A-Fan Fiction Bulgaria
За да използвате пълноценно целият форум и да можете да виждате и коментирате всички секции, е желателно да се регистрирате или да влезете във вече създаден от Вас профил!

BTS:Дали ще се върне?

Go down

BTS:Дали ще се върне?

Писане by desityyy on Нед Мар 01, 2015 11:34 am

Жанр:Drama,romatica
Главни герои:Jin x Taehyung{BTS}
Поддържащи герои:Майката на Tae
Резюме:
Дата на публикуване на първа глава:01.03.2015г.
Сравнително годишно ограничение(не е абсолютно задължително да се спазва):Няма



Не знам дали се е получило нещо.Надявам се да ви хареса.Извинявам се за грешките.Приятно четене :)



                                                                                        Дали ще се върне?

Беше сам в стаята си, заровил глава във възглавницата си, молейки се така сълзите да се смилят над него и да спрат да се леят. Но... те не спираха. Мокреха нежната  кожа, проправяха си път по нея до устните му, вече свикнали със соления им вкус.
      Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки?” , запита се за момент, но тази мисъл бързо отлетя от съзнанието му. Не можеше да мисли за нищо друго освен за него, а него го нямаше. След вчерашната кавга нямаше никога повече да поиска да го погледне. Той знаеше,че е виновен и няма право да го обвинява за нищо, но пустата му  гордост го накара да се сръжава. Думите излизащи от устата му го пронизваха като кинжали, защото знаеше,че не са истина и знаеше,че го нараняват. Но.. не спираше, искаше го – би се заклел, че с цялото си същество го иска, но не се предаваше. В един момент той просто замлъкна. Приближи се до него с насълзени очи, целуна го нежно по челото и му каза сбогом. След което се обърна и си отиде.
      Искаше да извика след него. Да се затича и да го спре, да го прегърне и да му се извини за всичко ,но не го направи. Това щеше да значи, че се признава за виновен, за... победен.
      „Сега.” – мислеше си.-„ За какво ми е тази победа? Какво удоволствие бих могъл да изпитам от нея, след като теб те няма и не мога да я споделя с теб?!”. Порой сълзи отново се стекоха по страните му. Не можеше да ги спре, нямаше власт над тях, те просто не спираха да се стичат и за мокрят възглавницата му.
      В стаята цареше тъмнина, слънцето преди минути бе залязло и със себе си бе отнесло последната искрица надежда, че той ще се обади, че ще му прости. Бе пуснал тяхната песен да свири без право на умора.

                                      Wae nae mamuel heundeuneun geonde!Wae nae mamuel heundeuneun geonde!
                                                               Heundeuneun geonde,heundeuneun geonde!
      Спомни си първата им целувка. След нея също плака. Просто не разбираше безразличието му, странната му срамежливост, която сега го караше да се чувства някак специален и това го  накара да се почувства зле, отхвърлен, нежелан, непотребен.......
      Цял ден бяха заедно, бяха в неговата квартира. Слушаха, музика, приказваха си, смяха се. Напрежението помежду им го убиваше, но не смееше да направи крачка. Когато започна да се стъмва, той не запали лампата. Просто взе една свещ и я запали. Седяха на леглото един срещу друг, докато мракът бавно ги обгръщаше. Гледаха се, но никой не посмя да се приближи. Говориха, усмихваха се. Пламъкът на свещта хвърляше толкова привлекателни отблясъци върху красивото му лице, че той едва се сдържаше да не го целуне, но... не трябваше да го прави – отново тази гордост! Или може би страх да не бъде отхвърлен....
      Стана късно, погледна си часовника и установи,че трябва незабавно да си тръгва, защото иначе щеше да има проблеми с техните – те държаха да се прибира на време, въпреки че вече беше пълнолетен. Станаха и се запътиха към спирката. Беше му трудно да го гледа в очите, имаше чувството,че ще се изчерви целия.
      Докато чакаха на спирката, една двойка до тях  се прегръщаше, милваше и целуваше. Щом ги видяха и двамата се смутиха, но отново никой не посмя  да направи първата крачка. Замлъкнаха, не знаеха какво да си кажат. Загледаха се в далечината. Два фара проблясваха и светкавично се приближаваха. Напрежението в стомаха му се увеличи ужасно много, не можеше да се сдържа повече, трябваше да го направи – сега или никога.
- Идва... – промълви 
Jin
- Да идва…-каза леко разочаровано
Taehyung.
      Спря до тях, отвори врати. Да, това беше момента. Приближи се до него, повдигна се леко на пръсти и го целуна. Кратка, но толкова сладка и желана целувка, поне за него. Той... не отвърна... не каза нищо. Просто се усмихна и му каза, че ще се видят.
Tae се насили да се усмихне и се качи бързо.
      Не можеше да проумее къде беше грешката му. Може би просто си беше създал грешна представа за чувствата му и той не искаше да бъде с него. Толкова много му се искаше да не е така.
      Седна на една седалка и извърна глава към прозореца. Защо поне не му беше подсказал какво иска от него, за да знае дали да си прави илюзии или да подмине възможността да спечели сърцето му. Една сълза с усилие се откъсна от сестрите си, напълнили очите на момчето и се за спуска бавно по извивките на лицето му, докато не попадна  върху устните му. Разля се там, показвайки на по-срамежливите си сестри къде трябва да отидат, оставяйки влажни следи по млечната  кожа.Отново се чу част от любимата песен.

                               Andal nasseon na andal nasseo!Say what you what you!Say what you what you!
      Мелодията на песента за миг го откъсна от спомена. Колкото и болезнена, тази целувка му бе донесла толкова прекрасни месеци в неговите прегръдки. Толкова красиви моменти, които не би пропуснал за нищо на света. Ако някой опита да му ги отнеме, би се борил с всички сили, за да ги задържи, защото щастието не е нещо, което всеки е имал и, когато получиш благословията да го притежаваш, не бива за нищо на света да се отказваш от него, освен ако от това не зависи щастието на хората, които ти го донасят.
Не бе усетил как бе приближил ръката си до лицето, и бе започнал с пръсти  да си играе с устните си.. Нищо не му  трябваше щом той нямаше да е до него и нямаше да се радва заедно с него.
      Изведнъж нещо го сепна. Бравата изщрака и чу гласа на майка си.
- Вътре е. От вчера е там и не иска да се храни, не знам дали е спал. Притеснявам се за него.
      В отговор не долови нищо. Врата се отвори бавно, леко изскърцвайки. Мразеше този звук, но именно той ги беше спасявал от неудобни ситуации с родителите му толкова много пъти. Появи се лека усмивка на лицето му като си спомни за тях.
      Някой влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Зрението му бе свикнало с тъмнината, но не можеше да различи човекът срещу себе си, който се приближаваше тихо към него. Не промълви, предпочете да не разваля хубавата песен с ненужни въпроси. Който и да беше след няколко минути мълчание от негова страна щеше да си отиде.
      Чу шумолене. Силуетът пред него търсеше нещо из джобовете си. Най-сетне явно го намери. Той не се интересуваше от това ни най-малко, не му трябваше облекчението на някой друг, ако не носеше облекчение и на него самия.
      Драскане на камъчето на запалка, неуспешен опит за запалването и. Отново и ето, пламъкът освети стаята, но той не искаше да види кой е дошъл, а и светлината дразнеше очите му. Лицето му блестеше от сълзите, продължаващи да се стичат лениво, търсейки своя край.
      Светлината изведнъж изчезна. Гостът беше спрял на метър от леглото и не помръдваше. Сякаш чакаше нещо да стане. Нищо. Само песента раздираше тишината. Най-накрая, явно осъзнавайки, че не е  бил разпознат или просто отърсил се от натежали мисли, отново закрачи към него. Той се загледа в него. С всяка крачка надеждата му се увеличаваше.  Той седна леко на леглото, стараейки се да не наруши покоя му.
      Надигна се от възглавницата и приближи лицето си до него. Беше седнал с гръб към него, сякаш обмисляше какво да предприеме. Вдиша дълбоко през ноздрите си, поемайки миризмата излъчваща се от него. Да, това беше неговият парфюм. Протегна ръка и прокара пръсти по косата и врата му. Той не потрепна.  Да, това беше неговата прекрасна коса и неговата неповторима кожа. Той все пак беше дошъл да го види, но отново както при първата им целувка не отговаряше на ласките му.
      Отдръпна се рязко от него, сграбчи одеялото и го вдигна към лицето си. Зарида. По-силно от преди. Той беше тук, но не беше с него. Сигурно бе дошъл по молба на майка му. Не искаше съжаление.
      Изведнъж той се бърна към него. Не виждаше очите му, а толкова много му се искаше. Протегна ръка и зарови пръсти в светло кестенявата му коса. Той бавно свали одеялото, показвайки лицето си, въпреки че знаеше, че той не би могъл да го види в тъмнината. Нова вълна сълзи се изля от очите му, изморени до болка от плач.
Въпреки мрака той го виждаше, виждаше го с душата си. Познаваше толкова добре всяка негова черта, че дори с ослепени от тъмнина очи можеше да се наслаждава на красотата му. Забърса нежно, с опакото на ръката си, сълзите стичащи се по нежното му лице. Не искаше да го вижда плачещ, нещастен. Той не заслужаваше такава болка.
      Наведе се към лицето му и нежно целуна устните му. Усети соленият им вкус и от това го заболя. Нима той му бе причинил това с упоритостта си? По-добре да беше отстъпил, когато усетеше, че не е прав той щеше да се извини. Винаги го правеше.
- Защо плачеш, слънце мое?-попита
Jin
      Той го погледна. Цял ден бе чакал да го потърси, тръпнещ и молещ се.
- Защото те обичам... - промълви едва
Tae. Силите му си бяха отишли съвсем.
      Усмивка на щастие се появи на лицето му. Знаеше, че той го обича, но всеки път, когато му го кажеше, предизвикваше такава реакция у него. Той  рядко го правеше, не му харесваше да прекалява с това „Обичам те”, но за сметка на това всеки път щом го кажеше, той бе сигурен, че е искрен и цялото му същество го усеща.
- И аз те обичам, мъник мой! Знаеш, че не мога да бъда сам! Светът е толкова пуст без усмивката ти.
      Погали го леко по главата. Неволно грейна усмивка и на неговото измъчено лице. Очите му най-сетне бяха пресъхнали. Гушна се силно в него и промълви:
- Прегърни ме! Прегърни ме силно, така че да спреш дъхът ми от щастие,че си до мен и никога не ме пускай да си отида. Не мога да живея без теб!-промълви едва-едва  
Tae.
      Той го притисна силно до себе си. Никога не би го пуснал да си отиде, даваше всичко за него. Не можеше да си представи света без гръмкия му смях, без красивия му глас, без нежното му ухание.
      Отпускайки внимателно прегръдката си, легна на леглото, а той, надвесил се предизвикателно над него, го обгърна с крака и започна да го целува все по страстно, забравил за болката, копнеещ единствено да се наслади присъствието му.
- Обичам те!-казаха в един глас и заспаха щастливо прегърнати.


                             
Naui maeumi nege dahdorok!Jiguem dallyeogal geoya.Kkwag jaba nal  deopchigi jeone!
                                                                 Nae mami neol nohchigi jeone!
avatar
desityyy
Banned

Capricorn
Брой мнения : 144
Точки : -1
Join date : 16.12.2014
Години : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: BTS:Дали ще се върне?

Писане by vv on Нед Мар 01, 2015 12:12 pm

Току що ти ми спря дъха, размечта ме и ме накара да искам още ТаеДжин от теб.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 15
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: BTS:Дали ще се върне?

Писане by desityyy on Нед Мар 01, 2015 12:55 pm

Мерси за думите.Имам още идеи за тях двамата и за Джими И Кук.Скоро ще ги кача и тях :44:
avatar
desityyy
Banned

Capricorn
Брой мнения : 144
Точки : -1
Join date : 16.12.2014
Години : 27

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: BTS:Дали ще се върне?

Писане by vv on Нед Мар 01, 2015 3:48 pm

Давай по-скоро, защото чакането ме убива.


Make money
Not friends
avatar
vv
VIP

Pisces
Брой мнения : 320
Точки : 260
Join date : 11.02.2015
Години : 15
Местожителство : Варна

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: BTS:Дали ще се върне?

Писане by Yamapi19 on Пон Мар 02, 2015 11:24 pm

Оу наистина много ми хареса. :)


Be positive...
avatar
Yamapi19

Gemini
Брой мнения : 103
Точки : 4
Join date : 14.07.2013
Години : 27
Местожителство : My own world

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: BTS:Дали ще се върне?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите