ФИКОВЕ!<33

След като сме в форума главно, за да четем фикове реших, че тази тема е просто must be! Нека си споделим мислите и да си початим, та ето малко въпроси, които ще ви навигателстват...   

 Какво мразите във фикове?
Кое в даден фик би ви накарало да излезете от темата на фика моментално?
Още подобни 'не особено приятни' неща?

И от друга страна....

Какво обичате да виждате във фикове?
Какво би ви грабнало в даден фик?
Какво още, което ви е осонебено приятно да виждате?

Да, имах нужда от емотиконките! :Д Надявам се няма да ви дразнят очите... Очаквам мненията ви по въпроса! ^-^

Чудесна тема!
 Мразя фикове без сюжет, базирани единствено на случайни действия и смът. Нямам нищо против секс сцените, но истории, чието действие се върти около секса, ме отблъскват. Това ме подсеща за второто най-омразно нещо - липсата на чувства. Прекомерната употреба на пряка преч без никакви лирически отклонения или описания на състоянието на героя карат фика да изглежда гол и постен. Друго... прекалено много правописни грешки. Като не знаете как се пише дадена дума, има РЕЧНИК, НЕКА ВИ ЗАПОЗНАЯ!
 Хубавата част! ;д Харесвам фикове, които са пълната противоположност на написаното по-горе - да имат ясно изградена сюжетна линия, да имат послание и да са поднесени с вкус и финес на читателя. Писането не е за всекиго, но като сте се емнали с тази задача, поне се постарайте и си напънете сивите вещества.
 Това е от мен! Отивам да си мия косата, защото скоро може и да изгори от тази боя =_=

Мммм.. . Честно казано понякога твърде многото драми ми идват в повече. Не че не ги търпя напълно, даже обичам да има и малко драма във фиковете, но някои са простоооо... Най-много мразя когато ей така изневиделица се появи някакъв проблем.... И после още един... И после още един... И после още един. И някак си лошият късмет на героите става на първо място, не сюжета. То накрая ми писва :Дд. И все някакви изтъркани неща. Наистина класиките са си класики и няма как да не бъдат изпозвани, но сега да се опиташ да ме убедиш, че всичките несгоди сполетяли тия в ,,гордост и предрасъдъци" някак са се докопали и точно до този герой, ама всичките 13524 проблема... (ма семейството му умряло в пожар, ма сестра му болна от малария, ма синът му го мрази, ма внучката му изчезнала, ма и той болен, ма и фирмата му се разорила и т.н и т.н) ии още продължава да му изиграва лоши шеги съдбата и той страда и така и така. То този герой излезе голям карък бе :дддд
 Друго което ме дразни е твърде бавното развитие на действието, но тук вината си е в мен. Просто съм адски нетърпелив човек :Ддд
 А какво би ме грабнало... Юрито :дддд Не, не шегувам се. Принципно фиковете с по-различна атмосфера ме радват особено. Имам впредвид.. Примерно някакви исторически, за средновековието, такива примерно както им казват coffe shop au-та, нещо за изгубени кралства и дракони, с митични същества (елфи ;Дд, самодиви, лами), за бандити, бягащи от шерифи и криещи се насред пустинята, за пиратии( тва точно много би ме изкефило :ддд) и подобни. Много бих се зарадвала, ако имаше по-голямо ранообразие на фиковете. И сега се получават много готини творби, но ми се иска  нещо малко по-различно :)
 Също комедията, като жанр, много ме радва хддд може би за това драмата понякога ме дразни. Смятам, че във всеки фик има място за поне един-два момента, които да те накарат да се усмихнеш.
Та да... Стана доста дълго, но.... Това беше от мен Хдд интересно ми е какво ще кажете и другите.. :)

Нека е дълго, няма лошо! Разбирам ти натърпението, това е любимото ми подпалващо горива за читателя! :Д Е, и аз самата съм зарязвала много неща след известно време по простата причина, че нещо може да ме грабне, но трудно задържи.

След като пишем фикшъни като си нямаме профи редактор, някои изобщо дето си нямат редактори - понякога грешките са много отблъскващи. Това да не знаеш, че след всеки пунктуонен знак се оставя интервал дори дразни( пишат или слепено или заедно пункт. знак). Други имат много глупави смислови грешки, а те са ми най - криви!
Друго нещо дето мразя е онова 'представяне' на героите със снимки и информация в стила 'иска-ми-се-американ-стайл' .... По едно време излизах веднага от темата, където са решили едно от най-интересните елементи да е изложен в началото, но сега го прескачам, че няма почти какво да чета. Сигурна съм, че всички знаят как ЕХО, СуДжу или другите кейпоп айдъли изглеждат, ако не нека видят в интернета за опреснение, а автора лека полека чрез действие и реч да ми разкрива какви са героите му, а за исмислените му си вярвам на фантазията, че няма да ме предаде, стига да има описания.
Да добавя още, че много обръщам внимание на стила на писане. Да, знам, много капризи стават, но всеки иска да чете хубави неща спред неговите стандарти. Нямам против да е в разговорен стил, стига да моменти автора да може да го използва този стил, за да опише нещата. Идеален майстор на разговорното е Джим Бъчър с Файловете на Дрезден - много интересно, достатъчно описващо и забавно в разговорен стил.

Та, какво обичам... Главно ме влекът гроите, но след като после огледам и историите с герои, които не са ми фаворити пак се спирам, а това се дължи на сюжета или стила на писане. Забелязвала съм, че не зависимо, че не сме квалифицирани някои от нас наистина го имат онзи талант и може би някой ден ще си издадат нещо - дано! Нека талантливите и искащите да успеят!

Ако се сетя още нещо може някой път да го добавя! :Д

В общи линии съм съгласна с изказаните дотук коментари, изключение прави частта със снимките.
На мнение съм че ако историята е написана красиво и правилно, с повече описания и тиретата да не са по 13 на всеки 10 реда, то тогава няма значение ако авторът в началото постне снимки. Все пак опира до неговото лично възприятие. Слага неговата любима снимка, колкото и mainstream да е. Така де, мисълта ми беше че аз съм ок с това.
Сега, нещото което направо ми боде очите.
Преди известно време гледах че няколко индивида постваха коментари, чиито граматика и правопис буквално липсваха - бяха изписани с огромен шрифт, съставени от няколко изречения, ама такова нещо като точка, запетайка, изобщо пунктуационни знаци - ми някой бил гладен. В края обаче, не видиш ли, едно масово слагане на удивителни, като че ли някоя офицерска заповед са изкрещяли. Цялата тая манджа с грозде придружена от емотиконки, нямащи абсолютно нищо общо с настроението, изразено в съдържанието на целият този "коментар". Е това като го видя толкова драго ми става, че ми иде да разбия монитора на душата, дето го е писала тоя коментар.
Другото, на което често се натъквам когато преглеждам фиковете е липсата на някакво описание. Направо си почват с историйката хората. То таквос нещо като представяне на герои, резюме, нещо, главичка, прологче, пффф, ко туй? Ний кацаме от друга планета, за кво въобще говориш. На всичкото отгоре като им напишеш на лично къде аджеба им е описанието някои даже са се сърдили. Еми хубаво бе.
Друг проблем, който ми се набива на очи си е plain smut - а.Без описание, само тирета и как някой си вкарал к*ра в гъзовелието на другия, недай си боже и оргия с такова описание. Е, не.
Не се взимам за Господ че да го гепя за ташаците и тука на Св. Петър да се правя и да проповядвам кое как трябва да бъде, ама някви елементарни правила трябва да се спазват поне, или тъй си мисля само аз, знам ли колко съм изчаткала вече.
От друга страна, обожавам фикове, чието съдържание е подробно, лишено от грешки, или поне повечето. Ми то хората отделят малко време да погледнат кво са написали, за разлика от други, които само драскат 2 думи и без spellcheck си го пускат и на всичкото отгоре пишат "извинявам се за всякакви грешки, поправих до колкото можах!" - ма ти чуваш ли се кво говориш бе мен, ша чупя тоз телевизор вече....
Та както и да е, друго нещо, което ми харесва във фиковете е еротиката, преди изчукването.

И все пак, както по-горе е споменато, би трябвало да оценяваме труда и "труда" на всички, направили усилие или нещо такова в опит да напишат фик. Ама наистина има някои дето просто ме изкарват от нерви и едвам се сдържам да им напиша някой солен коментар или лично, след което не влизам с дни във форума, докато не ми мине. Еми, странна душа съм ама ко да се прави.
То и аз имам един фик там, една боза дето и аз като я чета ми иде да си блъскам лаптопа в главата и да се питам коя хавлия ми е била в очите че да не видя кви съм ги писала...

Та, толкова от мен. Малко много се отплеснах, ама там нещо да има, за този който след време ще седне и ще прочете какви сме ги мъдрили :D

Здравейте,видях,че обсъждате фикове тук,та,ако ви се чете нещо мога да ви предложа новия ми фик ;дд Аз съм една от новите писателки тук и ще се радвам да изкажете мнението си :) приемам и критики ;дд знам,че не му е мястото тук да говоря за това,но да ;ддд миане :D Можете да го намерите в жанр:драма под заглавието "Sweet love".Приятен ден!

Е добре принудиха ме и мен да се включа в темата :D

Какво мразите във фикове? - Не бих казала че има нещо което да мразя във един фик. Може би обикновените неща като много грешки, твърде много драми, фикове без сюжет и т.н., ме дразнят до някаква степен.

Кое в даден фик би ви накарало да излезете от темата на фика моментално? - Хмм... не мисля че има нещо такова. Просто прочитам първите една-две глави и ако историята ми хареса чета и нататък.


Още подобни 'не особено приятни' неща? - Под "не особено приятни неща" бих казала досадните грешки които се набиват дразнещо на очи. Или глави които не са свързани смислено. Не обичам също фикове които се въртят около ежедневието на героя без да се случва нищо ( Той стана сутринта. Закуси. Отиде на училище. Там се срещна с еди-си-кой, говореха и т.н). Нещото което най много ме дразни не се отнася точно до самите фикове, а  до авторите. Дразни ме когато някой започне сто  фика наведнъж и после изскочи нещо и спира да качва. Според мен е по добре  ако някой има ангажименти да не започва да качва защото после форумът се пълни с недовършени фикове.

Какво обичате да виждате във фикове? - обичам фикове които се различават от вече доста клишираните сюжети. Харесва ми да чета нещо ново и интересно. Както и героите. Винаги съм казвала, че за мен няма значение какви герои участват, но ми е интересно да прочета история с оригинални герои.

Какво би ви грабнало в даден фик? - както вече казах фикове които се различават по сюжет. Нещо оригинално което няма общо с обикновените училищни драми, вампирски истории и мелодрами. (Въпреки, че в сват в които вече е било писано за всичко е малко трудно да се измисли оригинална история). Или дори историята да не е оригинална, но написана по нов начин пак ще ми хареса.

Какво още, което ви е особено приятно да виждате? - дългите глави. Наистина дългите глави. И описанията. Колкото по добри са толкова повече ми харесват.

Та като цяло бих казала, че ако историята на един фик ми хареса ще го чета. Бе значение героите и жанра. Представянето на героите със снимки, твърде многото пряка реч  и големината на шрифта на мен лично не ми пречат и не са нещо което би ме накарало да не чета даден фик.
Няма значение какво ще напиша или не защото всеки е отделен човек и следователно има свой предпочитания. Някои харесват описанията, другите пряката реч, трети обръщат внимание на сюжетите, четвърт на жанра, пети гледат смисъла и грешките които се допускат в една глава и т.н. Идеален фик няма, а и все пак не сме професионални писатели че да създадем такъв. Тук всички пишат за удоволствие, а не за оценка и не мисля че някой има право да критикува друг за това как пише.  Както всеки автор е свободен да пише и пуска това което иска така и всеки е свободен да чете това което иска!

Е Вили дано си доволна :D

Така.... начетох се на мнения от сорта на: "Мразя правописни грешки...."
Ами....не са приятни, но... всеки допуска грешки, нали?
Не можете да обвинявате другите, след като аз самата докато четох мненията открих грешки.... Каква ирония...
Ако една грешка се повтаря отново и отново - да....това вече е проблем, но някои...просто ни се изплъзват и пропускаме да ги забележим... дори след редакция....
Не мисля, че хора, които сами допускат тази грешка са в състояние да съдят другите, нали?
____________________________
Сега относно моето мнение по въпроса.
Това, което аз мразя във фиковете....Ами....може би.....
Мразя липсата на сюжет.... Мразя фикове, които се състоят само от пряка реч, мразя прекалено бързото развитие на действоето и особено много мразя фикове, в които написаното погледнато от всяка гледна точка е невъзможно. И това го срещам особено често в yaoi фиковете....
Има прекалено много неточности...объркана анатомия, приписани...дори женски органи, (и не, не говоря за mpreg, защото това вече си е отделен жанр) но някои неща...дори като се вкючи малко въображение....не стават така....
Правописът е едно, лексиката - друго.... А лексикалните грешки ме дразнят изключително много. Някои хора просто не се усещят как променят смисъла на цялото изречение, когато използват неправилната дума, а понякога - дори думи, които не съществуват.
Много критика стана.....

Относно това, което харесвам: Харесват ми фикова, с достатъчно описания, фикове с дълги глави...Такива, в които има какво да се прочете и ти дават ясна представа за героите. Харесва ми, когато има интрига и не всичко е дъги и еднорози...нужна е и драма.
За всичко се изисква време, забавяне на действието....
Такива истории са наистина добри истории....

Изписах цял роман, а сега сигурно ще се намери някой, който да ми каже: "Ама и ти имаш грешки."
Ами да...имам.... И какво?
Нали знаете, че в поемата "Септември" няма пунктоация.... Като ми намерите грешки...просто си мислете, че ми харесва стила на Гео Милев ;)

Мразя..фиковете на 11 годишните, колкото и нагло и тъпо да звучи. Някои се излагат толкова много, наистина. И най-лошото е, когато не се вслушват в съветите и критиките на останалите..Също така не харесвам фикове без кулминационни моменти.
Определено правописните грешки биха ме накарали да спра да чета фика или горе посочените причини. Няма нищо по-лошо от неграмотността.
Обичам да виждам как авторът излива чувствата си в творбата си. Как всяко отделно изречение е изпълнено с любов и отдаденост..колкото и преувеличено да звучи. И последно..приятно ми е да виждам качествен фик с двойката, която шипвам :D Защото на български с тях са редки..мноого редки.

1.Какво мразите във фикове?
-  Мразя, когато има твърде много драма и всичко става от заплетено, още по-заплетено. Мразя това от пръв поглед със секса. Не знам, не ми допада идеята "Бягам в Корея заради оппа, ама съм българка и знам от нищото корейски. Видяхме се на концерта и яко се изчукахме"
Всичко е въпрос да изпипаме целия персонаж и сюжет.
/ще дам за пример Nao~hime , тъй като съм крайно възхитена от фика й с Джи Драгън и българската героиня,която повече ме навесва над мисълта, дали не е корейка хдддд. Просто всичко е много добре представено.
2.Кое в даден фик би ви накарало да излезете от темата на фика моментално?
- Чела съм неведнъж няколко фикшъна, които ми направиха лошо впечатление или по-просто казан - сюжетът излезе извън релсите. Целият живот на главните герои, общо взето всичко около тях е нормално и изведнъж на 345678 глава БУМ вампир или върколак се появява. Нямам нищо против тези същества /боже как звучи това/ да присъстват в литературата, но при другите фикшъни предпочитам в началото на историята да се споменава за дарбите на героя, иначе ако е по-късно се губи целия замисъл. Та да, всичко си беше наред и изведнъж върколаци, вампири, айде вещици на хоро, к'ви ли не глупости и просто престанах да чета фикове от жанр фентъзи.
3.Още подобни 'не особено приятни' неща?
- О, да. Правописни грешки като "Ас" , 'сам' - с една дума още 456789 толкоз и вече направо кипвам!


1.Какво обичате да виждате във фикове?
- Зависи от жанра.
Ако е хентай или яой - все тая, но говорим конкретно за чувства.
Понякога, когато много ми се спи и късно по нощите избера да не спя XDDDD се кефя на властните персонажи на примерно един от героите. Имам предвид с властно излъчване, но не баш да са удрят с камшици like bdsm XD Но пък и не отказвам на романтика.
Понякога се кефя, когато героинята се разплаче от много емоции и героят да я утешава нежно - това е перфектно. Любовта на макс.
3.Какво би ви грабнало в даден фик?
- Стилът на писането, сюжетът, героите /рядко/


Какво още, което ви е осонебено приятно да виждате?

След като изчетох старателно всички коментари, реших и аз да изкажа своето мнение.

Това, което мразя най-много не са нито правописните грешки, колкото и да е отблъскващо да видиш няколко последователни пъти очи написани с "у", нито пък бързото развитие на действието, което в някои фикове дори не е натрапчиво, а доста майсторски усвоено. Това е тавтологията. Директно мога да отговоря и на втория въпрос, защото именно заради нея съм затваряла няколко пъти един и същи фик (който отворих повторно поради простата причина, че не му запомних името и не знаех, че е той) още след прочита на първото изречение, което да си призная помня дума по дума, но няма да цитирам поради обясними съображения.
И все пак признайте, да прочетеш нещо като: "Двете момчета седяха на пейката и ядяха, докато седяха на пейката" е не просто объркващо, ами направо отблъскващо.
Нещо, което ми е изключително неприятно - повторенията. На тази тема съм маниак и дори си поставих диагноза, след като претърсих целия интернет за синоним на думата чаша... да, когато пиша винаги имам отворен синонимен речник, защото колкото и да ти е богат речника, понякога просто не се сещаш за дадена дума. Смятам, че българският език е изключително гъвкав и повторенията могат да се избягват не само чрез синоними, но и променяне на структурата на изреченията например. Тук става дума обаче за натрапчиво повтаряне на една и съща дума в десетина последователни изречения - тогава мога да се хвана за косата и да, бих затворила фика, ако няма нищо специално, което да ме задържа.
Други дребни неща, които ме дразнят - смяната на POV, неща от сорта на *в къщата на &!@#*, *на сутринта* и т.н. Според мен една от най-важните задачи на писателя е именно да въведе четящия в обстановката, а чрез тези... не знам как да ги нарека... не е особено успешно изпълнена.
И сега ще включа една моя съвсем лична претенция - не обичам "наивни фикове", както аз ги наричам. Например героят е наркоман, среща другия герой, влюбва се в него в следващата глава, а в по-следващата вече е отказал наркотиците и всички са щастливи.

Какво харесвам във фиковете... о, страшно много неща. Има фикове бъкани с пряка реч, които обаче имат такава пряка реч, че сякаш нищо друго не ти и трябва. Обичам и фикове в които присъства дълго и тежко описание. Авторите имат различен стил на писане, не само тези на фикове, но и литературните автори, затова не мога да посоча определен модел, който да трябва да е спазен, за да мога да се насладя на творбата.
И все пак ще посоча неща, които ме привличат страшно много.
Харесвам контрастиращи характери. "Всеки човек е една вселена", нали? Поставяш героите си в една и съща ситуация, обаче всеки реагира по различен начин.
Друго към което имам слабост - лоши момчета, но не тип плейбой, а по-скоро студени и отдръпнати... които например не се държат по най-кавалерския начин с, да речем, героинята. Обаче в един момент тя изпада в ситуация, в която е изплашена и те правят всичко възможно, за да я спасят, да ѝ помогнат. На няколко пъти на подобни сцени сърцето ми е пропускало удар.
Обожавам истории с тъжен край... аз съм фен на трагедията, самата аз обичам да убивам героите си... понякога можещ да откриеш щастлив край и в смъртта... Обичам тежките сюжети като цяло.
Харесвам още супер много неща и ако тръгна да изброявам ще ми отнеме цяла вечност, затова ще спра до тук.