иска да съм на неговото място някой ден, аххх…
- Ще ядем лииии… Умирааааам… - май Техюнг се събуди. Или по-скоро стомаха му го събуди. Ако зависеше от него щеше да спи цял век.
- Да, ей сега ще направя нещо. Палачинки? – попитах, ставайки от стола.
- Добре.
- Звучи вкусно.
- Просто ми дай да ям бързооооо… - още малко и щеше да се разплаче.
* * * * *
- Беше ми приятно момчета, ще се видим пак, нали? – каза Техюнг по-скоро на ЙонгДу, отколкото и на двамата, подпирайки се на вратата.
- ЙонгДже трябва да ти върне тениската – казах му аз и по бутнах по ръката.
- О, дори не бях забелязал. Е, значи ще се видим все пак.
- Да – отвърнаха двамата в един глас и всички се засмяхме.
- Чао, благодарим за всичко! – каза ЙонгДу и тръгна след батко си, който само ни кимна и излезе.
Техюнг затвори вратата след тях и ме погледна.
- Мисля, че съм влюбен.
- Аз също… - отвърнах му просто и влязох в кухнята пак. – А, това не е ли телефона на ЙонгДже? Или на ЙонгДу? Те май са с еднакви телефони.
- Ммм, на този е на ЙонгДже. На ЙонгДу е целия в розови сърчица. Видях го снощи, докато ми записваше номера.
- Явно ще се видим по-скоро, ЙонгДже - подшушнах си и се усмихнах глупаво.
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Пет Мар 20, 2015 7:05 pm

Че как няма да ми хареса. Аз за телефона залепена стоя докато чета и да не ми хареса, няма как. А за раздвоението просто пиши каквото ти харесва и както ти харесва. Не е нужно да пишеш от 2 гледни точки, и от 1 е позволено, но ако искаш да пишеш от две, просто стани ЙонгДже...или ЙонгДже...абе един от двамата. Ако имаш Facebook ще ми бъде приятно да си пишем и те моля да ми го дадеш. Продължавай все така.


Последната промяна е направена от vv на Съб Мар 21, 2015 8:06 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Пет Мар 20, 2015 7:40 pm

https://facebook.com/subaru1997 ето ^^
И само последно да вметна - до сега беше малко скучно, но все пак трябваше да ги запозная и т.н. Следващите глави ще гледам да са по-интересни (или по-скоро да има повече действие в тях) :3
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Чет Апр 09, 2015 10:46 pm

7 част:

С малкия тръгнахме от дома на Техюнг. През целия път до вкъщи той ми плямпаше колко бил мил тоя Техюнг, как приятелите му го наричали Ви, но накрая нервите ви избиха, заради ужасното главоболие и непрекъснатото му дърдорене.
- Не ми се прави на светец, видях ви тая сутрин! Снощи сте се чукали като животни, ЙонгДже ми каза всичко! Кажи си направо, че го харесваш и млъкни. Главата ми ще гръмне! - изкрещях ядосано и ЙонгДу чак подскочи.
- Добре де, извинявай. - сопна се и млъкна.
През остатъка от пътя до квартирата ми и дума не обелихме.
* * * * *
- Ти до кога смяташ да останеш тук? Мама и татко ще започнат да се притесняват. Я да взема да им звънна, не съм ги чу... - бутам тук, бутам там, но телефона го няма - Да си ми виждал телефона?
- Не е ли в джоба ти, по принцип не го вадиш често от там?
- Очевидно не е тук! Ох... Само това ми липсваше! - идеше ми да си оскубя косата. Къде може да е този телефон?
- Леле, ти го беше сложил на масата, но май не го взе след това - възкликна малкия и впери поглед в мен.
- Не, не, сигурен съм, че го взех... Или пък не съм... Ох, с това тъпо главоболие не помня какво правих снощи дори! - изръмжах и си забих главата в стената - Връщам се да проверя в дома на Техюнг. Ти стой тук и звънни на мама поне. - последното го казах когато вече бях в коридора.
* * * * *
малък бонус от автора - ЙонгДу:
- Ама... аз му имам номера, мога да звънна и да го попитам. Ох, бате... Опасен си, да знаеш! - малко тъпо се получи, едва ли не си говорех сам.
Реших, че все пак трябва да звънна на Ви да му кажа, че батко е тръгнал към тях.
- Ало, Ви, ЙонгДу е.
- Да, миличък, кажи какво има. И половин час не издържаш без мен.
- Ах, палавнико, обаждам се да кажа, че батко тръгна към увас да си търси телефона.
- А, да, ЙонгДже го взе за да му го върне и тръгна. Какво ще правим сега?
- Ох, дано да се видят по пътя. Иначе ще е много дълъг ден.
- Така е. А ти сам ли си? Ако искаш ела удома.
- Батко каза да стоя тук, ако искаш ти ела. - предложих закачливо и се надявах да дойде.
- Добре, миличък. Ей сега ще дойда.
- Добре Ви, чакам те. - и затворих.
* * * * *
ЙонгДже отново:
Чудя се какво ще правя, ако телефона ми не е в дома на Техюнг. Ами ако го намери някой, койтоне иска да ми го върне. Ами ако видят съобщенията ми или снимките. Ох, какво да правя!?
- А, ЙонгДже! Тъкмо теб търсех. - и като ангел, пратен лично от Бог, малкия ЙонгДже седеше пред мен с телефона ми в ръка.
- ЙонгДже! Ангелче! Съкровище! - прегрърнах го силно, а хората около нас започнаха да ни гледат странно. - Щях да припадна, когато видях, че телефона ми го няма, но ти пак се появи в точния момент. Не знам как да ти се отблагодаря!
- Спокойно, ето, вземи. Между другото, има един начин да ми се отблагодариш. - видях лека усмивка на лицето му, но нещо в нея не ми хареса.
- Само кажи и ще го направя! - бях му толкова благодарен, че бях готов на всичко.
- Ела удома, сам съм. Ще ми правиш компания.
- Хах, само това ли!? С най-голямо удоволствие ще дойда.
- Дано и след това да мислиш така.
- Какво искаш да кажеш? - имаше нещо много подозрително в думите му. За миг съжалих за това, което казах.
- Ще разбереш скоро.
...
avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Чет Апр 09, 2015 11:01 pm

Ахх...и аз искам да знам. Предполагам нещо палаво. Ако не те бях накарала скоро нова глава нямаше да има. Както по-рано ти казах: Минах покрива~. Ако бавиш следващата глава, отново почвай с турските сериали на ново за муза и после аз ще те врънкам.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by Agent Deer on Пет Апр 10, 2015 11:59 am

Господи, какво съм правила, че не съм видяла тази невероятна история по - рано!? И аз съм като някоя изгубена, заблудена овца хдддд! Толкова съм... айш, не намирам дума за това... Пък и Чой Йонгдже е тук... Какво ли е намислил малкия палавник... И аз искам да знам, макар че имам едно наум. Уникална история!!! Искам по най - бързия начин следващата част!
ПС: Нов читател на хоризонта!!! Харесва ми идеята ти и с радост и огромно желание ще я следя занапред! ♡♡♡


avatar
Agent Deer
VIP

Capricorn
Брой мнения : 396
Точки : 566
Join date : 12.03.2014
Години : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by suicide.is.painlesss on Нед Апр 19, 2015 1:12 pm

Тая сутрин намерих темата http://a-fanfiction.bulgarianforum.net/t1069-topic и прочетох какво са споделили останалите от форума в нея. Опитах се да си взема поне малко поука от написаното иии ето го резултата:

8 част - Choi YoungJae:

Скоро с ЙонгДже бяхме в дома ми. Уви, не бях сам - баща ми си беше удома по знайни и незнайни причини. Получи се доста неловка ситуация, която трябваше да избегна по възможно най-бързия начин. Първо трябваше сам да си отговоря на въпроса защо татко си беше вкъщи по това време. След това трябваше да измисля какво да го излъжа, за да не изгони ЙонгДже. И накрая, трябваше да измисля как да го разкарам за да останем само двамата. След около двусекунден размисъл, междувременно на който го поздравих и му представих ЙонгДже, стигнах до следните изводи:
1. Събота е – татко рядко ходи на работа в Събота.
2. ЙонгДже е по-голям от мен и е студент – мога да кажа, че ще ми помага за нещо, свързано с училище.
Оставаше въпроса как да го разкарам поне за малко.
- Ю ЙонгДже, приятно ми е – поздрави той и татко му кимна. Не че се усмихна одобрително или нещо от сорта, но определено не се ядоса. Или поне не привидно.
- Той е студент по право в Сеулския университет. Ще ми помага с един проект за училище, затова го помолих да дойде – казах веднага след него, с надеждата да не последват повече излишни въпроси от страна на баща ми.
- Студент по право, а? Ако успееш да оправиш успеха на сина ми, мога да ти предложа хубава работа във фирмата ми след като завършиш. Всъщност мога още сега, но ще си обикновен стажант. Само се постарай да му влезе нещо в главата. – татко май се върза на това за училище. Което всъщност не е толкова зле, защото значи, че ЙонгДже ще може да идва вкъщи по всяко време.
- Ъм… Да, ще се постарая! – отвърна той леко учуден. Слава Богу, че е умен и влезе в ситуацията. Ако беше някой друг, до сега щях да съм наказах, пребит и ревящ в стаята си.
- ЙонгДже – каза татко и двамата го погледнахме, при което дори камък като него се разсмя – Искам да кажа, сине, излизам по работа. След това ще взема майка ти и ще ходим на вечеря. Най-вероятно ще се върнем късно вечерта, да знаеш. – каза той и излезе доста бързо.
Днес определено имах късмет. Доста при това.
1. Видях ЙонгДже точно в момента, в който трябваше.
2. Татко го одобри.
3. Ще бъдем сами до вечерта.
(4. Обичам да правя списъци.)

* * * * *

- Това с баща ти беше малко неочаквано? – каза ЙонгДже, поглеждайки ме с леко повдигнати вежди – Нали каза, че си сам?
- Е, сега нали съм сам. Така де, с теб сме сами. – отвърнах аз и се засмях. От едната неловка ситуация на другата. Сега и на него ще трябва да обяснявам всичко.
- А какво беше това с училището. Не можа ли да измислиш нещо по-нормално? – усетих леко подигравателния му тон и така ми се прииска да го поставя на мястото му, но не го направих.
- Колко по-нормално от това? А и не излъгах напълно – имам нужда от малко помощ с един проект по фирмено право за училище. Освен това, баща ми току що ти предложи работа, при положение, че те познава от две минути, а ти пак недоволстваш?! – да си призная, леко ме изнерви. Опитах се да не го показвам, защото беше прекалено сладък, за да му крещя. А и бях по-малък от него, някак си щеше да е доста глупаво от моя страна.
- Разбирам – засмя се той – ами хайде да видим проекта. Мисля, че ще успеем да го направим както трябва. – предложи ЙонгДже, но точно сега не ми беше до проекта.
- Аз съм го започнал, ако имам въпроси – ще те питам. – опитах да приключа темата с тъпия проект по деликатния начин – Искаш ли нещо за пиене? Вода? Сок? Уиски? – последното го казах с огромна усмивка, граничеща със подигравателен смях.
- Мисля, че вода е добре. – отвърна той, смеещ се. Е, поне схвана шегата и не се обиди или нещо от сорта.
- Добре, ей сега идвам. Ти седни където ти е удобно. – излязох от стаята си и тръгнах към кухнята. Междувременно започнаха да ми минават доста палави мисли в главата. И всички те бяха свързани с ЙонгДже. Сега беше почти обед, трябваше някак да го накарам да се отпусне и да правим каквото трябва да правим, по възможност без той да помни след това. Мисля, че това е единствения начин да го накарам да бъде с мен, така че и аз да съм доволен, и той също. Другия вариант е да го изнудвам с нещата, които видях в телефона му, което също не беше лоша идея.
Налях две чаши вода и се върнах в стаята си. ЙонгДже си седеше все така спокоен и усмихнат на леглото ми. Ах, как исках да му скоча и да не го оставя до довечера. Май съм доста загорял.
Или хлътнал.
Май и двете.
Оставих чашите на бюрото ми и седнах до него, като не откъсвах поглед от устните му. Бяха толкова красиви и пухкави, като захарен памук, който ако не изядеш сега, на момента, ще се превърне отново в кристалчета захар. И ето, че изкушението надделя. Той се обърна към мен, предполагам за да види защо го зяпам така, а аз просто се надигнах леко и го целунах. Такъв съм си, искам ли нещо – имам го.
След като се отделих от него го погледнах, но никаква реакция от негова страна. Май беше доста объркан. Възползвах се от това и го съборих на леглото, като сложих краката си около него и се наведох. Не го целунах, само гледах как ще реагира. Но освен, че се опули и изчерви – нищо друго. Не ме избута от себе си, което беше добър знак, затова все пак го целунах. Но страстно. Облизах леко долната му устна, след това горната и накрая най-нахално си тикнах езика в устата му. И противно на всичките ми варианти за реакция от негова страна, той обви ръцете си около мен и задълбочи целувката още повече. Езиците ни си играеха, умът ми се изпразни. Остана само желанието ми да го усетя в мен.
Но тогава той се обърна и аз останах под него. Отдели се от мен, гледайки ме със поглед, който не бях виждал от сега у него. Гледаше ме яростно и същевременно в очите му се личеше желание. Изпитваше доста смесени чувства в момента, определено.
- Какво точно си мислиш, че правиш? – попита той на сантиметри от лицето ми, дразнейки ме с леко дрезгавия си ядосан глас.

avatar
suicide.is.painlesss

Gemini
Брой мнения : 206
Точки : 186
Join date : 05.10.2014
Години : 20
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by vv on Нед Апр 19, 2015 2:27 pm

Що не предопреди, че си го пуснала ма, жена? Нямаше да го забележа ако брат ми не ми ровичкаше в тела. (Но не се разминах само с откриването на нова глава, ами и няколко изтрити приложения!) Я сподели, музата просто връхлетя ли те, или пак почна с турските сериали? Просто питам, да знам дали и аз да почвам с тях. Ах...както и да е...много ми хареса. А ще ми хареси още повече ако довършиш и Teach My Brother About Sex. Чакам си го, да знаеш!


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 14
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [B.A.P/GOT7] YoungJae, YoungJae - ЗАВЪРШЕН

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите