A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by nana_99 on Вто Мар 10, 2015 11:23 pm

И всичко, което се върти в главата ми след това е..
КОЛКО Е УНИКАЛНО ЗА БОГА!!!
Мисля, че никога не съм се чувствала така с някой фик..толкова е...по моя вкус и така добре написано, описано. Всичко около страстта им..леле чак аз мога да го почувствам и признавам дразнещо влудяващо е...майко мила..наистина е уникално и това е всичко, което мога да кажа..
аз просто никога не съм оставала без думи, които да опишат какво съм харесала и колко много обичам даден фик, но ето че се намери и такъв, който направо да ме вземе дар слово..просто е ИДЕАЛНО!!!
И ...хапчето, Кибум не пи хапчето...това значи ли бебче??
Боже..сърцето ми, разтапям се от кеф..нямам търпение за некст!!!


       Be yourself ~        
avatar
nana_99
VIP

Libra
Брой мнения : 1748
Точки : 596
Join date : 12.07.2013
Години : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Mell_K~Chu on Сря Мар 11, 2015 2:35 am

:111 34: :111 19: :111 39: Аз........Аз ЖИВА ЛИ СЪМ? *опипва лицето си* Да? БОЖИЧКО .... Защо толкова обожавам ДжонгКий? ЗАЩОТО СИ ГИ ПРЕДСТАВЯМ ..и то във всички фикове. Е почти всички... хд Просто...подлудяват ме и не искам никак ама никак да свършва този фик..пък ако свършва ти каза, че може да има 2 Сезон иии ще ме направиш най-щастливата на света (може би, ако не съм след Надето хд) Такам...описанието беше с две думи - БОЖЕСТВЕНО И ПРЕВЪЗХОДНО ! Искам много бързо да качиш следващата глава и да... знам кога. хд Очаквам го с нетърпение, какво ли ще стане? о.о *x* Хайде бързо некст. :111 41:


avatar
Mell_K~Chu
VIP

Aries
Брой мнения : 888
Точки : 1503
Join date : 11.11.2014
Години : 23
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by bloodthirsty~ on Сря Мар 11, 2015 9:05 am

Прочетох всички глави наведнъж.
Не знам, аз... шокирана съм, не знам какво да кажа. Ще се въздържа да не изкрещя. Истерясвам. За Бога. Няма никакъв смисъл това, което казвам, но... мислех си, че съм чела вече един възможно най-хард и описан смът, НО това изби всичко друго. ЩЕ ПОЛУДЕЯЯЯЯ



avatar
bloodthirsty~

Брой мнения : 208
Точки : 0
Join date : 19.11.2013
Местожителство : София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by desityyy on Сря Мар 11, 2015 9:56 am

Осма глава:Обичам те

 Вие не сте хора… Може да погледнете в огледалото и да заявите, че сте хора. Може да си казвате, че външният вид е всичко, което има значение. Но не е така. Вие сте животни. Създадени в лаборатория, създаване, предизвикано от човека, и ще служите на тези, които са ви създали. Наши инструменти. Нищо повече…
Jong се взираше в тавана, докато държеше Kibum в прегръдките си. Главата му бе отпусната на гърдите му, а тялото му бе обвито около неговото.Kibum беше като котенце — решен да бъде възможно най-близо до него в съня си, като се бе извил към тялото му с въздишка, преди да се предаде на умората преди няколко часа.
Jong не беше човек. А животно, което го бе нападнало на стълбите. Тялото му покриваше неговото, сякаш предаваше чувството му за човечност. Неговата вяра, че е човек, а не животно.
Шип.
Jong затвори очи, когато го заля горчивина.
Той потисна тръпката от чиста страст при спомена за усещанията.
Мили боже, удоволствието! То се различаваше от всичко, което някога би могъл да очаква. Израстъкът бе толкова силно чувствителен, пулсиращ, туптящ от насладата на оргазма, докато изливаше спермата си в Kibum.
Jong въздъхна тежко и направи гримаса заради ерекцията, която още го измъчваше. Имаше чувството, че никога няма да получи достатъчно от усещането на нежния му вход — с или без разгонването.
Ръката му погали косата му, пръстите му се заплетоха в меките кичури, докато той се наслаждаваше на усещането Kibum да лежи до него.
Той беше топъл. Истински. Той беше подарък, какъвто той никога не си бе представял, че ще получи.
И го харесваше.Jong знаеше, че Kibum изпитва към него поне малко привързаност, макар може би не толкова, колкото той изпитваше към него. По дяволите, беше се влюбил в Kibum през първите месеци, откакто се бяха запознали. Знаеше, че е любов. Знаеше, че чувството за притежание, радостта и чистата наслада, която намира в него, не може да бъде друго.
Искаше да го сграбчи, да стегне ръцете си около тялото му и да го държи завинаги. Но знаеше, че реално погледнато, това е невъзможно. Можеше да го прегръща само сега и да види как ще реагира той, когато се събуди.
А тази част го ужасяваше.
Щеше ли да бъде отвратен?
По дяволите, разбира се. Кой нормален, разумен човек би могъл да приеме така лесно нещо толкова животинско? Толкова извън границите на онова, което той знаеше, че е човешко?
Jong усети как Kibum се премести към него и потисна ръмженето от нетърпелива страст, когато кракът му се плъзна по бедрото му, а коляното му почти докосна стегнатата плът на скротума му.
Мили боже, Kibum го правеше необуздан. И той не винеше разгонването. Той знаеше какво ще му причини още от първата му конфронтация с него.
Kibum въздъхна в гърдите му, тихият, лек звук накара сърцето му да се свие, когато ръката му погали корема му, плъзгайки се нагоре към гърдите му и обратно.
Jong замръзна, дъхът му почти секна, когато Kibum повтори действието си, а тялото му се стегна.
— Какво ти се е случило? — Пръстите на Kibum проследиха почти невидимата редица от белези, пресичащи гърдите му.
— Обучение. — Jong се надяваше, че ще остави тази тема. Молеше се да го стори.
— Какъв вид обучение? — Kibum се надигна достатъчно, за да отвори сънливите си очи, въпреки че погледът му бе ясен както винаги.
Jong бе готов да се обзаложи, че Kibum докарва баща си до лудост.Той беше прекалено любопитен, прекалено независим и прекалено настоятелен за отговорите, които искаше.
— Просто обучение,Kibum — отвърна най-сетне Jong.
— Понякога не бях съвършеният малък войник, който трябваше да бъда.
Младият мъж чу огорчението, което стягаше гласа му и трепна при звука.
Пръстите на Kibum се раздвижиха по грапавите белези отново, а погледът му се насочи към него. Поглед, изпълнен с гняв. Намерението му не бе да го ядосва. Искаше само да го предпази от това, което бе познал през тези години. Нямаше причина той да разбира жестокостите и безпощадността на онези, които го бяха създали.
— Надявам се да са мъртви. — Ръмженето,което Kibum издаде го изненада, както и кръвожадната ярост в красивите му очи, докато се взираше в него.
— Който и да е сторил това, надявам се да си го убил.
Jong го бе направил. Но това не бе нещо, с което се гордееше.
Гордееше се с този малък знак на притежание от негова страна обаче.Kibum беше ядосан заради него, а не на него.
— Свърши. Това е всичко, което има значение. — Jong докосна бузата на Kibum, изумен от него, точно толкова, колкото бе от първия миг, в който го бе зърнал.
Kibum изсумтя при думите му, което не го изненада особено, тъй като изражението му показваше несъгласието му с него.
— Имам нужда от душ. — Kibum най-сетне се отдръпна от него, движенията му бяха колебливи.
— Ще ти покажа банята и ще ти дам да облечеш една от моите ризи. — Той стана от леглото, обърна се и го вдигна  на ръце.
Kibum се хвана за раменете му, като погледна нагоре към него изненадано.
— Много си деликатен. — И лек като перце. — Може би трябва да опиташ вана за облекчаване на болезнените усещания. В скрина имам соли, които ще те накарат да се почувстваш по-добре.
Jong бе предложил гореща вана вместо душ, за да премахне болката, както и да даде малка отсрочка на нарастващата възбуда.
— Също така съм и гладен — информира го Kibum. — Но не искам някои от онези гадни бисквити, изобщо. Искам малко истинска храна.
Jong го пусна в банята и погледна надолу към него объркано.
— Като например?
— Ще се обадя на госпожа Chei. Тя ще изпрати един от своите доставчици. — Kibum огледа огромната баня, преди да го погледне отново многозначително.
Една покана да излезе. Това бе нещо, което бе трудно да се пропусне. Но все още не.
— Кажи ми какво искаш, ще изпратя един приятел да вземе за двама ни — предложи Jong вместо това.
 — Засега бих предпочел да не допускам никого, когото не познавам, в къщата.
Лека тръпка премина през тялото на Kibum, когато той извърна поглед настрани за миг и въздъхна тежко.
— Добре. Мога да разбера това.
Jong изслуша внимателно ястията, които Kibum искаше да поръча, потискайки усмивката си. Бяха достатъчни да нахранят цяла армия. За щастие, имаше почти перфектна памет.
— Изкъпи се. Аз ще се обадя на Yunho да донесе поръчаната храна. Докато приключиш, ще бъде тук.
Можеше да подуши надигащата се в него възбуда и искаше Kibum да има време да се наслади на храната.
— Благодаря. Сега излез. — Kibum му махна с изящен жест на пръстите си.
— Не ми трябваш тук точно сега.
Устните му се извиха от раздразненото му изражение, но направи това, което му каза. И се молеше. Молеше се да му прости заради животното, което бе, а не човека, от когото знаеше, че се нуждае Kibum.
— Трябва да си отида до вкъщи за малко дрехи и вещи. — Kibum намери пижамата  и халата си в пералното помещение, сгънати прилежно върху сушилнята, след като бяха изяли донесената китайска храна.
Гладът му бе заситен, но това бе всичко. Непрекъснато нарастващата страст, надигаща се в тялото му, беше на път да го подлуди. Тя караше гърдите му да туптят, а пенисът му да се възбужда. И го болеше за целувката на Jong — буквално.Kibum бе сигурен, че няма наркотик, който да е по-пристрастяващ от неговата целувка.
— Още не можеш да напускаш къщата, Kibum. — Тонът му не търпеше възражение.
Добре, един мъж може наистина да бъде секси, когато е доминиращ, особено този мъж. Но Kibum просто не беше в настроение за това. Искаше да бъде обладан, но проклет да бъде, ако го помолеше да го стори. И тъй като знаеше, че той може да помирише възбудата му, знаеше, че е много добре запознат с глада, надигащ се в него.
Kibum се обърна внимателно, държейки сгънатите дрехи до гърдите си.
— Много лошо. Имам нужда от чисти дрехи и време да помисля…
Горчива усмивка изви устните му, а в погледа му се отрази яростна болка.
— Времето за мислене беше преди да решиш да приемеш целувката ми.
Kibum поклати глава при гнева в гласа на Jong.
— Не за това — информира го Kibum гневно.
— Трябва да разреша някои неща,Jong. Това промени живота ми, знаеш го, и аз го знам. Има и други неща, които участват, освен ти и аз, и това разгонване, или както там го наричаш.
Разгонване? По-скоро ад. Това го убиваше.
— Тогава се погрижи за тях по телефона — не се предаваше Jong.
Господи, защо не бе обърнал внимание на предупрежденията на съвършено мъжката му упоритост, които бе зърнал през последните месеци? Той изглеждаше непоклатим като камък.
— Нуждая се от дрехи. Лаптопът ми…
— Няма да имаш време да носиш дрехи или да работиш… — Jong тръгна към Kibum, очите му потъмняха от страстта, блестяща в погледа му.
— Ще бъдеш щастливец, ако имаш време да ядеш.
Коремът на Kibum се стегна щом чу ръмженето в гласа му, когато той се протегна, взе пижамата и халата от ръцете му и ги остави обратно на сушилнята.
— Искам да те взема в леглото този път. — Пръстите му се заплетоха в косата му, когато Jong дръпна главата му назад, а лицето му се сведе, сякаш щеше да го целуне.
Като че ли Kibum бе толкова лесен.
Но Kibum не го интересуваше колко възбуден е или колко болезнена става възбудата. Нямаше просто така да се подчини и да приеме всичко.Той може да не беше  с ясна преценка за това нещо с чифтосването, но все пак притежаваше разум.
Преди Jong да успее да го спре,Kibum се завъртя настрани от него, мина през вратата и премина през кухнята към фоайето. Нямаше да се опитва да излезе през задната врата. Но може би имаше шанс да стигне до собствената си къща, преди Jong да го спре на предния двор. Леден дъжд и всичко останало.
— Kibum! Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?
Той мина пред него, преди Kibum да стигне до вратата, и се взря в очите му безмълвно, докато Kibum потискаше желанието си да го ритне.
— В моята къща — напомни му Kibum. — Забрави ли? Дрехи? Лаптоп?
— Не. — Грубото ръмжене изпрати тръпки нагоре по гръбнака на Kibum, а пенисът му атакуван от спазми. Проклет да е. Един мъж не би трябвало да има толкова вроден секси глас.
— Jong, ти си с впечатлението, че това твое разгонване по някакъв начин ти дава права, с каквито не разполагаш. — Kibum смушка с пръст гърдите му, притискайки упорития мъжки мускул, който не помръдна и сантиметър.
Свирепа напрегнатост стегна изражението му, придавайки му опасен, хищнически вид.
— Ти си моята половинка. Мое право е да те защитавам. — Той изръмжа думите, повдигайки устната си, за да покаже страшните си бели резци.
— Навън е ден,Jong — посочи Kibum, сякаш говореше на малко дете. Понякога мъжете не се влияеха от нищо друго. — Аз съм в безопасност, скъпи. Просто ще мина през моравата.
— Няма. —Jong пристъпи към него.
И Kibum, разбира се, отстъпи назад.
Изражението на лицето му го увери, че той вече е приключил с пренебрегването на възбудата му и сега е готов да направи нещо по въпроса. Разбира се, ерекцията, опъната под широките му спортни панталони, до голяма степен  уверяваше Kibum в това.
— Jong, тези мъжкарски тактики започват да ми писват — озъби се Kibum, раздразнението му нарастваше. — Не ми харесват.
— Е, и? — Устните му се извиха в подигравателна усмивка.
— Кажи ми, половинке, как ще го спреш?
Хладна мъжка увереност белязваше чертите на лицето му.
— Наистина ще те нараня — измърмори Kibum, чувството на неудовлетвореност бушуваше в него, защото знаеше, че не би могъл да стори това нещо.
Щеше да се обади на братята си.
Но това не би било наистина справедливо. Нали така?
Не, реши той, с това трябваше да се справи сам.
Kibum отстъпи отново, когато Jong се приближи, а очите му се присвиха към него.
— Все още не съм готов да правя секс с теб — заяви властно, като се опита да избяга във всекидневната.
Jong се усмихна. Порочната, чувствена усмивка накара членът му да се възбуди до краен предел. Проклет да е.
— Не си ли? — Jong го дебнеше през голямата стая, а погледът му пробягваше по тежките мебели, привлечен от изчистените мъжки линии и почти болничната стерилност на обстановката. Нямаше дори една картина.
— Не. Не съм.-отсече ясно Kibum
О, но беше. То туптеше във вените му, пулсираше в гърдите му. Гърдите му бяха стегнати от желание,а членът му пулсираше от копнеж.
Jong спря, когато Kibum мина покрай тежката маса за кафе от черешово дърво, наблюдавайки го предпазливо.
— Ти ме караш да искам да се усмихвам — прошепна Jong тогава, а очите му бяха пълни с топлина, с желание.
— Дори и упорит, колкото си, ме караш да искам да се усмихвам.
Сърцето на Kibum се разтопи. Сега как, по дяволите, щеше да отстоява становището си, когато той му говореше подобни неща?
— Сега не е време за забавление, Jong — отсече Kibum гневно.
— Но аз искам да ти бъде хубаво. — Jong използва опияняващ като уиски и леко дрезгав като ласка глас, и това бе прекалено въздействащо върху спокойствието на Kibum. 
-Искам да ти бъде много хубаво,Kibum. Искам да те положа на това канапе, да разтворя прекрасните ти крака и да ти покажа точно колко хубаво може да ти бъде. Не би ли искал това, скъпи?
Температурата в стаята скочи на сто градуса.Kibum усети потта по тялото  и по челото си, а гладът го разкъсваше на парчета.Kibum не побягна, когато Jong заобиколи масата. Наблюдаваше го, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило с волята му, със силата му и с решителността му да не позволява този мъж да го спечели толкова лесно.
Но той го направи. Не с думите си. Или с намерението си. Беше копнежът в очите му, уязвимостта и радостта, която блестеше там, когато Kibum го посрещна.
— Наистина ще ти се ядосам един от тези дни — предупреди го Kibum, когато той пристъпи по-близо, обгради  го и ръката му се плъзна под косата му, за да улови врата му.
— И не ме хапи отново. Просто е прекалено откачено.
Kibum усещаше как раничката пулсира, болезнено чувствителна.
— Оплакваш се от ухапването, не от шипа? — Небрежният тон на гласа му не бе повлиян от напрегнатостта на тялото му.
— Ами, да. — Kibum прочисти гърлото си нервно. — За шипа мога да ти простя. Но ако братята ми видят това ухапване, ще ти сритат задника. Предпочитам да си останеш цял.
Той се загледа в Kibum замислено.
— Мисля, че шипът ти хареса. — Jong наведе глава, а езикът му погали малката раничка от ухапването. — И ухапването също,Kibum.
Kibum потръпна, когато езикът на Jong го одраска, изпращайки вълни от удоволствие по цялото му тяло.
— Може би — изпъшка от наслада Kibum, оставайки неподвижен, а ръцете от двете страни на тялото му се свиха в юмруци, за да не го докосне и да не наруши усещането, което чувстваше как се обвива около него.
— Ела тук, скъпи. — Jong го придърпа в ръцете си, като не му остави друг избор, освен да вдигне своите, а дланите му се плъзнаха към врата му, към великолепната грива на косата му.
— Нека видим колко много ти харесаха тези две неща.
Главата му се сведе, устните му покриха неговите и Kibum бе изгубен. Знаеше, че е изгубен. Захвърлен в една буря от чувствена топлина, деликатно ароматизирана от хормона, който започваше да нахлува във вече подготвените му сетива.
Kibum простена в устата на Jong и устните му се разтвориха, приемайки езика му, притегляйки го във вътрешността. Диво ръмжене завибрира в гърлото на Jong.
Ноктите на Kibum се забиха в раменете му, одраскаха плътта и го погалиха на свой ред, когато дланите му обхванаха хълбоците му и го повдигнаха към бедрата му.
Kibum осъзнаваше неясно, че той го премества, полага го по гръб на възглавниците на претрупания диван и се намества над него.Jong избута ризата от гърдите му, но нито един от двамата не прекъсна целувката за достатъчно дълго време, за да разкъса дрехата. Но по някакъв начин бе свалил панталоните си.
Kibum усещаше пениса му, твърд и тежък, до бедрото си, а ръцете му блуждаеха по чувствителното му тяло. И двамата стенеха, звуците на удоволствието им се смесваха, сливаха се, когато Jong го повдигна към себе си и широката главичка на ерекцията му се притисна към хлъзгавия, готов вход.
— Kibum… — Дрезгавият, грапав глас прониза сърцето му, когато Jong откъсна устни от неговите, надигна глава и се взря в него с очи, които сякаш бяха разтопени от емоция.
О, Господи, обичаше го. Всичко в него. Всяка частица от него.
— Сега — прошепна Kibum, когато той спря. — Обичай ме, Jong. Моля те…
Той направи гримаса и устните му се изтеглиха назад от зъбите му в диво ръмжене, докато гледаше Kibum изненадано.
— Не знаеш ли,Kibum? — Усмивката му бе горчива. — Нима не знаеш колко много те обичам?
Kibum щеше да го отблъсне или поне да му изкрещи, задето го казва с такава безнадеждна болка. Но той избра този момент да започне да се притиска към него, разтягайки стегнатите му мускули, докато проникваше вътре в него.
Kibum го изпълни гореща, агонизираща топлина. Удоволствието беше бързо като мълния, изгаряше всяка клетка на тялото му, докато той трепереше над него.
Кибум усещаше как члена на Jong потъва  сантиметър по сантиметър навътре в него, точно както бе превзел сърцето му. Малко по малко той го разтвори, изгаряйки го не само с удоволствието, но и с изключителната нежност, с която действаше.
— Бих умрял за теб — прошепна в ухото му Jong, скривайки изражението си във вратът на Kibum, докато той се обвиваше около него, а ръцете му бяха впити в косата му.
— Нима не знаеш, че сега живея само за теб,Kibum. Сега и завинаги.
Jong проникна докрай в измъчените му дълбини, притискайки се силно, преди да се отдръпне със същото агонизиращо темпо, което бе използвал при навлизането.
— Jong. — Kibum захапа ухото му. Той го правеше див, караше сърцето му да пламти, изпращайки тялото му в разтърсващи тръпки на удоволствие.
— Просто живей за мен — задъха се Kibum. — О, господи! —Jong се тласна в него бързо, след това се изтегли назад бавно, крадейки дъха и мислите му.
— О, скъпи, не съм приключил с теб. — Гласът му бе толкова див, толкова кадифено груб, че почти накара Kibum  да свърши.Дъхът заседна в гърлото му, когато пениса му стигна своя връх от наближаващия екстаз.
Jong се облегна назад, а коленете му се притиснаха към дивана, когато обви краката на Kibum около бедрата си. Вече със свободни ръце, той го повдигна към себе си и го задържа до гърдите си, докато се взираше в шокираното му лице.
— Свали ризата.
Пенисът му пулсираше вътре в Kibum.Входът му го засмукваше с възторжена алчност, а той се притесняваше за ризата му?
— Веднага. — Гласът на Jong се втвърди, а погледът му стана упорит.
— Няма да ти дам това, от което се нуждаеш, докато не го направиш, Kibum.
Ръцете на Kibum се смъкнаха от врата му, уловиха ризата и започнаха да се борят да я измъкнат през главата му, когато едната му длан обхвана хълбока му и го повдигна няколко сантиметра от дебелото копие на члена му. След това го пусна и отново се тласна силно и дълбоко вътре в него, когато Kibum проплака от замаяно желание.Ризата премина през главата му, след което Kibum продължи да се опитва да освободи ръцете си. Най-сетне успя, дланите му се насочиха отново към раменете му, а краката му се стегнаха около кръста му, докато се бореше да го накара да се движи вътре в него.
— Jong, ще те одера жив, ако продължаваш да ме измъчваш. — Kibum бе сигурен, че жалкото скимтене в гласа му не носи заплаха. Но той би трябвало да го познава достатъчно добре, за да знае, че той ще удържи на думата си. Може би.
Jong се засмя.
— Дръж се. Отиваме в леглото.
— Леглото? — Очите на Kibum се разшириха ужасено, когато той се раздвижи лесно на дивана.
Kibum потръпна, тъй като пенисът му помръдваше при всяко движение.
— Чух това последния път. — Задавената му въздишка почти се превърна в скимтене от възторг, когато пенисът му започна да влиза и излиза от него с всяка стъпка.
 — Тези стъпала… — простена Kibum от усещанията на движенията във вътрешността му. — Не са много удобни.
— Ние ще ги направим. — Jong звучеше прекалено самоуверен. Прекалено решителен.
Мили боже, той щеше да го убие.
Kibum се кълнеше, че ще го направи. Знаеше, че ще го направи.
— О, господи, Jong!Jong, не мога да го понеса. — Kibum крещеше името му, когато той започна да изкачва стъпалата с бързи, резки крачки.
Пенисът му се тласваше вътре в него, отнемайки му дъха, преди да се отдръпне назад и миг след това силно да се тласне отново в тялото му.
Ноктите му се забиха в раменете му, от устните му се откъснаха отчаяни викове, когато стегна краката си около хълбоците му, опитвайки се да се задържи.
Първият оргазъм го връхлетя на шестото стъпало. На дванадесетото Kibum трепереше и се гърчеше  в ръцете му, когато втората кулминация открадна дъха и разума му.
Едва осъзнаваше, че Jong е стигнал до леглото, когато го положи по гръб, сграбчи ханша му и започна да го води към третия, унищожителен оргазъм.
Kibum се изви, дъхът напусна тялото му внезапно, когато усети освобождението му да го разкъсва. Шипът набъбна яростно под главичката на пениса му и се притисна в деликатния сноп от нерви. Той пулсираше, галеше и го накара да полети в един оргазъм, който нямаше начало и край. Съществуваше единствено Jong, който го държеше, а зъбите му одраскаха раничката, която му бе оставил по-рано, преди отново да се забият в плътта, и тъмната забрава да го погълне.
— Обичам те. О, господи, Jong, обичам те… — Кадифената тъмнина се затвори около него, когато думите се освободиха шепнешком, сърцето му разцъфна, а душата му сякаш се надигна, потръпна и се отвори, за да приеме тази част от Jong, която Kibum знаеше, че дори смъртта не може да открадне.
avatar
desityyy
Banned

Capricorn
Брой мнения : 144
Точки : -1
Join date : 16.12.2014
Години : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by ~*Mini*~ on Сря Мар 11, 2015 10:59 am

Не, не, не официално ти ме уби..Последните 2 глави ги прочетох на един дъх*май се разтекох под чина ;д* Смутовете ти са...те са...главозамайващи, умопомръчителни..направо не знам как да се изразя вече. Още от първата глава се възхихавах на описанията ти, но не съм се и замисляла какво ще е при смут...направо ме разби на хиляди частицуи, сериозно...Едно огромно браво..ще чакам НЕКСТ-а с нетърпението, с което един ученик чака края на учебния ден. >.< <3 <3 <3


Beauty is everywhere>.<
avatar
~*Mini*~

Pisces
Брой мнения : 608
Точки : 232
Join date : 27.02.2014
Години : 21
Местожителство : Пловдив

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by vv on Сря Мар 11, 2015 11:24 am

Не знам...не знам. Глътнах си граматиката. Докато четях бях на тръни. Просто...това...ох не мога. Искам некст. *.*


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 15
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by pcdludafenka on Сря Мар 11, 2015 4:18 pm

еее,браво бе...супер е!!и аз нямам думи :D <333 дано има нова част скоро!!!!


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Bling`sFOX~ on Сря Мар 11, 2015 4:30 pm

Добре. Ами разгонването? Хапчето? Зачеването? Кибум не пи хапчето...нима няма да надуе коремчето?


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4187
Точки : 2647
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by YehetAngel on Сря Мар 11, 2015 4:33 pm

Аз....ъъ..майко мила, нямам думи ;-; това ... беше просто велико :3 аз не знам какво друго да кажа, защото си загубих граматиката и умът 0-0 некстт *-*
avatar
YehetAngel
VIP

Брой мнения : 772
Точки : 1736
Join date : 19.04.2014
Местожителство : somewhere in the rainbow

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by nana_99 on Сря Мар 11, 2015 4:51 pm

ОМГГ..
Ами не знам какво да кажа...просто е повече от УНИКАЛНО..
вече наистина се довърших с този фик..без думи..ама наистина
.............................
Какво да кажа като то си е перфектно, просто какво друго да добавя...хъх..СТРАХОТНОО е!!!


       Be yourself ~        
avatar
nana_99
VIP

Libra
Брой мнения : 1748
Точки : 596
Join date : 12.07.2013
Години : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by bloodthirsty~ on Сря Мар 11, 2015 7:28 pm

Боже.
Мой.
Не е истина.
Ноусблийднах.
Некст.
НЕ МОГА.



avatar
bloodthirsty~

Брой мнения : 208
Точки : 0
Join date : 19.11.2013
Местожителство : София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Mell_K~Chu on Чет Мар 12, 2015 4:04 am

Омона, чинча? ... Този фик ме кара ...ох не знам. :111 39: Великолепен е просто и го обожавам. <3 Със сигурност искам следващата глава, толкова бързо, все едно е "охлюв" Шегувам се, искам го много бързо като... мм Соник? :D Както и да. Некстче! :111 41: :111 42:


avatar
Mell_K~Chu
VIP

Aries
Брой мнения : 888
Точки : 1503
Join date : 11.11.2014
Години : 23
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by desityyy on Чет Мар 12, 2015 9:22 am

Девета глава:Страх и възбуда

— Просто съм уморен, татко. Вечерях навън с един приятел миналата вечер и цялата тази работа, която имам. Просто си мисля, че би било най-добре ти и момчетата да дойдете, след като спре дъждът. Знаеш как цапат кухнята ми, когато навън е мокро…
Jong слушаше как Kibum върти една и съща песен на баща си по-късно на следващата вечер, че дори той не би му повярвал.
Неговата чувствена, сексапилна малка половинка бе дал на баща си извинения, които дори той, който нямаше опит с родители, никога не би опитал.
Какво го караше да мисли, че този нежен, сладък тих глас може да заблуди някого?
— Ти си луд!промърмори Jong, игнорирайки го, когато Kibum му махна с леко грациозно движение на ръката.
След два дни секс, които би трябвало да са го убили, в пози, които не бе опитвал в целия си сексуален живот,Jong дори бе склонен да бъде доста предубеден в негова полза. Но сладкият, захаросан и невинен тон го накара да извърти очи към Kibum, преди да му се намръщи свирепо.
— Какво? — попита само с устни Kibum, стрелвайки го с раздразнен поглед, преди да насочи вниманието си обратно към разговора, който водеше с баща си.
Като се има предвид факта, че братята му бяха бивши агенти от Специалните части,Jong се съмняваше баща му да е глупак. И все пак, тук беше неговата независима, борбена половинка, полуизлегната в леглото му, гола, без нищо друго, освен тънкия чаршаф, които да го покрива, и плетяща извинение, което го накара да трепне болезнено.
Кичури от черната му коса падаха върху зачервеното му лице,тъмните му очи блестяха от раздразнение и имаше куража да стои там и да се опитва да излъже баща си по този начин.
Kibum беше уморен. Не беше в настроение да готви. Братята му цапаха…
Даваше му почивка. По дяволите, даваше му сила, защото имаше чувството, че яростта на един баща плюс синовете му щяха да пристигнат на прага му и да провалят грижливия план на Changmin за залавянето на дресьора и директора.
— Да, татко, знам колко ще се подразнят като разберат, че трябва да почакат, но точно сега дворът ми прилича на блато и те не могат да направят нищо, дори да искат. Просто искат безплатна храна, а аз съм зает.
Kibum  се цупеше. Сериозно се цупеше. Какво се бе случило с независимия „аз го правя по моя начин или по никакъв“ Kibum,които Jong познаваше? Той поклати глава и прокара пръсти през косата си, докато се опитваше да измисли начин да оправи това, преди семейството на Kibum да стане негово главоболие.
Нямаше как да спре.Jong направи жест, сякаш прерязва гърлото си, намръщвайки се към Kibum предупредително. Без никакъв ефект. Всичко, което получи, бе гневен поглед в отговор.
Този поглед накара пениса му да се втвърди. Всичко, което трябваше да направи Kibum, бе да си помисли да му се противопостави и този упорит орган се надигаше за живот. По дяволите.Kibum го убиваше.Но какъв по-добър начин да си отидеш от този свят.
Jong щеше да се засмее при тази мисъл, ако Kibum не бе избрал този момент да каже на татенцето с онзи сладък невинен тон, че ще работи цяла вечер.
Това бе достатъчно да го накара да изпъшка тихо.
— Да, татко, обещавам да съм предпазлив и да заключа вратите и прозорците за през нощта. — Обещанието бе направено с почти автоматичен тон.
— Давам ти дума, че единствените диви животни, които ще пусна, ще са четириноги. Не че съм виждал някакви напоследък. — Kibum се ухили дръзко на собствените си думи, като намигна на Jong.
Той наистина е луд!Jong израмжа тихо, оформяйки с устни думите, а Kibum само извъртя очи. Кой мислеше, че ще повярва в това?
— Днес не е ден за печене на хляб — прозя  се Kibum, след като приглушеният звук от дълбокия глас на баща му спря да говори.
 — Освен това съм зает. Те могат да почакат ден или два. — Kibum се сгуши по-дълбоко във възглавниците, намръщен, докато Jong го гледаше с почти сляпо очарование.
Kibum всъщност беше убеден, че сам е предизвикал това.Jong можеше да го види по лицето му. В тона на гласа на баща му, чу друга история. Не можеше да чуе думите, само живия тон и почти войнишката твърдост.
Kibum щеше да го погуби. Неговото обучение беше отлично, но трима агенти от Специалните части от величината на тези, които бяха помогнали за освобождаването на Зверовете от дресьорите на Борда и войниците, не биха били по никакъв начин лесни за побеждаване. Особено като се има предвид, че не можеше да убие семейството на половинката си.
— Да, татко, обещавам да си почина и да ти се обадя утре — отговори Kibum с помирителен тон, който беше толкова отвратително сладникав, че накара Jong да се запита дали вечерята му ще успее да се задържи в стомаха му.
Отбеляза си мислено никога да не позволява да бъде подведен от този тон на гласа му .
Когато Kibum най-сетне затвори телефона,Jong го погледна строго.
— Надявам се, не вярваш, че си ги заблудил — изръмжа той яростно.
— Сега цялото ти семейство ще разпердушини квартала, за да те търси.
— Не ставай глупав. — Kibum се изсмя на предсказанието му.
 — Първо ще дойдат тук. Не мисля, че ти се доверяват напълно. Нещо, за което не са в състояние да намерят достатъчно информация за него. — Kibum размърда фино извитите си вежди неприлично.
 — Бил ли си лошо момче,Jong? Укриване на документи и други такива?
Kibum се размърда под чаршафа, опря длани на матрака и се наведе по-близо към него, а в очите му танцуваха блестящи искри на веселие, когато го дари с лека, предизвикателна усмивка.
— Трябва ли да те напляскам, задето си лош сега?
Jong смръщи вежди. Пренебрегна болката в пениса си. Нуждаеше се от душ и храна или щеше да рухне от изтощение.
— Ти? Аз смятам да те напляскам по-късно. — Jong го посочи с пръст подчертано и решително.
 — Някой трябва да те научи да не си играеш такива очевидни игри с някои, които те познават прекалено добре.
— Да. Добре. — Kibum имаше дързостта да му се изсмее. — Не си играех с татко. Той може да вижда право през моите лъжи. Всичко, което казах, беше истина…
— По заобиколен начин — изсумтя Jong.
— Как мислиш успях да се измъкна от къщата му? — Kibum се отпусна обратно на възглавницата, а чаршафът се смъкна от гърдите му и откри твърдите му изкусителни зърна.
— Но ти можеш да ме накажеш, ако искаш.
Kibum ставаше прекалено самоуверен в способностите си да го докара до пълна лудост.
Накрая Jong просто вдигна ръце, стана от леглото и тръгна към вратата на банята. Ако ще трябваше да се бори с братята му, не искаше да мирише на секс, когато го прави.
— Отивам да си взема душ — отсече той. — Имам чувството, че може да не съм подготвен за посещението на семейството ти, което трябва да изтърпя. А ти създаваш проблеми, Kibum. В един от следващите дни, това ще се върне и ще те плесне по задника.
— Наистина? — В изпълнения му с веселие поглед проблесна интерес.
-Обзалагам се, че ще ме накара да се подмокря.
Jong изсумтя.
— Не се и съмнявам, малко дяволче.
И преди тялото му да вземе връх над разума,Jong се насили да влезе в банята и затвори вратата след себе си, за да не се присъедини към Kibum в леглото.
Когато пристъпи под водата, от която се издигаше пара, той си отбеляза да се свърже с Changmin и да го предупреди,че  се очакват неприятности. Имаше лошото предчувствие, че много от тях вече са на път към него.
Kibum се засмя, когато вратата на банята се затвори зад Jong и позволи на топлината, която го дразнеше, да изпълни сърцето му. Обичаше изражението на лицето му. За първи път сенките, които обикновено бяха там, бяха изчезнали. На тяхно място може да имаше раздразнение или недоверие, но Kibum бе видял там също така и щастие.
Той го правеше щастлив.
Kibum въздъхна при мисълта и го изпълни някакво странно задоволство. Това, че го прави щастлив, не трябваше да го кара да се чувства сякаш излъчва светлина, но беше така. И го караше да иска да готви. Нещо наистина невероятно. Нещо, което щеше да накара онази частица объркано щастие, да изпълни очите му отново.
Kibum имаше храна. Най-накрая. Миналата вечер му бе отнело часове да убеди Jong да накара някого да им достави основните хранителни продукти, както и малко истинска храна, вместо онези боклуци, които той приготвяше в микровълновата фурна всеки ден.
Гадост. Отвратителни неща.
Kibum поклати глава, изправи се от леглото облече една ризата на Jong, пренебрегвайки болезненото усещане в таза си. Това и пулса на желанието. Имаше чувството, че с или без разгонване, можеше да забрави, че откликът му към Jong ще изчезне някога. Той го бе накарал да се навлажни още първия път, когато спря очите си върху него, и имаше предчувствие, че ще бъде така и на смъртното си легло.
Kibum излезе от спалнята, спусна се по стъпалата бързо към широкото фоайе и зави към кухнята.
Тогава спря рязко. Очите му се разшириха, ужас връхлетя тялото му, а коленете му омекнаха.
— Виж ти, изглежда Jong си е взел  половинка — каза подигравателно неканеният гост и оръжието му се насочи към сърцето му.
— Обзалагам се, че Бордът ще се забавлява много. След като отстраним неговия звяр, разбира се.
Kibum се обърна, за да побегне, но се блъсна в твърдото тяло, което блокираше пътя му. Допирът изпрати болка, която прониза нервните му окончания, карайки го да се задъха от шок и да се отдръпне от втория нападател.
Сега какво? Дишайки тежко,Kibum се опитваше да сдържи страха си. Очите му се разшириха, когато силни ръце го изтикаха към кухненския стол.
— Той ще ви убие. — Kibum притисна ръце до тялото си, опитвайки се да мисли, да намери начин да избяга, за да предупреди Jong.
— Може да опита. Ще се провали. Бяхме много внимателни този път. Той дори няма да бъде в състояние да ни подуши — отговори му злобно нападателят. По-високият от двамата мъже се загледа в него любопитно, като задържа оръжието си насочено към главата му.
— Е, кажи ми, какво е да те чука едно животно?
Kibum преглътна тежко.
— Питай жена си.
Мъжът изсумтя и се ухили подигравателно.
— Няма значение — сви рамене той. — Учените ще разберат отговора.
Kibum трябваше да предупреди Jong.
Погледът му трепна към входа на кухнята. Той щеше да приключи скоро с банята си и да слезе по стълбите, без да подозира за опасността, която го очаква. Без да може да помирише заплахата.
Kibum отново преглътна трудно.
Бордът го бяха измъчвали през по-голяма част от живота му, бяха го третирали като животно, бяха му отказали радостта дори от най-дребните човешки наслади.
Той никога не бе ял домашно изпечен хляб. Никога не бе пил истинско кафе. Не знаеше как се готви, но от онова, което братята му  бяха казали, много от лабораториите на Зверовете са били бърлоги, затънали в мръсотия, напълно занемарени. И все пак Jong поддържаше дома си блестящ, почистен от прах и събуваше обувките си пред вратата. Човек, който знае как да обича, въпреки ужасите, които бе познал.
А сега тези двамата мислеха да го използват, за да го убият?
Kibum не можеше, не би го позволил.
Сега Jong принадлежеше на него. Той беше неговото сърце, неговата душа, и той не можеше да си представи живота без него. Щеше да умре без него.
Мисли, Kibum. Очите му се стрелкаха около него, докато двамата мъже го наблюдаваха внимателно. Предупреди го. Как би могъл да го предупредиш…
Миризма. Jong можеше да помирише възбуда. Можеше да помирише страх.
Вместо да потиска ужаса, който бушуваше вътре в него, ужаса, който парализираше разума му,Kibum го освободи. Трябваше да го предупреди…
Jong излезе от душа, подсуши се енергично, нахлузи чифт спортни панталони и тръгна към вратата, за да каже на Kibum, че банята вече е свободна.
Влезе в спалнята и се намръщи към празното легло за една дълга секунда, преди главата му да се надигне бавно. Нова, натрапчива миризма изпълни ноздрите му.
Страх.
Той можеше да го подуши — остър и предупредителен, носещ меката следа от уникалния аромат на Kibum. Но нямаше нищо друго. Нямаше друга миризма, която да се носи през вратата на спалнята, за да му даде представа за това какво го чака на долния етаж.
Kibum беше негова половинка и той някак усещаше опасността, която го заобикаляше и пулсираше във въздуха.
Jong грабна мобилния телефон до леглото и въведе сигнала за беда, след което захвърли апарата на матрака и се насочи към скрина.
Извади едно от малките оръжия от чекмеджето и се отдръпна назад в сенките, докато слагаше кобура си. След това постави заглушител на дулото на оръжието и го закачи на кръста си, преди да облече една тениска.
После взе резервния пистолет, който стоеше отгоре на скрина, и провери пълнителя, преди да тръгне към вратата.
Jong спря и се ослуша внимателно. Нямаше светлина, но той не се нуждаеше от нея. Също така не знаеше кой или какво има на долния етаж, но не беше Звяр. Нямаше шанс един Звяр да прикрие миризмата си толкова ефективно. Но понякога, много рядко, някои хора успяваха.
Дресьорите знаеха как. Беше трудно, понякога почти невъзможно, но това можеше да се направи.
Докато се движеше към стълбите, Jong душеше внимателно. Не долови никаква миризма на човек или Звяр, освен тази на Kibum и неговия страх. Той беше непреодолим, настойчив. Но заедно с него имаше един любопитен притъпен, стерилен мирис. Сякаш нещо е било почистено. И друг, не толкова чист, сякаш бе използвано нещо, което да прикрие миризмата на злото.
Студено ръмжене изви устните на Jong.
Бяха двама и единият от тях беше нервен, предпазлив. Може би не чак толкова сигурен, колкото другия. Този беше слаб.
Той щеше да направи грешка.
Когато започна да се спуска по стълбите, остави допълнителното оръжие на едно стъпало, достатъчно близо да скочи и да го грабне, ако е необходимо. Ако отидеше въоръжен, те щяха да разберат, че ги е усетил и биха го претърсили, заплашвайки живота на Kibum, за да стои на място, докато те вземат скритото оръжие.
— Kibum, оставил си лампите изгасени — извика Jong, когато стъпи във фоайето.
 — Без повече от твоите игрички, ясно? Къде си?
Jong запази гласа си раздразнен и подигравателен, докато се придвижваше към кухнята, където ароматът на Kibum бе най-силен. Спря на входа и сложи ръце на хълбоците си, оглеждайки сцената.
Всичко вътре в него се сви от страх, докато се опитваше да си предаде небрежна поза. Усещаше как ръмженето се надига в гърдите му, челюстта му се стегна от желание да вкуси кръв.
Двамата мъже стояха от двете страни на Kibum — единият с оръжие, опряно заплашително в слепоочието му. Той не издаде нито звук, но Jong можеше да види сълзите, блестящи по лицето му, и движението на устните му.
Толкова съжалявам…
— Е, признавам, Jong, не смятах, че това наистина е възможно. — Heechul поклати глава, когато той издаде клокочещ звук.
— И да те намеря толкова невнимателен. Твоите Дресьори са били по-небрежни, отколкото смятах, по време на престоя ти в лабораторията.
Студени, стоманено сиви очи го гледаха от бледо лице. Черна шапка покриваше черната му коса, но Jong си спомняше добре цвета и. Едрото, тежко мускулесто тяло изглеждаше отпуснато, но Jong можеше да види напрежението в него. Нападателят не беше толкова уверен, колкото изглеждаше.
А партньорът му бе ужасен.
— Вонята на твоя човек започва да се носи дори през онова, което си използвал да го прикриеш — информира го Jong студено. — Той се страхува.
Очите на Heechul се присвиха, когато Jong отказа да се поддаде на провокацията му. Погледът му трепна към другия мъж.
— Толкова е трудно да се намери добра подкрепа. — Усмихна се студено. — Но той е достатъчно добър, за да ти попречи да ни откриеш, докато не е настъпил моментът.
Jong кимна с всички признаци на безразличие, когато погледна към Kibum.
— И, така, какво искате тази вечер, момчета? — попита той, запазвайки гласа си отмерен, не заплашителен.
Познаваше Heechul по-добре, отколкото той предполагаше. Беше лесно да се играе с него — недостатъчно маневрен и живееше на молитви, тъй като се опитваше да избяга и от Зверовете, и от войниците на Свитата.
Heechul беше страхливец. Когато лабораториите бяха нападнати от правителството и независимите сили за спасяване на Зверовете, държани там, той бе напуснал битката, вместо да рискува да го заловят. Сега го считаха за престъпник и от двете страни.
— Само момчето. — Heechul сви рамене пренебрежително. — Веднага щом се погрижа за теб, мога да го използвам за малка сделка. Трябваше да стоиш на разстояние, Jong. Но тъй като си толкова упорит, ще се погрижа за теб сега и ще си гарантирам завръщането в редиците на Борда с твоята хубава малка половинка.
— Бордът е разпуснат, Heechul. — Jong го погледна състрадателно. — Няма с кого да търгуваш.
Силен смях изпълни въздуха.
— Ти наистина вярваш в това, нали, Jong? — попита той, клатейки глава.
— Няма нужда да се притесняваш. Те все още са там. Скрити добре, на безопасно място, но са същите.
— Млъквай, Heechul — изсъска партньорът му. — Убий го и да приключваме с това.
Kibum трепна, а погледът му подивя при изказването.
По дяволите. Той беше жокерът, не тези две копелета. И нямаше нищо, което Jong да може да направи, освен да се моли здравият му разум да надделее.
— Твоето директорче е малко нетърпеливо, Heechul — подигра се Jong, като се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце на гърдите си, докато ги наблюдаваше.
Егото на Heechul беше легендарно.
— Млъквай, Sungmin — отсече той. — Държа го под контрол.
— Сигурен ли си, че не е койот? — Jong кимна към Sungmin, който имаше бледи лешникови очи, изпълнени със страх, и дълга кестенява коса. — Той трепери като лист.
Кикотът на Heechul беше подигравателен и остърга нервите на Jong, когато дулото на пистолета се плъзна по слепоочието на Kibum в студена ласка.
— Той ще се справи — увери го Heechul, когато Jong се взря в него студено.
 — За съжаление няма награда за главата ти. Но предполагам, че ще трябва да те убия. Ако беше на мое място, ти би направил същото. — Той поклати глава с фалшиво съжаление.
— Някои Зверове никога не се научават.
Само още малко. Само още няколко секунди.
Jong можеше да подуши Changmin и още един Звяр до задната врата. Но също така можеше да усети преобладаващата миризма на ярост до предната врата. Човешка ярост. Бащина ярост.Мамка му.
— Това беше наистина лош момент да се обадиш, Heechul. — Jong поклати глава, сега почти съжаляваше другия мъж.
— Това е вечер за канелени сладки и хляб, нали знаеш.
Той погледна към Kibum, молейки се той да разбере съобщението.Kibum примигна, изумление и вълна от подновен страх заблестя в очите му.
— Вечер за сладки и хляб? — Heechul се вторачи в него объркано.
— Какво общо може да имат сладките и хляба с всичко? Нима свободата е размътила мозъка ти?
— Жалко за теб, но аз вярвам, че може да има.
Задната врата се разцепи, а алармата на къщата започна да гърми.Kibum, благословено да е нежното му сърце, не беше глупав. Преди Heechul да успее да го спре, той се хвърли на пода, търкулна се под масата, а кракът му изрита коленете на Sungmin, когато Jong се наведе, извади с бързо движение пистолета зад гърба си и отвърна на огъня на дресьора.
Предната врата експлодира, когато Heechul се свлече на пода, а Jong се хвърли под кухненската маса и закри тялото на Kibum, оставяйки Sungmin на Changmin и всеки друг, който крещеше за кърваво убийство, да се погрижат за него.
— Казах ти, че няма да свърши работа. Не можеш да си играеш с хора, които те познават толкова добре, Kibum — изръмжа Jong, напомняйки му предупреждението си, когато той говореше с баща си по-рано. Той го придърпа по-навътре под масата, принуждавайки го да застане зад него и подслонявайки го между тялото си и стената, докато Kibum се бореше да го отблъсне.
Changmin и Yunho бяха на пода, оръжията им бяха вдигнати и в готовност, когато трима добре обучени Морски тюлена нахлуха в стаята с извадени оръжия и убийствен блясък в очите.
— По дяволите, Jong, пусни ме, преди да са унищожили къщата — кресна Kibum в ухото му. — Ще я сринат до основи.
— По-добре къщата, отколкото мен — изсумтя Jong, като го задържа на място, когато облечените в черно фигури спряха до масата, последвани от чифт крака, обути в дънки.Баща му.Мамка му.
— Виж, харесвам тази къща повече от моята. — Kibum блъсна рамото му, преди да постави колене на гърба му и да го натисне. — А те ще я съсипят.
— По дяволите, стой неподвижен Kibum — изръмжа Jong.
— Мога да възстановя къщата и след като не мога да убия копелетата, понеже са ти роднини, наистина бих предпочел да стоя далеч от пътя на опасността. Или на теб ти е все едно? — изръмжа подигравателно.
— Идиот.
— Дразнител.
— Е, поне Kibum е жив — провлече един подигравателен глас, когато тримата Морски тюлена се наведоха да погледнат под масата.
Очите им, поразително приличащи на тези на Kibum, се вторачиха в Jong. Мъжете бързо приеха факта, че той няма намерение да позволи на брат им да мръдне поне засега, а той е доста доволен да стои там, където е, независимо от обидите.
— Не можете да застреляте бъдещия ми съпруг. — Kibum най-сетне успя да се завърти покрай него.
Изпускайки въздишка, Jong погледна към мястото, където Changmin бавно се изправяше на крака.
— Тези задници кървят на пода на кухнята ми? — Kibum се бе измъкнал изпод масата, точно пред него, изправен срещу братята си с ръце на кръста.
— Защо кървят на пода ми по дяволите?
— Обвини гаджето си там долу. — Най-широкоплещестият от четиримата мъже го погледна прямо и тъмната му глава се наведе, като изръмжа насреща му, а в очите му гореше гняв.
 — Той ги застреля. Не сме ние. И откога, по дяволите, това е твоята къща?
— Откакто аз казах, че е. — Jong дръпна Kibum назад, инстинктите му пламнаха от яростта на другия мъж към неговата половинка. Това бе неприемливо.
— А кой, по дяволите, си ти? — Насилие струеше от изражението на Leejoon. Насилие, което бе добре да насочи към някой друг, а не към Kibum.
— Неговата половинка… — Студената му усмивка не продължи по-дълго от изказването му.
Настана хаос.
avatar
desityyy
Banned

Capricorn
Брой мнения : 144
Точки : -1
Join date : 16.12.2014
Години : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by ~*Mini*~ on Чет Мар 12, 2015 12:22 pm

Ахахаха егати купона ;д Страшно готина глава, имаше от всичко по малко...страшно много ми хареса :3 Сега какво ли ще стане хехе Охх направо ми повдигаш настроението с фика ти..обожавам го просто >.< С нетърпение ще чакам НЕКСТ :3 <3


Beauty is everywhere>.<
avatar
~*Mini*~

Pisces
Брой мнения : 608
Точки : 232
Join date : 27.02.2014
Години : 21
Местожителство : Пловдив

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by pcdludafenka on Чет Мар 12, 2015 1:04 pm

много напрегната част...добре,че Кий се сети ,че Джонг може да подуши страха му..."не може да застреляте бъдещия ми съпруг" това беше яко :D давай нект,бързо


avatar
pcdludafenka
VIP

Брой мнения : 2263
Точки : 468
Join date : 13.10.2013
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by nana_99 on Чет Мар 12, 2015 8:44 pm

МАЙКО МИЛА...
Ам четох го в училище (ама чак сега ми се отдаде възможност да коментирам) и бях на косъм да почна да пищя и да свлека на пода.. просто ...
КАКВО НАПРЕЖЕНИЕ САМО!!!
Бях като..Оле дано не се случи нищо с двамата..и тогава се появиха братята..
Божке ле...
УНИКАЛНО!!! Нямам търпение за некст!


       Be yourself ~        
avatar
nana_99
VIP

Libra
Брой мнения : 1748
Точки : 596
Join date : 12.07.2013
Години : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Mell_K~Chu on Пет Мар 13, 2015 4:39 am

Омо, уникална глава, както другите. ♥ Последните реплики, толкова ми харесаха, просто превъзходни. ♥ Колко са ми сладкииии, айй. :111 41: Искам да разбера какво ще стане с тях, бързо некст. ♥


avatar
Mell_K~Chu
VIP

Aries
Брой мнения : 888
Точки : 1503
Join date : 11.11.2014
Години : 23
Местожителство : Русе

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by desityyy on Пет Мар 13, 2015 10:20 am

Десета глава:Завинаги заедно

— Не мога да повярвам, че наистина се хвърли в юмручен бой с брат ми. — Изражението на Kibum не беше никак доволно по-късно същата нощ, когато застана пред Jong, за да прегледа потъмнялото му око и разцепената устна, които бе спечелил заради държанието си.
— Нито пък аз — изсумтя той и трепна, когато Kibum притисна напоения със спирт тампон, който държеше, към ожуленото място на бузата му.
— Беше напразно усилие. Ти, Kibum, си един размирник. Видях това тази вечер.
— Аз? — Kibum се отдръпна, а широко отворените му очи бяха невинни, когато го погледна изненадано.
— Какво съм направил?
— Ти предизвика братята си. — Jong улови бедрата му, когато Kibum се опита да се премести от леглото, където бе седнал.
— Ти съзнателно подкопаваше авторитета им и непрекъснато ги държеше в състояние на бойна готовност. Този бой беше по твоя вина. Ако беше малко по-учтив, както те насърчавах да бъдеш по телефона, те нямаше да нападнат, решени да защитят честта ти.
Устните на Kibum се извиха.
— Ако беше останал настрани от това, нямаше да има бой. — Kibum стегна ръце около раменете му, за да го задържи да не близне драскотината, която по някакъв начин бе придобил от нощните приключения.
Зачервеният белег се простираше от рамото на Kibum, минаваше покрай ключицата му и въпреки че щипенето беше досадно, не беше нищо, в сравнение с пламъците, които изгаряха останалата част от тялото му.
— Никой друг не може да ти дава нареждания, освен аз — изсумтя Jong при отказа за достъп до сладката плът на Kibum. Заслужаваше някаква награда заради болките и страданията, отекващи под плътта му.
— Не ми давай заповеди — информира го Kibum повелително.
Jong въздъхна уморено, виждайки живота пред себе си, непрекъснато изумяван и дразнен от едно малко дяволче. Не че не го очакваше с нетърпение. Но Kibum имаше навика да изпада в конфронтации с братята си, когато може би трябваше да бъде по-малко нападателен.
Jong определено трябваше да поговори с тях насаме по този въпрос.Kibum изглежда се наслаждаваше на това да ги държи разтревожени.
— Фактът, че можеш толкова лесно да се забъркваш в неприятности. — Jong изви вежда подигравателно.
 — Kibum, любими, след разговора с братята ти, аз съм сигурен, че ти си магнит за неприятности.
Боят беше дяволски добър. Чист, брутален, летящи юмруци и яростни проклятия, докато той и Leeteuk, най-големият  брат на Kibum, продължаваха да унищожават кухнята.
Когато приключиха,Kibum се бе втурнал към спалнята да се цупи, докато те се споразумяваха на по кент и разгорещен спор за това дали Kibum да остане при него или не.
Не че имаше съмнения доколко той е засегнат, но в очите на семейство на Kibum, Jong бе видял любовта им към него, както и страховете им. Той не беше точно съседското момче. Беше Звяр и току-що едва не намериха брат си убит. Това би било достатъчно да ужаси един брат, който е приел отговорността за малкото си твърдоглаво братче.
И те като че ли приеха него и способността му да го защитава.
Повечето мъже биха се поколебали. За щастие, предразсъдъците срещу Зверовете липсваха в семейство на Kibum, което се дължеше на факта, че тримата братя му са помогнали в спасяването на много от държаните в плен Зверове.
 Jong придърпа Kibum в прегръдките си, а гърдите му се стегнаха при спомена за пистолета на Heechul, галещ слепоочието му, куршумът бе много близо до това да унищожи огъня, който сгряваше всеки, който се докосне до Kibum. Как би могъл да продължи живота без него?
— Не трябваше да се биеш с тях. — Kibum се наведе към него, нежното му тяло се отпусна спокойно в Jong, когато той го повдигна да седне в скута му, ръцете му се обвиха стегнато около гърба му, когато устните му се сведоха към белега, който бе оставил на рамото му.
 — Аз ги държах под контрол.
— Ти ги държеше в прединфарктно състояние — въздъхна Jong. — Бедният ти баща никога няма да бъде същият.
Господин Lee, въпросният баща, беше най-решен от всички да отведе малкия си син у дома, да го обгърне със защитата, която чувстваше, че само той може да му осигури. Той беше човек, измъчван от мисли за загубата на най малкия си син, които очевидно обожаваше най много от всичките си синове.
Не че Jong бе наясно с движещите сили в едно семейство, но разбираше нуждата да се защитава, нуждата да се обича това крехко същество, което държеше в прегръдките си. Kibum беше неговата светлина. Неговият свят.
Jong  притисна Kibum силно към себе си, усещайки как той се залюлява към ерекцията, нарастваща под панталоните му.
Един стон заседна в гърлото му, когато усети плъзгането на Kibum към него, дишането му стана по-дълбоко, а уханието на възбудата му изпълни стаята.
— Не ме оставяй,Kibum. — Jong не можа да спре думите, изплъзнали се от устните му, когато хвана Kibum здраво, вдигна го, положи го по гръб на леглото и се изправи над него.
— Нямам никакво намерение да те оставям,Jong. — Очите на Kibum светеха от чувство, от копнеж.
 — Казах ти, че те обичам. А аз не казвам това с леко сърце. На никого.
Jong докосна бузата му, а гърлото му се стегна, докато се бореше с объркването и с невъзможността да повярва, че това момче може да го обича. Че Господ, в цялата си щедра милост, най-накрая го е приел и му поднася този дар, който никога не бе мислил, че може да има. Нещо, някого, което винаги да нарича свое.
— Следващия път, когато започнеш да спориш с братята си обаче, ще те напляскам — изръмжа Jong, когато главата на Kibum се надигна, а устните му намериха твърдото връхче на зърното му и го захапаха игриво.
— Звучи забавно. За колко спора говорим, преди да получа само десерт?
Jong простена, когато ноктите на Kibum се плъзнаха надолу по корема му, преди пръстите му да се закачат на колана на панталоните му и започнаха бавно да го събуват.
— Ти си палавник — въздъхна тежко Jong, като се надигна от леглото и бързо се съблече.
Ризата и боксерките на Kibum прелетяха покрай него, докато той сваляше панталоните си. Когато се изправи,Kibum бе застанал подпрян на колене и длани, а езикът му се подаде да оближе набъбналата главичка на пениса му.
Тъмните очи на Kibum  блестяха от възбуда и желание. Те блестяха като най-яркия черен диамант и бяха по-ценни от злато за Jong.
Малкият розов език на Kibum отново потрепна по върха на ерекцията му, оставяйки огнена следа по чувствителната главичка.Jong се напрегна от удоволствието, което се изстреля от пениса му към всички нервни окончания в тялото му. Той не мислеше, че удоволствието може да стане по-хубаво, докато устните на Kibum не се разделиха и горещата му уста се отвори да поеме главичката във влажните си дълбини.
Jong гледаше как зачервения, набъбнал връх на ерекцията му изчезва между устните на Kibum, как езикът му галеше долната му част с такова невероятно удоволствие, че той се чудеше дали ще може да го понесе.
Ръцете му се заплетоха в косата на Kibum и го стиснаха силно, когато приглушено ръмжене изпълни гърдите му и се откъсна от устните му, в момента, в който Kibum започна да го засмуква жадно и невъздържано.Движенията му бяха колебливи, невинни.Погубваше го.
Kibum погледна нагоре към Jong. Веселие и възбуда блестяха в погледа му, когато езикът му го погали, устата му го притегляше, а палавата му ръка се придвижи бавно нагоре по бедрото му, докато улови тестисите му с дългите  си пръсти и унищожително удоволствие.
— Палавник — простена Jong, борейки се за въздух. За контрол.
Езикът му пулсираше като зъбобол, нуждата да излее излишното количество хормон в устата на Kibum го караше да подивее. Той можеше да усети вкуса на подправката, да усети ефекта и върху себе си, да почувства как пенисът му се стяга допълнително, а нуждата да се освободи се превръщаше в почти агонизиращо удоволствие.
А устата на Kibum все още се движеше по него. Бавни, изтънчени близвания и дълбоки, притеглящи ласки, докато от гърдите му не избухна чисто животинско ръмжене.
Jong затегна ръцете си в косата му и го издърпа назад, когато усети туптенето на шипа точно под главичката на пениса си.
— Достатъчно.
— Хмм. Гладен съм. — Kibum облиза устните си чувствено. Те бяха пълни и подути. — Може би аз искам още.
Kibum се засмя, един нисък, сладък звук, когато Jong го бутна обратно към леглото, разтвори бедрата му и сведе рамене между тях.
Нямаше време за предварителни ласки. Трябваше да го вкуси. Да опита деликатния вход, преди да полудее. Или да го целуне.
Ако го целунеше, нямаше да може да чака. Jong вървеше прекалено близо до ръба, а глад на Kibum растеше толкова бързо, че уханието му щеше да се качи в главата му.
— Ще те погълна — простена Jong, секунда преди да прокара език по голия, облян в сироп вход на Kibum.
— Всеки сантиметър от теб, Kibum.Докато вкусът ти не проникне във всяка фибра на сетивата ми.
Kibum въздъхна тежко, плътта на корема му потрепваше конвулсивно, докато Jong го гледаше с присвити очи. Той можеше да види толкова много. Всеки трепет на меката плът съответстваше на нивото на неговата възбуда.
Езикът му описа кръг около входа му, докато наблюдаваше как корема на Kibum сякаш се тресе. Засмуквайки го, той раздвижи пръстите си по влажния вход  и го разтвори още малко, за да може да плъзне един пръст в горещите му дълбини.
Kibum се разтресе към него, бедрата му се сгърчиха, притискайки се по-близо за навлизането, когато кремообразните му сокове започнаха да текат.
— О, господи, Jong, подлудяваш ме — извика Kibum отчаяно, входа му се свиваше около пръста му.
— Спри да ме измъчваш по този начин.
Jong изсумтя леко, показвайки насладата си от вкуса му. Сладък, пристрастяващ вкус. Той го поведе почти до ръба на освобождението му, а пръстът му се тласкаше дълбоко вътре в него, галейки отзивчивите дълбини, когато Kibum се повдига за него.
— Дразниш ме. — Грубото  обвинение на Kibum бе натежало от удоволствието му. — Чукай ме,Jong. Не ме карай да искам да те убия.
Jong щеше да се засмее, ако не беше толкова завладян от глада си по него.
— Jongggg… — Kibum почти изкрещя името му, входа му се сви около пръста му, а коремът му се стегна.
 — Ще си платиш за това. — Коленете му се свиха, а петите му се забиха в матрака, когато той се надигна по-близо.
— Кълна се, ще те накарам да си платиш…
Jong му даде това, от което имаше нужда. Добавяйки още един пръст към тесните дълбини на входа му, той започна да ги движи вътре в него, използваше устните си, езика си, смучещата си уста, за да ги тласне по-високо, да го запрати в експлозиите на екстаза.
Kibum се изви към него и изкрещя името му, когато той се изправи бързо над него, повдигна го и притисна пениса си към конвулсиращата тъкан на входа му, стискайки зъби от удоволствието.
Беше толкова тесен. Толкова горещ.Течна коприна. Гореща като лава сметана.
Jong улови бедрото на  Kibum с една ръка и отпусна тежестта си на лакътя на другата, когато усети как краката му се обвиват около него.
Входа му се свиваше около пениса му, малки пипала от усещане — стегнати, вълнообразни ласки — заливаха ерекцията му, когато се раздвижи вътре в него, първо с кратки, отчаяни тласъци, а след това с твърди удари, започна да го обладава с цялата сила и отчаяние на глада, нарастващ в него.
Устните му се сведоха към тези на Kibum, езикът му се гмурна в устата му.Kibum се раздвижи под него, отворен за него, пленявайки го с приглушени викове и все по-стегнати свивания на отзивчивият му вход.
Kibum беше екстаз. Той бе живот.
Темпото на тласъците на Jong нарасна, когато хормонът бликна от езика му в неговия организъм, възбуждайки ги допълнително, запращайки ги стремително към оргазъм.
Когато Jong почувства как освобождението стяга тестисите му, израстъкът под главичката на пениса му започна да се изпълва, втвърдява и надига оживено, за да го заключи здраво вътре.
Бурни тръпки разтърсиха Kibum, ръцете му се стегнаха около врата на Jong, а главата му се завъртя, когато устните му безпогрешно откриха белега, който го маркираше като негова половинка. Тогава Jong започна да го залива със спермата си.А самият Kibum свърши между потните им тела.
Шокиращо, бурно удоволствие. Свързване, различно от всичко, което Jong би могъл да познае. И Kibum. Винаги Kibum. Центърът на неговия живот.
— О, господи! Кажи ми, че това нещо, което наричаш шип, няма да изчезне с разгонването — изпъшка Kibum, когато двамата намериха способността да дишат.
 — Не бих бил доволен.
— Предполагам, че ще трябва да ме нараниш? — засмя се Jong слабо, като се извъртя на една страна, придърпа Kibum към гърдите си и въздъхна от задоволство.
— Ще трябва да те нараня лошо — въздъхна Kibum.
— Но все още ще ме обичаш.
— Винаги ще те обичам. — Kibum ухапа гърдите му, преди да отметне глава назад, за да му се усмихне.
— Винаги,Jong,не зависи мо,че в теб живее и един звяр.
Смехът им бе тих и доволен. Душата на Jong ликуваше.
Jong не беше напълно човек. Но не беше и животно. Беше Звяр. Звяр, които е намерил половинката си. И живота си. И най вече се научи да обича.Една любов която ще е вечна.


Такам това ее финалната глава на този фик.Благодарна съм че го следихте и го четох те.Скоро може да има и продължение,въртят ми се идеи за това в главицата ми,като ги сглобя,ще ги къча.Благодаря отново за коментарите и за товз,че го следихте :44: :46:
avatar
desityyy
Banned

Capricorn
Брой мнения : 144
Точки : -1
Join date : 16.12.2014
Години : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Bling`sFOX~ on Пет Мар 13, 2015 5:39 pm

Фика беше страхотен, надявам се да не се бавиш с 2 сезон


avatar
Bling`sFOX~
VIP

Aquarius
Брой мнения : 4187
Точки : 2647
Join date : 06.05.2013
Години : 24
Местожителство : Jonghyun's house >""<

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by vv on Пет Мар 13, 2015 11:32 pm

Ооо! Свърши~*хлип, хлип*. Чакам сезон 2.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 15
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: SHINEE:Да се влюбиш в звяр

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 4 Previous  1, 2, 3, 4  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите